Ендрю Мейсън
Може би съм чакала теб (8)

VIII

— Чаят е готов. — Фейт дел Анжело внимателно балансираше с голямата табла, отрупана с цял набор принадлежности, по коридора от кухнята към хола.

— Изобщо не сте се променила, Фейт — усмихна й се Рейчъл. — Изглеждате все така свежа. Как го постигате?

— Работя много и стоя далеч от Ню Йорк — отвърна бившата й учителка. — Но не ми приказвай, че не съм се променила, ако не искаш да ти се разсърдя.

Рейчъл се огледа в просторната старинна къща. Навсякъде беше пълно с книги и списания. В ъглите стояха огромни саксии с екзотични растения, а през прозорците, които заемаха цялото пространство между пода и тавана, весело нахлуваше слънчевата светлина. Почувства се като у дома си. В края на краищата две години бе живяла тук.

— Изненада ме твоето посещение — каза Фейт, докато наливаше двете чаши. — Приятно, разбира се! Но съм сигурна, че зад всичко това се крие мъж. Робърт ли е, или някой друг?

— По малко от двете — призна малко смутено Рейчъл.

— Вече се страхувах, че никога няма да се отървеш от този Робърт Уинтър — засмя се възрастната жена.

— Той ми направи много интересно предложение — възрази й колебливо. — Съгласен е да му стана съдружник в студиото. Ще мога да се почувствам финансово независима, за да рисувам на спокойствие това, което ми харесва.

Фейт поклати глава.

— Това не е единственият вариант да го постигнеш, момичето ми. Колко пъти досега предлагах да ти организирам самостоятелни изложби и ти ми отказваше? Знаеш ли, че хората се интересуват от твоите картини? Преди няколко месеца продадох една от тях на Джонатан Клъски. Ако вземеш участие в неговия конкурс, имаш големи изгледи за успех!

— Точно това казва и Филип — промълви Рейчъл по-скоро на себе си и едва сега се сети за казаното от Сю, а именно — че баща й харесвал картините й.

— Значи тайнственият непознат се казва Филип — установи със задоволство бившата й учителка. — Той ли е истинската причина да се скриеш тук?

— Да се скрия ли? — изчерви се девойката. — Та аз дойдох само да ви видя, Фейт!

— Може да съм стара, но очите ми все още са в ред, а те забелязаха издутия сак на задната седалка в колата ти. Иди го донеси, докато приготвя нещо за хапване. Стаите ти са свободни и можеш да останеш толкова, колкото пожелаеш. — Тя отпи от чашата си и продължи: — Учудвам се, че този Филип те е пуснал току-така в такъв решителен момент.

— Той изобщо не знае, че съм заминала — тихо каза Рейчъл. — Тази сутрин още спеше, когато излязох.

— Охо! — подсвирна Фейт. — И живеете заедно при това! Не му ли остави бележка къде да те търси?

— Писах му само, че са ми нужни няколко дни спокойствие. Ако знае къде съм, веднага ще довтаса. Но аз наистина имам нужда да се отдалеча от него, за да реша… Вероятно до края на седмицата, защото в понеделник той трябва да се върне в галерията си в Бостън…

— Има галерия в Бостън? — изненадано вдигна глава приятелката й. — Да не би случайно фамилията на твоя Филип да е Бланчард?

Рейчъл подскочи от изумление.

— Познавате ли го?!

Фейт кимна, но в този момент иззвъня телефонът и тя побърза да вдигне слушалката.

— За теб е — махна й с ръка. — Елза.

— Какво правиш в Ню Джърси? — започна възбудено редакторката. — Скъсах се да звъня у нас снощи! Имам потресаваща новина! Знаеш ли защо Филип Бланчард е в Ню Йорк?

— Мисля, че търси нови имена за галерията си — предпазливо отвърна Рейчъл и едва сега си даде сметка колко малко знае за него.

— Нищо подобно! — изкрещя тържествуващо Елза. — Хвани се здраво за нещо, за да не паднеш: той е член на журито в конкурса на Клъски!

Значи затова е бил този негов интерес към скиците й! Беше направо като поразена от гръм.

— Рейчъл! Рейчъл, там ли си още?

— Да, тук съм. Тъкмо си мисля какво да правя с него, като ми падне в ръчичките!

— Аз ще ти кажа какво, съкровище — заговори с многозначителен тон приятелката й. — Шансът ти е един път. Само трябва да успееш да го вкараш в леглото си… На всичко отгоре е и такъв расов мъж… — въздъхна мечтателно.

— Но… — заекна Рейчъл. — Той не е ли твой… приятел…?

— Е, имах намерение да го направя, но това беше, преди да се запозная с Хосе. — Тя се засмя и каза на някого нещо на испански. — Хосе е много приятен начинаещ мексикански художник, срещнахме се вчера. Аз му позирам, знаеш ли? Много е издръжлив — изкикоти се сподавено. — Като свършим с рисуването, ще се върна. Ще ти звънна от летището, окей?

Рейчъл се засмя, едновременно с ирония и облекчение. Тази Елза! Оставаше си все същата.

Затвори и се загледа намръщено пред себе си.

— Нещо неприятно ли? — попита Фейт угрижено.

— Да, но не за мен! — откликна заплашително. — Филип Бланчард бил член на журито в конкурса на Клъски, а не ми го каза. Само ме подпитва за проекта ми. Но аз ще му дам да разбере какво мисля за подобни игрички на криеница!

 

 

Филип пусна още веднъж записа на телефонния секретар, за да чуе краткото съобщение на Елза за Рейчъл. Досещаше се кое ще е толкова важното нещо, което неотложно трябваше да съобщи на приятелката си. Намръщи ядосано чело. Ако Рейчъл научеше от другиго, че той е в журито, щеше много да се разсърди, това му беше пределно ясно. Трябваше да действа бързо.

Погледна ксерокопията на скиците, които беше направил тази сутрин, и си помисли, че си струва да понесе гнева й, когато разбере, че ги е депозирал без нейно знание и съгласие на конкурса. Бяха толкова добри, че щеше да е жалко тя да се откаже от участие. И най-вече заради Робърт Уинтър.

Погледна часовника. След половин час имаше среща с Джонатан Клъски, а не бе успял да разбере къде е отишла Рейчъл. Започваше да се тревожи. Нави скиците на руло и ги пъхна в калъф.

В този момент вратата се отвори и той вдигна обнадежден глава. Но не беше Рейчъл, а Робърт, който враждебно го гледаше.

— Ако търсите Рейчъл, нея я няма — побърза да го осведоми учтиво.

— Не търся нея — студено заяви Робърт и тръгна към ателието й. — Искам да си взема някои неща, които бях оставил тук.

На вратата се спря и добави:

— Не искам да ви задържам, виждам, че се каните да излизате. Може да се позабавя.

Филип сви рамене. В края на краищата Рейчъл би трябвало да знае на кого дава ключа от жилището си. Тръгна към изхода и подхвърли през рамо:

— А не знаете ли къде е тя?

Робърт изсумтя презрително.

— Винаги когато има някакви проблеми, тича при старата си учителка. — После изглежда съобрази нещо и добави: — Но нямам представа коя е и къде живее.

Явно лъжеше, но за Филип и тази информация беше изключително ценна. Спомни си какво му беше казал Джонатан Клъски за учителката на Рейчъл, а и самият той бегло я познаваше. Знаеше, че живее в Ню Джърси, и се надяваше да получи адреса й от банкера.

Робърт го изчака да излезе, после го проследи с поглед долу на улицата, докато се увери, че няма да се върне. Тогава влезе в ателието на Рейчъл и затърси трескаво между книжата на писалището й. Най-сетне се изправи със скиците на проекта „Клъски“ в ръка. Ха така, сладката ми, това е то! Нави ги на руло и се накани да си тръгне, но пред вратата на Елзината стая се спря. Отвори я и надникна вътре. Както и очакваше, леглото не личеше да е било използвано. Продължи по-нататък и влезе в спалнята на Рейчъл. Видът на леглото недвусмислено показваше, че тук са спали двама, а някои признаци навеждаха на мисълта, че едва ли тъкмо спането е било основното им занимание.

Затръшна вбесено вратата, отиде на бара и си наля двойно уиски. Значи тя наистина има интимни отношения с него, а не само целувки и прегръдки като на партито! Изпи на екс чашата, без да усети вкуса на питието. Ненадейно на устните му разцъфна сардонична усмивка.

Цяло щастие беше, че Елза се показа толкова словоохотлива, когато снощи търсеше по телефона Рейчъл в ателието му! Новината, че Филип Бланчард е в журито на конкурса, го бе сварила неподготвен и не бе могъл да реши с какво можеше да го облагодетелствува. Дошъл беше да разбере дали Рейчъл вече я е научила, и сега мръсното му подсъзнание го накара да приеме, че разбърканото легло е потвърждение в положителен смисъл.

— Ах ти, малка пресметлива гадино! — изсъска през стиснати зъби. — Почакай само, ще ти вгорча удоволствието!

Посегна към телефонния указател и намери номера на една позната журналистка от жълтата преса. Сигурен беше, че тя няма да откаже да се възползва от възможността да раздуха една скандална история. „Сама си го изпроси, Рейчъл! — мислеше със свити устни, докато набираше цифрите. — Аз ти направих добро предложение, а ти искаш да ме изпързаляш!“

— Здрасти, Ив! — извика бодро в слушалката, когато отсреща вдигнаха. — Имам една сензацийка за теб, скъпа. Член на жури и участничка в конкурс, които изясняват критериите за класиране в леглото, какво ще кажеш за това? Знаех си, че ще те заинтересува, съкровище. След половин час съм при теб, окей?

Затвори телефона, стисна под мишница скиците на Рейчъл и напусна жилището.

 

 

Филип позвъни на вратата на старинната, украсена с дърворезба къща.

— Вие навярно сте Фейт дел Анжело — каза учтиво на жената, която му отвори, и свели тъмните си очила. — Познавам ви само по име. Аз съм…

— Нека позная — прекъсна го тя. — Вие се казвате Филип Бланчард и не търсите мен, а Рейчъл. Права ли съм?

Когато той кимна, прибави:

— Тя спи отзад в градината. Последвайте ме. — Въведе го в прохладния коридор и се отправиха към задната част на сградата.

— Е, радвам се, че не съм се излъгала — продължи възрастната жена. — Знаех си, че рано или късно Рейчъл ще намери мъж, какъвто заслужава.

— Откъде знаете какъв съм аз? — смутено реагира Филип.

— Мъж, който допуска да му избяга жената, която обича, не струва пукната пара. Вие обичате Рейчъл нали?

— Иначе щях ли да бъда тук?

Тя кимна със задоволство.

— От пръв поглед разбирам кой какъв е. Вие можете да направите щастлива любимата ми ученичка.

С тези думи тя се отдалечи и го остави сам пред прага на една великолепна вътрешна градина. Рейчъл лежеше в средата на моравата върху един старинен шезлонг от ония, които някога са се използвали по палубите на пътническите параходи, и спеше под топлите лъчи на слънцето. Беше облечена в златистожълт бански от две части без излишен разход на материал на носа и бяха кацнали чифт огромни тъмни очила.

Той се приближи тихичко и се наведе над лицето й. Леко докосна с устни нейните и погали косата й. В съня си Рейчъл протегна ръце, обви шията му и промърмори:

— Филип…

После изведнъж отвори очи и смаяно извика:

— Филип?! Какво правиш тук?

Скочи от шезлонга, така че главите им се сблъскаха. Слънчевите й очила се килнаха на една страна, след това паднаха в тревата.

— Как може да ме плашиш така? Ама че работа! — продължи поуспокоена. — Как ме откри?

— Робърт беше така любезен да ме осведоми, че имаш навика да се криеш при бившата си учителка. И макар че не ми каза името и адреса, аз ги научих от Джонатан Клъски.

Името на банкера я накара да се сети какво я бе довело тук. Отпусна ръце и гневно вирна брадичка.

— Защо не ми каза, че си член на журито?

— Нима това би променило нещо? Би ли улеснило нашите отношения? Щеше ли да повлияе на решението ти за конкурса?

— Естествено, че не! — тръсна енергично глава тя, но в следващия миг съзна, че въпросите му имаха различни отговори. — Въпреки това трябваше да ми кажеш! Просто не мога да проумея…

— А аз мога — отбеляза Фейт, която се приближи с кана леден чай и две чаши. — В края на краищата ти си художничка, състезаваща се на равни начала с други художници, и обективността изисква да имаш равни шансове с тях. На негово място аз също бих запазила членството си в журито в тайна, за да не те изкуша да предприемеш нещо непочтено. Не забравяй, че в началото той не е знаел нищо за теб, а после, когато те е опознал, ясно си е дал сметка, че трябва да се страхува точно от обратното — да не се откажеш в името на справедливостта. Което би било много жалко, като се има предвид талантът ти.

Филип се зарадва на неочакваната подкрепа. Сам той не би могъл да го каже по-убедително.

— Трябваше да бъда сигурен, че ще се решиш да участваш, затова не ти казах. И сега продължавам да настоявам…

— Какво?! — възкликна Фейт. — Не искаш да участваш ли, скъпа? Но защо?! Та ти рисуваш прекрасно!

— Ами, Робърт ми предложи двамата с него. Това е условието да му стана съдружник… — измънка Рейчъл.

— Робърт, Робърт! — ядоса се възрастната жена. — Все за него слушам! Кога ще се научиш да мислиш за себе си?

Филип слушаше мълчаливо. Добре разбираше, че не бива да й разкрие основанията на Робърт Уинтър за привидно съблазнителното му предложение. Вчера, когато бе представил ксерокопията от скиците на Рейчъл пред комисията, бе научил от Сю Клъски, която също — от скука — бе решила да участва, че студиото на Робърт е пред фалит. Рейчъл вероятно щеше да изпита съжаление към приятеля си и щеше да приеме без по-нататъшни колебания предложението му, с което се обричаше на незавидно бъдещо съществуване. Не биваше да допусне това.

— Ще останете ли на обяд? — прекъсна размишленията му Фейт, която чувстваше, че е по-добре сега да ги остави сами. — Приготвям зеленчуково суфле с агнешко, след половин час ще бъде готово.

Той кимна и хвърли скришом поглед към Рейчъл. Би се задоволил и с един хамбургер, стига с това да удължеше престоя си при нея!

Домакинята се оттегли в кухнята, отхвърляйки безпрекословно предложението на Рейчъл да й помогне.

— Ще ми покажеш ли къде си работила? — попита Филип след известно мълчание.

Тя го поведе нагоре по стълбището към втория етаж. Когато влязоха в стаята й, той внезапно се обърна и я грабна в обятията си.

— Най-сетне! — простена щастливо.

— Недей — запротестира слабо Рейчъл. — Какво ще си помисли Фейт, ако ни чуе?

— Ще си помисли, че се обичаме — и това е самата истина. О, Рейчъл, не издържам повече без теб!

Съпротивата й се стопи, преди да се е проявила. Коленете й омекнаха, тя се отпусна блажено в ръцете му и вдигна тъмните си блестящи очи към лицето му.

— О, мили, радвам се, че си тук! — промълви тихо и притисна премалялото си от слънцето и желанието тяло плътно към неговото. Устата й подканващо се отвори.

Филип долепи устни до нейните и целувката възпламени жарта на страстта им. Ръцете му вече смъкваха бикините й, нейните издърпваха ризата неразкопчана през главата му. Отпуснаха се на широкото старо легло, той свали панталона и слипа си, като в това време покриваше всеки милиметър от тялото й с бързи нежни целувки. Устните му се задържаха по-дълго върху топлата влажна потайност между стройните бедра, но тя нямаше търпение да дочака истинското интимно единение. Притегли го върху себе си, отметна глава и зачака да го приеме в себе си.

Той разтвори с лек натиск краката й и бавно я облада, искайки да удължи невероятното удоволствие да се чувства потънал в нея колкото се може повече. Копнежът на телата им обаче беше много по-властен от всякакви предварителни намерения и много скоро се замятаха в необуздания ритъм на плътската наслада. Сякаш не бяха се любили от години. Екстазът ги заля с милостивите си вълни буквално след минута-две и ги захвърли, смачкани и изтощени, в спокойните води на постепенното завръщане към реалността.

Рейчъл въздъхна доволно. Когато той беше до нея, всичко изглеждаше много просто и безпроблемно, ясно и правилно. Изпълваше я чувство на съвършена хармония.

— Обичам те — прошепна му тихичко и нежно го ухапа по рамото. — Обичам те, макар че изобщо не те познавам.

Филип се повдигна на лакът и я погледна със сериозно изражение. Смарагдовите му очи потъмняха от залялата го нежност и той целуна чувствените й, набъбнали от страстта устни.

— Е, сега сме на път да се опознаем, нали?

Притесняваше го мисълта как щеше да реагира тя, когато разбере, че е предал проектите й на комисията. Не бе от хората, които щяха да търпят подобно вмешателство в техните работи.

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че аз също те обичам? — попита настойчиво. — Ще го запомниш ли добре, все едно какво може да се случи с нас?

В съзнанието й просветна алармена лампичка. Какво го направи изведнъж толкова предпазлив? Но чувствата й бързо надмогнаха моментното недоверие.

— Да — отвърна убедено. — Да, ще го повярвам.

В този миг се почука на вратата.

— Обядът е сервиран! — подвикна весело Фейт. — Има ли гладни?

 

 

Рейчъл беше в блестящо настроение. Надяваше се да намери Филип в апартамента. Снощи беше си тръгнал късно от Фейт дел Анжело — и то само защото рано тази сутрин имаше среща с Клъски. Целия следобед прекараха неотлъчно заедно — разхождаха се, разговаряха за книги, живопис и, разбира се, за тях двамата, за по-нататъшния им живот. Единственият проблем беше Робърт.

Но Фейт имаше право — тя не можеше да се чувства вечно отговорна за него! Трябваше да се сложи край по някакъв начин. И Рейчъл реши да го направи с последен прощален жест, като участва в конкурса заедно с него. Смяташе, че така ще му се издължи за всичко досега.

Хвърли чантата си в антрето и се отправи към кухнята, когато вратата на банята се отвори и оттам излезе Елза.

— Здравей! Откога си тук? — сърдечно извика Рейчъл. — Мислех, че ще останеш до неделя в Мексико.

— И аз мислех така — безгрижно сви рамене приятелката й, — но Хосе започна да ме представя на всичките си роднини. Изплаших се и хукнах да се спасявам.

Двете се разсмяха, после Елза продължи сериозно:

— Ако търсиш Филип, него го няма.

Рейчъл кимна.

— Знам, има среща с Клъски. Сигурно ще се върне скоро. — Върна се за чантата си и се запъти към своята стая.

Елза я последва.

— Не ме разбра добре. Той няма да се върне.

Едва сега забеляза, че няма и следа от негови неща — нито дрехи в гардероба, нито тоалетни принадлежности… Сепна се и въпросително загледа приятелката си.

Елза излезе и се върна с един вестник.

— Ето какво намерих на масата в кухнята. Предполагам, че това обяснява внезапното му заминаване.

С тлъсти букви на първа страница, макар и ниско долу, беше изписано: „СКАНДАЛ С ИЗКУСТВОВЕД“. Рейчъл зачете внимателно и пребледня.

— Но тук споменават моето име?! И на Филип също?!

— По-нататък пише и за Клъски — въздъхна Елза.

И доста детайлно описание на спалнята ти. Ето виж:

„… докато в това време на покритото с бежов сатен легло прочутият изкуствовед се забавлявал с младата художничка Рейчъл Банкрофт, решила на всяка цена да спечели конкурса…“

— Как мислиш, откъде тази Ив Палмър може да знае цвета на спалното ти бельо? Това е вътрешна информация и ти се кълна, че не е от мен!

— Робърт?! — прошепна Рейчъл с изумление.

— Точно така, Робърт!

— Но защо, по дяволите?

Елза подигравателно изви вежди.

— Имаш право да познаеш до три пъти. Е, още ли искаш да работиш заедно с Робърт? Поне това му е хубавото в целия този кошмар — веднъж завинаги да разбереш какво представлява той!

— Господи, ами Филип? Как ще се отрази това на името му? Мислиш ли, че много ще му навреди?

— Здравата си хлътнала по него, а? — поклати глава приятелката й. — Е, трябва да си призная, че не очаквах ти и Филип… Значи публикуваното е истина? Имам предвид — това с леглото?

Рейчъл кимна и се изчерви.

— Радвам се, че най-после се отърва от този противен Робърт! — засмя се Елза. — А за Филип не се безпокой, той ще се оправи. Ще разузная къде е, ако не се обади преди това.

 

 

— Искам да чуя лично от вас какво означава тази гадост тук! — Джонатан Клъски удари с опакото на дланта си разтворения пред него на масата вестник, дръпна силно от лулата си и се обви в гъст облак дим.

Филип преглътна мъчително. Никога досега не му се бе случвало да изпада в подобна нелепа ситуация. Познаваше много добре строгия морал на банкера. Обстоятелството, че бе поискал благословията му да представи проектите на Рейчъл за конкурса от нейно име, допълнително усложняваше нещата и ги правеше много подозрителни. Присъствието на Сю Клъски най-малко можеше да допринесе за облекчаване на обясненията му.

— Не е това, което си мислите, Джонатан! — започна пресипнало. — Рейчъл Банкрофт не знаеше нищо…

— Тук е написано съвсем друго — прекъсна го студено банкерът.

— Знам какво е написано! — извика гневно Филип. — Знам и кой го е написал — по-точно знам кой е дал информация за написаното! Но това е злостно изкривяване на фактите, за да бъде провалена Рейчъл!

— На ваше място бих се замислил за собствената си репутация, Филип — поклати глава Клъски. — Знаете ли, че с кариерата ви на експерт ще бъде свършено, ако се заговори, че компетентната ви оценка лесно може да бъде купена с една любовна нощ сред бежови чаршафи… Наистина ли са от бежов сатен? — изгледа го той с любопитство.

— Джонатан!!!

— Малката явно никак не е глупава, щом е успяла да ви подмами…

— Не е вярно — възкликна Филип, но тутакси замлъкна под смаяния поглед на приятеля си. Оттук нататък трябваше много внимателно да подбира всяка своя дума, иначе с Рейчъл беше свършено. „Също и с мен“ — каза си мислено. Клъски се превръщаше в безмилостен противник, когато някой се опитваше да го манипулира.

— Моля те, Джонатан, до вчера тя не знаеше, че аз съм член на журито. Отношенията ни според мен не трябваше да се повлияят от този факт, затова не й го казах. Робърт Уинтър обаче, досегашният й приятел, успя да я убеди да не взема участие самостоятелно в конкурса, а да излязат с общ проект. Той много добре знае, че няма никакви шансове срещу нея. Не знам какво го е накарало да помисли, че тя е променила намерението си, и е надрънкал всичките тези неща в редакцията на вестника. Искал е да предизвика скандал, за да я отстрани. За мен друго обяснение няма.

— А за мен има — обади се в този момент Сю. — И то е много логично — ревност, скъпи ми Филип. Вие обичате Рейчъл, нали?

Филип се извърна леко смутен и след кратко колебание кимна.

— Жалко — констатира червенокосата и се изправи. — Мъже като вас са голяма рядкост и аз хранех известни надежди… — Тя се приближи до него, целуна го силно по устните и бързо излезе.

Джонатан Клъски се изкашля и се загледа продължително през прозореца към оживената „Уол стрийт“.

— Аз, разбира се, ще се оттегля от журито — тихо каза Филип. — Но ви моля да не изхвърляте Рейчъл от конкурса. Оставете другите членове да оценят проекта й по достойнство.

Банкерът помълча още известно време, после стана от мястото си.

— Разказът ви звучи достоверно, Филип, и аз нямам причини да се съмнявам в искреността ви. Ще си помисля как може да бъде разрешен този проблем. Вероятно ще предоставя присъдата за работата на младата дама на журито, но само по изключение. И то не заради вас, момчето ви, а заради талантливата й четка.

Загледа го замислено и отново се изкашля.

— Не искам да мисля как щях да постъпя аз на ваше място, ако бях с двадесетина години по-млад. Но все пак за мен остава един нерешен въпрос: в случай че спечели нейният проект, а тя откаже да изпълни поръчката, какво ще правим тогава?

Филип измъчено се усмихна.

— Поемам задължението да я склоня да приеме, Джонатан.

— Не бъдете толкова самоуверен, млади момко. Познавам, за жалост, упоритостта на съвременните жени — имам пет дъщери, както знаете. Впрочем, трябва да си призная, че много исках да ми станете зет.

— Нима смятате, че бих направил щастлива Сю?

— Нея може би не, но мен — със сигурност! Освен това щях да купувам от вас картини с намаление! — ухили се банкерът.

Филип се разсмя с облекчение, разтърси ръката му и излезе от стаята. Спусна се в подземния гараж, където беше паркирал, и подкара със свистящи гуми към Рейчъл, за да я предупреди за цялата противна история и възможните неприятни последици.

 

 

Робърт Уинтър паркира волвото си точно пред сградата, където живееха Елза и Рейчъл. Вдигна поглед към прозорците, но те бяха затворени. Може би двете бяха на терасата и се препичаха на слънце. Измъкна се от колата и отключи входната врата със собствения си ключ, даден му от Рейчъл.

Планът му до този момент се развиваше като по ноти. Сега само трябваше да я убеди, че не е изпял умишлено историята за нея и Филип. Обяснението, че е бил доста пиян и в ревността си е изразил някои предположения, които по-късно бяха представени като факти, не бе много оригинално, но Рейчъл щеше да му повярва. Освен това криеше в ръкава си още един коз, с който разчиташе да отстрани Филип.

Мислено се поздрави за инстинкта си, накарал го вчера сутринта да дебне пред жилището. Случи се това, което бе очаквал: след прочитането на статията Филип се бе изнесъл веднага.

Тихичко отключи вратата и се ослуша. Откъм банята се чуваше шума от течащия душ и в очите му припламна похотливо пламъче. Бързо съблече лекото си лятно сако и пристъпи вътре.

Рейчъл стоеше под топлата струя с изпънати нагоре ръце и сведена глава. Вдигна изненадано поглед.

— Какво правиш тук? Махай се веднага! — извика с възмущение. — Как смееш да се появяваш пред очите ми?

— Почакай да ти обясня, Рейчъл. Дошъл съм заради статията — умолително започна той и бавно пристъпи към душ-кабината. Издърпа плъзгащата врата и й подаде халата, хвърлен на табуретката. — Излез, ще те избърша.

Тя нямаше никакво намерение да се възползва от предложението му.

— Искам незабавно да изчезнеш оттук! — просъска гневно.

Вместо това той най-спокойно седна на табуретката и я огледа от горе до долу.

— Съжалявам, че се получи така. Трябва да съм бил доста пиян и съм наговорил цял куп глупости. Разбери ме, Рейчъл, бях бесен заради този… Филип Бланчард. Какво ли не прави ревността. Съжалявам наистина. Не съм предполагал, че Ив Палмър е журналистка…

Рейчъл го фиксираше скептично.

— Вероятно разбираш, че сега съвместният ни проект е безвъзвратно погребан — каза ледено. — И с това се слага край на всичко, което съществуваше между нас. Ще ти бъда много признателна, ако не затръшваш силно външната врата.

Робърт пребледня.

— Но как така?! Бихме могли да работим заедно! Ако сме достатъчно ловки, никой няма да научи, че участваш в проекта ми. Можем да използваме изцяло твоите скици. Видях ги и мисля, че са много добри. Впрочем, на твое място не бих ги оставял да се подхвърлят току-така върху писалището. Имам чувството, че Филип може да е намислил нещо с тях, още повече като разбере, че няма да ги представяш… Във всеки случай, онзи ден го сварих надвесен над тях. И тъй като няма вече да е член на журито…

— Какво? Откъде знаеш? — подскочи ужасена тя.

— Предполагам — отвърна й уклончиво. — След подобен скандал Клъски едва ли ще го задържи. Но аз не искам да говорим за него. — Той стана и пристъпи към нея. — Предложението ми все още е валидно и…

Рейчъл отстъпи назад, докато се опря в стъклената стена. Робърт я последва.

— Та ние с теб се обичаме, знаеш го — изрече дрезгаво.

Тя го гледаше с отвращение.

— Как можеш да ми говориш всичко това, след като си направил нещо толкова гадно и мръсно?! Ти си подлец, Робърт, и не искам да имам нищо общо с теб повече! Напусни дома ми!

— Искам те, Рейчъл — изрече заплашително тон. — И ще те имам, а накрая ще разбереш, че аз съм този, който ти е нужен.

Преди да успее да направи каквото и да било, той я стисна здраво в обятията си и я обсипа с диви целувки. Рейчъл се замята буйно, за да се освободи, но нямаше много изгледи за успех срещу силната му хватка. Накрая реши да изчака той да спре за малко, за да си поеме дъх, и тогава да опита да го отблъсне.

И двамата не чуха как вратата на банята се отвори. На прага застана Филип и с невярващ поглед се втренчи в сцената, която се разиграваше пред него. По всичко изглеждаше, че Рейчъл не се съпротивлява на страстните целувки, с които я обсипваше Робърт.

— Извинете, че влязох, без да чукам — горчиво каза той.

Изненадан от внезапната му поява, Робърт я пусна и отстъпи крачка назад.

— Очевидно имаш слабост към любовни сцени в банята — подхвърли Филип към Рейчъл. — Е, това беше всичко. Сбогом.

В следващия миг вече го нямаше.

— Не! Филип, почакай! — Тя се втурна след него, гола-голеничка, но вратите на асансьора вече се затваряха зад гърба му.

— Филип! — отекна гласът й по стълбището.

Втурна се обратно в апартамента. Робърт все още стоеше в банята, където го бе оставила.

— Сега ще броя до три и ако дотогава не си се изпарил, ще те изхвърля като мръсен парцал. А преди това ще оставиш ключа от жилището на масата в дневната.

— Но, Рейчъл…

— Едно…

— Ти не можеш…

— Две…

— Ами проектът…

— Три!

Напълно смаян, Робърт усети как тя с две ръце енергично го затласка по коридора. Не успя да се противопостави дори когато бръкна в джоба му и извади ключовете. В следващия момент външната врата се захлопна под носа му.

Едва сега Рейчъл забеляза колко силно трепери от гняв. Свлече се безсилно на пода. Думите на Филип я бяха съкрушили. Нима доверието му към нея се простираше дотам, че да повярва на една привидност?

С голямо усилие на волята се дотътри до телефона, но се сети, че не знае къде е отседнал. Отчаяна, наметна халата си и се отправи към ателието. Несъзнателно затърси скиците за проекта и се сепна смаяно, когато установи, че ги няма.

Спомни си предупреждението на Робърт, че Филип би могъл да злоупотреби с тях. Не, не беше възможно! Но ако все пак…

Затича се към телефона и започна да звъни във всички хотели наоколо. Така я завари Елза.

— Научи ли нещо? — посрещна я Рейчъл още от вратата.

— Всичко! — доволно обяви приятелката й. — Филип е в хотел „Импайър“, недалеч от тук, на Бродуей. Но какво ти е? Изглеждаш така, сякаш си видяла привидение!

Макар да не й се искаше, под настояванията на Елза най-сетне тя й разказа за случилото се.

— Ах, този мизерен мръсник! — избухна Елза. — Да знаеш, че той е взел и скиците ти, а сега се опитва да го припише на Филип, за да ви скара! Отивам при Клъски! — заяви решително. — Сигурна съм, че Робърт ще се опита да пробута проекта ти за свой.

След като тя излезе, Рейчъл дълго стоя пред огледалото в своята спалня, обмисляйки какво да облече. Беше толкова възбудена, че не можеше да разсъждава трезво. Мисълта за предстоящата среща с Филип предизвикваше неудържим трепет по цялото й тяло и тя внезапно се разбърза.

 

 

— Радвам се, че интуицията ви и този път не ви е подмамила, Филип. — Джонатан Клъски измъкна лулата от устата си и вдигна чашата с шампанско.

Филип доволно се усмихна и отвърна на тоста.

— Благодаря, Джонатан. Трябва да си призная, че малко се притеснявах след онази злополучна статия.

— Ммм да… Талантът си е талант. А що се отнася до мистър Уинтър, той вече е свършен като художник. Ако не бяхте представил предварително скиците на мис Банкрофт за журиране, можеха да възникнат неприятности. Той наистина се опита да представи нейните проекти за свои.

Филип насочи поглед към Сю Клъски, която се беше настанила удобно на канапето в другия край на просторния кабинет.

— От вашата дъщеря би излязъл първокласен детектив — забеляза той.

— Мисля, че призванието ми е по-скоро за клюкарската рубрика на „Ню Йорк таймс“ — отвърна му с очарователна усмивка тя. — Не беше трудно да се разбере от кого е получила журналистката своята информация. Името Клъски отваря много уста и врати…

— Но искам да ви предупредя, Филип — нито дума на никого за победителя в конкурса! — прекъсна я баща й. — На никого, ясен ли съм? Тази сутрин разпратихме покани до всички участници, ще трябва да потърпите малко.

— Разбира се.

Филип се изправи и се сбогува с двамата, но Сю също скочи.

— Съвсем забравих! — извика отчаяно. — След десет минути имам една важна среща. Бихте ли ме откарал до хотела си, Филип, оттам ми е съвсем наблизо?

— С удоволствие.

Навън беше много горещо, Филип свали гюрука на колата. Подкара внимателно по препълнените с коли и пешеходци улици. Сю го наблюдаваше скришом отстрани.

— Изглеждате нещо вкиснат. Не ви ли е добре? — попита го тя след известно време.

— Тази сутрин преживях една неприятна изненада — отвърна й неохотно, без да отделя поглед от движението пред себе си.

— С Рейчъл Банкрофт ли е свързана?

Филип кимна и смени темата.

— Разкажете ми за Южна Америка. Казват, че там природата е много красива.

— О, да, такава е. А особено след като се разделих с предишния си съпруг, ми се стори още по-красива — засмя се Сю и започна да описва крайбрежието на Рио.

Тя беше забавен събеседник и Филип не усети кога стигнаха пред хотела. Помогна й да слезе от колата и предаде ключовете на портиера, който щеше да се погрижи за паркирането в подземния гараж. Сю Клъски го целуна леко по бузата за сбогом и се отдалечи по тротоара.

Той остана за миг загледан след нея. По-рано сигурно не би пренебрегнал тази хубава и интелигентна жена, но сега в мислите му беше само една.

Обърна се към стъпалата пред входа и остана като закован. Пред него стоеше Рейчъл.

Тя изглеждаше невероятно красива в тъмнозеления си ленен костюм, чиято кройка изтъкваше всички предимства на гъвкавото й тяло и дългите загорели крака. На главата си носеше сламена шапка с пъстри екзотични цветя, Филип преглътна от възхищение.

— Здравей, Рейчъл — каза сдържано. — Не очаквах да те видя тук.

В същия момент се досети колко двусмислено прозвучаха думите му — тя вероятно бе станала свидетел на сбогуването му със Сю Клъски. Отговорът й напълно потвърди това предположение.

— Надявам се, че си прекарал приятен следобед. — От радостното й предчувствие за срещата с него не бе останала нито следа.

Филип погледна към посоката, в която беше тръгнала Сю, и леко се усмихна.

— Благодаря, не мога да се оплача. Е, как е Робърт?

Рейчъл импулсивно протегна ръка към него.

— Филип, моля те!… С Робърт е свършено веднъж завинаги! Аз… — Залитна и се озова в обятията му.

— Толкова много ми липсваше! — прошепна в ухото й той и помилва страната й с устни. — Тук ли ще останем или…

— По-добре „или“ — сгуши се тя до гърдите му. Прегърнати влязоха във фоайето.

— По-късно — махна с ръка Филип на администратора, който понечи да му каже нещо, докато му подаваше ключа.

В асансьора я притисна силно до себе си и страстно я целуна. Момчето в кабината любопитно ги изгледа, но те не му обърнаха внимание. Когато слязоха на неговия етаж, коленете на Рейчъл бяха омекнали и трябваше изцяло да се подпира на рамото му, за да не падне. По тялото й плъзна томителна горещина, заплашваща да я изпепели.

В стаята се притисна още по-силно към него, като продължаваше да го целува. Сякаш потъваше в сладостната омая на едно щастливо предчувствие, предизвикано от неговите ласки. Забрави всички грижи и проблеми, които я измъчваха.

Откъснаха се един от друг, дишайки учестено, и се загледаха с блеснали очи.

— Ще взема набързо един душ — изрече дрезгаво Филип. — След три минути съм тук.

— Побързай, моля те — прекара пръсти през косата му тя. Толкова много копнееше за него, че и най-малката раздяла й се струваше непоносима.

Той влетя в банята, а Рейчъл се огледа наоколо. Очевидно не бе имал време да разопакова багажа си, защото пълният му куфар все още стоеше разтворен пред гардероба.

Тя се приближи до него и внезапно изстина вътрешно. Най-отгоре се виждаше едно картонено руло от ония, в които се носят планове или скици. Позна го — беше нейно. С треперещи ръце свали капачката и отвътре изпаднаха скиците й за проекта „Клъски“.

Всичко в стомаха й се преобърна, на гърлото й заседна горчива буца. Значи все пак Филип ги е взел! Но защо?! Изумлението й прерастваше бавно, но сигурно в гняв.

Вече нямаше никакво значение защо ги е взел. Самият факт беше достатъчно красноречив. Тя нави отново скиците, сложи ги под мишница и се отправи към вратата. Очите й се напълниха със сълзи на болка и унижение.

— Рейчъл, къде? — застигна я гласът му. Извърна се рязко и посочи с пръст картоненото руло, останало в куфара.

— Мислел си си, че можеш да правиш с мен каквото си искаш, само защото те обичам, така ли? — Гласът й трепереше.

— Не знам за какво говориш! — загледа я неразбиращо той. Погледът му се местеше от нея към рулото. Досещаше се, че става дума за проектите й, но не знаеше нищо за картонения цилиндър.

— Явно си много самоуверен, за да се решиш да ме поканиш в стаята си, без да се погрижиш предварително да скриеш това! — потупа с длан свитъка под мишницата си. — Взел си проекта ми! Може би си очаквал, че Сю Клъски има повече шанс с него, отколкото със собствената си работа?

И без да дочака отговор, изхвръкна в коридора. За щастие, асансьорът тъкмо спираше на етажа, и тя успя да се качи, преди Филип да изскочи от стаята, навлякъл в бързината наопаки хавлията си.

На улицата горещината я блъсна в лицето и почти я задуши. Спря първото мярнало се пред очите й такси и каза адреса си на шофьора. Потисна импулса си да погледне назад, затова не забеляза брожението във фоайето на хотела, предизвикано от тичащия полугол мъж, когото шефът на администрацията и двама служители едва удържаха да не излезе навън.

 

 

— Гледат ме така, сякаш съм прокажена — изръмжа Рейчъл. — Защо изобщо се съгласих да дойда, след като нямам никакво отношение към този конкурс?

— Ти ми обеща, скъпа. Просто трябва да си тук, разбираш ли? Ако си беше останала вкъщи, всички щяха да си мислят, че по този начин признаваш вината си. Не искаш да стане така, нали?

Рейчъл кимна неохотно. Приятелката й имаше право. Вбесяваше се от тази мисъл и се питаше как Филип приема всичко това. След случката в хотела не бяха се виждали и затова сега тя с нетърпение се оглеждаше за него.

Пробиха си път до барчето и взеха по една чаша шампанско. Елза поздравяваше повечето от присъстващите, а на онези, които някога за кратко са й били любовници, изпращаше по една въздушна целувка за голямо неудоволствие на съпровождащите ги дами. Беше настояла Рейчъл да се облече възможно най-екстравагантно и секси, казвайки й, че така поне ще накара ония, които смятаха, че е искала да си купи наградата с тялото си, да се убедят в действително високата му стойност. Резултатът наистина беше зашеметяващ. Семплата рокля от тъмносиня коприна наистина беше затворена по шията, но на гърба, корема и над гърдите имаше големи отвори, разкриващи блестящата й безупречна кожа. Дългите странични цепки оголваха изящно изваяните й мургави бедра.

Много скоро около Рейчъл се насъбраха млади мъже и се надпреварваха да остроумничат и да флиртуват с нея. Тя ги слушаше с половин ухо, без да престава да се озърта за Филип.

Внезапно почувства необясним гъдел в областта на тила си и се обърна. Погледът й потъна направо в изумруденозелените очи на мъжа, стоящ на около два метра от нея.

Кожата на гърба й настръхна. Дори само погледът му беше достатъчен да я извади от равновесие. А толкова й се искаше да се покаже недостъпна и горда! Още повече, че до Филип стоеше, тържествуващо усмихната, ослепителната Сю Клъски.

За нейно изумление Сю й се усмихна приветливо и тръгна към нея.

— Радвам се, че въпреки атаките срещу вас сте събрала кураж да дойдете днес! — подаде й ръка тя.

Дали знаеше истината за нея и Филип?

— Рейчъл! Колко хубаво, че си тук!

Лицето му се приближаваше към нейното и тя осъзна, че всеки момент ще я целуне. Нямаше сила на света, която да я принуди да се отдръпне. „Е, ако има някой от присъстващите, който да се е съмнявал в истинността на статията, сега вече може да бъде сигурен“ — помисли си замаяно. Но й беше все едно. Затвори очи и леко открехна блестящите си устни.

Секунда по-късно осъзна грешката си. Филип я целуна по бузата. Изчерви се до корените на косите си и бързо отвори очи. Очакваше да види подигравателното му изражение, но той я гледаше напълно сериозен и малко замислен.

— Трябва да отида на подиума — каза с извинителен тон. — Журито вече се събира.

— Журито ли? — повтори неразбиращо тя.

— Как, вие все още ли сте в него? — възкликна Елза.

— А защо да не е? — отговори вместо него Сю Клъски. — Филип доказа на баща ми и на другите, че написаното във вестника е пълна клевета. — Извърна се към Рейчъл и добави: — Естествено, отхвърли и всички инсинуации по ваш адрес. Участието ви не е поставяно под въпрос.

— Моето участие? — смая се Рейчъл. — Но аз не съм представяла проект?!

— Това тук никой не знае, скъпа — усмихна се многозначително Сю. — И ще е по-добре да не го узнае и сега.

След което се отдалечи.

— Нищо не разбирам — погледна Рейчъл към Елза. — Какво искаше да каже тя?

Приятелката й гледаше замислено към Филип.

— Имам едно предчувствие — измърмори загадъчно.

— Не ми говори с гатанки! Знаеш ли нещо, или не? — ядоса се Рейчъл.

— Млъкни и слушай, Джонатан Клъски ще държи реч. Предполагам, че тя ще отговори на въпросите ти.

Наистина, в този момент банкерът стана от стола си и помоли за внимание.

— Дами и господа — започна той и огледа стихналото множество. — Ще бъда кратък.

Това беше посрещнато със смехове и одобрителни ръкопляскания.

— Имам честта и удоволствието да обявя името на победителя в конкурса, излъчен според единодушното, подчертавам — единодушното — мнение на едно компетентно жури. Качествата на неговия проект далеч превъзхождат тези на всички останали участници и аз съм горд, че вече притежавам една картина от този художник.

Клъски взе едно листче от масата и сложи очилата си. Напрежението в залата осезателно нарастваше.

— И така, в моя най-нов банков филиал на Пето авеню скоро, смея да се надявам, ще виси картина, нарисувана от… мис Рейчъл Банкрофт! Мис Банкрофт, заповядайте на подиума, ако обичате!

Сред избухналите аплодисменти Рейчъл стоеше като закована на мястото си. Това беше невъзможно, абсолютно изключено! Как биха могли да оценят проект, който изобщо не бе представен?!

И тогава разбра. Скиците, които Филип бе взел, са били представени на комисията от нейно име! О, господи! А тя го бе обвинила…

Трябваше Елза почти насила да я избута на подиума, където Сю Клъски пъхна в ръката й някакъв документ и сърдечно я разцелува по страните. Като в сън изрече някакви думи на благодарност и с облекчение прие предложението на Джонатан Клъски да седне на един стол при журито.

— Просто не мога да повярвам… — мълвеше тя.

— Но се налага — засмя се банкерът и й подаде един чек. — Двадесет и пет хиляди долара! — обяви високо. — Чекът ще бъде осребрен обаче, когато нарисувате картината!

Рейчъл поблагодари, прибра чека в чантата си и се изправи.

— Трябва да отида при Филип — каза тихо на Клъски.

— И това ще стане, но не веднага — възрази усмихнат той. — Първо трябва да отдадем дължимото на пресата.

Това отне известно време, и когато най-сетне Рейчъл можа да се освободи, разбра, че Филип е заминал.

— Много бързаше за летището — осведоми я Джонатан Клъски. — Трябваше да хване полета за Бостън.

— Но как така?! Днес е събота! Мислех, че си заминава утре!

— С него човек никога не може да бъде сигурен какво ще предприеме в следващия момент — махна с ръка банкерът. — Бих ви препоръчал…

Но думите му се изгубиха в шумотевицата на заобиколилите го репортери от финансово-икономическите издания, интересуващи се от някои аспекти в дейността на новата му банка. После се появи и Елза, която умело я измъкна от навалицата.

— Елза, трябва да го настигна! Тръгнал е за летището!

— Но партито едва сега започва!

— Тогава ти остани тук и се забавлявай, аз тръгвам.

— Не, почакай! — извика приятелката й. — Не е нужно…

Но Рейчъл вече беше изчезнала.

— Какво става тук? — полюбопитства Джонатан Клъски, когато след две-три минути се приближи към Елза. — Къде отива мис Банкрофт?

— Намислила е огромна глупост. При това стотици пъти съм й казвала, че никога не бива да тича подир мъж.

Клъски гръмко се разсмя.

— Мога ли да ви представя на моята дъщеря? Имам чувството, че на нея този съвет ще й бъде от огромна полза.

Пред входа Рейчъл спря едно такси и даде адреса на хотел „Импайър“. Надяваше се да свари там Филип. „Каква глупачка излязох! — ругаеше се сама. — Как можах да допусна, че той ще ми открадне скиците с користна цел!“

Втурна се към рецепцията и попита за мистър Бланчард. Администраторът повдигна въпросително вежди и многозначително се усмихна, когато я позна.

— Не бяхте ли преди два дни тук с мистър Бланчард? Извинете любопитството ми, но не ни се случва често гостите ни да тичат само по хавлия след някоя жена…

— Какво? — изгледа го неразбиращо тя. — Каква хавлия? — После се досети какво се е случило и се усмихна успокояващо. — Не се безпокойте, аз лично ще задържа мистър Бланчард, ако се опита още веднъж да излезе в такъв вид!

— Всъщност няма място за никакви тревоги в това отношение — отвърна самодоволно мъжът. — Господинът се изнесе преди няколко часа. Лично аз му направих резервация за полета до Бостън в двадесет и два и тридесет.

Рейчъл погледна часовника си. Беше девет и двадесет. С малко повече късмет щеше да успее да го хване на аерогарата.

Изхвръкна на улицата и накара портиера да й спре такси за летище „Кенеди“. Когато тикна в ръката на шофьора десетдоларова банкнота, раздрънканата катафалка се преобрази на мощна спортна кола, профучаваща с бесен рев покрай смаяните участници в по-разредения уличен трафик. В десет и петнадесет бяха на паркинга пред аерогарата.

Рейчъл скочи от колата и хукна към информацията. Нетърпеливо пристъпваше от крак на крак, докато служителката лениво търсеше на компютъра.

— Пан Ам, изход двадесет и шест — съобщи най-сетне тя.

Хукна с все сила към посочения изход, който за щастие се оказа полупразен. Таеше смътната надежда, че Филип все още не се е качил. Но когато попита служителя на билетната контрола за самолета, той й посочи през панорамния прозорец видимата част на пистата.

— Ако имате късмет, ще можете да видите машината, когато излита.

— О, не! — изохка Рейчъл.

Приближи се до стъклото и се втренчи в тъмнината. Не можа да различи нищо определено, но това и бездруго вече нямаше значение.

„Сама съм си виновна!“ — упрекваше се горчиво, като едва сдържаше напиращите си сълзи. Тръгна замаяно към изхода. Никога през живота си не се бе чувствала по-ужасно. Нямаше да си прости, че се бе отнесла толкова несправедливо с Филип. Струваше й се, че преживява някакъв кошмар, от който всеки момент щеше да се събуди и да се намери в топлите обятия на мъжа, когото лудо обичаше.

Излязла в мекия полуздрач, тя въздъхна тежко. Такива неща, за съжаление, се случваха само в приказките и в холивудските филми. Истината беше, че Филип си е заминал, и никога повече нямаше да го срещне.

Сега най-много от всичко искаше да се прибере вкъщи, да се хвърли в леглото си и да се наплаче до насита.