Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (20)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Murder for Christmas [=Hercule Poirot’s Christmas], 1938 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 31 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- i_tonyy (2013)
Издание:
Агата Кристи. Убийство по Коледа
Превод: Васил Антонов, Пламен Ставрев
Издателство „Селекта“, Бургас, 1992
Печат и подвързия: ДФ „Абагар“ — Ямбол
История
- — Добавяне
XIV[1]
Пилар влезе в стаята предпазливо, сякаш беше животно, което предусеща клопка. Погледът й набързо обгърна стаята. Видът й не изразяваше уплаха, а по-скоро дълбока подозрителност.
Полковник Джонсън стана и й подаде стол, а после каза:
— Надявам се, че разбирате английски, мис Естравадос?
— Естествено. Майка ми беше англичанка. Аз съм почти истинска англичанка.
Устните на полковник Джонсън се разтеглиха в лека усмивка, когато той спря поглед върху нейната черна и лъскава коса, гордите черни очи и подвитите червени устни. Почти англичанка! Звучеше странно за Пилар Естравадос.
Той каза:
— Мистър Лий беше ваш дядо. Повикал ви е от Испания и сте пристигнали след няколко дни. Така ли е?
Пилар кимна.
— Точно така. Имах — о, доста приключения, докато се измъкна от Испания — шофьорът беше убит от самолетна бомба, от главата му остана само кърваво петно. А аз не можех да карам колата, затова дълго вървях, а аз не обичам да ходя пеш. Никога не ходя пеш. Израних си краката, ама наистина жестоко ги израних!
Полковник Джонсън се усмихна и каза:
— Все пак сте пристигнали тук. Майка ви разказвала ли ви е за вашия дядо?
Пилар кимна радостно.
— О, да! Каза ми, че бил стар дявол!
Еркюл Поаро се усмихна и каза:
— А какво си помислихте вие самата, когато дойдохте тук, мадмоазел?
Пилар отвърна:
— Е, той беше много, много стар. Трябваше да седи на стол, а лицето му цялото беше изсушено. Но въпреки това ми хареса. Струва ми се, че като млад е бил много симпатичен, като вас — обърна се Пилар към полицейския началник Сагдън. Очите й с удоволствие оглеждаха неговото приятно лице, което бе потънало в руменина от комплимента.
Полковник Джонсън сподави смеха си. Това беше един от редките случаи, когато хладнокръвният Сагдън губеше контрол над себе си.
— Само че — продължи със съжаление Пилар — не е бил едър като вас.
Еркюл Поаро въздъхна.
— Значи харесвате едрите мъже, сеньорита? — попита той.
Пилар се съгласи ентусиазирано.
— О, да. Обичам едрите мъже, с широки рамене и да са много, много силни.
Полковник Джонсън се обади рязко:
— Често ли виждахте дядо си след пристигането си тук?
Пилар отговори:
— О, да. Седях при него. Той ми разказваше разни неща — че бил много проклет, за всичко, което е правил в Южна Африка.
— Казвал ли ви е, че има диаманти в сейфа си?
— Да, той ми ги показа. Само че не приличаха на диаманти — бяха просто камъчета, много грозни, ама наистина грозни.
Сагдън попита:
— Значи ви ги е показвал?
— Да.
— Но не ви е давал от тях?
Пилар поклати глава.
— Не. Сигурно някой ден щеше да ми даде — ако бях добра с него, ако го посещавах често. Защото старите хора много обичат млади момичета.
Полковник Джонсън каза:
— Знаете ли, че диамантите са откраднати?
Пилар се облещи.
— Откраднати?
— Да. Имате ли представа кой може да го е направил?
Пилар кимна с глава.
— Ами да — каза тя. — Това е само Хорбъри.
— Хорбъри ли? Имате предвид прислужника?
— Да.
— Защо мислите така?
— Защото има лице на крадец. Очите му шарят насам-натам, върви тихо и подслушва по вратите. Като котка е. А всички котки са крадливи.
— Х-м — каза полковник Джонсън. — Да оставим това. Доколкото зная, цялото семейство е било при дядо ви днес следобед, където са били разменени доста гневни думи.
Пилар кимна с глава и се усмихна.
— Да — каза тя. — Беше много забавно. Дядо така ги ядоса!
— И това ви хареса?
— Да. Харесва ми, когато хората се ядосват. Страшно ми харесва. Само че тук, в Англия, хората не се ядосват така, както в Испания. В Испания се вадят ножове, ругаят се и крещят. В Англия не правят нищо, само лицата им почервеняват и стискат устни.
— Помните ли какво се каза там?
По лицето на Пилар се изписа израз на съмнение.
— Не съм много сигурна. Дядо каза, че от тях нищо не ставало, че нямали деца. Каза, че съм била по-добра от тях. Той много ме харесваше.
— Спомена ли нещо за пари или завещание?
— За завещание? Мисля, че не. Не си спомням.
— Какво се случи?
— Ами всички си тръгнаха, само Хилда, онази дебелата, жената на Дейвид, остана.
— О, така ли?
— Да. Дейвид беше много смешен. Целият се тресеше и беше толкова пребледнял. Сякаш му беше станало лошо.
— И после?
— После отидох и намерих Стивън. Пуснахме грамофона и танцувахме.
— Стивън Фар?
— Да. Той е от Южна Африка. Син е на партньора на дядо. И той е много симпатичен. Мургав и едър, има хубави очи.
Джонсън попита:
— Къде бяхте по време на престъплението?
— Питате ме къде съм била?
— Да.
— Отначало бях в гостната с Лидия. След това се качих в стаята си да си оправя лицето. Исках пак да танцувам със Стивън. А тогава, някъде отдалеч, чух писък и всички хукнаха, аз също. Опитваха се да разбият вратата на дядо. Хари и Стивън го направиха, те и двамата са едри мъже.
— Да?
— Ами тогава тряс! — вратата падна и всички погледнахме вътре. О, каква гледка — всичко изпотрошено и обърнато, а дядо лежеше сред толкова много кръв, гърлото му прерязано ей така — и тя направи красноречив жест пред собствената си шия — чак до ухото.
Тя млъкна, явно доволна от разказа си.
Джонсън попита:
— Не ви прилоша от кръвта?
Тя се вторачи в него.
— Не. Че защо? Когато някой е убит, обикновено има кръв. О, толкова кръв имаше навсякъде!
Поаро попита:
— Някой каза ли нещо?
Пилар отвърна:
— Дейвид каза нещо смешно — как беше? О, да. Бог забавя — това каза той. — После го повтори, като подчерта всяка дума: — Бог забавя. Какво означава това? Какво забавя бог?
Полковник Джонсън каза:
— Няма да ви задържаме повече, мис Естравадос.
Пилар стана и дари с по една очарователна усмивка всеки от мъжете.
— Е, аз тръгвам — каза тя и излезе от стаята.
Полковник Джонсън каза:
— „Бог забавя, но не забравя.“ И това от устата на Дейвид Лий!