Тери Гудкайнд
Законът на деветките (40)

38

— Побързай — каза Алекс, като избягваше да гледа към полуоблечената Джакс. — Хофман вероятно вече е вдигнал тревога и търси помощ. Последното, което искам да ни се случи, е да ни хванат в капан тук.

— Юри също скоро трябва да се появи — напомни му Джакс, докато обуваше ботушите си. — Юри е опасен човек. Не е като тези двамата тук, нито дори като Хенри. Изключително ловък е с ножа.

— Да видим дали ще можем да се измъкнем, преди да ни се наложи да се безпокоим за него.

Джакс вече беше тръгнала още преди да е нахлузила черната си блузка. Алекс сложи ръка на кръста й не само за да я насочва, докато приключи с трескавото обличане по пътя им към вратата, но и за да е готов да я подкрепи, в случай че тя залитне от изтощение. Дори не можеше да си представи как тя въобще се държи на крака, след като цяла нощ е трябвало да стои изправена на пръсти само за да успява да си поеме дъх. Вероятно беше на ръба на силите си.

— Какво се случи със сестрата, за която говореха, че е изчезнала? — попита Джакс, докато двамата надничаха предпазливо зад ъгъла.

— Удуших я.

— Предположих — рече тя, като все още се бореше да възстанови дишането си. — По-скоро те питам защо не са успели да открият тялото й? Как си успял да го скриеш на това място?

Алекс приклекна до вратата, която беше останала отворена, след като докторът бе избягал. Той погледна към добре осветената баня. Изглежда нямаше никого. Обърна се отново към Джакс, която тъкмо изваждаше дългата си руса коса от черната блуза.

— Активирах линията на живота й.

— Моля? — закова се на място Джакс.

— Изрязах онези символи на челото й, както видях, че правиш ти. Когато приключих, тя изчезна.

— Алекс, това е сложна магия — Джакс го гледаше втренчено. — Трябва да се направи по точно определен начин.

— Е, явно съм повторил символите достатъчно точно, след като свърши работа. Защо ме гледаш така?

— Упражнявах се в продължение на месеци, преди да успея да я направя както трябва. Не само трябва да бъде начертана съвсем точно, но и всяка част от нея трябва да бъде добавена в правилната последователност и в нужния момент. Как си успял да го запомниш?

Алекс сви рамене.

— Имам визуална памет. — Той потръпна и се наведе към нея. — Нали не съм направил магия?

— Не — отвърна тя с лека усмивка, която го успокои. — Просто си активирал линия на живота, която вече е съществувала в нея. Не е необходима магия, за да го направиш, а само точната форма, с която да го активираш.

Тя погледна назад към стаята с душовете и четиримата мъртъвци, проснати върху плочките. Кръвта се стичаше към отводнителните канали.

— Мисля, че трябва да активирам линията на живота на тези тук. Не бихме искали телата им да бъдат открити. За нас ще е по-добре, ако техните хора се чудят какво се е случило — да се чудят къде са отишли те. Докато се разчуе, че са се върнали, ще имаме предимството, че останалите тук, в този свят, няма да са наясно какво е станало.

Когато тя махна косата от лицето си, той видя, че ръцете й треперят. Нямаше представа колко сили са й останали.

Алекс се съгласи с нея, но се страхуваше, че нямат време за това.

— Мисля, че ще е по-лошо, ако ни хванат в капан тук, вътре, и всичко започне отначало.

— Да, но какво би станало, ако… — Тя спря и се намръщи. — Не ти ли мирише на дим?

Алекс осъзна, че наистина е така.

— Да. Това не вещае нищо добро.

Той сложи ръка около кръста й, за да я подкрепи, докато вървяха през банята. На входа приклекнаха отново и се притиснаха плътно към стената, в случай че някой се появеше на прага. С един пръст Алекс полека открехна вратата. Внимателно надникна към коридора, но можеше да погледне само в едната посока — назад, към стаята на сестрите.

През полуотворената врата в банята нахлу по-силен мирис на дим.

— По-добре да видим какво става. Готова ли си?

— В коя посока ще тръгнем? — кимна Джакс.

Той погледна отново.

— Към стаята на сестрите — посочи с палец. — Искам да разбера какво гори. Тук са заключени много хора. Един пожар тук може да се превърне в истинско бедствие.

— Нека се придържаме към едната страна на коридора и да вървим приклекнали. Ако някой ни чака в засада, не искам да им дадем възможност да ни обградят.

Когато Джакс кимна, Алекс хвана ръката й, за да я държи близо до себе си, докато се промъкваше през вратата. Като оставаха наведени, те бързо тръгнаха към края на слабо осветения коридор. И в двете посоки не се виждаше никой. Лампите в помещението на сестрите светеха. Алекс успя да различи зад стъклото сивкава мъгла от дим. Той се зачуди защо не се бе включила алармата за пожар.

Джакс го дръпна да спре. Дишаше тежко.

— Съжалявам. Трябва да си почина малко. Едва си движа краката.

Алекс й помогна да седне и да се облегне на стената.

— Не е за вярване, че изобщо можеш да се движиш след всичко, на което си била подложена.

Тя затвори очи и се опита да си поеме дъх. Освен физическите мъчения все още беше под влиянието на частична доза торазин, която й бяха дали, за да пречупят съпротивителните й сили. Алекс бе намерил начин да не взема своите лекарства, но Джакс щеше да се нуждае от още доста време, докато прочисти напълно главата си.

— Почини си за момент. — Алекс сложи ръка на рамото й. — Ще хвърля един поглед в стаята на сестрите. Искам да знам какво става.

— Не. — Тя го сграбчи за ръката и я стисна, сякаш животът й зависеше от това. — Трябва да останем заедно. Вече се чувствам по-добре. Да тръгваме.

Изглеждаше изтощена, но Алекс осъзна, че в дрогираното състояние, в което беше тя, на странното място и в странния свят, в който се намираше, Джакс сигурно беше ужасена да не остане сама, особено сега, когато беше толкова слаба. Най-много от всичко му се искаше да я вземе в прегръдките си, да я защити и да й осигури безопасност. Но те не бяха в безопасност или поне все още не бяха.

Той осъзна, че вероятно тя е права — трябваше да останат заедно. Ако се случеше нещо, Алекс не знаеше дали Джакс ще има достатъчно сили да се защити сама. Въпреки че тя не спираше да го изумява.

— Ако имаш нужда да спрем, за да си поемеш дъх, просто ми кажи. Разбрахме ли се?

Джакс кимна и се изправи до клекнало положение. С приближаването си до помещението на сестрите те приклекнаха така, че да не се виждат от прозореца. Алекс чуваше пукането на пламъците от другата страна на вратата.

Когато предпазливо се надигна, за да хвърли поглед вътре, не видя никого на гишето. Пробва различните ключове, докато намери подходящия. Бавно го превъртя, като се опитваше да издава възможно най-малко шум.

Щом успя да отключи вратата, отново хвърли бърз поглед през стъклото. Отново не видя никого, затова отвори вратата и се плъзна вътре. От дима му залютя на очите. Едва потисна напиращата нужда да се закашля. Все така наведени, двамата влязоха.

Алекс надникна над гишето и видя, че доста по-навътре в стаята докторът трескаво облива с някаква течност огъня, който вече пламтеше между редовете с папки. Един санитар сваляше папките от рафтовете и ги хвърляше върху горящата купчина, докато докторът ги поливаше с течността.

Алекс се върна при стената до вратата, извън полезрението на двамата мъже, които правеха всичко възможно да запалят това място, и дръпна ръчката на пожарната аларма. Нищо не се случи. Той вдигна поглед към пръскачките. Не работеха. Вдигна телефона, за да набере 911. Линията беше прекъсната.

Джакс се вмъкна през вратата. Алекс клекна до нея.

— Какво става? — прошепна тя. — Какво гори?

— Запалили са огън, за да унищожат папките. — Той говореше съвсем тихо, макар звукът от огъня да го заглушаваше. — Пожарната аларма не работи и телефонът е прекъснат. Очевидно са били готови да унищожат цялото това място, за да прикрият следите си, ако нещо се обърка. Докторът се паникьоса и е задействал процедурата.

Двамата се надигнаха само толкова, че да могат да надникнат над гишето. Алекс видя, че огънят вече се е разгорял силно и бързо се разпростираше. Щеше да е трудно да бъде угасен.

Той се огледа наоколо и забеляза един пожарогасител, закачен на стената, но се усъмни, че ще е достатъчно голям, за да свърши някаква работа. Беше сигурен, че в болницата има пожарни маркучи. Не знаеше къде се намираха, но предположи, че вероятно са в дъното на помещението за сестрите.

Алекс знаеше, че трябва да угасят огъня, в противен случай цялата сграда щеше да пламне. Опита се да се сети къде другаде можеше да има още пожарогасители. В отделенията нямаше, защото на пациентите не можеше да се има доверие. Пожарогасителите бяха тежки и можеха да бъдат използвани като оръжие.

Докторът хвърли още от запалителната течност върху пламтящата купчина от папки върху пода, докато накрая бутилката се изпразни. Изглеждаше като бутилка от аптека, вероятно беше спирт. Докторът извади друга от джоба си и я хвърли върху полиците. Бутилката се пръсна при удара в стоманените рафтове и течността се разля чак до палките. По рафтовете нагоре изригна пламък, огънят бучеше, пукаше и вече почти облизваше тавана.

Когато се обърна, Алекс видя Джакс на пода. Първата му мисъл беше, че е припаднала от изтощение. Тя се опита да стане, опряна на ръцете си. Изглежда нямаше да успее.

Осъзнал, че нещо не е наред, Алекс се наведе към нея, за да й помогне. Едва тогава с крайчеца на окото си мярна сестрата зад себе си.

Почти в същия миг усети остро убождане в левия хълбок. Мигновено осъзна с вледеняваща тревога и ужас какво е сторила тя.

Почти едновременно с това, преди да успее да реагира, тежък стол описа дъга във въздуха и се стовари върху сестрата, като я просна на пода.

Докато Алекс издърпваше спринцовката от хълбока си, той с изненада установи, че човекът, хвърлил стола, е майка му. При това точно навреме. Сестрата тъкмо беше започнала да натиска буталото на спринцовката, когато столът я цапардоса. Част от лекарството проникна в тялото му, но далеч не всичкото.

Майка му току-що му спаси живота.

— Сестрата я удари — каза Хелън и посочи към Джакс на пода.

— Мамо…

От мрака зад гърба й изскочи санитар и я стисна за гърлото. Тя изкрещя и Алекс скочи към мъжа. Още докато беше във въздуха, видя, че е твърде късно.

Майка му се строполи мъртва на пода, докато Алекс прелиташе над нея към мъжа, който току-що й беше счупил врата.

Онзи направи грешката да се опита да хване Алекс. Очакваше, че ще се бият с голи ръце. Не очакваше нож.

Очите му се облещиха от изненада, когато острието се заби дълбоко в долната част на корема му. Алекс със сила плъзна ножа нагоре, разряза плътта чак докато удари в ребро.

Алекс избута встрани отпуснатия труп и падна на колене до майка си. Известно време гледаше потресено безжизнената й фигура, неспособен да реши как да реагира. Съзнанието му беше празно.

Джакс се появи зад него. Ръката й завъртя главата му встрани.

— Нищо не можеш да направиш.