Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (13)

Глава XIII
Спокойствие

Морето беше спокойно и Ди благодари за това на съдбата.

Диана прекара нощта на палубата, седейки на някакъв сандък. Наблюдаваше как във вълните постепенно гасне отражението на светлините в парахода, докато най-после докъдето достигаше погледът й, не се виждаше нищо друго, освен люлеещата се морска повърхност.

Сега нямаше защо да се бори със спомените. Сега, когато беше съвършено сама, те бурно и победно завладяха сърцето и съзнанието й. Тя мислено преживяваше ония кратки минути, когато с Хюг забравяха целия свят, освен туй, че са сами, близко един до друг, че се е сбъднала най-сетне тяхната мечта.

За известно време този възторг я накара да забрави предстоящите й тежки дни. Но когато най-после пристигна в Париж и бавно тръгна от едната гара към другата през огромния шумен град, отново я обзе ужас от самотата и отново се почувствува нещастна.

И тъй, любовта е страшно желание, причиняващо мъка, то е непрекъснатото желание да чуваш гласа, да усещаш допира на любимия, тя е ужас през дните, лишени от присъствието му.

— Аз не мога да го понеса — с отчаяние шепнеше Диана, съзнавайки в същото време, че за нея няма никакъв друг изход.

Тя не можа да заспи във влака. Видя как изгревът обагри небето с нежна руменина, гледаше снежните шапки на планините, сякаш подплатени отвътре със скъпи камъни, гледаше прозрачните езера и буйни водопади. Ди се любуваше на красотата на природата, желаеше изцяло да се отдаде на нейното очарование… но не можеше.

— Хюг, Хюг — пееха колелата на влака и сърцето й им отговаряше с остра болка.

Виолета беше напълно права, когато убеждаваше Хюг, че през младостта страданията са особено болезнени. По силата на болката нито едно преживяване не може да се сравни със страданието на първата любов. По-късно, когато станем възрастни, ние се научаваме да разсъждаваме и това намалява силата на чувството. Но при първите разочарования на нашата юношеска любов ние не умеем нито да виждаме, нито да мислим за нещо друго, освен за любовта си, за нашето безгранично страдание.