Питър Дейвид
Проход между световете (24)

Глава двадесет и четвърта

Сулу седна в командното кресло, подпря се на брадичката си и погледна изтощената, но явно издръжлива калигарианка:

— След всичко… — попита той, като се опитваше да прикрие раздразнението си — след всичко, което се случи, сега решавате да се върнете.

Екма стана.

— Чувствам, че това е единственият начин да избегна по-нататъшни болки и трудности.

— И ако ви изпратя обратно през прохода — каза Сулу, — и ако докато пътувате, капитанът се завърне с контактната група, как мислите ще се почувства, като разбере, че вие сте си тръгнали просто така?

Тя погледна Маккой, но докторът само повдигна рамене.

— Мисля — каза Екма, — че ще разбере, че съм се опитала да направя най-доброто за всички, които са засегнати, както и той самият го прави. Ще го кажа по друг начин, командващ. Как ще се чувствате, ако капитанът и Джо, и всички останали не се завърнат, а пък разрешението ви да се върна при народа си е могло да ги спаси?

Сега Сулу погледна Маккой, но главният лекар на „Ентърпрайс“ отново мълчеше. Отговорът му беше ясен: това е решение на командващия.

Нямаше причина да се бърза. Имаше още време, въпреки че то безмилостно течеше:

— Ухура, свържете ме с Калигар — каза Сулу. — Нека видим дали ще разговарят с нас.

Тя кимна и изпрати сигнал към сърцето на прохода. Близо до него на екрана се виждаха чакащите кораби на андорианците и теларитите. Те мълчаха през цялото време, но с присъствието си напомняха на Сулу за затрудненото положение, в което бяха изпаднали. Цялата работа трябваше да се върши много внимателно, с голям такт.

С нисък глас Ухура каза:

— Знаете, че най-вероятно те ще проследят разговора. Да внеса ли смущения в…

— Не — отвърна Сулу. — Те ще разберат, че говорим с Калигар, и ако се опитаме да скрием това от тях, ще ги раздразним още повече.

— Особено теларитите — отбеляза Маккой. — Те се раждат раздразнени.

— В ефир сте, мистър Сулу — каза Ухура след миг.

— Тук е Сулу, командващ на „Ентърпрайс“ — каза той.

Екранът примигна и на него се появи един калигарианец. Сулу се учуди, че той изглеждаше потиснат, и си помисли, че съобщението със сигурност ще го ободри.

— Тук е Станзия от Калигар — каза калигарианецът.

— Вашият Майстор-строител заяви — Сулу хвърли бърз поглед към Екма и тя кимна, — че не желае по-нататъшни затруднения в контакта между нашите народи. Заяви, че желае да се върне на Калигар, а в замяна ние да получим нашите командири Спок и Скот, Шондар Доркин, доктор Дейстрьом и Так. Моля, предайте тази информация на вашите лидери и на капитан Кърк и комодор Тайлър. Чакаме отговора.

— Може да има проблем — каза Станзия.

— Какъв проблем? — попита Сулу.

— Проблемът е този, че не е възможно да изпълним вашата молба.

— Не разбирам — отвърна Сулу малко напрегнато. — След като се съгласяваме да изпълним вашата молба за нейното връщане, тогава не виж…

— Проблемът е — прекъсна го Станзия, — че Шондар Доркин е мъртъв, а капитан Кърк, доктор Дейстрьом и командир Спок са в процес на комуникиране и по всяка вероятност ще умрат. Ще преговаряте ли за останалите?

— О, боже! — прошепна Маккой. Екма стоеше с отворена уста, а Сулу се проклинаше, че не се беше съгласил с Ухура да внесат смущения във връзката.

— Мистър Сулу! — извика внезапно Чеков. — „Билиджърънт“ се отправя към прохода.

— Червена тревога. Излезте от командната зала! — извика Сулу към Маккой и Екма.

— Аз не исках… аз не… — опитваше се да каже нещо Екма, но не намираше точната дума. Маккой приятелски я прегърна и се отправи с нея към турболифта.

— Свързах се с „Билиджърънт“ — каза Ухура, — а посланик Фокс иска да знае дали може да помогне с нещо.

— Да, да си седи тихо и мирно. „Ентърпрайс“ до „Билиджърънт“.

Екранът отново примигна и на него се показа разяреното лице на Кунд.

— „Ентърпрайс“, ще ви кажа само едно нещо, без да повтарям: не се опитвайте да ни попречите!

— Не можем да ви позволим да влезете в прохода. Двигателите ви ще разрушат…

— Защо ми е да ви слушам? — изрева Кунд. — Казахте, че владеете положението. Че всичко, е под контрол. Е, това не е вярно. Шондар е мъртъв и всички теларити на борда на моя кораб жадуват за отмъщение.

— Отмъщение! — чуха се викове зад Кунд. — Отмъщение!

— Можете да викате по същия начин и за сладолед. Не ме е грижа — отвърна остро Сулу. — Ако приближите прохода, ще открием огън по вас.

Ухура се обърна и каза:

— Мистър Сулу, по другия канал имам връзка със „Стелт“. Предлагат помощ.

— Андорианците също ще открият огън по вас — отвърна бързо Сулу.

— Подкрепата им е морална, сър — каза Ухура. — Те също твърдят, че вярват в успеха на „Ентърпрайс“. Излизат извън обхвата ни.

— Благодарете им за доверието към нас — каза Сулу.

— Командващ, „Билиджърънт“ се отправя към прохода. Ще влязат след тринадесет секунди.

— Изстреляйте предупредителен сигнал — заповяда Сулу.

Фазерите на „Ентърпрайс“ стреляха точно пред кораба на теларитите и това като че ли малко ги забави. В отговор теларитите внезапно промениха курса си. Корабът им беше много по-маневрен, отколкото големият „Ентърпрайс“. „Билиджърънт“ — бързо заобиколи „Ентърпрайс“, като непрекъснато го обстрелваше. „Ентърпрайс“ се разлюля.

Сулу здрава стисна облегалките за ръце на командното кресло, за да се задържи, и извика:

— Целете се в кабината! Фотонни торпеда. Огън!

— Торпеда, огън — потвърди Чеков.

„Билиджърънт“ бързо обикаляше, но фотонните торпеда обстреляха щитовете му точно под кабината. Корабът на теларитите се забави малко, но после като че ли насъбра сили и с опасен остър обратен завой отново стреля по „Ентърпрайс“ с фазерите си, после бързо се насочи към прохода.

— Улавящ лъч! — извика Сулу. — Хванете ги!

Лъчите бързо пронизаха космическото пространство и моментално уловиха кораба на теларитите. Но лъчите бяха проектирани за вземане на буксир на кораби, а не за задържане като в капан на кораби, които се съпротивляват. Те щяха да задържат кораба само за миг, но достатъчно за да се прицели Чеков отново с фазерите. Но ако се стреляше веднага с мощните оръжия на „Ентърпрайс“, „Билиджърънт“ щеше да излезе невредим от улавящия лъч.

— Пълно разпръскване на фазерните лъчи! — извика Сулу. — Огън!

Огънят от стрелбата обхвана „Билиджърънт“, но теларитите бяха непреклонни. Корабът им се олюля, но все пак бяха успели да заредят оръжието си и стреляха еднократно по „Ентърпрайс“, след което с голяма скорост, може би пет светлинни, се отправиха към прохода и изчезнаха.

В командната зала на „Ентърпрайс“ се възцари пълна тишина. Но тя беше нарушена от две неща. Първо, лейтенант Нюман, от научния сектор, докладва, че сензорите засичат нарушаване на времевата структура на прохода и вътрешността му става нестабилна. Изчисли, че след деветдесет минути, ако не и по-рано, той ще се затвори.

И второ, Ухура докладва, че андорианците са се свързали, за да заявят, че са разочаровани от представянето на „Ентърпрайс“. Отговорът на Сулу не беше записан.