Тери Гудкайнд
Законът на деветките (25)

23

Думите му не смутиха Джакс.

— След като съм дошла, за да те убия, защо не си мъртъв?

Измъкването й не се понрави на Алекс. Той подбираше думите внимателно, но се постара да бъде искрен и да се изразява ясно.

— Преди малко в къщата ми каза, че ако тръгна с теб, трябва да можеш да разчиташ на мен. Не заслужавам по-малко, Джакс. Дължиш ми истината.

— Сега вече звучиш като Рал — отвърна тя.

В гласа му се надигна гняв.

— Аз съм Рал.

Тя въздъхна шумно и продължително и отвърна поглед от очите му.

— Е, добре, истината е, че дойдох тук с мисълта, че може да се наложи да те убия.

Това някак си не го изненада. Изненада го обаче фактът, че Джакс го призна без проблеми.

— Но нали каза, че съм онзи, който е посочен в онова твое пророчество…

— Пророчеството не е мое. Става въпрос за древно ключово пророчество, добре известно в някои кръгове.

— След като името ми е споменато в пророчество, тогава защо, за бога, ще искаш да ме убиваш и защо не съм мъртъв?

— Не си мъртъв, защото реших да не те убивам.

Алекс я изчака да обясни. Тя продължи да човърка конеца от одеялото, преди да продължи.

— Пророчеството казва: „Един ден човек, който не е роден в този свят, ще трябва да го спаси.“ Толкова. Кратки пророчества като това често са най-притеснителните и най-опасните. Може да звучи просто, но не е.

След като очевидно е доста ключово, това пророчество е било изучавано съсредоточено, но въпреки това остава един от най-заплетените въпроси, които объркват и озадачават специалистите. От самото начало то се свързва с династията Рал. В определени кръгове то е известно почти откакто на този свят съществуват представители на рода Рал, които…

— Как е възможно представители на рода Рал да има и в моя, и в твоя свят? Та това са различни светове, различни места, може би дори не са от една вселена или от едно измерение. Как е възможно да има хора от един и същ род и в двата свята?

В погледа й се долавяше авторитет, може би мъдрост, излизащи извън времето.

— Това е така, защото твоите прадеди и прадедите на доста хора от този свят, някога са живели в моя свят.

Алекс я фиксира с поглед. Дори не беше сигурен, че я е чул правилно.

— Това е невъзможно.

Сериозното изражение на лицето й не трепна.

— Предтечите на хората тук някога са живели в моя свят. Този свят е роден от моя или поне част от хората в него.

Той беше видял е очите си доказателства, че тя наистина е успяла да дойде в неговия свят от друго място или време, или измерение. Но това? Това си беше чиста лудост.

И тогава Алекс осъзна, че навярно възприема думите й твърде буквално.

— Имаш предвид, че древните текстове го твърдят. Че това е някаква легенда, мит, някакво древно поверие.

— Това е причината да има представители на рода Рал и в двата свята — или поне да е имало. В моя свят вече няма нито един Рал. Преди много време някои от тях са дошли тук, за да започнат нов живот.

Тогава той си помисли, че започва да разбира как е започнало всичко и как се е получило недоразумението.

— Да, добре, разбрах. Казваш само, че преди много време някакви хора с фамилия Рал са дошли в този свят, точно както го направи ти, и са започнали живота си на чисто тук, сред местните хора. И поради тази причина тук има представители на рода Рал. Те са наследници на онези, които са дошли тук от твоя свят… горе-долу като теб.

— Ами, всъщност не е само това. Според исторически сведения някога нашият свят бил пометен от война. Много хора не искали в живота им да присъства магията, не искали тя изобщо да съществува. За тях тя била нещо лошо. Били категорични, че искат да живеят в свят без магия. Били готови да умрат за своята кауза. Не искали изобщо да допуснат сред себе си хора, които ползват магия.

Тъй като с тях нямало покой, тъй като отказвали да съжителстват мирно с родените с дарбата, тъй като били фанатично отдадени на мисията да избият всички родени с дарбата и да заличат магията от лицето на земята, желанието им да живеят в свят без магия било изпълнено. Но не им било позволено да разрушат нашия свят. Били прогонени тук, в свят, в който магията не съществува.

— Искаш да кажеш, че тогава, също както и сега, те не искали да живеят с магия? Същият проблем се повтаря?

Тя замълча за момент, докато обмисли въпроса му.

— Не, не е същият. Преди било движение, фундаментална религиозна вяра от огромен мащаб. Фанатизъм, който не толерирал чуждата гледна точка. Те вярвали, че такава е волята на Създателя и че ще бъдат възнаградени в отвъдния живот, задето са убили родените с дарбата.

Докато сега не е нищо повече от циничен заговор, който Радел Каин използва за прикритие на жаждата си за власт. Тираните не искат поданиците им да притежават оръжия. Елиминирането на магията отнема оръжието на всеки, който би искал да се опълчи. Ето това цели Каин — да отнеме способността на хората да му се опълчват.

Хората, които навремето не искали да живеят с магия, били изпратени тук. Някои представители на рода Рал, които не били родени с дарбата, също избрали да се преселят тук, за да започнат нов живот.

— Значи, ние сме извънземни? Нашите прадеди са пристигнали от твоя свят?

Тя сбърчи нос и се замисли.

— Не бих употребила точно „пристигнали“ в смисъла, който ти влагаш. Не е станало точно така, както го правя аз или хората на Каин. Някога световете били свързани. Поне в един миг те се намирали на едно и също място в едно и също време. После били разделени, а онези, които избрали да живеят без магия, напуснали този свят. Не знам колко точно били прогонени, но не били никак малко — може би повече от половината от населението там се преселило тук.

Цялата идея му се стори твърде отвлечена, за да я приеме на сериозно, но реши за момента да не влиза в спор.

Вместо това попита нещо друго.

— Преди колко време, казваш, се е случило това?

— Нашата скала на времето може да е различна от вашата, така че не мога да бъда съвсем сигурна, а и единственото, което ни е останало, е скелетът на историята, но доколкото можем да преценим, това се е случило много отдавна.

Не би трябвало да има никакви следи от онези събития, запазени във вашия свят. Спомените на хората, пристигнали тук, са изтлели. Сривът в паметта е част от процеса. Загубата на магията в по-голямата си част се е случила неочаквано, макар че последни следи от нея навярно са останали да работят още известно време. След това всичко е изчезнало заедно със спомена за произхода им.

За хората, които са се преселили тук, сигурно е било тежко и трудно. Дори най-простото запалване на огън, което за нас не е проблем, вероятно е било истинско изпитание.

В резултат на това поколения наред са били принудени да изживеят живота си като диваци, затънали в невежество. Били са подвластни на суеверия и трудности. Да се записват събитията би било невъобразим лукс извън възможностите на хора, борещи се ежедневно за физическото си оцеляване. Навярно няма никакви писмени източници за всичко това.

Тази епоха по всяка вероятност днес се приема за черна дупка в историята ви.

— Значи това е причината ние да не боравим с магия, за разлика от вас?

— Да. Вашите предци, също както и моите, са хора, за които магията е била неразделна част от живота. Разликата е тази, че хората в нашия свят все още имат своята магия, докато хората, дошли тук, не разполагат с нея.

Алекс отри лицето си с уморена ръка. Постара се нетърпението да не прозвучи в гласа му.

— Струва ми се, Джакс, че бих могъл да си представя твоя свят, в който има магия. Това е различно място. Доколкото ми е известно, там би трябвало да действат други закони. Но тук нещата не работят така. Не само че магията не съществува тук — тя просто не би могла да съществува. Законите на природата не позволяват това.

Едва не му се изплъзна „не позволяват такава глупост“, но се удържа.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че не ми се вярва магията да е била част от живота на хората тук.

— Наистина не е била, откакто са се преселили тук. — Видяла, че отговорът й не го удовлетворява, тя вдигна глава и се замисли, преди да попита: — Тук няма магьосници, вещици, дракони и магия, нали?

— Няма.

— Тогава защо те съществуват във всички култури, при всички народи? Защо различните народи на различни места по света говорят за тях? Защо изобщо имат думи за неща, ако те не са съществували?

— Това са просто древни легенди, митология.

Джакс повдигна вежда.

— А как така тези легенди в общи линии се повтарят, независимо в кой край на света? Защо почти навсякъде дори думите са едни и същи? За същите въображаеми неща… за митове, които не могат да съществуват? Откъде се е породил този общ мит, а?

Алекс не отвърна.

Тя се надвеси над него.

— От моя свят. Всичко това е било изоставено там, в моя свят. Защо магията е толкова универсална част от твоя език, от твоята култура, дори да не съществува тук, да не може да съществува тук? Защо?

Хората, дошли тук, биха могли да донесат със себе си само изтляващите спомени за тези неща. Както сам каза, магията не е част от тукашната природа, несъвместима е с нея. Не може да съществува. Сигурен съм, че преселниците скоро са започнали горко да съжаляват, че са си пожелали живот без магия. За тях не би могло да съществува нищо по-лошо от това да получат точно каквото искат.

Изгубените неща продължили да присъстват в този свят, но само като призрак на онова, което било преди, на онова, което вече го нямало.

С този мит, с тази легенда се изчерпва цялата история, дошла от хората от моя свят. Те са загърбили магията, но магията продължава да ги преследва.