Сюзън Луис
Мания (23)

Двадесет и втора глава

Вече наближаваше четири следобед в събота, а Кори и Аналайз бяха успели да монтират само седем и половина минути програмно време. Кори знаеше, че с това темпо няма никаква надежда да се измъкне дори в десет часа, а и едва ли би могла да си позволи да хване последния влак за нататък — просто жените вече не можеха да пътуват сами толкова късно.

Причината да изостават толкова с графика бе в Аналайз, понеже тя нарочно затрудняваше работата, за да е сигурна, че уикендът на Кори ще бъде съсипан. И това, че все пак изпитваше някакво чувство за вина, също не помагаше особено, Аналайз говореше тъй троснато, сякаш самата Кори бе виновна за държането й. Цял ден Кори се сдържа с големи усилия, но от около час усещаше, че започва да й отговаря по същия начин; най-сетне тя призна поражението си и се обади на Джийни, за да й съобщи, че няма да успее да отиде в Уилтшайър. И понеже беше бясна на Аналайз, задето се държеше толкова детински и егоистично, Кори посочи истинската причина.

— Нищо не мога да направя — бе добавила след това, — тя е продуцентът. Но ще обясниш на Кристъс, нали, и ще се погрижиш да разбере, че не е, защото не искам да дойда?

Джийни я увери, че ще направи именно това, и когато Кори излезе от пустата работна зала и се върна в полутъмната монтажна, завари Аналайз и монтажиста да си бъбрят пред замръзналите на един кадър монитори.

— О — рече саркастично Аналайз, когато Кори влезе в стаята, — много мило от твоя страна да се присъединиш към нас. Съжалявам, ако това пречи на любовния ти живот, но имаме нужда от записа на интервюто с Брадшоу.

Кори бе дала касетата на Аналайз още когато се бяха срещнали сутринта, Аналайз го знаеше. Но сега очевидно я бе скрила, за да забави още работата. Кори най-сетне успя да намери касетата на дъното на чантата си и докато я подаваше на Аналайз, каза:

— Ще ти бъда благодарна, ако не ми бъркаш повече в чантата без разрешение.

— О, колко умно! — присмя й се Аналайз. — Сега вече ще ме обвиняваш за всичко, така ли?

— Да, така — отвърна Кори. — И се надявам да изпитваш някакво удоволствие от това, защото иначе всичките ти усилия ще идат напразно.

След това седна, обърна се към Колин и го попита дали е готов да продължат. Аналайз я гледаше злобно, без да е сигурна, че е разбрала забележката й, но когато Колин започна да превърта касетата с Брадшоу, тя отново се обърна към мониторите.

В пет и половина внезапно съобщи, че може и да направят един час почивка в седем. Кори я изгледа свирепо, защото много добре знаеше защо е тази почивка, особено пък толкова дълга — Аналайз искаше да отиде с колата до апартамента на Люк и да провери дали не се е върнал. Кори реши, че това наистина минава всякакви граници, и вече се канеше наистина да я постави на мястото й, когато телефонът звънна. Тя хвърли на Аналайз унищожителен поглед и грабна слушалката.

— Ало? — кресна в слушалката.

— О, някой здравата се е вкиснал — засмя се Кристъс.

Когато чу този прекрасен кадифен глас, Кори усети как напрежението й започва да спада. Тя обърна гръб на Аналайз и Колин и каза тихо:

— Здрасти, как си?

— Добре. Как се оправяш с твоята заядлива продуцентка?

— В момента не много успешно — усмихна се Кори. — Предполагам, че Джийни ти е обяснила?

— Да, обясни ми. И мисля, че ти дължа едно извинение, задето ти затворих телефона оня ден.

— Приема се.

— Значи не можеш да се измъкнеш, а?

— Изглежда, че не. Опитах всичко, което ми дойде наум, но тя просто не поддава.

— Разбирам. Е, тогава май аз ще трябва аз да дойда, нали?

Кори затвори очи. Сърцето й сякаш започна да се разширява, докато запълни гърдите й.

— Но… Сигурен ли си? — прошепна тя. — Искам да кажа, наистина няма да свърша до късно.

— Тогава просто ще се наложи да почакам, нали?

— Ами филмът ти? Тоест няма ли да кажат нещо, ако просто станеш и заминеш за Лондон?

Кристъс се засмя и едва тогава Кори усети колко глупав е бил въпросът й.

— Ще дойда да те взема от TW — рече той. — Точно след Батърсий Бридж, нали?

— Точно така — отвърна Кори, чувствайки, че всеки момент ще се разтопи от облекчение и радост.

— Кори! — кресна Аналайз. — Можем ли да получим вниманието ти тук, моля?

— По-добре да вървя — каза тихо Кори на Кристъс.

— Добре. Ще се видим след час-два.

Почивката в седем се оказа само десет минути. Колин изяде сандвичите, които жена му му бе приготвила сутринта, а Аналайз и Кори старателно се криеха една от друга зад неделните вестници. Очевидно Люк не се беше върнал, където и да бе отишъл, и затова Аналайз все още стоеше тук. И въпреки че Кристъс вече бе на път за насам, на Кори й бе трудно да омекне към нея. Аналайз бе направила всичко възможно да развали почивните й дни и понеже беше една разглезена пикла, тази вечер нямаше да получи нито капка съчувствие от Кори. Кори дори не й каза, че Кристъс пътува за насам, скоро сама щеше да разбере това.

Малко преди осем на вратата се почука и Бил, човекът от охраната, влезе със светнало лице.

— Кори, имаш посетител — съобщи той. После отстъпи настрана, отвори широко вратата за Кристъс, махна церемониално и едва не се поклони, сякаш Кристъс бе някаква кралска особа.

Кори се изправи и в момента, в който зърна изписания на лицето му мрачен хумор, сърцето й така се изпълни, че успя само да му се усмихне. Осъзна, че каквото и да си бе въобразявала, че изпитва към него през дългите месеци от връщането си от Лос Анджелис насам, то е просто нищо в сравнение с чувството, което я завладя. И още повече че присъствието му тук изглеждаше като нещо напълно естествено, както й се стори естествено да отиде и да го целуне нежно по устните.

— Здрасти — засмя се той и я погледна в очите, сякаш в стаята нямаше никой друг.

— Здрасти — отвърна Кори с глуповата усмивка.

Не беше сигурна, но й се стори, че той й намигна, а след това проследи погледа му и се обърна към Аналайз, която го зяпаше, сякаш бе някакво привидение. Кристъс отиде до нея, протегна ръка и каза:

— Как я караш, Аналайз? Радвам се да те видя отново.

— Ами добре съм — измънка Аналайз и се здрависа с него. — И аз се радвам да те видя.

След това той се обърна към Колин, който го гледаше с любопитство, очевидно опитвайки се да си припомни къде го е виждал преди. Кристъс се ръкува с него и се представи, а Кори едва успя да сподави смеха си, когато видя ококорените почти благоговейно очи на монтажиста.

— Моля ви, не искам да ви прекъсвам — рече Кристъс и заотстъпва заднишком към празния стол до Кори. — Имаш ли нещо против да седна? — попита той Аналайз.

За да сдържи смеха си, Кори пъхна език в бузата си, впери поглед в бележките и предложи да прегледат заснетото около дома. Когато тя съобщи хронологичните координати на Колин, Кристъс скръсти ръце и изпружи крака напред, за да му е по-удобно, докато гледа.

След петнадесет минути вече й бе толкова трудно да сдържа смеха си, че се наложи да излезе в коридора, за да си поеме дъх. Знаеше какво точно цели Кристъс, нещо повече, бе сигурна, че ще успее, защото на Аналайз вече й личеше колко е притеснена от присъствието му. Изглеждаше толкова вглъбен, че Кори почти изпита съжаление към Аналайз; все пак кой, по дяволите, би искал режисьор от такъв ранг да му наднича през рамото, докато се опитва да взема важни решения? Разбира се, Кристъс не бе казал и дума, но имаше толкова заинтригуван вид, че ако не й беше намигнал, Кори щеше да му повярва.

Когато се върна в монтажната, Кристъс седеше опрял лакти на коленете си, сериозен и съсредоточен, докато Колин му обясняваше как въвежда монтажните кодове в компютърната памет, за да се приготви за дублиране. Аналайз, с молив зад ухото и друг между зъбите, ровеше из бележките си, което вероятно бе поредната причина за спирането на работата. Като видя, че Кристъс е искрено заинтригуван от това, което му разправя Колин, Кори се промъкна до стола пред него и седна тихичко. Не му пречеше да вижда, но той се премести малко по-напред и опря ръка на облегалата на стола й, за да гледа над рамото й. Кори отвори копието от текста пред себе си и понечи да попита Аналайз какво търси, но усети пръстите на Кристъс да я докосват леко по хълбока и думите замръзнаха на устните й. Реакцията й бе толкова мигновена и силна, че едва не ахна. Знаеше, че той все още е вперил очи в мониторите, и като хвърли бърз поглед към Аналайз и Колин, видя, че те правят същото. Затова прибра ръка под масата и докосна неговата. Той улови пръстите й и ги стисна лекичко.

Не мина много време — Кристъс все още държеше ръката на Кори — и Аналайз каза с глас, малко по-писклив от обикновено, понеже се мъчеше да прозвучи нехайно:

— Кори, можеш да си вървиш вече, ако искаш. Смятам, че ще се справя сама със следващото интервю.

— Сигурна ли си? — рече Кори, която бе очаквала това, но не толкова скоро.

Аналайз сви рамене.

— Предполагам, че Кристъс е гладен, след като е снимал цял ден. Защо не го заведеш някъде на вечеря, тъй и тъй е бил толкова път дотук?

— О, тук ми е съвсем добре — увери я Кристъс, пусна пръстите на Кори, облегна се назад и скръсти ръце зад главата си.

Кори го изгледа яростно, но преди да успее да каже нещо, той се обади:

— Струва ми се много интересно да наблюдавам тази невероятна техника в действие. Мога да седя тук цяла нощ.

Кори зърна смеха в очите му, присви своите и промърмори през зъби:

— Не си насилвай късмета!

Той се ухили широко. Кори завъртя очи и започна да си прибира нещата.

— Тогава ще се видим утре в девет — каза тя на Аналайз, докато си тръгваше.

— Точно така — отговори Аналайз, без да се обръща.

Кори застана на вратата, потрепвайки нетърпеливо с крак, за да изчака Кристъс, който се беше изправил с ръце в джобовете зад Колин и Колин му обясняваше още нещо.

— Ти си непоправим! — каза му тя, когато най-сетне тръгнаха по коридора към тъмния офис.

— Аз? — попита невинно той.

— Да, ти! Много добре знаеше, че ако дойдеш, Аналайз ще се почувства принудена да ме пусне.

— Ама аз не съм казал нито дума! — възрази той.

— Не беше нужно. А всички тези преструвки, че не знаеш как става монтажът в телевизията…

— Но аз наистина не знам — прекъсна я Кристъс, докато й вземаше палтото и й помагаше да се облече — и наистина ми беше интересно.

Кори пъхна ръце в ръкавите и когато Кристъс дръпна палтото до раменете й, понечи да каже още нещо, но той я хвана за яката и я обърна.

— Страшно се радвам да те видя — промърмори и я придърпа за яката към себе си.

— И аз страхотно се радвам да те видя — прошепна Кори, когато я пусна, — но ако направиш отново това, не знам дали ще съм в състояние да изляза оттук.

Той се ухили.

— Толкова ли беше хубаво?

Кори се засмя, клатейки глава, метна чантата си през рамо и го издърпа от залата.

— Гладна ли си? — попита той, докато слизаха с асансьора.

— Не съм сигурна — отговори тя и си наложи да се усмихне.

Очите на Кристъс се смееха, когато се наведе да я целуне.

— Какво ще кажеш да си вземем нещо от някой китайски ресторант и да го отнесем у вас?

— Звучи ми добре — отвърна тя, като се чудеше колко още от тази еуфория ще може да понесе.

Наетата кола стоеше точно пред входа върху двойните жълти линии, където, както Кори откри, Бил я пазеше като очите си. Кристъс му благодари и поиска да му даде бакшиш, но Бил не пожела и да чуе.

— Направи този ден велик за него, знаеш го, нали? — забеляза Кори, докато излизаха на пътя.

— Имам навика да правя такива неща за хората — ухили се той.

Кори зяпна.

— О! Ти, самомнителен…

— Самомнителен какво? — попита Кристъс, когато тя спря.

— Не знам, но ще измисля нещо — засмя се Кори.

— Няма ли да ми кажеш вече накъде да карам? — рече той, когато стигнаха до първите светофари.

— Право напред до следващите светофари — отвърна тя. — Кристъс…

— Казах ли ти, че изглеждаш страхотно? — прекъсна я той.

Очите на Кори проблеснаха немирно.

— Не, но не е нужно, защото вече го знам.

Кристъс избухна в смях, превключи скоростите и потегли.

— Кристъс — започна отново Кори, — не знам дали сега е подходящият момент да говоря по този въпрос, но ще го направя. Имам предвид, че ми е доста трудно да те разбера, след като последния път, когато бяхме заедно, си замина, без да ми кажеш и дума. И повече не се обади… Въпреки всичко сега си тук и… — Тя поклати глава. — Просто не разбирам. Какво се случи?

Макар да се усмихваше, Кристъс я погледна и когато заговори, Кори усети сериозните нотки в гласа му.

— Не знам дали сега е подходящият момент да говоря по този въпрос, но ще го направя — рече той, повтаряйки думите й с известна ирония. — Случи се това, че не мога да те избия от главата си. Когато ти казах, че това не е история само за една нощ, изглежда, съм бил искрен. Между нас става нещо изключително, двамата го знаем. Но онази вечер, когато дойдох при теб и те наблюдавах, докато плуваше в басейна, Фицпатрик ми каза нещо, което ужасно ме вкисна. Не че му повярвах, не му вярвах дори и в момента, в който го казваше, но тогава търсех начин да се измъкна и го използвах. Трябва да ме разбереш, не исках да се забърквам в сериозна връзка… но ти ме привличаше неудържимо и усещах, че се поддавам. И тогава, когато Фицпатрик започна да приказва как си била негова собственост, че спял с теб…

— Значи това ти е казал! — прекъсна го Кори. — Знаех си, че ти е подхвърлил нещо.

— Налага се да вземем решение, Кори.

Потънала в разговора, Кори го погледна с широко отворени очи.

— Наляво или надясно да карам? — ухили се той.

— Надясно — изкикоти се Кори. — И така — рече тя, когато поемаха по Кингс Роуд, — тръгнал си си заради това, което ти е казал? Което все пак значи, че си му повярвал?

— Тръгнах си, защото нещата взеха прекалено да се усложняват — поправи я той.

Кори помълча известно време, разкъсвана между гнева си към Люк и прекрасните чувства, които признанията на Кристъс предизвикваха у нея.

— Е — каза той, — спала ли си някога с него?

Кори се поколеба.

— Два пъти — призна тя. — Спах с него два пъти и оттогава ми се иска това никога да не се е случвало. Спри там.

Следвайки указанията й, Кристъс спря колата и изгаси двигателя.

— Няма ли нещо да кажеш? — промълви Кори, за да наруши тишината, която настъпи след признанието й.

Кристъс въздъхна тежко.

— По дяволите, знаех, че не си девствена — рече той, — но ми е неприятно да узная, че е бил Фицпатрик. Първият ли беше?

— Не. Преди него съм спала с още двама. Но — продължи тя — ти си единственият, с когото съм спала, без да използваме кондом, ако това означава нещо.

— Това притеснява ли те?

— Не знам. А трябва ли?

— Не. Преди филма си направих пълни изследвания. Все пак мисля, че сме действали доста безотговорно. — Той се обърна и я погледна. — Но аз съм чист и ти си чиста, така че какво ще кажеш да продължим да бъдем безотговорни?

— Това изисква вярност — отвърна Кори, без да се замисля.

Той кимна.

— Готов съм за това. А ти?

Кори само го погледна, толкова слисана, че едва успя да отговори.

— Да — прошепна тя. — Готова съм за това.

Кристъс плъзна пръсти под косата й и започна да гали с палец челюстта й.

— Какво правиш с мен, Кори Браун? — прошепна той.

В отговор Кори обърна лицето си и целуна дланта му, без да сваля очи от него.

— Хайде да отидем да вземем нещо за ядене и да се прибираме у вас — промърмори той.

Двадесет минути по-късно вече влизаха в ателието й и Кори светваше лампите.

— Сложи яденето на масата, ако обичаш, аз ще донеса чинии — рече тя, пусна чантата си на пода и започна да си разкопчава палтото.

Кристъс отиде до масата за хранене, сложи картонените кутии с китайска храна на нея и когато Кори се опита да мине покрай него, я придърпа в прегръдките си.

— Значи това е твоят дом? — каза тихо той и се огледа наоколо.

Кори се усмихна несигурно.

— Е, зная, че не е като вила на Холмби Хилс, но…

Той я прекъсна с целувка, толкова нежна, че устните му едва докоснаха нейните. После се отдръпна назад, погледна я в очите и отново докосна устните й. Кори вдигна поглед към него и когато видя чувството, замъглило очите му, спусна клепки и устните й се разтвориха. След това той отново я целуваше, като нагаждаше бавно и нежно устните си към нейните, притискаше цялото й тяло към себе си и я придържаше, когато тя се вкопчи в него с подкосени колене.

— Кори, толкова много те желая! — прошепна Кристъс, без да отделя съвсем устни от нейните. — Искам те веднага, тук… О, боже — изстена той, когато Кори се притисна още по-силно в него, и я целуна, като този път пъхна език дълбоко в устата й.

Успяха някак да се качат по стълбите, като през цялото време се целуваха, ръцете му шареха под роклята й, а пръстите й търсеха да усетят възбудата му. Кристъс стигна пръв горе, обърна се и застана по-високо от нея, опрял едната си ръка на стената, а другата на парапета, докато тя сваляше ципа на дънките му. Гледаше я как освобождава втвърдения му член, а след това нададе дълъг стон, когато тя се наведе, за да го поеме, смъквайки дънките му.

— Ела тук — промърмори той и я придърпа в прегръдките си.

Кори все още стоеше на по-долното стъпало, когато се наведе да я целуне. Той вдигна светлата кашмирена рокля към раменете й, изхлузи я през главата й и продължи да я целува. През това време Кори разкопча ризата му, сложи длани с разперени пръсти на гърдите му, плъзна ги надолу към корема и погали нежно тестисите му с пръсти.

Леглото бе толкова близо, че Кристъс просто се отпусна назад, издърпвайки я върху себе си, и без да престава да я целува, изрита първо обувките, а после дънките си. Кори се претърколи по гръб, като го повлече със себе си, и плъзна пръсти надолу по гърба му.

— Седни — прошепна той и се отмести, — искам да те гледам как се събличаш.

Кори се надигна и докато търсеше закопчалката на сутиена на гърба си, той смъкна внимателно бикините и чорапогащника надолу по бедрата й. На бляскавата лунна светлина, която струеше от оберлихта над тях, Кори виждаше, че очите му са отправени към лицето й, но когато смъкна дантелените чашки на сутиена и освободи тежките си, млечнобели гърди със сочни розови зърна, погледът му слезе надолу.

— Мили боже! — изстена той, пусна бикините и чорапогащника й на пода, изтърколи се по гръб и едва не я повдигна върху себе си.

Кори бе коленичила и ръцете му се намираха на талията й. Той се надигна към зърното, което бе по-близо до устните му, и докато устата изглеждаше заета с гърдите й, ръцете му неспирно изследваха задните части и бедрата й, довеждайки я до такава възбуда, че Кори започна да го моли да я обладае.

Той вдигна поглед към нея и се усмихна, като клатеше глава, и Кори, макар да бе останала без дъх, също се усмихна. Но когато седна на краката му и сведе глава над него, той я спря и отново я застави да коленичи.

— Добре, печелиш — промърмори, — искам да съм в теб. Дълбоко в теб.

Думите му предизвикаха у нея такъв взрив от удоволствие, че тя плъзна език в устата му и изстена, когато се устреми отново към гърдите й и избегна търсещите й устни. Накрая пъхна ръка между телата им, насочи пениса си към нея и я издърпа върху себе си нежно, много бавно, така че да могат да се насладят на всеки момент от проникването.

— Седни — прошепна Кристъс и повдигна коленете си. — Седни, за да мога да те гледам. — И когато Кори се облегна на краката му, той сложи ръка на венериния й хълм и плъзна пръстите си надолу. Отначало Кори бе в състояние само да го гледа, като едва дишаше от удоволствие, а след това, когато започна да движи таза си, тя отметна глава назад, усещайки, че не може да се владее повече.

— О, не! — извика тя. — Кристъс, не мога повече!

Тогава той също седна, продължавайки да целува гърдите й, докато Кори се притискаше силно в него. Кристъс знаеше, че тя вече е много близо до кулминацията, но ненадейно прекъсна акта и след като потуши протестите й с устни, я бутна по гръб. После легна отгоре й, повдигна се на лакти и отново проникна в нея. Кори уви крака около кръста му и впери поглед в него. Той проникваше с дълги, внимателни тласъци, позволявайки й да почувства всеки сантиметър от него.

— Да, о, да! — мълвеше тя и мяташе глава, притворила очи. След това ахна и широко отвори очи, когато усети резкия тласък. Повтори отново и отново, пръстите му намериха нежното място между бедрата й.

Кристъс наблюдаваше лицето й и усещаше как тялото й започва да потръпва, докато разбра, че ще й е невъзможно да понесе повече, повдигна коленете й и събра всичките си останали сили, за да стигнат едновременно там.

— О, Кристъс, Кристъс! — изхълца тя, обхваната от такова мъчително, омаломощаващо усещане, че ръцете й паднаха от раменете му и можеше само да стене задъхано. Накрая оргазмът й го заля и той продължи да навлиза с тласъци в самото му сърце.

Беше я притиснал здраво към себе си и започна да я целува брутално, усещайки как мускулите й го притискат неудържимо, притегляйки го към себе си. После спермата му се изля в нея и тя се притисна в него, проплаквайки и шепнейки:

— Чувствам те! О, Кристъс, чувствам те толкова дълбоко в мен!

Когато всичко свърши, Кори легна мълчаливо до него, стисна ръката му и се загледа нагоре към оберлихта. Докато преживяваше отново всеки момент, който бяха прекарали заедно, всяка дума и всеки жест от пристигането му в TW вечерта, усети как сърцето й се изпълва като пълноводна река, че едва ли бе възможно да бъде по-щастлива или по-удовлетворена.

Вече чуваше равномерното му дишане, но знаеше, че не е заспал, макар очите му да бяха затворени. Тя се обърна към него и огледа съвършеното му тяло на лунната светлина — изглеждаше толкова мургав и мъжествен в контраст с млечнобялата й плът.

— Какво си мислиш? — попита тя, когато очите й се върнаха на лицето му и откри, че Кристъс я гледа.

Той се усмихна, затвори отново очи, поднесе ръката й към устните си и каза:

— Джийни смята, че съм влюбен в теб.

Сърцето на Кори сякаш спря и тя зачака, като едва смееше да диша. Най-сетне той отвори очи и усмивката му изчезна.

— Мисля, че може би е права — каза дрезгаво той, притегли я към себе си и я целуна силно.

Когато я пусна, Кори просто продължи да го гледа. Изведнъж в очите му се появи смях.

— Нямаш ли какво да кажеш? — усмихна се той.

Кори сведе очи, облегна чело на рамото му и промърмори:

— Не зная какво да кажа. Тоест всичко е толкова… ами изглежда съвсем нереално. Ти и аз и…

Той се засмя.

— За момент ми се стори, че ще кажеш „неочаквано“…

— Неочаквано е…

— Но какво изпитваш? — попита той и я целуна по темето.

— Ами… май съм прекалено объркана.

Говореше искрено. Не че не беше сигурна в чувствата си, просто не знаеше колко често му се е случвало да употребява тези думи и дали те наистина означават за него толкова, колкото за нея. До този момент не го беше съзнавала, но сега разбра, че ако му признае любовта си, това би означавало всичко. За нея изричането на тези думи предхождаше абсолютното обвързване. Беше готова за това, но ако то не означаваше същото за него…

Той я прегърна.

— Хей, всичко е наред, бръмбарче, няма да те карам да бързаш.

Неочаквано очите на Кори се напълниха със сълзи и тя се засмя.

— О, Кристъс, така ме наричаше майка ми!

— Така ли? — усмихна се той и обърна лицето й към себе си. — Тогава, предполагам, че затова плачеш. Все още ли ти липсва?

Кори кимна.

— Постоянно.

— Защо не ми разкажеш за нея?

— Не мога, защото точно сега съм толкова развълнувана, че сигурно няма да спра да плача. А когато плача, изглеждам ужасно.

— Благодаря за предупреждението — засмя се той. — А сега какво ще кажеш да похапнем? Умирам от глад.

— Искаш ли да хапнем тук? — попита тя, като се повдигна на лакът. — В леглото.

Той кимна, но когато Кори стана и понечи да си наметне халата я хвана за ръката и го дръпна.

— Аха! — каза, като клатеше глава. — Никакви дрехи! Имаш невероятно тяло и аз искам да го гледам.

Кори завъртя очи и изненадана, че не изпитва никакво стеснение, слезе надолу по стълбите да стопли китайската храна в микровълновата фурна. Пет минути по-късно вдигна поглед и видя, че той се е облегнал на балкона и я наблюдава.

— Започвам да си мисля, че в теб има нещо извратено, Бенати — каза му тя.

Той се засмя.

— Просто си донеси задника горе, жено, и престани да се мотаеш там долу.

— Да се мотая! — възкликна тя.

— Недей да си мислиш, че не знам какво целиш с тия навеждания уж гледаш в хладилника. Още нищичко не си извадила оттам.

Кори се засмя, насочи към него една пръчица за хранене и се обърна да сложи картонените кутии върху поднос.

Когато ги занесе горе, видя, че е натрупал възглавниците до пиринчената табла на леглото. Той разтвори крака и я притегли между тях, така че да седне и да се облегне на гърдите му. Хващаха храната с пръчиците, подаваха си я един на друг в устата, смееха се, целуваха се, бореха се за най-вкусните парченца и отново се целуваха. След това Кристъс потопи пръст в кисело-сладкия сос, описа кръг около едното й зърно и отново я притегли, за да го оближе.

Когато направи същото и с другото зърно, Кори остави подноса върху нощната масичка, обърна се, бутна го назад върху възглавниците и седна на краката му. След това започна преднамерено да го дразни, протягайки се да вземе от храната, и го хранеше, като слагаше парченцата право в устата му, а соса размазваше върху гърдите си и се навеждаше, за да ги оближе. Накрая той я спря, взе пръчиците от ръцете й и каза:

— Желая те веднага.

Този път, докато се любеха, й каза, че я обича, и то точно с тези думи, „обичам те“, но Кори все още не можеше да събере сили да му отговори по същия начин. Кристъс дори не каза нищо за мълчанието й, от което тя усети, че е права да се въздържа. Сега просто бе твърде рано, а и колкото и сигурна да бе сега в чувствата му, не можеше да знае какво ще им донесе утрешният ден.

По-късно подремнаха прегърнати. Когато се събуди и видя, че той спи, Кори стана и слезе долу да си направи кафе. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да проспи и секунда от тази нощ — бе й невъзможно в това състояние.

— Мирише хубаво — чу го да казва няколко минути по-късно. — Колко е часът?

Тя вдигна поглед към мястото, където се беше облегнал на парапета.

— Малко след полунощ — отвърна, като се питаше дали сърцето й ще се свива така всеки път, когато го погледне.

Кристъс уви една хавлия около кръста си, слезе и дойде при нея на канапето.

— Само не ми е ясно как ще изкарам утрешния ден — каза той, докато отпиваше от кафето си.

— В колко трябва да станеш?

— Около пет.

Тя кимна. След това приседна на единия си крак и се обърна с лице към него.

— Ще те видя ли пак? — попита го.

— По дяволите, Кори! — възкликна той, като едва не разля кафето си. — И питаш още?

Тя се ухили.

— Не. Просто исках да го чуя от теб.

— Искаш пак да ти кажа, че те обичам?

Тя побърза да поклати глава.

— Не. Не бива да хабим тези думи.

— Е, не виждам как би могло да стане — отбеляза той.

Кори сведе поглед към кафето си и остави мълчанието да се проточи. Накрая каза:

— Не мога да го изрека, Кристъс, не че не го изпитвам, но просто… О, не знам… Просто… Ами за теб е по-различно. Вероятно си казвал поне на сто жени, че ги обичаш, и повече от сто са ти отговаряли по същия начин. Но аз не съм го казвала на никого…

— Преди теб съм казвал само на една жена, че я обичам — поправи я той. — Казвам ти го само за да знаеш, а не да те насилвам да изричаш неща, които не искаш.

— Имаш ли нещо против? — попита тя.

— Не — ухили се Кристъс. — Защото знам, че ме обичаш.

— Ама ти си адски самонадеян! — засмя се тя и го бутна леко по ръката.

— По-кротко! Последното го каза почти като американка.

— А иска ли ти се да бях?

— Не. Но предполагам, че така щеше да бъде по-лесно. — Той протегна ръка и вдигна фотографията на масичката до тях.

— Това майка ти ли е?

— Да.

— Красива е.

След малко остави снимката, обърна се и погледна Кори.

— Ще те видя ли следващите почивни дни? — попита тя.

— Ако искаш — сви рамене той.

Кори почувства внезапен леден полъх в сърцето си.

— А ти не искаш ли?

— Разбира се, че искам. Но ще трябва да дойдеш в Уилтшайър.

— Ще дойда — рече тя, наведе се и уви ръце около врата му. Кристъс не подсказа с нищо, че иска да я целуне, и Кори усети неочаквана, съвсем неочаквана паника. Какво се бе случило, за да го накара да се отдръпне така? — Да не би Пейдж Спенсър да има нещо против да съм там? — чу се да пита тя.

— Приключих с нея.

— Сигурен ли си? Искам да кажа, не желая да ти създавам никакви проблеми. Все пак тя е звездата на филма.

— Казах ти, това е история.

— Но все пак между вас имаше нещо, нали?

— Да.

Интуицията вече й подсказваше, че трябва да спре дотук, но сякаш не бе в състояние да го направи.

— Коя е другата жена, на която си казвал, че я обичаш? — попита тя.

— Това няма значение.

Вече виждаше как лицето му потъмнява, но така и не бе в състояние да млъкне.

— Сигурно е била изпълнителка на друга главна роля? — попита неловко тя. — С всичките ли правиш любов?

— Не.

— Но сигурно с повечето.

— Не.

— Тогава с колко? Или вече не можеш да ги преброиш?

— Виж, Кори — рече той, — и двамата знаем, че не ми е за пръв път — господи, та аз съм на четиридесет години, но и ти си имаш своето минало, и аз не те питам за него…

— Зная. Но все пак ми кажи, всичките ли бяха хубави като Пейдж?

— Хайде да отидем и да поспим.

— Просто ми кажи.

— Кори, стига вече!

— Криеш ли нещо от мен? — попита тя и сърцето й се сви от внезапна, неудържима ревност. — Може би все още си влюбен в някоя от тях?

— Кори, казах ти да престанеш. А сега да си лягаме. — И като остави чашата си, стана и тръгна нагоре по стълбите.

Гневна от собственото си поведение, Кори отнесе чашите в кухнята. Не знаеше откъде е дошъл този внезапен прилив на несигурност, но го предусети още преди да се е надигнал, защото се подхранваше от ревността й.

— Съжалявам — рече тя, когато седна на леглото и вдигна будилника да го навие.

— Забрави за това.

Кори изгаси лампата, придърпа завивката и легна до него в тъмнината. След няколко минути той се обърна към нея и я взе в прегръдките си.

— Какво ще кажеш да сключим договор? — каза той. — Ти няма да ме питаш за миналото ми и аз няма да те питам за твоето.

— Добре — отвърна Кори, като се надяваше гласът й да не е прозвучал толкова окаяно, колкото се чувстваше. Само че се питаше каква ли е вероятността да останат заедно, след като отсега започваха да крият един от друг разни неща?

Чак в малките часове на нощта, когато Кристъс спеше дълбоко, а тя все още лежеше в прегръдките му, Кори внезапно си спомни за връзката му с Анджелик Уорн. Обърна се неспокойно на другата страна. Значи това бе болното му място! Нямаше кое друго да е. Изведнъж й се прииска да си откъсне езика заради нещата, които бе казала за изпълнителките на главни роли. Беше убедена, че Анджелик Уорн е другата жена, на която Кристъс е казал, че я обича, а сега Анджелик бе мъртва. Кори не можеше да знае какво е изпитвал Кристъс към нея, дори нямаше представа що за връзка е била тяхната. Знаеше само, че той сигурно продължава да чувства нещо към Анджелик, след като се беше отдръпнал по този начин, а тя, в невежеството и жалката си ревност, бе успяла отново да разчовърка раната му. Но не бе имала такова намерение, просто бе сгрешила и той се беше отдръпнал от нея. „Дотук бе с любовта му към мен — помисли си ядно тя и притисна очите си с пръсти, за да спре напиращите сълзи. — Ако го бе казал искрено, щеше да бъде честен с мен и да ми каже какво всъщност се е случило между него и Анджелик.“ Той все още бе влюбен в нея, Кори знаеше това и съзнанието, че е била права да не му каже какво изпитва към него, изобщо не я утеши; дори напротив, това я накара да се почувства още по-зле.

Нямаше представа кога точно е заспала, но на сутринта, когато се събуди, видя, че Кристъс вече си е отишъл. Тя погледна часовника и видя, че все още е пет без петнадесет. Почувства се ужасно и като се претърколи на неговото място, зарови лице във възглавницата. Всичко бе вървяло толкова добре, преди да започне да го настройва срещу себе си, и сега той си беше отишъл, без дори да остави бележка. Опита да се самоуспокои, като си припомняше нещата, които бе казал и направил — ако чувствата му бяха толкова силни, тя едва ли бе в състояние да ги унищожи толкова лесно. „Той ще се обади по-късно днес — каза си енергично тя — и всичко ще се оправи.“

 

 

В девет Кори и Аналайз отново седяха в монтажната, а Колин беше готов да продължи изморителната работа до края на програмата. Веднага щом мониторите се включиха, Кори видя, че не са отхвърлили почти нищо, след като тя си е отишла. Това почти никак не я изненада, в такъв случай само щеше да й е още по-трудно да се настрои на това, което правеха. Единственото, което сега й се искаше, бе телефонът да звънне, да чуе как Кристъс й казва, че нищо не се е променило. Разбира се, той нямаше да се обади, в момента снимаше и едва ли щеше да има време, но тя продължаваше да се надява.

Сигурно защото бе така погълната от собствената си дилема, отначало не забеляза натегнатата атмосфера в стаята. Когато това най-сетне стана, се почувства немалко изненадана, понеже напрежението този път идваше не само от Аналайз, но и от Колин. Не че не си вършеше работата или не й отговаряше учтиво, когато го попиташе нещо, просто сякаш не бе в състояние да я погледне в очите. Едва ли можеше да се сърди, задето си беше отишла така предишната вечер, това не бе в негов стил. Може би Аналайз му бе казала нещо, но пък, когато Кори започна да я наблюдава малко по-внимателно, забеляза нещо наистина странно в поведението й. Движенията й бяха резки, почти отчаяни, очите й блестяха обезпокоително ярко, а когато се засмееше, смехът й бе толкова пронизителен, че караше Кори да потръпва. Освен това се смееше много, прекалено много, и то на неща, които не бяха смешни. Не че Кори биваше включвана в шегите; освен ако бяха за нейна сметка, разбира се.

Отначало Кори си помисли, че Аналайз й прави представление, за да й покаже, че пет пари не дава, задето й е потръгнало с Кристъс, докато нещата й с Люк очевидно вървяха зле. Но с течение на времето държанието на Аналайз видимо се влоши и Кори започна да осъзнава, че в това странно поведение има нещо повече от фалшиво перчене. Аналайз сякаш се клатушкаше на ръба на една пропаст, а истерията се промъкваше все по-близо, за да я избута съвсем.

— Аналайз, добре ли си? — попита Кори накрая, като се стараеше да бъде внимателна.

— Разбира се, че съм добре! — сопна й се Аналайз. — Защо, по дяволите, да не съм?

Кори сви рамене.

— Изглеждаш малко напрегната, това е всичко.

— Разбира се, че ще съм напрегната, опитвам се да докарам това проклето предаване докрай, нали? Но не се безпокой за мен, сигурна съм, че имаш да мислиш за далеч по-важни неща.

— Не, нямам — рече Кори. — Ако нещо те разстройва…

— Млъкни! Просто млъкни! Нищо не ме разстройва. Поне нищо, за което има нужда да се притесняваш. И защо трябва да се безпокоиш за мен? Е, не го прави, чу ли ме? Не искам да се притесняваш за мен! А сега да продължаваме!

Кори никога в живота си не бе чувала такъв силен вик за помощ, но когато Аналайз отново се обърна към екраните, тя разбра, че преодоляването на бариерата от вина, зад която тя се криеше, ще е всичко друго, но не и лесно. Очевидно се бе случило нещо, за да стигнат нещата до това положение, и каквото и да бе то, със сигурност се бе случило тази нощ — въпросът беше само как да открие какво точно е станало.

Накрая Кори успя да улови погледа на Колин, но когато прочете въпроса в нейния, той просто повдигна вежди, поклати глава и се обърна към контролното табло. Очевидно и да знаеше какво се е случило, не искаше да го каже.

Няколко минути по-късно Аналайз за пети път стовари длан по бюрото и заяви, че Кори е проклета идиотка, която не се чува какво казва. Кори се наведе към нея, за да й посочи един детайл от кадъра, когато Аналайз неочаквано я удари с юмрук в лицето.

— Махай се кучко такава! — кресна тя. — Просто се махни!

— За бога! — ахна Кори, като се държеше за бузата. — Какво става?

— Просто се махни оттук! Не те искам близо до мен! Всичко е заради теб! Всичко е заради теб, по дяволите!

— Кое? Аналайз, почакай!

Но Аналайз вече беше изхвръкнала навън от стаята и когато Кори понечи да тръгне след нея, Колин стана и я спря.

— Остави я — рече той. — Просто й дай време да се поуспокои.

— Но какво става? — попита настоятелно Кори. — Каква вина имам?

— Вероятно можеш и сама да си отговориш на този въпрос — каза Колин, докато я настаняваше обратно на стола й. — Аз знам само какво стана снощи, след като си тръгна.

— Е? — подкани го Кори, когато той седна. — Какво е станало?

След като спря записа, който беше оставил да тече, Колин обърна стола си и застана с лице към нея.

— Честно казано, Кори — рече той, — това не е моя работа и не искам да се забърквам, но едно ще ти кажа: по-добре да приключиш каквото имаш с Люк Фицпатрик, и то скоро, преди това момиче да е откачило.

— За какво говориш? — извика Кори. — Какво ти е казала?

— Нищо. Не беше и нужно, сам видях и чух всичко. Той връхлетя тук като побъркан…

— Кой?

— Фицпатрик! Кой мислиш? Дойде тук снощи пет минути след като ти си тръгна. Търсеше те и когато разбра, че те няма, ми се стори, че ще направи всичко тук на пух и прах. Никога през живота си не съм виждал и не искам повече да виждам подобно нещо. След това, когато Аналайз му каза, че си излязла с Бенати… Мамка му, Кори, помислих си, че ще я убие! Ако не го бях издърпал, сигурно щеше да го направи.

Кори клатеше слисано глава.

— И защо ме е търсил?

— Защо те е търсил? Ти ми кажи.

— Не мога — отвърна Кори. — Не знам. Не каза ли нещо, с което да подскаже причината?

— Нищичко.

— Е, защо ли се е разгневил толкова, че ме няма тук? — попита тя този път повече себе си, отколкото Колин.

— Както вече ти казах, не ми влиза в работата — повтори Колин.

— Не съм питал и не искам да знам. Но момичето е много зле и това е заради теб и онова, което имаш с Фицпатрик, каквото и да е то.

Кори стисна зъби.

— Нямам нищо с Фицпатрик! — каза му тя. — Трябваше сам да го разбереш, когато Кристъс дойде снощи. Както и да е, какво стана накрая? Тя с Люк ли се прибра…

— О, да, с него си отиде. Поне излезе оттук след него, като ридаеше така, че да ти се скъса сърцето, и му се молеше да я почака. А той продължаваше да й крещи, че не я иска, че иска теб… И защо, по дяволите, ти е позволила да си тръгнеш с Бенати, когато е трябвало да стоиш тук и да монтираш? Тя беше в истерия, а той… Е, както вече казах, приличаше направо на откачен! Един господ знае какво се е случило, когато са се прибрали у дома, но… Е, видя в какво състояние е тази сутрин.

— Отивам да я намеря — рече Кори и без да обръща внимание на възраженията му, стана и отиде в работната зала.

Най-сетне я намери — беше се свила в ъгъла на килерчето за канцеларски материали, седна на пода до нея, притегли я и я прегърна. За нейно облекчение Аналайз не се възпротиви и докато ридаеше и трепереше в прегръдките й, Кори забеляза белезите от въжета на китките й и същите рани на глезените.

Само след няколко минути Аналайз се обърна, зарови лице в рамото й и я прегърна през врата, сякаш беше дете.

— Точно така — каза утешително Кори, — изплачи всичко. Тук съм, няма да ти дам да си отидеш.

— О, Кори! — изхълца Аналайз. — Кори, беше толкова страшно! Би трябвало да те мразя за това и все се опитвам да си наложа, но не мога!

— Радвам се — усмихна се Кори. — Просто ми се искаше да знам защо го е направил.

— Той каза… Той каза…

Думите на Аналайз не можеха да се промъкнат през риданията, затова Кори я прегърна и рече:

— Всичко е наред, миличко, можеш да ми кажеш по-късно…

Сълзите на Аналайз рукнаха още по-силно.

— Съжалявам, че те ударих! — изхълца тя. — Кори, не исках да кажа такива неща. Не си виновна ти, зная, че не си. Просто той иска теб, не мен… Но зная, че ти не го искаш. Казах му го и той така се ядоса… Добре че Колин го издърпа от мен — струваше ми се, че ще ме убие, Кори! Стисна ме за врата и започна да ме души. Той ме мразеше, Кори! И после… Снощи, когато се прибрахме…

Аналайз млъкна и очите й се разшириха от ужас. Кори бутна отново главата й на рамото си. Аналайз трепереше толкова силно, че тя се уплаши да не й стане нещо.

— Какво се случи снощи, когато се прибрахте? — попита я няколко минути по-късно.

Аналайз вдигна глава и Кори отмахна нежно залепналите по бузите й кичури коса. Красивите, лъчезарни очи на Аналайз, сега зачервени и подути, търсеха нейните. Кори й се усмихна насърчително. Сведе очи, сякаш се срамуваше, и прошепна:

— Той ме изнасили, Кори.

— О, не! — изстена Кори и затвори очи, сякаш за да прогони от себе си ужасяващата гледка, която думите на Аналайз бяха извикали във въображението й.

— Казах му, че ще му позволя да прави любов с мен — продължи Аналайз, — но той не искаше. Каза ми, че ще чука Шивоун и че аз съм Шивоун, и говореше с онзи ужасен ирландски акцент. Понякога дори ми е било приятно да го чувам, но този път беше ужасно и така се страхувах… — Тя покри лицето си с ръце. — О, Кори, направо не мога да ти кажа какви неща направи с мен! Бяха толкова унизителни, толкова… Не, не искам да си спомням! Той каза, че ако си била тук, това никога нямало да се случи, но като видял, че те няма, щял да ме изнасили и да ме накара да изстрадам онова, което Шивоун е изстрадала… Говореше абсолютни безсмислици… Първо за теб, а после за Шивоун… И крещеше така силно, че щях да откача. Умолявах го да ми каже коя е Шивоун, но той…

Вече едва дишаше и макар да виждаше колко е объркана, Кори можеше само да предполага какви страдания е трябвало да изтърпи тялото й, за да ги преживява толкова силно в съзнанието си.

— Само да знаех коя е! — плачеше Аналайз. — Всичко е заради нея, сигурна съм. Но той обвинява теб… Защо обвинява теб, Кори? Знаеш ли коя е тя? Ако знаеш, моля те, кажи ми!

— Иска ми се да знаех — въздъхна Кори. — Но си права, че всичко е заради нея, няма друг начин. Къде е той сега?

— Не зная. Тази сутрин излезе заедно с мен. Не спираше да повтаря, че съжалява, че това никога повече няма да се случи… Каза ми да определя датата на сватбата, но аз не искам, Кори. Не мога да се омъжа за него сега, след всичко, което ми причини.

Кори облегна глава назад върху рафта. Ужасяваше се от мисълта колко е трябвало да изтърпи Аналайз, докато тя и Кристъс… Но нямаше полза да се разсъждава по този начин! Случилото се не бе по нейна вина. Не би могла да знае, че Люк ще се появи и ще направи такива неща. Все пак, ако беше останала… Ако беше останала, щеше да остане и Кристъс и сега Аналайз нямаше да стои тук като безпомощно, прекършено дете. Ала това се бе случило и Кори можеше само да благодари на бога, че по някаква причина Аналайз е решила отново да й се довери.

— Кори? — прошепна колебливо Аналайз.

— Ммм?

— Това за теб и баща ми не е вярно, нали?

Беше повече установяване на факт, отколкото въпрос. Кори я прегърна здраво и почти се усмихна, защото Аналайз сякаш четеше мислите й.

— Не, не е вярно — рече тя и се запита дали да не й каже направо защо не би могло да бъде вярно. Но веднага отхвърли тази идея — Аналайз едва ли можеше да понесе и това.

— Аз така и не го повярвах истински — рече Аналайз. — Но мама ме беше подпалила… Понякога е такава и я мразя за това… Казва неща, които не са истина… Но… Трябва да ти задам този въпрос, Кори, защо си била онази вечер с него в „Риц“?

— Говорех му за теб — отвърна Кори. — Тревожех се от отношението на Люк… Нали разбираш, при всичките неща, които ми каза за теб и които е казал на теб за мен… Е, дори не мога да се престоря, че ги разбирам, но определено нещо в главата му не е наред… Помислих си, че може би баща ти ще успее да помогне, че може би той ще ми обясни защо Люк е такъв.

— И успя ли?

Кори поклати глава.

— Всъщност не. Страхувам се, че майка ти дойде в неподходящ момент, така че не успяхме нищо да изясним. Но баща ти е много разтревожен за теб, Аналайз. И двамата сме разтревожени. — Тя направи пауза, без да знае дали е разумно да зададе следващия въпрос, но накрая все пак реши да попита: — Ще дойдеш ли с мен в полицията, за да им кажеш какво е направил Люк с теб?

Аналайз поклати глава незабавно.

— Не мога. Не искам да разказвам на никого, дори и на теб.

Кори реши, че засега по-разумно е да не настоява, и преглътна разочарованието.

— Поне ще престанеш ли да се срещаш с него? — попита тя.

— Не зная.

Отново се наложи Кори да преглътне неуспеха. Предаването, върху което работеха сега, показваше почти във всеки свой кадър колко е трудно, почти невъзможно да накараш една жена да се откъсне от мъжа, който има навика да я тормози. За жена като Кори това бе трудноразбираемо, но същото бе и за всяка, която не бе попадала в подобна ситуация. Знаеше само, че трябва да се погрижи Аналайз да не свърши като някоя от онези трагични жертви, които загубваха не само последната надежда, но и живота си.

— Ще направиш ли нещо за мен? — попита Кори Аналайз. — Вземи си почивка за останалата част от деня и отиди вкъщи при родителите си. Аз ще позвъня на баща ти и ще му кажа, че си тръгнала… Не, не се притеснявай, няма да му разправя какво се е случило… Просто иди при него и му позволи да се грижи за теб, докато довърша предаването.

От очите на Аналайз бликнаха нови сълзи.

— Не те заслужавам, Кори!

Кори се усмихна.

— Знаеш ли, понякога и на мен ми се струва, че не се заслужавам. Но няма как да се отърва от себе си, ти също.

След като изпрати Аналайз до колата й, Кори се върна тичешком в офиса, затвори вратата на Боб Чърчил зад гърба си и се обади на Филип. За щастие вдигна той, защото Кори изобщо не бе помислила какво ще каже, ако попадне на Октавия.

— Филип, тук е Кори — рече тя. — Аналайз е на път към вас. Страхувам се, че не е много добре…

— Какво се е случило? — попита Филип със скован от загриженост глас.

— Люк — какво друго! Но мисля, че ще се оправи. Поне временно.

— Какво й е направил? — попита настоятелно Филип.

— Не съм сигурна, но ми се струва, че този път е отишъл достатъчно далеч, за да разруши всичко, което тя изпитва към него, каквото и да е то. Не съм убедена в това, но надеждата умира последна. Както и да е, мислех си… Не зная дали е осъществимо, но ако можеш да я отведеш оттук за известно време… На почивка или нещо подобно…

— Ще го направя!

Кори едва не се усмихна на готовността му.

— И още нещо, Филип. Моля те, не й казвай, че идеята е била моя, защото, ако Октавия надуши какво става, може да убеди Аналайз, че просто се опитвам да я махна от пътя си, за да добия своето.

— Добре — съгласи се Филип. — Ами ти, Кори? И двамата знаем, че той се опитва да оплете и теб, или вече е престанал?

— Не, не е. Но сега главното е да откъснеш Аналайз от него — ако тя се съгласи да тръгне.

— Не, не! — заяви Филип. — Няма да те оставя. Трябва и ти да дойдеш.

— Не мога. Но ще се оправя, обещавам ти. Той няма да ми стори нищо лошо, не и докато… — Готвеше се да каже „докато Кристъс е тук“, но тъй като Филип не знаеше нищо за Кристъс, а и тя не бе сигурна дали той ще дойде пак, се спря и завърши решително: — Няма да ми стори нищо лошо.

— Къде е той сега?

— Не зная. Просто направи всичко възможно за Аналайз. — И затвори, преди баща й да успее да каже още нещо.

С маратонско усилие, като се имаше предвид колко бяха изостанали от графика, Кори и Колин успяха да довършат монтажа до осем вечерта. Програмата трябваше да бъде дублирана в четвъртък, което означаваше, че ще бъде готова точно навреме, за почивните дни, и че Кори ще може да отиде в Уилтшайър. Ако я поканеха, разбира се.

Изминаха още два дни, а Кристъс все още не се обаждаше. Люк също не се мяркаше никакъв, но поддържаше контакт с Боб, понеже Боб постоянно се оплакваше, че трябва да препредава указанията. Ала когато Кори го попита нехайно къде е Люк, отговорът на Боб бе:

— Мамка му, не ме питай!

Аналайз все още беше в дома на родителите си и Кори говореше с нея по три пъти на ден. До този момент Филип не беше успял да я убеди да заминат на почивка, но все пак през почивните дни щяха да отпътуват за Шотландия при една негова стара леля. „Което — мислеше си Кори — ми дава още по-голяма свобода за това време, но изобщо не променя факта, че Кристъс не ми се е обадил.“

— Тогава му се обади ти, по дяволите! — й каза сърдито Пола. — Имаш му номера, нали? Знаеш в кой хотел е отседнал…

— Ако ме иска — отговори й хапливо Кори, — тогава какво му пречи да се обади? Все пак той беше, нали, който си замина, без дори да остави бележка. И май взе да му става навик.

— О, боже! Чуйте я само колко е горда! Просто вдигни проклетия телефон!

— Не!

— Не те разбирам, Кори! Казва ти, че те обича, че между вас става нещо специално, а после само защото си заминава рано сутринта, за да започне снимките, ти не искаш да му се обадиш!

— Има и друго и ти го знаеш!

— Какво, онази история с Анджелик Уорн, дето ти самата си си я измислила? Ами иди и го попитай какво става, за бога!

— Няма да отида, освен ако не ми се обади. А и вече е сряда и по нищо не личи, че ще го направи, нали?

— Значи ще прекараш почивните дни, като се самоизяждаш от мисълта какво е можело да бъде и стоиш заклещена в онова ателие, съвсем удобна мишена за Люк Фицпатрик…

— Никой не знае къде е Люк — прекъсна я Кори.

— О, ще се появи! — каза язвително Пола. — Мога да се обзаложа за това.

И беше права, още на следващата сутрин той се появи в офиса.

Когато намери на бюрото си бележката, в която се казваше да отиде при него в кабинета, тя се изкуши да я хвърли в кошчето, но понеже знаеше, че няма да се измъкне толкова лесно, тръгна натам и пътьом прошепна на Алън Фокс:

— Знаеш ли къде е бил през последните няколко дни?

— Нямам представа. И защо трябва да знам?

Кори поклати глава.

— Просто питам.

— Виждала ли си го тази сутрин?

Кори поклати глава.

— Тогава те очаква голяма изненада — рече Алън Фокс и вдигна звънящия телефон с особена усмивка.

— Влез — рече Люк, когато Кори почука.

Кори бутна вратата и в момента, в който го видя, замръзна на мястото си.

— Какво има? — попита той.

Какво има ли? Божичко, приличаше на възкръснал мъртвец! Дори и тенът, който вероятно бе получил в солариум, не можеше да скрие жълтеникавия цвят на кожата или безжизнения му поглед… А косата му! Изглеждаше почти като скалпиран.

— Добре ли си? — попита тя, преди да успее да се удържи.

— Да, много съм добре, благодаря — каза троснато той. — Влизай, затвори вратата.

— Видя ли предаването? — попита тя, като се опитваше да говори нехайно. — Завършихме го в неделя. То е…

— Аналайз ми каза, че в събота си напуснала монтажа поне с два часа по-рано — рече той.

— Точно така — отвърна Кори.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?

Кори го погледна право в пожълтелите очи.

— Какво друго има за казване? — попита тя. Получи се двусмислица, която той не пропусна да забележи.

— Според мен трябва да знаеш, че Аналайз ме притиска да те уволня. Даваш й достатъчно основания, Кори. Ако пак си тръгнеш по-рано от монтаж, ще го направя. С Бенати ли беше?

— Да.

— Да — повтори той. — Тогава, мисля, трябва да знаеш, че си губиш времето. Той ни най-малко не е преодолял загубата на Анджелик Уорн. Просто те използва.

Кори изскърца със зъби. Откъде ли можеше Люк да знае, че името на Анджелик Уорн е последното нещо, което й се иска да чуе точно сега?

— Мисля — рече тя, — че решението зависи от мен.

— О, не! — кресна той. — Решението зависи от Бенати. Както зависеше от него и когато тя умря.

— Какво! — изсъска Кори. — За какво, по дяволите, говориш?

— Попитай Бенати.

— Не, теб питам! Откъде знаеш толкова много неща за него, когато той не иска дори да те вижда? Когато, също като мен, ти няма доверие за нищо! И след като говорим за това, защо е бил онзи фарс в монтажната в събота вечерта?

— Дойдох тук да те намеря! И ти не беше тук!

— Не бих нарекла това обяснение. Изплашил си Аналайз до смърт, а Колин те мисли за луд. И честно казано, смятам, че е прав!

— Няма да мине много време и ще ме наричаш свой съпруг — заяви той.

Кори така се слиса от тези думи, че не можа да реагира.

Точно в този момент телефонът иззвъня. Той го грабна и отговори троснато в слушалката. След това гласът му неочаквано омекна.

— Да, аз съм. — Послуша известно време и след това рече: — Не се тревожи, ще дойда. В момента го уреждам. Не, няма да те разочаровам… Да, разбирам… — И затвори слушалката. — Заминавам за известно време — каза на Кори. — Само за две седмици, но искам да знаеш, че когато Бенати те зареже, можеш да се свържеш с мен на…

— Не искам да знам къде мога да се свържа с теб! — процеди Кори. — Ако се случи нещо лошо между нас с Кристъс, ще знам със сигурност, че това е твое дело.

— Както онова, което става с връзката ми с Аналайз, със сигурност е твое дело? — попита остро той.

— Каква връзка с Аналайз? След всичко, което си й сторил в събота вечерта, съм искрено удивена и отвратена, че имаш наглостта да ми говориш по този начин.

Лицето на Люк най-сетне показа някакви признаци на притеснение.

— Тя ти е казала какво се е случило? — попита той.

— Не в пълни подробности, но знам, че си я изнасилил! Че си използвал тялото й, наричайки я Шивоун, и си й казвал, че това е нямало да се случи, ако съм била там. И защо е всичко това, Люк? Коя, по дяволите, е Шивоун?

Мимолетното му притеснение премина и той каза, отново възвърнал самообладанието си:

— Значи не знаеш всички подробности? — И кимна с очевидно задоволство.

— Коя е тя? — кипна Кори.

Люк продължи да я гледа, а след това каза с толкова любезна, че чак зловеща усмивка:

— Накрая ще дойдеш при мен, Кори.

Кори усети как започва да й се вие свят.

— Слушаш ли ме изобщо? — извика тя. — Ако искаш, чети по устните ми: не искам да имам нищо общо с теб, Аналайз също и що се отнася до нас…

— Можеш вече да си вървиш — прекъсна я Люк. — И бъди благодарна, че не обръщам внимание на начина, по който ми говориш. Никога не бих позволил това на свой подчинен, но от бъдещата си съпруга ще го понеса.

— Няма ли начин да разбереш? — кресна Кори.

— Заминавам тази вечер — рече той — и преди да тръгна, искам да чуя какви идеи имаш за следващото си предаване.

Кори вече си беше поела дъх да каже още нещо, но осъзнавайки, че само си губи времето, се обърна и излезе от кабинета.

 

 

Вечерта отново се обади на Пола.

— Той е луд! — заяви Пола. — Определено е луд, след като мисли, че ще се омъжиш за него. Каза ли на баща си за това?

— Не. Той само ще се притесни, а, честно казано, в момента мога да мина и без това.

— Е, предполагам, че онези проститутки също са можели да минат и без това… — отвърна яростно Пола.

— За бога, да не би целият свят да е полудял? — извика Кори. — Това пък откъде се взе?

— От теб! Откъде мислиш? Неотдавна ти сериозно вярваше, че той може да е убил онези жени… Помисли малко, спомни си как беше вързал Аналайз и Фелисити — а и теб, щом говорим за това! Всичките проститутки са били вързани, когато са били убити. Спомни си и как смяташе, че той познава Боби Макайвър… Как бие Аналайз… Как е изпаднал в ярост заради теб. Сглоби всичко, Кори, и какво се получава?

— Пола — рече Кори, — що се отнася до Боби Макайвър, полицията разпита Люк и сне подозренията си от него. Всъщност, като се замислиш, много мъже си падат по това да връзват и бият жени. Това не означава, че са…

— Убийци? — довърши вместо нея Пола.

Кори нададе яростен вик.

— Добре де, той е ненормален, той е извратен, аз ще съм първата, която ще го признае…

— Тогава си признай какъв е всъщност, фактите ще ти избодат очите, Кори, защо продължаваш да извръщаш лице от тях? На каква опасност се излагаш, за бога?

— Пола, нека спрем с това, и то веднага! Люк заминава, той лично ми го съобщи. Не, зная какво ще кажеш, че това няма никакво значение. Но има. Нуждая се от малко време да помисля, защото разумът ми казва, че мъж като него, директор на публицистична програма в националната телевизия, не може да избива хора просто ей тъй. Още повече, не би взел интервю от самия следовател. Добре де, помня какво съм казала преди и вярно, че инстинктът ми…

— Поговори за това с Кристъс! Той познава този човек…

— Не!

— Изслушай ме! Ти сама каза, че според Люк Кристъс е виновен за смъртта на Анджелик Уорн. Това не ти ли подсказва, че между тях се е случило нещо, за което си струва да знаеш? Вероятно Кристъс би могъл да разкрие нещо, което да ти помогне да решиш проблема веднъж и завинаги. А дори и да не успее, поне ще бъдеш с него през почивните дни…

— Пола! Престани! Казах ти, че не искам да мисля за това.

— Добре, прави каквото искаш. Обмисли го сама, но гледай да не държиш главата си заровена в пясъка прекалено дълго, защото, доколкото виждам, заминаването на Люк само отлага кризата, но не я избягва. А и знаеш не по-зле от мен, че предстои страшна криза! Така че направи нещо, Кори, говори с някого, преди положението да се е превърнало в истинска катастрофа!