Тери Гудкайнд
Законът на деветките (48)

46

Тъкмо бяха приключили със зареждането на джипа с гориво и купуването на нещо за ядене от „Амана Колонис“ край междущатско шосе 80 в Айова, когато телефонът на Алекс иззвъня. Не се наложи да гадае кой се обажда.

— Здрасти, Майк — каза той, докато поглеждаше през лявото си рамо, за да се включи в движението.

— Всичко наред ли е, Алекс?

— Добре сме. Пътуваме към теб. Пуснал съм те на високоговорител.

— Изпълних дословно указанията ти.

— И не си използвал този телефон да говориш с никой друг, нали?

— Не. Това е първият разговор от него, току-що го разопаковах.

Алекс с облекчение отбеляза, че човекът приема всичко съвсем сериозно. Замисли се обаче защо — какви ли сблъсъци е преживял, за да сътрудничи сега така охотно.

— Чудесно. Благодаря.

Другото, което безпокоеше Алекс, бе, че очевидно Каин знаеше за земята. Защо иначе ще прибира Бъкман на деветия етаж в „Майката на розите“, където да е под „грижите“ на доктор Хофман. По един или друг начин са могли да измъкнат всичката необходима им информация от партньора на Майк Фентън — и бог знае от кого още.

И ако хората на Каин следяха летища и автогари, за да хванат Алекс и Джакс, то тогава със сигурност щяха да ги чакат и при земята в Мейн. В края на краищата те трябва вече да са разбрали къде е тя. Също така би трябвало да са разбрали, че Алекс рано или късно ще се появи там. Всичко водеше към онова място.

Естествено, ако можеха да причакат Алекс и Джакс на някое летище, биха ги сварили невъоръжени, което би ги улеснило доста. Може би точно на това се надяваха. Те искаха Алекс жив, но със сигурност щяха да убият Джакс на място.

Сега поне, когато се натъкнеха на хората на Каин при земята в Мейн, Алекс и Джакс щяха да са въоръжени и готови за действие.

— Не съм сигурен кога ще пристигнем там — каза Алекс в отговор на въпроса на Майк. — Мисля, че ни остават още около хиляда мили до Бостън. Днес тръгнахме малко по-късно, предполагам ще пристигнем вдругиден по-късно през деня.

— Заради предположенията ми, че офисът ми е под наблюдение, не ми се ще да си уговаряме среща в Бостън. Мисля, че ще е по-добре да се видим някъде в близост до земята, а и до останалите.

— Имаш ли предвид конкретно място?

— Да. Направих резервации, ако ти и Джакс нямате нищо против. А ако имате, мога да променя мястото. Намира се малко след Бостън, на път за Мейн, така че да не ви забавяме.

— Ами, предполагам и ние сме заинтересовани да стигнем до земята по-скоро.

— Това беше и моята идея.

— Добре, къде да се срещнем?

— В Бангор, щата Мейн. В момента се намирам в мотел в покрайнините на Бостън. След ден-два тръгвам за Бангор, веднага след като приключа с някои правни подробности. Вече ви направих резервация на името Ханк Крофт.

— Как ти хрумна името?

— Забих произволно пръст в телефонния указател. Стори ми се лесно за помнене. Аз ще съм отседнал на същото място.

— Ханк Крофт. Ясно. Но при настаняването в мотел обикновено искат шофьорска книжка или друг документ за самоличност.

— Това е една от причините да съм все още в Бостън. Ще се погрижа за това. Ще се учудите колко е лесно да се сдобиеш с подобни документи. Така или иначе се заех с това, реших да извадя документи за самоличност и на госпожа Джена Крофт — дадоха ми и отстъпка за количество. Ще ви я включа към сметката. В документите се казва, че сте женени. Реших, че така ще е по-лесно.

— Джена Крофт. Харесва ми — наведе се Джакс към телефона в ръката на Алекс. — Спомена, че там ще сме по-близо и до останалите. Кого имаш предвид?

— Няколко човека от „Дагет Тръст“. Трябва да подпишат документите за право на ползване върху земята.

— И те знаят, че ти отиваш там? — попита Джакс. — Знаят, че ние също идваме? Знаят мястото на срещата?

— Да.

Алекс стисна в юмруци волана, но успя да запази гласа си спокоен.

— Майк, те могат да бъдат проследени. Могат да свършат куп неща, които да ни издадат.

— Предадох им твоите инструкции. Ще изпълнят всичко, което ми каза, и ще правят точно това, което и аз правя.

— Но откъде си сигурен, че ще приемат нещата достатъчно сериозно? — попита Джакс.

Алекс долови нюанс на притеснение и гняв в гласа й.

— Те са много внимателни. Именно те ми казаха за огледалата.

Алекс и Джакс се спогледаха.

— А ти каза ли им за огледалата за обратно виждане в колите? — попита Алекс.

— Да. Доста се засрамиха, че не са се досетили сами. Всъщност бяха направо съсипани. В момента се връщат назад в миналото и анализират проблеми, които навярно са възникнали в резултат на този пропуск.

— Кои, по дяволите, са тези хора? — прошепна Алекс на Джакс.

Тя сбърчи чело и поклати глава, в знак, че няма представа и че споделя тревогата му.

— Трябва да ти призная, Майк, безпокои ме това, че са намесени други хора, че още някой е наясно с плановете ни. Това е предпоставка за неприятности.

— Алекс, аз съм поверил живота си в ръцете на тези хора.

— Радвам се за теб, но аз не съм убеден, че мога да им доверя своя и този на Джакс.

— Разбирам те, но мога да те уверя, че на тези хора може да се вярва.

— И така да е, не може ли просто да им занесеш документите, след като аз ги подпиша? Защо трябва да ги водиш на срещата ни?

— Защото те всички са в борда на директорите на „Дагет Тръст“. „Дагет Тръст“ имат сериозни интереси в това начинание. За да се смени собствеността върху земята, директорите трябва да присъстват. Техническата страна на процеса е описана със заплетена правна терминология, но в общи линии нещата се свеждат до следното: на практика те трябва да одобрят встъпването ти във владение на земята.

— Какво имаш предвид с това „да одобрят“? Мислех, че след като отговарям на условията, посочени в завещанието — а това е факт, — тогава земята става моя.

— Така е, но одобрението също е условие, както и плащането на държавните такси. Помниш, че ти казах за таксите, нали?

Алекс реши, че е странно да го споменава точно сега.

— Да. Колко точно?

— В момента не разполагам с окончателната сума на разноските, но ще е малко под десет хиляди долара.

На Алекс му се видя малко солено, но си замълча. Нямаше представа нито колко работа е вложена, нито колко адвокати са били необходими, за да я свършат. Предвид допълнителните рискове можеше да предполага, че сумата не е съвсем неоснователна.

— А ако по някаква причина те не одобрят?

— Алекс, повярвай, тези хора нямат търпение да ти прехвърлят собствеността върху земята.

— Защо?

— Защото въпросът с наследството на този конкретен парцел хвърля сянка от векове насам върху много хора, преди да се появиш ти. Те знаят, че тази земя е била предопределена да бъде твоя.

— И откъде го знаят?

След дълго мълчание човекът отговори:

— Законът на деветките.

Алекс за малко да изпусне телефона. Лицето на Джакс пребледня.

Гумите на колата продължиха да поддържат монотонния си шум от съприкосновението с асфалта. Алекс не можа да схване къде в цялата тази история стои „Дагет Тръст“, нито пък откъде тези хора знаят за огледалата, да не говорим за Закона на деветките.

— Е? — прошепна той на Джакс.

Тя отново сбърчи чело и поклати глава, този път в знак, че и тя нищо не разбира.

— Алекс, там ли си?

Той се покашля.

— Къде предлагаш да се срещнете с Ханк и Джена Крофт?

— В „Даунистър Мотел“ в Бангор. Най-прекият маршрут до земята е по междущатско шосе 95. Реших, че ще е добре да се видим някъде по този път в Бангор. Градът е достатъчно голям и ще им е трудно да го държат целия под око, както биха следили едно по-малко градче в близост до земята.

— Има логика.

— „Даунистър Мотел“ е в непосредствена близост до междущатско шосе 95, на „Хамънд Стрийт“, в самия Бангор. Като наближите, ще ви дам точния адрес и подробности как да го откриете, но по принцип се стига лесно. Отбиваш вдясно от междущатското шосе 95 и продължаваш малко на север.

— Добре. Не използвай този телефон да се обаждаш на когото и да е друг. Звъни от него само на нас. Вече имам номера му. Ще ти се обаждам по пътя, за да знаеш как се движим. В случай че на този телефон се обади друг освен мен, веднага го изхвърли и купи нов, от който ми позвъни незабавно.

— Колко време мислиш, че ще ви отнеме?

— Не знам. Вече започва да се стъмва. Може би още три дни. Искам да съм предпазлив и да не привличам внимание върху нас. Също не искам да се появя там изтощен от пътуване и недоспал. Ако не внимаваш с тези хора, рискуваш сериозни главоболия. Като наближим, ще съм в състояние да ти дам по-точно време на пристигане.

— Звъни по всяко време, денонощно. Ще нося този телефон непрекъснато със себе си.

— Аз също. Ако усетиш нещо гнило, искам веднага да разбера.

— Дадено. Уверявам те, всички сме изключително внимателни.

— Ами колегите ти в офиса? Някой друг знае ли за земята, за мен?

— Аз съм офисът.

— Какво искаш да кажеш?

— Останахме аз и Уолтър Бъкман. Господин Ланкастър почина преди години в автомобилна злополука.

Същото както при бащата на Алекс, но той премълча този факт.

— Двамата с господин Бъкман вършите всичко в офиса? Нямате секретарки или асистенти?

— Не, няма друг освен нас. Ние имаме само един клиент — „Дагет Тръст“.

Алекс погледна Джакс и повдигна вежда.

— Трябва да приемем, че всичко, което е било достояние на Уолтър Бъкман, сега е известно и на тях — каза Джакс. — Тези хора не се спират пред нищо, за да получат нужните им отговори. Бъди сигурен, че ако той обича яйцата си със сол, те знаят с колко точно сол.

— Вече взехме това под внимание. Правим всичко възможно да неутрализираме ефекта от всичко, което е станало тяхно достояние.

— Да се надяваме, че не е прекалено късно — отбеляза тя.

— Мога да те уверя, че направихме всичко по силите си да намалим риска. Както сама каза, тези хора са опасни. Не сме в състояние да елиминираме напълно всяка заплаха, но правим каквото можем. Освен ако нямаш други идеи?

— Не — отвърна Джакс. — Знаем колко опасни са тези хора, но не знаем нито колко са, нито какво са намислили, още по-малко подробности около намеренията им.

— Освен това, че са опасни, сме в пълно неведение относно това, какво става — добави Алекс, като не беше напълно убеден, че този човек не е свързан по някакъв начин с Радел Каин и не ги води в капан. Ако Майк Фентън беше на страната на Каин, Алекс не искаше да му дава отговори, които те нямаха. — Вие сигурно знаете повече от нас. Надяваме се, като се видим, да ни осветлите по въпроса какво точно става.

— Ще държим връзка — каза Майк. — Дръж ме в течение как се движите.

— Дадено. Довиждане засега.

— Довиждане.

Алекс затвори телефона, като щракна капачето му. Обърна се към Джакс.

— Какво мислиш?

— Не знам. Законът на деветките е свързан с моя свят. Не разбирам как някой тук може да знае за него.

— Сега е свързан и с моя — напомни й Алекс. — Мислиш ли, че и това е засада?

За момент устните й се разкривиха, докато осмисляше отговора си.

— Не съм сигурна, но този човек ми изглежда откровен.

— Но е възможно да ни подмамва в капан. Нито за момент не съм подозирал, че доктор Хофман може да работи за Каин, нито пък, че сестрите и другите служители са от твоя свят.

— В едно съм сигурна — Каин би дал мило и драго, за да те докопа. Не можем да позволим това да се случи.

— Значи според теб трябва да се надяваме, че Майк Фентън и останалите са на наша страна, но въпреки това трябва да имаме едно наум, че може и да не е така.

— Повече от това не можем да направим.