Барбара Делински
Семейно родословие (16)

Шестнадесета глава

В четвъртък, след два дни на колебание, Дейна се обърна към Джилиън Клайн в магазина. Двете бяха близки открай време. Дейна вярваше на преценката й.

— Намерих писмо от Айлийн О’Донъл до майка ми — каза тя и изчака да види някакъв знак, че жената е познала името.

Но Джилиън се намръщи.

— Не ми е познато. Коя е тя?

— Била е в същото общежитие като майка ми. По мъж е Маккейн. Айлийн О’Донъл Маккейн.

— Не я познавам.

Дейна й показа писмото и зачака, докато тя го прочете. После каза:

— Вероятно не бива да му обръщам внимание. Как е възможно тази жена да е била близка с майка ми, а ти дори да не си чувала за нея?

— Възможно е — изтъкна разумно Джилиън, — защото майка ти беше в Медисън три години, а аз не бях с нея. Не бих могла да познавам всичките й приятелки. Може да е имала приятели, за които е предпочитала да не говори.

— Но защо?

— Може би са познавали него. Лиз ни накара да повярваме, че този мъж е бил само случайна връзка за една нощ, а според това писмо съвсем не е било така.

Дейна продължи да настоява.

— Но коя е Айлийн О’Донъл и защо да й вярвам?

Джилиън обви с ръка раменете й.

— Защото няма на кого другиго да се довериш. Освен това жената не е написала това писмо до теб. Изпратила го е на майка ти, като не е предполагала, че ще го чете някой друг, което му придава голяма достоверност.

— Значи мислиш, че трябва да й се обадя?

Джилиън се усмихна тъжно.

— Мисля, че да, щом си стигнала дотук, иначе винаги ще се чудиш какво е било. Разбира се, първо трябва да намериш телефонния й номер.

Дейна въздъхна примирено.

— Вече го намерих.

— С помощта на детектива на Хю ли?

— Не, от справочника на випуските. Има го в интернет.

Джилиън се усмихна кротко.

— Е, миличка, нима това не е един вид знак?

 

 

Дейна се обади, но не заради себе си. Все още се колебаеше дали иска да разбере кой е баща й, още повече сега, когато й стана ясно, че майка й е искала да избяга от него. Не беше и заради Хю. Направи го заради Лизи. Детето бе родено с генетически черти, които щяха да повлияят на живота му. След време тя щеше да задава въпроси. Заслужаваше да получи отговор на тях.

Айлийн О’Донъл Маккейн живееше в Мидълтън, предградие на Медисън. Дейна набра номера, застанала до телефона в дневната. Кошчето бе наблизо, бебето размахваше малките си ръчички и крачета.

Отсреща вдигна някакво момиче.

— Бих искала да говоря с Айлийн Маккейн, моля — каза Дейна.

От другата страна се чу полуприглушен стон, момичето явно се бе надявало да се обади някой друг, но все пак вежливо попита:

— Кой я търси?

Дейна си пое дълбоко дъх. Нямаше връщане назад.

— Обажда се Дейна Джоузеф — нямаше смисъл да казва фамилията си след брака. Това име би разпознала приятелката на майка й, а и тя го използваше в професионалната си кариера. — Майка ми е била приятелка на госпожа Маккейн в колежа.

— Изчакайте — слушалката изтрака до стената.

След около минута се чу предпазливо изречено:

— Ало? — този път гласът бе по-зрял.

— Госпожа Маккейн?

— Да?

— Аз съм Дейна Джоузеф. Мисля, че сте познавали майка ми в колежа — Елизабет Джоузеф.

Гласът на жената веднага стана по-дружелюбен.

— Лиз. Разбира се. А ти си нейна дъщеря. Толкова се радвам, че се обади. Много късно научих, че майка ти е починала. Много съжалявам. Тя беше прекрасен човек.

Дейна много би искала да попита: В какво отношение? Толкова малко си спомняше за майка си, че колкото и да й разказваха за нея Ели Джо и Джилиън, тя все копнееше за още. Но сега имаше по-важни неща.

— Благодаря — простичко отвърна тя. — Всъщност, докато ровех в един кашон със стари прежди, попаднах на указания, които сте изпратили на майка ми за фарьорския шал на вашата баба. Аз съм запалена плетачка, също като майка ми, затова разгърнах схемата с указанията и намерих писмото, което сте й изпратили заедно с тях. От него става ясно, че сте познавали баща ми. Работата е там, че аз имам бебе и има медицински проблем — е, не точно медицински, по-скоро физически — който искам да проверя, затова искам да се свържа с него, а нямам никаква представа как да го намеря.

— Какво ти каза майка ти за него?

— Почти нищо — отвърна Дейна и почувства леко неудобство от критиката, която се долавяше в думите й, но майка й беше сбъркала в това. Родителите носеха определена отговорност и именно затова Дейна водеше този разговор. Колкото и объркани да бяха собствените й чувства, като майка на Лизи, тя й дължеше поне това. — Всички смятахме, че той е бил просто човек, който случайно е минавал през града. Каза ми, че се е казвал Джак Джоунс.

От другата страна последва мълчание, а после — въздишка.

— Ами това е част от името му и именно така го наричахме. Цялото му име е Джак Джоунс Кетайл.

Джак Джоунс Кетайл. Кетайл.

— Познавахте ли го?

— Всички го познаваха. Беше по-голям от нас с една година и голям купонджия — поне докато не срещна майка ти. Влюби се до полуда в нея. Тя скъса с него.

Дейна се сепна.

— Тя ли? Но защо?

— По много причини. Той я обожаваше, може би прекалено, и тя се задушаваше от толкова много внимание. Самата тя не го обичаше по този начин. А и се намесваше въпросът с религията му. Той беше много ревностен вярващ.

— Вярващ в какво?

— Ревностен католик — отвърна Айлийн. — Произхождаше от голямо семейство и искаше и неговото да е такова, без да крие, че възнамерява да се върне в Ню Йорк, където синовете му да пеят в църковния хор, а жена му да седи вкъщи и да плете пуловери.

— Скъсала е с него, защото е бил католик? — не можеше да повярва Дейна. Католик, а не чернокож. Каква ирония само.

— Не точно заради религията му. Семейството му беше много взискателно. Тя им гостува веднъж. Беше истинска катастрофа. Това посещение вероятно абсолютно отряза шансовете на Джак. Но той много обичаше Лиз.

— Лиз или образа на Лиз, която плете у дома? — попита Дейна.

— Лиз. Но имаш право, плетенето сигурно е допълвало образа. Лиз му действаше успокояващо. Така беше с повечето от нас.

Дейна се замисли за Джилиън, Нанси Ръсел и Труди Пайет. И трите познаваха Лиз от детските й години и казваха същото.

— Бях само на пет, когато тя почина. Знаех само, че е центърът на вселената за мен.

— И за Джак също, за известно време. Беше влюбен до уши.

Дейна замълча, мъчейки се да осмисли чутото.

— Съжалявам — каза тя, когато успя да събере мислите си. — Не очаквах точно това — помълча за миг и попита: — Как може един плейбой да е ревностен католик?

— Чувала ли си за Джей Ф. Кенеди?

— Имам една снимка на баща си. Не е толкова красив, колкото Джей Ф. Кенеди.

— На снимката може би, но при лична среща имаше нещо особено в него. Притежаваше страхотен чар. И положи много усилия за майка ти. Дълго време отказваше да приеме, че тя не иска да се омъжи за него.

Дотогава той ще е заминал и ще бъдеш свободна. Това обясняваше писмото. Но имаше още много неща, които Дейна искаше да разбере. Не знаеше дали Айлийн Маккейн има отговорите, но Джилиън беше права. Нямаше кого другиго да пита.

— Кога е разбрала, че е бременна — преди или след като скъса с него?

— След това.

— Но това не промени решението й?

— Не, не обичаше Джак. Не можеше да си представи да отгледа детето си в такова семейство, каквото той искаше.

— Някога мислила ли е за аборт?

— Господи, не. Искаше бебето. Искаше теб.

— Но това е означавало да прекъсне следването си.

— Не беше задължително. Тя избра така. Радваше се, че ще се върне у дома. Обичаше родителите си и знаеше, че те ще обичат детето й.

— Джак Кетайл разбра ли, че е била бременна?

— Не мисля. Тя напусна университета, преди да й проличи.

— С какво обясни напускането си?

— Каза, че й било мъчно за дома и че можела да продължи образованието си в Бостън. Направи ли го?

— Не. Баба ми тъкмо била отворила магазина си и майка ми искала да работи в него. Но нека се върнем на Джак. Ако е бил толкова влюбен, защо не се е опитал да се свърже с нея в дома й?

Айлийн не отговори веднага. Накрая с извинителен тон каза:

— О, беше много наранен. Върна се при предишна своя приятелка, тя забременя и той повече не погледна назад.

— Ожени ли се за нея?

— Така мисля.

— Още ли са женени?

— Доколкото ми е известно.

— Имаше ли други мъже? Имам предвид, за майка ми?

— Десетки. Имаше страхотни момчета, които биха искали да излизат с нея. Но Джак беше… беше просто неустоим.

Дейна зададе въпроса си по друг начин.

— Исках да попитам дали е била с други мъже? Би било унизително и за двама ни — за Джак и за мен — ако отида при него с фалшиви обвинения. Има ли някакво съмнение, че може и да не е мой баща?

— О — жената се засмя притеснено, — съжалявам, не разбрах добре. Не, никога не е била с друг, освен с него. Джак Кетайл беше единственият.

— Явно е бил истинско съкровище — обобщи Дейна. — Плейбой, но и ревностен католик, а и явно е бил пълен невежа. Нима не е чувал за предпазване от бременност, поне за календарния метод? А и след като е правил секс без предпазни средства, не му ли е хрумнало, че тя може и да е забременяла? Обаждал ли й се е изобщо, след като е напуснала университета?

— Нямам отговор на тези въпроси.

Дейна се наведе към кошчето и погали бузката на Лизи. Вече по-тихо продължи в слушалката:

— Просто си изливах яда.

— Спомена за някакъв медицински проблем. Бебето добре ли е?

— Тя е чудесна. Просто има някои афроамерикански черти и се опитваме да разберем откъде ги е наследила. Родовата история на семейството на съпруга ми е много подробно документирана, затова очевидните предположения са свързани с биологичния ми баща. Мислите ли, че Джак Джоунс Кетайл може да е имал смесен произход?

— Не, но мога да съдя само по външния му вид. Никога не съм виждала роднините му. Лиз ги е виждала, но никога не е споменавала от каква раса са.

— И това ако не е своеобразно възмездие? — възкликна Дейна. — Притеснявам се, че дъщеря ми ще бъде отхвърлена от обществото, защото е афроамериканка, а собствената ми майка е отхвърлила баща ми заради религията му.

— Тя не приемаше начина му на живот, а не религията му. Просто не го обичаше достатъчно.

— Много тъжно — каза само Дейна. Оставаше й да попита само още нещо. — Знаете ли къде е той сега?

— Не, но в албума на випуска ще пише.

Дейна се засмя на недосетливостта си.

— Разбира се, нали така открих номера ви. Има го дори и в интернет.

— Няма нужда да го търсиш там. Имам миналогодишното издание подръка. Изчакай мъничко.

Дейна се отдели от бебето, но само за да вземе лист и химикал. След минутка вече имаше името, адреса и телефонния номер. Въпросът бе какво да прави с тях.