Лайза Клейпас
Синеокият дявол (18)

Осемнадесета глава

Бях помолила портиера да ми звънне, когато Харди се прибере на Мейн 1800. „Независимо по кое време“, казах му аз. Дори да намери молбата ми за малко странна, той не обели и дума.

Проверих съобщенията на телефонния си секретар, но имаше само две позвънявания от номер в Далас, но бяха затворили, без да оставят съобщение. Сигурно беше Ник. Бях прекъснала връзките си с всички свои предишни познати в Далас, с хората, с които бях работила в „Дарлингтън“ и с обкръжението на Ник, където ме познаваха като Мари. Ник ми беше бесен, задето съм го отблъснала и не съм проявила интерес към това да си получа гривната на Гретхен. Задето съм продължила да живея живота си. Надявах се, когато го отхвърля, той да се отдръпне. Ако упорстваше и продължаваше да се опитва да се свърже с мен, щях да бъда принудена да предприема нещо по въпроса. Може би да си издействам ограничителна заповед?

Само че си спомних скептичната забележка на Ник: „Ограничителната заповед върши работа само ако си закопчан с белезници за някое ченге“.

Питах се какво ли прави Харди в момента, с какви ли проблеми се занимава. Изкушавах се да му звънна, но реших, че последното, от което се нуждае, е да му звъни мобилният, ако се намира в трудна ситуация. Затова си взех дълга вана, облякох анцуг и широка фланелка и се опитах да гледам телевизия.

Обходих сигурно сто канали на кабелната, но не даваха нищо хубаво.

Заспах леко и наострях уши при всеки звук. После телефонът иззвъня веднъж пронизително, преди да успея да вдигна слушалката и да натисна копчето.

— Да?

— Госпожице Травис, господин Кейтс мина през фоайето. В момента е в асансьора.

— Чудесно. Благодаря — погледнах часовника и установих, че е около един и половина през нощта. — А… как изглеждаше? Каза ли нещо?

— Не, госпожице Травис, не каза нищо. Струва ми се, че изглеждаше… изморен.

— Добре. Благодаря.

— Няма проблем.

Затворих и останах да седя с телефона в скута си, обзета от желанието да звънне. Само че проклетата машинка мълчеше. Изчаках достатъчно време, за да съм сигурна, че Харди се е качил в апартамента си, и набрах номера на мобилния му.

Отново запис.

Какво ставаше? Добре ли беше?

— Остави го на мира — казах си на глас. — Лягай си. Остави го да се наспи. Ще ти звънне утре, когато му се говори.

Само че не се послушах. Бях твърде притеснена. Крачих из апартамента си още петнайсет минути и после отново му звъннах. Никакъв отговор.

— По дяволите! — промърморих и потърках очи. Бях напрегната, изморена и неспокойна. Не бих могла да заспя, докато не се уверях, че Харди е добре.

Само ще му почукам на вратата. И може би ще го прегърна. Или ще се гушна в леглото. Няма да го карам да говори. Исках само да разбере, че съм тук, ако му потрябвам.

Нахлузих чифт чехли с твърди подметки, излязох от апартамента си и се качих с асансьора на осемнайсетия етаж. В изискано стерилния коридор беше студено. Трепереща, застанах пред вратата и натиснах звънеца.

Тишина. И после тихо движение вътре в апартамента. Изчаках, а после смаяна осъзнах, че Харди няма да отвори. Лицето ми се изкриви в напрегната гримаса. Е, толкова по-зле. Ще стоя на прага и ще звъня цяла нощ, ако трябва.

Отново натиснах копчето.

Внезапно ме прониза ужасната мисъл, че Харди може да не е сам. Каква друга причина може да има да не желае да ме види? Обаче не можех да се накарам да повярвам…

Вратата се отвори.

Пред мен застана Харди, какъвто не го бях виждала никога преди. В апартамента беше почти тъмно, слаба светлина струеше само от дневната, където през големите прозорци просветваше нощният силует на града. Харди беше облечен с джинси и бяла фланелка. Изглеждаше едър, неясен и зъл. Освен това долових силната и кисело-сладка миризма на евтина текила, каквато човек пие, когато иска бързо да се натряска.

Виждала бях Харди да пие, но никога не бе стигал до крайност. Беше ми казвал, че не обича да губи контрол над нещата. Онова, което не ми каза, но аз го разбрах, беше, че не понася мисълта да бъде уязвим нито физически, нито емоционално.

Погледът ми пробяга от тъмното му лице към празната чаша в ръката му. Тръпки полазиха по раменете ми.

— Здравей — успях да кажа, но гласът ми прозвуча тихо и хрипливо. — Исках само да видя дали си добре.

— Добре съм — гледаше ме като непозната. — Не мога да говоря сега.

Понечи да затвори вратата, но аз прекрачих през прага. Боях се да го оставя насаме със себе си — не ми харесваше празния и странен поглед в очите му.

— Нека ти направя нещо за хапване. Яйца и препечени филийки…

— Хейвън! — сякаш трябваше да впрегне всички сили, за да успее да проговори. — Не искам храна. Не искам и компания.

— Не можеш ли да ми кажеш с две думи какво се случи? — без да се замисля, се пресегнах и погалих ръката му, но той се дръпна рязко. Сякаш докосването ми го отвращаваше. Слисах се. Това бе коренна промяна, след като толкова често бях реагирала по същия начин към докосването на други хора, след като се бях отдръпвала инстинктивно и сепнато. Никога не се бях замисляла как ли се е чувствал той от това.

— Харди — казах тихо, — ще си тръгна, обещавам. Но първо ми кажи какво се случи. Само няколко думи, ще разбера.

Усещах гнева, който излъчваше. Беше тъмно и не виждах цвета на очите му, но блясъкът им бе едва ли не зъл. Тревожно се запитах къде ли е изчезнал истинският Харди. Сякаш мястото му беше заел лошият близнак.

— Не знам как би могла да разбереш, по дяволите, като всъщност не разбираш — заяви той.

— Харди, пусни ме да вляза.

Той не се отмести.

— По-добре не влизай.

— О? — насилих се да се усмихна скептично. — И какво има там, от което трябва да се страхувам?

— От мен.

От отговора му по мен се разля вълна от безпокойство. Но не помръднах.

— Какво прави тази вечер? — попитах. — Защо се обади майка ти?

Харди стоеше с наведена глава. Косата му беше рошава, все едно непрекъснато я бе дърпал. Искаше ми се да загладя тези лъскави тъмни кичури и да положа длан върху напрегнатия му врат. Копнеех да го утеша. Но можех само да чакам, а търпението никога не ми се е удавало с лекота.

— Тя ме помоли да платя гаранцията и да измъкна баща си от ареста — чух го да казва. — Арестували го тази вечер за шофиране в нетрезво състояние. Той знае, че не бива да й се обажда. През последните две години му давам пари. Плащам му, за да не припарва до мама и до момчетата.

— Мислех, че е в затвора. Но явно… вече е на свобода.

Харди кимна, все още без да ме поглежда. Свободната му ръка стискаше рамката на вратата. Усетих лек спазъм на отвращение в корема си, когато забелязах колко жестоко силни са тези пръсти.

— Какво е направил, за да влезе в затвора? — попитах тихо.

Не бях сигурна дали Харди ще отговори. Но той го направи. Понякога и най-дълбоките тайни на света могат да бъдат изкопчени с правилния въпрос в правилния момент.

Харди заговори с равния и безнадежден шепот на престъпник, който прави признание. Съзнавах, че чувам неща, които не е споделял с друго живо същество.

— Преди петнайсет години го прибраха за тежко изнасилване. Той е сериен изнасилвач… прави ужасни неща с жените. Никога не са го освобождавали предсрочно, защото знаеха, че не се е променил. Но накрая присъдата му изтече и трябваше да го пуснат. Пак ще го направи. Не мога да го спра. Не мога да го следя всяка минута. Едва успявам да го държа далеч от семейството си…

— Не — дрезгаво промълвих, — не е твоя работа да му бъдеш пазач.

— Братята ми поемат по неговия път. Лошата жилка се проявява. Миналия месец трябваше да измъквам Кевин под гаранция, да плащам на семейството на едно момиче, за да не подават оплакване…

— Вината не е твоя — уверих го, но той не ме чуваше.

— Всички ние сме зли копелета. Бели боклуци.

— Не.

Всяко поемане на въздух дращеше в гърлото му.

— Преди да настаня баща си в един хотел тази вечер, той ми каза… — млъкна и се разтрепери от глава до пети. Олюля се прав.

Боже, беше толкова пиян.

— Какво ти каза? — прошепнах. — Какво има, Харди?

Той тръсна глава и отстъпи назад.

— Хейвън — гласът му прозвуча тихо и гърлено. — Върви си. Ако останеш… не се контролирам. Ще се възползвам от теб. Ще те нараня, разбираш ли? Махни се оттук, по дяволите!

Не мислех, че Харди би наранил мен или която и да било жена. Но истината бе, че не бях напълно сигурна. В този момент ми приличаше най-вече на голям страдащ звяр, готов да разкъса всеки, който се приближи до него. А това бе прекалено скоро след развода ми с Ник. Аз не обичах оръжията. И все още се борех със собствения си гняв, със собствените си страхове.

В живота има мигове, когато трябва да се нагърбиш с отговорността за нещата или завинаги да изгубиш шансовете си. Ако Харди бе способен да ме нарани, щях да разбера това сега.

Всяка веничка по тялото ми гореше от прилива на адреналин. Свят ми се виеше от него. „Добре, негоднико“, помислих си мрачно с гняв и с любов. С абсолютна изгаряща любов в този миг, когато той най-силно се нуждаеше от нея и я искаше. „Да видим какво ще ми покажеш“.

Влязох в мрака и затворих вратата.

Харди ми се нахвърли в мига, в който щракна бравата. Чух как изтрополи чашата, когато я изпусна. Стисна ме, завъртя ме, притисна ме към вратата със стокилограмовото си задъхано мъжко тяло. Целият трепереше, ръцете му стискаха прекалено силно, дробовете му едва смогваха. Целува ме болезнено и похотливо с цяла уста няколко минути, докато престана да трепери и възбуденият му член се затърка в мен. Всяка емоция, гневът, скръбта, омразата към самия него и нуждата намериха отдушник в стопроцентова похот.

Съблече фланелката ми я захвърли настрани. Докато сваляше собствената си фланелка, аз сляпо поех към дневната, не за да се дръпна от него, а за да намеря по-удобно място от пода в коридора. Чух усилващо се ръмжене, когато той ме сграбчи в гръб.

Събори ме на облегалката на канапето и ме наведе напред. Рязко дръпна надолу колана на анцуга ми. Цялата настръхнах и усетих паниката да натежава в корема ми като късче лед. Толкова приличаше на онова, което правеше Ник. Над мен надвисна поредният спомен, издебнал сгоден момент да ме връхлети. Само че аз стиснах зъби, стъпих здраво и стегнах всичките си мускули.

Когато Харди застана зад мен, усетих докосването на пареща кожа, притискането на натежалия му член към гърба си. Питах си дали е обезумял до такава степен, за да не помни, че се страхувам да го правя така, че точно по този начин съм била изнасилена. Може би го правеше нарочно, за да ме накаже, да ме принуди да го намразя. Едната му ръка се спусна по замръзналия ми гръбнак и чух как дишането му се променя.

— Хайде, мътните те взели — подканих го хрипливо. — Хайде, направи го.

Само че Харди не помръдна, само ръката му се движеше по гърба ми. Дланта му се плъзгаше нагоре-надолу, после по талията и по корема ми. Приведе се още повече над мен и другата му ръка обхвана гърдата ми. Устата му се приближи до раменете ми, до гръбнака ми, Харди стенеше и ме целуваше, а пръстите му си проправиха път надолу и ме разтвориха. Дишах накъсано, а тялото ми се отпусна, стана податливо. Представих си ръката му с онези звездовидни белези… последния път, когато бяхме в леглото, си бях поставила за цел да целуна всеки от тях. И когато си спомних, се навлажних, откликнах безпомощно на докосването, на мириса и на топлината, които ми бяха станали толкова познати.

— Направи го — подканих го отново задъхана.

Той явно не ме чуваше, насочил цялото си внимание към галенето на меките слоеве плът под пръстите си. Краката му притиснаха моите и ме принудиха да се разкрача още малко.

Стопиха се и последните следи от страх. Натиснах назад с бедрата си и потръпнах, когато усетих твърдия му член. Той обаче не ми го даваше, само ме галеше с мъчителна нежност, докато не се вкопчих в плюшеното канапе, дишайки накъсано.

Мракът ни обгръщаше хладен и ласкав, докато той се наместваше. Изхлипах, цялото ми тяло се съсредоточи към местенцето, където той ме притискаше, вътрешните ми мускули заработиха с очакване.

Харди тласна напред и аз свърших от наситеното и пронизващо удоволствие, а той проникна още по-дълбоко, без да спира да ме гали там долу. Смъкна ме на колене на пода и ме придърпа към гърдите си. Главата ми се облегна на рамото му. Повдигаше ме стенеща в ритъм с хлъзгането на плът в плът, докато не плисна насладата и отново не ме обля цялата с топлина.

Харди ме остави да си почина върху бедрата му, обгърнал ме здраво с ръце. Когато дишането ми се успокои, ме отнесе в спалнята. Стискаше ме здраво. Беше настроен властно. Беше първично и дори малко плашещо, но в същото време бях невероятно възбудена и това ме смая. Трябваше да разбера защо…

Необходимо ми бе да разбера… но не можех да мисля, докато ръцете му ме прегръщаха. Той коленичи на леглото, пъхна ръка под задника ми и повдигна бедрата ми от матрака.

Изпълни ме с плавен тласък, а едната му ръка се плъзна към влажния триъгълник между краката ми. Непрекъснатото дразнене и тласъците, докато Харди ме държеше повдигната, ме запокитиха във вихъра на ново усещане, което се извисяваше, отслабваше и после отново се надигаше. Когато удоволствието ми най-сетне намери спокоен ритъм, Харди ме пусна по гръб, разперила ръце и крака, и свърши в мен със силни тласъци. Обгърнах го с ръце, наслаждавайки се на допира до тръпнещото му тяло над моето.

Чух как напрегнато дихание донася името ми. Дълго време ме притиска така. От време на време ръцете му бавно обгръщаха тялото ми.

Поспах, положила глава върху сгъвката на ръката му. Когато се събудих, още беше тъмно. От напрежението в тялото на Харди усетих, че и той е буден. Леко се залюлях срещу настойчивата пулсация на ерекцията му, и усетих как се разгорещявам. Устата му се долепи до шията и до рамото ми, целувайки и вкусвайки меката кожа.

Побутнах раменете му, а той се излетна плавно по гръб и ме остави да го възседна. Стиснах члена му, нагласих го и го плъзнах в себе си. Чух как въздухът тихо изсвистя през зъбите на Харди. Той стисна бедрата ми с ръце и ме остави да напипам ритъма. Принадлежеше ми изцяло… Знаех го, долових този миг на мъжко предаване. Аз го яздех, аз го владеех и го чувах как стене и извива нагоре бедра, за да посрещне всеки мой тласък надолу. Ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата ми към центъра и той започна да ме гали, докато не свърших, а това възпламени и него. Харди застина под мен в кулминацията на удоволствието. Дланите му обхванаха шията ми, когато ме придърпа надолу, за да го целуна. Принудителна целувка, с привкус на отчаяние.

— Всичко е наред — прошепнах след това в притихналата стая, защото изпитвах необходимост да го утеша. — Всичко е наред.

 

 

Събудих се почти по обяд. Бях завита внимателно, а разхвърляните ми дрехи бяха спретнато преметнати през облегалката на един стол. Повиках сънливо Харди, защото исках да се върне в леглото, но понеже никой не ми отговори, разбрах, че съм сама в апартамента.

Търкулнах се по корем и леко се намръщих, когато усетих леко подръпване и болка тук-там. По устните ми се разля свенлива усмивка, щом си спомних предишната вечер. Бих помислила, че е бил дълъг еротичен сън, само че тялото ми подсказваше, че това наистина се е случило.

Чувствах се невероятно лека и бодра, едва ли не завладяна от трескаво щастие. Секс на ново ниво… по-дълбоко, по-наситено, което ме отваряше и физически, и емоционално. Това бе повлияло и на Харди по същия начин и ужасно го бе изплашило.

Осъзнах, че за Ник сексът винаги е бил нещо като придатък. За него никога не бях представлявала личност, със сигурност не и човек, чиито чувства и мисли имат значение.

Докато Харди, дори и подивял, любеше и тялото, и съзнанието ми, мен самата. И ме допускаше отвъд преградите, които бе издигнал, макар и неохотно.

Вече не вярвах в концепцията за сродните души или за любовта от пръв поглед, но започвах да вярвам, че ако човек има късмет, съвсем малко на брой пъти през живота си може да срещне човек, който е много подходящ за него. Не защото той е съвършен или ти самият си съвършен, а защото недостатъците и на двама ви са такива, че позволяват на тези две отделни същества да се свържат.

Харди не бе човекът с най-лесен характер, с когото можеш да имаш връзка. Беше сложен, волеви и чепат. Само че тези негови качества ми допадаха. И охотно го приемах, какъвто е. Не вредеше фактът, че и той бе също толкова склонен да ме приема каквато съм.

Прозях се, отидох в банята, където намерих халата на Харди, и го навлякох. В кухнята кафеварката беше заредена, извадена беше чиста чаша и лъжичка. Натиснах копчето и във въздуха се разнесе веселото гъргорене на прясно кафе.

Вдигнах домашния телефон на Харди и набрах номера на мобилния му. Никакъв отговор. Затворих.

— Бъзльо — заявих спокойно. — Може да избягаш, Харди Кейтс, но не може да се криеш безкрайно.

Все пак Харди успя да ме избягва цяла събота. И макар адски много да исках да говоря с него, гордостта не ми позволяваше да го преследвам като влюбен скинк^[1]. Е, можех да си позволя да съм търпелива с Харди. Затова оставих няколко безгрижни съобщения на телефонния секретар и реших да го изчакам да се обади.

А междувременно получих имейл от Ник.