Сюзън Луис
Мания (14)

Тринадесета глава

— Самичка ли си седиш тук?

Кори вдигна поглед от бюрото си и се усмихна, когато видя Люк да влиза в офиса.

— Съвсем сама — потвърди тя.

— Къде са другите?

— Едни обядват, други са на снимки.

Той кимна и докато го гледаше как прекосява офиса, Кори се запита как ли успява да изглежда толкова добре, когато навън е такава непоносима жега. Русата му коса беше съвсем изсветляла от слънцето, носеше избелели дънки, а ръкавите на ризата му на червени и бели райета бяха запретнати и разкриваха загорели ръце и златния ролекс, който никога не сваляше. Изглеждаше в хармония със себе си — нещо, за което Кори можеше само да мечтае.

Но тя по начало не обичаше лятото — поне по отношение на дрехите. Кожата й бе прекалено бледа и не й се нравеше да излага на показ цели участъци от нея, но при високите температури това ставаше неизбежно. Все пак и дума не можеше да става за тениски, понеже гърдите й бяха твърде едри, а и ужасно се притесняваше, защото знаеше, че зърната й винаги се очертават. Но Джорджи й беше помогнала, избирайки меки, красиво падащи памучни и муселинени блузи, под които да носи копринени корсажи; семпли рокли с къси ръкави и яркоцветни блузи на цветя за над джинсите. Точно сега наскоро оформената й коса, която изглеждаше по-гъста и тежка отвсякога, падаше на весели къдрици около врата и раменете й, макар да имаше чувството, че е залепнала за главата й.

Люк се приближи и приседна на ръба на бюрото й. Кори веднага се опита да скрие вестника, който четеше, но не беше достатъчно бърза.

— Значи вече е в града, а? — ухили се Люк и завъртя вестника към себе си, за да види по-добре снимката на току-що пристигналия на летище „Хийтроу“ Бенати.

Отне му няколко секунди, докато прочете надписа до снимката, и след това върна вестника на Кори. Но усмивката му бързо угасна, когато зърна зачервените й очи. Кори направи опит да извърне лице, но той я хвана за брадичката и отново я обърна към себе си.

— Добре ли си? — попита я.

— Разбира се — отвърна Кори. — Само съм малко настинала.

Той бе последният човек, на когото можеше да каже, че цялата нощ е лежала будна и е плакала заради думите на баща си.

— Е, и как мина срещата ти снощи? — дръзна да попита Люк.

— О, добре, благодаря. А вие с Аналайз? Къде отидохте после?

— Присъединихме се към едни приятели в артклуба в Челси. Трябваше да дойдеш, прекарахме си страхотно.

Кори се усмихна, но не каза нищо.

— И така — рече той, — решихте ли вече какъв ще е следващият ви проект?

— Транссексуалните — отвърна Кори. — Аналайз отиде на обяд с трима от тях.

Тя самата не отиде, защото нямаше настроение след мрачната и тягостна нощ.

Люк не изглеждаше особено въодушевен от идеята.

— Сигурен съм, че имате разумни доводи — каза той. — Изложихте ли ги на оперативката тази сутрин?

— Да. До десетина дни трябва да излезе доклад, според който през последната година броят на операциите за смяна на пола по света е нараснал със седем процента.

— И Боб хареса идеята?

— Аха.

— Добре тогава. Между другото, видя ли в тазсутрешния брой на „Гардиан“ отзивите за снощното ни предаване?

Кори кимна.

— Страхотно, нали?

— Разбира се. Нямам търпение да видя рейтинга.

Люк помълча, наблюдавайки Кори, която гледаше навсякъде другаде, но не и към него.

— Хей — каза накрая той, — нещо те е разстроило. Защо не ми разкажеш?

— Няма нищо. Добре съм — отвърна Кори, като вдигна поглед и се усмихна.

— Така е по-добре — рече той и я погали с пръсти по бузата.

В този момент Кори се почувства толкова уязвима, че за малко пак да се разплаче. Но вместо това преглътна и каза:

— Люк, бих искала да поговоря с теб за Боби Макайвър.

— За Боби ли? — попита любопитно той. — Какво за него?

— Ами вчера детектив-инспектор Радклиф ми подхвърли нещо. Каза, че умът на Боби Макайвър бил като на десетгодишно дете. Беше ли го съобщил и на теб?

Люк поклати глава.

— Не. Но нямах кой знае каква възможност да разговарям с него без камера.

— Не ти ли се струва странно? — отбеляза Кори. — Искам да кажа, един мъж с детски ум да посещава проститутки?

Люк сви рамене.

— Не знам. Предполагам, че има мъжко тяло, а оттам и мъжки апетит.

— Може би, но това не е всичко, нали? Например как, за бога, е успял да измине целия път от Шепърд Маркет до Камбъруел? И как след това е отнасял труповете от Камбъруел до брега на реката в Челси?

Люк сви замислено устни.

— Умът ми не го побира — рече той. — Но няма съмнение, че Радклиф и хората му в крайна сметка ще намерят отговорите — ако не са го направили вече.

— Не мога да проумея защо Радклиф каза на мен за слабоумието на Макайвър. Тази сутрин прегледах всички вестници и никъде не открих да се споменава за това. — Тя помълча малко, после каза: — Люк, може да ти прозвучи откачено, но останах с впечатлението, че Радклиф се опитва да ми каже нещо, имам предвид, нещо друго.

— Като например?

— Не зная. Но преди да си тръгна, ми каза, че ще държим връзка. Какво ли имаше предвид?

Люк поклати объркано глава.

— Знаеш ли къде държат Боби?

— Не. Радклиф ми каза само, че е на сигурно място.

— На сигурно място?

— И аз се учудих. Каза ми, че го пазели от пресата.

— Но нали всеки арестуван е недостъпен за пресата?

— Знам. Мислиш ли, че трябва пак да се свържа с Радклиф?

Люк помисли малко.

— Изчакай няколко дни — каза накрая той. — Да видим дали Радклиф ще ти се обади. Ако не, пак ще си поговорим.

— Добре.

Люк й се усмихна с обич, след това стана, хвана я за ръката и я накара да се изправи. Известно време само я гледаше, шарейки с очи по лицето й, като очевидно доста се забавляваше със стеснителността й. Накрая каза съвсем тихо:

— Бих искал да те целуна, ако може.

— О, не, не, не тук! — каза разтревожено Кори.

Той продължи да я гледа с очакване и накрая, когато срещна очите му, Кори се изненада от дълбокото чувство в тях.

— Добре — каза той. — Но може ли поне да те прегърна за малко?

Тъй като не знаеше как да му откаже, Кори му позволи да я притегли в прегръдките си, като се молеше да не влезе някой. Люк я държа дълго в обятията си, притискайки цялото й тяло към себе си, но за нейно облекчение в това като че ли нямаше нищо сексуално. Започваше отново да усеща онази ужасна тъга у него. Докато беше в обятията му, Кори почувства как и нейното напрежение започва да се стопява; беше толкова хубаво някой да я прегръща така. Люк имаше силни ръце и въпреки всичките й опасения спрямо него, в онези няколко секунди й се искаше единствено да не я пуска.

— Понякога — прошепна Люк — ми се струва, че ти си единственото хубаво нещо, което някога ми се е случвало.

Кори не каза нищо, но когато той я притисна още по-силно към себе си, усети, че му отвръща със същото.

— О, боже — въздъхна той, когато най-сетне я пусна. — Мисля, че започвам да разбирам какво й е на Аналайз.

Кори се намръщи, което го накара да се усмихне.

— Имам предвид да изпитваш към някого нещо, а той да не отговаря на чувствата ти — обясни Люк.

Кори сведе очи и понечи отново да се обърне към бюрото си.

— Няма нищо — рече Люк и прокара пръсти през косата й. — Няма да те карам да говориш за това, ако не искаш.

— Не че не искам да говоря за това — рече Кори, — просто не смятам, че говориш искрено.

— Зная. Но съм искрен. Повярвай ми, така е. Но няма да те принуждавам, Кори. — Той се засмя тихо. — Не мога, дори да искам. Чувствата са си твои и от мен зависи само да се опитам да ги спечеля. Макар че досега май не се справям кой знае колко добре, нали?

— Какво ще кажеш да поговорим за това някой друг път? — попита Кори. — Всеки може да влезе и не мисля, че някой от нас би искал… — И млъкна, понеже не знаеше как да довърши изречението.

— Кога мога да те видя? — попита той.

— Не зная. Времето ми е здраво запълнено до края на седмицата.

— Мен пък няма да ме има през почивните дни.

Преди да успее да се сдържи, Кори се обърна и го погледна. Беше й на върха на езика да го попита за Шивоун; копнееше за това още откакто Аналайз й бе казала за съществуването на тази жена. Но не го беше питала, нито пък смяташе да го направи сега, защото, ако го споменеше, щеше да издаде Аналайз.

— Къде отиваш? — задоволи се да попита тя.

— При един приятел.

— О!

— Не е някой, който може да ти създаде притеснения — засмя се той. — Достатъчно се измъчваш и с Боби Макайвър.

След това се прибра в кабинета си, а Кори, озадачена от последната му забележка, седна и започна да си вее разсеяно с вестника.

Изведнъж, някак необяснимо, й се стори, че Люк знае за Боби Макайвър повече, отколкото признава. Може би защото на два пъти го беше нарекъл просто Боби. Или защото най-неочаквано го бе вмъкнал отново в разговора? Но не, имаше и нещо друго; бе казал нещо, може би не точно днес, може би вчера, но какво? Просто не можеше да се сети. После осъзна, за кой ли път, че изпитва към него недоверие, докато той всъщност не бе проявил нищо друго, освен тъй нужната й привързаност, и отново се зае да рови из книжата.

Ала подозренията продължаваха да не й дават мира. Помисли си дали да не поговори за това с Фелисити на следващата вечер, когато щяха да се срещнат, за да отпразнуват успеха й — Фелисити скоро щеше да пътува за Холивуд, където я бяха одобрили за главната роля в един филм — но после си спомни, че беше обещала на Радклиф да не разкрива истината за състоянието на Макайвър. А и понеже това засягаше убитите проститутки, Фелисити надали щеше да го задържи в тайна. Но все пак разказа на Фелисити как Люк я е прегърнал в офиса и колко е обезпокоена от собствената си реакция.

— Понякога просто не мога да се разбера — каза тя, когато върнаха менютата на келнера. — Искам да кажа, че му нямам доверие; и как бих могла, след като се държи така? Само че — е, това вече ще ти прозвучи доста самонадеяно — понякога оставам с впечатлението, че наистина не съм му безразлична. И дори не мога да кажа, че той ми е безразличен, защото, въпреки всичко, все още може да събужда… е, нали разбираш, някои чувства у мен.

Фелисити сви рамене.

— Той е хубав мъж. Прибави към това малко загадъчност и оттенък на непредсказуемост и се получава унищожителна комбинация. А и да не забравяме, че е ерген. Може ли да има по-голямо предизвикателство от това да си жената, която най-сетне ще му нахлузи брачния хомот?

— Но аз не гледам на него като на предизвикателство, не и по този начин. Честно да си кажа, но само не ми се смей, Фелисити, понякога действително се страхувам от него. Зная, че това звучи малко драматично, длъжна съм да го призная, но след това винаги се чувствам като пълна глупачка, но въпреки това в него има нещо, което определено ме тревожи. И просто не мога да разбера какво е.

— Има ли значение, след като не смяташ да започваш връзка с него? — попита Фелисити, отпи от виното и кимна на келнера да налива.

— Не, предполагам, че не. Имай предвид, че ми е доста трудно да го предотвратя. Но има значение за Аналайз. Спомняш ли си какво ти казах за Шивоун? Благодаря — обърна се тя към келнера.

Фелисити кимна.

— Жената, на която е щял да изпрати картичката?

— Точно така. Макар че всъщност това е името, с което Аналайз твърди, че понякога я нарича. Е, той смята да замине за почивните дни и предполагам, че отива да се срещне с нея.

— И?

— Аналайз казва, че я бие след всяка своя среща с тази Шивоун.

— И имаш някакъв велик план как да предотвратиш това?

— Не, не точно. Знаеш каква е Аналайз, не иска да чуе и дума против него; освен ако не я казва самата тя. Просто си мисля…

— Аз пък си мисля просто да сменим темата — прекъсна я Фелисити. — Когато стане дума за това момиче, започваш да се държиш като квачка. Остави я сама да се грижи за себе си, а ти, мадам, вземи поне веднъж да помислиш и за себе си. Като например какво може да направи за теб Люк Фицпатрик.

— И какво би могъл да направи за мен? — ухили се Кори.

— Кристъс Бенати.

Сърцето на Кори се преобърна.

— Какво за Кристъс Бенати? — попита тя.

— О, стига, той е в града и ти го знаеш!

— Е, и?

— Люк го познава, нали? А той е мечтата на живота ти или поне така ми каза веднъж. Защо не поискаш Люк да ви запознае?

— Не мога да направя такова нещо! — рече Кори, понеже не искаше да си признае, че през последните двадесет и четири часа тази мисъл неведнъж й беше минавала през ума.

— Защо не, за бога? Не са много хората, които имат възможността да бъдат представени на Кристъс Бенати, така че недей да изпускаш случая. Какво толкова можеш да изгубиш? И ако се осмелиш да го направиш, не забравяй, че той е просто един мъж. От плът и кръв, също като останалите, а вероятно и същото копеле като тях. Но би било добре след това да казваш, че се познаваш с него, нали?

Кори се засмя.

— Бих дала живота си за това — призна тя, — но мисля, че с Люк са се спречкали за нещо. Не ме питай за какво, просто си спомням, че Люк веднъж ми спомена.

— И какво от това? Ти попитай. Не се знае, това може да е началото на нещо голямо.

— А ти току-що взе, че го съсипа — нацупи се Кори. — Десет години си по-голяма от мен и да не знаеш, че човек никога не бива да казва на глас мечтите си. Като го направиш, все едно че си се сбогувал с тях.

— Ти не ги произнесе, аз го направих. Но ако действително се надяваш на нещо с Бенати, нещо значително де, на твое място щях още сега да си го избия от главата.

— Зная, че никога не би обърнал внимание на такава като мен и че това са само фантазии.

— За това не знам; знам само, че той е от Холивуд. Което означава, че просто няма да е достатъчно добър за теб. Ти имаш нужда от истински мъж, Кори, не от фалшив, а това е единственото, което произвежда Холивуд — фалшиви хора. Толкова са самовлюбени, че чак да не повярваш. Накарай Люк да те представи на Бенати и ще разбереш какво имам предвид. През първия половин час ще е страхотно, ще можеш да го гледаш и да си фантазираш на воля разни работи, а и същевременно да го слушаш какво приказва. Е, последното просто ще ти се наложи, понеже той няма да спре да говори за себе си. Казвам това, защото всички от Холивуд са едни и същи — аз, аз, аз. Всичко това е толкова фалшиво и тооолкова досадно, че само след пет минути ще си готова на всичко, за да се махнеш оттам.

Кори се смееше.

— Ами ако не стане така? — подразни я тя. — Ами ако се влюбя в него?

— Тогава ще станете двама влюбени в него, нали?

— Какво?

— Ти и Бенати — засмя се Фелисити. — Всъщност, като си помисля, ще станете шест милиона души, влюбени в него. А сега хайде да хапнем, умирам от глад.

 

 

Люк стоеше неподвижно пред огромния прозорец и гледаше морето. Слънцето блестеше ослепително и сливаше небето и морето в едно. Люк бе опрял ръка върху облегалката на стола и усещаше топлината на кожата й през тънката блуза. На устните му играеше усмивка, но в очите му имаше тъга, бездънна като страданието в сърцето му. Въпреки това, когато попита дали е получила цветята, които й беше изпратил, гласът му прозвуча спокойно.

След малко се обърна, погледна я и вдигна няколко паднали кичура.

— Днес изглеждаш прекрасно — каза й, а после се наведе и я целуна по главата.

След това придърпа един стол, взе ръцете й и каза:

— Радвам се, че цветята са ти харесали. Ако искаш, другата седмица ще ти изпратя още.

Шивоун гледаше втренчено през прозореца, без да мига, и погледът й потъваше някъде в огромното пространство от искряща светлина. Ръцете й лежаха безжизнено в дланите на Люк.

— Страхувам се, че днес няма да има разходка — засмя се той, — но може пък да излезем с колата. Свалил съм й покрива. Не? Добре, предполагам, че навън е малко горещо. — Той помълча и наклони глава на една страна. — Попита ли ме как са нещата в TW? О, просто прекрасно. Рейтингът ни отново се покачи. Новата проучвателка работи просто чудесно. Казах ти за нея, нали? Името й е Кори. Да, разбира се, че ти казах. — Той се засмя. — Всъщност започнах да хлътвам по нея. Тя е просто изключителна. — И отново млъкна, сякаш я слушаше. — Какво ще стане с Аналайз ли? Е, със сигурност съм хлътнал и по нея. — После въздъхна. — Как ми се иска да можеше да я видиш, Шивоун, страшно би се изненадала. Точно както се изненадах и аз, когато я видях за пръв път. Извинявай, какво каза? А, да, тя е много красива. А Кори? Ами Кори е по-различна. Тя е по… Да видим, как би могла да се опише Кори? Тя е забележителна. Да, забележителна. И е… ами неомърсена от живота. Толкова добре се чувствам, когато съм с нея. — Той отново се изкикоти. — Но когато я гледаш, е лесно да забравиш за невинността й… Има удивително тяло. На пръв поглед изглежда опитна, но сърцето й е почти като на… да, като на дете. — После смръщи чело и изминаха няколко минути, преди да продължи: — Да, права си, скъпа моя, Кори би била подходяща за мен. Но, нали разбираш, нещо у нея ме безпокои. Какво ли? О, много неща. Първо, никога не се поддава на ласкателства, за разлика от повечето жени, а и да можеше да я видиш как работи. С нас е от съвсем скоро, но изглежда така, сякаш винаги е била там. И подозирам, че храни амбиции в съвсем близко бъдеще да поеме управлението на TW. Ако й се даде време, вероятно би успяла, но макар че е амбициозна и е добър професионалист, почти съм сигурен, че колкото и да се перчи и прави на самоуверена, дълбоко у себе си е една малка глупачка. Защо ли? — Люк сви рамене. — Ами защото е романтичка — отговори той, сякаш това обясняваше всичко. — Каквато и да е ситуацията, сърцето й винаги ще взема надмощие, сигурен съм в това. Всъщност на това разчитам. Но разбира се, имаме и Аналайз. Кори вече знае, че тя й е сестра, и с това нейно сантиментално сърце ще прави всичко, за да я предпазва от нещата, които смята за лоши. Такава си е Кори. Много е свястна. А това я превръща в такава глупачка: Чувства се объркана, когато се сблъска с грозната страна на живота. Макар че трябва да й се отдаде дължимото — никога не бяга, въпреки че я мрази. Възхищавам се от смелостта й. — Люк помълча малко и лицето му помръкна. — Бих искал да можех да кажа същото и за баща й — изръмжа той. — Мислех, че вече се е предал, но не е. Не му стиска. Все пак не бих искал аз да го предам, защото бих загубил влиянието си над него. А така, докато той е навън, на свобода, ще го карам да страда за всичко, което е сторил… На теб, на Аналайз… — Той въздъхна и погледът му придоби отнесен израз. — Не искам да наранявам Аналайз, знаеш това, нали, Шивоун? Аз я обичам. Но Кори е жената, от която имам нужда. Тя би могла да промени целия ми живот… Да, права си, голяма дилема, но виждам, че всъщност не ти се слуша за това. Защо не ми кажеш какво прави, откакто идвах последния път?

Лекият ветрец повдигна косата на Шивоун и издуха един кичур върху устните й. Люк се наведе напред и го отмахна. Лицето му бе съвсем близо до нейното и той остана така. Гледаше я и търпеливо чакаше да проговори.

Половин час по-късно стана, целуна я нежно по бузата и си отиде.

 

 

— Кори! Кори! Аз съм! Пусни ме да вляза. Моля те, пусни ме да вляза!

Аналайз думкаше като обезумяла по вражата на ателието и когато Кори отвори, буквално се строполи в ръцете й.

— Боже мой, какво е станало? — извика Кори, когато видя лицето й. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

— Видях. Поне той прилича на призрак. О, Кори, трябва да дойдеш! Моля те! Трябва да дойдеш!

— Къде да дойда? — попита Кори, като затвори вратата и погледна крадешком часовника на стената. Беше един и половина през нощта.

— У Люк. О, Кори, трябва да го видиш! Ужасно е! Не зная какво да правя! Опитах се да поговоря с него, да разбера какво е станало, но той не иска да говори. Просто си седи и гледа като зомби. Ужасно е — сякаш… сякаш е мъртъв! Диша и очите му са отворени, но просто не иска да говори. О, Кори, кажи, че ще дойдеш! Моля те! Не знаех към кой друг да се обърна.

— Почакай да се облека — рече Кори. — С кола ли си?

— Да, отвън е. Опитах се да ти се обадя — подвикна Аналайз след нея. Кори вече се качваше по стълбите. — Но телефонът ти дълго време даваше заето.

— Да, бях го изключила — извика Кори през балкона, без да споменава, че го е направила, за да поспи, без никой да я безпокои.

Двадесет минути по-късно Аналайз вече отваряше вратата на апартамента му. Когато видя, че оттам я посреща пълна тъмнина, очевидно се стъписа и докато се промъкваха вътре, Кори почувства някакво безпокойство.

— Да не би да е излязъл? — попита тя шепнешком.

— Не зная. Едва ли. Колата му беше долу. Да светна ли?

— Да, да, разбира се — каза Кори далеч по-смело, отколкото се чувстваше. Сепна се, когато антрето се обля в светлина, и като погледна към Аналайз, видя, че тя е не по-малко нервна от нея. — Къде беше Люк, когато ти излезе?

— В дневната.

Кори надникна през вратата.

— Е, вече не е там — каза тя, след като огледа празната, осветена от луната стая.

— Може би си е легнал? — предположи Аналайз.

— Тогава би трябвало да си вървим.

— Но не е ли по-добре първо да проверим? Имам предвид да се уверим, че е добре.

Кори я погледна втренчено, докато обмисляше как да постъпят. Изведнъж вратата на спалнята изскърца и те инстинктивно се хвърлиха една към друга.

— О, боже! — ахна Кори при вида на зловещата сянка, която се прокрадна през дневната. После вдигна поглед и когато видя силуета на Люк, очертан върху вратата на спалнята, не знаеше чие сърце думка в ушите й — нейното или на Аналайз.

— Люк? — рече нерешително Аналайз. — Люк, ние сме. Добре ли…

Но млъкна, когато Люк светна лампата. Кори усети как сърцето й пада в петите.

— Какви ги вършите, по дяволите? — почти кресна Люк. — Помислих, че се промъкват крадци.

— Люк, добре ли си? — извика Аналайз и се хвърли към него.

Той завърза по-здраво колана на халата си и я прегърна с една ръка.

— Разбира се, че съм добре. Какво да ми има?

Аналайз се обърна безпомощно към Кори, очевидно надявайки се тя да обясни.

Кори я изгледа сърдито, отправи очи към Люк и сви притеснено рамене.

— Е, предполагам, че е най-добре да се прибирам — каза тя. Направо умираше от срам.

— О, не, хич не си го и помисляй — рече Люк. — Очаквам да ми дадете някакво обяснение. Аналайз, иди да сложиш чайника. Или още по-добре, извади брендито. Но не, не за теб, ти трябва да пийнеш чай.

— Но, Люк…

— Чай! Или портокалов сок. Никакъв алкохол повече тази вечер.

Аналайз сведе покорно поглед и отиде в кухнята. Люк се приближи до шкафчето с напитките и извади оттам бутилка от бренди. Когато видя, че е празна, направи гримаса и я върна обратно на рафта.

— В петък, когато заминавах, тази бутилка беше пълна — каза той на Кори, която продължаваше да стои в антрето. — А снощи, като се върнах, Аналайз беше тук и ме чакаше — е, няма нужда да обяснявам в какво състояние беше, празната бутилка говори достатъчно красноречиво. С кола ли дойде до вас?

Кори кимна.

— Господи, някой ден ще се убие. — След това се усмихна. — Можеш да влезеш, знаеш, че не хапя.

— Наистина ли е изпила толкова бренди? — попита Кори, докато сядаше на коравия стол между двата вертикални прозореца.

Люк сви рамене.

— Сигурно. Никой друг не е влизал тук. И какво толкова ти каза, че те накара да хукнеш насам посред нощ?

— Всъщност не много — призна Кори. — Искам да кажа, изглеждаше малко истерична и изобщо не си помислих, че може да е пила. Каза ми, че не искаш да говориш с нея. Че просто си седиш и нищо не казваш.

Люк се засмя.

— Права е, така беше. И тя знае защо, макар че едва ли ти го е казала.

Кори поклати глава.

— Не исках да говоря с нея, защото си е наумила, че имам връзка с друга жена и че през почивните дни, когато ме няма, ходя при нея. Така ме вбесява с тази своя параноя, че едва се сдържам да не я ударя. Всъщност вече съм я удрял. Само така мога да овладея истерията й.

— Люк?

Кори и Люк се обърнаха едновременно и видяха Аналайз на вратата. Люк въздъхна и протегна ръце към нея.

— Ела тук — каза й той.

Аналайз почти изтича към него и когато Люк я прегърна, Кори си помисли колко мъничка изглежда тя в прегръдките му. И нежността му я обгръщаше, сякаш бяха баща и дете.

— Би трябвало да ти се сърдя — каза той, като я галеше нежно по косата. — Сто пъти съм ти казвал да не караш тази кола, когато си пила. Добре че не ти се е случило нищо, в момента само това има значение.

— Направих чай — каза тя и вдигна към него насълзени очи.

— Тогава вземай твоята чаша и право в леглото. След малко ще дойда при теб.

Аналайз отново тръгна да изпълнява нареждането и Люк се обърна към Кори.

— Искаш ли чай?

Кори поклати глава.

— Не, по-добре да се прибирам.

— Чувствай се добре дошла тук. Можеш да легнеш при Аналайз. Аз ще спя на канапето.

— Не, няма нужда. А и мисля, че тя би предпочела тази нощ да спиш при нея.

— Как ще се прибереш? — попита Люк, докато я изпращаше до входната врата.

— Ще взема такси.

— По това време на нощта? — Той се наведе и вдигна чантата, която Аналайз беше оставила на пода. — Ето — каза й, като й подаде връзка ключове. — Вземи колата на Аналайз. Аз ще я закарам на работа утре сутринта.

Докато взимаше ключовете, тя потърси погледа му, но Люк наведе глава, сякаш не искаше да среща очите й. Кори го докосна инстинктивно по ръката, но той просто посегна, отвори вратата и каза:

— Благодаря ти, че я докара.

Докато се движеше предпазливо със спортния мерцедес по пустите улици на Найтсбридж, Кори изведнъж откри, че едва потиска желанието си да изкрещи. Повтаряше си, че би било глупаво, но просто едва се сдържаше. Аналайз не бе направила никакъв опит да отрече, че е пила, и това ужасно разстройваше Кори, защото бе сигурна, че е трезва. Поне не беше изпила цяла бутилка бренди. Доста странно изглеждаха както нежеланието й да се защити, така и ужасната тъга, която Кори отново бе усетила у Люк. „Какво ли става между тях? — чудеше се тя. — Какво ли се е случило, та да накара Аналайз да хукне презглава към мен? И защо в първите няколко секунди, когато двете с Аналайз влязохме в апартамента, усетих такъв неудържим страх?“

 

 

Три дни по-късно, в една почивка между снимките, Кори и Аналайз се разхождаха из Ричмънд Парк. Аналайз постоянно се кикотеше, ръгаше Кори в ребрата и се опитваше да я гъделичка.

— Защо не се опиташ да се държиш прилично? — засмя се Кори, хвана ръцете на Аналайз зад гърба й и я задържа на разстояние от себе си.

— Не мога! Не мога! Не мога! — извика Аналайз и размаха ръце във въздуха.

— Хората те гледат — каза Кори.

— О, добре! Искам да ме гледат. Един ден, когато връзката ни с Люк бъде официално оповестена, може би ще си спомнят, че са ме видели как се скитам из Ричмънд Парк и се скъсвам да крещя от радост.

— Хайде де, не се увличай — рече Кори, макар че не й допадаше да замества гласа на разума. — Казал е само, че обмисля дали да не ти предложи да се ожените.

— О, не бъди толкова черногледа! Щом си го мисли, значи ще го направи.

Кори поклати скептично глава, но въпреки това се усмихваше. Фактът, че повече не споменаха за неделната нощ, не й се струваше чак толкова странен, изглежда, беше започнала да свиква с тези удобни премълчавания. А и сега наистина не бе моментът да напомня на Аналайз, че двамата с Люк имат цял куп проблеми, които трябва да разрешат, преди изобщо да си помислят за брак. Един от тях бе Шивоун, която и да беше тя. Кори нямаше представа дали наистина Люк прекарва почивните си дни с нея, макар да подозираше, че е така. Но този път поне на Аналайз й се размина без бой. „И защо да не я оставя да се чувства щастлива, поне за кратко — мислеше си Кори, — и без това един господ знае колко страдания изтърпява от Люк.“ Искаше й се да се отърве някак от мрачните си предчувствия — мразеше тя да бъде песимистът, но колкото и да се стараеше, недоверието й към Люк растеше, вместо да намалява.

Отново бяха започнали да я глождят подозренията, свързани с Боби Макайвър. Последните няколко дни, преди да излезе от офиса заедно с екипа, бе забелязала, че Пру, която междувременно бе станала помощник-проучвател, изрязва от вестниците всички статии за Макайвър. В това нямаше нищо необичайно, за всичко се правеха досиета; необичайно бе предчувствието, което я накара да провери дали някой не ги изисква. Точно така се и оказа. Люк се беше разпоредил всички материали, които имат някаква връзка с убийствата на проститутките, да бъдат отделяни и да го чакат сутрин на бюрото му. Освен това Кори си спомни кое я е накарало да заподозре, че Люк знае за Макайвър повече, отколкото твърди — беше й казал името и адреса му от телефона в колата си само няколко минути след излизането на новината. Разбира се, той имаше връзки в полицейските среди, което лесно би обяснило първоначалната му осведоменост, но Кори щеше да бъде далеч по-доволна от това обяснение, ако Люк не бе започнал да нарича Макайвър Боби.

— Ти не ме слушаш! — възкликна Аналайз.

— Защото говориш глупости, ето защо — отвърна Кори, загледана в няколкото сърни, които се скриха уплашено между дърветата.

— Въобще не чу какво казах!

— Е, и какво каза?

— Казах, че снощи ми се обади Фелисити Бъридж.

— О? — рече изненадано Кори.

— Казах й, че ще го направя.

— Кое?

— Видя ли, нали ти казах, че не ме слушаш! Обещах й, че ще накарам Люк да те представи на Кристъс Бенати!

— О, не, Аналайз! Не го прави, ще умра от срам!

— Страхувам се, че е твърде късно. Вече го помолих и той каза, че ще види какво може да направи.

— О, боже — изстена Кори, — не си му казала, че го правиш заради мен, нали?

— Не. Казах му, че ние двете искаме да се запознаем с него. Но се боя, че Люк се досети, че е повече заради теб.

— Ами ще се досети, разбира се. Изглежда, целият свят знае, че си падам по Кристъс Бенати! А сега и той самият ще разбере. О, боже, не смятам, че ще издържа! Да се надяваме, че Люк няма да успее, защото иначе със сигурност ще се изложа като…

Тъкмо в този момент Кори стъпи в една падинка в земята и беше принудена да се затича на куц крак към първата пейка. Когато се обърна назад, Аналайз се превиваше от смях. Кори също се смееше, но след това, когато се озърна да види дали не я е видял още някой, усмивката замръзна на устните й.