Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (20)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Murder for Christmas [=Hercule Poirot’s Christmas], 1938 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 31 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- i_tonyy (2013)
Издание:
Агата Кристи. Убийство по Коледа
Превод: Васил Антонов, Пламен Ставрев
Издателство „Селекта“, Бургас, 1992
Печат и подвързия: ДФ „Абагар“ — Ямбол
История
- — Добавяне
Част четвърта
25 декември
I
Поаро се разхождаше в градината на Горстън Хол, обляна от ярките лъчи на обедното Коледно слънце. Самият дом беше голяма и солидна постройка, без обаче да може да се похвали с особени архитектурни постижения.
На южната му страна имаше широка тераса, оградена от плет от подрязан тис. Между плочите растеше трева, а по ръба на терасата имаше каменни вани, аранжирани като миниатюрни градини.
Поаро ги изучаваше с одобрителен поглед. Той измърмори на себе си: „C’est bien imagine, ca!“[1]
В далечината съзря две фигури, които вървяха към декоративната водна стена на около двеста метра оттук. Една от фигурите беше Пилар, а за другата отначало помисли, че е Стивън Фар, но после разбра, че мъжът с Пилар беше Хари Лий. Хари явно проявяваше голямо внимание към привлекателната си племенница. От време на време той отмяташе глава назад и се смееше, а веднъж се наведе много внимателно към нея.
„Със сигурност това е човек, който не скърби“ — промърмори Поаро на себе си.
Лек шум зад него го накара да се обърне. Там стоеше Магдалин Лий. Тя също гледаше към отдалечаващата се двойка. Извърна глава, хвърли очарователна усмивка на Поаро и каза:
— Какъв чудесен слънчев ден! Човек просто не може да повярва след снощния ужас, нали, мосю Поаро?
— Наистина е трудно, мадам.
Магдалин въздъхна.
— За пръв път съм замесена в такава трагедия. Аз… аз едва сега се чувствувам възрастна. Доскоро бях още дете, а това, струва ми се, не е много хубаво.
Тя отново въздъхна и каза:
— Ето, Пилар така добре се владее! Предполагам, че е заради испанската й кръв. Странно е, нали?
— Кое е странно, мадам?
— Ами как се появи тук изневиделица!
Поаро каза:
— Разбрах, че мистър Лий я е издирвал от доста време. Имал е кореспонденция с консулството в Мадрид и с вице-консула в Аликара, където майка й е починала.
— Държал го е в тайна — каза Магдалин. — Алфред не е знаел нищо за това. Нито пък Лидия.
— Аха! — каза Поаро.
Магдалин се приближи към него. Той усети лекия й парфюм.
— Знаете ли, мосю Поаро, има някаква история около съпруга на Дженифър — Естравадос. Починал доста скоро след сватбата и около смъртта му има нещо тайнствено. Алфред и Лидия знаят. Било е нещо… нещо доста непочтено…
— Това — каза Поаро — наистина е тъжно.
Магдалин каза:
— Съпругът ми смята — и аз съм съгласна с него, — че семейството трябва да знае повече за нейния произход. Ако все пак баща й е бил престъпник…
Тя замълча, но Еркюл Поаро не каза нищо. Той като че ли се наслаждаваше на природните красоти, които можеха да се видят през зимата в Горстън Хол.
Магдалин каза:
— Не мога да се отърва от мисълта, че в начина, по който загина моят свекър, има нещо многозначително. Всичко стана по много… много неанглийски маниер.
Еркюл Поаро се извърна бавно. В погледа му, с който той посрещна нейния, се четеше въпрос.
— Аха — каза той. — Испанската връзка, така ли?
— Ами те са доста жестоки, нали така? — Думите й прозвучаха съвсем по детински. — Разните им борби с бикове и какво ли не!
Еркюл Поаро каза любезно:
— Значи според вас сеньорита Естравадос е прерязала гърлото на дядо си?
— О, не, мосю Поаро! — Магдалин почти подскочи от възмущение. — Не съм казвала нищо подобно! Наистина не съм!
— Е — каза Поаро. — Навярно не сте.
— И все пак мисля, че тя е… как да кажа? — подозрителна личност. Как само вдигна скришом нещо от пода на стаята онази нощ!
В гласа на Поаро се появи нова нотка:
— Вдигнала е нещо от пода онази нощ?
Магдалин кимна. Детинската й устица се изви презрително.
— Да, още щом влязохме в стаята. Огледа се набързо, за да види дали някой не гледа и се спусна върху това. Но, за щастие, полицейският началник я видя и я накара да му го даде.
— А знаете ли какво е вдигнала от пода, мадам?
— Не. Бях далеч от нея — със съжаление в гласа каза Магдалин. — Беше нещо дребно.
Поаро се намръщи и измърмори на себе си:
— Да-а-а, интересно.
Магдалин добави бързо:
— Сметнах, че вие трябва да знаете за това. В края на краищата ние не знаем нищичко за възпитанието на Пилар и за нейния живот. Алфред е толкова подозрителен, а пък милата Лидия е толкова добродушна. — После каза: — Най-добре е да отида да помогна на Лидия с нещо. Сигурно има писма за писане.
Тя си тръгна, а на устните й цъфтеше усмивка на злобничко удовлетворение.
Поаро остана на терасата, потънал в мисли.