Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Obsession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Сюзън Луис. Мания

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2001

Редактор: Димитрина Ковалакова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 954-459-833-2

История

  1. — Добавяне

Седемнадесета глава

— Добре, пристигнахме — заяви Фелисити, докато свиваше от булевард „Олимпик“ по Хил Стрийт. — И някъде тук… Да, ето го, Майън Тиътър. И гледай само — камиони за реквизита, камиони за осветлението, генератори и всичко останало.

— Прилошава ми! — промърмори Кори. — Хайде да обърнем, преди някой да ни е видял.

— За нищо на света — ухили се Фелисити. — Люк, покажи си главата и попитай онова ченге къде можем да паркираме.

— Как мислиш, дали е истински, или е само актьор? — попита Люк, докато сваляше прозореца от своята страна.

— Истински е. Тук всички снимачни площадки се охраняват от полицаи.

Кори седеше вдървено на мястото си, благодарна, че никой не може да забележи ужасния хаос, който бушуваше в гърдите, стомаха и червата й. Чувстваше се твърде нервна и засрамена, за да се противопостави на идеята на Люк да ги придружи, но категорично отказваше да разговаря с него.

Няколко минути по-късно паркираха колата и тръгнаха по улицата към театъра. Няколко души, облечени в къси гащета, тениски и шапки с козирки, се мотаеха отвън и за най-голяма изненада на Кори Фелисити се промъкна зад един от тях и го шляпна отзад.

— Ленърд Блум! — извика тя. — Как я караш, стари мошенико?

Мъжът се обърна и в момента, в който съзря Фелисити, старото му, загоряло от слънцето лице засия.

— Какво правиш тук, хлапе? — засмя се той и я прегърна мечешката. — Ей, ама това е страхотна изненада! Радвам се да те видя, миличка.

— Все пак снимам филм тук, нали? — изкикоти се Фелисити. — Не този, разбира се. Тук сме само на посещение. — Тя се обърна към Кори и Люк. — Този стар негодник тук — каза им — беше жичкаджия в последния филм, който правих в Холивуд. Той е голям пич и може да ни помогне, наистина. — Тя се обърна отново към Лен: — Би ли влязъл вътре, за да повикаш Карл?

— Разбира се — рече той, — само ми кажи кой е тоя и ще ви го докарам.

— Отговаря за връзките с пресата — засмя се Фелисити. — Дребен, с червеникав мустак.

— В театъра има над двеста души — каза Лен и се почеса по главата. — По-добре елате с мен да ми го посочите — ако успеете да го откриете, разбира се.

Когато от мъчителната жега отвън преминаха в хладното фоайе на западащия театър, Кори чувстваше краката и ръцете си непохватни като ледени трупчета. Но колкото и парализирана да се чувстваше вътрешно, знаеше, че ако сега Фелисити й предложи да се върнат обратно, няма да се съгласи. Вече започваше да усеща вълнението от досега с пулса на живота, който кипеше на снимачната площадка на един голям филм, а и както Фелисити беше изтъкнала, едва ли щеше да има друг шанс да види отново Кристъс.

Застанаха в дъното на някогашната зала. Сега само сцената издаваше, че това в един друг живот е било театър. На нея работеха армия от техници — поставяха осветление, камера, микрофони и всякакви непознати за Кори уреди. Останалата част от екипа се разхождаше там, където някога се бяха намирали седалките за публиката, стъпвайки върху поставените за целта дъски, или стояха на групи, докато им оправяха прическите и грима. Актьорите лесно се забелязваха, понеже носеха колоритни чуждоземски костюми; бяха ужасно много и Кори се досещаше, че повечето от тях са статисти. Цареше страшна врява, защото всички тичаха насам-натам и крещяха, за да могат да се чуват през шума от чукове, триони и бормашини, който идваше от сцената. После един глас надвика всички и гюрултията стихна.

Очите на Кори пресяваха тълпата и тя едва не подскочи, когато разпозна Дейвид Ийстън, който крачеше напред-назад покрай стените на театъра и очевидно разговаряше със себе си.

Тя побутна Фелисити, която все още се озърташе за Карл, и кимна към Ийстън.

— Малко е нисичък за нас — прошепна й Фелисити, — но е сладък, не мислиш ли?

— Говори си сам!

— Репетира — поправи я Фелисити. — Оня тип с него очевидно му партнира да си научи диалога. — Тя отстъпи настрана, за да направи път на двама от работниците по реквизита, които носеха огромна статуя от алабастър. — Сега май правят някаква голяма смяна на декора, но щом всички актьори са тук, това означава, че съвсем скоро ще започнат да снимат.

Кори кимна и отново започна да се озърта в полумрака. Няколко минути по-късно, когато една групичка гъсто наблъскани хора от лявата й страна започна да се разпръсва, сърцето й подскочи толкова силно, та й се стори, че ще изхвръкне.

Седеше с гръб към нея, но Кори знаеше, че е той, дори и името му да не беше написано на гърба на стола. Брезентовият стол беше висок и той балансираше на него с кръстосани в глезените, протегнати напред крака и скръстени ръце. За момент се почувства замаяна и й се стори, че сънува. Странната светлина, плътно гримираните лица и вълнуващото се море от хора й приличаха на нереални, илюзорни препятствия само за да не я допуснат да стигне до него. Почти усещаше как ги разбутва, как търси сред гротескно облечените тела, как се свива от ослепителната светлина на прожекторите и затъва в шума. Вече започваше да се усмихва на себе си, представяйки си как той идва и я открива посред враждебната тълпа, когато неочаквано една радиостанция изпращя от нечий хълбок и от нея ревна глас:

— Зарежи фалша, Браун! Идвам да видя лично.

Във всяка друга ситуация съвпадението щеше да й се стори забавно, дори смешно, но сега бе просто потресена, че чува името си, произнесено по такъв начин и в такъв момент. Това с трясък я върна в реалността.

— Добре, хайде да си вървим — изсъска тя на Фелисити. — Видях го, така че можем вече да си ходим.

Фелисити само се засмя. Не след дълго Кори осъзна, че се държи нелепо, и когато откри, че също се смее, се обърна пак да го погледне. Той носеше същите оръфани дънки, с които го бе видяла в Лондон, и бяла тениска с надпис „Следи от минали животи“ отпред. Косата му бе рошава като преди, но сега изглеждаше по-дълга и по-черна на фона на бялата тениска. Видя го как слага ръце на хълбоците си и силните му мускули изпъкват, а след това се обръща на една страна и й показва в профил мургавите си, грубовати черти.

— Колко отрезвяващо, нали? — прошепна тя на Фелисити. — Имам предвид, като си помислиш, че той отговаря за всичко това, че заради него…

— Кори! — каза предупредително Фелисити. — Той е режисьор, а не господ, забрави ли?

Но на Кори й се струваше господ. Вече се беше изправил и тя гледаше като омагьосана как той изслушва, наклонил глава на една страна, застаналия срещу него актьор. След малко и той заговори, а после посегна към една от актрисите и я взе в прегръдките си, като продължаваше да наставлява актьора през рамо. След това му демонстрира точно какво иска да каже. Кори усети луда ревност, когато той вдигна актрисата, притисна устни до нейните и двамата се завъртяха бавно. От време на време спираше, за да даде указания и на актрисата — всички го гледаха в устата и напрежението, което се усещаше в групата, очевидно започваше и свършваше с него. Никога досега не беше гледала режисьор от неговата величина по време на работа и сега, като го виждаше как омагьосва всички около себе си, се почувства недодялана и примитивна. Кристъс принадлежеше на един друг свят и това, че тя, Кори Браун от Амбърсайд, бе имала дързостта да си фантазира разни работи за него и дори днес да дойде тук, надявайки се да… Не, не можеше да понесе мисълта за това!

Накрая Кристъс пусна актрисата на земята и Кори веднага забеляза поруменялото й лице. Но неговото внимание бе насочено към актьора, който вече се приготвяше да повтори сцената. След кратко обсъждане се отдръпна и другият застана на неговото място. Кристъс ги наблюдаваше съсредоточено, а Кори не по-малко напрегнато наблюдаваше него. Накрая актьорите се отдръпнаха един от друг. Той се разсмя и започна да ги аплодира. Едва тогава Кори осъзна колко е възбудена.

— Виж се само! — засмя се Фелисити. — Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще си подмокриш гащите.

— Мисля, че вече съм го направила — призна с усмивка Кори. — Честно, Фелисити, не познавам друга жена, която изпитва същото само като гледа някой мъж. Знаеш ли, той ми въздействаше така и преди, в Лондон; дяволски добре го прави и сега… И то при всичките тези хора наоколо! Наистина ми се струва, че трябва да си вървя, преди да съм направила нещо безразсъдно.

Но дори и да имаше такова намерение — а тя нямаше — вече беше твърде късно, защото Джийни, сътрудничката на Кристъс, зърна Люк и тръгна към него да го поздрави, а в същия момент се появи и Карл и отмъкна Фелисити някъде в тълпата.

Кори остана сама, без да знае какво да прави. Запита се дали Люк би я представил на жената, с която говореше, и реши, че ако го направи, ще му проговори, защото бе изключително неудобно да стърчи така. Погледна крадешком Кристъс и за свой ужас откри, че гледа към нея, но той толкова скоро извърна поглед, очевидно, без да я забележи, че тя отново успя да си поеме дъх.

— Здрасти.

Обърна се и видя, че жената, която говореше с Люк, протяга ръка към нея.

— Аз съм Джийни, личната сътрудничка на Кристъс — усмихна се тя, когато Кори пое ръката й. — Чух, че си дошла от Лондон?

— Да, точно така — отвърна Кори, като се чудеше точно колко лична асистентка му е Джийни. — Между другото аз съм Кори. Проучвателка в компанията на Люк.

— Продуцент — поправи я Люк. — Беше повишена — обясни той на Джийни.

— Ами поздравления — рече Джийни. — Как ти се струва Ел Ей, Кори?

— Ъм, ъъ, ами да кажем просто, че не е това, което очаквах — отвърна Кори.

— Не се притеснявай и аз самата го мразя — засмя се Джийни. — Накъде тръгна, Люк?

— До момчешката тоалетна — ухили се той.

Джийни отново се обърна към Кори и Кори й се усмихна.

— Щом градът не ти харесва, защо тогава живееш тук? — попита тя.

Джийни сви рамене.

— Сигурно защото съм омъжена за него. Онзи там на сцената, дето тормози специалистите по ефектите, е моят съпруг. Той е PC.

— PC?

— Ръководител на снимките — обясни й Джийни. — Той работи само с Кристъс, ето как получих работата си.

— Разбирам. — Сега, след като бяха разяснили този въпрос, Кори се чувстваше много по-щастлива. — За какво служат тези ефекти? — попита тя.

— Любовна сцена, можеш ли да повярваш? Един от лудите арт-номера на Кристъс, които винаги постигат целта си — всъщност почти винаги.

— И за какво по-точно се разказва във филма? — попита Кори.

— Ох, боже! — засмя се Джийни. — Адски труден въпрос. Съвсем накратко, става дума за една жена, която е преживяла много прераждания. Това е истинска история, описана в книга. Както и да е, предишните й животи изникват и в сегашния, откъдето идва и заглавието. Срещала съм я, Мюриъл Бонд, авторката — о, преди много време, адски ме изкефи. Тя знае неща, за които няма да повярваш. Била е проверявана от историци в Оксфорд, както и от учени от цял свят впоследствие. В крайна сметка им разяснила неща, напълно неизвестни за тях. Изглежда, като видела някого, знаела какъв е бил в предишния си живот. Само ако го е познавала обаче. И сякаш всички неща, които остават нерешени в един живот, започват да се разрешават в следващия и в по-следващия и така нататък… Например в едно свое прераждане, в седемнайсети век, тя била английска контеса и се влюбила в един красив италиански войник, когато вече била омъжена. Познавала е всички, които по онова време са имали някакво значение в Британия, просто трябва да прочетеш какво пише за това! Както и да е, през следващия си живот тя, нейният войник и някои други важни хора, които са познавали, са се преродили в Италия, но онези двамата пак не успели да се съберат. Вторият екип до две седмици заминава за Италия, където ще заснемат това. Както и да е, след този живот се прераждат през трийсетте в добрата стара Англия и се женят, а после отиват да живеят в западната част на страната, където срещат хората, които са познавали преди, и започват да се случват невероятни неща. Главният екип ще замине за Англия, за да снима това. Както и да е, той вече е мъртъв — войникът де, нейният съпруг — и Мюриъл Бонд живее в Ню Хампшир… — Джийни сви рамене. — Така, както ти го разправям, не звучи много убедително, обаче казвам ти, ако се срещнеш с нея…

— И за какво се разказва в сцената, която сега подготвяте?

— Представлява театрален спектакъл от седемнайсети век. Нали виждаш Дейвид Ийстън ей там, той е войникът, това личи по костюма му. Както и да е, Пейдж Спенсър играе ролята на Мюриъл Бонд, Пейдж е там някъде… Май че е изчезнала. Мъжът, за когото Пейдж — по-точно Мюриъл — е била омъжена през седемнайсети век, графът, безумно обича театъра. В тази сцена той е в една от ложите със съпругата си и гледат „Венера и Адонис“ на Джон Блоу — това го заснехме тази сутрин, така че ложата вече е демонтирана — когато изведнъж в него избухва страст и той започва да я целува. И докато тя му отвръща, започва да си мисли за своя любовник и всички хора от сцената започват да я гледат; после изведнъж се озовава на сцената със съпруга си, а след това и с любовника си, а всички около тях танцуват. В края на сцената сякаш лети и всички стени падат… малко е трудно за обясняване, Кристъс го прави по-добре в сценария. Погледни, ако искаш.

Кори се наведе напред, за да прочете пасажите, които Джийни й сочеше. Почувства се толкова завладяна от сюжета, че се канеше да попита дали не може да получи едно копие от сценария, за да го прочете, но точно в този момент зад нея прозвуча глас:

— Наскоро да си имала някакви интересни сексуални фантазии?

Кори се обърна рязко и се озова лице в лице с Кристъс. За част от секундата я връхлетяха толкова много усещания едновременно, че почти се олюля. Успя навреме да се опомни, така че никой да не забележи, но след това я заля такова нелепо въодушевление, задето той си я спомня, че едва се сдържа да не го прегърне.

— По-точно с теб ли? — чу се да отвръща дръзко.

— Защо не? — сви рамене той.

— Всъщност имах — каза му Кори.

— И все още ли те разсмивам?

— И това, освен всичко друго.

Той повдигна едната си вежда шеговито и както й се стори, с елемент на флирт.

— Всъщност веднъж почти свърших — изтърси тя и осъзна какво е казала едва когато очите на Кристъс се разшириха от удивление.

— Съжалявам! — ахна веднага тя. — Нямах това предвид… Исках да кажа, че…

Но Кристъс вече не я слушаше. В момента му говореше съпругът на Джийни, който настояваше да прегледат нещо отново и ангажираше цялото му внимание. Докато ги гледаше как се отдалечават, Кори се почувства толкова зле, че й се прииска земята да се разтвори под краката й и да я погълне.

Тя се обърна съкрушено към Джийни.

Джийни все още се смееше.

— Просто не знам какво ме прихвана — рече Кори. — Обикновено не говоря такива неща.

— На твое място не бих се чувствала чак толкова зле — рече утешително Джийни и сложи ръка на рамото й. — Чувал е къде по-кофти неща.

След това изведнъж се сепна, защото Кристъс беше извикал името й, извини се и прекоси тичешком залата.

Кори вече не бе в състояние да се съсредоточи върху нищо, макар на сцената да ставаха интересни неща. Виждаше само израза в очите на Кристъс, когато беше изрекла онези конфузни и скандални думи.

Минаха сякаш десетки години, докато открие Фелисити, но най-сетне успя да я намери навън с чаша кафе в ръка.

— Трябва да си вървим — й каза Кори. — Изложих се и сега единственото ми желание е да си вървя. Да оставим Люк да се прибере сам.

Фелисити просто не можа да сдържи смеха си, когато видя измъчената й физиономия, но когато осъзна, че този път Кори наистина говори сериозно, се сбогува с компанията си и я отведе до колата. Докато Кори й разправяше какво се е случило, тя просто виеше от смях. Когато вече бяха спрели пред къщата, тя все още неудържимо се смееше, а дотогава и самата Кори бе започнала да гледа на случилото се от комичната му страна.

— Поне няма да ми се налага да го виждам повече — рече тя, докато вървяха към входната врата. — А сега те моля просто да ме отведеш до бара, защото имам нужда да пийна нещо силно.

 

 

Но се случи така, че отново го видя. Всъщност още същата вечер, в „Спагос“. Люк им предложи да ги заведе на късна вечеря и макар че нямаше никакво настроение за това, прие поканата — идеята да остане сама й се струваше просто непоносима.

Зърна Кристъс в мига, в който влезе в ресторанта. Беше седнал сам на една маса недалеч от вратата. Кори понечи да се върне обратно и когато Фелисити й препречи пътя, направи опит да се промъкне покрай него, преди да я е видял. За нейно най-голямо раздразнение обаче Люк не само спря да поговори с него, но дори и седна. И в следващия момент вече им махаше да се върнат.

— Ще го убия! — изсъска Кори на Фелисити. — Направо ще го убия!

Едва когато се настаниха, Люк ги уведоми, че е поканил Кристъс да вечеря заедно с тях и Кристъс е приел.

— Защото — каза тихичко Кристъс на Кори — се смятам за джентълмен поне дотолкова, че не бих могъл да изоставя жена на прага на оргазма.

— Ще ти бъда благодарна — отвърна Кори, — ако не ми напомняш за тези ужасни неща, които успявам да ти надрънкам. Може би няма да повярваш, но не се държа така с никой друг и изстрадах доста, откакто се запознах с теб…

Той й се усмихваше право в очите и слушаше всяка нейна дума. Внезапно Кори зяпна от изненада, когато най-сетне започна да разбира. Джентълмен поне дотолкова, че да не изостави жена на прага на оргазма… Това да не би да означаваше… Тя се обърна бързо на другата страна, за пръв път в живота си толкова благодарна, че вижда келнер.

Когато поръчаха, Кристъс насочи вниманието си към Фелисити и Люк. Кори нямаше абсолютно нищо против, дори изпита облекчение. Ако не говореше с него, вероятността отново да влезе в ролята на глупачка бе доста по-малка.

Едва когато ястията им пристигнаха, Кори осъзна, че разговорът на масата незнайно как се е насочил към нея. Фелисити сипеше хвалебствия за таланта й, а Люк се включваше, добавяйки, че от нея ще излезе страхотен продуцент. И най-лошото бе, че Кристъс изглеждаше отегчен. Не можа да я утеши дори и фактът, че не изглеждаше по-заинтригуван и от безбройните жени — полуоблечени празноглавки — които идваха на тяхната маса, за да говорят с него. Едва когато пристигна второто и разговорът най-сетне се насочи към друга тема, Кори осъзна, че Кристъс изобщо не е отегчен, а просто в главата му се въртят прекалено много неща. Разбира се, мислеше за филма си! Щеше й се да й хрумне нещо много оригинално и интелигентно, за което да го попита, но не беше твърде убедена, че рискът си заслужава. Все пак започна да рови в ума си и вече си поемаше дъх, за да го попита как са минали снимките със специалните ефекти, когато внезапно осъзна, че той я наблюдава. Руменина изби по бузите й и тя понечи да се обърне към Фелисити, но си даде сметка, че това би било проява на грубост, и с неловка усмивка се обърна към него.

— Нищо не казваш — предизвика я той.

— Така е по-безопасно — отвърна Кори.

Усмивката му стана още по-широка, но преди да е казал каквото и да било, Кори тръсна глава така, че косата й кокетно закри лявото рамо, и промени темата.

— Често ли идваш тук? — попита тя.

Веднага щом тъпото клише изскочи от устата й, тя се сгърчи вътрешно, но после очите им се срещнаха и двамата избухнаха в смях.

— Какво е това, което правиш с мен? — попита тя, като поклати глава. — Все едно че езикът ми е малка бърза лодка, която изнася от устата ми най-баналните и възмутителни неща, преди да успея да го спра.

Той отново се засмя, взе вилицата и сложи в устата си една хапка.

— Съжалявам — рече Кори няколко минути по-късно, — че не останах да видя снимките, които подготвяше днес. Получи ли се?

— Разбира се, че се получи — отговори той, остави вилицата си и вдигна чашата си с вино. — Защо не остана?

— Не, този път няма да успееш да ме подмамиш — му каза Кори. — Знаеш защо не останах.

— Нима?

— Да, знаеш. Но тъкмо сега имам възможност отново да ти се извиня. Наистина съжалявам за онова, което казах.

— Какво си казала? — попита Люк.

Кори го погледна през масата. Досега не си бе дала сметка, че слуша разговора им. Без да му отговори, тя отново се обърна към Кристъс. Очите му проблясваха развеселено при вида на изписаното на лицето й неудобство, тъй като вече знаеше, че той само се опитва да я дразни, Кори също започна да се усмихва.

Точно тогава до тяхната маса се спря някакъв друг познат на Кристъс, а когато си отиде, Люк отново привлече вниманието му, като го попита за мениджъра по терените, който му беше препоръчал. Кори се заслуша в отговора на Кристъс и после изведнъж откри, че тя самата е взела думата. Разправяше за предаването им за изнасилванията, което подготвяха, за станалите до момента интервюта. Кристъс я слушаше доста внимателно, очевидно заинтригуван от факта, че тя не обвинява Кенеди Смит за отказа му да даде интервю, което само би го компрометирало в очите на обществото, въпреки че е оневинен. Каза им, че вярва убедено в правото на мъжете да се защитят в подобни ситуации и се радва, че именно те правят нещо, което би подпомогнало приемането на поправката. Вече се бе разгорещила, когато Люк неочаквано я прекъсна.

— На твое място не бих се подвел от тази публицистична пледоария, Кристъс — засмя се той. — Дошли сме в Ел Ей по една-единствена причина. Само за да може да те види, стари приятелю.

Кори го изгледа вбесено. Вече знаеше, че ако се опита да се защити, само ще влоши положението. И понеже нямаше какво да каже, а и словоохотливостта й се изпари, тя сведе очи към чинията си и смотолеви някаква благодарност, когато Кристъс й наля още вино. Ужасно й се искаше някой да заговори, да наруши проклетото мълчание. Накрая все пак Фелисити поде някакъв разговор само за да й се притече на помощ.

— Хайде да се махаме оттук — й прошепна Кристъс няколко минути по-късно.

Кори се обърна слисано към него и вилицата й издрънча в чинията, но той вече се изправяше.

— Ние с Кори ви напускаме — съобщи Кристъс на останалите.

Кори хвърли един поглед към Фелисити, чиито очи всеки момент можеха да изхвръкнат от орбитите, грабна сакото и чантата си и последва Кристъс.

Не пророниха и дума, докато чакаха да му докарат колата. Кори се чувстваше толкова напрегната, че почти не се изненада, когато видя, че тя не е нито мерцедес, нито порше, нито какъвто и да било друг модел, предназначен да демонстрира богатството му. Беше грамаден сребристочерен джип тойота. Кристъс й помогна да се качи, заобиколи от другата страна и седна зад волана.

Когато излязоха на оживената магистрала, бе потънал в мрачно мълчание, а Кори, която от време на време хвърляше тайни погледи към ръцете му на волана, полагаше всички усилия да се владее.

— Къде отиваме? — попита го малко по-късно, когато той сви от булевард „Сънсет“ към Холмби Хилс, макар тя самата да нямаше представа къде се намират.

След като изминаха още няколко минути и все още не беше получила отговор, Кори реши, че не я е чул, и вече се канеше да повтори въпроса си, когато той намали скоростта пред някакви железни порти — които, забеляза Кори, макар че сърцето й блъскаше до прилошаване, започваха бавно да се отварят.

Пътят до къщата бе сравнително кратък и на светлината на фаровете Кори, която вече не се съмняваше къде се намира, виждаше дълга, ниска бяла сграда със спуснати капаци на прозорците, много арки и покрив от червени керемиди. Беше заобиколена с палмови дървета, а градината или поне това, което се виждаше от нея, се спускаше на полукръгли тераси към граничните зидове. Това очевидно бе неговият дом и на Кори просто не й се вярваше, че я е довел тук.

Когато колата спря пред входната врата, дворът се обля в светлина. Все още, без да каже и дума, Кристъс слезе, затвори вратата и мина от нейната страна, за да й помогне да слезе. Когато сложи ръката си в неговата, Кори почувства силата на пръстите му. Знаеше, че трепери и може би и той го усеща, но просто не можеше да се овладее. Застана пред него, съзнателно избягвайки погледа му, и той я поведе мълчаливо към входната врата.

Едва когато той пусна ръката й, за да извади ключовете, Кори най-сетне осъзна напълно какво ще се случи и в един безумен момент й се прииска да избяга.

— Кристъс — прошепна тя.

Той се обърна и я погледна.

— Не искам да си мислиш — започна нерешително тя, вперила поглед в ръцете си, — че правя тези неща с всеки.

Той повдигна брадичката й с два пръста и я принуди да го погледне. Кори видя развеселения му поглед и се почувства замаяна.

— Нима? — подразни я той.

Дъхът й секна и изведнъж се почувства адски притеснена. Кристъс сигурно бе толкова свикнал с опитни жени, че по-скоро би умряла, отколкото да му позволи да открие, че й липсва…

Кристъс все още я гледаше; когато усети разтреперването й, прокара опакото на пръстите си по бузата й. Тя отвърна на погледа му и в очите й проблеснаха сълзи. Чувстваше се абсолютно безпомощна.

— Всичко ще бъде наред — прошепна той, притегли я към себе си и я целуна, като всмукна нежно устните й.

Кори постепенно започна да се отпуска и когато го прегърна, той усети бясно разтуптяното й сърце и плъзна език дълбоко в устата й.

Още докато я целуваше, Кристъс посегна да отключи вратата; когато влязоха вътре, вдигна очи и я погледна.

— Е, ето го първия праг, който прекрачи тази вечер — усмихна се той, без да отдалечава устните си от нейните.

„О, моля те, не ми позволявай да изпадам в паника! Моля те, моля те!“, проплакваше вътрешно Кори. Усещаше ръцете му около тялото си, чувстваше възбудата му и знаеше, че никога досега не е желала мъж така. Но просто не знаеше какво да прави.

Той отново я целуваше и разкопчаваше копчетата на роклята й. Когато смъкна презрамките по раменете й, разкопча сутиена и отстъпи назад, за да я погледне, Кори усети как зърната й потръпват в очакване да бъдат докоснати. Докато наблюдаваше лицето му, започна отново да усеща паника. Той не харесва големи гърди! Свикнал е на кльощави жени!

Кристъс наведе глава и пое едното зърно в устните си, докато разтриваше нежно другото. Кори бе опряла гръб на масата зад себе си и правеше отчаяни опити да се убеди, че всичко с тялото й е наред. Сведе поглед към него, към гарвановочерната коса и мургавата ръка върху бялата й кожа. В ума й се въртеше само една мисъл. Това е Кристъс Бенати. Онзи Кристъс Бенати!

Отпусна глава назад и застена високо, както беше виждала да правят по филмите. Зарови пръсти в косата му, подръпна я и замята глава наляво-надясно. След това започна да охка и ахка, сякаш животът й зависеше от това.

— Вземи ме сега! — изстена неочаквано тя. — Моля те, вземи ме сега.

Кристъс едва сдържаше смеха си. Не за пръв път беше с жена, чието смущение я принуждаваше да прибягва до подобни изпълнения, това бе един от рисковете на известността. Обикновено тези неща го дразнеха, но с нея, незнайно защо, не бе така. „Вероятно — усмихна се той на себе си — защото е толкова слаба актриса. Е, сега ще й дам основание да охка и да ахка наистина.“

Потискайки смеха си, той се изправи и притисна устни до нейните. Кори му помогна да разкопчае докрай роклята й, като продължаваше да стене с всички сили. След това, когато роклята падна на пода и Кристъс плъзна ръка в бикините й, тя изведнъж млъкна. Сега цялото й съзнание бе съсредоточено в движенията на пръстите му и невероятните усещания, които изпращаха по цялото й тяло. Тя затаи дъх, като почти не смееше да вярва, че това може да продължи. После отвори очи и видя, че Кристъс я гледа.

— Хубаво ли е? — усмихна се той.

Кори кимна и затвори очи, когато той се наведе към нея да я целуне. В същото време пръстите му започнаха да натискат по-силно. Стори й се, че ще припадне.

— Хайде — каза дрезгаво той — да се качим горе.

— Не! — рече задъхано Кори, когато той понечи да отдръпне ръката си. Очите му се стрелнаха към лицето й и това, което видя, го накара отново да слее устни с нейните.

Облада я незабавно, до масата, със смъкнати до коленете дънки, увил краката й около хълбоците си. Кори се притискаше в него, останала без дъх. Никога не бе преживявала нещо по-фантастично от това, което сега се случваше с нея. Сякаш познаваше всяко тайно местенце по тялото й, знаеше как да го докосне, да го погали и да подпали в него невероятен екстаз.

Той я бутна назад и повдигна гърдите й с ръце. Беше получил невероятна ерекция, не бе и сънувал, че може да й бъде толкова хубаво. Когато усети страстта й да пламва, тласъците му станаха по-бързи и по-силни. Подлудяваше го, но Кристъс си наложи да се сдържи.

— Боже господи! — процеди той, когато усети първото стягане на мускулите й.

— Кристъс! — изстена Кори. — О, Кристъс! — По бузите й се търкаляха сълзи и тя зарови лице в рамото му. — Не мога — изхълца. — Кристъс, не мога!

— Всичко е наред — прошепна той. — Аз съм с теб. О, скъпа! — извика, когато собственият му оргазъм едва не избухна.

Вече я държеше толкова близо до себе си, че я усещаше как се трие в него. Той се притисна яростно в нея и проникна толкова дълбоко, че когато Кори най-сетне нададе вик, разбра, че е постигнал целта си.

— Отпусни се — прошепна той. — Просто се отпусни. Точно така… О, да…

И когато тя избухна в оргазъм, притегляйки го в отчаян устрем да го задържи, той усети как спермата започва да се излива от него. Кори извика името му и тласъците станаха по-силни, продължавайки изтънченото си изтезание, докато тя не се отпусна безжизнено в прегръдките му и в тялото му не остана и капка сила.

Мина доста време, преди да вдигне глава и да я погледне. Видя, че все още е зашеметена, и като я целуна нежно по устните, отметна кичур от лицето й. Когато започна да се отдръпва от нея, тя изстена тихо, погледна го в очите и му се усмихна срамежливо.

— Добре ли си? — прошепна той.

Кори кимна, но когато стъпи на пода, краката й се подкосиха. Той я прегърна, като я целуваше и се смееше тихичко, докато силите й се възвърнаха.

— Кафе? — попита я след това.

— Мхм.

Помогна й да се облече, а после я хвана за ръка, заведе я в кухнята и я настани на един стол. Тя го наблюдаваше как приготвя кафето, но когато Кристъс се обърна към нея, се изчерви и извърна поглед. Той скръсти ръце на гърдите си, облегна се на плота зад него и я погледна с онова всепоглъщащо внимание, с което го бе видяла да наблюдава актьорите същия ден.

— Лицето ти е като отворена книга — каза й.

— Съжалявам.

— За какво? — засмя се той. — Защото ти се случва за пръв път?

Кори усети как се изчервява до корените на косата.

— Откъде разбра? — прошепна тя.

— Вече ти казах, чета го в очите ти.

Кристъс се обърна да налее кафето със съзнанието, че тя продължава да го гледа със същото благоговение. Хвърли й един поглед през рамо и този път тя му се усмихна неловко.

— Бях ли… Искам да кажа, беше ли ти хубаво и на теб? — попита го тихо.

— Разбира се — отговори той.

Лицето на Кори помръкна. Наистина не знаеше какво е очаквала да чуе, но се бе надявала на нещо повече.

Той донесе кафето, приседна на стола до нея и повдигна лицето й.

— Беше повече от хубаво — каза той. — А сега си изпий кафето.

— Държиш се снизходително с мен — рече Кори.

Кристъс й се усмихна и тя се засмя от внезапно сполетялото я усещане за щастие.

Започна да си пие кафето, а той се обърна, за да изслуша съобщенията на телефонния секретар. За да не изглежда, че подслушва, Кори се опита да се съсредоточи върху обстановката в стаята. Кухнята му, въпреки снежната си белота, бе оборудвана не по-зле от къщата, в която бяха настанени, макар изобщо да не можеше да се сравнява с нея по размери — и не бе устроена съгласно с европейските правила за приготвяне на храната, усмихна се вътрешно тя. От барплота, където седяха, се виждаше дневна и макар тя да бе осветена само от лампата в кухнята, Кори виждаше ниските, покрити с възглавнички канапета, разпръснати около кокетната камина от сив мрамор, и протритите ориенталски килимчета по дървения под. Една от стените се състоеше само от френски прозорци, водещи към тераса, където един фенер осветяваше арките в италиански стил. Предполагаше, че там някъде има и басейн, може би дори тенис кортове, и се досещаше, че те ще са също изискано семпли, както и всичко останало.

Накрая отново погледна към Кристъс и докато наблюдаваше как ръката му се движи надолу по страницата, изписвайки имената на обадилите се, изпита внезапен страх. „Моля те, Господи, дано сред тях да няма женски глас! — замоли се беззвучно тя. — Моля те, не позволявай да се случи нещо, което да развали тази нощ.“ Ала все пак прозвуча женски глас, в последното съобщение от касетката. Кристъс я погледна и й се усмихна, докато гласът съобщаваше с прекрасно произношение, че се обажда майка му само за да разбере как върви филмът.

— Тя гледа на филма едва ли не като на свой — каза той на Кори, след като изключи апарата. — Намери книгата, даде ми я и ми каза да спечеля „Златната палма“.

— А ще го направиш ли?

— Поне е сигурно, че ще направя всичко възможно — засмя се Кристъс.

Кори също се усмихна.

— Доколкото разбирам, ти се разбираш добре с майка си — рече тя.

— Разбира се. С баща ми също. Изглеждаш ми изненадана.

Кори помисли малко.

— Да — рече тя. — Изненадана съм. В Англия като че ли постоянно слушаме за разбитите семейства в Щатите. Къде живеят родителите ти?

— Във Филаделфия.

— Но нали не са американци?

— Аха. Майка ми е французойка, а баща ми — италианец.

Стана, за да налее още кафе, и започна да разправя на Кори как родителите му са се срещнали в началото на Втората световна война, когато италианците завладели Южна Франция. Разсмя я, като й разказа за ужаса на майка си, когато разбрала, че се е влюбила във врага, но историята беше също така и трогателна и Кори слушаше унесено. След това неусетно започна да му разправя за своето детство и го накара да се смее, докато описваше хората от Амбърсайд и техните малки особености. После, незнайно как, преминаха на темата за Лос Анджелис и бе очевидно, че мнението й за града му се струва много забавно. Едва когато стана да напълни чашите за трети път, на Кори й хрумна, че той може би просто се държи учтиво, но всъщност иска тя да си тръгне. Веднага започна да се оглежда за телефон, като полагаше всички усилия да преглътне смазващото разочарование. Логично бе да предположи, че след като има телефонен секретар, трябва да има и телефон, но такъв не се забелязваше наоколо.

— Ти май не ме слушаш — каза той, като се върна при нея и седна на стола си.

— Слушам те — заяви тя. — Казваше, че все още не знаеш дали „Следи от минали животи“ ще бъде селекциониран за Кан и че някой от фестивала скоро щял да идва да прегледа сценария и заснетото досега.

Той кимна и Кори видя, че очите му се смеят.

Тя отново се озърна и попита:

— Мога ли да извикам такси оттук?

— Защо? Смяташ да ходиш някъде?

— Ами мислех, че сега, след като вече сме… Помислих си…

Кристъс се наведе към нея, сложи пръст под брадичката й, вдигна лицето й и я принуди да го погледне.

— Искаш ли да останеш при мен тази нощ, Кори Браун? — попита той.

Кори едва не се разтопи от топлата интимност в гласа му, а и самият Кристъс бе изненадан, че толкова силно желае да остане. Всъщност точно в този момент не по-малко му се искаше да я прегърне.

— Какво ще кажеш? — попита той.

— Да — прошепна Кори.

Той се усмихна, взе чашата от ръката й, остави я на барплота и я издърпа да стане. Тя се взря в очите му и най-сетне усетила куража, който цяла вечер й бе липсвал, плъзна ръце по възмургавото от наболата брада лице и го притегли към устните си.

— Знаеш ли какво правиш с мен? — измърмори той, когато го пусна.

Тя се усмихна и отговори:

— Мисля, че започвам да добивам някаква представа.

— Този път ще ми позволиш ли да те заведа горе?

Тя кимна.

Когато влязоха в спалнята му и се потопиха в езеро от мека лунна светлина, която струеше през прозорците, Кори се загледа в ниското, покрито с тъкана кувертюра огромно легло. Обзе я такава тъга, че сякаш можеше да се удави в нея. Но си каза, че няма да си позволи да мисли за другите жени, които бяха идвали тук; жени далеч по-красиви и опитни, отколкото тя някога щеше да бъде. Жени, които бяха имали значение за него, а може би и все още имаха. Не, нямаше да позволи на нищо да развали тази нощ, защото искаше да я запомни до края на живота си.

Кристъс, който беше застанал зад нея, я обърна към себе си и се вгледа в очите й. Не беше съвсем сигурен какво става там, но очевидно реакцията бе по-силна, отколкото бе очаквал. Усещаше, че Кори гледа на себе си като на мимолетно приключение. Не искаше тя да се чувства така, но, дявол да го вземе, не можеше да й каже нищо, с което да я успокои, защото точно така си беше.

— Нещо не е наред ли? — попита Кори и когато видя уплахата й, той внезапно я притегли към себе си и я прегърна силно.

— Това няма да бъде само за една нощ, нали? — чу се да промърморва и веднага след това потърси устните й. Толкова силно желаеше да я целуне, че цялото му тяло копнееше за това.

— Искам да ме любиш — каза Кори с разтреперан глас, когато той я пусна.

— Така ли? — усмихна се Кристъс и я погали с пръсти по бузата. Вече започваше да се влюбва в този жест. — Тогава какво ще кажеш да си легнем?

Докато се събличаха, в гърлото на Кори заседна буца. Не можеше да повярва, че той е казал това, нито пък, че то е предизвикало у нея такива чувства. По вените й се разля такава радост и такава топла нежност, та й се стори, че сърцето й ще се стопи. Обичаше го, знаеше това, усещаше го толкова силно, че в съзнанието й не бе останало нищо друго.

След това Кристъс се обърна към нея и устните й се разтвориха от изненада, когато видя съвършената красота на голото му тяло. Той я желаеше — желаеше я не по-малко, отколкото тя него. Кори все още стоеше по бельо. Той я обърна със съвършено плавни движения, разкопча сутиена й и го остави да падне на пода. После погали бавно гърдите й и повдигна косата, за да я целуне по шията.

Кори облегна глава назад и остана покорна в ръцете му, които я галеха умело, а топлият дъх докосваше кожата й. Той я обърна в прегръдките си и я целуна по устните толкова нежно, че й се доплака.

После я хвана за ръката, отведе я до леглото и я положи да легне. Когато Кори повдигна хълбоци, за да му позволи да смъкне бикините й, за миг й се стори, че се усмихва.

— Хубаво ли ти е тук? — попита той и плъзна пръсти между бедрата й.

Кори измърка със затворени очи; когато започна да я гали, коленете й се разтвориха. Без да спира, той намери с устни набъбналото зърно на едната гърда, след това и другата. А после пръстите и устните му някак естествено си смениха местата.

Доста време след това той вдигна глава и видя, че оргазмът я е изтощил, но когато понечи да я вземе в прегръдките си, Кори го отблъсна и започна да се смъква надолу по леглото.

Когато усети устните й, от гърлото му се изтръгна стон, после отпусна ръце до тялото си и само успяваше да върти глава от една страна на друга.

Не искаше да свърши по този начин, но тя го принуди. Остана така, докато и последната капка се изля от тялото му. Едва тогава го пусна, отдръпна се, седна на пети сред лунната светлина и го погледна.

— Ела тук — каза той.

Тя легна до него, положи глава на рамото му и се заслуша в биенето на сърцето му. Кристъс искаше да й каже нещо, но просто не знаеше какво. Затова само я държеше в прегръдките си, галеше я и я целуваше.

 

 

На другата сутрин, когато се събуди, леглото до нея бе празно. Все пак имаше бележка. Там се обясняваше как да намери нещата, от които има нужда, и нито ред повече. Тя се опита да не се натъжава, да се утеши с думите или жестовете му от предишната нощ, но въпреки това не можа да избегне разочарованието, че не го е заварила до себе си или че не й е написал нещо по-мило и интимно.

След това изведнъж забеляза колко е часът и скочи от леглото. В девет започваха снимките, а вече минаваше осем и половина. Чак след като излезе изпод душа и се уви в неговата хавлия, започна да се пита как, по дяволите, ще се върне у Фелисити, след като дори не знаеше къде се намира. После се надсмя над сладникавите си романтични мечти, докато си представяше колко хубаво би било да си остане тук. Да се поглези няколко дни в онази огромна вана с карамелен цвят — с него, разбира се, или да сапунисва великолепното му тяло под душа, когато той се върнеше след тежък ден.

Беше трогната, когато видя, че е закачил роклята й в гардероба, но побърза да я облече, понеже времето напредваше.

Докато тичаше надолу по стълбите и оправяше косата си с пръсти, неохотно стигна до заключението, че само Люк може да й помогне, понеже той единствен знаеше къде живее Кристъс. Точно тогава й се стори, че чува гласове в кухнята, и се спря. Да, определено чуваше гласове, но нито един от тях не беше на Кристъс.

— Здрасти — рече Джийни, когато Кори влезе в кухнята, очевидно без изобщо да се изненада, че я вижда тук. — Искаш ли малко кафе?

— Ъм, ъъъ, да, благодаря — отвърна Кори, като набързо разсъди, че жената с мексиканска външност трябва да е прислужницата.

— Кристъс ме накара да се върна и да те взема — обясни й Джийни, докато наливаше кафето. — Досети се, че вероятно не знаеш къде се намираш, така че съм дошла да те откарам, където пожелаеш.

— О — рече Кори и изпита такова възторжено нелепо удоволствие, че й се прииска да я прегърне. Но все пак се сдържа и няколко минути по-късно двете вече вървяха към колата на Джийни.

Предобедът премина като в транс. Усети се едва когато операторът я подкачи, че сияе като слънце и се усмихва безпричинно, но когато се опита да престане, не можа. Постоянно си спомняше разни неща, които Кристъс бе казал или направил предишната нощ, и макар те да предизвикваха пълно объркване в стомаха й, това бе най-прекрасното чувство на света. Скоро обаче осъзна, че не е редно да изглежда толкова щастлива, когато трябва да мисли за неща, предизвикали страшни трагедии в живота на хората; така че се постара да си придаде строг вид и да прикрие мислите си. За нещастие не успя да остане дълго така, защото си спомни онези няколко минути през нощта, когато беше отворила сънено очи и го бе заварила да я наблюдава. Той я бе целунал така нежно и с толкова любов, че сърцето й щеше да се разлети на късчета от радост.

 

 

В ранния следобед Люк се присъедини към екипа в Главното полицейско управление на Лос Анджелис, за да види как върви първият ден на Кори като пълноправен продуцент. Изглеждаше развеселен от очевидната й еуфория и при първа възможност отиде да поговори с нея.

— Да разбирам ли, че си прекарала приятно нощта? — засмя се той.

— Да, така беше, благодаря — отвърна Кори, след като откри, че днес й е невъзможно да се сърди на когото и да било.

— Радвам се — рече той. — Заслужаваш го.

Тази забележка й се стори малко странна от неговата уста, но не каза нищо, защото в този момент Питър Фредерикс, репортерът, я повика, за да му повтори въпросите, които той трябваше да зададе на застаналия до него полицай.

Половин час по-късно интервюто беше приключило и докато чакаха лентата да се извърти, Кори видя, че Люк й маха с ръка да отиде при него.

Той даде няколко предложения с какво да гарнират доста скучния монолог на полицая и прибави:

— Знаеш ли, справяш се доста добре.

— Благодаря — отвърна Кори.

Постояха няколко минути, наблюдавайки екипа, и Люк рече:

— Тази сутрин се обади Аналайз.

Кори затвори очи. През последните двадесет и четири часа бе толкова погълната от себе си, че почти бе забравила за Аналайз. Тя се обърна към Люк и го изгледа с подозрение.

— И какво каза?

— Искаше да говори с теб, но когато й разправих какво е станало и й предложих да й дам номера на Бенати, тя отвърна, че не иска да те притеснява.

— Разбирам. Каза ли още нещо? Смята ли да се върне?

Той поклати глава.

— Не, поне не каза такова нещо.

— Люк — рече внимателно Кори, — не си казал нищо, с което отново да я разстроиш, нали?

— Не. Всъщност се опитах да й се извиня, но тя не пожела да ме изслуша. Затвори ми телефона.

Кори понечи, макар и без особен успех, да скрие задоволството си от чутото и попита:

— Значи не ти съобщи къде се намира?

Той поклати глава.

— Защо го направи, Люк? — попита Кори след кратка пауза. — Трябва да си имал някаква причина, понеже си знаел, че ще си дойде по това време.

— Направих го, за да мога да я отстраня. Само така щеше да станеш продуцент — отвърна простичко той.

— Надявам се не мислиш, че бих искала да получа работата на такава цена! — прошепна гневно Кори, надявайки се, че никой не ги е чул.

— Страхувам се, че точно това си помислих. Но, изглежда, съм направил грешка. Много голяма грешка.

— Да, така е — каза Кори. — Не те разбирам, Люк. Мислех, че я обичаш.

— Обичам я — рече той и гласът му потрепери. Извърна се, но Кори бе успяла да забележи тъгата, изпълнила очите му. Сега тя видя и колко приведени изглеждат раменете му, сякаш бе неспособен повече да носи огромната тежест на мъката си. Сърцето й се сви от състрадание.

— Какво има, Люк? — попита тя и сложи длан върху ръката му.

Той поклати глава.

— Нищо — отговори й. — Нищо, освен че може и да съм я загубил. Заслужавам да я загубя, зная това, но…

Кори застана пред него и съзря сълзите в очите му.

— Люк! — ахна тя. Погледна бързешком през рамо, за да види какво прави екипът, после отново се обърна към него и каза: — Позволи ми да те изведа навън. Въздухът не е много свеж — пошегува се неубедително тя, — но… Хайде да се махаме оттук.

— Не, всичко е наред — рече той. — Ще се оправя. Просто за момент се размекнах, това е всичко. — После вдигна очи и я погледна така умолително, че Кори стисна още по-здраво ръката му. — Зная, че оплесках всичко, Кори — рече той, — и знам, че ме мразиш за това… Но би ли… Господи, знам, че нямам право да те моля за такова нещо, но би ли поговорила с нея заради мен?

Дълго време Кори само го гледа, после съвсем бавно започна да клати глава.

— Съжалявам, Люк — рече тя. — Не мога да го направя. Не бих могла, дори и да исках. Нали разбираш, не ти вярвам, че няма да го направиш отново.

— Но аз няма да го направя! — рече той с такава искреност, че ако беше някой друг, Кори щеше да му повярва.

— Не, Люк — рече тя. — Не. Защото има и нещо друго, освен случката с Фелисити. Всъщност доста неща. Не знам защо го правиш и дори не съм сигурна, че искам да разбера, но…

— Говориш за това, че те направих продуцент, нали? — прекъсна я той.

— Ами да. Това е едно от нещата. Искам да кажа, защо ти се стори толкова важно да го направиш?

— Исках да ти дам нещо, което ти желаеше — отговори той. — Добре, вече се съгласих, че подходих погрешно…

— Кори! Готови за рокендрол! — извика операторът.

— Ще продължим този разговор — каза Кори на Люк. — В момента добре ли си?

Той кимна.

— Да. Благодаря.

Двадесет минути по-късно бяха приключили и пътуваха към Мълхолънд в Холивуд Хилс. Люк дойде с тях и докато наблюдаваше словесните му фехтовки с оператора на предната седалка, Кори с голямо облекчение реши, че се е съвзел. Когато стигнаха в Мълхолънд, където възнамеряваха да снимат града отвисоко, видяха само жълто-зеленикав смог, който се стелеше толкова ниско, че закриваше почти цялата панорама.

— Е, ще трябва да променим графика — каза Кори на екипа, — така че за днес стига. Ще направим другите снимки в петък. Ще ви драсна един списък, те са главно за покриване на гласовете зад кадър.

— Бих искал да поговоря с теб за текстовете зад кадър — каза Люк, докато пътуваха обратно към Бевърли Хилс. — Написа ли ги вече?

— Нахвърлила съм ги — отвърна Кори, — смятах, след като се приберем, да ги дам на Пъркин да ги редактира.

— Добре. Но защо да не направим нещо стойностно, докато сме тук? Досега не ти се е случвало да напишеш нещо сама, нали? Имам предвид цялостен сценарий?

— Не.

— Тогава ще го прегледаме, когато се върнем — усмихна се той.

— Човек никога не знае, може и да имаш божа искра за това.

Час по-късно седяха до басейна в имението, потънали в разгорещен, остроумен и — както Кори осъзна — много полезен дебат за съдържанието на гласовете зад кадър, Фелисити се беше настанила в солариума, за да чете сцените, които щеше да снима тази вечер, и постоянно им подвикваше да говорят по-тихо.

— Тази вечер е голямата й сцена с убиеца — прошепна Кори на Люк.

Устните на Люк се изкривиха в усмивка, която би вледенила Кори, ако можеше да я види.

— Тогава трябва да я оставим на мира — каза той и стана. — Отивам да си взема душ. А ти няма да е лошо да се обадиш на Аналайз. Не, не за да поговориш с нея от мое име, а защото тя така пожела.

Кори кимна.

— Добре, сега ще й се обадя — каза тя.

Но когато се свърза с приятелката на Аналайз, разбра, че Аналайз е излязла на покупки. Кори й остави съобщение, че се е обаждала, а след това отиде при Фелисити и й предложи да й партнира за сценария. Никога досега не го беше правила и наистина не знаеше дали от нея ще има някаква полза, но трябваше да се занимава с нещо, за да престане да мисли кога ще се обади Кристъс.

В шест вече бе изнервена до такава степен, че Фелисити й благодари за помощта, взе сценария от ръцете й и й каза да отиде да си налее нещо силно за пиене. Кори го направи, но и това очевидно не помогна, най-малкото засили бъркотията в стомаха й. Когато започна да крачи напред-назад, Фелисити захвърли ядно сценария.

— По кое време смяташ, че ще приключи за днес? — попита тя.

— Не знам — отговори Кори.

— Тогава защо, по дяволите, се тормозиш така? Имай предвид, че когато свърши, ще трябва да прегледа заснетото през деня, така че, ако изобщо се обади, то ще е в девет и половина най-… — И млъкна, когато Кори се хвърли към телефона.

— Ало? — рече задъхано Кори.

Беше третата асистентка от филма на Фелисити, която каза на Фелисити, че снимките й са отложени с един час.

— Това е ужасно! — проплака Кори доста по-късно, вече крачейки около басейна. — Каза, че не е само за една нощ, но…

— О, я стига! — изкикоти се Фелисити. — Вече си голямо момиче и не си толкова глупава, че да вярваш на онова, което ти казва един мъж, докато сте в леглото.

Кори я погледна с пребледняло лице.

— Искаш да кажеш, че според теб ме е излъгал?

— Не точно излъгал — отвърна с неудобство Фелисити. Не беше очаквала, че Кори ще се разстрои толкова. — Всъщност вероятно го е мислел, докато го е казвал.

— Искаш да кажеш, че сега не го мисли?

Фелисити въздъхна тежко.

— Кори, време е вече да го осъзнаеш, миличка, той е велик режисьор. Ситуацията от снощи се е повтаряла стотици пъти. На мъжете като него тези неща им се изплъзват съвсем лесно от устата. Знаят всичките реплики. Боже, та как няма да ги знаят, след като са писали повечето от тях! — След това стана от стола и отиде да вдигне телефона, който отново бе почнал да звъни.

Смразена, Кори я чу как повтаря номера.

— О, здрасти — рече Фелисити. — Как си? Аха, аха, добре съм, сега се приготвям за най-важната си сцена довечера.

Усещайки как разочарованието се просмуква във всяка костица от тялото й, Кори понечи да се отдалечи. Но точно в този момент Фелисити се обърна и я погледна.

— Той е — каза тя само с устни.

Кори бе обхваната от такава слабост, че не можеше да помръдне.

— Аха, тази вечер е — казваше в този момент Фелисити. — О, благодаря, много ти благодаря. Аха, тук е, ще ти я дам. — Докато подаваше слушалката на Кори, закри говорителя с длан и каза: — Добре де, направих грешка и съжалявам.

Кори я целуна по бузата, взе слушалката от ръката й и я доближи до ухото си.

— Ало? — рече тя.

— Здрасти. Как си?

— О, чудесно — отвърна Кори, неволно откликвайки на прокрадващата се в гласа му интимност. — Как си? Как мина днес?

— Доста добре. Свършихме рано, но трябваше да изгледам заснетото вчера.

— И?

— Получава се.

— Разбира се — засмя се тя.

Последва пауза, след което той каза:

— Май ми се иска да те видя.

— И на мен — прошепна тя.

— Тогава какво ще кажеш да намина?

След като му даде адреса, Кори се втурна право към басейна, където Фелисити беше отнесла сценария си в търсене на така нужното й, но, изглежда, недостижимо спокойствие.

— Кога ще дойде? — попита тя, когато зърна лицето на Кори.

— Не зная. Мисля, че веднага. Но не ми каза къде се намира. О, Флис! Флис! Просто не мога да повярвам, че всичко това е истина!

Фелисити се засмя, остави за пореден път сценария си, прегърна Кори и двете затанцуваха около басейна.

— А сега — рече задъхано тя, когато спряха най-сетне — какво ще кажеш да поплуваме, за да се опитаме да те успокоим, преди да е пристигнал?

— Нямаш проблеми — засмя се Кори.

Пет минути по-късно тичаше надолу по стълбите, облечена в банския си костюм и хавлията, когато на вратата се позвъни.

— Аз ще отворя — извика тя на който и да я чуваше.

Когато отвори, Кристъс се беше облегнал на едната стена на свода и погледът му накара усмивката да замръзне на устните й.

— Здравей — смотолеви тя, когато я взе в прегръдките си.

— Ами здрасти — рече той, наведе се към нея и всмукна леко устните й.

В следващия момент вече я целуваше, плъзгайки език дълбоко в устата й, и я притискаше толкова силно, че Кори усети желанието му. Той спря за момент, погледна я в очите и продължи да я целува.

— Цял ден мислих за теб — засмя се тя между целувките. — А ти мисли ли за мен?

— От време на време — отговори той и прокара ръце по дупето й. Нямаше намерение да й казва за проблемите, които му бе създала, нито за това, че дори и в момента не може да е сигурен дали се радва, че е тук, затова само рече: — Какво носиш под това нещо?

— Бански. С Фелисити се канехме да поплуваме. Можеш ли да останеш тази вечер?

— Хей, вие двамата — извика Люк, — цяла нощ ли смятате да стоите там, или ще дойдете да участвате във веселбата?

— Върви да плуваш — рече Кристъс. — Аз ще гледам.

Кори не беше много сигурна, че това й се нрави. Мисълта Кристъс да я гледа по бански до Фелисити, която беше толкова висока, слаба и толкова… ами холивудска, бе най-малкото обезкуражаваща… Но след това си напомни, че той вече я е виждал гола, така че беше твърде късно за свян. Затова, когато стигнаха до басейна, тя захвърли халата на един стол, приближи се изпъчена до водата… и падна като отсечена в нея.

Когато изплува на повърхността, чу, че Кристъс все още се смее, но реши да не му обръща внимание и продължи да плува.

— Ама че лудетина! — промърмори Кристъс на себе си и се сепна, когато Люк се съгласи с него, понеже не го бе усетил кога се е приближил.

— Значи снощи си си прекарал добре с нея? — рече Люк.

Кристъс стисна зъби.

Люк продължи, като се преструваше, че не е забелязал това:

— Има страхотно тяло, не мислиш ли? Вярно, има си от всичко. Някои биха казали, че е в повечко, но не и аз. Направо не мога да й се наситя. Тези нейни цици ме подлудяват.

Лицето на Кристъс вече беше потъмняло, но Люк каза, като се престори на изненадан:

— Хей, не си си паднал по нея, нали? Мамка му, не съм си и помислил, че ще се вържеш на нещо такова, приятелю. Имам предвид, тя не ти ли каза? Не ти ли спомена и дума за мен? Е, едва ли ще тръгне да разправя наляво и надясно, че я чукам, откакто е в TW, не би искала всички да разберат как си е получила работата, нали? Но знаеш ли, всъщност, като си помисля, днес не беше толкова срамежлива, докато ни разказваше за теб. Тя те оценява доста високо. Чудех се какво ли се е надявала да получи от теб? — Той сви рамене. — Кой знае? В известен смисъл се води моя собственост, но можеш да се чувстваш свободен да й се насладиш. Тя умира да се чука със звезди и е много добра в това отношение. Ще бъдеш едно от най-големите й завоевания.

Кристъс скочи на крака с убийствена ярост в очите.

— Някой ден, Фицпатрик… — изсъска той и си грабна ключовете.

Но Люк продължи. И не млъкна, докато не чу входната врата да се затръшва зад гърба на Кристъс.

Кори вече беше отишла до стаичката за преобличане, за да си вземе хавлия. Когато се върна, предположи, че Кристъс е влязъл вътре за нещо, и отиде до бара да си напълни чашата. Но пет минути по-късно, когато все още не се бе появил, тя погледна Люк и попита:

— Къде е Кристъс?

— Отиде си.

Кори се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма го. Изникна някакъв друг ангажимент и си тръгна.

Лицето на Кори беше толкова напрегнато, че едва движеше устните си.

— Без да се сбогува? — прошепна тя.

Люк сви рамене, а после, като видя, че очите на Кори започват да се присвиват, вдигна ръце.

— Почакай малко…

— Какво си му казал! — кресна тя. — Какво си му казал, копеле такова!

— Нищо не съм му казвал. Ти беше там, в басейна, щеше да видиш, ако съм говорил с него. — Но тя не бе и погледнала към тях и Люк знаеше това. — Просто си седеше тук и те гледаше как плуваш — продължи той, — а после, когато ти излезе, каза, че бил направил грешка или нещо подобно и че си отива. И си отиде.

— Какво искаш да кажеш с това „грешка“?

— Откъде да знам? Само това каза, че бил направил грешка.

— Какво става? — попита Фелисити, която в този момент влезе в солариума, облечена във възможно най-икономичния бански костюм. — Къде е Кристъс?

— Отишъл си е — отвърна Кори.

— Какво? Къде е отишъл?

— Не зная — рече Кори, чиито сълзи всеки момент щяха да рукнат, вдигна хавлията и хукна към стаята си.

Половин час по-късно Фелисити я намери седнала на ръба на леглото си, вперила невиждащ поглед през прозореца. Като се изключеха червените кръгове около очите, лицето й изглеждаше мъртвешки бледо. Щом чу вратата да се отваря, тя се обърна, видя, че е Фелисити, и отново се втренчи в прозореца.

— Как си? — попита Фелисити и отиде да седне до нея.

Кори сведе поглед към ръцете си и само поклати глава.

— Опита ли да му се обадиш?

Кори кимна.

— Телефонният секретар е включен. — След това се обърна и я погледна, Фелисити усети сърцето й да се свива, когато видя болката в очите й. — Не разбирам, Флис — прошепна тя. — Просто не разбирам. Ако не е искал да ме вижда, защо дойде? И какво е имал предвид, като е казал, че е направил грешка?

Фелисити въздъхна тежко и я прегърна.

— Не исках да ти го казвам, Кори — рече тя, — но мисля, че се налага. Тоест не зная дали това има нещо общо с начина, по който си отиде, или с онова, което е казал, но… Ами преди да пристигнеш, тук, в Ел Ей, бяха тръгнали слухове за него и Пейдж Спенсър, изпълнителката на главната роля в неговия филм. Не знам дали са верни, но някои хора мислят, че нещата между него и Пейдж са доста сериозни. Казвам ти това само за да имаш представа с кого си имаш работа.

Сърцето на Кори пареше от болка и всяка дума на Фелисити го изгаряше още повече. Дори мисълта, че Кристъс е с друга жена, й се струваше непоносима. Болеше я твърде много, за да заплаче.

— Трябва да тръгвам — рече Фелисити няколко минути по-късно. — Наминах само да ти кажа довиждане. Ако искаш, до леглото ми има хапчета за сън. Но не вземай повече от едно, чуваш ли? Той не го заслужава, миличка, честно. Никой от тях не го заслужава.

На другата сутрин, когато Фелисити се върна от нощни снимки, Кори вече бе станала и бе направила закуска, Фелисити се чувстваше толкова уморена, че единственото й желание бе да се строполи в леглото, но тъй като не искаше да се покаже неблагодарна, се стовари на стола, който Кори й дръпна, и пусна чантата си на пода.

— Как се чувстваш тази сутрин? — попита тя, като сподави една прозявка.

— О, чудесно, благодаря — отвърна бодро Кори. — Как мина тази нощ?

Фелисити въздъхна.

— Е, накрая успяхме да го направим. Обаче съм направо скапана. Хапвам това и отивам да си лягам.

Кори отиде в кухнята да донесе кафето, но от мястото, където беше седнала, Фелисити успя да види как тя се напрегна, когато чу телефонът да звъни. Все пак не помръдна, затова Фелисити го вдигна сама. Беше нейният режисьор, питаше я дали иска вечерта да види заснетото.

— Благодаря — каза тя на Кори, когато седна и вдигна чашката с кафе, което Кори току-що й бе наляла. — Ти няма ли да хапнеш нещо?

— Не, не съм гладна — рече Кори.

— Никой мъж не заслужава да гладуваш заради него — забеляза Фелисити.

— Не гладувам, просто не съм гладна — отвърна рязко Кори.

Фелисити я наблюдаваше как сяда с кафето си и започва да прелиства бележника си. Мъката й бе толкова неумело прикрита, че всеки можеше да разбере, а Фелисити знаеше съвсем точно какво става в душата й. Снощи болка, днес гняв, утре обида, объркване и обезверяване. В такива ситуации нещата винаги се развиваха по един и същи начин. Но снощи, в безкрайните часове, докато чакаха луната да изгрее, Фелисити си бе мислила много за Кори и Кристъс и макар да не й бе по нрава да дава на мъж втори шанс, понеже по нейно мнение нито едно от тези копелета не го заслужаваше, смяташе, че в този случай Кори трябва да го направи. Не можеше да каже защо точно мисли така, освен дето не можеше да си избие от главата, че по някакъв начин Люк е виновен за внезапното заминаване на Кристъс. Какво точно щеше да спечели Фицпатрик от тяхното скъсване, Фелисити не знаеше, но това, което знаеше, бе, че по-скоро ще се продъни в ада, отколкото да стои и да гледа как някакъв си мъж съсипва живота на приятелката й.

Тя остави ножа, вдигна чашата към устните си и погледна към Кори през масата. Нямаше да бъде лесно, вече го чувстваше, но, по дяволите, все пак щеше да подхване темата.

— Кори — рече тя, — мисля, че трябва да опиташ отново да му се обадиш.

Кори вдигна очи към нея и дори гневът не успя да прикрие обидата в очите й.

— Фелисити, Кристъс си замина оттук, без дори да ми каже довиждане. Не мислиш ли, че е редно той да ми се обади?

— Да, така е. Но ако той го заслужава, Кори, а доколкото виждам, според теб е така, тогава трябва да преглътнеш тази твоя гордост и да го попиташ защо, по дяволите, е постъпил така.

— Направил е грешка — напомни й Кори. — Той го е казал, казал е, че е сбъркал. Така че няма нужда да питам, нали?

— И ще вземеш думите на Люк за чиста монета?

— Нямам голям избор, след като Кристъс предпочете да не ми казва нищо. Но дори и Люк да лъже, остава Пейдж Спенсър, нали? Ти сама ми каза за нея. Предполагам, че поне ти не си ме излъгала.

Фелисити въздъхна.

— Не, не те излъгах, но това е само клюка, Кори. Може и да няма нищо такова. Виж, така и така си заминаваш след няколко дни, защо да не опиташ за последен път, преди да си тръгнеш?

— Честно казано, не виждам смисъл. А сега може ли да сменим темата, моля?

— Не! — Фелисити осъзна, че умората заплашва да направи гласа й по-рязък, отколкото й се искаше, затова положи усилия да говори меко. — Виж — рече тя, — не мога да го обясня и, бог ми е свидетел, каквато съм циничка, най-малко от мен можеш да очакваш, че ще приема някоя ситуация от романтичната й страна. Но видях как те гледаше онази вечер в ресторанта, пък и двете знаем, че беше дошъл само заради теб. И не само това, видях и твоето изражение вчера, когато ти се обади. Между вас има нещо специално — поне така си мисля… О, всъщност не зная какво точно се опитвам да ти кажа, освен че според мен за него си много по-важна, отколкото…

— Не! — викна Кори и скочи на крака. — Не искам да слушам тези неща, Фелисити. Веднъж се подведох, но това няма да се повтори. Ако значех нещо за него, досега щеше да ми се е обадил, но той не го направи, нали? А сега моля да ме извиниш, трябва да се подготвя за срещата с екипа.

Докато гледаше как излиза от стаята, Фелисити реши, че няма да я последва, защото вероятно последното нещо, от което Кори имаше нужда сега, бе съжалението. Фелисити бе изпитвала същото много пъти в миналото и знаеше, че болката й е твърде прясна, за да бъде облекчена с утешения. Може би когато гневът отстъпеше, щеше пак да опита. А дали въобще имаше смисъл, запита се Фелисити, като потисна още една прозявка. Ако слуховете за Пейдж Спенсър бяха истина, то вероятно нямаше.

 

 

През следващите четиридесет и осем часа Кори се посвети всеотдайно на работата си. Тя поне й помагаше да запълни дните си, но нощем нещата стояха съвсем другояче. Сънят постоянно й се изплъзваше й докато лежеше и се мяташе в тъмнината, усещаше само отчаяние и пълна безнадеждност. Беше вярвала, наистина беше вярвала, че означава нещо за него, и дори сега, когато всичко това се случи, част от нея все още отказваше да приеме, че е така. Не можеше да забрави погледа му, нито нежността, с която я докосваше, но — както беше изтъкнала Фелисити — той бе мъж, изкусен в прелъстяването на жени, и бе адски наивно от нейна страна да му се върже така.

Не поговори с никого, изобщо не й се приказваше за него. Искаше просто да го забрави, да продължи да живее живота си и да остави тази омаломощаваща болка и разочарованието зад гърба си.

Но една вечер, малко преди да отлетят обратно за Англия, откри, че е вдигнала телефона и набира номера му. Не беше мислила какво ще му каже, знаеше само, че Фелисити е права. Ако той наистина заслужаваше, трябваше да преглътне гордостта си и да му даде още един шанс. А той го заслужаваше, макар че си бе отишъл, без дори да си направи труда да се обади, за да й обясни.

Когато телефонът от другия край на линията започна да звъни, стомахът й се сви така жестоко, че започна да й се повдига. Знаеше, че ако се включи телефонният секретар, няма да му остави съобщение, но това и не стана. Отначало Кори не можа да разбере кой е, понеже от другия край се чуваше само музика, а след това някаква жена се засмя и Кристъс й каза: „Дай ми слушалката!“. След това женският глас се обади:

— Здрасти там, резиденцията на Кристъс Бенати!

Кори затвори телефона със съзнанието, че това е най-тежкият момент в живота й. Но очевидно не бе права, защото на другата сутрин, когато отвори вестника, веднага попадна на грамадна снимка на Кристъс с Пейдж Спенсър. Двамата излизаха заедно от „Спагос“, Пейдж го гледаше в лицето, а той се беше обърнал право към камерата и се смееше.

 

 

Люк седеше пред огледалото в банята си и се наблюдаваше втренчено. Лицето му изглеждаше съсипано, но той не забелязваше болката и тъгата в очите си, виждаше само затихващата ярост, която преди секунди беше вилняла в него, подигравайки му се, покварявайки го, засмуквайки го в ада, от който никога нямаше да се измъкне…

Слава богу, че никой не го бе видял. Ако някой станеше свидетел на битката с жестокия демон, който терзаеше душата му, това щеше да бъде краят. Дори и сега усещаше как огромното чудовище мърда в него. То бе като отделно същество, жива сила, която заличаваше неговата с неутолима жажда за мъст. Тя го управляваше, владееше ума, тялото и душата му, докато забравеше кой е.

Тази сутрин я беше помолил да се омъжи за него. Падна на колене и я помоли да стане негова жена. Тя му се изсмя. Не каза нищо, нито дума не се отрони от устните й, само се изсмя. Разбира се, той знаеше, че тази реакция е предизвикана от изненада, затова изчака смехът й да заглъхне и отново я помоли.

Естествено не се учуди, когато тя му отказа, все още бе влюбена в Бенати. Не се учуди и че му отказа толкова злобно. Беше се досетила, че Бенати я е изоставил по негова вина, но той бе искал да й покаже, че се нуждае от нея далеч повече, отколкото Бенати някога щеше да се нуждае от нея. Не можеше да го направи, докато Бенати се навърташе наоколо, и колко глупаво бе от негова страна, че изобщо й позволи да дойде тук. Възнамеряваше само да й покаже, че човек като Бенати никога не би се заинтересувал от нея. Искаше да бъде с нея, за да събере парченцата от разбитото й самочувствие и да я утеши така, че тя да усети неговата нежност, но не бе станало така. От самото начало той се бе грижил за всичко, а сега, след като Бенати вече не представляваше пречка, трябваше да й покаже, че единственото, което й остава, е да се омъжи за него — за доброто на всички.

Той притисна очите си с пръсти, сякаш за да спре бликналите сълзи. Тя беше заминала при Аналайз, макар да не си го призна. Самата Аналайз му се обади точно след тръгването на Кори. Аналайз, любимата му, скъпоценна Аналайз. Как му се искаше да отиде при нея, да я прегърне и да чуе как му казва, че му прощава. Но се беше овладял и тогава дойде яростта. Тя нямаше нищо общо с Кори, просто отчаяно искаше Кори да разбере. Но как, след като той не можеше да намери в себе си сили да й каже какво е направил или защо го е направил?

Знаеше, че Кори ще се опита да придума Аналайз никога повече да не се вижда с него, и се надяваше тя да успее. Трябваше да остави Аналайз; трябваше да сложи край на връзката им, преди да е направил с нея онова, което копелето бе сторило на Шивоун. Но загубата й щеше да го убие; ако останеше без нея, това щеше да изсмуче жизнените му сили. Той отпусна рамене и тялото му се разтърси от ридания. Но Кори нямаше да успее, нали? Лукавият, отмъстителен звяр в него се беше погрижил за това. Той беше говорил с Аналайз и сега Кори нямаше никакъв шанс.

— Кори — изохка той. — О, господи, Кори! Трябва да ми помогнеш. Моля те, накарай го да спре…

— Люк! Добре ли си?

Той се обърна рязко и видя Фелисити да стои на вратата.

— Стори ми се, че те чух — каза нерешително тя. — Аналайз още е на телефона, иска да говори с теб.

Очите на Люк се присвиха. Виждаше устните й да се движат, но почти не чуваше какво казва. Обхвана го страх, но в последните няколко секунди с ясно съзнание усети, че яростта отново го поглъща. Не можеше да направи нищо, за да я спре, тя вече го заслепяваше така, че не виждаше нищо, освен Фелисити боклука, която го бе накарала да нарани Аналайз; Фелисити боклука, която бе примамила Кори тук, при Бенати; Фелисити боклука, която трябваше да си плати за стореното.

— Добре ли си? — повтори тя, когато Люк продължи да я гледа втренчено.

Той вдигна една кърпа.

— Добре съм — каза, докато избърсваше нашареното си от сълзи лице. — Съвсем добре. Кажи ми, Фелисити, обичаш ли зайци?