Сюзън Луис
Мания (16)

Петнадесета глава

Филип Денби стоеше на верандата на една къщичка в Туикънъм. Вече беше позвънил два пъти, но отговор нямаше. Тя обаче със сигурност бе вътре, просто не искаше да го пусне в дома си.

Филип обърна красивото си, но изопнато и бледо лице и огледа в двете посоки тихата улица с красиви дървета пред къщите. Беше рано вечерта и няколко души наоколо косяха моравите или миеха колите си. През две-три къщи от него група момчета ритаха топка в градината и псуваха като ирландски черноработници. Филип трепна, когато ги чу.

Той се обърна отново към входната врата. Каза си, че трябва да си отиде, да се махне и да я остави на мира. Това искаше тя и сърцето му се късаше при тази мисъл.

Измина няколкото крачки по градинската пътека, отвори портата и бръкна в джобовете си за ключовете на колата. Вече се готвеше да се качи, но хвърли един последен поглед към къщата и сърцето му трепна, като я видя на входната врата. Отначало само стояха и се гледаха. Накрая Пам отстъпи назад и остави вратата широко отворена. Филип изпита такова облекчение, че целият се разтрепери. Тя щеше да го пусне вътре, тя го чакаше… Но не биваше да си вади прибързани заключения, все още не знаеше какво си мисли и какво изпитва.

Докато се връщаше по градинската пътека, я гледаше право в очите. Стори му се, че за последните три дни е остаряла, но когато стигна до нея, тя му се усмихна немощно и Филип осъзна, че умората в очите й всъщност е страдание.

— Чудех се дали ще дойдеш — каза тя.

— Трябваше. Трябваше да разбера… — Той извърна поглед. — Ако предпочиташ, ще си отида…

— Не. Исках да дойдеш. Просто това стана по-рано, отколкото очаквах. Имах нужда от малко време да помисля, разбираш ме, нали?

— Естествено.

— Затова не идвах на работа — прибави тя. — Но сега се радвам, че дойде. — Тя затвори вратата зад гърба му и тръгна към дневната. Филип я последва, мислейки, че винаги бе обичал тази пълна с вещи и уют къща и жената, която живееше в нея. Тук бяха преживели страшно много хубави моменти, но сега той се чувстваше ужасно неловко. Напрежението и страхът му се засилиха дотам, че му бе трудно да се помръдне — просто стоеше насред стаята и чакаше Пам да му налее питието.

Докато поемаше чашата, Филип се взря в дълбоките й лешникови очи, за да й покаже, че много я обича, но че би могъл да я разбере, ако нещата между тях вече не могат да бъдат същите.

— Всичко е наред — каза тихо тя. — Знам, че не си го направил.

За частица от секундата лицето на Филип замръзна, след това дробовете му започнаха да си поемат въздух. Облекчението му бе толкова силно, че едва дишаше.

— О, боже — измърмори той, — само да знаеше какво изпитах, като те чух да казваш това!

— Ела тук — прошепна тя, протегна ръце и го притегли към себе си.

Дълго стояха прегърнати, а когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, по бузите и на двамата имаше сълзи. Филип отново се взря в очите й и осъзна, че сега тази дребничка жена с огромно сърце му е по-скъпа отвсякога.

— Толкова ме беше страх — каза той. — И още се страхувам, но като знам, че ми вярваш… О, Пам, как бих могъл да ти обясня какво означава това за мен?

Пам се усмихна, хвана го за ръката и го отведе до канапето под отворения прозорец.

— Реши ли вече какво ще правиш? — попита го тя.

Филип поклати глава.

— Зная, че трябва да отида в полицията и да им кажа всичко… Смятах да го направя, но… Заради Аналайз и Кори. Заради срама… Не мога да позволя те да страдат, Пам, моля те, опитай се да ме разбереш!

— Но ти не си го направил, Филип.

Той отпусна глава назад.

— О, постоянно си го повтарям, не спирам да си го повтарям! Само да знаеше какво ми беше, как понякога самият аз се чудех дали наистина не съм го направил. Но не съм и не бих могъл…

— Знам, че не би могъл. И точно затова ти вярвам. Но освен това си знаел, че не е нужно да ходиш при проститутка, за да получиш това, което искаш, нали? Можеше да дойдеш при мен.

Той я погледна и сложи длан на бузата й.

— И да те омърся с това, което изпитвам към Октавия? Никога не бих го направил, Пам. И няма да го направя.

Тя се усмихна и докосна с устни дланта му.

— Просто в случай че продължаваш да се питаш — каза тя, — все още те обичам. Това не е променило нищо; освен, разбира се, че сега те обичам повече, задето ми се довери.

— Не те заслужавам! — прошепна той.

Пам се засмя тихо и го целуна нежно по устните.

— Все още мисля, че трябва да отидеш в полицията — каза му тя. — Всъщност дори си длъжен.

Филип поклати глава.

— Не бива да забравяме, Пам, че всички следи водят към мен. Че мога да бъда осъден за това, макар и да не съм го извършил. Такива неща се случват… Лошото е, че са арестували невинен човек.

— Откъде знаеш, че е невинен?

— Защото Фицпатрик стои зад всичко това. Не знам как е успял, защото, ако питат мен, Макайвър е просто един нещастник, когото Люк манипулира, както манипулира мен.

— Филип — рече Пам след кратка пауза, — задавал ли си си някога въпроса откъде знае Люк толкова много за тези убийства?

— От полицията му казват. Инспекторът, който води следствието, е негов приятел.

— Да, но откъде знае, че ти си бил последният човек, който е виждал тези момичета живи?

— Ако са миришели на парфюма на Октавия, значи трябва да съм бил аз.

Пам поклати глава.

— Не. Убиецът е последният човек, който ги е видял живи. Това означава, че или Люк ги е посещавал веднага след теб, което само по себе си е невероятно съвпадение… Добре де, можеше да се случи при една от тях, но при пет! Това е просто невъзможно. Или пък убиецът е използвал същия парфюм. И това е едно съвпадение, което е почти толкова необяснимо, колкото предишното. Знае ли Люк Фицпатрик кога ходиш при тези жени?

— Доколкото ми е известно, не.

— Но би могъл да научи.

Известно време седяха, тихи и замислени, и отпиваха от питиетата си, хванати за ръце. Накрая Пам каза:

— Мисля, че Люк е убил тези жени, Филип.

Филип се изправи рязко и отиде до празната камина. Беше се обърнал с гръб към нея, но не й бе нужно да види лицето му, за да разбере какво го е накарало да скочи така.

— И ти мислиш така, нали? — попита тя.

— Не мога да го докажа.

— Не е нужно. Това е работа на полицията. Ето защо трябва да отидеш при тях. Освен ако не знаят, че Люк те изнудва, манипулира или каквато и да е долната игричка, която играе…

— Не мога да го направя, Пам! Един господ знае какво може да се случи на Аналайз и Кори.

— Но може да ги дебне нещо далеч по-страшно, ако не го направиш. О, Филип, не искам да те плаша, но ако Люк Фицпатрик е убиецът на онези жени, трябва да се погрижиш да бъде арестуван възможно най-бързо — преди да го направи отново.

— Няма да го направи, освен ако не иска да ме натопи мен за това. А аз няма да ходя повече при проститутки…

— Може да не е толкова просто. А и не бива да забравяме, че пет жени вече са мъртви.

Филип се хвана с две ръце за главата.

— Не знам какво да направя, Пам! Просто вече не съм в състояние да разсъждавам трезво. Той е обсебил дъщерите ми, обсебил е жена ми… Господи, защо постъпва така с мен? Какво съм направил, за да го накарам да ме мрази така?

Пам не можеше да му отговори на този въпрос, затова отиде при него и започна да разтрива напрегнатите му рамене.

— Скоро да е идвал при теб? — попита тя.

— Не. Но прекарва все повече време с Аналайз. Напоследък винаги когато я потърся, тя е или в апартамента му, или тръгва за там.

— А Кори?

Пам бе започнала да усеща с пръстите си, че раменете му се отпускат, но при споменаването на Кори отново се стегнаха.

— Не зная — отговори той. — Тя работи за него, разбира се, но дали има нещо повече… Господи, идва ми да го убия заради това, което ни причинява! Накара ме да се отчуждя от собствената си дъщеря, от дъщерята на Едуина. А толкова много дължа на Едуина… Само да можех да го махна от живота им… — Той удари силно с юмрук по стената. — Господи, какво изобщо иска от мен?

— Не да те тикне в затвора — отвърна Пам. — Ако искаше това, досега да се е обадил в полицията.

— Какво иска тогава? Хванал ме е, дето се казва, за топките и не мога да мръдна. Ако някога излезе на бял свят не че съм виновен, ами съм бил някак си замесен с онези проститутки, с мен е свършено. — Той въздъхна. — Пет пари не бих дал, ако не бяха Аналайз и Кори. Просто не мога да ги повлека заедно с мен.

— Филип, за бога, докарал те е до такова състояние, че започваш да говориш така, сякаш ти си го извършил! Добре, посещавал си проститутки, но това само по себе си не може да е престъпление. Нищо няма да се случи нито на теб, нито на Кори и Аналайз, ако дадеш показания…

— Люк ме държи и с други неща — прекъсна я Филип. — Знаеш това.

— Октавия?

Филип кимна.

— Мислиш ли, че Аналайз би искала да разбере каква е майка й всъщност? Ако отида в полицията, всичко ще излезе наяве. А и Фицпатрик ще се постарае в това отношение. Нищо не мога да направя.

— Но ако наистина е убил тези жени, Филип, все нещо трябва да се направи.

 

 

Усмивката на Люк бе толкова самодоволна, че на Филип му се повдигаше. Беше в това кафене само от няколко минути, а вече знаеше, че идването му тук е грешка. Пряката атака не бе най-правилното решение; след като нямаше никакви доказателства в подкрепа на това, което дълбоко в себе си знаеше, че е истина. Изчака с нарастващо нетърпение Люк да даде автографи на три жени на средна възраст. Отлично знаеше, че той нарочно му губи времето.

— Просто искам да знам как ще свърши всичко това — повтори Филип, когато жените най-сетне се върнаха на масата си. — Можеш ли да ми отговориш на този въпрос?

— Как ще свърши кое? — рече Люк.

— Знаеш за какво говоря, човече! — сопна му се Филип.

Люк сви рамене.

— Ще свърши веднага щом отидеш да се предадеш.

— За нещо, което не съм извършил?

— Не си ли?

— Много добре знаеш, че не съм!

— Страхувам се, че не знам нищо подобно.

— Тогава защо не кажеш на полицията онова, което знаеш?

— Имам си причини.

Филип го погледна гневно. Толкова силна беше омразата му, че я усещаше като физическа болка в тялото си.

— Съзнаваш, че ако отида в полицията, това незабавно повлича и теб, нали? — рече той. — Именно затова съм решил да отида.

— Ако кажеш такова нещо на полицията — рече Люк, — тогава ще трябва да оглася публично, че съм сводничил на жена ти. О, не го ли знаеше? Е, сводничех й. Вече престана, но известно време й харесваше да се прави на проститутка. Имам и снимки, с Октавия ги правехме от време на време — адски я възбуждат. Ако искаш, ще ти ги дам назаем — може би ще се представиш по-добре в леглото пред нея, ако споделяш фантазиите й.

— Отвращаваш ме! — изръмжа Филип. — Почти толкова, колкото и тя. Но не за Октавия съм дошъл да говорим, а за онези момичета и за това кой ги е убил.

— Доколкото знам, ти — ухили се Люк.

— Тогава кой, по дяволите, е Боби Макайвър?

— Един приятел. Такъв, на когото трябва да бъдеш изключително благодарен, защото, изглежда, той ще понесе наказанието заради теб. А сега трябва да бягам, имам среща с една от дъщерите ти. — Той хвърли шепа монети на масата и се изправи. — А освен това, Филип — каза, докато си вземаше якето, — просто си помислих, че ще искаш да знаеш: веднага след като изчукам Кори следващия път, възнамерявам да помоля Аналайз да се омъжи за мен.

— Стой настрана от тях! — извика Филип. — Просто си дръж мръсните ръце по-далеч от дъщерите ми!

— Но аз правя с тях само онова, което на теб ти се иска — пече любезно Люк.

Филип зяпна ужасено.

— Ти си болен! — ахна накрая той. — Ти си луд!

— Но не съм убиец — ухили се Люк и излезе наперено от кафенето.

 

 

Бяха минали повече от три седмици от запознанството й с Кристъс Бенати, но все още не спираше да мисли за него. Това я караше да се чувства толкова нещастна и раздразнителна, че отказваше всякакви покани за излизания, кино, изложби и други такива от страх да не отегчи всички до смърт. Ядосваше се на себе си, задето се държи като разглезена пикла, която се цупи, понеже не е получила каквото иска, но просто не можеше да не се почувства измамена.

— Може би нямаше да е толкова зле — каза тя безброй пъти на Пола, — ако не беше това чувство, че някой ми се надсмива. Сякаш Бог, съдбата или каквото и да е там ми го размаха нарочно пред носа, за да ми покаже какво всъщност искам, а след това си го издърпа обратно. Ха-ха! Не можеш да го имаш!

— Е, ако не си беше поставяла такива високи цели — каза й Пола.

— Не съм виновна аз! — тросна й се Кори. — Тези неща не зависят от мен.

Пола й отговори с ясно доловими нотки на смях в гласа:

— Ако беше някой друг, Кори, щеше да ми бъде по-лесно да ти съчувствам, но ти живееш в облаците. Кристъс Бенати е филмов режисьор с международно признание, един от най-добрите в света.

— Зная!

— Добре, щом чувствата ти към него са толкова силни, просто излез оттам и направи нещо!

— Като например?

— Не питай мен, ти си тази, която има въображение.

— Добре тогава, ще го направя — отвърна дръзко Кори. Въпросът обаче беше какво.

 

 

Първото от предаванията за транссексуалните вече беше излъчено и сега двете с Аналайз проучваха статистиката за растящия брой на хомосексуалните двойки и съответно прогресивно увеличаващата се цифра на неомъжените жени. Тази тема й действаше безкрайно потискащо, понеже ден и нощ я преследваше мисълта, че не може да има Кристъс, а ако можеше да се вярва на тази ужасяваща статистика, нямаше и кой знае каква надежда да срещне някой друг.

— Ще се радвам, когато това предаване ми се махне от главата — измърмори тя на Аналайз един съботен следобед, когато се връщаха от серия интервюта в северната част на страната. — Всички тези срещи със самотни жени започват да ми действат на нервите.

— Е, ако нещата се развият така, както аз искам, скоро ще споделяш колата с омъжена жена — каза жизнерадостно Аналайз. — Както и да е, остава ни само монтажът, така че започвай да ровичкаш в главата си за някоя нова гениална идея.

— Недей да мислиш, че не се опитвам — изпъшка Кори.

Наистина полагаше всички усилия, макар че това само по себе си не можеше да обясни раздразнението й. Работата беше там, че се мъчеше, но не успяваше да измисли някоя история, която да ги отведе в Лос Анджелис. Какво се надяваше, че ще постигне там с Кристъс, бе въпрос, засега оставян без отговор; просто преравяше всеки ден вестниците с надеждата, че от някое място в околностите на Холивуд ще изскочи нещо, което просто да плаче за предаване.

Аналайз знаеше съвсем точно какво се върти в главата й; на следващата сутрин, когато се отби при Кори в ателието й и я завари потънала в неделните вестници, тя избухна в смях.

— Не мога да повярвам, че го правя! — проплака Кори. — Сигурно полудявам. И не би могло да бъде другояче, след като си въобразявам, че имам шанс с такъв мъж; особено след онова, което се случи. Но и какво, по дяволите, би могъл да види в мен, дори и да не се бях държала като пълна идиотка?

— Кори! — извика Аналайз. — Мисля, че е крайно време да си отвориш очите и да видиш колко си хубава. И стига си се самоунижавала, ами стани да ми налееш кафе.

— Сама си налей — рече Кори. — Знаеш го къде е.

— Ах, каква си домакиня само!

— Депресирана съм. Би трябвало да проявиш някакво съчувствие.

— Депресирана си, защото порочните ти мечти за Кристъс Бенати не се сбъднаха!

— Не, защото и никой друг не ме иска!

— Кори! — почти кресна този път Аналайз. — Сляпа ли си или какво? Почти на всеки мъж от екипа в Лийдс му течаха лигите по теб. Само като минеш по улицата, и мъжете се обръщат след теб…

— Ако мислиш така, значи нещо си се чалнала — уведоми я Кори. — Освен това не говорим за средния мъж, който можеш да срещнеш на улицата, нали? Говорим за Кристъс Бенати. Мъж, който не би си повдигнал и клепачите, камо ли да се обърне след мен. Което и доказа…

— Ако наистина толкова си вярваш — прекъсна я Аналайз, — защо си правиш труда да търсиш история, която да те изпрати направо пред вратата му?

— Защото и аз съм се чалнала. О, боже, имам нужда от помощ! Искам да кажа, коя съм аз, та да си мисля, че бих могла… Май ми се е завъртяла главата. Работя в телевизия, имам апартамент в Лондон, обличам се като преуспяла жена, изглеждам като съвсем различен човек и изведнъж се оказва, че това нищо не променя. Е, от тази минута се отказвам да търся история в Ел Ей!

— Добре — ухили се Аналайз.

— Сериозно говоря!

— Не ти вярвам. Да ти налея ли кафе?

— Да. Между другото защо дойде? Смятах, че възнамеряваш да прекараш деня с Люк.

— С него ще го прекарам. Но реших първо да дойда да те видя. Нали нямаш нищо против?

— Нямаше да имам, ако не те бях виждала и вчера. Вече започвам да се отегчавам от теб.

Аналайз я замери с една възглавничка и тръгна към кухнята.

— Не си и наполовина толкова отегчена, колкото аз от Кристъс Бенати — подхвърли тя през рамо.

— Не искам повече да чувам това име! — каза надуто Кори. — Всеки път, когато го споменават, започвам да се държа като глупачка. Така че край! Точка!

 

 

Десет дни по-късно Аналайз хвърли един плик на бюрото й.

— Е, хитрушо — рече тя, — ако все още кроиш планове как да стигнеш до Холивуд, това е твоят материал!

Кори искаше повече от всичко на света да й хвърли обратно плика, но вече усещаше как тялото й започва да се наелектризира от вълнение. Тя направи кисела гримаса към Аналайз, изпразни плика на бюрото си и вдигна разпилените документи. В тях имаше страшно много юридически термини и й отне доста време, докато ги прочете, но дори и след това не й стана по-ясно. Тя погледна Аналайз, която седеше на бюрото си с лице към нея.

— Да направим предаване за изнасилванията — рече Аналайз.

— Разбира се, защо не — отвърна Кори. — Но какво общо има това с Холивуд?

— А не познаваш ли една доста известна личност в Холивуд, която е била изнасилена от съпруга си? — попита Аналайз.

Очите на Кори се разшириха.

— Точно така. Фелисити! Тя със сигурност ще ни даде интервю, а несъмнено и няколко цветисти мнения, най-вече за това, че се правят постъпки по време на процес самоличността и на мъжа, и на жената да бъде пазена в тайна.

После се замисли.

— А докато сме в Щатите — добави тя, — можем да опитаме да вземем интервю и от Уилиам Кенеди Смит. Нали се сещаш, онзи, дето беше оправдан в процеса за изнасилване на онова момиче в имението на семейството му в Палм Спрингс. Да, точно той ни трябва! Може и да е бил оправдан, но калта си остава; не е лошо да видим какво има да каже той по въпроса. Аналайз, ти си гений! Мислиш ли, че ще успеем да убедим Люк?

— Можем поне да опитаме — отговори Аналайз. — Той си е в кабинета, защо не идем да попитаме?

Кори поклати глава.

— Представи го като своя идея, иначе ще си помисли, че просто хитрувам, за да мога да отида в Холивуд.

— А не е ли така?

Кори сви устни.

— Понякога, Аналайз Капсакис…

Когато Аналайз свърши, Люк вече се смееше.

— Ако си мислиш, че цялата тази работа не ми е съвършено ясна, тогава трябва да… Кори! — извика той, когато я съзря да минава покрай вратата на кабинета му. — Кори, ела за момент, ако обичаш!

Кори влезе в кабинета му очевидно притеснена.

— Аналайз, ако нямаш нищо против, бих искал да поговоря насаме с нея — каза Люк.

Аналайз сви рамене, намигна на Кори и се върна на бюрото си.

— И така — рече Люк, като стана и мина покрай Кори, за да затвори вратата, — искаш да направиш предаване за изнасилванията и искаш да го направиш в Холивуд. Това случайно да има някаква връзка с Кристъс Бенати?

— Не, разбира се, че не — отрече разпалено Кори. — Просто двете с Аналайз си помислихме, че от предложената поправка в закона може да стане добро предаване. И че Фелисити ще е добър обект за интервю.

Люк кимаше.

— Кенеди Смит — рече той. — Помислила ли си да го включиш?

— Да.

— Успя ли да се свържеш с него?

— Аналайз ми каза това едва преди десет минути.

— Така. Е, това е добра идея и предаването ще стане хубаво със или без Фелисити Бъридж. Така че ако искаш да я включиш с надеждата отново да се видиш с Бенати, ще дам одобрението си… но при едно условие.

Кори чакаше.

— Ако спиш с мен тази нощ.

Външно Кори почти не трепна, но докато го гледаше втренчено, за момент загубила дар слово, изведнъж в гърдите й се надигна неописуем гняв. От вечерта на запознанството й с Кристъс Люк изглеждаше страшно близък с Аналайз, тя едва ли не бе повярвала, че неговото увлечение — или каквото и да бе изпитвал — към нея е приключило. Облекчението й беше огромно, понеже можеше да си позволи да спи по-спокойно нощем, а и това беше оказало огромен ефект върху Аналайз. И ето че сега той я молеше — не, изнудваше я — да си легне с него.

Знаеше, че отвращението й е очевидно, но не й пукаше.

— Фелисити ще бъде добър обект за интервю — процеди тя и го плесна по ръката, когато се опита да я докосне, — но си прав, можем да минем и без нея.

— Но тогава няма да видиш Бенати — напомни й Люк.

Кори го погледна свирепо.

— О? — отбеляза изненадано Люк. — Мислех, че ще имаш какво да кажеш по този въпрос.

Но Кори нямаше никакво намерение да говори. Всъщност не смееше да отиде по-далеч. Все пак той й бе шеф, независимо че се държеше като абсолютно копеле.

— Е — въздъхна той и се върна на стола си, — всъщност мисля, че приносът на Фелисити ще се отрази добре на предаването. И също така смятам, че ще ти е от полза да се видиш отново с Бенати, след като очевидно имаш нужда от потвърждение, че той пет пари не дава за теб. Така че въпреки всичко ще дам одобрението си за предаването.

— Не ми прави никакви услуги — промърмори под нос Кори.

— Можете да наемете тамошен екип — продължи той. — Преди да тръгнете, ще ви кажа с кого да се свържете и можете да вземете Питър Фредерикс за ваш репортер и интервюиращ.

— Защо точно него?

— А защо не?

Кори сви рамене.

— Добре, Питър Фредерикс да бъде.

— А в случай че Фелисити не ви приюти — продължи той, — ще отседнете в „Четирите сезона“ в Южен Доъни. Още на летището вземете кола под наем, ще ви е нужна. Гледайте да оправдаете престоя си в Лос Анджелис, като освен Фелисити откриете и други подходящи обекти за интервю, а след това, ако успеете да се свържете с Кенеди Смит, хванете самолета за Флорида или където се намира напоследък. Погрижете се да изискате достатъчно пари; постоянно ще ви се налага да давате бакшиши, особено ако отседнете в хотел. А сега върви да поговориш с Били и го накарай да ви направи резервации за самолета.

— Ще имам нужда от повече време — изтъкна Кори. — Не съм провела и един телефонен разговор.

— Ще го направиш, когато стигнеш там, тук часовата разлика само ще те обърква. Ще ти дам имената на някои хора, които могат да ти бъдат полезни.

— Благодаря — рече безизразно тя. — Това ли е всичко?

Люк кимна.

— А, Кори — каза той, докато тя отваряше вратата. Кори се обърна. — Колкото до другото. — Изражението му не оставяше никакво съмнение за какво става дума. — Да знаеш, че накрая ще дойдеш при мен.

— Не се надявай много! — изсъска тя.

Люк се ухили.

— О, ще дойдеш — рече той. — И да ти кажа ли защо?

Кори просто го изгледа яростно.

— Помоли Аналайз да дойде пак, ако обичаш.

След като предаде съобщението на Аналайз, Кори отиде в тоалетната, за да остане сама. Няколкото минути, прекарани с Люк, я бяха разтревожили силно. За пръв път й бе показал онази своя страна, която винаги бе подозирала, че съществува, въпреки че все още не можеше да повярва, че го е направил толкова открито. И скритата заплаха в думите му, ако беше разбрала правилно, бе насочена не само към нея, но и към Аналайз.

 

 

Люк и Шивоун се разхождаха по плажа. Косата на Шивоун беше покрита с шалче и въпреки че печеше слънце, тя беше загърната в палтото си. Люк държеше ръката й и докато вървяха и си приказваха, я полюляваше леко.

— Така че в понеделник Аналайз и Кори тръгват за Ел Ей — казваше той в момента и се намръщи на прокрадналия се в гласа му провлечен ирландски акцент. — Кори иска пак да се срещне с Кристъс Бенати. В крайна сметка пак ще се изложи, както и предишния път, но защо да ме е грижа? Каквото и друго да прави, ще скърпи добро предаване.

Той вдигна ръката на Шивоун към устните си и я целуна нежно, без да сваля втренчения си поглед от морето.

— Не, още не съм й простил за онова, което направи — каза той.

— Както знаеш, много се ядосах. Впрочем баща й идва при мен. Мисли, че аз съм убил курвите. Е, не го каза точно с тия думи, но това е, което си мисли. — Люк се засмя, но наоколо нямаше кой да види как устните му се обръщат нагоре и оголват зъбите му така, че физиономията му подсказва за нуждата от намордник. Въздухът бе душен и лепкав и по лицето му бяха избили капчици пот. — Ние знаем кой ги е убил, нали, Шивоун? — изкиска се той. — О, със сигурност знаем кой ги е убил. Той е убил курвите! Филип Денби, Филип Фицпатрик Денби е убил курвите!

— Всъщност — продължи той, сякаш това внезапно и кратко избухване изобщо не се бе случвало, все пак говорейки ту с английски, ту с ирландски акцент — мисля в най-скоро бреме да направя Кори продуцент… Да, права си, имаме достатъчно продуценти, но все ще измисля нещо. — Той й се усмихна тъжно и я дръпна да спре.

— Това означава отново да причиня болка на Аналайз, а на теб никак не ти е приятно, когато го правя, нали? О, накрая Аналайз ще ми прости, както винаги. Питаш ме дали се тревожа за увлечението на Кори по Бенати? — Той сви рамене. — Разбира се, че се тревожа. — После отново се засмя и между челюстите му злобно завибрира дълбок, резониращ звук. — Да, права си, ще я направя продуцент именно за да видя дали ще успея да я спечеля. Е, не мисля, че може да бъде купена толкова лесно, но имам план. В средата на седмицата ще хвана самолета за Ел Ей и ще отида при тях. — Люк обви лицето на Шивоун с дланите си и се взря с търсещ поглед в безизразните й сини очи. Болката в неговите изглеждаше безкрайна и дълбока като навъсеното сиво море, чиито вълни се разбиваха в брега. — Това означава, че няма да се видим две седмици, любима моя — промърмори той. — Нали нямаш нищо против? Ще мисля за теб през цялото време. Обичам те, Шивоун — прошепна той. — Вярваш ми, нали? Да, сигурен съм, че ми вярваш.

Продължиха да вървят в мълчание. При всяка крачка стъпалата им потъваха в пясъка. Ако не се брояха мъжът и кучето на доста голямо разстояние от тях, плажът бе абсолютно пуст. От време на време Люк прокарваше пръсти през гъстата си руса коса, за да отмахне падналите по лицето си кичури, и сякаш не забелязваше, че прибоят плиска по сандалите на Шивоун, мокри късите й чорапи със солена вода и увива водорасли около глезените й. Лицето му беше обърнато към вятъра, а умът му бродеше из кошмарното минало.

Накрая отново спря и прегърна Шивоун.

— Само ти имаш значение за мен, Шивоун — каза й нежно той, — но трябва да направя това, разбираш ме, нали? Трябва да намеря любов другаде. Вярно е, накрая все пак ще бъде Кори. Тя може да ми помогне, Шивоун, нали именно ти ми отвори очите за това. Но вас двете с Аналайз винаги ще ви обичам. И най-вече теб, Шивоун.