Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (20)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Murder for Christmas [=Hercule Poirot’s Christmas], 1938 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 31 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- i_tonyy (2013)
Издание:
Агата Кристи. Убийство по Коледа
Превод: Васил Антонов, Пламен Ставрев
Издателство „Селекта“, Бургас, 1992
Печат и подвързия: ДФ „Абагар“ — Ямбол
История
- — Добавяне
IV
Полицейският началник Сагдън звънеше вече трети път. Накрая той отчаяно удари чукчето.
С уплашено лице Уолтър се появи на вратата и широко я отвори.
— А! Ъ-ъ-ъ… — каза той. Изразът на уплаха се смени с облекчение. — Точно звънях в полицията.
— Защо? — строго попита Сагдън. — Какво става тук?
— Старият мистър Лий. Някой го е пречукал…
Сагдън се втурна вътре и затича по стълбите.
Влезе в стаята, без никой да го усети и видя как Пилар се наведе и взе от пода нещо. Дейвид Лий стоеше, закри очите си с ръце.
Всички останали бяха се струпали на малка групичка. Само Алфред Лий бе застанал до тялото на баща си и гледаше надолу с празен поглед.
Джордж важно нареждаше:
— Нищо не бива да се докосва, нищичко, докато не пристигне полицията. Това е много важно.
— Извинете — каза Сагдън.
Той деликатно си проби път между дамите.
Алфред го позна.
— А — каза той. — Вие ли сте, господин началник? Дойдохте много бързо.
— Да, мистър Лий — Сагдън не губеше време в излишни обяснения. — Какво е всичко това?
— Баща ми е убит… — гласът му пресекна.
Магдалин изведнаж захълца истерично.
Сагдън вдигна голямата си ръка в жест, приканващ към внимание, и авторитетно каза:
— Ще бъдат ли всички така любезни да напуснат стаята, освен мистър Лий и… ъ-ъ-ъ… мистър Джордж Лий?
Те бавно и колебливо се заизнизваха към вратата, като овце. Сагдън внезапно се обърна към Пилар:
— Извинете, мис — любезно каза той, — нищо не бива да се докосва или премества.
Тя го гледаше втренчено. Стивън Фар раздразнено се намеси:
— Разбира се, че не. Тя знае това.
Сагдън продължи, все така любезно:
— Не вдигнахте ли нещо от пода преди малко?
С широко отворени очи Пилар попита най-невинно: — Така ли?
Сагдън продължи любезно, но вече с по-твърд тон:
— Да, аз ви видях.
— О!
— Дайте ми го, моля ви. То е в ръката ви.
Пилар отвори дланта си. На нея имаше парченце гума и дребен предмет от дърво. Полицаят ги взе, постави ги в плик и ги сложи в горния си джоб.
— Благодаря ви — каза той и се обърна.
За миг очите на Стивън Фар изразиха изненада и уважение. Сякаш беше подценил едрия полицай.
Те бавно напуснаха стаята и на излизане дочуха Сагдън да казва с официален тон:
— А сега, ако обичате…