Агата Кристи
Убийство по Коледа (39)

III

Обедът приключи.

На излизане от трапезарията Алфред каза на Пилар:

— Ще дойдете ли в моята стая? Искам да поговорим малко.

Те прекосиха преддверието по посока на неговия кабинет, като затвориха вратата след себе си. Останалите се насочиха към гостната. Само Еркюл Поаро остана вън, загледан замислено към затворената врата на кабинета.

Изведнъж долови присъствието на стария иконом. Поаро попита:

— Да, Тресилиън, какво има?

Възрастният човек изглеждаше притеснен. Той каза:

— Исках да говоря с мистър Лий, но не бих желал да го безпокоя сега.

Поаро попита:

— Да не се е случило нещо?

Тресилиън изрече бавно:

— Странна работа, сър. Нищо не разбирам.

— Кажете ми — подкани го Поаро.

Тресилиън се поколеба за миг, после каза:

— Ами става въпрос за следното, сър. Може да сте забелязали, че от двете страни на входната врата има по едно артилерийско гюлле. Големи, от камък, Ами… едното го няма, сър.

Еркюл Поаро повдигна вежди и каза:

— Откога?

— И двете бяха там тази сутрин, сър. Мога да се закълна.

— Да отидем да видим.

Те излязоха заедно пред входната врата. Поаро се наведе и огледа останалото гюлле. Когато се изправи, лицето му имаше много сериозен вид.

Тресилиън каза с треперещ глас:

— На кого му е притрябвало да краде такова нещо, сър? Нищо не разбирам.

Поаро каза:

— Това не ми харесва. Никак не ми харесва.

Тресилиън го наблюдаваше тревожно. След малко каза:

— Какво ни сполетя, сър? След смъртта на господаря този дом вече не е същият. През цялото време имам чувството, че сънувам. Обърквам нещата и понякога си мисля, че вече не мога да вярвам на очите си.

Поаро поклати глава и каза:

— Грешите. Трябва да вярвате само на собствените си очи.

Тресилиън поклати глава и каза:

— Зрението ми е слабо, вече не виждам както едно време. Бъркам предмети, бъркам хора. Вече съм прекалено стар за работа.

Еркюл Поаро го тупна по рамото и каза:

— Кураж!

— Благодаря ви, сър. Много сте добър. Но вече съм много стар, зная го. Все си спомням едно време и тогавашните лица. Мис Джени, мастър Дейвид и мастър Алфред — все ги виждам като малки. От онази вечер, когато мистър Хари пристигна…

Поаро кимна.

— Да — каза той, — точно това си мислех. Преди малко казахте „След смъртта на господаря“, само че всичко е започнало преди това. След като мистър Хари се върна, нали така, оттогава нещата се промениха и започнаха да ви изглеждат като насън? Икономът рече:

— Имате право, сър. Точно оттогава. Мистър Хари винаги е носел беди у дома, дори и едно време.

Очите му се спряха върху празното място, където стоеше гюллето.

— Кой може да го е взел, сър? — прошепна той. — И защо? Същинска лудница.

Еркюл Поаро каза:

— Боя се, че не е лудница, а точно обратното! Някой знае много добре какво прави! И някой, Тресилиън, се намира в голяма опасност.

Той се обърна и влезе обратно вътре.

В този момент Пилар излезе от кабинета. Страните й бяха поруменели. Държеше главата си високо вдигната, а очите й блестяха.

Когато Поаро се приближи към нея, тя внезапно тропна с крак и каза:

— Няма да приема!

Поаро повдигна вежди и каза:

— Какво няма да приемете, мадмоазел?

Пилар отвърна:

— Алфред току-що ми каза, че ще получа дела на майка ми от наследството на дядо.

— Е, и?

Пилар още веднъж тропна с крак.

— Не разбирате ли? Те ми го дават — дават на мен.

— Трябва ли това да наранява гордостта ви? И това, което казват, е вярно — че по право то ви принадлежи?

Пилар отвърна:

— Вие не разбирате…

Поаро каза:

— Напротив — разбирам много добре.

— О! — тя раздразнено са извърна.

Чу се звънец. Поаро погледна през рамо. Видя силуета на Сагдън пред вратата. Той бързо попита Пилар:

— Къде отивате?

Тя отвърна намусено:

— В гостната. При другите.

Поаро каза бързо:

— Добре. Останете при тях. Не се разхождайте из къщата сама, особено по тъмно. Бъдете нащрек. Вие сте в голяма опасност, мадмоазел. Едва ли някога ще ви заплашва по-голяма опасност от тази, която тегне над вас днес.

Той се обърна и отиде да посрещне Сагдън.

Последният изчака, докато Тресилиън се прибере в стаята си.

После пъхна една телеграма под носа на Поаро.

— Успяхме! — каза той. — Прочетете това. Получихме я от Южна Африка.

В телеграмата пишеше следното:

„Единственият син на Ебенизър Фар е починал преди две години.“

Сагдън каза:

— Сега вече знаем! Странно, аз мислех нещо съвсем друго…