Питър Дейвид
Проход между световете (11)

Глава единадесета

— Цепнатината — това е аномалия Т-128 — каза Кърк, — която е съществувала преди около четири десетилетия и която ще се появи отново скоро.

На монитора в конферентната зала се виждаше пулсиращата цепнатина в цялото й величие. Кърк огледа подчинените си офицери, групата от дипломати и учени, които бяха изпратени от Федерацията.

Всички изследваха явлението с огромен интерес. Шондар Доркин се наведе и прошушна нещо на своя помощник, който от своя страна се разсмя силно. Беше по повод на някаква забележка относно цепнатината и Кърк беше доволен, че не е чул нищо.

Командирът забеляза обаче, че комодор Хосе Тайлър разглежда проходът по-внимателно от всички останали. Всъщност той изглеждаше като омагьосан от него. Кърк знаеше какви мисли минават през главата му и се помоли комодорът да не бъде разочарован.

— Вече бяхте информирани за спецификата на процепа — каза Кърк. — След по-малко от девет часа ще бъдем свидетели на пълното му отваряне, което ще позволи достъпа ни до Калигар.

— Как ще разберем дали те ни очакват и дали ще искат да се срещнем? — попита Сулу. Той беше чел за калигарианците и знаеше, че обичат изолацията.

— Това се подготвя предварително — каза Спок. — Когато процепът се отваря, това не стана изведнъж. Отварянето е съпроводено с „родилни болки“, ако може така да се нарече. Появява се серия от малки, едва забележими пукнатини, когато проходът се подготвя да се отвори. И в действителност връзката е възможна.

— „Старфлийт“ е установил връзка с Калигар! — извика Шондар Доркин, сякаш тези думи бяха за него като гръм от ясно небе. — Моето правителство не беше информирано за това! С калигарианските същества, които притежават такава мощ, не може да се осъществява комуникационна връзка без да се говори от позиция на силата и…

— Правителството на Теларит беше уведомено, Шондар — прекъсна го Спок, който прояви безкрайно търпение.

— Глупости! Лъжете!

— Вулканите не лъжат — проговори Так тихо, почти шепнешком. — По някаква причина са пренебрегнали този факт и не са ви уведомили.

— Пренебрегнат! — избухна Доркин. — Това е най-…

— Шондар — каза Кърк, като внимаваше да сложи ударението на последната сричка. Обратното щеше да означава неуважение. — Или вашето правителство не е било уведомено поради недоглеждане от страна на Федерацията, или пък вие не сте били уведомен поради недоглеждане от страна на вашето правителство. И двата случая са показателни, че някой нещо е пропуснал. Нека признаем, че е станало snafu^[1], и да продължим по-нататък.

— Snahphu! — изръмжа Шондар Доркин и за най-голямо учудване на Кърк скочи, като блъсна стола си: — Как смеете! Осмелявате се да изречете snahphu! Осъзнавате ли, Кърк, че с тази дума вие ме предизвиквате на война?

— Какво?! — слиса се Кърк. Огледа се. — Някой ще…

Посланик Фокс вдигна ръка и каза:

— Капитане, думата!

— Каква дума? Какво… — изведнъж очите му се отвориха широко — беше разбрал. Направи усилие да не се разсмее, но мисълта за сериозността на ситуацията му помогна. — Разбира се. Шондар…

Доркин вече се беше запътил към вратата, но като чу името си, се завъртя на пета и каза:

— Какво искате, землянино?

— Думата се спелува S-N-A-F-U и се произнася подобно на една ваша дума, която е обидна и неприлична. Вие си помислихте, че съм имал предвид точно нея. Но аз употребих думата snafu, която се образува от началните букви на „Situation Normal, All… Fouled Up“^[2].

— Какво? — попита конфузно теларитът. — Какво?

Спок пристъпи и каза:

— Стар земен термин, който изразява идеята, че постоянният хаос и неразбирането са обичайна практика.

— И няма нищо общо с думата, която мислите, че съм казал, дори не съм си и помислил — довърши Кърк.

— Капитан Кърк скромно и смирено се извинява и моли за прошка — каза Фокс.

Кърк раздразнено погледна към него.

— Е, сега… аз не точно…

— Смиреното извинение се приема — изръмжа Доркин, изрази с жест намерението си да се върне и отново седна.

— Радвам се, че се разбрахме — Кърк се опита да се усмихне. — Дори в наши дни стават такива случайни muck-up^[3].

— Mukkup! — изрева теларитът, като отново скочи на крака. — Как се осмелявате…

Андорианецът сложи състрадателно ръка върху рамото на Доркин, с учудваща сила го накара да седне и каза строго:

— Слушайте, моля!

Кърк недоумяваше:

— Мисля, че събранието ни може да бъде по-резултатно, ако всички просто слушаме внимателно. Можем ли да направим това?

Насъбралите се около масата кимнаха. Капитанът изтри потта от челото си, опита се да преодолее болката, която чувстваше, и каза:

— Загубих мисълта си. Докъде бяхме стигнали?

— До субкосмическото радио — каза Чеков услужливо.

— А, да. Благодаря! Чрез субкосмическото радио ни се удаде възможност за връзка с Калигар и те ни увериха, че наистина се интересуват от установяване на контакт с нас. Причината за интереса им беше изразена така: да се осведомят за прогреса ни и да ни разкрият част от тяхната технология, както и да добием представа за общественото им устройство.

— Имате ли представа с кого разговаряхте? — попита Тайлър. — Със Зио ли? Майсторът строител?

— Не ни бяха споменати имена — отвърна Кърк. — Нямам представа кой говореше от името на Калигар.

Тайлър се облегна назад и се замисли.

— Когато стигнем до прохода — продължи Кърк, — ще изчакаме той да се отвори до задоволителна ширина и да достигне стабилност. Няма да изпратим никого през него, ако не съм убеден, че е безопасно за всички ни — отново насъбралите се около масата кимнаха в знак на съгласие и Кърк се обърна към Спок, което означаваше, че научният офицер трябва да продължи.

Спок започна гладко:

— „Ентърпрайс“ няма да може да премине. Оказва се, че големината на кораба при първото преминаване е бил важен фактор, който е повлиял върху стабилността на прохода и е причинил неговото по-ранно затваряне. Ще изпратим совалка на свръхбърза шейничка.

— Свръхбърза шейничка? — порита Фокс. — Извинете моето невежество… но като дипломат не съм добре запознат с последните технически новости.

— Свръхбързата шейничка — започна Спок — е малка транспортна единица със самостоятелно захранване, която може да бъде свързана към друго космическо транспортно средство, което не е предвидено за по-големи скорости от скоростта на светлината. Максималната скорост на шейничката е три светлинни скорости. Но разходът на гориво е много голям и прикаченото транспортно средство може да използва шейничката не повече от тридесет минути. След това совалката е зависима единствено от собствените си двигатели.

— Което означава, че ще бъде пръсната на парчета от силата на времевите изкривявания в прохода — добави Скоти.

— Последния път, когато минахме — намеси се Тайлър, — бяхме подложени на влиянието на различни времеви потоци. Сякаш се намирахме в истински ад.

— О — каза Скоти, — но вие сте преминали със старите хипердвигатели, сър. Когато хипердвигателната система беше усъвършенствана, се получи модерно задвижване. Ние също уякчихме и полето, което предпазва „Ентърпрайс“ дори от стандартиото налягане при скорост по-голяма от светлинната.

— А що се отнася до двигателните единици на свръхбързата шейничка?

— Те също бяха усъвършенствани, сър — отвърна Скоти. — Това е повече от достатъчно, за да се предпазят пътниците от влиянието на времевото изкривяване.

— Добре — каза Тайлър, като изглеждаше поуспокоен от информацията. — Не мога да кажа, че съм нетърпелив да премина през този проход отново. След почти четири десетилетия той все още е едно от най-страшните преживявания, които съм имал.

— Откъде да знаем, че това не е някакъв трик? — попита Шондар Доркин. — Изпращаме нашата група през прохода и не получаваме нищо и замяна. Може да стоите тук като тъпаци седемдесет и два часа, след това проходът се затваря, а вие го наблюдавате тъпо.

— Някои членове от Съвета на Федерацията се опасяват от същото — призна Кърк. — Изглежда, че живеем в подозрително време.

— Не е като преди, а, капитане? — попита Тайлър и се усмихна.

Кърк кимна и продължи:

— Този въпрос вече беше обсъден с калигарианците по комуникационната система. Те се придържат към духа на космическата хармония и за да потвърдят интереса си към нас, се съгласиха да изпратят през прохода представител като част от програмата за установяване на контакт за времето, през което е отворена цепнатината.

— Представител? Един? — изръмжа Доркин.

— Да, сър — каза Спок, — един.

— Ние изпращаме цяла група от най-добри специалисти, а те — само един представител? — изсумтя Доркин.

— Какво искат да кажат с това? Че един от тях струва колкото няколко наши представители?

— Донякъде — промърмори Так. — Бих искал да обсъдим това положение.

Шондар Доркин му хвърли подозрителен поглед със свинските си очички.

— Ние, с всичките си намерения и цели, сме гости на Калигар — каза Кърк. — Те не са ни дали повод да мислим, че са двулични и играят двойна игра.

— Не ми харесва — ръмжеше Доркин.

— Теларитите не харесват нищо в Галактиката — каза Так.

Доркин се обърна към него и изръмжа:

— Опитахте се да ме обидите ли, андорианецо?

Изкаран от търпение, Так каза:

— Не се опитах. Аз успях. Вашата непрестанна враждебност може да докара разумно същество до лудост.

— Так! — намеси се предупредително Кърк.

— А какво знаят андорианците за разума? — озъби се Доркин. — Вие, с вашата слаба фъфлеща маниерност. Наричате се раса от воини! Няма да удържите и пет минути срещу млад теларит.

— Шондар Доркин! — обърна се Кърк към теларита. Като капитан, той беше длъжен да бъде дипломат докрай, но спорът тук вече вземаше опасен обрат.

— Бихте ли имали нещо против, ако говорите настрани? — попита Так любезно. — Дъхът ви ми клати антената.

Шондар Доркин веднага скочи, също и Так, който го направи с изумителна скорост. Посланик Фокс запелтечи от изненада. Тайлър се усмихваше широко, сякаш се наслаждаваше на това, което става около него. А Кърк се канеше да ги усмири, когато един гръмовит глас отекна в залата. Заповядващ. Сърдит. Влиятелен и толкова плътен, че мебелировката почти завибрира.

— Седнете и млъкнете!

Всички замръзнаха по местата си, а погледите им се насочиха към Ричард Дейстрьом. Той не се бе помръднал и с инч от стола си. В студените му очи гореше огън.

— Веднага! — прогърмя отново гласът му.

Възцари се тишина за известно време, след което андорианецът леко наклони глава по своя забавно учтив начин. И после седна. Шондар Доркин остана прав за момент, но обгърналата ги тишина му въздейства и той отново седна на мястото си.

Кърк продължи, сякаш нищо не се беше случило.

— Тъй като калигарианците винаги са се държали добре с нас, няма причина да смятаме, че сега ще се държат различно. Всъщност изпращането на представител може да се възприеме като жест на доверие към нас. С това искат да ни покажат, че възнамеряват да продължат традицията на искрените взаимоотношения.

— Чудесно! — изръмжа Доркин. — Чудесни думи!

— Калигар дори се съгласи да изпрати своя представител пръв — каза Кърк. — Веднага след това ще изпратим нашата група, която ще се състои от мистър Спок, Скот, доктор Дейстрьом, комодор Тайлър, посланик Так…

— Просто Так — каза Так. — Мразя титлите.

— Так — продължи Кърк — и Шондар Доркин. Постоянно ще поддържаме връзка с вас, като я проверяваме на всеки час. Мистър Спок е отговорник на групата. Не се интересувам колко високопоставени сте във вашите правителства. Неговата дума ще бъде закон. Мисля, че това трябва да ви е ясно.

Тайлър шумно се прокашля и Кърк бавно се обърна към него:

— Комодор, знам, че вие сте офицер с по-висш чин, но…

Като клатеше глава, Тайлър вдигна ръка, усмихна се и каза:

— Шегувам се, капитане. Това е мисия на „Ентърпрайс“. След като мистър Спок е главен офицер на „Ентърпрайс“, повече от щастлив съм да призная авторитета му.

— Благодаря, комодор — каза Кърк искрено.

Командирът беше настоявал научният офицер да бъде отговорник на групата, като беше взел под внимание индивидуалността на останалите. Теларитите и андорианците, изглежда, зачитаха мнението на човешките същества, но уважаваха желязната логика на вулканите. Кърк инстинктивно предусещаше, че нещата ще вървят по-гладко под ръководството на Спок, и за негово облекчение Тайлър се беше съгласил.

— Посланик Фокс ще остане тук като официален представител на Федерацията, за да се срещне с представителя на Калигар. Има ли въпроси? — попита Кърк.

Бързо огледа насъбралите се около масата. Като че ли всичко беше ясно.

— Да. Аз имам въпрос — каза Доркин. — Искам да знам докога ще се отнасяте с пренебрежение към теларитите?

— Би трябвало да разбирате, Шондар — каза Кърк студено, — че, що се отнася до уважението, човек получава толкова, колкото дава.

Доркин се облещи насреща му и изведнъж извъртя глава:

— Какво беше това? — попита той.

Погледът му се спря на Тайлър, който мърмореше нещо на Скоти. Но теларитите, въпреки че нямат очевиден слухов орган, чуват доста добре:

— Какво казахте за мен? — попита Доркин.

Скоти погледна предупредително Тайлър, но него като че ли не го беше грижа. Комодорът се усмихна широко и каза:

— Казах, че сте шушумига.

Последва гробна тишина и за изненада на всички присъстващи теларитът сякаш се усмихна. Изправи се и като посочи Тайлър, тъжно каза:

— Благодаря!

Тайлър погледна към Скоти и след това отново към теларита.

— За нищо.

Шондар Доркин се обърна и тръгна да излиза. На вратата се спря, посочи Тайлър и каза високо:

— Сега вече има човешко същество, което знае как да се обръща с уважение към теларит.

Излезе в коридора и се отдалечи от заседателната зала горд, че е стрелял последен. Но дори и острият му слух не успя да долови смеха, който изпълни залата, след като вратата зад него се затвори.