Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Obsession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Сюзън Луис. Мания

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2001

Редактор: Димитрина Ковалакова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 954-459-833-2

История

  1. — Добавяне

Девета глава

Филип Денби се наведе напред и каза на шофьора на таксито да спре пред „Дорчестър“. Беше три и половина следобед, а срещата му бе в четири.

За тези срещи обикновено пристигаше по-рано и често убиваше оставащото време, като пиеше кафе в „Дорчестър“. Обичаше този половин час, в който седеше мълчаливо и наблюдаваше движението на охолния свят покрай него, докато размишляваше върху презряната цел на посещението си. И днес не бе изключение. Той си поръча кафе, извади вестник от куфарчето си, настани се на стола и се престори, че чете.

Идваше само когато положението с Октавия особено се влошеше, а снощи бе станало именно това. Беше решила, както от време на време й хрумваше, че желае да правят любов — ако нещата, които искаше от него, можеха да се нарекат правене на любов. Нейната представа за любовна игра бе да го накара да й лакира ноктите на ръцете и краката — упражнение, за което упорито твърдеше, че я настройва подходящо, но той знаеше, че Октавия се възбужда само когато го унижава. След като я лакираше, трябваше да изсуши сам лака и макар че с някои жени това можеше да се превърне в безсмислица, на която да се посмеят заедно, не можеше да си спомни някога между него и Октавия да се е случвало нещо по-добро.

Най-много го отвращаваше онова, което неизменно следваше след лакирането. Ала той изпитваше погнуса не само от факта, че жена му така безсрамно се отдава на садо-мазохистични упражнения и с някакво извратено удоволствие го принуждава да участва в тях, макар да знае, че той мрази тези неща. Още по-отвратен се чувстваше от самия себе си заради яростната си ерекция, която не успяваше да получи по никакъв друг начин.

Най-често имитираше оргазъм, защото знаеше, че трябва да се махне от нея възможно най-бързо. Опасно бе да продължава твърде дълго, едва се сдържаше да не я хване с две ръце за гърлото и да изцеди живота от това тяло с изкуствена красота. Именно поради тази причина на следващия ден се озоваваше в „Дорчестър“, където пиеше кафе, а след това посещаваше някоя проститутка.

В куфарчето си носеше шишенце от парфюма на Октавия. Имаше и нейна снимка — същата, която щеше да гледа, докато ръгаше безпаметно безименната, безлична жена, представяйки си, че тя е неговата съпруга. Въже нямаше нужда да носи, проститутките винаги държаха при себе си такива неща — а и мълчаха, докато ги завързваше за леглото. Разбира се, телата им никога не бяха красиви като на Октавия, но това едва ли имаше значение. Копнееше само да ги бие и да слуша писъците им; писъци, каквито никога не успяваше да изтръгне от Октавия — и без това й бе трудно да прикрива насладата си от безсмислената болка.

Предполагаше, че ако помоли Пам да прави това, тя ще се съгласи. Пам бе готова на всичко за него. Но онова, което имаше с нея, бе чисто. Не искаше да го мърси с омразата си към Октавия затова предпочиташе да се освобождава от противните чувства с насилие над някоя курва.

Той си погледна часовника и видя, че наближава четири. Извика келнера, плати и стана от масата. Когато излезе на яркото следобедно слънце и се отправи към сърцето на лондонския квартал с червените фенери, вече усещаше ерекцията си. Гледаше право напред, без да вижда или поздравява, когото и да било. Смяташе, че постъпва правилно, защото по един извратен начин гледаше на това като на начин да предпази жена си. От един мъж се очакваше да предпазва съпругата си, дори понякога тя да го изпълва с такава убийствена ярост, че да му е почти невъзможно да се овладее. Така нямаше да пострада никой.

 

 

От кафене „Вилидж“, където пиеше кафе с Боб Чърчил и двама от репортерите на TW, Люк Фицпатрик гледаше как банкерът Филип Денби, мъжът, за когото Кори му бе казала, че е неин баща, звъни на вратата отсреща.

Леко развеселен, той видя през витрината как Денби изчезва в къщата. „Човек с неговото положение трябва да бъде по-внимателен — мислеше си Люк. — Няма да помогне нито на кариерата, нито на репутацията му, ако го видят да влиза в дома на известна проститутка.“ Не смяташе, че Кори ще се впечатли, ако научи. Пък и според онова, което бе чул от нея, Денби нямаше да се загрижи особено. Или може би щеше?

 

 

Поради прякото излъчване на един футболен мач от европейското първенство тази седмица нямаше да има предаване, така че във вторник сутринта Боб използва възможността, за да свика извънредна оперативка в работната зала. Рейтингът на програмата беше спаднал и Люк му бе наредил да събере всички и да измислят нещо, за да оправят положението.

Това вероятно бе първото събиране на целия колектив от постъпването на Кори насам и тъй като бяха предупредени още от предишния ден, от самото начало заваляха идеи, част от които биваха обсъждани и отхвърляни или пък записвани, за да се реализират по-късно. Получи се полезен дебат с много шеги и замислено намръщени чела, а Кори се почувства доста доволна от себе си, когато откри, че е не по-малко в крак със световните събития от колегите си.

Без съмнение най-сетне я оставяха да се почувства част от колектива. Бяха й направили място и сега седеше между Синди Томпсън и Пъркин и макар че все още нямаше смелост да се обади, слушаше толкова съсредоточено идеите на Ричард Тейлър — един от репортерите — че едва когато една от секретарките извика, че Лорна, момичето от приемната, е казала някой от проучвателите да слезе долу във фоайето, осъзна, че телефонът е звънял. Очевидно Лорна беше долу с Бил, служителя от охраната, и двамата се опитваха да усмирят тумба жени, които настояваха някой да им обърне внимание.

— Казва, че почнали да се разяряват — добави Пру.

Боб веднага погледна към Кори. Кори кимна, обърна бележника си на нова страница и напусна срещата.

Когато слезе долу, не можа да повярва на очите си. За пръв път в живота си виждаше такива жени. Косите им бяха боядисани във всички цветове на дъгата, гримът им бе нанесен плътно, като за сцена, и носеха толкова къси поли, че при някои трябваше да се загледаш, за да ги откриеш. Но още по-лоша бе врявата, която вдигаха.

— Какви са тези? — прошепна Кори на Лорна.

— Проститутки. Не виждаш ли?

Кори ги погледна с разширени от почуда очи.

— Какво искат?

— Да ги заключат на топло, ето какво — рече Бил и тръгна към една от тях, която се беше отправила към асансьора. — Хайде, марш на улицата, където ти е мястото! — изръмжа той и я дръпна за косата.

Жената изпищя и се сби с него. Другите започнаха да я окуражават с мръсни подмятания за известни части от неговата анатомия. Кори се извърна на другата страна, за да не забележи Бил, че я напушва смях.

— Хвани го за ташаците! — извика една от жените.

— Как, като няма?

— Виж му лицето, Шери, прилича на оная ти работа!

Последната реплика бе отправена към една жена, чиято коса бе огненочервена като брадата на Бил.

— Искаме да говорим с някого, задник такъв — озъби му се една амазонка с пурпурна коса — иначе няма да си тръгнем!

— Махайте се! — кресна Бил.

— Ау! Гранясала пишка такава! Извикай веднага някой, иначе така ще ти напъхаме радиостанцията в задника, че после цял месец, като пърдиш, ще се чува сутрешната програма.

Бил се обърна рязко и се хвана за радиостанцията. Една дребничка, мършава харпия се промъкна под ръката му и хукна към асансьора. Бил се втурна след нея като куршум, вдигна я под мишница и я захвърли обратно в тълпата.

Кори наблюдаваше ужасена мелето, но просто не можеше да откъсне очи от тях. Знаеше, че трябва да направи нещо, но не беше съвсем сигурна какво. Хрумна й да се опита да поговори с някоя от тях, но когато пристъпи напред, Бил я избута обратно.

— Всичко е наред, знам как да се оправя с тая пасмина — каза й той. — И преди са идвали тук. — След това тръгна към пожарогасителя, но жените му преградиха пътя.

Жената с пурпурната коса срещна погледа на Кори и й намигна. Кори понечи да отиде при нея, но в този момент през въртящите се врати влезе Фелисити Бъридж.

Фелисити притежаваше огромна известност. Не само защото беше актриса, но и заради скорошния й развод с една рок звезда, срещу когото бе завела дело за изнасилване. Кори едва успя да се учуди на присъствието й тук, когато Фелисити пое нещата в свои ръце. Както после се разбра, тя бе част от лобито на проститутките.

— Ти проучвателка ли си? — попита я Фелисити и преди Кори да успее да й отговори, я хвана за ръката и я поведе решително към канапетата.

Когато се настаниха, започна да й разправя защо са дошли. Бяха подели кампания за правата на проститутките във връзка с новата серия от садистични убийства в района на Шепърд Маркет.

— По-точно те настояват публичните домове да бъдат узаконени — каза тя. — Аз и много други известни жени решихме да им окажем подкрепа. Знаеш ли, че само преди час откриха още един труп?

— Не — отвърна Кори. — Не знаех.

— Е, откриха. Плувал в Темза, точно както предишните. Няма да описвам как е изглеждал, достатъчно е само да се каже, че навън вилнее някакъв психопат-маниак и тези жени са негови мишени. Трябва да бъде заловен. Нужно е да се упражни и известен натиск върху полицията и обществото, за да признаят, че тези жени не по-малко от останалите имат нужда от защита. Психопатите почти винаги нападат проститутки, а повечето хора предпочитат да не се замислят върху факта, че и те като нас усещат страх и болка. Независимо дали това ни харесва, ролята им в обществото е много важна и не бива част от тях да бъдат накълцвани на парченца от ножа на някой маниак. Тези жени трябва да се чувстват в безопасност. Имат нужда от публични домове. Законни, обезпечени с медицинско обслужване публични домове.

Докато говореше, широкото й, негримирано лице потрепваше от страст. По време на монолога й проститутките мълчаха и макар да слушаше внимателно всяка дума на Фелисити, Кори често обхождаше с поглед ексцентричните лица, които я заобикаляха. Подобно на много други жени преди нея, тя откри, че я изпълва страхопочитание. Въображението й започна да рисува картини от тяхното ежедневие, които я отблъскваха, очароваха, възбуждаха и ужасяваха, но най-вече затрогваха — и то дълбоко. Защото колкото и груби и нахакани да изглеждаха, Кори виждаше страха в очите им. Усещаше тяхната уязвимост, безусловното им доверие към Фелисити и отчаяната им нужда от помощ. От време на време някоя от тях срещаше погледа й и макар повечето да приличаха на деца в желанието си да я спечелят, Кори виждаше, че много от тях я гледат пренебрежително. Не вярваха, че може да им помогне, а и защо трябваше да й вярват, след като никой друг не им бе подал ръка?

Когато Фелисити свърши, Кори си записа телефонния й номер и каза, че съвсем скоро ще й се обади. Не беше съвсем сигурна каква ще е следващата й стъпка, но знаеше, че няма намерение да ги разочарова.

Даде си ден-два да помисли, събра безброй сведения, поговори няколко пъти с Фелисити и Каръл, жената с пурпурната коса, която бе говорителка на проститутките, и отиде при Люк.

— Преди да ги срещна, не се бях замисляла каква важна роля играят в обществото — каза му тя. — Подобно на много други, и аз ги приемах за даденост и никога не съм и опитвала да гледам на тях като на човешки същества. Като на жени, които са същите като мен.

— Не точно като теб, Кори — усмихна се Люк.

— Да, като мен. Различаваме се единствено по професиите си. Но макар и двете да са важни, тяхната е от жизнено значение. Каръл, говорителката им, вчера ми разказа за един от своите клиенти. За неговите фантазии. Виждам, че се усмихваш, Люк, но не, няма да ти разправям разни банални истории, като например за мъжа, който обичал да му изливат одеколон по пресните порязвания върху пениса. Такива като него са ненормални, но безобидни. Това, което ще ти разкажа, ме смрази до мозъка на костите. Една от онези истории, които никой от нас не иска да чува. Въпросният мъж, който я посещавал поне два пъти седмично, идвал, защото можел да стигне до оргазъм само като си представял как души децата си. Носел със себе си и кукли, кукли-бебета в реални размери, и онова, което правел с тях, било толкова ужасяващо, че Каръл вече два пъти го е докладвала в полицията, за да се опита да предпази децата му. Две деца, които дори не познава. Но властите не искат и да чуят и не са направили нищо само заради професията на Каръл.

Люк пребледня и едва тогава Кори си спомни на какво насилие е бил подложен като дете.

— Това не е единствената история, която Каръл ми разказа — продължи тя вече по-меко. — Има и други, не по-малко отблъскващи, също толкова страшни, а някои направо може да ти скъсат сърцето. Като онази за мъжа, който не можел дори да мастурбира, защото нямал ръце. Какво би правил той без такива като Каръл? Но не това е най-важното. Най-важното е, че някои мъже са готови на всичко, ама наистина на всичко, за да стигнат до оргазъм. И ако ги нямаше Каръл и другите като нея, тогава един господ знае кои щяха да бъдат жертвите на тези ужасни перверзни. За бога, тези жени правят за обществото не по-малко от социалните работници, а често и повече! Ние се нуждаем от тях и затова трябва да ги защитаваме. Трябва да направим всичко възможно, за да могат и те да се чувстват в безопасност. В безопасност от вманиачените психопати, на които са станали мишени. Трябва да получат своите законни публични домове… както и постоянна връзка с властите.

— Много си се запалила по това, нали? — каза Люк.

— Да, така е. И ти щеше да се запалиш, ако ги беше чул.

— Смея да кажа, че ако мъжете се вслушваха повече в думите на жените, то обществото ни щеше да стане много по-добро.

Кори се усмихна.

— Радвам се, че мислиш така — каза тя, — защото това съвсем естествено ни отвежда до следващата ми идея.

Люк си погледна часовника.

— Да отидем на обяд да го обсъдим, а?

Кори предпочиташе да останат в офиса, понеже не желаеше до ушите на Аналайз отново да стигат неоснователни подозрения, но това беше важно и искаше да спечели Люк на своя страна.

Отидоха в една винарна на Кингс Роуд и когато той си поръча сандвич с пържола, а Кори — заради поредната си диета, от която така или иначе скоро щеше да се откаже — салата, Люк каза:

— Трябва да ти кажа, че принципно съм за такова предаване в подкрепа на проститутките. Права си, те наистина се нуждаят от помощ, а ние сме в състояние да им я окажем. Но ти ми каза, че има и още.

— Не е пряко свързано с темата — отвърна Кори, като набоде на вилицата си, а след това остави едно увехнало парченце маруля, — свързано е с правата на жените въобще. И с рейтинга на предаването. Мислех си какво ли би било, ако посвещавахме по половин час месечно на жените? Никоя друга агресивна коментарна програма не го прави. Не говоря за нещо като „Часът на жената“. Да, наистина, това е добро предаване, но е по Радио 4 и много жени нямат възможност да го слушат. А телевизията разполага с много по-голяма власт. Говоря за истински проблеми. За реални дискусии. Неща, които засягат нацията като цяло, за това как жените са я създали, подвластни са й и са потискани от нея, и колко по-добре би било или не би било, ако имаше повече жени в парламента. Повече жени на ръководни постове в бизнеса. Да дадем на жените глас, да им позволим да крещят с пълно гърло за шовинизма, който им се налага да понасят, и да оставим мъжете да им отговорят, разбира се. Както и да е, възможностите са безкрайни… Подготвила съм някои бележки, които мога да ти дам да прегледаш, но какво мислиш по принцип за това? Такова нещо би привлякло много повече зрителки, а проучванията показват, че те най-често имат власт над дистанционното.

Очите на Люк преливаха от смях.

— Я гледай, май здравата си се потрудила, а? — рече той. — Е, ще се радвам да прочета бележките ти. Не обещавам нищо — предупреди я, когато лицето на Кори засия, — но ако си струва, със сигурност ще поговоря за това с Боб и продуцентите. Ако харесат идеята, или Аналайз, или Синди могат да се заемат с нея. — Той направи пауза и погледна Кори с ъгълчето на окото си. — Въпросът е обаче, ако идеята ти ни се стори сполучлива, кой ще свърши проучвателската работа? Сега, когато Пипа се готви да напусне, ще ни останат само трима проучватели и всичките са мъже. — Той се намръщи. — От друга страна, може да е добра идея да я дадем на някой мъж, за да установим равновесие.

— Ами всъщност — рече Кори, като заби нокти в дланите си — се надявах да ми възложиш аз да я проуча.

Люк кимна замислено.

— Ммм, възможно е — рече той. — Ще си помисля. И отново ще трябва да го обсъдя с другите.

— Мога да се справя! — рече разпалено Кори. — Сигурна съм. Тоест зная, че нямам никакъв опит, но, е, все отнякъде трябва да започна, а и ти винаги можеш да ме изпробваш. Ако не се справя, всъщност не губиш нищо, нали?

— Предполагам, че не — засмя се Люк. — Остави на мен, ще видя какво може да се направи. И стига сме обсъждали програмата. Да си поговорим за новия ти външен вид.

Кори се усмихна стеснително и се извърна на другата страна, за да не забележи изчервяването й. Никой не бе казал нищо за усилията да подобри външността си и тя смяташе, че са останали незабелязани. Но Люк очевидно бе забелязал и Кори изведнъж се почувства глупаво.

— Не казвай нищо — рече тя. — Знам, че е пълен провал. Не ми хареса как ме подстригаха, но поне не са взели много. А тези дрехи са направо смешни, нали? Исках да изглеждам малко по-изтънчено. Нямаше смисъл да опитвам с дрехи по последна мода, каквито носи Аналайз, те просто нямаше да ми отиват, но…

Люк я хвана с два пръста за брадичката и я накара да вдигне очи към него.

— Това, което си постигнала — каза меко той, — е нещо средно…

— Значи ти приличам на клоун?

— Не — засмя се той, — но ако ми позволиш да ти помогна…

— О, не, не, не бих могла да го направя — прекъсна го Кори и веднага си помисли за Аналайз. — Наистина не бих искала да ти отнемам от времето.

— Няма да отнемеш от моето време — каза той и й се усмихна право в очите. — Мислех си да те свържа с една моя позната стилистка.

— О! — Кори не каза нищо повече, понеже се страхуваше гласът й да не се разтрепери от тревожните чувства, които предизвикваше погледът му.

По-късно следобед, тъкмо довършваше поредния си ползотворен разговор с Каръл, Люк я повика в кабинета си.

— Ето — каза й — това е телефонният номер на Джорджина. Стилистката — обясни й той, когато Кори го погледна объркано. — Очаква те да й се обадиш до половин час.

— Половин час! — ахна Кори.

— Защо не? Щом искаш да изглеждаш другояче, върви и го направи. Вземи си няколко дни отпуск и ще видим дали ще те познаем, когато се върнеш.

Кори отвори уста да каже нещо, но спря. Щеше да прозвучи просташко, ако възразеше на такава любезност, но последното нещо, което искаше точно сега, бе да излиза в отпуск. Нямаше търпение да се захване за работа.

Все пак между фризьорския салон, щандовете с козметика, консултантите по имиджа, консултантите по съчетаване на цветовете и моделиерите успя да направи още сума важни бележки и използва възможността да се вижда по-често с Фелисити, която бе започнала да харесва и уважава. Почти нямаше време да се замисля в каква благородна компания е попаднала с приятели като Фелисити Бъридж и Свенгали, като Люк Фицпатрик, макар че Пола постоянно й го напомняше, и почти се пръскаше от гордост, задето печели нови приятелства направо в движение.

— Е, мисля, че си готова — каза Джорджина, стилистката, четири дни след първата им среща. — Какво мислиш?

Намираха се във фризьорския салон, където дългата до раменете коса на Кори току-що бе подстригана, боядисана на кичури и накъдрена. Сега тя стигаше точно под брадичката и обграждаше лицето й с такъв разкошен водопад от медночервени къдри, че когато Джорджина я завъртя пред огледалото, Кори просто ахна. Винаги бе имала гъста коса, но и през ум не й бе минавало, че може да изглежда така небрежна и все пак толкова шик. А лицето й! Чертите й изглеждаха по-дребни, но доста по-ясно очертани. На клепачите й имаше съвсем мъничко кафяви сенки за очи, миглите й бяха удебелени с два слоя спирала, ружът, който едва се виждаше, правеше скулите й да изглеждат по-високи, а устните й бяха покрити с перлено червило в мек кехлибарен цвят.

Кори се усмихна широко, но все още не можеше да каже и дума. Накрая стана да се огледа изцяло. Беше облечена в кремава кашмирена рокля малко над коляното, светъл чорапогащник и черни обувки, всичко бе купено под ръководството на Джорджина.

— Не мога да повярвам — ахна развълнувано тя, като гледаше с подозрение огледалото. — Искам да кажа, аз съм, но… Боже мой! Май наистина било възможно да се направи копринено портмоне от свинско ухо. — После, смеейки се, се обърна към Джорджина. — Разбира се, никога няма да бъда чудна красавица, но… Какво мога да кажа, Джорджи? Ти направи чудо. Дори изглеждам почти слаба.

— Ти не си дебела — засмя се Джорджи. — Просто имаш едър кокал.

— Уф! Звучи, сякаш съм някакъв Рамбо.

— Тогава гледай на това по следния начин. Имаш ясно изразени черти, страхотни глезени, нелоши крака, невероятни гърди, тънка талия… всъщност, скъпа моя, ти си точно тип „пясъчен часовник“. И независимо дали ти се вярва, си страшно фотогенична.

— Значи да смятам, че си се обадила да запазят за мен корицата на „Вог“?

— Не съвсем. Но не го изключвай.

— Знам докъде ми се простират възможностите — засмя се Кори. — А сега, колко ти дължа за всичко това?

— Дръж се здраво.

Кори трепна.

— Заради костюма на „Сен Лоран“ е, нали?

— И онзи от „Лагерфелд“. И работите от „Никол Фархи“. Без да споменаваме всички аксесоари и…

— Не, спри, не мога повече! Просто ми кажи и бъди готова с амоняка.

— Добре. Приготви се.

Кори затвори очи.

— Пет кинта.

— Какво?

— Пет кинта. Бакшиш за фризьорката.

— Но…

— Люк плаща останалото.

Кори я погледна със зяпнала уста.

— О, не! — каза накрая тя. — Не, не мога да му позволя да го направи. Имам известни спестявания, Джорджи, и искам да…

— Твърде късно е, той вече плати. Ако имаш нещо против, отнеси се към него. Между другото той чака да му се обадиш. Каза, че можеш да го намериш в офиса.

Кори вече се беше отправила към телефона.

— Може ли? — попита тя момичето в приемната.

То й посочи с ръка телефона. Кори набра номера и зачака, като потропваше с крак и от време на време хвърляше недоверчиви погледи към отражението си в огледалото.

— С Хенри Хигинс ли говоря? — попита тя, когато Люк вдигна.

— На телефона — засмя се той.

— Е, тук е Илайза Дулитъл и наистина съм благодарна, само не мисли, че не съм, но просто не мога да…

— Спести си го, Кори. Просто ела у дома на вечеря. Позволи ми да видя новата Кори. И ако се притесняваш за парите, гледай на тях като на премия за блестящата ти идея.

— Искаш да кажеш, че я приемате? — ахна тя. — Онази за жените?

— Обсъдих я с Боб и продуцентите и всички сме съгласни. Започваме рубриката за проститутките. И те очаквам довечера към осем.

Затвори, преди тя да успее да възрази, но всъщност Кори изпитваше облекчение, че не й се е наложило. Не й се искаше пак да ядоса Аналайз, но Люк бе толкова любезен, че щеше да бъде черна неблагодарност, ако му откажеше.

 

 

Когато пристигна в апартамента му на Найтсбрйдж, бе толкова въодушевена, че едва сдържаше усмивката си. Беше се преоблякла със семпла черна рокля с кръгло деколте, къси ръкави и черно-златни копчета, които стигаха до средата на бедрото й. В магазина дължината й се бе сторила малко дръзка, но Джорджи толкова настояваше, че краката й са страхотни и трябва да ги показва, че Кори се поддаде. Сега се радваше, че я е послушала, защото само един поглед в огледалото преди тръгване й бе достатъчен, за да види колко добре изглежда в нея — макар че, откровено казано, не знаеше точно колко добре.

Когато отвори вратата, Люк едва не зяпна.

Кори се ухили.

— Е, преди не изглеждах чак толкова зле, нали? — попита дръзко тя.

— Не — засмя се Люк. — Но трябва да ти призная…

— Не, спести ми го, моля те! Не умея да приемам комплименти.

— Тогава е по-добре да се научиш. Изглеждаш страхотно.

Гледаше я как влиза в апартамента, все още леко стъписан от коренната промяна. Както самата Кори бе отбелязала, никога нямаше да бъде чудна красавица, но определено притежаваше нещо. И за разлика от нея, Люк много добре съзнаваше какво е то. Рядко се бе сблъсквал с такава силна чувственост, с такъв неподправен еротизъм в нечии женски форми. Дали Кори имаше представа какво изпитва един мъж само като наблюдава движенията й? Беше го забелязал и преди, разбира се, всички го бяха забелязали, но… Почти я виждаше как се гърчи под него, как го моли задъхано да я обладае. И тази коса! Направо си я представяше как се разпилява върху възглавницата, покрива в безпорядък очите й, залепва се по устните й. Все пак странното бе, че тя, изглежда, не съзнаваше какъв ефект предизвиква, и Люк се запита дали това не я прави още по-привлекателна.

Остави я да бърбори, докато ядяха приготвената от него вечеря. Смееше се на многобройните й гримаси и комични изрази, но през цялото време си мислеше колко е лесно да се промени външността на човека и колко е хубаво, че никой не може да промени това, което е вътре у него. А то бе наистина уникално в случая с Кори.

Когато приключиха с вечерята, се преместиха на канапето. Кори веднага зърна на масичката за кафе папката с изрезки на статии за убитите проститутки и се зарадва, че той се е ангажирал лично с първото предаване по тази тема.

— Разбира се, че ще се ангажирам — засмя се Люк. — Интересувам се от всяка програма на TW, макар че, да си призная, тази е някак специална. Все пак не мога да позволя на своята Илайза да дерайлира, преди още да е потеглила, нали?

Объркана от покровителствения му тон, Кори усети как пулсът й се ускорява. Той се усмихваше и погледът му, също както във винарната, отново проникваше дълбоко в очите й. Беше се обърнал с лице към нея и едната му ръка почиваше върху облегалото на канапето. Между тях имаше известно разстояние, но ако преместеше ръката си, щеше да докосне врата й. Кори седеше полуобърната към него, роклята й се беше вдигнала малко и обезпокоителните усещания разливаха топлина по тялото й.

— А ти… Успя ли… Е, има ли някакъв шанс аз да я проуча? — изтърси накрая тя.

— Да — каза Люк. — Мисля, че възможността е напълно реална.

— Искаш да кажеш… Обсъди ли го с другите? — Гласът й звучеше задъхано, а и беше сигурна, че той е забелязал учестеното й дишане.

— Говорихме за това, да.

— И?

Той повдигна иронично едната си вежда.

— Решаващият глас е мой.

Кори се усмихна и впери поглед в ръцете си.

— И ти стигна ли до някакво решение? — попита тихо тя.

— Стигнах.

Кори отново вдигна очи към лицето му.

— Моля те, не ме дръж в неизвестност — каза тя. — Ще бъда ли проучвател или не?

— Това ли е, което искаш? — попита той и в гласа му недвусмислено прозвучаха насмешливи нотки.

— О, Люк, знаеш, че искам!

Той я притегли със смях в прегръдките си и я целуна нежно по устните.

— Не си съвсем откровена с мен — каза й. — Истината е, че искаш да продуцираш предаването.

Макар че сърцето й биеше лудо, Кори се ококори невярващо.

— Да не би да имаш предвид… Да не ми казваш, че…

— Това, което казвам — рече той, — е, че искаш да продуцираш предаването, а то не е извън границите на възможното. Прочетох твоите бележки, всички ги прочетохме и сме на мнение, че те очаква голямо бъдеще. Всъщност ти се оказваш една много ценна инвестиция. — И през цялото време, докато говореше, разкопчаваше роклята й.

Кори се чувстваше зашеметена. Всичко ставаше толкова бързо, че едва успяваше да схване значението на думите или действията му. Гледаше го право в очите и макар един неясен, смътен глас да й нашепваше, че трябва да прекрати това, не каза нищо. Чувстваше се като хипнотизирана и когато Люк бутна нежно главата й върху ръката, с която я прегръщаше, и отново я целуна, клепачите й потрепнаха и се затвориха.

Ръката му доближи коляното й и започна да се плъзга бавно нагоре. В същото време езикът му проникна в устата й. Това не биваше да се случва, Кори знаеше, че не бива, трябваше да го накара да престане, но, господи, беше толкова приятно!

Той вдигна глава и я погледна в очите.

Кори се усмихна неловко и хвана ръката му, за да я спре.

— Между другото — каза пресипнало тя — как прекара в Лос Анджелис?

— Страхотно.

— Видя ли се с Кристъс Бенати?

— Мхм. Отседнах у тях.

— О! — Ръката му се пъхна под роклята и се насочи към едната й гърда. — Как стана така… че се върна по-рано?

— Спречкахме се.

— За какво? — промърмори тя, когато ръката му пое тежестта на гърдата й.

— Без да искам, отворих една негова стара рана. Опитах се да се извиня, но той, Кристъс, е много избухлив.

— О, разбирам.

Кори си пое рязко дъх, когато пръстите му обхванаха зърното, и сведе поглед към тях. Люк повдигна брадичката й и отново я целуна.

— Наистина искаш да станеш продуцент, нали? — попита той.

— Да — отвърна задъхано Кори. — Да, искам!

Люк я хвана за ръцете и я изправи. Тя го погледна нерешително. Знаеше какво ще се случи, но бе неспособна да го предотврати. Той смъкна роклята й надолу по раменете и я остави да падне на пода. Кори остана по черно боди и черни чорапи. Стоеше като вцепенена. Никога през живота си не се бе чувствала толкова уязвима, смутена или нервна.

— Колко си хубава! — изстена Люк и плъзна леко пръсти по талията й. Бодито беше толкова високо изрязано, че ръцете му бързо намериха закръглените й задни части. Той я притегли към себе си, наведе се и я целуна по шията. Кори за пръв път усещаше, че тялото й е способно на такова ненаситно желание, но се страхуваше да помръдне, за да не сбърка нещо.

Люк я хвана за ръката и я отведе в полутъмната спалня. Известно време стояха на лунната светлина и само се целуваха. Пръстите му се плъзнаха между краката й и притиснаха силно тънката материя на бодито. После той вдигна пръсти към устните си и ги облиза. Кори го гледаше и се чувстваше толкова тромава, толкова безнадеждно невежа, че й идеше да побегне. Но в същото време не искаше нищо друго, освен това да продължи. Люк я притегли към себе си. Тя усети силната му ерекция и краката й се подкосиха.

Той я бутна да падне по гръб на леглото и започна да смъква презрамките на бодито по раменете, хълбоците и краката й, докато накрая то се озова в ръката му.

Кори вдигна поглед към него с отчаяното желание да се покрие, но когато вдигна ръце, той ги хвана и ги постави обратно върху възглавниците.

— Шшт — каза й, — просто си стой така.

Кори го гледаше как си сваля дрехите. Кожата му блестеше със синкавобял оттенък на лунната светлина и се виждаха силните мускули по краката, ръцете, раменете му…

Люк беше хванал члена си и със странна съсредоточеност наблюдаваше ръката си, която се движеше напред-назад.

— Разкрачи се — прошепна й той.

Кори разтвори покорно крака, като се опитваше да не обръща внимание на внезапно залялото я смущение. Тя вдигна поглед към него, очаквайки, че ще легне върху нея, но Люк продължаваше да се наблюдава.

— Какво искаш сега? — попита меко той.

— Теб — каза дрезгаво Кори.

Видя го как се усмихва.

— Коя част от мен?

Без да е сигурна какво точно се очаква от нея, тя протегна ръка и го докосна по пениса.

— Тази — отговори срамежливо.

— Кажи, че ми искаш пениса.

Кори усети как бузите й пламват, но събра кураж и прошепна:

— Искам пениса ти.

— Къде го искаш?

— Тук — отговори тя и се докосна срамежливо.

Той не погледна.

— Кажи ми, че искаш да ти го ръгна там.

Почувства се ужасно жалка и езикът й се сви отвратено от думите, но си наложи да ги повтори, без да я напуска усещането, че е безкрайно наивна и несръчна. Люк продължаваше да говори, но толкова тихо, че не го чуваше. След това отново наведе глава и продължи да гледа как пръстите се движат по пениса му.

— Помоли ме да ти смуча циците — изстена той.

Кори се подчини, като отчаяно се мъчеше да не забравя, че той е човек с много опит. Разбира се, че с него щеше да е по-различно, вкусовете му бяха далеч по-изтънчени от вкусовете на мъжете, които бе познавала досега, но грубият му език никак не й се нравеше — ставаше й противно. Очите им се срещнаха и тя усети как напрежението й нараства. Гледаше я така, сякаш не я виждаше или пък виждаше някоя друга жена. Очите му бяха изцъклени, а настойчивостта му изглеждаше сдържана, някак твърде лична, сякаш тази странна любовна игра бе нещо, което правеше за себе си и само за себе си.

Когато седна на леглото, от устата му се изля поток от невероятни мръсотии. Пръстите му търсеха гърдата й, но той не ги гледаше, беше вперил очи в другата си ръка. Отново караше Кори да повтаря сквернословията му, но ги изричаше толкова бързо и неясно, че не й даваше възможност.

— Кажи ми, кажи ми, кажи ми — рече задъхано той. — Мамка му, кажи ми!

Кори не знаеше какво да каже, но в един ужасен момент й се прииска да се изкикоти.

— Люк — прошепна колебливо тя, — не мислиш ли, че трябва да… Ами да използваме, нали разбираш, нещо?

Двете му ръце спряха едновременно и той вдигна очи към лицето й. Личеше си, че не е особено сигурен дали я е разбрал.

— Кондом — каза едва чуто тя. — Имаш ли?

Устните му се изкривиха в презрителна усмивка.

— Разбира се, щом настояваш — каза той, наведе се напред и отвори някакво чекмедже до леглото.

— А сега — продължи, докато нахлузваше любовно прозрачния кондом върху пениса си — да чуя как ми казваш колко много искаш моя чеп. Как ще го поемеш в устата си, в цепчицата си… в задника си.

Очите на Кори се разшириха ужасено. Не желаеше да остава повече тук. Не искаше той да я мисли за изостанала или задръстена, но всичките тези приказки определено я караха да се чувства неудобно — дори я плашеха. Така че когато Люк продължи да й разправя с най-малки подробности какво ще й направи, тя каза:

— Люк. Люк, не мисля… Искам да кажа, ами никога в живота си не съм правила такива неща…

— Спокойно, спокойно — рече ласкаво той и легна до нея. — Всичко ще бъде наред. Ммм, колко ме възбуждаш — промърмори, а след това прокара длан по корема й. — Искам те веднага. Искам да вляза тук. — Пръстите му проникнаха в нея, а устните му докоснаха нейните. — Не се страхувай — прошепна той, — няма да направя нищо, което не искаш. Обещавам.

След това се претърколи върху нея и я целуна толкова нежно, че страховете й започнаха да се уталожват. Усети как ръката му се провира между телата им и пенисът му започва да прониква в нея.

— Колко си нежна — каза той, като влизаше и излизаше бавно от нея. — Толкова нежна.

Започна да се движи по-бързо, не грубо, просто по-бързо. В действията му нямаше нищо от цинизма, проличал в думите му, и тя започна да се поотпуска. След това дишането му се учести и Кори разбра с изненада, че той приближава еякулация.

— Мамка му! — възкликна задавено Люк и се притисна силно в нея, докато спермата се изливаше от тялото му. — Продължавай в същия дух — каза й той, когато се изтърколи от нея — и ще те направя нещо повече от продуцент.

— Какво? — рече Кори. Нещо в думите му определено не й харесваше. — Какво искаш да кажеш?

Той се изкикоти тихо, хвана лицето й между дланите си и каза:

— Почакай и ще видиш.

След няколко минути вече спеше дълбоко. Кори дълго лежа в тъмнината и прехвърля през ума си последния половин час. Отначало не можеше да се освободи от усещането, че той гледа на тялото й като на отплата за продуцентския пост, но не, това бяха глупости, тя и без това щеше да спи с него и Люк го знаеше. Обърна се да го погледне и когато видя красивото му лице, толкова нежно и уязвимо в съня, се усмихна. Ама че идиотка беше, да се стряска, задето се е довел с приказки — по-точно е накарал нея да го доведе с приказки — до оргазъм; защото всъщност не се бе случило нищо друго, само приказки. Не й бе причинил болка, точно както й беше обещал, нито пък я бе карал да прави от нещата, за които говореше в началото. Просто мисълта за тях го възбуждаше. Ала след това си спомни думите на Каръл за понякога неудържимата сила на фантазиите и отново започна да се безпокои.

Но Каръл не бе забравила да й обясни и колко важно е въображението в секса. „Много често — бе казала тя — споделената фантазия е най-еротичното нещо на света.“ Беше й дала като пример жените, които се възбуждат, като си фантазират как ги изнасилват. С подходящ човек в това няма нищо лошо, но с неподходящ, когато фантазията се превръща в реалност, нещата стоят съвсем другояче. Никоя нормална жена не би искала наистина да бъде изнасилена, нито пък, както Кори се досещаше, Люк желаеше да прави нещата, за които бе говорил. И сега, докато размишляваше, тя повтори наум всичките думи, които я бе накарал да изрече, и усети, че също се възбужда. Осъзна, че все още има много да учи за собственото си тяло, за фантазиите си и за това какво е нужно, за да стигне до оргазъм.

Минаваше един през нощта, когато телефонът иззвъня. Телефонният секретар се включи, но Люк вече се беше събудил. Двамата чуха от леглото гласа на очевидно пияната Аналайз, която казваше на Люк, че знае, че той е там, и че цяла вечер го е чакала да й се обади.

— Ако до пет минути не ми позвъниш — завърши тя, — предупреждавам, че ще изпия всичките тези хапчета… Да видим как ще живееш после с такова нещо на съвестта, копеле мръсно!

Линията изключи и Кори се обърна към Люк.

— Няма ли да й се обадиш? — попита, когато видя, че той не помръдва.

— Не.

— Но нали я чу какво каза?

— Чух. Това й е за трети път този месец.

Гласът му звучеше рязко, дори сърдито, но Кори усети страданието му и не знаеше кого от двамата да съжалява повече. Сигурно бе ужасно да си подложен на такъв шантаж, но не беше ли още по-лошо да си толкова влюбен в някого, че да ти хрумне да се самоубиеш?

— Ами ако не е фалшива тревога? — попита тя.

— Такава е, повярвай ми. И няма да й разреша да ми управлява живота с подобни истерични заплахи.

— Но, Люк…

— Шшт — каза Люк и я прегърна. — Сигурно вече е заспала, но ако това ще те успокои, утре сутринта ще мина да я видя. А сега заспивай — промърмори той, притисна я за момент към себе си и Кори направо не можа да повярва, когато само след няколко минути захърка тихо в ухото й.

Едва в три през нощта, когато се изтърколи от нея и нямаше никакво съмнение, че е заспал дълбоко, тя се измъкна предпазливо от леглото, вдигна бодито си и отиде на пръсти в дневната.

След като се облече, му надраска една бележка, с която му благодареше за прекрасната вечер и му казваше, че ще се видят в понеделник. Не знаеше дали се надява той да й се обади през почивните дни, чувствата й бяха доста объркани. Без да се смята и това, че предателството спрямо Аналайз вече започваше да й тежи на съвестта.

 

 

В крайна сметка нямаше значение дали й се е обадил или не, защото тя за пръв път от пристигането си в Лондон събра кураж да отиде в Амбърсайд. Но в събота сутринта, преди да тръгне, си наложи да се обади на Аналайз. Дълго чака на телефона, докато накрая й отговори един почти неузнаваем глас. Очевидно Аналайз се бореше с дълбок, подобен на кома махмурлук, но Кори не съжаляваше, че се е обадила; имаше нужда да се увери, че не е направила някоя глупост. Сега можеше да замине за Амбърсайд с чиста съвест, поне по отношение на тези си страхове. Но що се отнасяше до чувствата й към Люк… Дори и сега, на трезвата светлина на деня, не можеше да каже какво изпитва и именно затова бе решила да се види с Пола.

— Нямам думи! — извика Пола, когато видя новата външност на Кори. — Абсолютна си!

— О, добре! — засмя се Кори. — Само с такъв вид комплименти мога да се оправям.

— Не е ли хубава като картинка? — ухили се гордо чичо Тед, който я беше взел от гарата.

— Изглеждаш страхотно — заяви Дейв, докато я прегръщаше. — Какво е станало? Влюбила ли си се, или нещо друго?

— Или нещо друго — отвърна Кори и го погледна немирно.

— Тогава вечерята ще бъде у дома — каза чичо Тед, докато се качваше в колата си. — Хати няма търпение да те види. Между другото, как е Аналайз? Двете се разбирате добре, нали?

— О, ъъ, да — смънка Кори, неспособна да го погледне в очите. — Да. Направо страхотно.

— Добре. Значи ще те очакваме в седем и половина. И, за бога, не закъснявай, Хати цял ден се подготвя за това.

— Искаш да кажеш, че е зарязала магазина? — ахна Кори с престорен ужас.

— Днес аз бях на линия — отговори Пола и се обърна към Тед. — Кажи на Хати, че по-добре да е подготвила истински банкет, защото останах без крака.

— Сериозно? — извика Кори.

Пола се засмя и поклати глава.

— Все същият постоянен поток. А сега ела да видиш, приготвили сме ти твоята стая.

— Но нали сега е стая на Бет! — възрази Кори и влезе след Пола в къщата, като се опитваше да не обръща внимание на свития си на топка стомах. Тук все още миришеше на Едуина и когато се огледа, усети как в очите й напират сълзи.

— Предполагах, че може да реагираш така — каза Пола и я прегърна. — Но няма нищо, ако си поплачеш. Все пак не е починала чак толкова отдавна.

— В някои отношения ми се струва цяла вечност — подсмръкна Кори. — За нула време се случиха толкова много неща. — Внезапно се ухили през сълзи и Пола я погледна любопитно. — Господи, колко много имам да ти разправям! — рече Кори.

Едва когато се върнаха от Хати и Тед, а Дейв реши да отскочи до кръчмата да изпие една бира, двете с Пола най-сетне останаха сами.

— Боже мой! — извика Пола, когато Кори й се изповяда. — Разкажи ми с най-малки подробности. Не, не. Почакай! Струва ми се, че ще припадна. Люк Фицпатрик! Не мога да повярвам. И как беше?

— Ами… добре.

— Добре? Добре? Лягаш си със страхотен мъж като Люк Фицпатрик… Очаквах най-малкото фойерверки.

— Честно казано, аз също. Но… Е, просто ще кажа, че не беше точно каквото…

— Не, не ми казвай нищо! Искам да чуя цялата история! Отначало.

Докато й разправяше за нощта, която беше прекарала с Люк, приятелката й слушаше толкова възхитено, че Кори едва сдържаше смеха си. Очевидно Пола бе по-изумена и от самата нея. Макар че наистина се понамръщи, когато й разказа за обаждането на Аналайз.

— Вероятно е постъпил правилно — рече Пола. — Искам да кажа, какво друго би могъл да направи? Нямаше да е много любезно да стане и да те остави сама, за да се срещне с друга жена, нали?

— Нямаше да имам нищо против.

— Лъжеш.

— Сериозно, нямаше да имам. Не забравяй, все пак сама станах и си отидох. Както и да е, какво мислиш за всичките онези мръсни приказки?

Пола завъртя възторжено очи.

— Звучи ми като истинско блаженство! — рече похотливо тя. — Все пак, да си призная, и аз останах малко шокирана, че ти ги е казал още първия път. Имам предвид, че това става само когато хората се познават много добре. Но предполагам, че в онези кръгове всичко може. Сигурно си се побъркала от удоволствие.

— Ами да, предполагам, до известна степен, но все пак не можах… Пола, кажи ми честно, мислиш ли, че нещо не ми е наред?

— Какво имаш предвид, за бога?

— Ами, искам да кажа, ти си чела толкова много за секса и за всичко, което би трябвало да се случи, нали разбираш, земята да трепери под краката ти и така нататък, а аз си лягам с човек като него и… Ами, както вече казах, беше хубаво, но… Мисля, че правя нещо не както трябва.

— Защо?

— Ами, изглежда, не съм в състояние да… нали разбираш?

— Да свършиш?

— Аха… Не смяташ, че всички онези жени, които пишат за еуфорични оргазми, си измислят, нали?

Пола поклати глава.

— Очаквах, че така ще ми отговориш — рече унило Кори. — Кажи ми тогава къде греша.

— Никъде. Просто е нужно малко време. Мина цяла вечност, докато Дейв успее да ме докара до оргазъм, и то аз трябваше да му покажа как.

— Какво? — рече ужасена Кори. — Сериозно ли предлагаш да кажа на Люк Фицпатрик как да ме накара да свърша?

— Защо не?

— Защото бих умряла от срам, ето защо!

— Не, няма. Когато се поопознаете, той вероятно и без това ще се досети, че се преструваш, и ще те попита какво те възбужда. Защото ти се престори, че свършваш, нали?

— Бях достойна за „Оскар“ — излъга я Кори, понеже не искаше да признае, че не бе имало нужда. — Както и да е, можем вече да оставим този разговор, защото няма да има следващ път.

— Сигурно се майтапиш! Защо?

— Аналайз.

— А, да. Е, знаеш какво казват, че всичко е честно…

— Но аз няма да влизам във война заради това. Така че да сменим темата, защото имам още по-изумителни новини.

— По-изумителни от това, че си спала с Люк Фицпатрик? Дори не мога да си представя!

— Само почакай — засия Кори, — защото наистина няма да повярваш. На мен самата още не ми се вярва. Ще ставам продуцент.

— Какво?

Кори кимна.

— Нали се сещаш за онази идея с гледната точка на жените, за която ти разправях — е, приеха я. Ще направят предаването, а Люк повече или по-малко каза, че ще ми възложи да го продуцирам.

— Права си, не мога да повярвам! — рече недоверчиво Пола. — Мислех, че целта ти е да я проучваш.

— Така беше. Но са прочели бележките ми и… е, смятат, че ми предстои голямо бъдеще. Считат ме за ценност, която не могат да си позволят да загубят, и, позволи ми да добавя, кой би могъл да ги обвини за това?

Тази преувеличена нескромност разсмя Пола.

— Та кога започваш?

— Още не зная. Предполагам, че ще ми кажат в понеделник. Но е удивително, нали — само с един скок от момче за всичко до продуцент.

— Дяволски си права, удивително е. Онези бележки трябва да са били голяма работа, че да ти спечелят такова повишение.

Кори присви очи и я погледна скептично. Дали Пола си мислеше същото като нея, или това бе просто една невинна забележка?

Но каквото и да беше, отново изпитваше неприятното чувство, че се е продала.

— Е, ако си се продала — рече Пола, когато Кори й сподели това, — вече е твърде късно да се направи каквото и да било. Просто се надявай той да не каже на никого. Но съм сигурна, че грешиш. Някои мъже се възбуждат, като се отнасят с жените като с проститутки, възможно е той да е един от тях. Само се чудя какво е имал предвид с думите, че ще те направи нещо повече от продуцент.

— Не знам — отвърна Кори. — И точно сега не съм сигурна, че искам да знам.

 

 

Нощта беше влажна. През отворения прозорец на Аналайзиния приземен апартамент подухна лек ветрец. Аналайз лежеше сънена в прегръдките на Люк. Той разстилаше косите й върху раменете, галеше ги, а след това ги вдигаше към устните си и ги целуваше, шепнейки любимите си стихове. В гласа му звучеше мекият, напевен ирландски акцент, който пазеше само за нея, и докато го слушаше, Аналайз усещаше как се унася.

Тази нощ не се бяха любили, но и не желаеха. Тази нощ той искаше само да я държи в обятията си, да я усеща близо до себе си и да я обича. За Аналайз тези моменти бяха особено скъпи и понеже никога не се чувстваше така близка с него, както в тях, понякога й се струваше, че не би имала нищо против изобщо да не се любят. Нежността му я оставяше с усещането, че му е най-скъпото нещо на света, както бе и той за нея. И когато я прегръщаше с толкова любов, тя забравяше за побоищата, прощаваше му за яростта, с която толкова я плашеше, и само това, че я обичаше, имаше значение.

Люк я прегърна още по-здраво, после се претърколи върху нея и се подпря на лакти. Последва само един поглед. Аналайз му се усмихна, като се постара всичката любов, която изпитваше, да проличи в очите й. Люк също й се усмихна и я целуна нежно по устните.

— Защо си още с мен? — промърмори той. — Не разбирам. Как може още да си с мен?

Аналайз вдигна ръце и очерта устните му с показалец.

— С теб съм, защото те обичам — прошепна тя.

Люк наведе глава и зарови лице в шията й.

— И аз те обичам. О, господи, колко те обичам!

Аналайз прокара пръсти през косата му и очите й се наляха, когато усети сълзите му да се стичат по рамото й.

— Защо правиш това за мен? — попита Люк. — Защо просто не ме напуснеш?

— Знаеш, че никога няма да го направя — отвърна тя и го прегърна още по-здраво. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. — Моля те, кажи ми, че не искаш да те напускам!

— Не мога да живея без теб — промълви той. — Знаеш това.

После се надигна на лакти и отново я погледна. Когато видя болката в очите му, Аналайз се опита да го притегли обратно в обятията си, но той не й позволи. Знаеше, че гледа разцепената й устна, и й се искаше да я скрие по някакъв начин.

— Съжалявам! — прошепна Люк. — Не исках…

— Шшт, знам, че не си искал. Стана случайно. А сега ми позволи да те прегърна и да прогоня всичко това.

— Иска ми се да можеше — каза той и отново легна върху нея. — Как ми се иска да можеше, Аналайз!

Аналайз го залюля в прегръдките си и започна да го утешава, целува и гали. Не можеше да направи нищо повече, защото знаеше, че каквато и да е така ревниво пазената му тайна, няма да й я каже. Много пъти в миналото се беше опитвала да я измъкне, но вече знаеше, че с тези настоявания си причинява само болка. Той също изпитваше болка, понеже гневът му от любопитството й почти винаги се изразяваше в насилие. И всеки път, когато я нараняваше, сякаш нараняваше повече себе си. Но докато раните на Аналайз бяха физически, неговите оставаха в съзнанието и изглеждаха незаличими. И колкото по-дълбоки ставаха, толкова повече положението се влошаваше.

Това се случваше всеки път, след като Люк изчезнеше за почивните дни. Къде ходеше, Аналайз нямаше представа, макар нито за момент да не се съмняваше, че е бил с друга жена, защото неведнъж я бе наричал с чуждо име. Но ако му кажеше, щеше да го разгневи до такава степен, че да се нахвърли върху нея, както бе правил и преди. Тя неизменно отстъпваше и го уверяваше, че е сбъркала, но знаеше, че не е. Люк отричаше толкова яростно, че на Аналайз не й оставаше нищо друго, освен да крие болката си от страх да не я удари отново.

Усети, че се надига от леглото, и протегна ръка да го спре. Люк я улови, поднесе я към устните си и я целуна.

— Никъде няма да ходя — усмихна й се. — Просто имам нужда да поседя малко сам.

Аналайз го пусна и остана да лежи, загледана в новата луна, която се виждаше през клоните на дърветата. Копнееше да узнае с какво го държи онази жена, но тъй като той настояваше, че такава жена не съществува, нямаше начин да разбере. И всъщност това така го разстройваше, че Аналайз почти се страхуваше да узнае.

Опита се да се утеши с факта, че когато напусне онази жена, той винаги се връща право при нея, но тази вечер, точно както и всеки друг път, беше усетила, че всъщност не му се иска да е тук. Запита се защо ли изобщо идва при нея, но каквито и да бяха причините, никога нямаше да му каже да си върви. Искаше той да знае, че винаги ще бъде до него, независимо от всичко, че никой друг не би могъл да го обича повече. Пет пари не даваше, че маниакалният й страх, да не би да го загуби вече й се отразява толкова зле, че и другите започват да забелязват. Обичаше го и никога нямаше да се откаже от опитите да го достигне. Искрено си вярваше, че е достатъчно силна, за да му даде нужната подкрепа, макар че хората, които я обичаха — семейството й, нейните приятели, не само дълбоко се съмняваха в това, но и вече показваха сериозна загриженост към начина, по който й се отразяваха отношенията й с Люк.

След малко тръгна да го търси и го намери седнал в полутъмната кухня, подпрял глава на ръцете си. Докато го гледаше, в гърлото й заседна буца. Помисли си, че той може би плаче, и се страхуваше, че ако я види да стои там, яростта му може отново да избухне. Но когато понечи да се обърне и да се отдалечи, Люк каза:

— Не, не си отивай.

После вдигна глава и Аналайз впери поглед в ръцете си.

— Прегърни ме — каза тихо той.

Аналайз се приближи до него, седна в скута му и притегли главата му към рамото си.

— Никога не ме напускай — прошепна Люк.

— Не — каза тя. — Никога няма да те напусна.

 

 

В понеделник сутринта, когато отиде на работа, Кори откри, че Люк е дал на Аналайз да продуцира идеята й. Уведоми я за решението си на едно събрание, на което присъстваше и Аналайз.

Въпреки разцепената си устна, за която игриво каза на всеослушание, че е дело на Люк, Аналайз сияеше, но някак твърде пресилено, мислеше си Кори и не бе съвсем сигурна дали не изпитва ревност при мисълта, че настроението й вероятно се дължи на почивните дни, прекарани с Люк.

Но каквито и да бяха чувствата й, държането му я удивляваше; сякаш петък вечерта и неговите полуобещания се бяха изтрили от паметта му.

Изчака събранието да свърши и се промъкна в кабинета му да поговори с него. Знаеше, че няма право на това, че той вероятно ще се вбеси, задето едно обикновено момиче за поръчки смее да го критикува, но се чувстваше използвана и измамена и възнамеряваше да му го каже, независимо от последствията.

Но, както се оказа, Люк изобщо не се ядоса или най-малкото изглеждаше изненадан… и смутен.

— Боже мой, нямах представа, че съм те накарал да се чувстваш така! — каза той, когато Кори свърши. — Какво мога да кажа? Предполагам, че като за първа среща малко съм се престарал. Трябваше да се сетя, че това ще ти дойде множко… Но че ще се почувстваш така… По дяволите, Кори, просто не зная как да ти се извиня! А колкото до това, че съм те подвел да мислиш, че веднага ще те направя продуцент… Господи, каква каша съм забъркал! Но, слава богу, че събра смелост да ми кажеш. Какво ли ти се е въртяло в главата за мен през почивните дни? Не, може би е по-добре да не ми отговаряш, не съм сигурен, че искам да разбера. Ще помогне ли, ако ти кажа, че имам твърдото намерение да те направя продуцент… скоро?

Кори сви рамене. Вече започваше да се чувства малко нелепо.

— Но сигурно разбираш, че не е възможно това да стане веднага? — продължи Люк. — Страхувам се, че и ти, подобно на останалите, ще трябва да си заслужиш нашивките. И то не в леглото ми. — Той се усмихна. — Не по този начин управлявам тук. А ти, млада госпожице, не би трябвало да имаш такова ниско мнение за себе си. Не е нужно да спиш с шефа, за да се издигнеш. И без това можеш, ще го направиш, повярвай ми. — После въздъхна и поклати глава. — Надявах се, че ще се зарадваш, като ти кажа, че смятам да те направя проучвател на Аналайз, но имайки предвид астрономическите ти надежди за продуцентско място, вече мисля, че ще ти се види доста посредствено.

Кори се ухили срамежливо.

— Държах се като истинска глупачка, нали? — попита тя.

Люк се смееше.

— Донякъде — отвърна той. — Но нищо лошо не е станало. Е, ще приемеш ли проучвателското място?

— Разбира се. И… съжалявам…

— Забрави за това. — Той стана от бюрото си и тръгна заедно с нея към вратата. — Но преди да си тръгнеш — каза й, — можеш да направиш нещо за мен. Искам да ми обещаеш, че следващия път, когато прекараме нощта заедно, ще ми кажеш, ако те карам да се чувстваш по този начин.

Бузите на Кори пламнаха смутено. Как, за бога, можеше да му обещае подобно нещо, след като щеше да работи рамо до рамо с Аналайз? Но не можеше и да му откаже, защото точно сега най-голямото й желание бе той да я вземе в обятията си и да я целуне.

За щастие не й се наложи да му отговаря, защото някой почука силно на вратата.

Люк отвори.

— Мамка му! — възкликна Алън Фокс, когато зърна Кори. — Само я погледни! Това някаква метаморфоза ли е, що ли? Изглежда фантастично!

— Овладей се, Фокс — засмя се Люк, — и си дръж шавливите ръце по-далече от нея. Не искаме срещу теб да бъде заведено дело за сексуален тормоз, макар че да пукна, ако мога да разбера как ти се е разминало досега. Както и да е, току-що я уведомих, че става проучвател, така че можеш пръв да й поднесеш поздравления.

— И то какви! — ухили се Фокс. — Заслужи си го, маце, защото работи здравата, изтърпя много гадости тук и оцеля.

Кори се усмихваше. След номера с лентата всички се държаха така, сякаш преди това нищо не се е случило, и макар да подозираше, че никога няма да започне истински да харесва Алън Фокс, вече не виждаше смисъл да таи неприязън към него. Главното бе, че най-сетне я бяха приели. Колегите й говореха, смееха се и се шегуваха с нея, дори я канеха на кино и на купоните, на които ходеха. През последните две седмици животът й така се бе променил, че не виждаше смисъл да мечтае за пировата победа на отмъщението. Сега трябваше да съсредоточи всичките си сили за преодоляването на новите бариери, които се появяваха по пътя й напред — бариери не толкова професионални, колкото емоционални.