Лайза Клейпас
Синеокият дявол (8)

Осма глава

— За нищо на света няма да живее тук! — възмутено заяви Джак, крачейки из кабинета ми по-късно през деня. Беше се отбил на кратко посещение, за да види как вървят нещата. Макар че Джак никога не би си признал, според мен изпита леко облекчение, че Ванеса е заминала. Когато беше в офиса, тя изпращаше дискретни сигнали, че се стреми към някакви взаимоотношения, които излизаха извън рамките на деловото. За щастие, той явно не проявяваше интерес.

Докато брат ми беснееше заради Харди, аз седях на бюрото си и се опитвах да разгадая някакъв нов софтуер, който ми се опъваше.

— Ето как гледам аз на нещата — откъснах се от лаптопа си аз. — Дръж приятелите си наблизо, а враговете — още по-наблизо. Има ли по-добър начин да разбереш какво е намислил Харди Кейтс от това да живее в нашата сграда?

Думите ми накараха Джак да спре.

— Май в думите ти има известна логика. Само дето не разбирам защо ще иска да живее тук? Ако това е някаква извратена история, свързана с Гейдж и с Либърти…

— Не, честно казано, не мисля, че е. Според мен, щеше да си купи друг апартамент, стига да имаше свободен.

Джак приседна на ръба на бюрото ми.

— Наумил си е нещо, помни ми думата.

Звучеше толкова сигурен, че го изгледах въпросително.

— Виждал ли си го някога?

— Да, преди около година. Излизаше с едно момиче, с което се срещах на времето, запознах се с нея в един клуб и си поговорихме няколко минути.

— И какво мислиш за него?

Устните му се извиха в крива усмивка.

— Никак не ми се иска да го призная, но ако не беше онзи номер, който скрои на Гейдж за сделката с биогоривото, и ако не се беше натрапил на сватбата им, този тип сигурно щеше да ми хареса. Поговорихме си за лов и за риболов и той ми се стори доста приятен. А и независимо дали човек го харесва, или не, трябва да му се признае — компанията му се развива страхотно.

— На какво се дължи това според теб?

— Събрал е чудесен екип, освен това умее да води трудни преговори. Но най-вече просто умее да открива нефт. Наречи го късмет, наречи го умение, но някои хора го притежават, а други — не. Може и да не е завършил колеж, обаче притежава знания, каквито колежът не може да ти даде. Не бих го подценявал — Джак прокара ръка през тъмната си коса замислено. — Джо се е срещал с него.

— Какво? — примигнах изненадано. — Брат ни Джо?

— Да. Джо го снима за онази статия, която му бяха посветили в „Тексас Мънтли“ миналата година.

— Какво съвпадение — произнесох бавно. — И какво е мнението на Джо за Харди?

— Не мога да си спомня. Май ще трябва да го питам — Джак се намръщи. — Мислиш ли, че Кейтс се опитва да си отмъсти за нещо на семейство Травис?

— За какво?

— Задето Гейдж се ожени за някогашната му приятелка?

— Това е доста преувеличено — отбелязах скептично. — Та те дори не са спали заедно.

— Откъде знаеш? — изви вежди Джак.

— Той ми каза.

— Говорила си за секс с Харди Кейтс?! — със същия тон би попитал „и ти ли, Бруте“.

— Не беше разговор — смутих се аз. — Той просто го подметна между другото.

Джак ме изгледа продължително и сурово.

— Само да се осмели да погледне към теб, ще избърша пода със задника му…

— Джак, шшшт…

— … и ще му го заявя съвсем ясно още преди да подпишем договорите.

— Ако ме злепоставиш по този начин, ще си намеря нова работа. Честна дума, Джак. Нито дума на Харди.

Последва дълго мълчание, докато брат ми ме измерваше с поглед.

— Интересуваш ли се от Кейтс?

— Не!

— Добре. Понеже — и не го приемай лично — се съмнявам, че си в състояние сама да си избереш свестен мъж. Ако харесаш някого, най-вероятно ще се окаже боклук.

— Това е огромно нарушаване на границите — възмутих се аз.

— Какво?

— Аз изобщо не коментирам жените, с които ти се срещаш, затова и ти нямаш право да преценяваш моя избор.

— Да, но… — Джак млъкна и се начумери. — Права си. Не е моя работа. Просто… Иска ми се да си намериш свестен тип, който да не е скапана откачалка.

Нямаше как да не се засмея. Раздразнението ми се изпари и аз се протегнах, за да го потупам по ръката.

— Ако намериш такъв, кажи ми.

Мобилният ми телефон звънна и аз го извадих от чантата си.

— Довиждане, Джак — сбогувах се с него и отворих капачето на телефона. — Ало?

— Хейвън.

Сепнах се леко и приятно, щом чух гласа на Харди.

— Здравей — отговорих и се проклех мислено, задето звуча задъхана.

Джак, който тъкмо си тръгваше, спря на вратата и ме стрелна с любопитен поглед. Махнах му да тръгва, но той остана на мястото си — стоеше и слушаше.

Възприех професионален и по-рязък тон:

— Имаш някакви въпроси за апартамента ли? Ще ти дам номера на Саманта…

— Вече имам нейния номер. Искам да говоря с теб.

— О! — заиграх се с една писалка върху бюрото. — С какво мога да ти помогна!

— Като ми препоръчаш някой, който може да се заеме с апартамента — да избере мебелите, цветовете, такива неща.

— Вътрешен дизайнер ли?

— Да, но добър. Онзи, когото наех за последния си апартамент, ми взе цяло състояние, а в крайна сметка жилището заприлича на луксозен бар.

— А това не е в стила ти, така ли?

— Напротив, точно това е в стила ми, но трябва да повиша нивото.

— Излишно е да се притесняваш за това — уверих го аз. — Строгата официалност вече не е на мода. Сега се котира удобното и непретенциозното.

— Имам диван, който някога се е разхождал из полето.

Не се сдържах и се засмях.

— Имаш предвид телешка кожа, нали? О, Боже, май наистина се нуждаеш от помощ — сетих се за Тод. — Познавам един човек, само че не взема евтино.

— Няма проблем, стига да е добър.

— Искаш ли да му звънна от твое име и да уредя някаква среща?

— Благодаря, би било чудесно. И като услуга… ще ме придружиш ли на срещата с него?

Поколебах се и пръстите ми стиснаха химикалката.

— Едва ли ще помогна много.

— Нуждая се от мнението ти. Моята представа за обзавеждане обикновено се свежда до кожи и рога. Нямаш представа за какви неща мога да се оставя да ме убедят.

— Добре — съгласих се неохотно. — Ще дойда. Кога си свободен?

— Зает съм до края на деня днес и утре, като ще приключа с ФФР. Така че на следващия ден или когато и да е след това ще ми бъде удобно.

— Какво е ФФР?

— Формуляр за финансов разчет. В основни линии това са всички разчети за пробиването и окомплектоването на един петролен кладенец, включително заплатите, услугите и оборудването. Човек може здравата да се прецака, ако не направи този разчет както трябва и не се погрижи всички да го спазват. Наистина е много важно за по-малка компания с ограничен бюджет.

— Значи ти се грижиш всички да изпълняват ФФР?

— Да, аз съм голямата клечка — призна Харди. — Партньорите ми не ги бива в това — единият е геофизик и се придържа повече към научната част, а другият не може да се справя с конфликтите, така че всичко е в моите ръце. Струва ми се, че досега не ми се е удавало да управлявам някои проект, както трябва, без междувременно няколко пъти да се заканят да ме убият.

— Не се съмнявам, че си добър в конфликтите — казах.

— Понякога се налага. Но не съм такъв по природа.

— Разбира се — усмихнах се скептично. — Ще ти звънна по-късно да ти кажа времето на срещата.

— Добре, шефе.

Усмивката все още разтегляше ъгълчетата на устните ми, когато вдигнах поглед и видях Джак. Не знаех дали се мръщи, или се цупи, но изражението му със сигурност не беше щастливо.

— Не ми казвай, че току-що разговаря с Харди Кейтс.

— Току-що разговарях с Харди Кейтс. Какво толкова?

— Не съм те чувал да се кискаш така от гимназията.

— Не се кисках — заявих отбранително. — Никога не се кискам. И преди да изръсиш още нещо, си спомни за личните ми граници.

— Постарай се и Кейтс да не забравя за личните ти граници — измърмори Джак и излезе от стъклената ми кутийка.

 

 

— Знаеш ли — каза Тод, — имал съм много клиенти с лош вкус към обзавеждането, но никога не са си го признавали. Наемат ме и губят маса време да спорят с мен за проекта. Това е първият клиент, който си признава, че има лош вкус.

— Мисля, че всъщност се гордее с него — вметнах.

Качвахме се с асансьора към единайсетия етаж, където щяхме да се срещнем с Харди в новия му апартамент.

— Казах ли ти какво заяви Бийб Уитни, когато й споменах, че ще правя неговия апартамент? — попита Тод.

Когато бяхме в гимназията, Бийб беше най-красивото момиче в Ламар, главна мажоретка и красавица на випуска. Сватбата й беше една от най-пищните, вдигани някога в Хгостън, но тя се разведе единайсет месеца след това.

— Не, какво?

— Каза: „Ти може и да правиш апартамента му, Тод, обаче аз съм оправяла него“.

Зяпнах.

— Бийб Уитни е спала с Харди Кейтс? — прошепнах скандализирана.

Синьо-зелените очи на Тод заискриха от удоволствие.

— Само веднъж. Запознали се по време на следбрачното й пътешествие.

— Какво следбрачно пътешествие?

— Ами това, дето го правиш след развода… нали се сещаш, като сватбеното пътешествие, но… Ти не си ли направи?

Спомних си как лежах в апартамента на Гейдж и на Либърти с мозъчно сътресение и със счупено ребро, и се усмихнах мрачно:

— Не точно.

— Е, Бийби си направила. Заминала за Галвестън, където попаднала на страхотно парти, и там се запознала с Харди Кейтс. Поговорили си малко и отишли в хотелската й стая. Според Бийб правили секс цяла нощ във всевъзможни пози, а когато приключили, тя се чувствала като евтина курва. Заяви, че било невероятно.

Притиснах с ръка диафрагмата си, където нервите подскачаха. Мисълта, че Харди е правил секс с моя позната, странно защо ме разстрои.

— Жалко, че е хетеро — заяви Тод. — Хетеросексуалността е толкова ограничаваща.

Изгледах го мрачно.

— Направи ми услуга и не пускай аванси на Харди.

— Добре. Ти ли ще се пробваш?

— Не, ни най-малко. Просто не искам да го напрягаш. Той със сигурност не е бисексуален.

Докато излизахме от асансьора и вървяхме към апартамента, се запитах как ли Харди ще възприеме Тод. Приятелят ми изобщо не се държеше женствено, но въпреки това излъчваше леки сигнали, че би могъл да играе по всякакъв начин. Хората обикновено харесваха Тод — излъчваше спокойна приветливост, явно се чувстваше много удобно в кожата си.

— Мисля, че двамата с Харди ще си допаднете — казах му. — Ще ми е интересно да чуя мнението ти за него по-късно.

Тод притежаваше безпогрешното умение да разчита хората, да открива тайни, които те дори не подозираха, че издават. Езикът на тялото, колебания, докато говорят, дребните промени в изражението… Той забелязваше всичко това с чувствителността на художник към детайлите.

Когато стигнахме до вратата, видяхме, че вече е отворена.

— Ехо? — провикнах се колебливо, докато влизахме в апартамента.

Харди дойде да ни посрещне, погледът му пробяга по тялото ми и се спря върху лицето ми.

— Здрасти — поздрави той и се пресегна към ръката ми. Задържа я малко по-дълго от необходимото, а палецът му се плъзна по вътрешността на дланта ми, преди да я отдръпна.

Беше облечен със скъп марков костюм, с красива официална риза и носеше хубав часовник. Връзката му беше малко разхлабена, все едно я бе дърпал, а косата му се спускаше на тъмнокестеняви пластове и буквално молеше някой да я докосва и да си играе с нея. Изглеждаше добре с изисканите дрехи, но в него се долавяше мъничко от по-грубоватата му природа, усещане, че този човек не би трябвало да е пристегнат в костюм и вратовръзка.

— Да ти помогна? — обърна се той към Тод, който беше натоварен с най-различни материали, включително портфолио, мостри, скици и папки.

— Не, справям се — Тод остави купчината върху сивия кварцов плот. Усмихна се ведро на Харди и протегна ръка. — Тод Фелан. Страхотно местенце си имаш. Струва ми се, че ще измисля нещо наистина впечатляващо за него.

— Надявам се — Харди се ръкува крепко с него. — Ще направя всичко по силите си да не ти се пречкам.

— Не е нужно да не се пречкаш. Възнамерявам да взема предвид всичките ти предпочитания, както и онова, което не харесваш — Тод замълча и додаде с усмивка: — Може дори да намерим място на дивана с кравешка кожа, ако си много привързан към него.

— Адски е удобен — отбеляза Харди с известен копнеж. — Имам хубави спомени, свързани с този диван.

— За всички ни ще е по-добре, ако ги запазиш за себе си — малко отривисто заявих.

Харди ме удостои с широка усмивка.

— Тъй като няма мебели, тази среща ще я проведем на кухненския плот — оповести Тод. — Харди, заповядай насам, вече съм нахвърлил някои идеи. Имам копие на плана на жилището, така че съм запознат с разположението…

Докато Харди се приближаваше към плота, Тод се обърна към мен и изрече само с устни едно „Ау!“, а тюркоазните му очи весело блестяха. Не му обърнах внимание.

Двамата мъже се приведоха над албума с мострите.

— Виждаш ли тази палитра? — поде Тод. — Земни тонове, карамелено, растително зелено, малко тиквено оранжево тук-там за акцент. Това ще бъде една наистина уютна среда. И със сигурност ще омекоти стерилния вид на мазилките и на настилките тук.

Двамата се споразумяха за естествени материи и тонове, а също и за мебели с изискан силует. Единственото изискване на Харди беше да няма много малки масички и столчета, пръснати навсякъде. Харесваше масивните мебели, които не го караха да се чувства сгънат на сто.

— Разбира се — съгласи се Тод. — За едър мъж като теб… колко си висок, сто и осемдесет, сто осемдесет и пет…

— Сто осемдесет и пет.

— Точно така — Тод ме стрелна с дяволит поглед. Явно и той като мен намираше Харди за сладък. Само че за разлика от мен Тод не се разкъсваше от вътрешен конфликт поради тази причина.

— Какво мислиш? — попита ме Харди, когато извадиха няколко страници с мостри от каталога и ги поставиха една до друга. — Харесва ли ти как изглеждат?

Докато се приближавах, усетих лекия допир на ръката му до гърба си. По гръбнака ми се плъзна топлина чак до основата на черепа.

— Да, харесват ми. Но имам възражения срещу кравешката кожа.

— Внася лек каприз — възпротиви се Тод. — Ще се получи. Дай му шанс.

— Никаква кравешка кожа, ако на нея не й харесва — отсече Харди.

Тод изви иронично вежда, когато ме погледна:

— Ами оранжевото, Хейвън? Може ли да сложим оранжево, или ти идва малко прекалено?

Огледах мострите и докоснах едно шоколадовокафяво кадифе.

— Всъщност ми харесва това кафяво.

— Вече съм го използвал за стола — възрази Тод.

— Тогава направи стола оранжев, а дивана кафяв.

Тод се замисли и си надраска някакви бележки. Чух да звъни мобилен телефон. Харди погледна и двама ни.

— Извинете ме. Имате ли нещо против да се обадя? Ще приключа възможно най-бързо.

— Не се притеснявай — увери го Тод. — Ние сме добре.

Харди отвори мобилния и отиде в съседната стая, за да се усамоти.

— Кейтс на телефона — Замълча, докато човекът отсреща говореше. — Гледай да дълбаят бавно, когато влязат в режим на плъзгане… и искам да оформят ъгъла прецизно, ясно ли е? Оборудването може да се справи. Още повече, че не проникваме надълбоко, не повече от среден радиус…

Няма друг бизнес с толкова фалическа терминология, колкото нефтодобива. Ако само три минути послушаше разговор за проникване, дупки, флуиди и помпане, дори у бенедиктинска монахиня ще възникнат неприлични помисли. Двамата с Тод мълчахме и слушахме жадно.

— … кажи им, че ще го направим дълго и хоризонтално…

— Би ми харесало да го направя дълго и хоризонтално с него — коментира Тод.

Потиснах смеха си.

— Готин е, признавам.

— Готин ли? Нищо подобно. Адски е секси. За съжаление е и адски хетеро, така че… твой е.

— Твърде скоро след развода е — поклатих глава аз. — Не го искам. Освен това може да бъде и гаден, а на мен ми дойде до гуша от това.

— Все пак обаче му позволи да те докосне — подхвърли Тод.

— Не съм — ококорих се аз.

— О, напротив. Съвсем леки докосвания тук-там. Слага си ръката на гърба ти или върху твоята ръка, застава близо до теб, иска да свикнеш с него… това е ритуал за чифтосване. Като в „Походът на пингвините“.

— Няма нищо общо с чифтосването. Това е типично за Тексас. Хората тук обичат да се докосват.

— Особено когато биха искали да ти го вкарат най-късно до средата на другата седмица.

— Млъквай, Тод! — изломотих, а той се подсмихна. И двамата побързахме да сведем погледи към каталога, когато Харди се върна в стаята.

Обсъдихме нещата още няколко минути, после Харди погледна часовника си.

— Извинявайте, че се налага да ви помоля за това… но нали и двамата няма да имате нищо против да съкратим срещата с няколко минути?

— Ни най-малко — увери го Тод. — За начало имам предостатъчно.

— Благодаря, признателен съм ти — Харди разхлаби вратовръзката си и разкопча яката на ризата си. — Време е да сменя този маскараден костюм. Имаме проблеми с изкопните работи в един кладенец, затова трябва да отида на място и да проверя — взе си куфарчето и връзка ключове и ми се усмихна широко. — Засега дупката е суха, макар да имам усещането, че там ни чака изненада.

Не се осмелих да погледна към Тод.

— Късмет — пожелах му. — Между другото, имаш ли нещо против двамата с Тод да поостанем още няколко минути?

— Не, разбира се.

— Ще заключа, когато си тръгнем.

— Благодаря — Харди мина покрай мен и пръстите му леко докоснаха дланта ми върху плота. Топлият допир предизвика вълна от усещания нагоре по ръката ми. Погледът му среща моя със светкавица от безбожно синьо. — Довиждане — вратата се затвори зад гърба му.

Отпуснах се тежко на плота и се помъчих да разсъждавам трезво, но за съжаление мозъкът ми се бе евакуирал някъде.

Мина почти половин минута, преди отново да погледна към Тод. Очите му бяха малко замъглени, но и той се свестяваше — неохотно — от похотливо мечтание.

— Не знаех, че още има такива мъже.

— Какви?

— Готини, корави, старомодно мъжествени. Мъже, които плачат само ако някой току-що е смазал кучето им. Мъже с широки гърди, с които можем да задоволяваме жалките си бащини комплекси.

— Аз нямам жалък бащин комплекс.

— Нима? Кажи ми, че не си си представяла как седиш в скута му — Тод се ухили, когато се изчервих. — Знаеш ли какво надушваш в него, Хейвън? Тестостерон. Струи от порите му.

Запуших ушите си с длани и избухнах в смях. Той изчака да си сваля ръцете и произнесе вече по-сериозно:

— Трябва да внимаваш с него, миличка.

— Да внимавам ли? Защо?

— Имам усещането, че под тази съвсем американска външност и неустоим син поглед се крият доста странности.

Усетих как очите ми стават на палачинки:

— Имаш предвид, че е извратен ли?

— Не, имам предвид, че е особняк. Обича да нарушава правилата, да заговорничи, да хитрува.

— Изобщо не съм съгласна. Той е като Джак — абсолютно прям.

— Не, той иска да си мислиш така, но не му вярвай нито секунда. Това е само фасада, тази поза в стил „О, аз съм само един обикновен бачкатор“. Прави го, за да може хората да паднат в капана. И после нанася смъртоносния удар.

— Да не искаш да кажеш, че Харди е някакъв коварен манипулатор? — попитах скептично. — Той е отраснал в паркинг с каравани, Тод.

— Единственият човек, който познавам и който е почти — само почти — толкова умел в това преднамерено заблуждаване… е баща ти.

Изсмях се невярващо, но усетих как по гърба ми плъзва студена тръпка.

— Смяташ, че е лош човек, така ли?

— Не, но под повърхността стават много неща. Наблюдавай очите му. Дори докато прави най-обикновени неща, той преценява, учи се, променя се.

— И ти установи всичко това, докато си говорехте за дивани?

— Хората разкриват много, докато обсъждат личните си вкусове — усмихна се Тод. — А аз узнах доста, докато го наблюдавах как те гледа. Мисля, че ще прекараш известно време с него, миличка, няма мърдане.

— Смяташ ли, че трябва да страня от него? — попитах дрезгаво.

Тод дълго мълча, преди да отговори.

— Съветът ми е, ако си склонна на нещо такова, да си държиш очите широко отворени. Няма нищо лошо да оставиш някой да си поиграе с теб, Хейвън, стига да съзнаваш какво се случва.

— Не ми харесва да си играят с мен.

— О, не знам — лека усмивка плъзна по устните на Тод. — С такъв мъж… може и да е забавно.

 

 

Когато обедната ми почивка приключи, аз се върнах в кабинката си и от интеркома се разнесе тихият и дрезгав глас на Ванеса.

— Хейвън, ела в кабинета ми, ако обичаш.

Веднага си казах, че не съм направила нищо нередно, че няма причина да съм загазила, обаче въпреки това всяка дума ме прониза, все едно бе изстреляна през сърцето ми с пистолет за пирони.

Бях съвсем сигурна, че дългият романтичен уикенд на Ванеса не е минал добре, защото се бе върнала в ужасно настроение. Беше навлякла същата спокойна маска както винаги, но докато бяхме само двете в кабинета й, тя „случайно“ бутна моливника си и ме помоли да събера пръсналите се моливи и писалки. Не можех да я обвиня, че го прави нарочно. В крайна сметка всеки понякога е малко несръчен. Аз обаче знаех, че не е случайно.

Дадох си сметка, че много бързо бях успяла да допусна в живота си още един човек, от когото да се страхувам.

— Тормози ме по същия самовлюбен и надут начин, по който го правеше Ник — казах на Сюзан по време на последния ни сеанс. — Само че е по-потайна. Боже, колко такива ненормалници има на света?

— Твърде много — тъжно отговори Сюзан. — Статистиките са различни, но мога да твърдя, че от три до пет процента от хората или имат силна склонност, или вече са развили подобно смущение. И макар да съм чела, че три четвърти от всички хора с нарцистично разстройство са мъже, аз лично смятам, че съотношението мъже — жени е петдесет на петдесет.

— Но как да престана да бъда магнит за такива хора? — попитах, а Сюзан се усмихна.

— Ти не си магнит за нарцисисти, Хейвън. Никой от нас не може да се спаси от участта от време на време да си има вземане-даване с подобни типове. Бих казала обаче, че ти си по-способна от мнозина други да се справиш с това положение.

Да… аз знаех как да се справя с такъв човек, бях си научила урока — никога не му възразявай. Давай си вид, че благоговееш пред всичко, което прави, и не пропускай възможността да го ласкаеш и да го хвалиш. Докато не остане нищо от достойнството ти, от самоуважението ти или от душата ти.

Ванеса не благоволи да вдигне поглед от бюрото, когато влязох в кабинета й.

— Ще те помоля да чукаш, преди да влезеш — произнесе тя, без да откъсва поглед от екрана на компютъра си.

— О, разбира се — върнах се в коридора, почуках и зачаках отговор. Ванеса не каза нищо, само продължи да печата. Стаях на прага и чаках цели две минути, преди тя най-сетне да вдигне поглед към мен.

— Влез.

— Благодаря ти — отвърнах невероятно учтиво.

— Седни.

Седнах на стола срещу бюрото й и я загледах очаквателно. Не беше честно толкова загнил вътрешно човек да бъде толкова красив външно. Очите й бяха кръгли и искрящи на овалното лице, а косата й бе съвършена светла наметка върху раменете.

— Бих искала да почистиш кафе машината и около нея — каза Ванеса.

— Почистих я вчера — отвърнах.

— Боя се, че трябва да го направиш отново. Вкусът на кафето не е приятен — тя изви вежди. — Освен ако не смяташ, че тази работа е под достойнството ти? Не искам да вършиш нищо, което те кара да се чувстваш неудобно, Хейвън.

— Не, няма проблем — удостоих я с плитка и безобидна усмивка. — Нещо друго?

— Да, по отношение на обедната ти почивка.

Не отговорих, само я гледах невинно.

— Днес следобед вършеше нещо с новия наемател в апартамента му.

— Запознах го с дизайнера по вътрешното оформление — отговорих. — Той ме бе помолил.

— Не си го консултирала с мен.

— Не знаех, че трябва — бавно казах. — Това бе по-скоро лична услуга.

— Е, аз имам едно правило, което вероятно трябваше да ти обясня по-рано, Хейвън. Не допускам никакви „лични“ взаимоотношения с наемателите в тази сграда. Това може да предизвика неприятности и да ти попречи да си вършиш работата както трябва.

— Повярвай ми, това не би… — млъкнах, напълно изненадана. — Между мен и господин Кейтс няма абсолютно нищо!

Вероятно Ванеса бе доловила част от неподправения ми ужас, защото бе очевидно, че остана доволна. Лицето й се смекчи до загриженото изражение на по-голяма сестра.

— Радвам се да го чуя. Защото човек с опит в провалените връзки като теб може здравата да обърка нещата.

— Аз… — с опит в провалените връзки ли? Бях имала само една. Един провален брак. Изгарях от желание да напомня на тази жена тук, че тя също е преживяла развод, така че едва ли е уместно да ме съветва. Но някак успях да сдържа езика си зад зъбите, а лицето ми пламна.

— Е, повече никакви лични срещи с господин Кейтс, нали? — мило се усмихна Ванеса.

Вгледах се в бистрите й очи, в гладкото й спокойно лице.

— Да — прошепнах. — Нещо друго?

— Ами всъщност… Забелязах, че един от автоматите близо до заседателната зала не работи. Запиши служебния номер на автомата и позвъни да го оправят.

— Веднага — принудих устните си да се разтеглят в усмивка и се изправих. — Може ли да вървя?

— Да.

Излязох от кабинета й и се запътих към кафе машината, мислейки мрачно, че мога да изтърпя всичко, което Ванеса ми сервира.