Тери Гудкайнд
Законът на деветките (53)

51

— Някаква идея какво да правим? — попита Джакс, докато вървяха през тъмния паркинг към черокито.

Вече извън стаята, Алекс се огледа наоколо и най-сетне прибра пистолета.

— Не мисля, че имаме кой знае какъв избор. Можем или да тръгнем по петите им, или да избягаме.

— Ако избягаме, ще ни преследват.

— Значи отговорът на въпроса ти е ясен.

Погледна през рамо и видя как Хал излиза от мотелската стая и се обръща да каже на всички да останат там, докато той се върне, за да обсъдят всичко отново. Носеше нещо под мишница.

— Дойдохме, за да прехвърлим земята и да видим какво можем да разберем — прошепна Алекс на Джакс. — Мисля, че е крайно време точно това да направим.

— Има логика — отвърна тя, без да отделя поглед от сенките в дъното на паркинга. — Само дето не мисля, че ще можем да стигнем до нея посред нощ.

— Освен това има още доста път до там. Ще се наложи да преспим някъде по пътя, после рано сутринта да вземем малко храна и да се насочим към връх Крепост.

Хал Халверсън ги настигна точно когато Алекс отключваше джипа. Охранителят остави някакъв тъмен предмет върху капака на джипа. Макар да беше трудно да се види в тъмното, Алекс се досещаше какво е.

— Не мога да не попитам защо преди малко се довери само на мен?

— По две причини — отвърна Алекс. — Първо, ти попречи на Фред да рани Джакс по-тежко.

— Добре, това го разбирам — сви рамене Хал. — Но то не пречи да съм съучастник.

— Вярно е, не пречи, но единствено на теб от всички присъстващи е правена проверка за чисто минало. Ти и твоите хора от охраната сте изкарали всички необходими тестове за служители на полицията. Сигурен съм, че са били достатъчно сериозни и подробни.

— Бива си те — усмихна се Хал.

— Ето ти сега и втората част от изпитанието — искам да направиш такива проверки за всеки един от членовете на обществото „Дагет“.

— Мислиш, че е възможно Фред да е имал съучастник? Някой, който им помага от този свят?

— Сто процента. От това, което видях досега, знам, че хората от другия свят се опитват да намерят тук свои съмишленици, които да им помагат. Не знам как ги печелят, предполагам ги стимулират по някакъв начин, дават им право на някакво желание или им предлагат награда.

— А подозираш ли някого конкретно?

— Тайлър.

— Така си и мислех — кимна посърнал Хал. — Той отвлече вниманието ни, за да може Фред да нападне.

— Точно това си мислех и аз — додаде Джакс.

— Може и да не е той — вметна Алекс. — Всъщност възможно е да не е никой от тях. Трябва обаче да направиш възможно най-щателна проверка на миналото им, за да видим дали ще изскочи нещо тревожно. Ако това стане, то ще ни насочи към човека, който е най-вероятно да се обърне срещу нас.

— Преди да се захвана с тръста, работех във ФБР — кимна Хал. — Ако някой е имал кал под ноктите в трети клас, смятайте, че ще разбера.

— Имай предвид, че си имаме работа с убийци — каза Джакс. — Гледай да го направиш възможно най-бързо. Ако един или повече от тях работят срещу нас, значи всички останали хора в онази стая са в голяма опасност. Достатъчен е един предател, за да насочи убийците към тях.

— Те са добри хора — въздъхна Хал. — Поне тези, които са чисти. Отказали са се от много неща заради вярата си в обществото „Дагет“. Посветили са живота си на това да пазят хората от вашия свят. В момента бързат да почистят кръвта на Джакс, за да не възникнат неприятности.

— Което е още една причина да се опитаме да ги защитим — съгласи се Джакс. — Никой не иска добри хора да пострадат.

— Искате ли да ви помогна да намерите място, където да пренощувате? Доста път сте изминали от Небраска. Сутринта ще се съберем отново и може да ги разпитате за още полезна информация, касаеща земята.

— Направихме каквото трябваше — каза Алекс. — Собствеността върху земята е прехвърлена. По закон вече е моя, а вече съм и член на тръста. Изискванията са изпълнени.

В слабата светлина на лампата, осветяваща паркинга в близост до сградата, Алекс забеляза леката усмивка на Халверсън.

— Аз също бих постъпил така. Най-добре да се движите сами и да не се навъртате около хора, които ви познават.

— В тази книга, която обществото пази — набърчи чело Алекс, — случайно да се споменава за нещо, наречено портал?

— Портал ли? — поклати глава Хал. — Не. За пръв път чувам за портал. На едно място обаче се споменава, че онзи, посочен от Закона на деветките, ще знае тайната. Може за портал да става дума. Ама чакайте — продължи той. — Има още нещо от книгата, за което не остана време да поговорим заради нападението върху Джакс.

— И какво е то? — попита Алекс.

Хал плъзна предмета по капака на джипа към Алекс.

— Ножът, който ви показахме. Не успяхме да довършим, че според книгата той трябва да остане при теб, защото ще имаш нужда от него.

— Сигурен ли си? — намеси се Джакс.

— Да — кимна Хал. — В известен смисъл изначалната цел на книгата, на цялата част от нея, където се обяснява Законът на деветките и свързаните с него неща, е посветена на намирането на човека, при когото трябва да отиде този нож.

— А какво да правя с него? Какво е предназначението му?

— Съжалявам — сви рамене Хал, — по този въпрос книгата мълчи. Настоява да го получиш, но не казва защо. Може да се обобщи, че единствената и най-важна цел на обществото „Дагет“ е да се погрижи да получиш този нож.

Алекс повдигна капака и погледна сребърния нож. На слабата светлина от външната лампа на сградата различи красивата украса във формата на буквата „Р“.

— В такъв случай — въздъхна Алекс — тяхната роля във всичко това е изпълнена поне засега. Сега е мой ред. Освен това не искам да се мотая тук и да давам повод на други да нападат тези хора и да ги измъчват, за да изтръгнат информация за нас. Те не са подготвени да се справят със същества от калибъра на онези, които ни преследват.

— Добри хора са, в това няма спор, но имаш право, те не всички мислят като нас. Повечето хора не са способни да бъдат истински параноици. Благодарен съм, че вие с Джакс очевидно сте добри в това.

— И ти щеше да се превърнеш в параноик, ако онези ти дишаха във врата — увери го с усмивка Алекс.

— Сигурно — засмя се Хал. Извади някакви документи от вътрешния си джоб и ги разстла на капака на джипа. После извади и фенерче. — Това са карти, реших, че може да ви помогнат. — Разгърна карта на щата и я освети. — Оградил съм имота, понеже на картата го няма. По тази магистрала ей тук най-лесно се стига. После свийте по този път, през Уестфилд. — Потупа с дебеличкия си пръст мястото. — Хората най-често минават през Уестфилд за щатския парк „Бакстър“. Туристическо градче, което се е превърнало в самостоятелна дестинация. Много изкуства, занаяти, антики, такива работи. Вие обаче, вместо да тръгвате към „Бакстър“, тръгнете по този малък път, който се отделя ето тук, малко след Уестфилд. Следвайте го насам — проследи линията с пръст той. — Ще ви заведе точно до имота, точно тук. От Уестфилд до имота е около два, два и половина часа с кола. Колкото повече се отдалечавате, толкова по-диво ще става. Ако ви трябва храна, нещо друго, гориво, най-добре се запасете в Уестфилд, защото оттам до имота е само и единствено гора.

— А през самия имот има ли път? — попита Алекс.

— Да, за високопроходим автомобил. Джипът ти е идеален.

— Добре.

Хал извади някакъв лист изпод картата.

— Нарисувах ви това. Тук се вижда главният път, който е на картата, а това тук е частният, него го няма. Той води право при имота. Ето и комбинацията за ключалките. Порталът е винаги затворен, за да не влизат хора. Пътищата вътре на територията на имота стават само за джип. Може да се кара само малко навътре, докато е сравнително равно, после до Крепост трябва да се катерите пеша. Ето го тук — посочи на импровизираната карта, — отбелязал съм го.

— Благодаря ти — каза Алекс. — Това много ще ни помогне.

Хал протегна ръка, Алекс и Джакс я стиснаха един след друг.

— Ще се обадя на хората да им кажа да ви очакват по някое време утре към обяд — добави Халверсън. — Ще им дам описание на джипа и регистрационния номер, за да не се стреснат, като се появите.

— Добра идея.

— Ще им заръчам да ви пазят гърба и да се уверят, че никой не ви следи в границите на имота.

— Благодаря, но се боя, че това няма да помогне много. Тези хора изникват сякаш от нищото.

— Подозирах, че може да е така — въздъхна тежко Хал, после подаде на Алекс още един лист. — На този номер можете да се свържете с мен. Нов телефон, още не е използван. Обадете ми се, ако имате нужда от нещо. Ако се налага, ще дойда с цяла армия.

— Обещавам — каза Алекс с усмивка. Докато събираше картите, мярна малък плик. — Какво е това?

— Не знам — смръщи се Хал и го взе. — Картите бяха на масата, преди да дойдете. Сигурно съм го взел заедно с тях. — Преобърна го. Не пишеше нищо. Отвори го. Разгъна листчето хартия вътре и зачете безмълвно.

— Пише само „Хамбург, Германия, 7,15 ч. местно време. Лондон, Англия, 6,30 ч. местно време“.

Алекс взе листа и го огледа. Думите бяха изписани внимателно на ръка. Подаде му го обратно.

— Някаква представа какво е?

— Никаква.

— Е, чака ни дълъг път тази нощ. Най-добре да тръгваме.

Алекс и Джакс се качиха в джипа, а Хал се приближи до вратата откъм шофьора.

— Бъди внимателен, Алекс. — После се наведе, за да види и Джакс от другата страна. — Ще се грижиш за него, нали?

— Затова съм тук — отвърна с усмивка тя.

— Всички толкова отдавна чакаме най-накрая да посетиш имота, Алекс. Ужасно ще е, ако те убият, докато ние отговаряме за теб.

Алекс предпочете да не му разяснява какви са всъщност шансовете му за успех.

— Ти също се пази, Хал.

Охранителят кимна, а Алекс завъртя ключа.

— Хал, дали не би могъл да ни бутнеш малко, за да запалим. Стартерът нещо ми играе номера.

Хал подпря ръка в рамката на предното стъкло.

— Ако това се случи, като стигнете имота, ще бъде голям проблем. На онзи изровен и каменист черен път няма как да бутате. Знаете ли какво се сетих, предполагам сте възнамерявали да подремнете за няколко часа в Уестфилд тази нощ, нали?

— Такъв е планът — отвърна Алекс. — Освен ако не предложиш по-добро място.

— Не — поклати глава Хал. — Няма много голям избор по пътя натам, освен ако не искате да спите в колата, но не ви съветвам да го правите, поне не, докато сте сами. Никой не може да гарантира, че врагът няма случайно да попадне на вас и да ви свари заспали. Доста е опасно. По-добре си вземете стая.

— И аз така си помислих.

— Там много от хората карат високопроходими автомобили. В Уестфилд има сервиз за джипове. Най-добре сутринта първо да се отбиете да оправят стартера, докато вие си пазарувате провизии.

— Мерси за съвета. Няма да повярваш откога отлагам ремонта на този стартер.

— Пазете се — каза Хал, приведе се и бутна. — Веднага щом приключа с проверката на хората, ще дойда при имота, за да съм наблизо, ако имате нужда — каза той, докато подтичваше покрай колата и продължаваше да бута.

Когато набраха достатъчно скорост, Алекс отпусна съединителя. Двигателят превъртя и запали без проблем.

Алекс помаха на Хал за довиждане, после вдигна стъклото и подкара извън паркинга към „Хамънд Стрийт“.

— Ако искаш, може да подремнеш — каза на Джакс.

— Предпочитам да оглеждам района. Хората на Каин ни дебнат нейде от тъмнината.