Тери Гудкайнд
Законът на деветките (18)

16

До него лежеше труп, огромен здравеняк го гледаше с убийствен поглед, а в гърдите и корема му бяха забити остри стоманени стрели. Алекс не можеше да си представи по-малко романтична обстановка.

— Бетани, сигурно се шегуваш.

— О, напротив — усмихна се зловещо тя. — А сега, както казах, ако предпочиташ, мога да продължа да дърпам спусъка, докато издъхнеш, макар че това няма да те убие съвсем. Все пак рано или късно агонията ще ти дойде в повече и ще се предадеш. Другият вариант е да оставиш драмата, да приемеш това, което ще се случи по един или друг начин, и просто да лежиш и да се наслаждаваш.

Пак повдигна вежда.

— Кое избираш, любовнико?

Алекс не бе склонен да се съгласи, но определено не му се искаше тя да дръпне спусъка. Когато Бетани повдигна пистолета и демонстративно го разклати в ръката си, кипнала въпросително глава на една страна, той кимна с неохота.

— Добро момче. — Тя се изправи. — Вкарай го в спалнята — рече на другия.

Онзи протегна лапа, сграбчи Алекс за ръката и го изправи на краката му. Завъртя го, като внимаваше да не оплете жиците, и го запрати към спалнята. Бетани предупреди Алекс да си държи ръцете вдигнати и далече от жиците. Той не направи опит да възрази, докато вървяха през тъмния коридор. Беше сигурен, че молбите му ще попаднат в глухи уши. Тя пече бе доказала, че дърпа спусъка по-бързо, отколкото той жиците.

Мигновени, но ярки светкавици превръщаха двамата му неканени гости в ослепителни статуи. Щом светлината угаснеше, фигурите се стопяваха в невидими духове, които го преследваха.

Докато Бетани следваше Алекс през вратата на спалнята, светкавицата се пропука за пореден път. Дъждът плющеше в двата прозореца като живо същество, което напираше да влезе.

— Чудесно — рече тя и се огледа в мимолетно осветената стая. — Не точно както съм свикнала, но става.

По-далечни отблясъци светкавица я озариха отново, но не толкова ярко. Протегна ръка и прокара пръст по металната рамка на леглото.

— Много си падам по метални кревати.

Направи знак на здравеняка, който блъсна Алекс по гръб на леглото. Зловещите стоманени стрели, все още здраво вкопчени в мускулите му и свързани с тейзъра с тънки жици, му причиняваха страхотна болка.

Мъжът скочи отгоре му, като го яхна през бедрата и го затисна с цялата си тежест. Извади здрави „свински опашки“, притисна едната китка на Алекс и я привърза стегнато за напречната тръба от таблата на леглото. Алекс бе използвал подобни вързалки. Знаеше, че се режат лесно, но ако се опиташе да ги скъса с голи ръце, просто щеше да прореже плътта си до кокал.

Онзи повтори същото и с другата ръка на Алекс, после привърза и двата му глезена за долната табла.

— А сега мини и през четирите още по веднъж — каза Бетани на мъжагата, без да сваля очи от Алекс. — За всеки случай.

Алекс потисна пристъпа на надигаща се паника, докато онзи овърза още по веднъж двете му китки и двата глезена. И след първото връзване не би могъл да скъса „свинските опашки“; дублирането им имаше за цел да подсили посланието, че не само няма шанс да се освободи, но и че съдбата му е изцяло в ръцете на Бетани.

Алекс предположи, че Бетани възнамерява да го измъчва, преди да го убие. Преглътна разяждащото го чувство на ужас.

Не можеше да повярва, че току-що уби човек. Де да можете да докопа и шията на Бетани.

— Би трябвало да е добре — избоботи онзи. — Няма начин да го скъса.

Бетани пак размаха тейзъра пред очите на Алекс.

— Хм, просто в случай че ми създава проблеми, ще оставя стрелите в тялото му. Ако не ми съдейства… — Тя сви рамене и му прати многозначителна усмивка.

Мъжът застана спокойно зад нея и скръсти ръце.

Бетани килна глава към вратата.

— Защо не почакаш отвън. Това си е все пак лично. Не съм убедена, че присъствието ти ще му помогне да го вдигне.

Алекс не можеше да повярва на ушите си.

— Добре — изгрухтя онзи. — Само не се бави.

Бетани го стрелна с убийствен поглед, при който той сякаш се сви.

— На кого държиш такъв език? — изсъска тя през зъби. — Откога планирам, работя, чакам? А сега смееш да ми казваш да побързам? Ще се забавя колкото трябва. Единственото, което има значение, е да получа това, за което съм дошла. За да стане, възнамерявам да стоя тук цяла нощ и когато си тръгна, да съм забременяла.

Вдигна юмруци на хълбоците си и се надвеси към мъжа.

— Ясно ли е?

— Ясно — отвърна онзи с глас, изпълнен с разкаяние.

— А сега изчезвай. Ще те уведомя, когато приключа, и тогава е на твое разположение да се позабавляваш. Преди това обаче ще чакаш отвън.

Здравенякът кимна и извади ножа от ножницата отзад на кръста си. След като облиза острието, се усмихна зловещо ма Алекс.

— Когато тя приключи с теб, ще си получиш заслуженото за онова, което направи в другата стая.

На излизане хвърли последен поглед на Алекс през рамо. Бетани го изпрати с поглед, докато вратата се затръшна зад гърба му.

Обърна се, гласът й пак бе станал сладострастен.

— Така по-добре ли е, любовнико?

— Защо да е по-добре? Продължавам да очаквам да ми прережете гърлото.

— Ами — сви рамене тя, — поне първо ще бъдеш с мен. Трябва да си благодарен, че те намерих аз, а не Джакс.

Името й предизвика спазъм в гърлото на Алекс. Зави му се свят. Докато се окопитваше, се надяваше накъсаните отблясъци на светкавицата да скрият реакцията му. Прецени, че най-добрият начин да прикрие изненадата си е като отклони темата.

— Кой е Джак?

— Не Джак, а Джакс. Извади късмет, че я изпреварих. Аз поне ще те накарам да умреш с усмивка. Джакс просто щеше да те изкорми.

— Защо? Коя е тя?

Усмивката на Бетани помръкна.

— Джакс е дипломатически убиец.

— Дипломатите и убийците нямат много общо — сбърчи чело Алекс.

— Не, скъпо момче, грешиш. Тя е убиец. — Погледът й се зарея на милиони километри разстояние. — Изключително специален убиец за изключително специални обекти.

Алекс отказваше да й повярва. Но в същото време помнеше прекрасно как Джакс извади ножа си и го опря в гърлото му, макар че в онзи случай наистина би имала причина да го направи. Все пак тогава той я бе залепил за стената и бе притиснал гърлото й с ръка. Не можеше да я вини за реакцията. Но така или иначе думите на Бетани го сепнаха.

— Специални обекти? Какво имаш предвид? Какви специални обекти?

— Джакс убива тези, които се борят за мир.

Той най-сетне я разбра.

— Като дипломатите.

— Не само. Тя е специалист. Изпращат я само след изключителни екземпляри, като дипломати, борещи се за единство и ред, които предпочитат мирното разрешаване на проблеми пред конфликта.

На светлината на омекналите отблясъци на светкавиците Алекс различи отнесения поглед на Бетани, сякаш бе отлетяла в друг свят. Над изражението й надвисна мрак.

— Нищо не би й доставило по-голямо удоволствие от това да ме прониже с острието си.

Алекс не отвърна.

Погледът на Бетани, заедно с усмивката й, се завърна, сякаш за да го успокои.

— Но няма да й се получи. Аз съм твърде добре защитена дори за Джакс.

— И защо този толкова специален убиец ще иска да те убие?

Всъщност го интересуваше какво я кара да мисли, че е толкова специална, но предвид обстоятелствата реши да внимава как се изразява.

Всичко, което му бе казала Джакс, всичките приказки за друг свят, запрепускаха в главата му, докато той се опитваше да напасне думите на Бетани в главата си.

Тя прокара пръсти през косата си. Жестът й би могъл да бъде изтълкуван едва ли не като съсредоточен опит да отклони мислите си от Джакс.

— Да не се занимаваме с подобни неприятни неща. По-добре да помислим за мен и теб. Тази нощ е специална и за двама ни.

Тя се надвеси още по-ниско и прокара пръст по бузата му. Изкусителният й тон се върна.

— Време е Бетани да изпълни обещанието си.

Алекс съзнаваше, че няма избор. Опита се да измисли начин да си освободи едната ръка, но в обсега на пръстите му нямаше нищо, което би могъл да докопа. Знаеше, че извиването на ръцете не би довело до нищо. Нищо не му пречеше да опита, но тя веднага щеше да използва тейзъра.

Хрумна му мисъл, която му бе минала и по-рано. Ако тя докосне стоманените стрели, докато дърпа спусъка, тейзърът щеше да й причини същото, което и на него. Дали тя го съзнаваше? Само да можеше да измисли начин как да й го причини. Пък и какво ли би постигнал, дори да успее. Най-вероятно нищо.

Тя бе планирала всичко. Контролираше ситуацията. А когато тя приключеше, онзи с ножа щеше да свърши своята част от работата.

Бетани откопча колана му, после смъкна ципа на панталоните и започна да ги събува. Когато ги смъкна до коленете му, се усмихна зловещо и запълзя на четири крака нагоре по тялото му.

Яхна го и като изви ръка назад, дръпна ципа на роклята си, след което я съблече през главата. Отдолу не носеше нищо. Всичко, което роклята загатваше, че се намира под сребристия плат, наистина беше там.

— Развали работата на рождения си ден, Алекс, и ми докара гигантски проблеми. Наложи се да чакам още една цяла луна, докато пак настъпи подходящият момент в цикъла ми.

Нещата започваха да се навързват в главата му. Откачена история, но постепенно започна да проумява.

Тя се наведе, за да го целуне по устните. Той извърна глава и целувката й намери бузата му.

— Но сега ми казаха, че по-готова от това не мога да бъда. Експерти потвърдиха, че тази нощ му е времето, щастливецо. Време да си направиш наследник.