Кристин Хана
Рубинени залези (26)

Епилог

Старият дървен параклис беше кацнал високо на хълма. Бръшлянът беше хукнал към полегатия му покрив, над портата се виеше лоза.

— Още не мога да повярвам, че не ми позволи да напълня църквата с цветя!

Руби се засмя. Двете с Нора стояха на покрития с чакъл паркинг в очакване на ферибота.

— Мамо, знаеш, че едно-единствено украшение е важно за мен!

Нора скръсти ръце. Елегантният й тъмнозелен костюм подчертаваше бледата кожа на лицето й. Косата й бе събрана в скромна, изискана прическа.

Беше тихо и необичайно студено за Коледа.

— Исках да ти помогна да направим този ден незабравим…

— … за теб — засмя се Руби.

— Да, и за мен. Имам право, нали? Имам право да се радвам на сватбата на дъщеря си. Както и на сватбата на внучката си.

— Нямам търпение да проследя битката ви с Каролайн за главна роля в сватбения ден на Джени. Може би ще настояваш за венчавка във Ватикана…

Нора се засмя.

— Обичам те, Руби! По дяволите, чак ми се плаче!

Сирената на ферибота избуча. Три коли изпълзяха по трапа и спряха една до друга. Вратите им се отвориха.

Каролайн, облечена в бледосиня коприна, изглеждаше елегантна и хладна като водна лилия.

След нея слязоха Джери и децата. И четиримата сякаш излизаха от реклама на „Ралф Лорен“.

Каролайн сграбчи Руби в прегръдките си, сетне рязко се отдръпна. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Малката ми сестричка! — Изведнъж смръщи лице. — Какво си облякла?

— Не е ли страхотна?

Каро огледа сестра си от глава до пети.

— Не е конфекция…

— На Версаче е. — Беше роклята, купена с хонорара от „Зад кулисите“.

— Изглеждаш великолепно, Руби! — възкликна Джери, като вдигаше Фреди на раменете си.

— Може и да свикна с такива парцали — засмя се Руби.

Към тях се приближи Ранди, облечен в елегантен черен смокинг. До него стоеше Мерилин с малкия им син на ръце.

И Лоти беше тук — с „градските си дрехи“, както ги наричаше, и с голяма сламена шапка. Бе напъхала крака в черни ботуши, по-големи от нейния размер.

Ранди целуна дъщеря си:

— Здрасти, Холивуд, приличаш на принцеса.

— Здравей, татко. — Руби се обърна към съпругата му: — Добре дошла, Мерилин, радвам се, че си тук. Как е брат ми?

— Добре, благодаря. Изглеждаш приказно.

Сетне всички заговориха едновременно.

Още една кола спря на паркинга.

От нея слезе Дийн. Беше толкова красив в черния си смокинг „Армани“, че дъхът на Руби спря. Приближи се към нея и й се усмихна.

— Готова ли си? — взе ръцете й в своите.

Искаше й се да извика, че цял живот е била готова за този миг, но сърцето й биеше тъй силно, че едва успя да кимне.

— Да вървим тогава!

Влязоха в църквата. Върху дървена маса, застлана със златиста копринена покривка, горяха две свещи. Носеше се аромат на лавандула. В ъгъла имаше малка коледна елха.

Всички се отправиха към местата си. Джери включи камерата.

— Готови ли сме? — попита отново Дийн.

Ранди пристъпи към Руби и й предложи ръката си. Обзе я вълнение. Сложи дланта си в неговата и се остави да я поведе по пътечката. Спряха до олтара. Той се наведе, целуна я по страната и прошепна:

— Обичам те, Холивуд! — И отстъпи.

Тя кимна и застана до Дийн. Не можеше да изрече и дума. Вгледа се в голямата снимка в красива рамка — единствената украса, на която държаха.

Ерик.

Беше на около петнайсет, застанал на носа на яхтата, полуобърнат към фотоапарата. Усмихваше се.

Дийн въздъхна остро. Руби докосна ръката му:

— Той е тук.

— Знам.

Сестра Хелън се настани пред органа.

Отец Магован се изкашля.

— Уважаеми присъстващи, събрали сме се днес, за да отпразнуваме съчетаването на този мъж и тази жена в свещен съюз. — Ясният му мелодичен глас изпълни параклиса. — Кой дава ръката на булката?

Как мечтаеше за този миг! Обърна се и видя майка си и баща си, седнали един до друг. Щеше да пази тази картина в сърцето си до гроб!

Ранди прегърна Нора.

— Ние! — каза гордо. — Майка й и аз!

Каролайн заплака. Джери я притегли към себе си.

Руби вдигна глава към Дийн, вгледа се в блестящите му сини очи… и забрави всичко.

— Можете да целунете булката — завърши свещеникът тържествено.

Дийн се наведе към нея.

— Цял живот чаках този миг. Винаги ще те обичам, Руби.

Тя срещна очите му и видя в тях своето минало, настояще и бъдеще. Хлапета, играещи на морския бряг… коледни вечери, огласени от весела глъчка… двама побелели старци, седнали на верандата… загледани в хоризонта, където догаря рубинен залез…

— Това е добре — промълви, усещайки соления вкус на сълзите. Гримът й сигурно се бе разтекъл, но какво от това!

Дийн се наведе и я целуна. Зад тях се чуха радостни възгласи и смях.

Изведнъж Краля, в бял костюм с пайети, с китара в ръка, влетя в църквата. Прокара пръсти през буйната си коса, усмихна се леко и запя…