Сандра Браун
Завист (39)

Глава 32

Надя пристигна в бара, облечена в прилепнала черна рокля с примамливо дълбоко деколте и с шапка за коктейли — едно от онези произведения на шапкарското изкуство, с воалетка, която покриваше половината лице. Чантичката, украсена с черни пера, висеше от рамото й на тънка златна верижка. Невероятно изкусителна. Придаваше й вид на „фатална жена“.

Докато вървеше през бара, хората се обръщаха след нея. Барът беше пълен с обикновената манхатънска тълпа. Някои я заговаряха, докато минаваше. Тя махна на трима, седнали на една маса в ъгъла.

Когато стигна до масата на Ноа, той бе изпълнен с гордост, че най-изтънчената жена в тази зала идва тъкмо при него. Прегърна я нежно, но внимателно. Положи приятелска целувка на бузата й и прошепна:

— Бих могъл още тук да те чукам.

— Винаги романтичен — и тя се настани на пейката до него.

— Мартини?

— Непременно.

Той даде поръчката на сервитьора, който бе притичал до масата секунди след пристигането на Надя, а после се обърна към нея с усмивка.

— Познават те тук.

— Познават ме навсякъде.

Той се засмя на нейната самоувереност.

— Липсваха ми остроумните ти отговори. Много отдавна не съм те виждал.

— Оная глупава кавга.

— О, стара история — той си пое дълбоко дъх. — Ах, твоят предизвикателен парфюм.

— „Шанел“.

Той поклати глава и се ухили дяволито.

— Секс. Колко лошо, че не можеш да го бутилираш. Би направила състояние — възхитеният му поглед се плъзна по лицето й. — Изглеждаш сензационно. Харесва ми воалетката.

— Благодаря.

— Придава ти мистериозен вид, който е невероятно секси — и притисна бедрото й под масата.

— Много си се настроил тая вечер. Отдавна ти липсвам, а?

— Да, но имах други задължения.

— Разбира се, имал си — тя като че ли започна да изучава с интерес украшенията от пера по чантичката си. Прокара ръка по гладките флуоресциращи перца. — Имал си достатъчно работа да изпращаш тъста си във вечния му път.

— С ужасно много речи.

— Мисля, че възхвалите са били много вълнуващи.

— Това беше сбогуване, каквото Даниел Мейдърли заслужаваше, предполагам. Но се радвам, че свърши. Сега ние, останалите, можем да престанем да аплодираме живота му и да започнем отново да си живеем нашия.

— По принцип ти обичаш да си в светлината на прожекторите. Помислих, че ролята на лоялния и съкрушен зет би ти харесала.

Той положи ръка на сърцето си.

— Постарах се — мартинитата им пристигнаха. Те се чукнаха и отпиха. — Всъщност не беше чак толкова зле, освен че трябваше да обуздавам истерията на Марис.

— Нима за нея не е било естествено да бъде развълнувана?

— Поведението й излизаше от рамките на нормалното — Надя престана да разглежда перцата и погледна към него. — Жена ми си е втълпила, че аз съм бил отговорен за падането на баща й по стълбата — той се вгледа в очите на Надя зад воалетката. — Можеш ли да си представиш?

Тя вдигна чашата с мартини към устните си.

— Да. Мога.

Втренченият й поглед го вбеси. Той нарочно се направи, че не е разбрал.

— Марис винаги е била лесно възбудима, но този път стигна до крайност.

— На погребението изглеждаше невероятно спокойна.

— Така е. Но след като свърши, тя загуби всякакъв разум. Накара местната полиция в Масачузетс да предприеме повторно разследване на фаталния инцидент.

— И?

— Естествено, не намериха нищо, с което да потвърдят подозренията й.

— Колко щастливо обстоятелство за тебе.

— Щастието няма нищо общо с това, Надя.

— Сигурна съм, че е вярно — тя зарея поглед към тълпата, говорейки почти на себе си. — Ако ти си бутнал стария джентълмен по стълбата, сигурно си бил достатъчно умен, за да не те хванат.

— Не съм. Но си права. Щях да бъда достатъчно умен да не ме хванат. И ето за това ти толкова много ме харесваш.

Тя се извърна пак към него.

— Истина е. Никога не бих се обвързала със загубеняк. Никога не бих привързала фургона си към залязваща звезда. Само към изгряваща.

— Толкова си приличаме, че чак страх ме обхваща — навеждайки се по-близо до нея, той добави поверително: — Най-малкото, другите би трябвало да ги хваща страх — отпи самодоволно от мартинито си. — Във всеки случай, Даниел е мъртъв и погребан. Ето това е добра новина.

— За Бога, Ноа — тя се огледа наоколо, сякаш страхувайки се, че може да са ги чули. — А каква е лошата?

— Не е лоша, скъпа. А по-добра. Смъртта му беше последният гвоздей в ковчега на моя брак. Сега той е непоправимо разстроен.

Тя вдигна чаша за тост.

— Поздравления или съболезнования?

— Решително първото. Защото имам дори още по-добри новини от тази.

— Не мога да ги дочакам.

— Сигурна ли си, че искаш да ти го кажа тук и сега? Може да те накара да изпаднеш в оргазъм.

— Някога да си ме виждал да отклонявам подобна възможност?

Усмивката му стана още по-широка.

— Преди случайно да падне по стълбата, аз убедих Даниел да подпише пълномощно. То ми позволява да продам „Мейдърли прес“ на „Уърлд Вю“ и Марис не може да направи нищо срещу това.

Надя разшири изумено очи.

— Но как така? Ти не притежаваш „Мейдърли прес“, за да го продаваш.

— Надя! Ето те! — Морис Блум внезапно се материализира от другата страна на масата.

Ноа не го бе забелязал да идва и това нахлуване никак не му хареса. За тази вечер бе планирал да се напие, да се навечеря и да уговори Надя да му възвърне благоволението си. Преди да продължи със сделката с „Уърлд Вю“, той искаше да я размекне. Беше му необходима добра позиция в пресата, а никой не можеше да осигури това по-успешно от Надя.

И ето ти сега, изтърси се самият Морис Блум. Важната клечка от „Уърлд Вю“ изглеждаше както винаги безцветна в сивия си костюм, сивата риза и сребристата връзка. Според Ноа дори зъбите и венците му имаха нездрав сив цвят, когато той им се усмихна.

— Отначало не те видях и помислих, че съм се объркал — обърна се той към Надя.

— Не би могъл да се появиш в по-подходящ момент.

Тя се измъкна иззад масата и за огромно смущение на Ноа влетя в прегръдките на Блум. Устните им се докоснаха. Когато целувката свърши, тя нежно поправи вратовръзката му.

Блум я изгледа от глава до пети одобрително.

— Изглеждаш направо страхотно!

— Радвам се, че мислиш така. Купих го, мислейки за тебе.

— Сензационно.

Комплиментът му я накара да примигне кокетно, което съвсем не беше в нейния стил. Блум галеше талията й с многозначителна фамилиарност. Тя бе извила ханша си към него, един неин трик, който караше мъжа да не мисли за нищо друго, освен за секс.

Макар че му обръщаха внимание, Ноа със същия успех би могъл да представлява и някое от произведенията на поп-арта, окачени по стените. Цялото му тяло вибрираше от гняв. И още нещо, нещо, което рядко му се случваше — от унижение. Хората бяха забелязали, че сега Надя си разменя нежности с Блум. Той бе загубил най-популярната жена в залата в полза на един безцветен сив плешивец.

— Готов ли си за едно питие, скъпи? — запита го тя.

— Четеш ми мислите. Както винаги.

Надя даде сигнал на сервитьора, който притича и взе поръчката на Блум. Не се върна на пейката до Ноа, а седна на стола, който Блум дръпна за нея. Сега те двамата седяха срещу него от една и съща страна на масата.

Тя беше толкова близо до Блум, колкото беше възможно, без на практика да е седнала на стола му. Гърдите й се наместиха удобно край лакътя му. Ръката на Блум почиваше на бедрото й — високо над коляното, собственически.

Ноа беше сигурен, че тази публична проява на страст е само от полза за него. Надя се държеше нарочно предизвикателно. Това го караше да пожелае да се пресегне през масата и с един шамар да й избие дяволите от главата.

Тя бе планирала тази малка сцена. Той й се бе обадил, докато се връщаше от Масачузетс, след драматичния опит на Марис да го обвини, и я бе поканил на вечеря.

— Сега може свободно да ни виждат заедно — бе й казал той.

Надя беше отново предишното свръхсексуално същество с невероятно многозначителни думи и всеки дъх, който поемаше, беше пълен с еротични обещания. Бе казала в колко часа и къде да се срещнат, сякаш не можеше да дочака срещата. Но вместо това го бе подмамила в един дяволски женски капан.

Добре. Ако на нея й се иска да се занася с новия си приятел пред него, хубаво. Това не променяше нищо — само дето сексуалният й живот щеше рязко да тръгне надолу. Ако се съдеше по бледата физиономия на Блум, дяволски трудно щеше да й бъде да вкара малко кръв в пениса му.

След като прие с благодарност напитката си от сервитьора, Блум се обърна към Ноа.

— Секретарката ми каза, че сте се обадили днес и сте помолили за среща.

— Точно така. В светлината на неотдавнашната трагедия, сполетяла семейството ми…

— Моите съболезнования, впрочем.

— Благодаря — той махна едно невидимо косъмче от маншета на ризата си. — Смъртта на Даниел налага временно да променим плановете си. Сега вече можем да продължим оттам, докъдето бяхме стигнали. Много ще ви хареса развитието на нещата, на всичко, което се случи, откакто говорихме за последен път. Какво имате предвид за утре?

— Наистина сега не виждам защо да се срещаме утре.

„Сега“ беше смущаващо наречие. „Сега“ показваше, че ситуацията се е променила. Ноа избягваше да гледа към Надя и се стараеше да не промени спокойния израз на лицето си.

— А защо?

— Ноа и аз тъкмо щяхме да говорим за това, когато ти дойде, Морис — намеси се Надя. — Явно има някакво объркване — и тя отправи измъчен поглед към Ноа. — Ужасно съм смутена.

— Е, тъй като изглежда, че аз тук съм единственият, останал в неведение, може би вие ще ме осветлите.

Надя погледна към Блум, сякаш го молеше за съвет, но той само сви рамене. Прокарвайки долната си устна по зъбите, тя се обърна отново към Ноа.

— Мислех, че някой трябва вече да ти е казал. От уважение към Даниел аз вече цяла седмица се занимавам с тази история.

На Ноа започна да му става ужасно горещо. Изпитото едно-единствено мартини не би могло да бъде причина за потта, която се стичаше по гърба му. Почувства се така, сякаш е научил резултата от биопсия, взета от тестисите му.

— Каква история?

Влизайки в центъра на вниманието, Надя се примъкна още по-близо до Блум.

— Един път, изневиделица, Даниел Мейдърли ме покани в къщата си на закуска. Беше същата сутрин, когато заминавахте за провинцията. Кой да предположи, че пътуването ви ще завърши така трагично? Бих искала да мога да предвидя това, тогава щях да настоявам той да остане — тя погледна Ноа право в очите. — Както и да е — продължи Надя, разтърсвайки леко глава, сякаш за да се върне към разказа си, — той ми каза всичко, но ме помоли да изчакам няколко дни, поне докато Марис се върне от Джорджия.

Блум гледаше Надя така, сякаш всеки момент щеше да впие устни в шията й. Тя разсеяно галеше опакото на дланта му, все още лежаща на бедрото й.

Ноа се насили да се усмихне.

— Още не си ми казала същината на тази изключителна история.

— Даниел е назначил Марис за председател на борда на „Мейдърли прес“. Мислех, че той ще ти каже, докато сте двамата в провинцията. Не ти ли е казал? Е… може би е смятал, че е редно Марис да бъде осведомена първа.

Тя се вгледа внимателно в него и прокара пръсти нагоре по столчето на чашата с мартини.

— Ти ме накара да повярвам, че Даниел Мейдърли е на ръба на оглупяването. Но докато говорех с него, разбрах, че е вярно тъкмо обратното. Той напълно владееше умствените си способности. Съвършено добре разбираше какво прави.

Всички капиляри в тялото на Ноа се бяха разширили. Зад очите, зад тъпанчетата, зад всеки квадратен инч от кожата си той чувстваше увеличения натиск на кръвта. Успя някак да се усмихне.

— Даниел нямаше особено добро мнение за тебе, Надя. Мисля, че просто си е направил една хубава шега за твоя сметка.

— Тази мисъл и на мен ми мина през ума. Всички го познаваха като скрит човек. Затова отидох при някой си господин Стърн, адвоката на Мейдърли, за да потвърди историята. И той я потвърди. Назначението на Марис не подлежи на обсъждане. Тя може да предаде пълномощията си само ако подаде оставка.

Ноа отлепи език от небцето, където бе залепнал.

— Любопитен съм защо не ми го спомена преди, Надя, например, когато говорихме днес през деня.

„Или вечерта, когато говорех с теб от провинцията“ — помисли той. Тази кучка тогава вече е знаела. И се е забавлявала за негова сметка.

— Не си бях у дома.

— А сега нима си?

— Спестявам ти неудоволствието да го прочетеш в моята колонка. Утре го пускат — тя му се усмихна съчувствено. — Честна дума, Ноа, помислих, че досега трябва официално да са те информирали. Предполагам, че след като с брака ти е свършено, вече не принадлежиш към вътрешния кръг. А си само наемен работник.

— Искаш ли още едно питие, Ноа?

— Не, благодаря, Морис. Закъснявам за една среща — ако не излезеше оттам, ако не се отдалечеше от Надя, или щеше да я убие, или да експлодира. Но пред свидетели не му се искаше да прави нито едното, нито другото.

— О, моля те, не си тръгвай — произнесе Надя с гальовен глас. — Толкова неща имаме да празнуваме. Изпълни се едно от най-съкровените желания на Морис. „Уърлд Вю“ купи „Бекър-Хау“. Ти познаваш Оливър Хау, сигурна съм, защото двамата с Даниел бяха стари приятели. Всъщност тъкмо Даниел свърза Морис с него. Даниел знаеше, че „Уърлд Вю“ търси да купи издателство и че Оли Хау би погледнал с добро око на предложението им — нещо, което не беше характерно за Даниел.

— Бях хвърлил око на „Мейдърли прес“ — обади се Блум. — Но тъй като Марис застана начело…

— Според мене, беше честно да му кажа — вметна Надя.

— И Марис даде абсолютно ясно да се разбере, че няма намерение да го продава, затова аз реших да купя друга компания.

Ноа стискаше зъби така силно, че го заболяха.

— Колко хубаво!

— Платих доста много, но какво, по дяволите! — изкиска се Блум. — Лесно ще си върна инвестицията. „Бекър-Хау“ е наистина по-малко издателство от „Мейдърли прес“. Но не за дълго — и той намигна на Ноа. — Сега ти ставам конкурент, отваряй си очите.

„И троянски кон, с който влезе вътре, безкръвен кучи син такъв“, помисли Ноа. Погледна театрално часовника си.

— Наистина трябва да тръгвам. Вече закъснявам.

— Почакай! Това не е единствената добра новина — и Надя протегна лявата си ръка през масата. — Ти пропусна да забележиш — или беше прекалено учтив да споменеш — че нося безсрамно огромен диамантен пръстен. Морис и аз се женим следващата неделя в „Плаза“ — тя отправи лъчезарна усмивка към Морис, после се обърна отново към Ноа. — Три часа. Ще бъдем съкрушени, ако не си там.