Барбара Фрийти
Позлатени лъжи (1)

Пролог

Сан Франциско, 1952

Лесно запали пожара, една искрица, едва доловимо съскане и пламъчето подскочи с пукот. Плъзна се бързо по въжето и с всеки сантиметър се разгаряше все по-буйно и по-красиво. Не беше късно да го угаси, да промени хода на събитията. Наблизо имаше пожарогасител. Щеше да отнеме секунда да го грабне и да унищожи пламъците. Но пожарът беше така великолепен, хипнотичен, искрящ в златно, червено, оранжево — окраската на драконите, които бяха обещавали толкова много — благоденствие, любов, здраве, втора възможност, ново начало.

Огънят запращя, но пукотът остана незабелязан всред нестихващите гърмежи, изпълнили улиците на Сан Франциско по случай китайската Нова година. Никой нямаше да обърне внимание на някакъв непривичен шум или проблясък, докато не стане твърде късно. В суматохата драконите и кутията, която пазеха, щяха да изчезнат. Никой никога нямаше да узнае какво всъщност се беше случило.

Пламъкът стигна края на напоеното с бензин въже и изведнъж лумна ослепително, изгарящ смъртоносно. Последваха още експлозии, когато пожарът обхвана сандъците със скъпоценни предмети и се издигна към тавана на подземието. Долетя тревожен вик, после някой се затича по коридорите на сградата, която някога е била тяхно светилище, мечта за бъдещето, където съкровищата на миналото бяха превърнати в безличен капитал.

Цената на предателството щеше да бъде висока. Нямаше да бъдат повече братя. Но пък техните връзки никога не са били кръвни, а само приятелски — приятелство, което някои биха помислили, че е било убито в нощта на пожара, но в действителност беше убито много по-рано.

Имаше да се направи само още едно нещо — да се грабнат драконите и тяхната кутия с тайни. Задната врата предлагаше възможност за бягство. Огнената стена щеше да попречи да се разбере истината. Никой никога нямаше да узнае кой е отговорен.

Сандъкът, където бяха драконите, любезно приканваше като стар приятел. За миг изтръгна капака. От насълзяващия очите дим и жегата не се виждаше какво има вътре, но веднага усети, че нещо липсва, и то повече от едно.

Само един дракон беше вътре! Другият го нямаше, както и кутията. Възможно ли бе това? Къде бяха те? Трите части не трябваше никога да бъдат разделяни. Всички знаеха колко е важно да се съхраняват заедно.

Време за претърсване нямаше. Вратата на отсрещната страна на подземието се отвори с трясък. Човек с червен пожарогасител в ръка изстреля безполезна струя химикали по вече беснеещия огнен ад. Пожарът не можеше да бъде спрян, нито пък бъдещето. Каквото беше сторено, беше сторено. За добро или за зло драконите никога повече нямаше да танцуват заедно.