Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (19)

Глава XIX
Реалната възможност

— И вие смятате, че за Хюг тази възможност е напълно реална? — запита Гарън Виолета Драйтън.

Те стояха в огромната приемна на Лортън Хаус.

Беше вече късно — около два часът през нощта, и току-що влезлият Гарън имаше много измъчен и несвойствен за него уморен вид.

Той се вгледа в мисис Драйтън с усмивка на почуда.

— Да, пред него се открива голяма възможност, драга мисис Драйтън. Разбира се, може да има и несполука, в зависимост от начина на работа, но това ще зависи от самия Хюг, само от него.

— Вие разсъждавате така, сякаш Хюг напълно равнодушно се отнася към тая възможност, сякаш има някакви лични интереси, противопоставящи се на интересите на партията и следователно на вашите — отвърна разпалено Виолета. — Какво разбирате под това? Трябва да ми кажете. От мига, в който станах пълнолетна, аз се ласкаех от надеждата, че вие сте наш истински приятел. Когато бях дете, вие бяхте за мене един от ония „добри чичовци“, които служат за обожание на всички деца. Когато работата се отнася до Хюг, става безсрамно отегчителна. Лорд Гарън, моля ви, кажете ми какво влагахте във вашата непонятна за мен забележка, че Хюг може и да не използува откриващите се пред него възможности? Та нали вчера ми говорихте, че проявява горещ интерес към работата и много се радва, че се е върнал с вас от Ница? Какво може да му попречи да заеме този пост? Не ме дръжте в неизвестност! Бъдещето на Хюг, кариерата му ме вълнуват.

— Както и мене — промълви Гарън много сериозно. Той погледна Виолета право в очите. — Вие току-що ми казахте — продължи бавно, — че Хюг не може да има други интереси, освен интересите на нашата партия, на делото ни. Това е малко прибързано от ваша страна, ако се вземе под внимание, че всеки човек има право на нормален личен живот, на здрави лични интереси извън зависимостта на онази работа, която изпълнява. Аз употребих думата „здрави“ в смисъл на обикновените нормални интереси, които не нанасят никаква вреда. Но другите, вредните интереси, интересите, върху които се строят интриги или спекулации, могат да окажат на сериозните занимания най-пагубно влияние. И ето какви интереси, които заплашват да попречат на работата му, да го изтръгнат от нея, да му хвърлят макар и най-малко петно, всеки човек в положението на Хюг трябва грижливо да отбягва.

— Но нима той?… О, какво искате да кажете? — извика уплашено Виолета.

— Самият аз не съм още уверен напълно — отговори Гарън предпазливо. — Хюг отсъствуваше вчера от вечерното заседание, макар, разбира се, да знаеше, че ще се развият много дебати. Не го виждам също и тук, макар да знае, че този прием е донякъде официален. — Той погледна Виолета право в лицето. — Знаете ли, скъпа моя, къде се намира сега и кой го задържа при себе си?

— Нямам ни най-малка представа.

— Не трябва да му отдаваме много сериозно значение — каза Гарън, гледайки я с усмивка. — Но аз бих желал да обясните на Хюг значението на онова тъй често критикувано нещо, наречено репутация. Всеки, разбира се, знае, че сама по себе си тя нищо не представлява; не тя във всеки случай създава великите хора. Но за нещастие от нея особено зависят хората, от чиито гласове фактически зависи правителството: те смятат — не зная правилно ли е това или не — че имат пълно основание да искат репутацията на онези хора, които ги управляват, в краен случай докато се намират на власт, да бъде напълно безупречна. Драга мисис Драйтън, за мое голямо съжаление, трябва сега да ви напусна. Още веднъж ви моля да не се огорчавате и хубавичко да смъмрите Хюг за манкирането му от задълженията, които е поел. Лека нощ.

Бевис се отправи към жена си. Червеното му лице беше по-ярко от всеки друг път.

— Изглежда, обсъждахте някого? — запита той, като я погледна. — Ви, много развълнуван вид имаш. Искаш ли да се приберем вкъщи? Кого кореше пред тебе този стар дърдорко Гарън? И двамата с мъдрия си вид приличахте на бухали.

— Видя ли днес Хюг? — запита рязко Виолета, когато шофьорът затвори вратата на автомобила.

— Да, знаеш ли, това е много интересно — отвърна Бевис. — Исках непременно да ти го разкажа. Той беше с онази малка девойка, която живя у нас… Листър… Лесли… Лестър, струва ми се, че така се нарича. Хубавичка девойка, дявол да я вземе! Диана Лестър — ти я познаваш, нали? Те се разхождаха с автомобил по Пикадили и бяха весели като млади рибки. Струва ми се, ти казваше, че си изгубила следата й?

— Да — отговори Виолета едва чуто.

Бевис се разсмя.

— Във всеки случай шуреят ми Хюг не я е изгубил! — извика той весело.

Виолета спа зле тази нощ. Предишните й опасения още повече се усилиха под влияние на Гаръновите думи, че лицето, което претендира за официален пост, трябва да се отличава с неопетнена репутация.

В десет часа тя телефонира на Хюг и когато Том й съобщи, че Хюг не е там, я обхвана истински пристъп на отчаяние.

Тя не можеше да понесе мисълта, че заради някаква си глупава интрига Хюг възнамерява да се откаже от онази голяма възможност, която се откриваше пред него. И ако узнаят, че причината е девойка без нужното възпитание, от туй може да произлезе ужасен скандал.

Сега тя беше уверена, че Гарън знае нещо и че той й е говорил, като е смятал, че тя ще се опита да повлияе на Хюг.

„Но как да направя това?“ — се питаше Виолета.

Тя много добре познаваше Хюг, за да разбере, че директното обръщане към него не ще даде никакъв резултат. Ще я изслуша, след това ще се завърти и мълчаливо ще излезе, а с увещанията си съвсем ще го отблъсне.

Виолета бе обещала в Ранелъв една партия голф. Прислужницата дойде да й съобщи, че автомобилът е готов.

Светлият слънчев ден се струваше на Виолета като насмешка над тягостното й настроение. Минаващите край нея автомобили, свежата зеленина на дърветата в парка имаха в очите й някакъв особен бездушен вид. В малката градина, покрай която мина автомобилът, растеше чуден люляков храст. В уличното движение стана някакво задръстване, автомобилът й спря пред входа на градината. Виолета разсеяно гледаше нагиздените малки къщи, които я заобикаляха, след туй изведнъж очите й загоряха от силен интерес: тя видя Хюг, който излизаше от вратата на една от тези къщи, и Диана, която весело му махаше от балкона.

Хюг се огледа, преди да седне в таксито, което го чакаше, и с ръка направи знак на Диана. Виолета забеляза, че лицето му, обърнато към Ди, светеше от любов и щастие.

Таксито потегли и мина край Виолета. Хюг не я видя. Виолета се наведе към шофьора:

— Приближете се до дома с бялата врата — заповяда тя с метален глас.

Самата Ди й отвори вратата, бе помислила, че Хюг е забравил нещо. Мълчаливо се спогледаха. След туй Виолета първа влезе в трапезарията. Ди я последва и затвори вратата след себе си.

— Не искам да ви разпитвам за миналите месеци — каза Виолета сухо. — Искам да узная само едно. Знаехте ли, че вчера вечерта, когато сте задържали Хюг при себе си, в камарата са се развивали много важни дебати?

— Не — отговори Ди, — но не зная какво право имате въобще да ми задавате подобни въпроси.

— Обичам Хюг не по-малко от вас — каза Виолета. И след туй съвсем неочаквано, без всякакво намерение да повлияе върху Ди, тя направи онова, което единствено можеше да трогне Диана. Ако бе започнала да доказва, заплашва, да защитава — само би разсърдила Диана, но Виолета избухна в горчиви ридания.

— Ви, не трябва — промълви Ди тихо.

Виолета повдигна разстроеното си лице.

— Тази е единствената възможност за Хюг — проговори тя. — Вчера вечерта лорд Гарън ми каза, че за Хюг има опасност да я изгуби. Той ме пита дали Хюг няма лични интереси, които биха могли да попречат на кариерата му, и аз му отговорих, че няма такива. Тогава нищо не знаех. Любовта му към вас може да провали тази възможност, да я разруши. Ди, вие не знаете, но Хюг може да стане велик човек. Ако му се удаде да спечели Уест Бъртън за правителствената партия, ще получи висок пост — Хюг е напълно достоен за него. Досега той не се отнасяше сериозно към живота. Не искам да ви причинявам мъка, но в живота му имаше безброй жени; обичаше много от тях. Не му пречете да спечели този единствен случай, който може да даде пълно удовлетворение на мъж, притежаващ честолюбието на Хюг, заради преходното чувство, което ви свързва. Хюг не е напълно сигурен в това отношение. Зная колко е увлечен по вас. Такава любов като вашата, когато мъжът не може да се ожени, прилича на мрежа, която рано или късно ще се стегне и задуши падналия в нея. В края на краищата тази любов ще лиши живота от всичките му радости и надежди. Ние можем колкото искаме да се смеем над условностите, но те са единствената защита на жената, въпреки любовта и покровителството на мъжа. Те налагат на мъжа известни задължения, апелират към неговата чест и към задълженията му, заставят го да се бори, докато победи. Нима искате да отнемете това на Хюг? Нима искате да го заплетете в тази ужасна мрежа, пък и себе си заедно с него? Ди, за бога, послушайте ме! Зная, че ви изглеждам жестока, навярно сега дори ме мразите. Но моля ви не за себе си, а за Хюг, за възможността, която се открива пред него. Нима искате да разбиете живота му?

— Какво… искате от мене? — запита Ди най-после и след това, сякаш разрушили някаква преграда, думите й се понесоха като буен поток. — Зная… зная, вие искате да се откажа от него, да го оставя, да се отрека от светлината и щастието, които изпълват живота ми, от всичките му чудни тайни и радости, отново да се върна към ония мрачни дни, когато всяка минута ми се струваше час, защото далеч от любимия времето тече бавно. Вие искате аз да понеса разплатата — не отричайте, това е именно така — за дните на нашата любов, за моето и на Хюг щастие. С цената на последната ми капка кръв, с цената на моя душевен покой аз ще го направя, но само ако се закълнете във всичко, което за вас е свято в живота, че сама вярвате в онова, което току-що ми казахте, че смятате моето присъствие в живота му, че самата любов, ако тя стане известна, може да му навреди. Ако сами се закълнете в това, незабавно ще взема определено решение.

Виолета се приближи до нея и я хвана за ръката.

— Кълна ви се във всичко, което ми е скъпо, че вярвам в казаното от мене — твърдо изговори тя.

— В такъв случай аз си отивам — промълви Ди.