Белва Плейн
След пожара (6)

Пета глава

Те танцуваха и се въртяха под звуците на музиката цял следобед. Оркестърът от петима музиканти свиреше невероятно. Дансингът се издигаше на моравата, а встрани имаше подготвена тента, в случай че завалеше дъжд. За щастие времето беше хубаво. Около дансинга бяха подредени малки масички, покрити с бели колосани покривки с панделки от тафта. Семейството на Хиацинт си отдъхваше на една от тях и наблюдаваше танцуващите.

Джим бе „в стихията си“, както често сам се изразяваше.

— Виж какво завъртане направи Джералд — рече той. — Направо е в стихията си. И Хай не му отстъпва. Не знаех, че танцува толкова добре.

Франсин изглеждаше замислена. „Предполагам, че не знаем и много други неща за нея“ — каза си тя наум.

— Моята скромна сестричка. Кой би си помислил, че ще се омъжи първа от нейния клас! — не криеше удивлението си Джордж. — Джералд е свестен и ще постигне много. Сигурен съм, защото съм срещал доста мъже като него в банковите среди.

— Да, голям чаровник е — съгласи се баба му. — Направо се влюбих в него още първия път, когато го видях. Както казах веднъж на Хиацинт, бракът е много сериозна стъпка. Сигурна съм, че съвместният им живот ще бъде прекрасен и тя ще е много щастлива. Ти какво мислиш, Франсин?

„Хиацинт, естествено, й е споделила какво мислех за Джералд в началото и сега тя се опитва да изтръгне от мен категоричен отговор — каза си наум Франсин. — Поне през последните месеци не е заслужил с нищо неодобрението ми.“

— И аз мисля така — отвърна тя.

Искрено се надяваше да не е нанесла непоправима вреда с грешната си преценка за мъжа, когото дъщеря й очевидно обожаваше. Молеше се споменът за крайното й изказване да избледнее напълно. Седнала под яркото слънце, Франсин потъна в меланхолия. Колко лесно отгледа онези трима млади мъже, които сега се вихреха на дансинга! Нито един от тях не я бе карал да се чувства объркана. С Хиацинт нещата стояха различно. „Сигурно доста се е дразнила от мен — мислеше тя. — Притеснявах се за нея и се карахме по-често, отколкото трябваше. Просто исках да е по-весела и жизнерадостна. Исках да бъде такава, каквато не можеше да бъде…“

— Погледни я — прекъсна мислите й Джим. — Направо цъфти.

Франсин вече следеше с поглед дъщеря си. Хиацинт бе отметнала назад глава и се смееше, а късият й воал се развяваше. Сякаш не стъпваше по земята. В момента танцуваше с един от приятелите й, с които работеха в музея. Нейните колеги й бяха подарили оригинален и хубав сватбен подарък — колекция от снимки от експедицията на Шакълтън до Южния полюс, поставени в много хубави рамки. Приятелите на Хиацинт бяха различни.

Джералд ги прекъсна, Хай се повдигна на пръсти и го целуна по устата. След това отново се понесе с развят воал в ритъма на танца. Тя сияеше от щастие. Джим бе прав, че направо цъфти. Самият той също беше много щастлив.

— Перфектно тържество, скъпа. Ти си моята изключителна съпруга. Справила си се идеално, както винаги. Ще ми се поне веднъж да те хвана, че си пропуснала дори една-единствена подробност.

— Е, вече ме хвана. Гарафите са почти празни. Ще изтичам вътре да кажа на сервитьорите, че има още вино в гаража.

Франсин се върна след малко.

— Готвачите питат откъде си купила бисквитите и колко струват — осведоми тя свекърва си. — Много са любопитни да разберат.

— Боже, това са обикновените ми бисквити с подправки — засмя се бабата на Хиацинт. — Правя ги по рецепта от XVIII век, която е взета от една готварска книга от Уилямсбърг или от Ню Орлианс. Вече дори не помня.

— Почти са свършили, а ако не се лъжа, ти донесе поне двеста. Джим, Джералд не каза ли, че иска да тръгнат преди шест? Вече трябва да се преобличат, а не го виждам никъде.

— Преди малко влезе вътре — обади се свекърва й. — Може да е прекалил с виното или емоциите да са му дошли в повече.

— Ще отида да проверя дали не се нуждае от нещо. Оркестърът може да остане или да си тръгне. Ние решаваме.

С изключение на пълната с хора кухня, в къщата беше тихо. Франсин прекоси долния етаж. Стори й се, че чува гласове, долитащи от ателието на Хиацинт на горния етаж, и тръгна по стълбите.

— Джералд, горе ли си? — викна тя.

— Да. Показвах творбите на Хай, тоест Хиацинт, на приятелката й Марта.

Франсин почувства мощен прилив на гняв. Зачуди се какво правеха те там. Когато влезе в студиото, Марта се усмихна ослепително и Франсин едва я позна. Младата жена живееше и работеше в Ню Йорк. Бе изрусила косата си и си бе направила скъпа прическа.

— От толкова време се познаваме с Хай, а нямах ни най-малка представа, че е толкова талантлива! — възкликна Марта. — Портретът на баща й е направо поразителен. А натюрмортът с плодовете е перфектен.

— Вече го купи един от приятелите й в музея — осведоми я Джералд. — А баба й ще вземе акварела на къщата, за да го подари на Джордж по случай рождения му ден.

— Хай е толкова скромна. Винаги е била такава и в училище, и в колежа.

— Такава е — съгласи се Джералд.

— Е, тя е човек на изкуството, а те не са като другите хора.

„Не ставай идиотка — смъмри се Франсин наум. — Какво, за бога, си мислиш, че са правили тук? Уреждали са си среща ли? Въпреки това не е редно да се измъкнат заедно от тържеството. Това би трябвало да им е ясно и на двамата. На нея със сигурност й е ясно. Тя съзнава влиянието си върху мъжете и обича да се възползва от това, дори непреднамерено, като в този случай. И аз го правех. Но разликата между мен и нея е, че щом Джим стана мой, реших да използвам чара си по този начин.“

— Направо се влюбих в този снежен пейзаж! — възкликна Марта. Тя продължаваше да коментира картините, опитвайки се да подчертае чистосърдечните намерения, с които се бяха озовали с Джералд в ателието. — Сякаш усещам студа.

В този момент мислите, които въпреки усилията си Франсин не бе успяла да изхвърли от главата си след всичко случило се, нахлуха в съзнанието й. Спомни си онази мисъл, която гласеше, че в любовта единият обича, а другият се оставя да бъде обичан. Хиацинт беше тази, която обичаше. Тя се раздаваше от цялото си сърце и душа. Беше пряма, искрена и чистосърдечна. Не умееше да се преструва и да хитрува.

Застанала до прозореца на ателието, Франсин се загледа във веселото и шумно празненство навън. Изведнъж гостите й заприличаха на рояк разбунени пчели, жужащи една около друга. Какъв коварен замисъл само! Нима всеки се стреми да се наложи? Естествено, Джералд е знаел, че Джим ще му предложи пари… Добре си изигра картите.

— Защо ме търсеше? — обърна се Джералд към нея.

— А, да. Спомних си, че с Хиацинт планирахте да тръгнете в шест, и дойдох да те подсетя, че е време да се приготвяте.

— Благодаря ти. Тъкмо се канех да сляза. — Той се обърна към Марта: — Франсин изглежда прекрасно, нали?

— Много е красива. И годините изобщо не й личат.

Джералд прегърна Франсин и я целуна по бузата. И преди бе забелязвала колко изразителни са очите му, а в този момент бяха пълни с нежност и съчувствие.

— Виждам, че си притеснена. И последното от децата ти напуска дома и е нормално да си тъжна. Моля те, не се разстройвай. Обещавам ти, че ще я направя много щастлива.

„Как да съм сигурна, че говори искрено? Не, в никакъв случай не трябва да се поддавам на такива мисли. Дърпам дявола за опашката. Трябва да престана.“

— Сигурна съм, че ще е така.

* * *

Натоварена с багаж, червената кола стоеше паркирана на алеята, а тълпата гости се бе събрала в очакване на булката и младоженеца, за да се сбогуват с тях. Франсин и Джим стояха най-отпред и сърцата им се свиваха при мисълта за предстоящата раздяла с „последното от децата им“, както се изрази Джералд. Гостите коментираха оживено:

— Хиацинт изглеждаше невероятно. Цялата сияеше от щастие.

— И съпругът й не е никак лош.

— Направо за Тексас ли заминават?

— Не, ще отидат на пътешествие за няколко седмици, преди той да започне работа. Смятат да посетят Гранд Каньон, Гранд Тетон и някои по-известни забележителности. Той не е ходил в Западните щати.

— Тя е посетила много места.

„Така е — помисли си Франсин, — направихме всичко по силите си, за да задоволим непрестанната й жажда за знания. Крайният резултат оправда вложените пари, въпреки ината на малкото ни момиченце.“

— Мамо! — повика я Хиацинт.

Беше се преоблякла в джинси и дебел пуловер, защото беше излязъл студен вятър. Така и не се съгласи да облече подходящ за пътуване костюм.

— Мамо, искам да ти кажа нещо насаме, моля те. Безкрайно съм благодарна, че ти и Джералд… ти си най-добрата майка на света. Моля те да забравиш глупостите, които ти наговорих. Сватбеното тържество беше най-доброто, за което една жена може да мечтае. Нали разбираш какво искам да ти кажа? Млъквам, защото ще се разплача.

— Скъпа, още малко и мен ще разплачеш. Желая ви всичко най-хубаво и на двамата. Какво се казваше в онази стара ирландска поговорка? Нека пътят…

— Нека пътят се изправи, за да ви посрещне — обади се Джим, — и вятърът винаги да е попътен.

— Тръгваме — викна Джералд и задържа вратата, за да се качи Хиацинт. — Хайде, качвай се!

— В колата, която ми носи късмет — пошегува се тя. — Само че днес не вали дъжд.

Той седна зад волана, двамата помахаха за довиждане и няколко секунди по-късно колата изчезна от погледа на събралите се гости.