Дороти Лодън
Д-р Куин — лечителката (11)

Глава единадесета
Кандидати за женитба

Седмиците на ранната пролет отлетяха незабелязано. Постепенно се уталожиха вълните, които се разбушуваха от появата на Итън Купър в сърцата на трите деца, а и на Микаела. На нея животът в Колорадо Спрингс започна отново да й се струва като тихо езеро, което се плиска мирно и спокойно.

Ето че бе изминала вече цяла година, откакто отпътува от Бостън. Не винаги й беше лесно, обаче, когато поглеждаше назад, Микаела не съжаляваше нито за миг.

Бе седнала край масата в кухнята си и разлистваше каталога на една бостънска къща за търговия по пощата. Брайън гледаше картинките със същия интерес. Той откриваше на всяка страница нещо, което му се искаше да има, дори и в раздела за дамско бельо.

В този миг вратата се отвори със замах. Влезе Матю, който току-що се беше върнал от града. В ръцете си държеше дървено сандъче.

— Това пристигна днес за тебе по пощата — обясни той.

— Хорас ми го даде веднага.

Микаела подскочи от изненада.

— За мен ли? — попита тя. — Но аз нищо не съм поръчвала.

— Имаше и писмо заедно с колета — добави Матю чак сега и подаде на Микаела плик от луксозна хартия.

Тя го отвори веднага. Като видя в какво напрегнато очакване я гледаха децата, започна веднага да чете на глас:

„Мила моя дъще,…“

— От твоята майка е — извика Колийн. — И какво ти пише?

Микаела се усмихна на децата и започна отново:

„Мила моя дъще, надявам се, че ти и децата сте добре. Предполагам, че се радвате на отлично здраве. Докато бях там, ми се стори, че ти си доволна от положението си на неомъжена жена и засега не смяташ да го променяш. Аз обаче реших да ти пратя този сервиз, който ти е от чеиза. Вместо да чакам да настъпи същинският повод, предварително ти го поднасям като подарък по случай навършването на…“

Микаела млъкна рязко и сгъна писмото.

— Сега обаче аз трябва да видя какво има тук — каза тя бързо.

— Какво ли значи тази дума чеиз? — попита Брайън.

Колийн го сръчка в ребрата.

— Всяка жена го получава, когато си намери мъж — пошепна тя.

В това време Матю беше успял да изтръгне пироните от капака на сандъчето. Микаела извади първия пласт талаш, ала под него се чу подозрителното потракване, което известяваше, че сервизът е бил сполетян от беда. В сандъчето се валяха безброй парчета от скъпия сервиз. Само една-единствена чаша беше останала здрава. Микаела я извади безмълвно и я погледна срещу светлината. През финия порцелан се прокрадваха слънчевите лъчи.

— Ама че провал — съжали Колийн и погали с крайчеца на пръстите си едно парче от чиния.

Микаела остави рязко чашата. Очите й изведнъж се напълниха със сълзи.

— Извинете ме — промълви тя и изтича навън.

Колийн и Матю останаха смаяни край сандъчето, загледани в оставеното до него писмо. В това време Брайън изтича след нея.

— Мамо, — извика той — не си отивай!

Микаела се отпусна върху стъпалата на верандата. Известно време поседя така, като се беше хванала за тавата.

— Защо плачеш? — попита я той и се намести в скута й.

— Да не би да ти е мъчно, че съдовете са се изпочупили?

Микаела си пое дълбоко въздух.

— Не, — каза тя — няма такова нещо. Разплаках се, защото… — тя се поколеба — защото понякога се чувствам самотна.

— Ама ти не си сама — възрази Брайън. — Нали ни имаш нас.

Микаела се разсмя. Сетне притисна здраво в прегръдките си своя храненик.

— Ти си съвсем прав, Брайън — пошепна тя, докато по бузата й се изтърколи една последна сълза. — И съм много радостна, че е така.

 

 

На другата сутрин Микаела взе децата със себе си в Колорадо Спрингс. Докато приемаше пациенти в клиниката, децата се размотаваха из града.

— Откъде разбрахте, че мама има рожден ден? — осведоми се Брайън.

— Пишеше в писмото. Ние надникнахме в него, за да разберем, защо нейната майка й подарява толкова много съдове — призна си Колийн.

— Ама не бива да ни издаваш — предупреди Матю братчето си. — Не бива също така да казваш на никого, че доктор Майк има рожден ден и че подготвяме празненство.

— Няма, в никой случай — зарече се Брайън леко разстроен. След което забеляза Съли, който тъкмо си точеше ножа при Робърт И. — Здравей, Съли знаеш ли какво? Наближава рожденият ден на мама.

Колийн сръга брат си в гърба.

— Ей, нали не трябваше да издаваш тази тайна — изсъска тя.

Съли и Робърт И. погледнаха децата леко смаяни.

— Положението е следното — започна Матю да им обяснява. — Ние уж не знаем за това, обаче сме решили да я изненадаме. Бихме искали да направим празненство.

— И тогава ще можеш да танцуваш с мама — изигра отново един от козовете си Брайън. — А после ще можеш и да се ожениш за нея и да ни станеш татко. Защото тя се чувства много самотна. А сега си получи и чеиза от своята майка.

— Затваряй си устата! — Колийн побърза да сложи длан върху устата на брат си, но беше вече твърде късно.

Съли доста се стъписа, а Робърт И., който съвсем наскоро се беше оженил за очарователната Грейс, извърна лице, за да прикрие усмивката си.

— Виж какво, Брайън, — започна Съли и клекна, за да гледа малкия в очите — човек не може да се ожени току-така за някого. Той трябва добре да си помисли преди това. А и вие си имате татко, нали? Аз обаче мога да бъда ваш приятел, какво ще кажеш? — Той се изправи и след това си тръгна.

— На ти сега — въздъхна Колийн. — Уплаши се.

 

 

Междувременно Микаела току-що бе приела в кабинета си един пациент на име господин Бартън. Каза й, че има температура и сърцебиене от няколко дни. Микаела премери доста високия му пулс. Освен това забеляза, че шията му е наранена с нещо остро.

— От какво ви е тази рана, господин Бартън? — попита тя докато дезинфекцираше краищата на раната.

— Джейк Сликър ме поряза докато ме бръснеше — каза мъжът. И отново го втресе от високата температура.

— Според мен бръсначът не е бил чист — въздъхна лекарката разтревожено. — Колко пъти съм предупреждавала Джейк. Вие имате тежко отравяне на кръвта.

Човекът се опита да стане. Но Микаела го бутна отново на възглавниците.

— Лежете си, ще отида при него веднага щом свърша с вас.

Обаче за това изобщо не й остана време. Състоянието на господин Бартън се влоши рязко. Само един час, след като бе дошъл при лекарката, той изпадна в делириум и все повече губеше съзнание. Така че на Микаела й се наложи да повика спешно пастора.

Ала когато негово преподобие Джонсън пристигна, бе вече твърде късно. Господин Бартън се беше преселил в един по-добър свят.

Лекарката и духовникът уредиха всички формалности и осведомиха близките на починалия. Веднага след това Микаела отиде при Джейк Сликър.

Бръснарят тъкмо бръснеше един клиент в момента, а по пейките седяха мъже, които чакаха реда си да бъдат също обръснати.

Микаела се запъти право към Джейк Сликър и дръпна грубо настрана ръката му, с която държеше бръснача.

— Какво правите тук? — сопна й се Сликър.

— Спасявам живота на клиентите ви — отговори му вбесено Микаела. — Дезинфекцирахте ли този бръснач?

— Правя това всяка сутрин — отговори й бръснарят подигравателно. — Ето пак, не виждате ли? — След което духна острието и го обърса в жилетката си.

Микаела сложи ръце на кръста си.

— Длъжна съм да ви съобщя, че този начин за поддържане на хигиената е неподходящ. — Тя забеляза, че клиентите се ослушват. — Господин Бартън, когото сте обръснали с този бръснач миналата седмица, умря тази сутрин от отравяне на кръвта!

Лорън Брей, който досега бе седял спокойно заедно с другите клиенти на пейката, стана прав и се приближи.

— Какво, починал е добрият стар Хари? — Той огледа подозрително бръснача, докато бръснарят продължаваше да го държи вдигнат нависоко.

— Да — потвърди Микаела. — И то от вашата ръка, господин Сликър!

 

 

Привечер Микаела подкара каруцата си към къщи. Бързата смърт на господин Бартън все още не й излизаше от ума и затова съвсем се беше умълчала.

— Ти си уморена, мамо. Много работиш — отбеляза Брайън с лек упрек.

— И непрекъснато си заобиколена от болни хора. Би трябвало да се забавляваш малко повече — присъедини се към брат си Матю.

— Защо никога не излизаш вечер? — попита на свой ред Колийн.

— Да излизам ли? — разсмя се Микаела. — И къде да ходя? При вас ми е много добре.

— Ами например в кафенето на Грейс — предложи Брайън.

Микаела му се усмихна. Наистина кафенето, което Грейс откри само няколко дни след женитбата си с Робърт И., беше съвсем почтено заведение. Но въпреки това не й се виждаше особено примамливо да прекара там сама цяла вечер.

— Ти би могла да излизаш с мъже — предположи Колийн. — Така ще им дадеш възможността да те ухажват. Ние можем да ти намерим някого.

— И тогава пак ще станем истинско семейство с мама и татко — добави Брайън.

Усмивката на Микаела замръзна.

— Брайън, аз ви обичам като майка и баща едновременно.

— Ама не искаш ли да излизаш изобщо? — продължи да я пита Брайън.

— Напоследък не съм имала особено големи възможности за това — избегна отново да отговори направо Микаела.

— Обаче ако някой те покани и той се окаже… ами… — Матю се закашля притеснено — подходящият, би ли излязла с него тогава?

— Моля ти се, мамо, кажи да — примоли й се Брайън.

— Ти просто си длъжна да кажеш да, доктор Майк — присъедини се към него Колийн.

Микаела сви рамене. След което въздъхна и се усмихна.

— Навярно бих го направила…

 

 

На другия ден Микаела имаше приемен час в кабинета си, а в това време Колийн пребъркваше полицата с книги в магазина на господин Брей. Изваждаше книгите една след друга и проучваше заглавията им, ала явно не можеше да намери това, което търсеше.

— Какво ти трябва всъщност? — Грейс се приближи към нея и си предложи услугите. После хвърли поглед върху книгата, която Колийн току-що беше взела в ръце. — „Как да си намерим съпруг“ — прочете тя. После погледна Колийн с обич. — Не ти ли е малко рано за това четиво?

Колийн се засмя.

— Книгата не е за мен. Тя е… тя е за една приятелка. Наближава рожденият й ден — добави шепнешком момиченцето.

Грейс се усмихна.

— Да не би приятелката ти да се казва случайно доктор Майк? — попита тя.

Колийн кимна засрамено.

— Аз не трябваше да издавам тайната, всъщност. Обаче искаме да й устроим изненадващо празненство, а тогава и без това всичко ще излезе наяве — заоправдава се тя.

— Празненство за доктор Майк ли? — Грейс беше възхитена. — Аз ще предоставя за случая моето кафене, за да можете да поканите повече гости. А това тук — тя издърпа една книга от рафта — това е нещо, която бих ти препоръчала на драго сърце.

Колийн взе книгата.

— „Как да постигнем хармония в семейството“ — прочете тя заглавието на глас.

— А, ето я и Емили — извика Грейс изведнъж. — Емили, разбра ли вече? Доктор Майк има скоро рожден ден!

Колийн завъртя очи уплашено. Явно сега целият град щеше да научи за предстоящото празненство. Но пък това можеше да се окаже не чак толкова лошо…

 

 

В неделя сутринта Микаела отиде на черква с децата както обикновено. Пасторът застана най-накрая пред вратата, за да се сбогува с енориашите си. Матю се спря за малко и помоли духовника да си поприказват. Микаела се запита, кое ли е това толкова важно нещо, което Матю не бе намерил за нужно да обсъди с нея. Хрумна й само едно обяснение: навярно ставаше дума за конфликт между съзряващата мъжественост и църковния морал.

Матю скоро се върна пак при нея, само Колийн се бавеше още. Разговаряше с няколко млади жени от града и Микаела забеляза, че кръгът на щастливо омъжените дами постоянно поглежда към нея. Явно разговорът им се въртеше около лекарката.

Когато Колийн най-сетне се появи, Микаела веднага я придърпа към себе си.

— Колийн — каза тя строго — мога да си представя, за какво си говорехте. И никак не ми се иска точно ти да участваш в сплетните за мен. Особено за обстоятелството, че в очите на ближните си аз съм нещо като стара мома.

— Но аз никога не бих постъпила така — защити се Колийн. — А и никой не говори подобни неща за теб.

Ала преди Микаела да успее да каже каквото и да било, негово преподобие се приближи до малкото семейство.

— Извинявайте, доктор Майк, исках да ви направя едно предложение. — Той се спогледа заговорнически с Матю скришом от Микаела. — Помислих си, че в такова хубаво време една разходка с кола никак няма да е лоша. И се запитах, дали вие няма да дойдете с мен.

Микаела погледна изненадано духовника.

— Ама… И аз не знам. Всъщност бях обещала на децата да си направим закуска сред природата — заодумва се тя.

— Аз ще отида с тях. — Съли застана изведнъж до Микаела и посегна към кошницата, която тя държеше в ръка.

Микаела си приглади роклята притеснено и погледна неуверено към всеки от тях.

— Е, тогава да вървим, ваше преподобие.

 

 

На другия ден Съли се появи пред бакалницата на Лорън Брей. Той се загледа внимателно в роклята, която собственикът на магазина поставяше на витрината. Това бе една много красива и елегантно ушита сватбена рокля.

— Здравейте, Съли. — Микаела се качваше по стъпалата към верандата, а събеседникът й побърза да се дръпне на една крачка от витрината. — Искам да ви поблагодаря, че вчера се погрижихте за децата.

— Беше ми приятно да го направя — отговори дългокосият мъж. — Доставя ми удоволствие да бъда заедно с тях.

— Доктор Майк, доктор Майк! — Виковете стреснаха Микаела. — Майра тичаше като луда към лекарката. — Джейк… Джейк Сликър…

— Какво е станало с Джейк Сликър?

— Лежи в бръснарницата си и не се помръдва. — Гласът на момичето секна. — Трябва да дойдете с мен.

Микаела се втурна веднага. В подобни случаи тя изобщо не се замисляше. Например, че Сликър е най-заклетият й съперник. За нея сега главното бе да помогне на един човек.

Вратата зееше отворена. Още от прага лекарката можа да види, че бръснарят се е проснал на пода. Микаела коленичи до него и го хвана с едната ръка за китката да провери пулса му, а с другата дръпна нагоре клепача на едното му око.

— Жив е още — установи тя с облекчение.

Лорън Брей бе чул виковете на Майра и дотича веднага след Микаела и Съли. А сега стоеше задъхан до тях.

— Вчера забелязах, че Джейк обърна доста чашки в кръчмата — затюхка се той и посочи бутилката уиски, която Джейк стискаше с безчувствените си ръце. — Не можа да се примири със злощастното отравяне и смъртта на Хари Бартън.

— Опасявам се, че тук всичко не е чак толкова просто — възрази Микаела. — Джейк страда от алкохолно отравяне. Ние трябва да го занесем веднага в клиниката. А в това време махнете всяка капка алкохол, която откриете тук, господин Брей. В случай, че оцелее…

В клиниката Микаела веднага се зае да промива стомаха на бръснаря. Само по такъв начин можеше да се попречи на алкохола да продължи да прониква в кръвообращението му. Съли, Майра и Лорън Брей й помагаха в тази неапетитна работа. Освен две сръчни ръце се искаше и голяма доза любов към ближния.

— Ако преживее този ден, ще има доста да се мъчи от алкохолен глад — предупреди Микаела. — Възможно е да изпадне и в делириум тременс.

 

 

Джейк Сликър прекара наистина няколко дни в пълна апатия. Не закъсняха ни най-малко и предвидените от Микаела реакции, свързани с лишаването от алкохола. Само благодарение на силните успокоителни средства и помощта на Съли и Лорън Брей пациентът можеше да бъде удържан в постелята.

Ала когато Микаела влезе в стаята му подир няколко дни, пациентът стоеше облечен до прозореца.

— Добро утро, Джейк, как се чувствате? — попита го тя.

— Фантастично! — каза бръснарят и се опита да прикрие зад гърба си своите треперещи ръце. — Толкова съм добре, че си помислих, дали не е време да се прибера вкъщи. Вие сте права впрочем — продължи той притеснено. — Това, което ми се случи с Хари, не бива да се повтаря. Отсега нататък ще внимавам повече — както за чистотата на бръсначите, така и с утоляването на моята жажда. — Той се усмихна малко измъчено на лекарката.

Микаела му отвърна с насърчителна усмивка.

— Радвам се, че се чувствате по-добре — каза тя. — Но аз не мога да ви изпиша все още.

Джейк потръпна леко.

— Не можете ли…? Ами моята бръснарница?

— Ще ви се наложи още малко да отсъствате от нея — заяви съчувствено Микаела. — Налага се да останете още няколко дни в клиниката.

Джейк направи няколко крачки напред-назад до прозореца и обратно.

— Брей. — възкликна той. — Тази новина ще трябва тепърва да я преглътна. И май ще е най-добре с помощта на едно малко… уиски. — Той се закиска на пресекулки.

— Нямам уиски — разочарова го Микаела. — А и да имах, пак нямаше да ви дам. Вие сте болен, Джейк. Страдате от алкохолизъм. Всяка капка спирт ви доближава до смъртта. И ще мине още доста време, докато се излекувате. — След тези думи тя се обърна и излезе от стаята.

Само след секунда Сликър чу как ключът се превърта от външната страна на вратата. Той се хвърли от вътрешната й страна и заудря дървото с пестници.

— Отворете! Пуснете ме веднага да изляза!

Микаела си пое дълбоко въздух. След това се обърна, за да излезе от коридора и да не чува повече как лудее Джейк. Изведнъж Съли застана пред нея.

— Според вас правилно ли е да държите затворен някой човек? — запита я той с изпитателен поглед.

Но Микаела не промени изобщо изражението си.

— Щом е мой лекарски дълг, да. Нямам намерение да стана свидетелка как той се самоубива.

Съли я погледна недоверчиво.

— Ами ако се окаже, че той има желание да умре. Вие нямате право да го лишавате от неговата свободна воля. Всеки човек има право да разполага със собствения си живот.

Микаела се поколеба. За пръв път й се случваше да балансира по тънкото острие между собствения си дълг като лекарка и задължението да се съобразява с волята на своя пациент.

В края на краищата тя отключи вратата към стаята на Джейк.

— Вървете — каза тя на бръснаря. — Това е вашият живот. Правете с него каквото си искате.

 

 

Нещо привлече Микаела по необясним начин към кръчмата, когато привечер мина покрай нея. Тя се спря, но после си наложи да продължи да върви. Ала само след няколко крачки се обърна назад и влезе решително в заведението.

Не се беше излъгала — на бара стоеше Джейк Сликър. Той успяваше да се задържа на краката си с цената на доста голямо усилие. Но въпреки това накара Ханк да му напълни отново чашата догоре и веднага си сръбна от нея.

Микаела се приближи до пияницата, дръпна му чашата от ръката и енергично я остави настрани.

Сликър се олюля леко и я погледна изненадано.

— Ей, нали казахте, че животът ми си е мой!

— Обаче и аз имам собствен дял от него, защото го спасих вече веднъж. И не мога да гледам със скръстени ръце, как го хвърляте на боклука. — Гласът на Микаела трепереше от гняв. — За вас съществува само една възможност.

— Благодаря ви, госпожо, — отговори й Сликър с усилие — обаче аз най-добре си знам на какво съм способен.

При тези думи той бутна лекарката настрана и си проправи пътя навън. Когато забеляза, че Микаела го следва, той се затича.

— Спрете се — извика Микаела. — Проявете малко разум!

— Ох, Боже мой! — Преподобният Джонсън наблюдаваше тази сцена и също хукна да бяга. Обаче още преди той и Микаела да са стигнали до стъклената врата на бръснарницата, Сликър им я затръшна под носа.

— Господ ще ви се притече на помощ — заубеждава го на свой ред пасторът.

Междувременно Микаела видя през прозореца как Сликър започна да отваря с бясна бързина всички шкафове. Обаче лекарката знаеше, че той няма да намери нищо. Лорън Брей беше направил единствената и незаменима приятелска услуга, като изля до капка всички бутилки. Ала изведнъж Джейк Сликър впери поглед в едно шише с одеколон. Той грабна съдържащата спирт течност и опря гърлото му до устата си.

— Ние ще ви помогнем, Джейк — извика Микаела отново и разтърси силно вратата на бръснарницата.

Но Сликър преобърна гневно една масичка.

— Никой не може да ми помогне — изкрещя той в отговор.

Микаела дръпна обезсилена ръката си от дръжката на вратата.

— Прав сте, Джейк, — отговори му тя отчаяно — аз наистина не мога.

 

 

Въпреки неприятностите с алкохолизма на Сликър, животът в Колорадо Спрингс продължи да тече по обичайния си начин. Единственото, което притесняваше Микаела, бе, че тя самата се превръщаше все повече и повече тема за разговор в града. Какво ли ги беше прихванало хората, за да започнат да се занимават толкова много със семейното положение на лекарката? Нали напоследък Микаела се беше почувствала все пак като добре приемана от обществото неомъжена жена с трима храненици.

Но веднъж стана така, че тя дочу как бакалинът Брей казва нещо за нея, при което прозвучаха думите „да й искат ръката“. Сетне се изсмя неудържимо. И тогава тя просто не можа да издържи.

— Господин Брей, — започна Микаела нервирано и моментално всички присъстващи обърнаха глави към нея — моето семейно положение изобщо не ви засяга. Аз също не ви питам за частните ви работи. Прочие моят личен живот е…

В този миг тя видя, че Джейк Сликър е излязъл на верандата пред бръснарницата си. Подпрян на своята метла, той не откъсваше поглед от лекарката. Микаела замлъкна. Тя забеляза, че си служи със съвсем същите доводи, които болният от алкохолизъм мъж бе използувал пред нея. Но в неговия случай тя не беше ги уважила. А имаше ли наистина някаква разлика, кой от тях двамата привежда тези доводи?

— Моят живот си е мой — повтори тя най-накрая решително — и ще ви бъда благодарна ако не си напрягате ума толкова много заради него.

След тези думи Микаела се отдалечи решително.

Само след няколко секунди тя влезе в бръснарницата на Джейк Сликър. Като я видя, бръснарят започна да замита нещо в ъгъла с метлата си. Така не му се налагаше да я гледа в очите. Микаела си пое дълбоко въздух.

— Исках да ви кажа, че бяхте прав — започна тя. — Никой не бива да се бърка в живота на другия.

За нейна изненада в този миг Сликър се обърна и поклати отрицателно глава.

— Вие сте лекарка, вашата професия е да се грижите за живота на другите. Но аз имах чувството, че съм заслужил да умра. По такъв начин щях да се реабилитирам може би донякъде заради това, което сторих на Хари.

Микаела направи крачка към него. После го хвана за раменете.

— Всички ние правим грешки, Джейк. Но трябва да се поучаваме от тях и да се опитваме да не ги повтаряме. А това ще ни бъде по силите, само ако нашите ближни са рамо до рамо с нас.

Джейк Сликър гледаше все още в земята.

— Бих искала да ви предложа нещо, Джейк — започна Микаела отново.

Бръснарят вдигна бавно глава и погледна към лекарката.

— Хайде да станем приятели — каза тя тихо.

 

 

Отдавна се беше свечерило и мракът обгърна като черна завивка малката къщица. Микаела затвори вратата и влезе в осветената стая.

— Не ми е ясно какво си чул там, Матю, обаче в плевнята всичко си е както винаги — каза тя, ала тутакси подскочи. — Ей, какво беше това?

Докато Микаела се опитваше да разбере какво става вън, децата побързаха да се преоблекат светкавично като се накиприха с неделните си дрешки. На масата се появи торта, върху която горяха свещи. До нея имаше покривка за маса, която бе завързана на възел от четирите края и бе разкрасена като за подарък с една панделка.

— Сърдечни благопожелания по случай рождения ти ден! — извикаха Матю, Колийн и Брайън в един глас.

Микаела направо загуби дар слово.

— О, деца, откъде разбрахте, че имам рожден ден?

— Имаме си начини да научаваме някои неща — отговори Матю тайнствено.

— Трябва да духнеш свещите и да си пожелаеш нещо — извика Колийн в това време.

Микаела затвори за миг очи. След това си пое дъх и духна свещите наведнъж.

— Знам какво си си пожелала — тържествуваше Брайън. — Съли да се ожени за теб и да ни стане татко.

— На лошо е, ако някой издаде какво е било желанието на рожденика — пророкува Колийн бързо.

— По-добре е да отвориш подаръка си — направи опит да им отвлече вниманието Матю.

— Да, аз също нямам търпение. — Микаела вече развързваше червената панделка, след което внимателно издърпа една порцеланова чиния и я обърна на всички страни. — О, деца, как успяхте? — промълви тя смаяно.

Пред нея чудесно реставриран се мъдреше сервизът от майка й, който се беше пръснал на хиляди късчета по пътя към Колорадо Спрингс.

— Сега пък защо плачеш отново? — попита я Брайън разтревожено, след като се вгледа по-внимателно в настойничката си. — Вече няма нищо счупено.

Микаела поклати глава.

— Тогава плаках, защото се чувствах самотна — обясни тя. — Но сега зная, че не съм и никога няма да бъде самотна, докато ви имам вас.

Тя привлече Брайън и Колийн в прегръдките си и се усмихна мило на Матю.

В този миг се почука на вратата.

— Доктор Майк, елате бързо, моля. В града има спешен случай.

Микаела подскочи разтревожено и отвори вратата. Вън стоеше Хорас, пощаджията. Беше с най-хубавата си шапка, обаче лекарката изобщо не забеляза това.

— Матю, — обърна се Микаела към най-големия си храненик — докарай ми коня, моля ти се.

— Недей, Матю, впрегни го в колата, ние също искаме да дойдем — каза Колийн бързо.

Микаела изобщо не чу думите на Колийн, защото припряно преглеждаше съдържанието на чантата си. И когато децата се озоваха за нейна изненада всичките върху каруцата, тя не желаеше да губи повече време в излишни разправии. Тъй че ги остави да дойдат с нея.

Матю подкара каруцата колкото се може по-бързо. Микаела трескаво гадаеше, какво ли се е случило. Хорас беше отпътувал веднага с най-голяма бързина и бе забравил да й каже, за кого става дума.

Когато стигнаха до града, Микаела забеляза, че половината Колорадо Спрингс е на крак. Хората сякаш се бяха запътили към мястото на злополуката. Пред клиниката Матю спря рязко каруцата. Чак сега Микаела осъзна, че хората имаха недвусмислено весели физиономии и направо тичаха към нея.

— Сърдечни благопожелания, доктор Майк — каза Матю още веднъж. — Ние решихме, че тази вечер трябва да се поразходим малко.

— Всичко хубаво, доктор Майк! — Лорън Брей беше първият, който подаде ръка на Микаела и подтичваше подир каруцата.

Ала благопожеланията само минаваха покрай ушите на Микаела. Пасторът, госпожа Олив, всички искаха да стиснат ръката на лекарката и се блъскаха, за да стигнат до нея.

— Значи за това сте си шушукали през цялото време. А аз се чувствах вече като пълна глупачка — разсмя се Микаела.

— Да, точно така е — отговори Грейс и прегърна Микаела. — Това придаде и необходимото очарование на събитието.

— Хайде, елате насам — извика пасторът в този миг.

Той беше застанал пред входа на Микаелината клиника и махаше на енориашите си да се приближат. Табелката над вратата, върху която все още се четеше името на Шарлотиния пансион, беше покрита с една кърпа.

Сега всички присъстващи се запътиха към преподобния Джонсън. А когато и Микаела се озова при него, той отново надигна глас.

— Доктор Майк, днес ние искаме да ви поблагодарим за всичко, което сте направили досега за Колорадо Спрингс. И след една цяла година ние възнамеряваме най-сетне да ви поздравим истински с добре дошла.

Той даде знак на Робърт И. Когато ковачът дръпна с един шнур кърпата върху табелката, пред очите на всички грейна новият надпис: „Медицинска клиника — д-р М. Куин“, изписан с големи букви.

Микаела не можеше да повярва на очите си. Подобна изненада тя не беше очаквала никога.

— Искаме реч, искаме реч! — прозвучаха гласове от тълпата.

Микаела нямаше никаква представа какво да каже и поради това просто започна да говори.

— Аз… Мене не ме бива в приветствията. Обаче бих искала да поблагодаря на всички от сърце и да ви кажа, че съм много радостна. Надявам се, че в тази клиника ще мога да направя нещо за града. Много съм щастлива също да бъда гражданка на Колорадо Спрингс — заключи тя.

Аплодисментите бяха оглушителни, след което към лекарката отново заваляха пожелания за щастие.

— Много благодаря на всички — извика Микаела още веднъж и разпери ръце, сякаш искаше да ги прегърне.

— Чуйте ме сега, — взе думата Грейс на свой ред — яденето ще изстине и аз мисля, че ще трябва да направим нещо в тази насока.

Нейното предложение бе посрещнато с ръкопляскания. Никой не се остави да бъде канен повторно да си похапне в кафенето на Грейс. Микаела пусна останалите, които искаха да я вземат със себе си, да вървят, като обеща да дойде веднага.

Когато тълпата се източи най-сетне, Микаела разгледа отново на спокойствие табелата на вратата. Ето че тази къща бе вече наистина нейната клиника.

— Всяка лекарка има нужда от клиника — беше извикала на сбогуване Микаелината майка. Но Микаела никога не беше допускала, че е възможно да се сбъдне наистина това пожелание. И то в едно градче, които за мнозина може и да беше нецивилизовано и диво. Ала за Микаела това бе нейният собствен свят.

— Ама че красива табелка — прозвуча един глас зад гърба на лекарката.

— Да, така е — съгласи се Микаела.

След това се обърна. Зад нея стоеше един елегантно облечен мъж, гладко обръснат и с дълги коси. Така и не можа да го познае от пръв поглед. Сега той стоеше до нея и тя чувстваше сдържаната сила и мъжката подкрепа, които се излъчваха от цялото му същество.

— Съли? — попита Микаела неуверено.

— Помислих си, че при подобен повод не се ходи на гости с работно облекло — каза Съли вместо извинение. Сетне подаде на Микаела чифт чанти за окачване на конското седло. — Направих ги за вас. Надявам се, че в тях ще има достатъчно място за вашите инструменти и за всичко, от което се нуждаете.

Микаела взе чантите. Бяха много по-красиви от изложените за продан в бакалницата на Лорън Брей. И бяха минали през ръцете на Съли.

— Чудесни са. Благодаря, Съли. — Микаела го погледна право в очите.

Още веднага след пристигането й в града тези очи я бяха запленили. В тях виждаше това, което винаги бе търсила: топлота и свобода, досущ като простора всред природата около Колорадо Спрингс.

Тя се приближи до него и след дълъг копнеж устните им се докоснаха. Само за един кратък миг, наистина.

И тогава Съли й предложи ръката си.

— Искате ли да тръгваме? Там ви очакват вече.

Микаела му се усмихна. След това постави длан в дланта на Съли и двамата влязоха в празнично осветената къща.