Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Травис (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blue-Eyed Devil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 191 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
sonnni (2010)

Издание:

Лайза Клейпас. Синеокият дявол

ИК „Ергон“, София, 2009

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-954-9625-33-2

История

  1. — Добавяне

Шестнадесета глава

Знаех, че изглеждам ужасно, когато отидох на работа на следващия ден — с тъмни кръгове под очите и ожулена от мъжка брада по шията. Не ми пукаше. Не се бях чувствала до такава степен в мир със себе си от месеци. От години. Може би никога преди.

Все още усещах тялото на Харди до своето, да не говорим за леката болка, която ми напомняше за всичко, което бяхме правили. Въпреки всички неща, за които можех и трябваше да се притеснявам, реших да се насладя на простичкото човешко удоволствие на жена, която са любили докрай.

— Обади се и кажи, че си болна — прошепна Харди сутринта. — Днес остани в леглото с мен.

— Не мога — възпротивих се. — Имат нужда от мен в офиса.

— Аз имам нужда от теб.

Усмихнах се широко при тези думи.

— Засега получи достатъчно.

Харди ме дръпна върху гърдите си и ме целуна страстно.

— Още дори не съм започнал — заяви той. — Всъщност се въздържах, понеже ти малко беше позагубила форма.

Най-накрая се споразумяхме и двамата да отидем на работа, понеже беше петък и трябваше да свършим някои неща. Но след пет и половина вечерта щеше да започне уикендът.

Сутринта, преди Харди да си тръгне, аз му приготвих омлет с пет яйца, сирене и спанак, тънки резенчета бекон и препечени филийки. Омете и последната троха. В отговор на коментара ми, че ми е изпразнил хладилника, Харди отговори, че доста се е потрудил, за да ме задоволи, и че един мъж трябва да си поддържа силите.

Усмихната влязох в тясното си кабинетче и отворих лаптопа си. Реших, че съм в толкова добро настроение, че нищо не може да го развали.

И тогава се появи Ванеса.

— Изпратила съм ти няколко имейла относно последните договори за поддръжка — оповести тя без никакво встъпление.

— Добро утро, Ванеса.

— Принтирай приложенията и направи копия. След час да са на бюрото ми.

— На всяка цена — наблюдавах я, когато се обърна да си върви. — Почакай, Ванеса. Трябва да обсъдим нещо.

Тя се извърна назад към мен, слисана от острия ми тон, и още повече от отсъствието на думичката „моля“.

— Да? — попита тя опасно благо.

— Не желая да даваш лична информация, свързана с мен, на никого. Затова ако някой те попита за домашния ми адрес или телефонен номер, не ги давай, без преди това да ме попиташ. Смятам, че отсега нататък това трябва да бъде стандартна политика за този офис в името на сигурността на всички.

Тя театрално се ококори:

— Опитвах се да ти направя услуга, Хейвън. Бившият ти съпруг каза, че иска да ти върне някакви неща. Явно толкова си бързала да го напуснеш, че не си опаковала всичките си вещи — говореше меко, все едно се опитваше да обясни нещо на дете: — Не се опитвай да ме поставяш в центъра на личните си проблеми. Не е професионално.

Преглътнах мъчително и закопнях да й кажа, че не съм напуснала Ник, а че той ме е пребил и изхвърлил. Само че един от любимите номера на Ванеса беше да отправя обвинения с възможно най-благ тон, докато накрая не наговоря неща, които не съм искала. Вече нямаше да се хващам в капана. Освен това някои неща от личния ми живот нямаше да останат лични.

— Не си ми направила услуга — заявих спокойно. — При Ник няма нищо, което да искам. А и ти не си в центъра на нищо, Ванеса.

Тя поклати глава и ме изгледа с хладен поглед, в който се долавяше съжаление.

— Той ми разказа някои неща. За отношението ти към него. Беше много очарователен. И всъщност малко тъжен.

Овладях горчивата си усмивка. Отношението към него? Ето така постъпват самовлюбените хора. Обръщат се към теб и те обвиняват, че си направил онова, което са сторили самите те, при това го правят толкова убедително, че накрая започваш да се съмняваш в себе си. Ник несъмнено разказваше наляво и надясно, че съм се държала зле с него, че съм го напуснала. Само че аз не можех да контролирам какво говори той, нито доколко околните да му вярват.

— Той може да бъде очарователен — съгласих се. — Паякът умее да си плете мрежите.

— Съществуват две гледни точки към всяко нещо, Хейвън — от всяка нейна дума капеше снизхождение като прокиснал мед.

— Разбира се, но това не означава, че и двете гледни точки са верни — може би трябваше да си затворя устата тогава. Но не успях да се въздържа да не добавя: — Някои хора наистина са лоши, Ванеса. Не бих пожелала на никоя жена да бъде с Ник.

„Дори на теб“, добавих мислено.

— Не си бях давала сметка колко си наивна — заяви шефката ми. — Надявам се някой ден да се научиш да гледаш на света с малко повече изисканост.

— Ще поработя по въпроса — отговорих аз, завъртях се на стола си и й обърнах гръб.

 

 

Не се учудих, когато Ник ми звънна към обяд. Вече се бях досетила, че ще вземе номера ми от Ванеса. Въпреки това обаче коремът ми се сби, когато чух гласа му.

— Как мина срещата ти снощи? — попита Ник. — Обзалагам се, че не е имало много разговори, след като си тръгнах.

— Недей да ми звъниш в офиса — отвърнах кратко. — Нито пък у дома.

— Жената може да иска само едно от фитнес маниак като онзи тип и то няма нищо общо с говоренето — продължи Ник.

Подсмихнах се, наслаждавайки се на факта, че бившият ми съпруг се е почувствал толкова застрашен от Харди.

— Не е фитнес маниак — осведомих го аз. — По една случайност е доста интелигентен и умее да изслушва хората — което е приятна промяна.

Ник сякаш не чу последната ми забележка.

— Дори не излязохте. Останахте в апартамента и ти си го оставила да те чука цяла нощ.

Запитах се дали е наблюдавал жилището ми. Тръпки ме побиха от тази мисъл.

— Не е твоя работа — отговорих.

— Ще ми се да беше поне наполовина толкова охотна и докато бяхме женени. Но явно сложиш ли халка, ставаш фригидна.

Преди щеше да ме заболи от тази забележка. Може би дори щях да повярвам, че съм фригидна. Но вече не се хващах на този номер. Познавах истинската същност на Ник — човек, който не беше способен да се интересува от никой друг, освен от себе си. Никога не бих могла да го променя или да го накарам да прозре недостатъците си. Ник просто искаше нещо… той не разбираше себе си по-добре, отколкото една акула осъзнава защо иска да убива и да изяжда жертвите си. Просто така стояха нещата.

— Е, благодари на Бога, че си се избавил от мен — казах. — Направи услуга и на двама ни и не ми се обаждай повече, Ник.

— Ами нещата ти? Гривната от леля ти…

— Ако за да я получа, трябва да те видя отново, не си струва.

— Ще я хвърля на боклука, мамка му — заплаши ме той. — Ще я разглобя и…

— Чака ме работа.

Затворих и се почувствах едновременно победоносно и гнусно. Реших да не казвам нито на Харди, нито на когото и да било за обаждането на Ник. И най-дребната провокация би била достатъчна за Харди, за да намери бившия ми съпруг и да го заличи от лицето на земята. И макар да нямах нищо против Ник да изчезне завинаги, нямаше да ми хареса да посещавам Харди зад решетките.

 

 

През следващите две седмици научих много неща за Харди. Прекарвахме заедно всяка възможна минута, при това, без да го планираме. Просто той се превърна в човека, с когото исках да бъда повече от всичко. И най-удивителното беше, че явно и той се чувстваше по същия начин.

— Сякаш е прекалено лесно — споделих с Тод по телефона една вечер, докато чаках Харди да се върне от работа. — Никакво бъркане в мозъка. Обажда се, когато е обещал. Идва навреме. Истински ме изслушва. Той е… ами съвършен. Направо е тревожно.

— Никой не е съвършен. Пропускаш нещо. Какво е то? Сигурно е отпуснат като кренвирш на коктейл.

— Не. Всъщност е точно обратното. Последва изразително мълчание.

— Тод? Там ли си?

— Да, просто се опитвам да измисля основателна причина да продължим приятелството си.

Ухилих се до ушите.

— Тод, завистта е толкова отблъскваща.

— Ще е от полза, ако ми кажеш едно нещо, което не му е наред. Един дребен недостатък? Лош дъх? Брадавици? Нещо, което да изисква спрей против гъбички?

— Космите по гърдите недостатък ли са?

— О, да — Тод явно изпита облекчение. — Не мога да понасям окосмени гърди. Не виждаш очертанията на мускулите.

Прецених, че е по-добре да не споря, макар да не бях съгласна. Имаше нещо безкрайно сексапилно и утешително да те притискат към широки и космати мъжки гърди.

— Хейвън — поде Тод по-сериозно, — помниш ли какво ти казах за него?

— За това, че е сложен ли? Че е палав особняк?

— Да, това. Вярвам на инстинкта си, затова внимавай, скъпа. Забавлявай се, но си дръж очите отворени.

По-късно размишлявах какво ли означава да си държиш очите отворени в една връзка. Не мисля, че идеализирах Харди… просто много го харесвах. Харесваше ми как ми говори и дори още повече ми харесваше как ме слуша. Особено ми допадаше колко обича да докосва. Импровизирано масажираше раменете ми, придърпваше ме в скута си, играеше си с косата ми, държеше ми ръката. Не съм отраснала в семейство, където физическата близост се цени — за хората от семейство Травис личното пространство бе от първостепенно значение. А и след преживяното с Ник никога не съм смятала, че отново ще мога да понеса да бъда докосвана.

Харди ме бе омагьосал повече от всеки друг, когото познавах. Беше интригуващ, весел… но винаги и най-вече истински мъж. Отваряше ми вратата, носеше покупките, плащаше вечерите и би се засегнал смъртно от намека, че и жената би могла да го прави. След като бях живяла със съпруг, който през повечето време помпаше собственото си крехко его, аз ценях високо самоувереността на Харди. За него не беше проблем да признае, че е допуснал грешка или че не е разбрал нещо, просто това се превръщаше в повод да задава въпроси.

Може би не бях срещала мъж с такава неизчерпаема енергия и с такъв неутолим апетит. Пред себе си признавах, че баща ми е имал право, че Харди ще поиска повече… и това не се ограничаваше само с парите. Той искаше уважение, власт, успех — всички онези неща, за които сигурно беше копнял, когато светът го бе смятал за никой. Само че мнението на света не го бе прекършило. У него имаше някакъв устрем, подхранван от гордост и от гняв, който настояваше, че той заслужава повече.

Приличаше на баща ми, който също беше започнал от нулата. Тази мисъл малко ме уплаши. Обвързвах се с мъж, който можеше да се окаже също толкова амбициозен и целеустремен твърдоглавец като Чърчил Травис. Как се оправяш с такъв човек? Как не допускаш това да се случи?

 

 

Знаех, че според Харди съм привилегирована. И в сравнение с него вероятно бях. Когато ходех в чужбина, ме придружаваха приятели от колежа и бях отсядала в хубави хотели, за които плащах с кредитната карта на баща си. Когато Харди бе ходил в чужбина, то е било, за да работи на нефтени платформи в Мексико, Саудитска Арабия и Нигерия. Четиринайсет дни на платформата, четиринайсет почивка. Беше се научил бързо да се приспособява към чуждите култури и традиции. Хрумна ми, че точно по същия начин подхождаше и към обществото в Хюстън. Учеше традициите. Приспособяваше се. Ориентираше се.

Разговаряхме до късно през нощта, разказвахме си истории от миналото си, неща, които са ни променили. Харди беше открит за редица неща, но някои теми не искаше да обсъжда. Например за баща си и защо е в затвора. Освен това Харди предпочиташе да не говори за предишния си любовен живот, което неимоверно изостряше любопитството ми.

— Не разбирам защо не си спал с Либърти — казах му аз една нощ. — Не се ли изкушаваше? Сигурно е било така.

Харди ме намести удобно на гърдите си. Бяхме в неговото легло — огромна спалня с множество пухени възглавници. Беше застлано с широки фини чаршафи от сурова коприна.

— Скъпа, всеки мъж над дванайсет би се изкушил от Либърти.

— Тогава ти защо не?

Харди погали извивката на гръбнака ми, изследвайки нежно вдлъбнатинките.

— Чаках теб.

— Ха. Говори се, че си бил доста ангажиран с дамите от Хюстън.

— Не си спомням нито една — отвърна той равнодушно.

— Бийб Уитни. Това име да ти напомня нещо?

Харди ме погледна сепнато.

— Защо я споменаваш?

— Похвалила се на Тод, че е спала с теб, когато била на пътешествие, за да се утеши след развода си.

Той замълча за момент, прокарвайки ръка през косата ми.

— Ревнуваш ли?

По дяволите, разбира се, че ревнувах. Всъщност направо бях смаяна колко силна емоционална отрова се влива във вените ми, когато си го представя в леглото с Бийб и нейния съвършен изкуствен тен.

Кимнах, легнала върху гърдите му.

Харди ме обърна по гръб и се надвеси над мен. Светлината от лампата танцуваше по силните му черти и за миг освети леката усмивка на устните му.

— Бих могъл да се извиня за всички жени, които съм познавал преди теб, но няма да го направя.

— Не съм те и молила — отвърнах нацупено.

Ръката му се плъзна под завивката и обходи нежно тялото ми.

— Научил съм по нещо от всяка жена, с която съм бил. А трябваше да науча много, за да съм готов за теб.

Намръщих се.

— Защо? Защото съм претенциозна? Трудна? — помъчих се да продължа да дишам спокойно, когато ръката му обхвана гърдата ми.

Харди поклати глава.

— Защото искам да направя за теб много неща. Искам да ти доставя наслада по толкова много начини — наведе се да ме целуне и закачливо потърка носа си в моя. — Тези жени бяха само подготовка за теб.

— Хубава реплика — признах неохотно.

Ръката му притисна сърцето ми с лек и топъл натиск.

— Откакто се помня, искам да стигна някъде, да стана някакъв. Виждах как други кучи синове имат всичко — скъпа кола, голяма къща, красива жена. И си казвах „Майната им! Някой ден и аз ще имам това. И аз ще бъда щастлив“ — устата му се разкриви. — Само че през миналите няколко години най-сетне получих нещата, които исках, а се оказа, че не ми е достатъчно. Продължавах да бъда нещастно копеле. Но когато съм с теб…

— Какво? — настоях аз.

— Когато съм с теб, имам чувството, че най-накрая имам каквото ми трябва. Мога да се отпусна и да бъда щастлив — разсеяно проследи очертанието на гърдите ми. — Ти ме караш да намаля темпото.

— В хубавия смисъл ли?

— В хубавия смисъл.

— Аз никога не карам никого да намалява темпото — отвърнах. — Аз не съм спокоен човек.

По устните му се разля ленива усмивка.

— Каквото и да правиш, на мен ми е добре.

Приведе се над мен, целуна шията ми и промърмори, че съм красива и че ме желае. Потръпнах, когато нежните косъмчета по гърдите му нежно потъркаха гърдите ми.

— Харди?

— Ммм?

Обгърнах с ръка шията му.

— Понякога имам чувството, че в леглото се възпираш.

Той се отдръпна, за да ме погледне с галещ поглед.

— Опитвам се да не бързам с теб — призна.

— Не е нужно да го правиш — настоях аз. — Вярвам ти. Ако ми покажеш какво искаш, ще го направя. Искам да кажа, каквото и да се сте правили с Бийб…

Устните му се извиха в печална насмешка.

— По дяволите всичко. Забрави за нея, скъпа. Прекарах с нея една нощ и нито за секунда не съм се връщал към това после.

— Нищо — продължих, обзета от състезателен дух. — Не е нужно да си внимателен с мен. Мога да се справя.

Вече се ухили съвсем широко.

— Добре.

Дръпнах главата му надолу. Надигнах се към устата му и го целунах пламенно. Той откликна без никакво колебание и завладя дълбините на устата ми, докато и двамата останахме без дъх.

После ме вдигна на колене с лице към него, сключил ръце под мишниците ми в здрава, но грижлива хватка. Очите му ме изгаряха, но гласът му бе нежен:

— Искаш ли да опиташ нещо ново, Хейвън?

Преглътнах с усилие и кимнах, а бедрата ми леко се полюшнаха към него. Той забеляза. Видях колко е възбуден и свят ми се зави от желание. Дланите му се плъзнаха към китките ми. Вдигна ръцете ми и ме напъти да стисна високата плетеница на дъската на леглото. При това движение гърдите ми се повдигнаха и зърната се стегнаха.

Харди впери поглед в мен и аз потънах в сините дълбини. Дъхът му пареше бедрата ми.

— Дръж се — прошепна той и притисна пръстите ми към дъската.

Последваха жарките мигове на интимност… на изкусно мъчение, което предизвика треска. Треска, която предизвика сладост. Той беше навсякъде край мен, навсякъде вътре в мен. Успях да оцелея, но на косъм. Когато Харди приключи с мен, ноктите ми бяха издълбали полумесеци в дъската на леглото и не си спомнях дори как се казвам. Бавно рухнах в ръцете му, цялата разтреперана от освобождението.

— Само теб — каза Харди, когато отново можеше да диша. — Искам само теб.

Имах чувството, че падам през облаци, докато ме полагаше върху възглавниците. Че падам бързо и стремглаво. И изглежда не можех да направя нищо по въпроса.