Лайза Клейпас
Синеокият дявол (10)

Десета глава

Ванеса Флинт ме удостои с поглед, който познавах, поглед, който казваше, че не желае да бъде прекъсвана. Гласът й обаче прозвуча сърдечно и приятелски.

— Хейвън, много се радвам да те видя тук! Забавляваш ли се?

— Думи нямам да опиша колко — отговорих. Явно тази вечер не ми вървеше. Харди беше избрал да се сваля тъкмо с моята пъклена шефка. Очевидно съдбата искаше да ми покаже, че между нас изобщо, ама изобщо няма да се получи.

Харди остави чашата си на бара.

— Хейвън…

— Здравейте, господин Кейтс — поздравих хладно. — Приятна вечер и на двамата. Тъкмо си тръгвах.

И без да дам възможност нито на Ванеса, нито на Харди да реагират, аз се обърнах и си запроправях път през тълпата. Пребледняла и замаяна от гняв, признах, че семейството ми е напълно право за Харди. Той вещаеше неприятности, от които не се нуждаех.

Бях прекосила почти половината от залата, когато усетих някой да се приближава зад мен и да докосва ръката ми. Застинах и се извърнах с лице към него. Лицето му беше сурово като гранит.

— Върни се при Ванеса — казах му. — Ако реши, че съм те отмъкнала от нея, ще чистя тоалетната в офиса цяла седмица.

— Не бях с нея, просто си пиех питието. Да не очакваш да чакам покорно в ъгъла, докато решиш как да постъпиш с мен?

— Не, не в ъгъла — изгледах го гневно аз. — Но можеше да почакаш поне пет минути, преди да ми намериш заместничка.

— Тя не беше заместничка. Чаках те. А на теб ти отне много повече от пет минути да решиш дали искаш да танцуваш с мен. Няма да търпя подобни гаври нито от теб, нито от семейството ти, Хейвън.

— Какво очакваш след начина, по който си се държал в миналото? Цветя и духова музика ли? Те имат пълното право да не вярват на мотивите ти.

— Ами ти? Какви са мотивите ми според теб?

— Съмнявам се, че би искал да ти отговоря пред всичките тези хора.

— В такъв случай ще се усамотим някъде — отвърна той през стиснати зъби. — Защото, кълна се в Бога, ще получа отговор.

— Добре — усетих главата си съвършено празна, когато ръката му стисна китката ми. Последния път, когато си бях имала работа с разгневен мъж, се бях озовала в болницата. Само че колкото и здраво да ме държеше, Харди не ми причиняваше болка. Заставих се да се отпусна и да тръгна с него, докато ме водеше през тълпата.

Женски глас напяваше „През лятото“ и печалната протяжна мелодия се виеше край нас като дим.

Бях замаяна, докато прекосявахме помещението и навалицата във фоайето. Стигнахме до вратата, но бяхме принудени да спрем, защото някой ни препречи пътя. Гейдж. Очите му светеха като мълнии в бутилка, когато ни огледа, без да пропусне нито една подробност, включително начина, по който Харди стискаше китката ми.

— Имаш ли нужда от мен? — тихо попита Гейдж.

— Тя е добре — отговори Харди.

Брат ми не му обърна внимание, не откъсваше поглед от мен. Заля ме вълна на признателност към него, защото разбирах колко му е трудно да ме пусне с мъж, когото презира. Но той знаеше, че моят избор е такъв. Беше дошъл да ми предложи помощ, в случай че я искам.

— Всичко е наред — уверих го, — не се нуждая от нищо.

Харди ме дръпна през вратата, завихме и навлязохме още по-навътре в сградата. Най-сетне спряхме на някакво стълбище, където миришеше на бетон, желязо и плесенясала влага. Беше тихо, чуваше се само как нещо капе и накъсаният ритъм на дишането ни. Процеждащата се отгоре светлина ни озаряваше смътно.

Харди се обърна към мен. Изглеждаше огромен и тъмен на фона на бетонната стена.

— Сега ми кажи онова, което не искаше да ми кажеш вътре — поиска той.

Реших да му кажа всичко.

— Мисля, че ако не бях от семейство Травис, изобщо нямаше да ми обърнеш внимание. Мисля, че искаш да покажеш на брат ми Гейдж, че след като той е спечелил Либърти, ти ще му го върнеш, като спиш със сестра му. Мисля, че имаш и други скрити намерения, които не признаваш дори пред себе си. Мисля…

Спрях слисана, когато той ме сграбчи. Обзе ме някакво диво усещане — смесица от страх, гняв и — не можех да повярвам! — възбуда.

— Грешиш — отсече той мрачно и презрително. — Не съм чак толкова сложен, Хейвън. Истината е, че те желая още откакто те срещнах случайно в онази проклета винарна, защото за пет минути изпитах по-силно желание, отколкото с която и да е жена преди или след това. Не крия таен заговор срещу семейството ти. Нямам скрити намерения. Чисто и просто искам да те чукам до припадък.

Лицето ми се скова от оскърбление и смайване. Преди да съумея да свържа няколко членоразделни срички, Харди ме целуна. Бутнах го, когато вдигна устни, а той промърмори нещо, което прозвуча неприлично, но не можах да го чуя заради бученето на пулса в ушите си.

Той обхвана главата ми с двете си ръце. Устните му отново намериха моите. Вкусът и топлината му бяха непоносимо приятни, когато езикът му потъна в устата ми. Прониза ме неистово удоволствие, жаждата ми се сблъска с неговата и разпали огън. Разтворих се за него и се разтреперих толкова силно, че едва се задържах на краката си. Ръката му ме обгърна, предпази гърба ми от студения бетон, а другата му ръка се плъзна отпред по тялото ми. Отвърнах на целувката му, прокарах език по устата му, както правеше той. Чувствах прекалено много неща, губех контрол.

Устата му се откъсна от моята и грубо се залута отстрани на шията ми. Търкането на бръснатата му буза предизвика тръпки от наслада в корема ми. Чух го да промърморва нещо от сорта, че след като съм учила в изискан колеж, би трябвало да знам поне кога един мъж иска да си легне с мен. Само дето го каза доста по-цветисто.

— Аз не съм джентълмен — продължи Харди и стисна тялото ми. — Не мога да те подмамя в леглото с красиви думи или с изискани обноски. Мога да ти кажа само, че те желая повече, отколкото съм желал която и да е друга жена. Готов съм да престъпя всеки закон, за да бъда с теб. Ако беше дошла с мен онази вечер, когато се запознахме, щях да те отведа в Галвестън и да те държа там цяла седмица. И щях да се постарая никога да не поискаш да си тръгнеш.

Когато ръката зад гърба ми се стегна, за да извие торса ми напред, осъзнах, че той дърпа роклята ми отстрани, докато не оголи гърдата ми. Обхвана с длан скромната извивка и започна да дразни зърното с палец, докато то порозовя и щръкна, а после се наведе, за да го докосне с език. Изпънах се нагоре задъхана, когато Харди целуна щръкналото зърно и плътно обгърна с устни стегнатата плът. Започна да го подръпва ритмично и да го ближе след всяко нежно подръпване, а по тялото ми се плисна наслада. Притисках главата му към себе си и в ъгълчетата на очите ми затрепкаха сълзи, защото усещането беше изумително приятно.

Той се изправи и отново впи устни в моите в дълга и чувствена целувка.

— Пусни ме в леглото си — промърмори той. — Ще ти доставя наслада, както поискаш… дълго, бавно, силно, нежно… По-дяволите, дори ще се опитам да го направя като джентълмен, ако това те възбужда. Смяташ, че те желая, защото си Травис? Иска ми се да беше която и да е друга, само не Травис. Хора като вас са ме презирали през целия ми живот.

— Аз никога не съм те презирала — рязко казах, разтреперана от безсилие и от желание. — Ако ме познаваше, никога нямаше да го изречеш.

— Тогава какъв е проблемът? — изръмжа той. — Бившият ти съпруг? Още ли изпитваш чувства към него?

— Не! — ръцете ми стискаха реверите му, пръстите ми мачкаха гладката материя.

— Кажи, че не ме желаеш! Кажи го и ще те оставя на мира, по дяволите!

— Никак не ме бива в това — избухнах. — Боже, не е ли очевидно? Спала съм само с Ник. Не мога да се отнасям небрежно със секса.

Никога не бях възнамерявала да признавам това. Но бях безпомощна, безпомощно открита и изплашена, че няма да понеса болката, която щеше да ми причини този човек. В главата ми се смесваха желание за секс, болка и страх.

Харди застина. За един унищожителен момент всичко се промени. Той вдигна лицето ми, обхванал с длан тила ми. Очите му бяха сини дори докато се взираше в мен в тъмното. Прегръдката му стана по-нежна, покровителствена, а свободната му ръка започна да гали настръхналата кожа на ръката ми. Разбрах, че е смаян. Не му беше хрумвало, че може да съм съвсем неопитна и да не знам как се играе тази игра.

— Хейвън… — благостта в тона му ме накара да се разтреперя още по-силно. — Не знаех… Мислех, че…

— Че съм разглезена пачавра от Ривър Оукс ли? Снобка…

— Шшшт…

— Но аз…

— Шшшт.

Замълчах и се отдадох на прегръдката. Той ме погълна цялата, притисна ме силно към коравите си гърди. Част от мен искаше да избяга. Другата част копнееше точно за това — да бъде прегръщана, да бъде докосвана. Той ме галеше по косата, прокарвайки нежно връхчетата на пръстите си по извивката на темето. Усетих как нещо отстъпва, как някаква вътрешна напрегнатост се отпуска.

Двамата се олюляхме леко, притиснати един към друг, сякаш подети от силно океанско течение. Харди прокара устни по шията ми. Аз се извърнах, за да намеря устните му, и той ми даде каквото исках, целуваше ме бавно и жадно, докато не се замаях и коленете ми не омекнаха. Силната му ръка ме обгръщаше и подпираше. Със свободната си ръка стисна диплите на роклята ми дръпна плата нагоре.

Сепнах се, когато дланта му стисна голото ми бедро. Той целуна шията ми и каза неща, които чувах наполовина, нежни думи, уверения, успокояваше ме, докато раздалечаваше бедрата ми. Докосна ме, разтвори ме нежно, връхчето на пръста му описваше по плътта възбуждащи кръгове, все по-малки и по-малки, докато не стигна средата. Извих се безпомощно, когато той погали онова пулсиращо местенце отново и отново, и всеки път, когато мазолестият му пръст докосваше клитора ми, в гърлото ми се надигаше страстно възклицание.

Стенеща се стопих в ръцете му, докато нуждата от секс, нуждата той да ме изпълни запулсира в цялото ми тяло. Поднесох му устата си и го оставих да ме целува колкото дълбоко пожелае, посрещайки охотно настъпателните тласъци на езика му. Ръката му ме пусна и се пресегна към колана на панталоните му… и тогава ме връхлетя бедата.

Когато го усетих толкова голям и твърд до себе си, цялата наслада се изпари. Просто… изчезна. Внезапно единственото, което можех да виждам, да чувам и да усещам, бе последния път с Ник, пронизващата болка, грубите тласъци, поносими единствено защото собствената ми кръв облекчаваше проникването. Гърлото и стомахът ми се стегнаха от погнуса, долепеното до мен мъжко тяло ми стана отвратително, тежестта му — непоносима и аз неволно започнах да се съпротивлявам.

— Не — извиках задъхано, отскубнах се, блъснах го силно. — Не. Не искам. Не искам. Аз… — силно захапах устната си, за да замълча, понеже си дадох сметка, че гласът ми отеква силно.

— Какво има? — чух да пита Харди, дишайки учестено. Треперех, всяка клетка в тялото ми бе мобилизирана за самосъхранение.

— Остави ме на мира — отсякох. — Свали си ръцете от мен.

Трескаво се заех да оправям роклята си с разтреперани пръсти.

— Хейвън — дрезгаво прозвуча гласът му. — Нараних ли те? Какво има?

— Не се чукам на публични места — студено заявих аз и се запътих към вратата. Ако ме докоснеше отново, щях да се разпадна. Щях да полудея. — И не обичам да ме притискат.

— Не съм те притискал! Ти го искаше!

— Не се ласкай, Харди.

Беше зачервен, а също така опасно възбуден и адски ядосан. Бавно се зае да оправя дрехите си. Когато отново се обади, гласът му беше нисък и овладян:

— Хейвън, има си дума за жена, която постъпва като теб.

— Сигурна съм, че знаеш много интересни думи. Може би трябва да ги кажеш на някой друг.

И преди да успее да ми отговори, избягах от стълбището, все едно бягах от затвора.

 

 

Успях някак да се върна в залата, където край мен вихрено се носеха звуците на музиката и на танците. Бях ужасена от откритието, че съм увредена до такава степен, че не мога да изтърпя нормалния сексуален акт с мъж, към когото изпитвам влечение. Чувствах се унизена от начина, по който се бях държала. Не бях оставила на Харди друг избор, освен да си помисли, че съм кучка, че обичам да дразня мъжете. Повече нямаше да иска да има нищо общо с мен. Тази мисъл донякъде ми донесе облекчение, но в същото време ми се искаше да избухна в сълзи.

Тод ме откри незабавно. Разговаряше с някакъв тип на бара и лениво обхождаше с поглед залата, когато ме видя да влизам. Веднага дойде при мен, вперил очи в бледото ми лице и подутите ми от целувките устни.

— Изглеждаш така, все едно си се чукала с отбора на „Далас Каубойс“. И с основния състав, и с резервите — ухили се той.

— Моля те, ще ми повикаш ли такси? — прошепнах.

Синьо-зелените му очи добиха загрижено изражение.

— Аз ще те заведа у дома, миличка. Хайде, облегни се на мен.

Аз обаче рязко се дръпнах, когато той понечи да обгърне раменете ми с ръка.

— Добре — продължи мило Тод, все едно не бе забелязал странната ми реакция, — тогава ти ме хвани за ръката и ще излезем през страничната врата.

Откара ме до Мейн 1800 с колата си, като за мое успокоение просто си мълчеше, докато най-накрая не стигнахме в апартамента ми на седмия етаж. Мебелировката представляваше еклектична смесица от старинни мебели и няколко от собствените му модерни произведения. Кремавото и бялото бяха балансирани с тъмно състарено дърво. Тод си бе позволил и няколко приумици, като например факта, че бе покрил вътрешната страна на входната ми врата с мрежесто пано с хавайска танцьорка.

Нещастното ми изражение говореше достатъчно красноречиво. Тод се пресегна и ме уви с кадифената покривка на канапето. Аз се сгуших в ъгъла на дивана и свих крака, за да му направя място.

— Явно е бил страхотен танц — отбеляза той и развърза папийонката си. Остави я да виси от двете страни на врата му и се отпусна на дивана до мен с котешка грациозност. — Какво се случи?

— Не танцувахме — отвърнах сковано.

— О?

— Той ме заведе в някакъв тъмен ъгъл. На някакво стълбище.

— Позволи и на мен косвено да преживя удоволствието, кажи ми… бивали го?

Усетих как лицето ми пламва.

— Чак толкова ли е добър? — попита Тод.

Засмях се неуверено. Не бях сигурна, че мога да го изразя с думи.

— Нали знаеш как когато някой те целува, ти се струва, че това е само стъпка към нещо друго. Все едно просто иска целувката да мине по реда си. Е, Харди ме целува, сякаш това е единственото нещо на света, което иска да прави. Всяка целувка е като завършен полов акт — затворих очи за секунда, припомняйки си усещането. — Освен това обхваща лицето ми с ръце.

— Ммм, и аз обичам това. И какво? Някои от братята ти те спипа ли?

— Не, аз бях виновна. Прецаках всичко. Превъртях по средата.

Настана дълго мълчание.

— Как така превъртя? Какво…

Хейвън свали си ръцете от лицето и ме погледна.

— Аз съм Тод. Просто го кажи.

— Изплаших се. Нищо повече — отблъснах го и си плюх на петите.

— От какво се изплаши?

— Усетих неговия… нали разбираш… неговия…

Тод ме изгледа саркастично, когато се поколебах:

— Възбуден член? — попита той. — Пакетът му? Инструментът му? Хайде. Хейвън, дай да не си говорим като момиченца.

Начумерих се.

— Обикновено не разговарям за ерекции.

— Много жалко. Най-хубавите разговори са точно за това. Хайде, продължавай, скъпа.

Поех си дълбоко въздух.

— Докато се целувахме, усетих ерекцията му и цялото ми желание се изпари. Просто ей така. След онова, което съм преживяла с Ник, усещането е доста неприятно за мен.

— Какво си преживяла? — тихо попита Тод. — Никога не си ми казвала, макар че подозирам нещо.

— Нощта, когато напуснах Ник… — отместих поглед от Тод, докато се принуждавах да го изрека: — Правихме груб секс.

— Груб секс или те изнасили? — попита той.

— Не знам — идеше ми да потъна в земята от срам. — Искам да кажа, нали сме женени… Само че аз не исках да го правя, той ме принуди, струва ми се…

— Било е изнасилване — отсече Тод с равен тон. — Няма значение дали сте женени. Ако не искаш да го правиш, но някой те принуди, това си е изнасилване. Мътните да го вземат, иска ми се да убия това копеле — лицето му потъмня от ярост, както не бях го виждала никога преди. — Хейвън, миличка… знаеш, че когато жената е възбудена и готова, не боли. Особено, ако мъжът знае какво прави, а аз не се съмнявам, че Харди знае.

— Да, само че съзнанието ми го разбира, а тялото — не. Така че още щом усетих това огромно нещо да се притиска към мен, просто не можах да се овладея и изпаднах в сляпа паника. Боже, доповръща ми се! — увих се още по-плътно в покривката като пашкул.

— Още ли не си разговаряла за това с терапевтката си? — попита Тод.

Поклатих глава.

— Все още се уча да поставям граници. А и тя ще бъде в почивка през следващите две седмици, така че ще трябва да я почакам да се върне, за да ми помогне.

— Сексът не е ли свързан с умението да поставяш граница?

— Имах много по-сериозни тревоги от секса — отговорих му намръщено.

Тод понечи да отговори, но явно прецени, че е по-добре да се откаже. След малко каза:

— Значи когато се разгорещихте, ти каза на Харди да спре.

— Да — облегнах брадичка на вдигнатите си колене. — И освен това… не го направих мило.

— Той какво каза? Каква беше реакцията му?

— Не каза много, но си личеше, че е бесен.

— Да, мъжете доста се дразнят, когато останат на сухо, имам предвид в сексуален смисъл. Но важното е, че Харди не те е наранил, нали така? Не се е опитал да те накара да направиш нещо, което не искаш?

— Не.

— В такъв случай бих казал, че с него си в безопасност.

— Не се чувствах в безопасност.

— Според мен в момента безопасността не е усещане, а процес. Започни с доверието. Защо не се опиташ да кажеш на Харди някои от нещата, които сподели с мен?

— Ами ако не иска?

— Ето какви възможности имаш: можеш да му дадеш шанса да се прояви като истински каубой, или да си тръгнеш и никога да не разбереш как би реагирал. А после ще трябва да се изправиш пред същия проблем със следващия мъж, към когото изпиташ влечение.

— Или…

— Или какво?

Нервно облизах устни:

— Може най-напред да се упражня с теб.

Никога преди не бях виждала Тод да не знае какво да каже. Той се ококори, поне десетина секунди отваряше и затваряше уста като риба.

— Молиш ме да преспя с теб ли? — попита той най-накрая.

Кимнах.

— Ако ще повръщам или ще откачам посред акта, предпочитам да е с теб. А ако успея да го направя с теб, ще знам, че ще мога да го направя и с Харди.

— О, мамка му! — Тод се засмя безпомощно, стисна ръката ми и целуна дланта ми. — Миличка. Хейвън. Не — задържа ръката ми и нежно долепи бузата си до дланта ми. — Много ми се иска да ти помогна в това, скъпа ми приятелко, и съм дълбоко поласкан от молбата ти. Само че в момента не ти трябва приятелче за секс. Нужно ти е нещо много повече. И някъде, немного далеч оттук има един едър и синеок мъжага, който умира да си прекарате страхотно в леглото. На твое място щях да му позволя да опита — усетих усмивката му с дланта си, когато додаде: — Искам да кажа, ако все пак успееш да преодолееш факта, че той е толкова грозен и кокалест.

Когато пусна ръката ми, аз стиснах пръсти, все едно задържах в дланта си късметче.

— Тод, докато танцува с Либърти, тя… спомена ли нещо за Харди?

Той кимна.

— Каза, че с изключение на онзи номер със сделката на Гейдж не вижда нищо опасно в това, че двамата с Харди изпитвате интерес един към друг. Въз основа на онова, което знае за него от времето, когато са живели в онова скапано градче…

— Уелкъм.

— Да, както и да е — Тод не си падаше по живота в малките градчета. — Та въз основа на това Либърти не смята, че той би те наранил. Каза, че Харди винаги се е стараел да не я подвежда и че е направил всичко по силите си да й помогне. Всъщност тя смята, че двамата можете да си помогнете взаимно.

— Трудно ми е да си представя как — отбелязах мрачно, — след като не мога да приема ерекцията му, без да откачам от страх.

Тод се усмихна.

— Една връзка се гради на много повече от ерекцията. Макар че ако питаш мен… да се чудиш как да се справиш с нечия ерекция си е доста сериозен проблем.

 

 

След като Тод си тръгна, аз си взех дълга вана, извадих си фланелена пижама и си сипах чаша вино. Питах се къде ли е Харди в момента и дали е останал в театъра, след като си бях тръгнала.

Изкушението да му се обадя бе почти съкрушително, но не бях сигурна какво да му кажа, дали ще успея да се накарам да му обясня.

Отново се настаних в ъгъла на дивана и вперих поглед в телефона. Искаше ми се да чуя гласа на Харди. Мислех си за онези трескави мигове на стълбите, преди да се изплаша, когато ръцете и устата му ме вкусваха цялата, бавно, търсещо, нежно… толкова приятно. Толкова невероятно приятно…

Телефонът звънна.

Стреснах се, оставих виното и едва не го разсипах в бързината. Вдигнах телефона и се обадих задъхано:

— Ало?

Само че гласът не беше на Харди.

— Здравей, Мари.