Ендрю Мейсън
Може би съм чакала теб (9)

IX

— Рейчъл! Къде, за бога, беше през цялото това време? — Елза се втурна насреща й и я прегърна. — Вече започнах да се тревожа да не ти се е случило нещо!

Рейчъл изтощено се отпусна на малкото столче в коридора.

— Бях на летището.

Приятелката й я загледа недоверчиво.

— На летището ли? И какво си правила там толкова време? Минава два след полунощ!

Тя уморено вдигна ръка, за да спре упреците й.

— Надявах се да намеря Филип, преди да е отлетял с последния самолет за Бостън в десет и половина. Изпуснах го за броени минути. После… нямаше за къде да бързам. Разхождах се малко, преди да се прибера.

Елза изпитателно я огледа.

— Имаш доста окаян вид — отбеляза накрая. — Трябва да се изкъпеш и веднага да си легнеш. Ще ти направя чай, докато си в банята.

Рейчъл понечи да възрази нещо, но приятелката й просто я хвана за ръката и я помъкна по коридора. Натика я в спалнята й и нареди:

— Събличаш се и идваш след мен. Аз отивам да напълня ваната.

Твърде изтощена, за да може да се съпротивлява, Рейчъл послушно започна да сваля дрехите си. Една гореща вана наистина щеше да й бъде добре дошла. Внезапно спря смутено. Днес следобед беше донесла в спалнята си две от последните картини, които се канеше да закачи там, а сега тях ги нямаше.

Извика Елза и я попита знае ли нещо по въпроса.

— Ах, те ли? — бързо отвърна тя. — Занесох ги в ателието ти.

— В ателието ли? И защо?

Понечи да тръгне натам, но Елза й препречи пътя.

— Не мисли сега за тях! — изрече настойчиво. — В момента ти трябва само една освежаваща баня. За картините ще се погрижиш утре.

Гласът й звучеше някак особено напрегнато, като че ли криеше нещо, но Рейчъл нямаше сили и желание да се занимава с психоанализи.

— Както кажеш — махна с ръка и се насочи към банята.

Отвори вратата и застина.

Мъжът, който стоеше вътре и тъкмо се занимаваше с крановете за топла и студена вода, беше съвършено гол, и макар че бе застанал с гръб към нея, тя би могла да го разпознае от цял километър!

Филип се извърна бавно, огледа я изпитателно и леко се усмихна.

— Добре дошла вкъщи, Рейчъл!

Не вярваше на очите си. Стоеше като закована, неспособна да помръдне и на милиметър. После изведнъж протегна ръце, разклати несигурно нозете си и с радостен вик се хвърли на шията му.

— Филип! Ти си тук!

Всяка умора тутакси изчезна. Устните й диво се впиха в неговите, сляха се с тях, ръцете й се вкопчиха в силното му тяло, сякаш беше удавница, току-що достигнала до спасителен пояс.

— Мислех, че си се върнал в Бостън — прошепна със замиращ глас в ухото му. Цялата трепереше и не можеше да се овладее.

— Точно това и възнамерявах да направя — призна той. — Но после ми хрумна по-добра идея.

Ръката му се вмъкна под халата и помилва гърдите й. Дишането й мигом се ускори, възбудата запълзя по тялото й като огнена стихия, от която нямаше спасение.

— И… какво точно ти хрумна? — попита с предрезгавял глас и прелъстително потърка бедрата си в неговите.

Филип започна бавно и много нежно да целува косата й, после продължи с целувките по лицето й.

— Реших, че трябва да дойда и да си поискам комисионната за услугата, която ти направих — зашепна той. — В края на краищата заради теб заложих на карта репутацията си!

— Репутацията си ли?

Тя се засмя тихичко. Чувстваше неземен покой и сигурност в обятията му. Всичко онова, което само допреди минута изглеждаше страшно сиво и безнадеждно, с един замах беше изтрито сякаш от съзнанието й.

— А как се съчетава с добрата ти репутация обстоятелството, че имаш навика да съблазняваш нищо неподозиращи жени в собствените им бани?

— А кой кого съблазнява тук сега? О-ох! — простена той, почувствал ръката й да се плъзва надолу по корема му.

— Това ще си остане завинаги загадка, освен ако… — Рейчъл внезапно застина посред движението. — Ами Елза? — възкликна с приглушен глас. — Какво ще каже, когато разбере, че си тук?

— Не се безпокой за това — усмихна се Филип. — Тя е в течение на тази малка изненада. Както и на една друга, впрочем…

Рейчъл вдигна глава и с любопитство се взря в любимото лице.

— Друга ли? И каква е тя?

— Както вървят нещата, налага се да предприема по-решителни действия спрямо теб — започна той. — На първо време ще те взема със себе си в Бостън. Нямам намерение да чакам до второ пришествие, докато…

Не можа да продължи, защото тя затвори устата му с бурна целувка.

Наистина, нямаше да й е много леко да остави Ню Йорк, където беше домът й, работата й, където беше преминал целият й досегашен живот. Но твърдо знаеше, че е готова да го последва навсякъде, дори на края на света. Въпреки това сметна, че трябва да го подразни малко.

— Не виждам как ще стане, след като ти в понеделник трябва да си в Бостън. Това значи, че ще летиш утре, а аз няма да мога да събера багажа си, тъй като смятам да прекарам предобеда в по-приятни занимания. Докато опаковам всичките си картини…

— Е, това е втората изненада! — усмихна се победоносно Филип и я притисна отново до гърдите си. — Докато ти си ме търсила на летището, ние двамата с Елза успяхме да опаковаме картините ти и всичко останало, както се полага. Затова тя не те пусна първо да влезеш в ателието, а те изпрати тук.

— Но… това е своеволие от ваша страна!…

Този път той затвори устата й с целувка. Съпротивата й веднага се сломи, доколкото изобщо я имаше, и Рейчъл доверчиво се сгуши в него. Искаше й се завинаги да остане така, с това безкрайно приятно чувство за уют и закрила.

В този момент на входната врата се позвъни. Тя се сепна и понечи да се отдръпне, но Филип я задържа.

— Няма причини за тревога — прошепна й тихичко. — Елза ще се оправи. Това са носачите, които идват за твоя багаж. Първият полет за Бостън е в шест и до него остават само някакви си три часа.

— Носачи ли? Но как така… Те не могат… Искам да кажа, аз трябва да им кажа кое…

— Изключено! — отсече той. — Не можеш да излезеш в този вид. Не искам никой, освен мен да вижда жена ми гола!

Рейчъл хлъцна изненадано и забрави какво искаше да каже.

— Жена ти ли? — заекна щастливо. — Твоята жена!

— Точно така — моята жена. — Филип повдигна брадичката й и се взря в плувналите й в радостни сълзи тъмни очи. — Ти спечели и този конкурс, Рейчъл Банкрофт.

Погледът му се плъзна изпитателно по грациозното й тяло.

— Приемаш ли решението на журито, любов моя?

Тя успя само да кимне и обви с ръце шията му.

— Да, експерте мой! — прошепна задавено и го повлече в пълната до горе вана.