Тери Гудкайнд
Законът на деветките (21)

19

— Няма да повярваш откога си мечтая за това — рече Джакс с глас, който му се стори по-прекрасен от всякога, а той и бездруго бе запомнил тембъра й като абсолютно замайващ.

Алекс се запита дали е възможно Джакс да е проследила Бетани от друг свят и да се е прокраднала в спалнята му, за да я издебне в момент, когато е незащитена.

— И тя спомена нещо подобно.

За секунда на светлината на светкавицата той мярна доволно изражение да загъва крайчетата на устните й.

Алекс желаеше смъртта на Бетани и подозираше, че е замесена в нещо, което има за цел да причини страдание на доста хора. Тя бе обещала на бабанката с нея да нареже Алекс на парченца, но после си промени мнението и реши да го стори сама само защото той я бе обидил. И въпреки това никога не бе виждал толкова ужасна и потискаща смърт като нейната.

Джакс сигурно прочете изражението на лицето му, защото поде неизречената му мисъл.

— Стана бързо, Алекс. Това, което тя би ти причинила с ножа си, щеше да продължи с часове. В тази буря никой нямаше да чуе писъците и ревовете ти. Щеше да й доставиш удоволствие със страданието си.

Алекс преглътна и кимна. Беше облекчение за него да чуе, че това е било само една вероятност.

— Джакс… — Погледна към дъжда, обливащ прозореца. После върна озадачения си поглед върху нея. — Как така не си мокра?

— Там, откъдето идвам, не валеше.

На фона на светлината, проникнала през прозореца, той различи над раменете и ръцете й да се извива пара.

При последната им среща тя, общо взето, му каза, че той е сам и че тя ще се занимава със своите си работи. Беше го предупредила, че неприятностите ще го намерят.

Какво ли я бе накарало да промени решението си.

— Какво правиш тук?

Погледът му продължаваше да е фиксиран върху неговия.

— Попаднахме на част от плановете им. Дойдох колкото се може по-бързо.

— Наистина ужасно се радвам да те видя. Наистина много, много се радвам.

— Хм, след като приключи с жалкото съвкупление, вдигни си панталона и да вървим. Трябва да се махаме оттук.

— Не съм взел никакво участие в това, а и не мислиш ли, че ако можех, досега да съм си вдигнал гащите? — След като не получи отговор, й посочи с глава китките си. — Освободи ме. Моля те.

Сети се какво му каза Бетани за Джакс. Да присъства на толкова бруталната смърт на Бетани бе доста потресаващо, чак му прилоша. Никога досега не бе виждал нещо тъй ужасяващо. Цялата беше в кръв. Само броени минути по-рано живото й, дишащо тяло се бе притискало до неговото. А сега лежеше на пода, накисната в собствената си кръв. Джакс го гледаше така, че се запита дали няма да е следващият.

Накрая тя свали поглед от него и погледна към китките му. На фона на светкавиците забеляза, че е завързан за леглото, и най-накрая осъзна какво в действителност става. Погледна го и най-накрая все пак се усмихна.

— Разбира се.

Наведе се над него и отряза въжетата, далечните светкавици озаряваха грейналата й усмивка. По нея той можа да прецени колко е щастлива тя да го види в такова безпомощно състояние — не защото бе безпомощен, а защото това й казваше, че той говори истината и не е участвал доброволно в това.

Докато се навеждаше над него, за да отреже въжето в далечния край, той усети парфюма й. Допълваше идеално всичко останало.

Алекс бе готов на почти всичко, само и само да не е толкова близо до Бетани. Бе готов на почти всичко, за да бъде толкова близо до Джакс.

— Благодаря ти, че намина, Джакс — рече кротко. — Май имам да те черпя… освен дето ти дължа извинение.

Тя се сепна и го погледна в очите съвсем отблизо. Притисна ръка плътно в гърдите си. Той чуваше мощните удари на сърцето й.

— Съжалявам, че не успях да дойда по-рано, Алекс. Наистина съжалявам.

— Дойде съвсем навреме.

Тя бавно поклати глава.

— Не и за да спася дядо ти.

Дуйте й му подействаха като плесница.

— Искаш да кажеш, че Бетани има нещо общо с това?

Тя довърши освобождаването му от въжетата и се изправи.

— Не бях там, но успях да мярна какво се случи благодарение на огледалото в работилницата. Видях кралица Бетани в огън.

Алекс потъна обратно в леглото. Той бе заровил мъката си, но да чуе, че Бен навярно е убит, само разбърка чувствата му и наред с болката извика и изпепеляваща ярост.

Бен не бе починал от естествена смърт. Ако не беше Бетани, и до днес да е жив, ако Алекс някак си бе останал настрани от това. Но нима би могъл да избегне да се роди Рал?

Щом Джакс освободи китките му, Алекс разтърка ръце. Какво облекчение. Джакс поне не обърна внимание на унизителното му положение.

— Кралица Бетани? Каква кралица?

— В нашия свят тя е кралица. При това създава доста проблеми. Всеки, който не й е по вкуса, си пати, а хората, които харесва, никак не са много. Наложи се да дойда в този свят, за да се доближа до нея.

Думите й го изненадаха и той отново застана нащрек. Дали пък в крайна сметка не е влязъл в някаква схема — схема за убийството на кралица, която създава проблеми. Дали не се бе превърнал просто в човешка примамка.

— И какво прави кралица от твоя свят в моя?

Джакс го изгледа за момент.

— Явно е искала да използва династията Рал.

— В какъв смисъл?

Джакс изви вежда.

— Не ми казвай, че не си разбрал какво възнамеряваше да направи на това легло.

— Напротив, това го разбрах.

Алекс си напомни да охлади жарта в тона си.

Не бе нейна вината, че Бетани го завърза за леглото и възнамеряваше да го убие, след като получи онова, което иска от него. Джакс нямаше вина, че Бетани е убила Бен.

Закопча си колана и събра мислите си. В крайна сметка тази жена му спаси живота. Спокойно би могла да го остави да прекара последните часове от живота си под ножа на Бетани.

Някак си Бетани не му приличаше на кралица. Всъщност въобще не му приличаше на зрял човек.

— Искам да кажа, че нямам представа какво точно възнамеряваше да получи от „династията Рал“, както се изрази ти. Нямам идея какво става.

— Значи ставаме двама — пророни Джакс тихо, докато гледаше трупа на Бетани в локва кръв на земята.