Белва Плейн
След пожара (1)

Пролог

Жените от групата на майките, лишени от родителски права, се бяха събрали за поредната среща. Тя обхождаше стаята с неспокоен поглед, сякаш можеше да намери именно тук отговорите на въпросите си. В занемарената и мрачна стая със сиви завеси и повехнал амарилис цареше тягостна атмосфера.

Бедната имигрантка, чийто съпруг се бе върнал с двете им дъщери в Индия, седеше, отчаяно заровила лице в ръцете си, защото нито знаеше как да постъпи, нито имаше нужните средства да последва семейството си. Дванадесетгодишният син на модерно облечената жена с червения шал и красивите обеци беше избрал да живее при баща си заради красивото имение на брега на езерото, което той притежаваше. Бившата алкохоличка напразно се молеше да й бъде даден втори шанс.

Сърцето й се свиваше заради всяка една от тях, но техните страдания не можеха да се сравнят с разкъсващата болка, която тя изпитваше. Почувства, че не може да остане в стаята нито миг повече. Тихо се изправи и излезе навън в задушния летен обед.

От върха на хълма, където беше паркирана колата й, погледна надолу към покривите на къщите и се замисли за незаслужените жестокости, които вероятно си причиняваха обитателите на тези домове. Странно, но преди доста време, застанала до един прозорец в Париж, тя бе размишлявала върху същото…