Сюзън Луис
Мания (3)

Втора глава

Две седмици по-късно, когато се роди момиченцето на Пола, Кори и майка й хванаха автобуса за Ипсуич. Няколко минути след като пристигнаха в болницата с цветята, шампанското и бебешките джунджурии, Дейв, който беше излязъл да закара родителите си у дома, връхлетя в отделението. Кори и Едуина трябваше да отстъпят настрана. Той вдигна бебето на ръце и се взря в очите му с толкова благоговение и преданост, че ги трогна до сълзи; точно тогава обаче Кори зърна изражението на Пола и двете избухнаха в смях.

Дейв понесе закачките им незлобиво, но не пожела да се раздели с дъщеря си, дори когато тя започна да проплаква.

— Гладна е, идиот такъв — рече Пола.

Дейв погледна Кори и Едуина и се ухили така широко, че със сигурност го заболя лицето.

— Не е за вярване! Тя знае кога е гладна!

Подаде бебето на Пола, на чието лице се изписа огромно облекчение, но после взе да гледа като омагьосан как малката Бет започва да суче.

— Страхотна е, нали? — извика победоносно. — Вижте, дори може да…

— Дейв! Млъкни най-сетне! — рече Пола. После се обърна към Едуина и Кори. — Трябваше да го видите, докато раждах. Ако главичката на бебето не беше тръгнала да се показва, сигурно щеше да пъхне там своята, за да види какво става. Пречеше на всички, дори и на себе си. А после, когато положението стана наистина напечено, знаете ли какво направи? Започна да се майтапи! Кажи им какво каза на акушерката. Хайде.

Лицето на Дейв бе самата невинност.

— Ами представете си само — рече Пола, — държа го здраво за ръката, скъсвам се да крещя и ми се струва, че раждам маса, а той, той не може да изтърпи болката. „Ама че яко стискаш“, ми вика. А после се обръща към акушерката: „Мислите ли, че някога ще мога отново да свиря на пиано?“. Тя му отговаря: „О, сигурна съм, че ще можете“. „Странно, вика той, защото преди не умеех“.

Лицето на Дейв изразяваше такова глуповато задоволство, че макар да се разсмя, Кори едва прикри вълнението от силната любов, която Пола и Дейв изпитваха един към друг. И понеже и нейните родители се бяха обичали така, тя се запита дали в момента Едуина не мисли за това и не си спомня как тя и съпругът й са свеждали поглед към новороденото бебе, както Дейв и Пола сега.

Но размишленията й траяха само един миг. Пола дразнеше толкова безмилостно сияещия от гордост Дейв, че Кори не можа да се стърпи и се включи. Двамата с Дейв постоянно се заяждаха един с друг, но днес, при опияняващата комбинация от шампанско и еуфория, просто надминаха себе си. В крайна сметка успяха така да развеселят всички в отделението, че около леглото се събра цяла тълпа.

Накрая Едуина и Кори се сбогуваха. Когато излязоха на улицата, Кори все още бе толкова възбудена, че по пътя към спирката не спря да дърдори за бебето, докато — бум, тряс — не се удари в един стълб. От очите й изскочиха искри.

Едуина я хвана за ръката, но колкото и да бе зашеметена, Кори успя да забележи, че едва сдържа смеха си.

— О, боже! Гледаше ли ни някой? — ахна Кори. — Моля те, кажи ми, че никой не е видял!

— Никой не видя — увери я Едуина и се засмя, когато продавачът на вестници, ухилен до уши, извърна глава.

— Не трябваше да ми позволяваш да излизам! — проплака Кори.

— Все ще ми се случи нещо такова. И, ох, как боли само!

— Хайде, ще те заведа някъде да почерпя по един чай — изкикоти се Едуина.

Нямаше никаква причина да бързат да се прибират, понеже леля Хариет с удоволствие заместваше Кори в магазина, и тя вече се канеше да се съгласи, когато зърна лицето на Едуина — дори само два часа навън й се отразяваха зле. Но Едуина не искаше и да чуе за прибиране.

— Приятно е да се поразходиш в най-голямата градска блъсканица — каза весело тя и се огледа. — Толкова отдавна не съм виждала улици, пълни с коли, високи сгради и тълпи от хора. — Внезапно изписка и вдигна бързо ръце към главата си, когато един порив на вятъра едва не я отвя от земята. — Перуката ми! — извика тя. — Едва не си загубих перуката!

Кори я оправи, като се смееше, после свали шалчето от врата на Едуина и й го върза като забрадка. Майка й често се шегуваше със своята перука, но с изключение на лекарите и Кори, никой не я беше виждал без нея.

— Каква двойка сме само — засмя се Кори, докато завързваше шалчето под брадичката на Едуина. — О, боже, не!… — извика тя, когато един автобус прегази локвата близо до тях и ги оплиска чак до коленете. — Е, това решава всичко, сега вече трябва да си вървим. Няма да ти позволя да се разхождаш с мокри крака, да не вземеш да ми умреш пък от настинка.

През цялото време, докато пътуваха с автобуса, Кори разсмиваше Едуина, като се окайваше, че съдбата, изглежда, е твърдо решена да й спретне един живот, пълен с гафове и приземявания по дупе, когато тя правела всичко възможно да изглежда зряла и изтънчена.

— Ако някога реша да пиша мемоари — каза тя, когато слязоха на селския площад, — сигурно ще трябва да нарека книгата „Изповедите на една вечно сконфузена жена“.

Тук и двете жени избухнаха в смях, защото Кори случайно бе уцелила копчето на чадъра си и той ефектно цъфна в ръцете й.

Пет минути по-късно вече бяха в полуздрачното антре у дома и си сваляха палтата.

— Виж какво — рече Кори и отново навлече своето, — смятам да се върна до площада и да купя две… — Но когато се обърна и погледна майка си, думите й заседнаха в гърлото. — Мамо! — извика тя.

— Мамо! Какво става? Мамо, добре ли си?

— Да — рече отпаднало Едуина, като се подпираше на парапета на стълбището. — Да, само съм малко замаяна, това е всичко.

Кори си погледна часовника.

— О, мамо! Трябваше да си изпиеш лекарството още преди половин час! Хайде, ела да седнеш, аз ще ти го донеса.

Заведе Едуина в дневната и се качи тичешком в банята. Сърцето й биеше лудо, заля я вълна от страх. Застана над мивката и стисна здраво ръба й. После си пое дълбоко дъх няколко пъти, издиша бавно и зачака, но когато страхът поспадна, на негово място дойде гневът. Дълбока, буйна ярост, която я разтрепери цялата. Тази коварна болест! Винаги ги дебнеше, готова да развали и малкото хубави моменти, които имаха. Подобно на дете-чудовище, тя не допускаше да я лишават от внимание. Кори сведе поглед към хапчетата, които държеше в шепа, и едва се сдържа да не изкрещи. Прииска й се да ги метне към прозореца, да строши стъклото, да счупи шишенцата. Да рита и наранява… Но какво или кого? Нищо не можеше да направи. Неясно защо, но през съзнанието й премина образът на Дейв с малката Бет в прегръдката му и тя стисна здраво очи, за да пропъди вълнението, което споменът предизвика. Но не можеше да го отрече. Искаше й се сега баща й да е тук. Искаше го по-скоро заради себе си, защото се чувстваше страшно самотна и безпомощна. Искаше го и заради Едуина, защото той бе единственият мъж, когото някога бе обичала… Колко се нуждаеха от него сега…

„Престани! — каза си яростно тя. — Просто престани!“ После се откъсна от ненаситните обятия на самосъжалението и се спусна тичешком по стълбите с хапчетата на майка си в ръка.

По-късно вечерта, след като подремна, а Кори бе ходила да се обади на леличка Хати в магазина, Едуина влезе в кухнята и завари дъщеря си да седи на тъмно и да гледа дъжда навън.

— Бръмбарче? — обади се тихо тя.

Кори се обърна. Известно време само се гледаха и сърцето й се късаше от болка. Майка й изглеждаше толкова нежна, така крехка и безплътна. След това Едуина вдигна ръце. Кори се приближи до нея и склони глава на рамото й.

— Хайде, хайде — рече утешително Едуина, когато по бузите на дъщеря й потекоха сълзи. — Поплачи си.

— О, мамо, това просто е ужасно! — изхълца Кори. — Ужасно несправедливо. Ти си толкова млада и аз толкова много те обичам!

— И аз също те обичам, детето ми.

Дълго стояха здраво прегърнати. Накрая Кори каза:

— Без да искам, все си мисля за Дейв, нали се сещаш, как държеше бебето. Чудя се как ли си се чувствала ти… искам да кажа, когато съм се родила.

— А, да — въздъхна Едуина, усмихна се и погали Кори по косата.

— На мен пък ми се струваше, че като го гледаш, си мислиш за баща си.

— Ще ми разкажеш ли за него? — подсмръкна Кори. — Тоест знам, че си ми го разправяла и преди, но…

— Разбира се, миличко. Ела сега, тук е студено, да идем да седнем пред камината.

Кори кимна, насили се да се усмихне, докато късаше парче кухненска салфетка от ролката, и каза:

— Държа се като бебе, нали? Извинявай.

— Ти винаги си била моето бебе — рече Едуина и я помилва по бузата.

— Ой-йе! — възкликна Кори, но се засмя с глас и отново прегърна майка си.

— И така — каза Едуина няколко минути по-късно. — Искаш ли да започна с това как се запознахме?

Кори кимна.

— Чак толкова отдавна, ммм? Добре. Е, бях на деветнайсет и работех в един от по-добрите магазини за дрехи в Брайтън. Собственичката на магазина ми беше дала под наем една стаичка на горния етаж и имах велосипед, с който се разхождах из града в почивните си дни. Разбира се, все се надявах да срещна някого, да си намеря приятели, но бях твърде стеснителна, за да ходя сама по кафенетата. И един ден, съвсем неочаквано, вратата на магазина се отвори и в живота ми се появи Филип.

— Пропусна онова за прабаба — възрази Кори.

— Вярно. Е, предната седмица беше идвала в магазина да си купи нова рокля, но роклята имаше нужда от поправки. Тя беше доста страховита жена, плашеше ме почти до смърт. Госпожа Браун — рече Едуина и гласът й придоби дълбок резонанс. — Госпожа Корнилия Браун. Господи, тя беше ужасна, надменна и с остър език, но се оказа, че има най-доброто сърце, което може да си представи човек. Както и да е, трябваше да се върне пак, за да си вземе роклята, и когато това стана, с нея дойде и внукът й. — Едуина наблюдаваше внимателно лицето на Кори. След това се усмихна, знаейки, че следва оная част, която дъщеря й най-много обичаше да слуша през юношеските си години, и каза: — Камбанката на вратата звънна, вдигнах поглед и той стоеше там. Беше любов от пръв поглед.

Кори направи гримаса, имитирайки свирене на цигулка.

— Разбира се, никой от нас не си го призна веднага — изкикоти се Едуина. — На Филип му отне цяла седмица, докато събере куража да дойде и да ми каже, и тогава аз, разбира се, му отговорих, че изпитвам същите чувства. След това прекарвахме цялото си свободно време заедно, най-често в стаята ми, като си говорехме и слушахме музика. Доколкото си спомням, една от любимите ни песни беше „Посветен на онази, която обичам“ на „Мамас енд Папас“. Това бе първата плоча, която някога съм си купувала. Пеехме я колкото ни глас държи. — Тя помълча усмихната и след миг продължи: — Страшно се забавлявахме тогава, през онези първи няколко седмици, но, е, беше ни и трудно. Нали разбираш, той искаше да се люби с мен, аз също, но не се решаваше, защото бях девствена.

Кори вдигна поглед.

— Досега не си ми казвала това.

— Досега не си била на двайсет и шест.

— И направихте ли го? Накрая?

Едуина поклати глава.

— Не. Не и преди да се оженим. Но, както знаеш, ние се оженихме три месеца след като се запознахме. Първо отидохме да видим Корнилия. Тъй като аз нямах семейство, а Филип имаше само баба си… Е, той беше наистина много привързан към старата дама и трябваше да поиска благословията й. Тя беше ужасена. Даде мнението си, без да остави никакво съмнение. Продавачка в магазин да стане съпруга на скъпоценния й внук, университетски възпитаник! Немислимо! Но веднага щом каза каквото имаше да казва, в очите й се появиха весели искрици и ние се оженихме на другата седмица.

Заминахме на сватбено пътешествие в Испания. Никога преди не се бях качвала в самолет. Беше страшно вълнуващо преживяване. Отседнахме в един ужасен хотел, от всички страни около него се извършваха строителни работи, но така или иначе не забелязахме нищо. Баща ти. Филип, той беше толкова нежен, държеше се с мен… — Тя се засмя. — … сякаш се страхуваше да не се счупя. Казвам ти, беше направо поразен, когато аз, девственицата, започнах да проявявам вкус към експериментите. Подтиквах го към неща, каквито сигурно никога не беше правил. Но беше страшно забавно да ги откриваме заедно. А когато разбра, че няма опасност да ми причини болка… Е, ще ти спестя подробностите; да кажем само, че почти не излизахме от стаята.

Както и да е, само седмица след като се бяхме върнали от медения си месец, Кормилия почина. И за двама ни беше голям удар, но естествено на Филип му бе много по-тежко. Още по-шокирани бяхме, когато научихме каква сума му е завещала. С нея си купихме малък апартамент точно на Кингс Роуд в Лондон. Тогава, през втората половина на шестдесетте, това бе най-модното място и може би все още е. После, два месеца след като се нанесохме там, открих, че съм бременна. Ужасих се. Филип беше във възторг. Вече бе назначен на работа в една банка в Сити и печелеше добри пари, затова настояваше, че можем да си позволим да имаме деца. Когато разбрах колко е щастлив, аз се почувствах по същия начин. И осем месеца по-късно настъпи най-тържественият момент в живота му, когато акушерката му подаде неговото бебе.

Кори направи гримаса.

— Десет дни по-късно Филип ни взе, теб и мен, от болницата и за мое удивление, когато се върнахме в апартамента, отвън стоеше табелка „Продава се“. „Да — каза Филип, — местим се. Ще купим палат за нашата принцеса!“

Кори се наведе и хвана ръката на Едуина, а тя преглътна мъчително и сведе поглед към носната кърпичка, която усукваше в скута си.

— Всичко е наред, ако искаш, недей да продължаваш — каза нежно Кори.

Едуина поклати глава.

— Както знаеш — продължи тя, — така и никога не купихме „палата“. Една вечер, докато се връщал от работа, Филип бил блъснат от кола и починал на място. Ти беше на три месеца.

Кори погледна към майка си, отчаяно съжалявайки, че я е върнала към миналото. Дори и сега, почти четвърт век по-късно, болката на Едуина бе запазила доста от първоначалната си сила.

— Оттам нататък нещата пое адвокатът на Филип — продължи дрезгаво Едуина. — Той продаде апартамента — не можех да живея там без него, нали разбираш, спомените…

Да, Кори разбираше. Едуина си беше оставила само сватбената снимка, която стоеше до леглото й. От нея Кори знаеше, че много повече прилича на баща си, отколкото на майка си.

— И така двете с теб дойдохме да живеем в Амбърсайд — рече Едуина, — но макар да бях щастлива тук, често се питам дали за теб нямаше да е по-добре, ако бяхме останали в Лондон.

— И аз бях щастлива тук — увери я Кори.

— Но вече не си, скъпа. А аз искам да те видя щастлива, толкова щастлива и влюбена, колкото бяхме ние с баща ти.

 

 

Късно същата вечер, след като Едуина си легна, Кори се обади на Кевин Формън, сина на местния месар. Кевин си падаше по нея още от ученическите години и макар че не беше успял да предизвика тръпка у нея, Кори го намираше за симпатичен. Беше излизала с него няколко пъти и той наистина можеше да бъде добра компания, а сега, ако поработеше върху това, чувствата й може би щяха да прехвърлят границата на обикновената симпатия.

— Има ли нещо конкретно, което да ти се иска? — попита я той, когато разбра защо му се обажда.

Кори се замисли за момент, като се опитваше да не се дразни от това, че както винаги тя трябва да взема решенията. Ах, как й се искаше да бъде понесена вихрено в нощта, гощавана разточително, канена на танци и обожавана, прелъстявана в прегръдките на нечувани страсти и удоволствия.

— Какво ще кажеш за кино? — предложи тя, като си спомни за Кристъс Бенати, холивудския филмов режисьор, когото бе гледала миналата седмица в предаването „Саут Банк“. Двете с Пола следяха жадно клюките в шоубизнеса и Кори нямаше нищо против да огледа по-отблизо жената, за която се предполагаше, че е любовница на Бенати. — Можем да гледаме онзи нов филм, в който играе Анджелик Уорн — рече тя.

— Стига само да не е сълзлив.

— Това е филм на Бенати — каза строго тя.

— А, режисьорът на „Непознатият“? Хубав филм беше. Ами да, да идем да видим и новия тогава. Ще те взема утре вечер около шест и половина.

Веднага й направи впечатление, че Кевин е чувал за Бенати, но после почувства, че така му прави лоша услуга, понеже името и репутацията на Бенати бяха не по-малко известни от тези на Скорсезе и Копола.

На следващата вечер, докато Кевин я возеше към града с волвото на баща си, Кори постоянно му хвърляше коси погледи с крайчеца на окото си. Беше изненадана и същевременно впечатлена от усилията, които очевидно бе положил, за да изглежда добре за срещата. Не беше го виждала с това кожено яке преди и си помисли, че то доста хитро разширява мършавите му рамене. А и широките панталони прикриваха добре кльощавите му крака. Беше висок около метър и деветдесет и се извисяваше над Кори, а това бе едно от нещата, които най-много харесваше у него, понеже със своите метър и седемдесет стърчеше над повечето си съученици. Жалко наистина, че Кевин не изглеждаше по-добре, макар че тази вечер на слабото му, обикновено бледно лице имаше повече руменина, а и очевидно, преди да излезе, беше наплескал повечко „О Соваж“ на украсената си с трапчинка брадичка. Кори се усмихна вътрешно и се запита колко ли време е стоял пред огледалото, за да реше безупречната светлокафява коса, с която толкова се гордееше, преди да обяви, че е „готов за атака“.

Кори от своя страна също се бе постарала — беше сплела гъстата си коса, която обикновено носеше пусната, на плитка „рибена кост“ и очертала очите си с молив. Няколкото мацвания с пудра скриваха луничките по носа й, но червилото беше изтрила още преди да тръгнат. Не си падаше много по тези неща, а и вероятно не можеше да улучва подходящите тонове. Тъмносините, дълги до коленете бермуди и плътните чорапогащници изглеждаха малко семпли и строги, но пък бяха модни, мислеше си тя, макар да съжаляваше, че не е облякла пуловер над ризата на тъмночервени и тъмносини райета, тъй като беше „адски студено“, както отбеляза, докато слизаха от колата.

— Да бе, супер гадно време — рече той, пъхна в джоба си ключовете, заобиколи колата и застана до нея.

Кори вдигна поглед и изчака секунда-две за някоя по-уместна реплика, а може би дори комплимент, но когато такъв не последва, му се усмихна бегло, дръпна шала си така, че да й закрива ушите, и двамата тръгнаха към киното. Кевин бръщолевеше за някакъв весел инцидент в кланицата, станал през седмицата, и Кори се преструваше, че го слуша с интерес, но беше оставила ума си да блуждае. Това, че някой бил забутал някъде свинските черва, не допринасяше ни най-малко за романтичната атмосфера на срещата им и макар още да не беше решила какво точно ще се случи между нея и Кевин след края на филма, не искаше надеждите й за нещо вълнуващо да бъдат провалени от касапските му брътвежи. Неочаквано по тялото й се разля приятно очакване, което я затопли, и Кори стисна ръката му.

— Пуканки? — попита той, след като купи билетите и се поколеба дали да вземе парите й.

Кори сви рамене.

— Защо не?

Той й купи една голяма картонена кутия, а на себе си шоколадов сладолед, след което се настаниха на местата си и загледаха филма.

Още от самото начало Кори се отплесна и не можа да се съсредоточи почти до края. Беше гледала Анджелик Уорн в други два филма и смяташе, че прекалено я превъзнасят. Но тази вечер, когато я видя там горе, на екрана, в страхотния цветен филм, тя единствено мислеше за това колко ли прекрасно би било да изглежда като нея, да има любовник като Кристъс Бенати и да живее в къща в Бел Еър — където предполагаше, че живее Анджелик Уорн. „Какво ли е да си на върха, публиката да те обожава и на всичко отгоре да имаш мъж като Кристъс Бенати“, си мислеше Кори, когато Кевин плъзна ръка около раменете й и започна да си търка носа в ухото й. Тя отметна глава назад, затвори очи и се опита да си представи, че до нея седи Бенати, Де Ниро или Редфорд. След малко така се беше отдала на фантазиите си, че здравата се стресна, когато Кевин извади носната си кърпа и издаде звук като от тромпет.

Кори се извърна и завъртя отегчено очи, но неочакваното връщане в реалността извика една усмивка на устните й. После Кевин пъхна кърпата обратно в джоба си, прегърна я отново с една ръка и понечи отново да продължи. Кори обаче се поизправи и му прошепна да гледа филма.

Докато пътуваха към къщи, Кевин, вече превъзмогнал първоначалната си обида от това, че го беше отрязала в киното, стана неочаквано щедър на комплименти. Не знаеше ли Кори, че е по-секси дори от Анджелик Уорн?

— Циците й са толкова малки, че сигурно ще е същото като да опипвам себе си — каза той. — Знаеш ли, твоето тяло бие нейното по всички параграфи.

— Да, но е адски досадно, дето постоянно трябва да отблъсквам мъжете — оплака се надуто Кори, прокара пръст по веждите си и нацупи устни. Но вътрешно се смееше. Много добре знаеше накъде бие Кевин — смяташе, че по този начин може да предизвика у нея подходящото настроение.

След малко той млъкна. Кори го погледна, видя мрачното му лице и веднага се разкая. Беше усетил, че комплиментите му не действат, и сега се чувстваше обиден и засрамен от шегите й. Кори съжаляваше и искаше по някакъв начин да изглади грешката си. А още повече й се искаше да се влюби в него, да открие, че той притежава всичко, което търсеше у един мъж и в живота.

Няколко минути по-късно той спря волвото на същото усамотено място, където се отбиваха винаги след кино, и започна ритуалните нежности и опипвания.

Въпреки студа нощта беше ясна и когато зърна лицето му, Кори си каза, че не би могло луната да е тъй немилостива към нея, както към Кевин, придавайки му тази призрачна бледност. Но следващите му думи, предсказуеми като останалите досега, й подсказаха, че той изобщо не гледа лицето й.

— Имаш най-фантастичните цици, Кори, наистина — каза той, като измъкна с мъка лявата й гърда от чашката номер „Д“ на стабилния, укрепен с банели сутиен. Не бяха за нея онези нищожни дантелени нещица, беше твърде надарена за подобни префинености.

Кори го остави да я гали и се размисли дали да не замени някои от пролетните дрехи в магазина с по-зимни, след като отново бе стегнал студ, но неочаквано, за своя изненада, издаде стон на искрено удоволствие, когато Кевин сведе устни към едното й зърно. „Опитай се да се съсредоточиш“, укори се тя. Не й бе трудно, не и сега, когато Кевин предизвикваше у нея такива приятни усещания. Не след дълго, изненадана от себе си, тя сама освободи другата си гърда. И когато усети ръката на Кевин, у нея плъзна парливата топлина на страстта.

— О, Кори! — изстена пламенно той. Гласът му звучеше приглушено някъде от деколтето й. — Кори, направо са фантастични. Толкова са големи и нежни, и… Мамка му! Мога да свърша само като ги гледам. Позволи ми да си го извадя — каза той и притисна ръката й към слабините си. — Само за няколко минути!

Кори усети ерекцията му под панталоните и натисна силно с длан.

Кевин се задави.

— Мамка му! — извика той. — Позволи ми да го извадя, Кори! Моля те! — Вече бърникаше ципа на панталоните си. — О, Кори, какви цици, какви страхотни големи цици имаш… Човек може да… Оооох! — изстена той, докато си изваждаше пениса. След това хвана бързо ръката на Кори и когато тя уви пръсти около него, сякаш полудя. — О, да! — изстена той, като движеше ръката си нагоре-надолу заедно с нейната. — Да, да, да! Стисни го, Кори, давай, стисни го по-силно! Направи ми една чекия! О, да! — После пусна ръката й, захлупи гърдите и пъхна език дълбоко в устата й. — Дай да ти го вкарам! — замоли й се. — Само мъничко! Само за минутка!

Всеки път й се молеше така и Кори винаги отказваше. Ала сега, без да си даде време да помисли, тя каза:

— Имаш ли кондоми?

Кевин се отдръпна назад и се ококори изненадано.

— Да не би да имаш предвид… — ахна той. — Да не искаш да кажеш… — След това се разтрепери. — Ох, мамка му, Кори, направо не мога да повярвам! Да, имам достатъчно гуми. Тук са.

Той се надигна рязко, за да бръкне в задния джоб, и изруга яростни, когато си удари пениса във волана.

Кори всмука бузите си навътре, за да не прихне. Все още не беше сигурна, че го иска, но… какво пък толкова? Откога не беше правила секс, а и това можеше да постави началото на нова ера в отношенията им. Нали затова беше излязла с него тази вечер все пак?

— Да минем ли отзад? — попита той, докато се мъчеше с опаковката на кондомите.

— Мисля, че ще е по-добре.

Излязоха едновременно в резливия нощен студ. Наоколо се стелеше ниска мъгла и вятърът свиреше унило в близката гора.

— Божке, ама че е студено! — потрепери Кевин, докато си смъкваше панталоните до коленете. След това отвори задната врата, пльосна се по голо дупе на седалката и взе да си нахлузва кондома, като тракаше със зъби.

Кори направи гримаса и се настани на задната седалка. Кевин прибра с едно движение краката си в колата и затръшна вратата.

— Сваляй гащите — рече той.

Секунда-две Кори го гледа като гръмната, но след това сви рамене и започна да си разкопчава бермудите.

— Не! Не!

— Какво има? — погледна го объркано Кори.

— Искам аз да ги сваля — рече той толкова задъхан, че едва говореше. — Дай на мен.

Кори разтвори ръце, сякаш искаше да каже „заповядай“, и леко повдигна ханш, когато той започна да дърпа панталоните надолу.

Беше истински фарс. Палецът му се заплете в ластика на бермудите й, той се изхлузи от седалката и коляното му се удари в пода, а след това не можа да стане, защото панталоните му пречеха. Ръката на Кори беше болезнено притисната във вратата и тя наистина не знаеше дали да се смее, или да плаче.

Накрая той успя да се качи някак на седалката и Кори забеляза с изненада, че ерекцията му не е загубила нищо от своята жар. Вече беше останала само по дъждобран и блуза, и двете разтворени, а сутиенът й бе вдигнат и я притискаше силно над гърдите.

— Легни — каза той и се надигна, за да й направи място.

Кори се провря под него и го обгърна с бедра, като придържаше с две ръце дъждобрана си.

— Точно така — каза той, след като успя да застане на колене между краката й. — Готова ли си?

— Да, предполагам — смотолеви Кори.

Той се наведе напред и се опря на длани от двете страни на главата й. След това приближи ханш до тялото й и започна да нанася безцелни удари.

— Това ми е пъпът — каза Кори.

— Знам, че е проклетият ти пъп — рече ядно той, — ще трябва да се преместиш малко по-нагоре.

— Не мога. Няма къде.

— О, боже! Е, тогава просто се налага да отворя вратата.

— Да не си луд? Навън е адски студ.

— Ами така не мога да го вкарам, нали? — рече грубо той, посегна зад гърба си и отвори вратата.

Това със сигурност се случваше на някой друг; просто не можеше да повярва, че лежи на задната седалка на едно волво, талази от студен въздух заливат най-интимните й места и е с мъж с наполовина смъкнати панталони, чиято техника по отношение на любовната игра…

— Оооох! — изръмжа тя, когато Кевин се стовари отгоре й.

— Извинявай — смотолеви той.

Изведнъж Кори усети, че е на ръба на истерията. Всичко това просто бе твърде нелепо, за да е истина. Но още по-нелепо изглеждаха краката на Кевин, които сега стърчаха извън колата и панталоните висяха от глезените му. Всъщност и нейните не изглеждаха кой знае колко достойно — единият преметнат над предната седалка, а другият — притиснат до облегалката на задната.

След това Кевин се придвижи напред и изведнъж й причерня пред очите. Гърдите му покриваха лицето й и докато той пъхаше ръка между телата им, Кори се опита да си вземе въздух.

— Ще трябва да си го вкараш сама — промърмори Кевин.

— Не мога да дишам! — извика тя.

— Какво? А, извинявай — отвърна той и се привдигна на ръце.

С още малко шавърникане, наместване и порядъчно количество ругатни Кори най-сетне успя да вкара пениса му.

— Фоооу! Ей го, че влезе! — буквално пропя той, когато проникна докрай. След това започна да се движи рязко напред-назад. — Ох, че е хубаво! Хууубаво е!

Кори вдигна поглед към него, но бързо извърна очи, когато при един особено енергичен тласък той си удари главата в прозореца. Не след дълго обаче успяха да се нагодят в някакъв ритъм и докато Кевин пухтеше и пръхтеше върху нея, Кори, макар да умираше от студ, започна да проявява повече старание и да издава всички звуци, които бе чула от Анджелик Уорн във филма.

— Скъпа, ти си страхотна! — извика Кевин и вдигна с една ръка ризата и пуловера си. — Трябва да ти усещам циците — каза той и отново легна върху нея. После възкликна: — О, да, да, да! — и започна отново да я блъска, като ръмжеше, стенеше и търкаше гърди в нейните. След това, за ужас на Кори, започна да квичи и да се гърчи така диво, сякаш някакво животно бе изскочило от тъмнината и се бе нахвърлило върху задника му.

— Свършвам! Свършвам! — изхъхри той, после изруга ожесточено през зъби, направи серия от резки тласъци и падна задъхан върху нея.

Минаха цели пет минути, докато отново започна да диша нормално, а през това време Кори едва не се задуши. Накрая се изтърколи от нея и седна тромаво напряко през краката й. Последва гадната работа със свалянето на кондома, която Кори, притисната неподвижно към седалката, бе принудена да наблюдава.

Стигнаха до дома й в абсолютно мълчание. Кори изобщо не можеше да опише състоянието си. Беше напълно слисана, това поне беше сигурно, а навярно и леко шокирана. Въпреки всичко нямаше търпение да разкаже на Пола. Пола направо щеше да си умре от смях, както и самата тя, впрочем, още в този момент. Всъщност трябваше да признае пред себе си, че времето, в което бяха постигнали някакъв ритъм, не беше толкова зле. А на легло сигурно щеше да бъде още по-добре. Може би трябваше да опитат пак.

Когато пристигнаха в селото, Кевин спря пред дома й, но — Кори веднага забеляза това — не загаси двигателя.

— Беше страхотна вечер — каза той и се обърна да я погледне. — Трябва някой път пак да го направим.

— Искаш ли да влезеш за чаша кафе? — предложи му Кори.

— Не. По-добре не. Нали майка ти е болна и други такива работи.

— Не е заразно.

Кевин издаде звук, който смътно напомняше на смях.

— Е, звънкай, ако ти се прище пак — рече той. — Другия път ще дойда с микробуса. Шегичка де! — прибави, когато зърна физиономията на Кори.

Необяснимо защо, но този път езикът му й се стори противно сух и Кори се отдръпна.

— Сигурно няма да ми дадеш да пипна онези страстни цици, преди да се прибереш, а? — рече той и посегна да ги сграбчи.

— Прав си — отвърна Кори, загърна се в дрехата си и отвори вратата.

— Както искаш — сви рамене Кевин, докато тя слизаше. След това извика след нея: — Не забравяй, само ми звънни, ако ти се прище пак да го направим. По всяко време.

Вратата се затръшна на последната му дума и преди още Кори да стигне до портата, той се придвижваше на заден ход към площада.

Кори въздъхна дълбоко, извади ключа си и го пъхна в ключалката. Само че вместо да го завърти, опря глава на вратата.

— Каква глупачка — промърмори на себе си. — Каква страхотна глупачка съм!

— Да, и аз съм на същото мнение — каза майка й около десет минути по-късно, когато Кори й разказа какво се е случило. Едуина вече си беше легнала и дъщеря й седеше на леглото, прегърнала здраво коленете си. — Какво, за бога, те е прихванало? — продължи Едуина. — До утре вечер цялото село ще знае. Не съм те отгледала, за да се държиш така, моето момиче, и… Не, върни се, още не съм свършила с теб. Кори! Върни се веднага!

Кори се обърна и погледна майка си.

— Надявам се да си взела предпазни мерки — каза троснато Едуина.

Кори трепна, когато си спомни как се хилеше Кевин, докато провесваше употребявания кондом на един храст.

— Да, взехме предпазни мерки — въздъхна тя. После: — О, мамо, казах ти само защото мислех, че това ще те разсмее! А ти ми се нахвърли. Можеш да бъдеш сигурна, че по-зле от това няма да се почувствам. — Кори потрепери. — Господи, колко е противен! „Ей го, че влезе!“ — изимитира го тя.

Дълбоко в очите на Едуина проблесна някаква искрица и Кори понечи да се ухили.

— Не се смея! — рече Едуина, но нещо в гласа й я издаде.

— Да, смееш се.

Едуина хапеше устни.

— Наистина съм ти сърдита, млада госпожице!

— Обичам те, мамо.

— Не се опитвай да извърташ. — Едуина шляпна с длан по леглото. — Кевин Формън! От всички недодялани… Не е за теб и ти го знаеш. Така че какво, за бога, си се опитвала да докажеш?

Кори само я погледна.

— Да, мисля, че знам отговора — въздъхна Едуина. — О, Кори! Ами твоето самоуважение? Как можа да паднеш дотам?

— Както вече каза, знаеш отговора — рече ядно Кори.

— Не ми говори с този тон — каза Едуина. — Държала си се като най-обикновена малка курва…

— И така да е. Какво искаш от мен, да остана сам-сама в това забравено от бога място, никой да не ме обича и аз никого да не обичам?…

— Това, което си направила, не решава нещата — прекъсна я Едуина. — И няма да търпя изблици на самосъжаление. Сто пъти съм ти казвала да се махнеш оттук и да си живееш живота. Прави каквото искаш да правиш…

— И да те оставя тук да си умираш сама. Защо изобщо го казваш?… И да не си посмяла повече да ме наричаш курва, защото вината е изцяло твоя. Твоя! Заради теб нямам собствен живот и ти го знаеш. С вързани ръце съм. Заседнала съм тук с такива като Кевин Формън и се опитвам да направя нещо. Опитвам се да успея с нищожните възможности, с които разполагам. Исках да ме видиш задомена и щастлива. Мислех си, че така ще направя щастлива и теб. А ти имаш нахалството да ме наричаш курветина. Е, може и да си права, но ти си ме направила такава. Как мислиш, че се чувствах, докато се подлагах на онази свиня?

Едуина скочи от леглото и протегна ръка към дъщеря си.

— Не! Не ме докосвай! — извика Кори. — Не искам да се доближаваш до мен. Искам просто да умреш. И да се свърши всичко веднъж завинаги, защото не издържам повече!

Тя изхвръкна, ридаейки, в коридора и Едуина, пребледняла и разтреперана, остана в средата на стаята, без да знае какво да направи. Накрая, макар ужасно да й се искаше да отиде при Кори, да я прегърне и прогони болката й, реши да я остави на мира. Нямаше смисъл да прави опити сега.

 

 

Късно на другата сутрин Тед Брейтуейт, адвокатът, който живееше в една от големите къщи в селото, мина с припряна крачка в дъжда покрай магазинчето на Едуина и паметника на загиналите във войната, изстъпен в средата на площада, и се заспуска по малката уличка към дома на Едуина. Тя го чакаше на вратата и на лицето й бе изписано всичкото страдание, което беше усетил в гласа й по телефона. Но когато го зърна, напрегнатото й изражение се смени с облекчение и за миг му напомни за някогашното младо момиче.

— Добре, Еди — рече Тед. Само той я наричаше така. — Какво има?

— Влез — каза тя, взе му палтото и го прегърна сърдечно. — Водата в чайника току-що завря и имам от любимия ти бадемов сладкиш. Кори е в магазина, така че никой няма да ни безпокои.

Всъщност Кори беше излязла рано тази сутрин, преди още Едуина да стане. Едуина знаеше, че тя се чувства ужасно заради думите, които наговори предишната вечер, и само гордостта и страхът, че майка й може отново да рухне, са я накарали да избегне срещата им. Едуина възнамеряваше по-късно да отиде до магазина и да оправи тази работа. Но първо трябваше да поговори с Тед.

Тед наближаваше седемдесетте. Беше представителен мъж с оскъдна сива коса и най-милите сини очи, които Едуина някога бе виждала. Именно очите му я бяха привлекли в началото, преди толкова много години, когато бе дошла да живее в Амбърсайд; точно те й бяха дали смелостта да му повери тайните си — макар че той, разбира се, знаеше най-важните от тях.

Тед все още поддържаше адвокатската си практика в Ипсуич, макар че сега ходеше там не по-често от три пъти седмично и предоставяше на по-младите си съдружници все повече възможности за изява. „Трябва да се опитам да гледам по-леко на живота“, често го чуваха да казва, докато се разтакаваше из градината си или възможно най-често обсипваше с грижи Едуина и Кори. Той и съпругата му Хати гледаха на Едуина като на дъщерята, която така и не бяха имали, и мисълта, че ще умре толкова млада, ги измъчваше почти колкото и Кори. Но Тед рядко показваше чувствата си, поне не пред Едуина; стигаше й, дето се мъчеше да облекчи товара, който носеха двете с Кори.

Сега, облегнат назад в удобното кресло, той пиеше чай и слушаше мълчаливо Едуина. Навън дъждът се усили, чу се тътен на гръмотевица. В стаята се беше здрачило и огънят пропукваше тихо в камината. От време на време, когато Едуина спираше, той усещаше присъствието на големия часовник, който тиктакаше шумно в ъгъла. Сладкишът пред него така и остана недокоснат, защото мъката бе заседнала на буца в гърлото му.

Едуина свърши чак по пладне и когато вдигна поглед, съзря сълзите в очите на Тед. Тя се усмихна.

— Е — каза Тед, покашля се и се приведе да остави чашата си на масичката. — Не бих казал, че съм изненадан. С Хати винаги сме си мислили, че един ден може да поискаш това от мен. Но трябва да ти кажа, Еди, надявах се, че…

— Знам — прекъсна го Едуина. — Знам какво се каниш да кажеш, но не мога да го направя, Тед. Не мога да й кажа. Именно затова моля теб. Но чак след това, разбираш, нали?

— Не съм сигурен — каза той, свали очилата си с тънки метални рамки и разтри очите си. — Не казвам, че няма да го направя, но наистина смятам, че ти трябва да й кажеш.

— Не! — отвърна троснато Едуина.

Тед отдавна не беше усещал толкова силно нейния неспокоен, необикновен дух, който се бе предал и на Кори. Сега се беше върнал и въпреки онова, което Едуина го молеше да направи, той се разведри.

— Зная, че е егоистично от моя страна — продължи тя, — но такова е положението. Кори ще разбере.

— Не съм толкова сигурен — каза Тед, вдигна решетката на камината и сипа още въглища в огъня. — Никога не сте имали тайни една от друга, освен тази де. Би трябвало да й кажеш. Отдавна трябваше да си й казала.

— Може би си прав — рече Едуина. Когато се изправи, очите й все още светеха предизвикателно. — И какво, ако го бях направила? Кажи ми де! Какво щеше да стане, ако й бях казала истината още когато беше дете, какво? Ще ти кажа. Щях да я загубя. Тя е всичко, което имам, Тед. Тя е всичко, което имам, и затова ще разбере.

Тед погледна към бюфета в другия край на стаята, където бяха наредени безброй снимки на Кори в сребърни рамки. Имаше и няколко на Едуина и на Пола. Дори и една с него и Хати. Той знаеше, че единствената й сватбена снимка стои горе, до леглото й.

— Зная, ти мислиш, че съм й съсипала живота — продължи безмилостно Едуина. — Известно ми е какво…

— Нищо подобно не си мисля! — кресна Тед. — Ти беше…

— Бях егоистка. Дойдох да живея в Амбърсайд, а трябваше да си остана в Лондон. Тя щеше да се чувства добре в Лондон. Това е, което винаги е искала, което все още иска. Трябваше да остана там. След като Филип… трябваше да остана. Но не го направих и ти знаеш защо. Можеш да ме съдиш колкото си искаш, Тед, но, за бога, обещай ми, че ще й помогнеш! Когато си отида. Бъди до нея.

— Едуина — започна бавно той. — Не е нужно да ме молиш за това, ние винаги ще бъдем до нея. Знаеш, че бих дал живота си за това момиче. Бих дал живота си и за теб. Господи, само да можех!…

Когато усети нотките на отчаяние в гласа му, Едуина наведе глава.

— Съжалявам! — прошепна тя. — Не исках да се възползвам от чувствата ти и от чувствата на Хати към нас с Кори. Ако смяташ, че не можеш да го направиш, че не бива да й казваш… Е, аз съм й написала писмо. Всичко е там… Просто ми се струваше, че ако дойде от теб, че ако си до нея в този момент…

— Ела тук — каза Тед и й протегна ръка. Едуина се приближи до него и той стисна ръката й между дланите си. — Ще направя каквото ме помоли — каза й тихо. — Но само ми обясни защо да не й кажа, докато си още жива.

— Защото съм страхливка. И защото… — Тя го погледна тъжно в очите. — … защото аз също имам своите мечти. Също като Кори. Искам да си ги запазя, Тед. Кори ще разбере това.

— Сигурен съм, че ще разбере — въздъхна той. — Но така никак не я улесняваш.

Изведнъж Едуина отново се разсърди, но по-скоро на себе си, Тед знаеше това.

— В такава ситуация не може да е леко на никого от нас — повиши глас тя. — Посветих й живота си, Тед. Какво повече можех да направя?

— Нищо.

Тя го гледа секунда-две. Очите й проблясваха предизвикателно и очакваха неговите обвинения. Но той просто отвърна на погледа й и бащинската усмивка обгради с бръчици нежните сини очи. Накрая Едуина се разсмя на себе си, вдигна ръката му и я целуна.

— Искаш ли още чай? — попита тя.

— Да, защо не?

Едуина вдигна подноса и го отнесе в кухнята.

— Бих искал да обсъдя това с Хати — каза той, като я следваше по петите.

Едуина кимна.

— Разбира се.

— Кога искаш да кажа на Кори? Тоест колко време след това?

Едуина отвъртя кранчето и зачака индикаторът на бойлера да светне, за да измие чашите.

— Когато й съобщаваш за парите — каза тя, — тогава ще се наложи да й кажеш и за другото.

Тед се приближи до задната врата и се облегна на нея, за да може да вижда лицето на Едуина.

— Да не би да има нещо, което не си ми казала? — попита предпазливо той.

Тя го погледна изненадано.

— Каза ли ти докторът? Каза ли кога?

Едуина поклати глава.

Тед въздъхна.

— Помислих си, че именно затова ме викаш.

— О, разбирам — засмя се мрачно Едуина. — Не. Не е това. Макар че, бог ми е свидетел, много ми се иска да беше. Толкова по-лесно щеше да бъде, ако можех да умра сега. Това щеше да освободи Кори. И тя най-сетне…

— Не! Никога не казвай това! Никога! Чуваш ли?

Едуина и Тед се извърнаха рязко. Кори стоеше на вратата.

— Кори! — ахна Едуина.

— Да не съм те чула повече да говориш така! — развилня се Кори. — Знаеш, че не мисля нещата, които снощи казах. Обичам те повече от всеки друг. Не можеш да умреш. Няма! Аз няма да ти позволя.

Тя прегърна яростно майка си. Тед стоеше отстрани и ги наблюдаваше. После, когато срещна погледа на Едуина, усети как в гърдите му се надига хлад. Беше твърде късно. Едуина щеше да умре, по очите й личеше.

 

 

— Не, няма да се самоубие — каза той на Хати по-късно. — Поне така, както си го помисли. Но сама си налага да умре, любов моя, и това няма да й отнеме много време. Съвсем няма да е много.