Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (20)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder for Christmas [=Hercule Poirot’s Christmas], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
i_tonyy (2013)

Издание:

Агата Кристи. Убийство по Коледа

Превод: Васил Антонов, Пламен Ставрев

Издателство „Селекта“, Бургас, 1992

Печат и подвързия: ДФ „Абагар“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

II

Влязоха в стаята и се спряха на вратата.

Симеон говореше по телефона. Той им махна с ръка.

— Сядайте всички, само за момент да свърша разговора. Чарлтън, Ходжкинс & Брус ли е? Вие ли сте, Чарлтън? Тук е Симеон Лий… Да, нали? Да… Не, искам да ми изготвите ново завещание… Доста време мина, откак направих старото… Тук нещата малко се промениха… Не, не е спешно. Не бих искал да ви развалям празника. Да речем три дни след Коледа? Или по-късно. Елате тук и ще ви кажа какво искам да направите. Не няма нищо! Не съм тръгнал да умирам още!

Той сложи слушалката, после огледа осемте члена на семейството си, изкашля се и каза:

— Всички изглеждате мрачни. Случило ли се е нещо?

Алфред пое инициативата:

— Ти изпрати да ни повикат и…

Симеон го прекъсна:

— О, съжалявам, но не е нещо важно. Да не би да си помислихте, че ще има семеен съвет? Не, днес се чувствувам много уморен, това е всичко. Ще си лягам. Няма нужда никой да идва при мен след вечеря. Искам да съм свеж за Коледа.

Той им се ухили. Джордж почтително каза:

— Разбира се, разбира се.

Старецът започна отново:

— Каква велика стара традиция — Коледа. Укрепва солидарността в семейството. Какво мислиш, Магдалин, скъпа?

Магдалин Лий подскочи. Глуповатата й уста се отвори и затвори. Тя заекна:

— О, да. Да!

Симеон продължи:

— Е, как да кажа… Ти си живяла с пенсиониран морски офицер — той направи пауза, — баща ти. Предполагам, че не си виждала истинска Коледа. За това трябва голямо семейство!

— Ами… да, сигурно е така.

Погледът му се плъзна край нея.

— Не ми се ще да говоря за неприятни неща днес, но нали знаеш, Джордж, страхувам се, че ще трябва да съкратя малко издръжката ти. Разноските тук ще се увеличат.

Джордж силно почервеня.

— Не можеш да направиш това, татко.

Симеон кротко каза:

— Не мога ли?

— Разноските ми са много големи. Много. В този момент едва свързваме двата края. Необходимо е да се правят най-строги икономии.

— Остави икономиите на жена си. Жените много ги бива за това. Те често биха спестили от неща, за които един мъж не би и помислил. А една умела жена би могла да шие сама дрехите си. Моята, си спомням, беше много добра с иглата. Но само с това. Беше добра жена, но глупавичка.

Дейвид подскочи. Баща му каза:

— Седни, момче, ще събориш нещо.

— Моята майка… — извика Дейвид.

— Твоята майка — прекъсна го Симеон — имаше мозък на кокошка! И изглежда, че е предала това свое качество и на децата си. — Той внезапно стана. На бузите му се появиха две червени петна. Гласът му стана висок и писклив. — Вие не струвате и пукнат грош, нито един от вас! До гуша ми е дошло от всички ви! Вие не сте мъже! Вие сте мърльовци, банда хленчещи мърльовци. Пилар струва колкото двама от вас! Кълна се, сигурно имам по-добър син от вас някъде по света, въпреки че вие сте родени в моето легло!

— Е, тате, по-полека! — извика Хари.

Той беше скочил на крака и обикновено веселото му лице беше намръщено. Симеон изджавка:

— Същото се отнася и за теб! Можеш ли да ми кажеш ти какво си направил? Хленчеше за пари от всички краища на света! Казвам ви — не мога да ви гледам! Махайте се! Всички!

Той седна обратно в креслото си, като дишаше на пресекулки.

Бавно, един по един, всички се изнизаха от стаята. Джордж беше зачервен и възмутен. Магдалин изглеждаше изплашена. Дейвид беше пребледнял и целия се тресеше. Хари направо изскочи от стаята. Алфред ходеше като насън. Лидия го следваше с високо вдигната глава. Само Хилда се спря на прага и бавно се върна.

Тя го гледаше отгоре и той се стресна, когато отвори очи и я видя застанала над него. В неподвижната й стойка имаше нещо заплашително.

Той раздразнено попита:

— Какво има?

— Когато писмото ви пристигна, аз наистина повярвах, че искате да съберете семейството край себе си на Коледа, и убедих Дейвид да дойдем.

— Е, и? — каза Симеон.

Хилда бавно продължи:

— Вие наистина сте искали те да са край вас, но с друга цел — да ги скарате. Бог да ви е на помощ, ако това е начинът ви на забавление!

Симеон се изсмя и каза:

— Моето чувство за хумор винаги е било по-различно. Не очаквам някой друг да оцени тази шега, но аз се забавлявам страхотно!

Тя не каза нищо. По лицето му бавно се изписа тревога. Той рязко попита: — За какво си мислиш?

Хилда натъртено произнесе:

— Страхувам се…

— Страхуваш се… от мен?

— Не от вас… за вас.

И като съдия, произнесъл присъда, тя се обърна и бавно напусна стаята. Симеон седеше и втренчено гледаше след нея. После се изправи, отиде до сейфа и прошепна на себе си:

— Я да си погледна моите красавици.