Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Травис (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blue-Eyed Devil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 191 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
sonnni (2010)

Издание:

Лайза Клейпас. Синеокият дявол

ИК „Ергон“, София, 2009

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-954-9625-33-2

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

Харди!

Беше дошъл да ме спаси. В този момент едва не припаднах. Заля ме бурен поток на облекчение и признателност, имаше поне десетина неща, които исках да му кажа веднага. Само че първото, което се откъсна от устата ми, беше:

— О, толкова съжалявам, че не правих секс с теб!

Чух тихия му смях.

— Аз също. Но, миличка, с мен са няколко техници, които чуват всяка дума.

— Не ми пука — възкликнах отчаяно. — Измъкни ме оттук и се кълна, че ще спя с теб.

Чух как единия техник си предлага услугите с осезаем испански акцент:

— Аз ще я измъкна.

— Тази си е моя, амиго — дружески заяви Харди и се наведе още по-навътре в асансьора, протегнал едната си ръка. — Можеш ли да стигнеш ръката ми, Хейвън?

Вдигнах се на пръсти и се протегнах нагоре. Дланите ни се срещнаха, той плъзна пръстите си надолу и ги сключи около китката ми. Само че аз бях изцапана с нещо хлъзгаво и ръката ми се изплъзна от ръката на Харди. Ударих се назад в стената на асансьора.

— Не мога — опитах да прозвуча спокойно, но гласът ми трепереше. Потиснах риданието си. — Водата е мазна.

— Добре — бързо отвърна той. — Няма нищо. Не, не плачи скъпа, слизам долу. Дръпни се настрани и се хвани за парапета.

— Чакай, и ти ще се заклещиш тук… — започнах аз, но Харди вече спускаше краката си. Хвана се за рамката на тавана и за миг увисна. Когато скочи в кабината с премерено движение, подът се разтресе и нивото на водата се покачи. Прецапах през гъстата вода и скокнах почти до кръста му, преди той да успее да помръдне.

Харди ме стисна здраво, подхващайки задника ми с едната си ръка, а с другата здраво и стабилно обхвана гърба ми.

— Държа те — каза той. — Смелото ми момиче.

— Не съм смела — ръцете ми бяха сключени като менгеме около шията му. Зарових лице във врата му и се опитах да повярвам, че наистина е тук при мен.

— Напротив, повечето жени вече щяха да са изпаднали в истерия.

— И аз съм н-на път — промълвих в яката му. — Просто м-ме хващаш на начален етап.

Той ме притисна по-силно. Опитах се да накарам зъбите си да престанат да тракат.

— Не мога да повярвам, че си тук.

— Разбира се, че съм тук. Винаги, когато ти потрябвам — той погледна с присвити очи нагоре към отвора, където един от техниците насочваше фенерче, за да можем да виждаме. — Мануел, момчетата ти имат ли помпа на дъното на шахтата?

— Не — долетя отговорът. — Сградата е стара. Само по-новите са снабдени с помпи.

Ръката на Харди погали треперещия ми гръб.

— Вероятно и бездруго не би свършила работа. Може ли някой да прекъсне главния прекъсвач? Не искам това чудо да тръгне, докато я вадим.

— Не се налага, изключен е.

— Откъде знаеш?

— Има автоматична блокираща верига.

Харди поклати глава.

— Искам някой да отиде в машинното и да се увери, че този проклетник наистина е изключен.

— Дадено, шефе.

Мануел се свърза по радиото с шефа на охраната на сградата, който обеща да изпрати единствения служител, който му е подръка, в машинното, за да изключи прекъсвача за всички асансьори, и после да се обади.

— Не можел да се свърже с ченгетата — докладва ни Мануел. — Линията се е скапала. Имат твърде много обаждания. Само че от асансьорната компания ще изпратят човек.

— Нивото на водата се покачва — казах на Харди, здраво обхванала врата му с ръце и стиснала кръста му с крака.

Харди се усмихна и отметна разрошената ми коса от лицето.

— Ще им отнеме само минутка да намерят повредения прекъсвач. Представи си, че сме в гореща вана.

— Въображението ми не е толкова силно.

— Явно никога не си живяла на нефтена платформа — ръката му разтри раменете ми. — Удари ли се някъде?

— Не, само се уплаших.

Той изсумтя и ме притисна още по-силно.

— Вече не се страхуваш, нали?

— Не — истина беше. Струваше ми се, че нищо лошо не може да се случи, докато съм се вкопчила в тези здрави рамене. — Само ми е с-студено. Не разбирам откъде идва водата.

— Мануел каза, че се е срутила стена между паркинга и някакъв дренажен тунел. Тук се оттича вода от доста голям канал.

— Как успя да ме намериш толкова бързо?

— Тъкмо си бях тръгнал за вкъщи, когато се обади. Веднага завих насам и намерих Мануел и колегата му. Слязохме със служебния асансьор до по-горното ниво — докато говореше, не спираше да ме гали по косата. — Евакуационният люк на асансьора ме затрудни малко повече, наложи се да строша няколко болта с чук.

Чухме прашене по радиото и неясен глас, после Мануел се провикна:

— Готово, шефе. Прекъсвачът е изключен.

— Чудесно — Харди присви очи към Мануел. — Ще я повдигна, за да я поемеш. Гледай да не я изпуснеш в шахтата, защото е хлъзгава — дръпна главата ми, за да го погледна в очите. — Хейвън, ще те вдигна нагоре, после ще стъпиш на раменете ми и ще го оставиш да те издърпа, разбра ли ме? — кимнах неохотно, защото не исках да го оставям. — Когато се качиш върху асансьора — продължи Харди, — не пипай кабелите, шайбите, нищо! Внимавай, докато се катериш — хлъзгава си като гол охлюв.

— Ами ти?

— Аз ще се оправя. Стъпи в дланта ми.

— Но ти как ще…

— Хейвън, престани да говориш, и стъпи тук.

Смаях се от лекотата, с която ме повдигна, като подхвана задника ми с едната си ръка, за да ме издигне към техниците. Те ме стиснаха под мишниците и ме издърпаха върху тавана на асансьора, държейки ме здраво, сякаш се бояха да не се плъзна отстрани. И вероятно точно така щеше да се случи, защото цялата бях омазана с хлъзгава мръсотия.

При нормални обстоятелства бих се покатерила по стълбата с лекота, само че ръцете и краката ми непрекъснато се хлъзгаха по метала. Най-накрая успях да се добера до площадката, където Харди беше запречил вратите на асансьора. Там имаше още хора, които ми помогнаха — няколко служители от офисите, началника на охраната, току-що пристигналият асансьорен техник и дори Кели Райнхарт, която не спираше да повтаря ужасено:

— Разделихме се само преди половин час… Не мога да повярвам… Само преди половин час…

Пренебрегнах всички не от грубост, а от страх. Чаках пред отворената врата и отказвах да помръдна, нетърпелива да видя Харди. Разнесе се плискане, някакво сумтене и няколко от най-вулгарните ругатни, които бях чувала през живота си.

Мануел се появи пръв, следван от колегата си. Най-накрая от шахтата изпълзя и Харди, целият подгизнал, покрит със същата мръсотия като мен и с прилепнал към тялото делови костюм. Сигурна бях, че не мирише по-приятно от мен. Косата му беше щръкнала. Той беше най-прекрасният мъж, когото бях виждала през живота си.

Втурнах се към него, обгърнах кръста му с ръце и притиснах глава към гърдите му. Сърцето му туптеше силно под ухото ми.

Макар да бях в безопасност, не можех да се откъсна от него. А и той явно нямаше нищо против, не спираше да ме гали по гърба. Пред сградата спря кола на пожарната с включена лампа.

— Вижте, трябва да се погрижа за нея — каза Харди на началника на охраната и му подаде подгизналата си визитна картичка. — Госпожица Травис е преживяла достатъчно. Ако някой се интересува, може да се свърже с мен утре сутринта.

— Да, разбирам — отговори мъжът. — Съобщете ми, ако мога да помогна с нещо. Погрижете се за себе си.

Харди ме поведе към колата си, която беше паркирал, запушвайки други автомобили. Беше лъскав сребрист мерцедес седан, а бежовата тапицерия вътре изглеждаше мека и безукорна.

— Не — безпомощно казах аз, — не мога да вляза в тази кола толкова мръсна и отвратителна.

Харди отвори вратата и ме набута вътре.

— Влизай, скъпа. Няма да се прибираме пеша.

Но най-лошото тепърва предстоеше. След като Харди паркира в гаража под сградата ни, се запътихме към асансьора, който водеше до фоайето. Заковах се на място, сякаш ме бяха простреляли, и погледнах от асансьора към стълбите. Харди спря заедно с мен. Последното нещо, което бих искала, бе да се кача отново в асансьор. Усещах как всяко мускулче в тялото ми се напряга и се опитва да отхвърли тази мисъл.

Харди замълча и ме остави да се преборя със страха си.

— По дяволите! — изругах задавено. — Не мога да избягвам асансьорите до края на живота си, нали?

— Не и в Хюстън — изражението на Харди беше мило. Скоро по него щеше да се изпише съжаление. Тази мисъл бе достатъчен подтик.

— Давай, Хейвън — промърморих си сама и натиснах копчето. Ръката ми трепереше. Докато асансьорът се спускаше към гаража, аз чаках, все едно съм пред портите на ада.

— Не съм сигурна, че ти благодарих за онова, което направи — казах дрезгаво. — Така че… благодаря ти. И искам да те уверя, че обикновено не… създавам неприятности. Искам да кажа, не съм от жените, които постоянно трябва да спасяваш.

— Може следващия път ти да ме спасиш.

Репликата му ме накара да се усмихна.

Вратите се отвориха и аз се заставих да вляза в металната кутия, следвана от Харди. Преди вратите да се затворят, той ме придърпа в стегната прегръдка, целите ни тела се прилепиха, устните ни се сляха в целувка и ми се стори, че всичко, което бях изпитвала през този ден — мъчителна болка, гняв, отчаяние и облекчение — се загряват неимоверно и се нажежават до бяло.

Откликнах с неистови целувки, всмуквах езика му в устата си, исках да го вкуся и да го усещам отново. Харди изстена кратко и силно, сякаш изненадан от реакцията ми. Стисна главата ми с ръка и устата му жадно и сладостно се зае с моята.

След секунди вече бяхме във фоайето. Вратите се отвориха с дразнещо пиукане. Харди се отдалечи от мен и ме дръпна навън сред черния лъскав мрамор. Сигурно сме изглеждали като две блатни същества, докато минавахме покрай портиера на път за асансьора към основната жилищна част.

Портиерът Дейвид ни изгледа смаяно.

— Госпожице Травис? Мили боже, какво се е случило?

— Имах малък… ами… нещо като инцидент в Бъфало Тауър — отвърнах смутено. — Господин Кейтс ме измъкна.

— Мога ли да направя нещо?

— Не, и двамата сме добре — изгледах Дейвид многозначително. — Наистина няма никаква нужда да съобщаваме на никой от семейството ми за случилото се.

— Добре, госпожице Травис — съгласи се той прекалено бързо. Но когато с Харди се запътихме към асансьора на жилищната част на сградата, го видях как вдига слушалката и започва да набира.

— Звъни на брат ми Джак — оповестих и измъчено влязох в асансьора. — Не ми се говори с никого, особено с брат ми, който си пъха носа…

Само че Харди отново ме целуваше, но този път беше облегнал ръце на стената от двете ми страни, сякаш бе прекалено опасно да ме докосва. Горещата целувка с отворена уста не свършваше, а насладата бе неимоверна. Вдигнах ръце и ги плъзнах по очертанието на силните му рамене, по стегнатите и издути мускули.

Замаяно се удивих на въздействието, което имаше върху него докосването ми, от начина, по който устата му се притисна до моята, сякаш отчаяно се гощаваше с нещо, което всеки момент може да му отнемат. Беше възбуден и всъщност ми се искаше да го докосна там, да сложа ръка върху масивната издутина. Треперещите ми пръсти се спуснаха по плоския му корем и после по металната тока на колана му. Само че в този момент асансьорът спря, Харди ме стисна за китката и я дръпна.

Очите му бяха горещо, меко сини, а страните му пламтяха, сякаш имаше треска. Тръсна глава, за да я проясни, и ме издърпа от кабинката. Бяхме на осемнайсетия етаж. До неговия апартамент. Тръгнах с него охотно и го изчаках на вратата да набере комбинацията. Харди сбърка и алармата недоволно изпиука. Едва сдържах усмивката си, когато той изруга. Погледна ме накриво, опита отново и вратата се отвори.

Харди ме хвана за ръка като малко дете и ме поведе към душа.

— Оправи се спокойно — каза той. — Аз ще използвам другата баня. На вратата е окачен халат. После ще ти донеса някакви дрехи от твоя апартамент.

Не си спомням друг път да ми е било толкова приятно да си взимам душ. Съмнявам се, че и в бъдеще ще се появи нещо, дори бегло сравнимо с това усещане. Пуснах си почти вряла вода и застенах от удоволствие, когато тя започна да облива замръзналите ми и болезнени крайници. Три пъти насапунисах тялото и косата си и ги изплакнах.

Халатът на Харди ми беше прекалено голям и се влачеше по пода като дълъг шлейф. Загърнах се с него, с аромата, който вече ми бе станал познат. Завързах стегнато колана, навих ръкавите няколко пъти и се огледах в запотеното огледало. Косата ми се беше накъдрила. Нямаше как да оправя това, тъй като имах на разположение само четка и гребен, никакви стилизиращи продукти.

Можеше да се очаква да се чувствам изтощена след преживяното, но вместо това бях оживена и превъзбудена, а меката материя на халата сякаш драскаше чувствителната ми кожа. Когато влязох в дневната, заварих Харди облечен с джинси и с бяла фланелка, а косата му беше още мокра от душа. Стоеше до масата и вадеше от една хартиена торба сандвичи и кутии със супа.

Огледа ме от глава до пети.

— Поръчах малко храна от ресторанта — обясни ми.

— Благодаря, умирам от глад. Не помня друг път да съм била толкова гладна.

— Понякога се случва след преживян шок. Когато възникнеше проблем на платформата — някакъв инцидент или пожар, — след това изгладнявахме като вълци.

— Сигурно е доста страшно да избухне пожар на платформата. Как се случва?

— Ами, ако пробяга искра, ако има теч… — после добави с широка усмивка: — Заради оксиженистите — приключи с поднасянето на храната. — Ти започвай, а аз ще изтичам долу до апартамента ти да донеса някакви дрехи, ако ми кажеш комбинацията.

— Остани, моля те. Мога да почакам. Удобно ми е с халата.

— Хубаво — Харди издърпа един стол за мен. Седнах и погледнах към телевизора — местните новини. Едва не паднах от стола, когато говорителят оповести: „… и сега още информация за наводнението. Току-що научихме, че по-рано тази вечер неидентифицирана жена е била извадена от наводнен асансьор в Бъфало Тауър. Според присъстващите на местопроизшествието охранители, повредата на асансьора е причинена от наводняване на долното ниво на паркинга. Работещи в сградата твърдят, че жената е изглеждала невредима, след като е била извадена, и не се е нуждаела от медицинска помощ. Ще продължим да ви осведомяваме за подробностите около тази история…“

Телефонът звънна и Харди погледна на екранчето кой се обажда.

— Брат ти Джак. Вече говорих с него и го уверих, че си добре. Но той иска да го чуе от теб.

По дяволите! Джак сигурно адски се е зарадвал, че съм с Харди!

Взех телефона от него и натиснах копчето.

— Здрасти, Джак — казах бодро.

— Никой не би желал сестра му да се окаже неидентифицираната жена от вечерните новини — осведоми ме Джак. — Лоши неща се случват с неидентифицираните жени.

— Добре съм — уверих го усмихната. — Просто малко се изцапах и се измокрих, това е всичко.

— Може и да си мислиш, че си добре, но най-вероятно все още си в шок. Възможно е да имаш наранявания, за които дори не подозираш. Защо Кейтс не те заведе на лекар, по дяволите?

Усмивката ми се стопи.

— Защото съм добре. И не съм в шок.

— Идвам да те взема. Тази вечер ще спиш при мен.

— Няма да стане. Виждала съм апартамента ти, Джак. Истинска бърлога! Толкова е зле, че всеки път, когато ти гостувам, имунната ми система укрепва.

Джак не се засмя.

— Няма да останеш при Кейтс, след като си преживяла такова травмиращо…

— Помниш ли разговора ни за границите, Джак?

— Майната им на границите. Защо се обади на него, след като имаш двама братя, които работят само на няколко пресечки от Бъфало Тауър? Двамата с Гейдж щяхме прекрасно да се справим.

— Не знам защо се обадих на него… — хвърлих смутена поглед към Харди. Той също ме погледна неловко и отиде в кухнята. — Джак, ще се видим утре. Не идвай тук.

— Казах на Кейтс, че ако те докосне, може да се мисли за мъртъв.

— Джак, вече затварям — промърморих.

— Чакай — той замълча и после каза подкупващо: — Нека да дойда да те взема, Хейвън. Ти си моята малка сестричка…

— Не. Лека нощ.

Затворих, докато от слушалката се разнасяха ругатни. Харди се върна на масата и ми донесе чаша, пълна с лед и с газирана течност.

— Благодаря. „Д-р Пепър“?

— Да, с малко лимонов сок и няколко капки „Джак Даниълс“. Реших, че ще ти помогне да си оправиш нервите.

Изгледах го изпитателно.

— С нервите ми всичко е наред.

— Възможно е, но все още ми изглеждаш малко напрегната.

Отпих няколко сладки и тръпчиви глътки, но Харди докосна ръката ми.

— Ей, чакай. Пий по-бавно, миличка.

Разговорът замря, докато хапвахме зеленчукова супа и сандвичи. Допих питието си и въздъхнах бавно. Чувствах се по-добре.

— Може ли още едно? — побутнах празната чаша към него.

— След малко. „Джак Даниълс“ обикновено се промъква тайно и те хваща неочаквано.

Извъртях се настрани, за да застана с лице към него, и преметнах лакътя си през облегалката на стола.

— Не се дръж с мен като с тийнейджърка, Харди. Вече съм голямо момиче.

Той бавно поклати глава и прикова погледа ми със своя.

— Знам. Но в известен смисъл изглеждаш все още… невинна.

— Защо смяташ така?

— Заради начина, по който се държиш в определени ситуации — тихо отвърна той.

Усетих топла вълна да залива лицето ми и се запитах дали има предвид поведението ми на стълбището.

— Харди… — преглътнах мъчително, — за снощи…

— Чакай — той докосна ръката ми върху масата и пръстите му проследиха крехката дантела на вените от вътрешната страна на китката ми. — Преди да стигнем до това, искам да ми кажеш нещо. Защо се обади на мен, а не на братята си? Адски се радвам, че го направи, но искам да знам защо.

В този момент топлата вълна заля цялото ми тяло, плъзна се по голата ми кожа под халата. Обхванаха ме вълнение и смущение, запитах се докъде ще се осмеля да стигна с този човек и какво ще направи той, ако му кажа истината.

— Не се замислих за това. Просто… исках теб.

Пръстите му се плъзнаха в ленива и топла ласка от китката до лакътя, после обратно.

— Снощи имаше право да ме отблъснеш — промърмори Харди. — Първият път не бива да е на такова място. Беше права да ме спреш, но начинът, по който го направи…

— Съжалявам… — искрено казах аз. — Наистина…

— Не, не съжалявай — взе ръката ми в своята и се заигра с пръстите ми. — Размислих над случилото се после, когато се поуспокоих. И си казах, че може би нямаше да реагираш така, освен ако не си имала… някакви проблеми в спалнята… със съпруга си — погледна ме и сините му очи попиваха всеки нюанс на изражението ми.

Помислих си, че „проблеми в спалнята“ е доста меко казано. Мъчително си заблъсках главата, понеже най-много ми се искаше да споделя всичко с него.

— Наистина ли ти беше първият? — настоя Харди. — Това е доста необичайно в днешно време.

Кимнах.

— Мисля, че по някакъв откачен начин съм се опитвала да се харесам на майка си — успях да кажа. — Макар да е починала. Усещах, че тя би искала да изчакам, би изтъкнала, че възпитаните момичета не спят с когото им падне. Имах да й се реванширам за толкова много неща. Никога не съм била дъщерята, която тя искаше — или каквато искаше татко. Усещах, че й го дължа, че трябва да се постарая да бъда добра — никога не бях признавала това пред никого. — Много по-късно осъзнах, че ако искам да спя с някого, това си е моя работа.

— Затова избра Ник.

— Да — устните ми потръпнаха. — Оказа се, че не е особено добра идея. На него никой не можеше да му угоди.

— На мен лесно можеш да ми угодиш — той продължаваше да си играе с пръстите ми.

— Добре — изрекох несигурно, — понеже съм съвсем сигурна, че не знам как се правят тези неща.

Харди застина неподвижно. Вдигна поглед от ръката ми с блеснал от желание поглед.

— На твое място… — замълча, за да си поеме въздух. Гласът му бе станал дрезгав. — Не бих имал никакви притеснения в това отношение, скъпа.

Не можех да откъсна поглед от него. Представих си, че съм под него, че тялото му прониква в мен, и сърцето ми затуптя като лудо. Трябваше да го успокоя.

— Моля те, сипи ми още един „Джак Даниълс“ — успях да продумам. — Този път без „Д-р Пепър“.

Харди пусна ръката ми, без да откъсва поглед от мен. Без да обели и дума, отиде в кухнята и донесе две чаши и бутилката с характерния черен етикет. Наля в малките чашки съвсем делово, все едно се канехме да седнем да поиграем на покер.

Той изпи своето уиски наведнъж, а аз отпих бавно от чашата си, като оставих меката и леко сладникава течност да затопли повърхността на устните ми. Седяхме много близо един до друг. Халатът се беше разтворил и бе разголил коленете ми, забелязах, че той поглежда към тях. Когато наведе глава, светлината вълнисто се разля по тъмнокестенявата му коса. Не издържах повече, трябваше да го докосна. Пръстите ми погалиха главата му отстрани, заиграха се с късо подстриганите меки кичури. Една от дланите му обгърна коляното ми, обви го в топлина.

Вдигна лице и аз докоснах челюстта му, драскащата набола брада, а после допрях пръстите си в меките му устни. Проследих дръзкия силует на носа му, а връхчето на единия ми пръст се плъзна към интригуващата извивка.

— Обеща някой ден да ми разкажеш как си го счупил — напомних му.

На Харди не му се говореше за това. Личеше си по погледа му.

След дълго мълчание поде безизразно:

— Баща ми го счупи. Беше пияница. Независимо дали беше пиян, или трезвен, той се чувстваше добре само когато наранява някого. Напусна семейството, когато бях още малък. Адски ми се искаше изобщо да не се бе връщал. Но той се появяваше от време на време, когато излизаше от затвора. Пребиваше мама от бой, смазваше я и после отново офейкваше с всеки цент, който успяваше да й задигне — поклати глава с отнесен поглед. — Мама беше висока, но слаба. Имах чувството, че някой ден той ще я убие. При едно от връщанията му, бях на около единайсет, го предупредих изобщо да не припарва до нея. Не помня какво се случи след това, помня само, че се свестих на пода и имах усещането, че ме е прегазил разгневен бик. Носът ми беше счупен. Мама беше пребита почти толкова зле, колкото и аз. Каза ми никога повече да не се противопоставям на татко, защото това само го вбесявало още повече. За нея беше по-лесно просто да го остави да прави каквото си поиска, докато бурята отмине.

— Защо никой не го е спрял? Защо тя не се е развела с него, не си е издействала ограничителна заповед или нещо подобно?

— Ограничителната заповед върши работа само ако си вързан с белезници за някое ченге. Майка ми реши, че е най-добре да потърси разрешение на проблемите си в църквата. Там я убедиха да не се развежда с него и тя си науми, че трябва да спаси душата му. Според свещеника всички трябваше да се молим сърцето на татко да се смекчи, той да съзре светлина и да се спаси — Харди се усмихна мрачно. — Ако изобщо е имало някаква надежда да стана религиозен, тя се изпари след това.

Смаях се от откритието, че и Харди като мен е бил жертва на домашно насилие. Само че на още по-жестоко насилие, понеже тогава е бил още дете. Овладях гласа си и попитах предпазливо:

— И какво стана с баща ти?

— Върна се няколко годни след това. Вече бях по-голям. Застанах на вратата на караваната и отказах да го пусна. Мама се опитваше да ме дръпне настрани, но аз не отстъпвах. Той… — Харди замълча и бавно потърка устата и челюстта си, без да ме поглежда. Бях изпълнена с наелектризирано очакване, усещах, че се кани да ми каже нещо, което досега не е споделял с никой друг.

— Продължавай — прошепнах.

— Той ме нападна с нож. Намушка ме някъде отстрани. Извих ръката му и го принудих да изпусне ножа, а после го удрях, докато не обеща да се махне. Повече не се върна. В момента е в затвора — лицето му беше напрегнато. — Най-лошото от всичко беше, че мама не ми говори дни наред след това.

— Защо? Сърдеше ли ти се?

— Отначало така си помислих. Но после осъзнах, че… се страхува от мен. Докато съм го налагал като животно, не виждала никаква разлика помежду ни — Харди вдигна поглед към мен и произнесе тихо: — Не съм стока, Хейвън.

Усетих, че просто ме предупреждава. И тогава го разбрах — той винаги бе използвал убеждението си, че не е стока, за да не се сближава прекалено с никого. Защото когато допуснеш някого близо до себе си, той може да те нарани. Прекрасно познавах този страх. Живеех с него.

— Къде те намушка? — попитах. — Покажи ми.

Харди бе вперил в мен изцъклен поглед като пияница, но знаех, че състоянието му изобщо не се дължи на уискито. Горната част на бузите му и извивката на носа му бяха поруменели. Подръпна края на фланелката си, докато отдолу не се показа стегнатата му плът. Тънък белег светлееше на фона на копринената загоряла кожа. Харди ме гледаше като омагьосан, докато слизах от стола си, коленичих пред него и се наведох между бедрата му, за да целуна белега. Затаи дъх. Усещах кожата му топла с устните си, а мускулите на краката му бяха стегнати толкова силно, все едно бяха железни.

Чух стенание над главата си и усетих как той ме повдига, все едно съм парцалена кукла. Отнесе ме до канапето, положи ме върху кадифената тапицерия, коленичи до мен и дръпна колана на халата. Устните му покриха моите, парещи и сладки от уискито, докато разтваряше халата. Ръката му беше топла, когато докосна гръдта ми, обхвана меката извивка и я повдигна към устата си.

Устните му обхванаха стегнатото връхче и той нежно го близна. Заизвивах се под него, не можех да стоя неподвижно. Зърното ми напъпи почти болезнено и усещането се стрелкаше към чатала ми след всяко близване и завъртане на езика. Изстенах и обгърнах главата му с ръце, а гръбнакът ми сякаш се разтопи, когато той се премести на другата гърда. Пръстите ми се заплетоха в копринената му коса, прилепнаха към кожата му. Невиждаща насочих устата му отново към своята и той я пое диво, сякаш не успяваше да проникне достатъчно дълбоко.

Тежката му длан се настани ниско долу върху корема ми и обхвана мекия му овал. Усетих, че връхчето на кутрето му лежи на ръба на тъмния триъгълник. Изхлипах и се приплъзнах по-нагоре. Ръката му се плъзна надолу и когато пръстите му се заиграха с еластичните къдрици, вътрешностите ми запулсираха и оградиха отвсякъде празнината. До този момент не бях изпитвала усещането, че бих могла да умра от първична нужда. Изстенах и дръпнах фланелката му. Устата на Харди се върна върху моята, ближейки звуците, които издавах, сякаш усещаше вкуса им.

— Докосни ме — задъхано изрекох аз и пръстите на краката ми се впиха в кадифената възглавница. — Харди, моля те…

— Къде? — долетя дяволитият шепот, докато той галеше влажните къдрици между краката ми.

Разтворих крака, цялата разтреперана.

— Там, там…

Той изпусна подобна на котешко мъркане въздишка, разтвори ме с пръсти, напипа топлината и соковете и се съсредоточи над онова местенце, което ме подлудяваше. Устата му потърка подутите ми устни и леко ги подръпна. Ръката му се плъзна между краката ми и той ме хвана, сякаш се кани да ме вдигне, но вместо това просто ме притисна като вързопче от гладка кожа, разтреперани кости и задъхана влага. Наведе глава, целуна извивката на коляното ми, плюшената мекота на гърдата, напрегнатата ми изпъната шия.

— Отнеси ме в леглото — дрезгаво помолих. Хванах със зъби мекото крайче на едното му ухо и прокарах езика си по него. — Вземи ме…

Харди потръпна силно, пусна ме и се извърна да седне на пода с гръб към мен. Положи ръце върху свитите си колене и сведе глава, дишайки накъсано и хрипливо.

— Не мога — каза приглушено. — Не тази вечер, Хейвън.

Не разбрах веднага. Опитвах се да разсъждавам трезво, но сякаш разгръщах пластове мъгла.

— Какво има? — прошепнах. — Защо не?

Отне му мъчително дълго време да отговори. Обърна се с лице към мен, коленичил с разтворени крака. Посегна и ме загърна с халата толкова нежно, че жестът ми се стори по-интимен от случилото се преди малко.

— Не е редно — каза той. — Не и след онова, което си преживяла. Все едно се възползвам от теб.

Не можех да повярвам. Не и когато всичко вървеше толкова добре, когато всичките ми страхове сякаш се бяха изпарили. Не и когато толкова отчаяно се нуждаех от него.

— Не, не е така — възразих. — Добре съм. Искам да спя с теб.

— В момента не си в състояние да вземеш това решение.

— Но… — надигнах се и разтрих лицето си. — Харди, не мислиш ли, че това е донякъде своеволие от твоя страна? След като ме възбуди толкова, ти… — замълчах, защото ми хрумна ужасна мисъл. — Това е отмъщение, нали? Заради снощи?

— Не — раздразнено отвърна той. — Не бих го направил. Не става дума за това. В случай че не си забелязала, аз също съм толкова възбуден, колкото и ти.

— А аз няма ли да участвам във взимането на решението? Нямам ли право на глас?

— Тази вечер не.

— По дяволите, Харди… — цялото тяло ме болеше. — Нали няма да ме оставиш да страдам само за да докажеш някаква абсолютно несъстоятелна теза?

Ръката му се плъзна по корема ми.

— Нека те доведа до края.

Все едно ти предлагат допълнително предястие, понеже няма основно.

— Не! — възразих със зачервено от безсилие лице. — Не искам нищо половинчато. Искам пълноценен секс от началото до края. Искам да се държиш с мен като със зряла жена, която има правото да решава какво да прави със собственото си тяло.

— Миличка, мисля, че току-що доказахме извън всякакво съмнение какво е мнението ми за теб като зряла жена. Но няма да обладая жена, която е била на косъм от смъртта, която съм довел в апартамента си, сипал съм й алкохол, а после съм се възползвал от нея, понеже ми е била признателна. Няма да стане.

Ококорих се.

— Смяташ, че ще спя с теб от признателност, така ли?

— Не знам. Но искам да си дадем ден-два, за да отшуми.

— Вече отшумя, грамаден негодник такъв! — знаех, че не съм справедлива с него, но просто не можех да се овладея. Беше ме оставил жадна и незадоволена точно в мига, когато цялото ми тяло щеше да изригне в пламъци.

— Опитвам се да се държа като джентълмен, да му се не види!

— И точно сега трябваше да поставиш началото.

Не можех да остана в апартамента му нито минута повече — боях се, че ще направя нещо, от което и двамата ще се почувстваме неудобно. Например да му се метна на шията и да го умолявам. С мъка се надигнах от канапето, завързах колана на кръста си и се запътих към вратата.

Харди тутакси ме последва.

— Къде отиваш?

— Слизам в апартамента си.

— Нека преди това да ти донеса дрехи.

— Не си прави труда. Хората се прибират по халати от басейна.

— Само че отдолу не са голи.

— И какво от това? Да не се притесняваш, че някой толкова ще се зашемети, че ще ми скочи в коридора? Де да имах този късмет.

Стрелнах се към вратата и излязох в коридора. Всъщност се радвах на избликналата живителна ярост — така не ми оставаше възможност да се притеснявам за асансьора.

Харди ме последва и изчака до мен, докато вратите на асансьора се отворят. Влязохме вътре заедно, и двамата боси.

— Хейвън, знаеш, че съм прав. Нека да поговорим.

— Ако не искаш да правим секс, аз пък не искам да говорим за чувства.

Той прокара ръка през косата си, видимо объркан.

— Е, със сигурност за пръв път жена ми казва подобно нещо.

— Не понасям да ме отхвърлят — промърморих.

— Не те отхвърлям, просто отлагаме. Ако уискито те прави толкова свадлива, повече няма да ти налея нито капка.

— Няма нищо общо с уискито. Свадлива съм от само себе си.

Харди явно разбра, че каквото и да каже, само още повече ще ме раздразни, затова замълча стратегически, докато не стигнахме до вратата на апартамента ми. Набрах комбинацията и пристъпих вътре.

Той стоеше, свел поглед към мен. Беше чорлав и сексапилен. И не възнамеряваше да се оправдава.

— Ще ти се обадя утре — каза.

— Няма да вдигна.

Харди плъзна дълъг и ленив поглед по тялото ми, загърнато в собствения му халат, в стегнатите ми боси пръсти. В ъгълчето на устата му затрептя усмивка.

— Ще вдигнеш — каза той.

Побързах да затворя вратата. Нямаше нужда да поглеждам лицето му, за да разбера, че по него се е разляла самоуверена усмивка.