Нора Робъртс
Аленият шал на смъртта (30)

30.

Разполагаха с повече, отколкото очакваше.

Тони и партньорката му бяха ходили в „Колидж Плейс“, макар Кейти да не можеше да потвърди дали са били в училището или в апартамента му. Дори след като счупи два от пръстите й, тя не можа да му каже нищо повече. Информаторът не й беше дал никакви данни или просто не бе знаел нищо по въпроса.

Те обаче бяха ходили там. Сигурен беше. Бяха ровили в нещата му, бяха се вглеждали във всеки аспект от ежедневието на човека, който беше навремето. Не че имаше значение, помисли си той. Миналото вече не беше негово. То принадлежеше на друг живот, на сивотата.

Както очакваше, наблюдаваха ферибота, а пък Фиона се беше пренесла в къщата на любовника си. Никога не оставаше сама.

Беше се погрижил за първото и бе намислил как да се справи с второто усложнение. Гвоздеят в плана му лежеше в безсъзнание върху найлона.

Замисли се за имейла. Оказа се капан, точно както подозираше. Сега вече бе напълно сигурен. Въобразяваха си, че ще го излъжат, че ще го надхитрят, но той бе твърде умен.

Замисли се за кратко дали да не натъпче журналистката отново в багажника и да не се качи на сутрешния ферибот, за да се върне на сушата или да се прехвърли на някой от съседните острови. Само че по този начин нямаше да може да се разправи с Фиона, а дългът си оставаше дълг.

Още повече че, ученикът щеше да надмине учителя си с убийството на Фиона. Поправянето на грешките на Пери щеше да е част от наследството му.

Щеше да остави въздействаща песен и история.

Жалко, че не можеше да отдели повече време на Кейти, не можеше да рискува два или три дни с нея, както се беше надявал. Затова нямаше да разполага с много време, за да обсъдят книгата.

Налагаше се сам да се справи ида се заеме със следващата фаза по-скоро, отколкото бе планирал.

Погледна я и сви рамене. Колко много неща още искаше да стори с нея.

Реши отново да прегледа картите, след това да поспи няколко часа и да си изпържи вкусна закуска. Искаше да се заеме със задачите си преди зазоряване.

Когато излезе навън, си каза, че е постъпил добре, като й е счупил пръстите на ръцете, вместо на краката. Нямаше никакво желание да я носи по целия път.

 

 

Саймън не надуваше музиката и си намираше работа на верандата на работилницата. Така можеше да вижда и чува кой идва и си отива.

Ето още нещо, което му бе причинил Екъл, помисли си той — не можеше да се съсредоточи над работата си, нито да пуска високо музиката.

Вече бе решил да продължи по този начин още седмица, след това, независимо каква работа имаше Фиона, щеше да я отведе за известно време оттук. Решението му не подлежеше на обсъждане. Щяха да отидат на гости на родителите му в Спокейн и по този начин щяха да уцелят с един куршум два заека, тъй като майка му не спираше да настоява да се запознае с Фиона всеки път, когато разговаряха по телефона или си пишеха имейли.

Вече беше избрал чука, с който да закове пирона. Щеше да пожертва топките на кучето си. Фиона настояваше Джос да бъде кастриран и непрекъснато оставяше брошури и листовки в къщата. Не можеше да отрече, че е много настоятелна и упорита.

Извинявай, космати приятелю, помисли си той.

След това щяха да отпътуват — цялата глутница ако тя настояваше — за Спокейн. Дори беше готов да наеме някой тъп ван, ако се наложеше. Шофирането отнемаше време, така че колкото повече се забавеха, толкова по-добре.

Ако Тони и Манц не бяха успели да заковат Екъл, докато се върнеха, значи не заслужаваха значките си.

Вдигна поглед, когато чу мотор на автомобил, и остави четката, с която лакираше двата високи стола. Беше полицейската патрулка.

Надяваше се новините да са добри.

— Дейви! — Фиона излезе от къщата. — Как само нацели момента. Последният ми клиент си тръгна преди десет минути. Следващите ще дойдат след двайсет — тя притисна ръка между гърдите си, сякаш дъхът й отказваше да излезе. — Жива ли е?

— Все още не са я открили, Фий.

Фиона се свлече на стъпалата на верандата. Прегърна кучетата, които се скупчиха около нея.

— Изпратиха ни скица. Това е най-доброто, което са успели да направят двамата свидетели от мотела. Донесох ти копие.

Той извади скицата от папката и й я подаде.

— Изобщо не прилича на него, на онази снимка. Очите нещо се разминават.

— Свидетелите не са били сигурни. Съчетали са двата варианта.

— Лицето му… Струва ми се по-месесто и без брада изглежда по-млад. Само че шапката… Тя крие много.

— Рецепционистът нощна смяна е бил почти напълно безполезен, така ни казаха. Другият го е зърнал съвсем за кратко. Екъл обаче е оставил отпечатъци в мотела. Сравнили са ги с отпечатъците от апартамента му. Съвпадат. Повече не се е вързал на имейла, поне досега — той кимна на Саймън. — Предполагат, че втори път няма да захапе, затова са решили днес следобед да пуснат името и тази скица в медиите. Ще започнат да излъчват информация по всички телевизионни канали и интернет след около два часа. Все някой ще го разпознае, Фий.

Саймън мълчеше, но взе скицата от ръката на Фиона и я огледа.

— Ще лепнем скицата и на фериботите, и на пристанищата — продължи Дейви. — Вестникът на Стар предлага награда от четвърт милион за информация, която може да отведе властите до нея или до Екъл. Тази бомба ще гръмне в лицето му, Фий.

— Така изглежда. Надявам се единствено Стар да бъде спасена.

 

 

Накара я да върви. Дори след като изпи насила протеиновата напитка, им отне цели три часа. Тя падаше често, не че имаше значение. Искаше да оставят добри следи. Влачеше я, когато се налагаше, и се наслаждаваше на всяка крачка. Знаеше какво прави и как да стигне.

Съвършеното място. Великолепно, нищо, че той го казваше.

Когато най-сетне спряха, лицето й беше мръсно от потта и прахта, осеяно с пурпурни натъртвания. Издрасканите места бяха хванали коричка. Дрехите й, които преди това беше изпрал, вече приличаха на дрипи.

Тя не плачеше и не се бореше, когато той я блъсна към едно дърво. Главата й клюмна, а завързаните й ръце се отпуснаха немощно в скута.

Наложи се да я шамароса няколко пъти, за да я свести.

— Ще те оставя тук за известно време. Но ще се върна, не се притеснявай. Може да умреш от обезводняване, прегряване или инфекция — той сви рамене с безразличие. — Надявам се това да не стане, защото много ми се иска да те убия със собствените си ръце. Ще стане веднага, след като убия Фиона. Тя е за Пери, а ти — за мен. Господи, как вониш, Кейти! Не че има значение, но е гадно. Както и да е, когато приключим, ще напиша материал за теб и ще го изпратя от твое име. Ще получиш „Пулицър“. Посмъртно, наистина, но ще е твой. До скоро.

Лапна някаква черна таблетка — явно имаше нужда да се подсили — и затича бързо. Сега, след като нищо не му тежеше, прецени, че ще се върне за по-малко от половината време, което му бе необходимо да довлече дотук нещастницата. Щеше да бъде в хижата преди зазоряване или малко след това.

Очакваше го много работа, преди да се върне.

 

 

Саймън я наблюдаваше колко усилия влага в работата си. Изчака и последният автомобил да си замине и тя да се върне в къщата.

Откри я в кухнята, притиснала студена кутийка с диетична кока-кола до челото си.

— Днес е горещо — тя отпусна кутийката и я отвори. — Имам чувството, че небето се е снишило, а слънцето всеки момент ще подпали върховете на дърветата.

— Върви да си вземеш душ и да се поохладиш. Имаш време — настоя той и не изчака отговор. — Силвия ще дойде и ще поеме последните ти два часа.

— Какво? Защо?

— Защото изглеждаш ужасно и сигурно се чувстваш още по-зле. Снощи почти не спа и не отричай, защото спя до теб и много добре знам. Притеснена си, изтощена. Върви да си вземеш душ и полегни за малко. Отдай се на някое от лошите си настроения, ако искаш, стига да не съм наоколо. След два часа ще поръчам вечеря.

— Чакай малко — тя остави кутийката. — Часовете са си мои, бизнесът си е мой и аз ще взема решение. Не си позволявай да решаваш дали мога, или не мога да си ръководя бизнеса, нито кога да лягам да спя. Не си ми шеф!

— Да не би да мислиш, че искам да съм ти шеф? Да не би да мислиш, че искам да се грижа за теб? Нищо подобно! Пълна досада е.

— Никой не те е карал да се грижиш за мен.

Той я стисна за ръката и я издърпа от кухнята.

— Ако не ме пуснеш, ще те просна на земята.

— Я да видим как ще стане — той я отведе в антрето и я накара да застане пред огледалото. — Виж се! Не си в състояние да проснеш на земята и пеленаче. Така че можеш да се цупиш колкото си искаш, защото оставам с теб. Освен това съм по-едър, по-силен и по-зъл.

— Моля те да ме извиниш. Наистина не изглеждам върховно. Много ти благодаря, че пощади чувствата ми и изтъкна, че изглеждам ужасно.

— Чувствата ти не са най-важното в момента.

— Боже, каква новост! Ти си вършиш работата, а аз ще си върша моята и дори ще ти направя услуга. Когато приключа, ще се пъхна в подобието ти на допълнителна стая и ще спя там, за да не те притеснявам и да можеш да се наспиш на спокойствие.

Той долови в острия й тон нещо средно между ярост и желание да ревне. Не че щеше да помогне.

— Ако се опиташ да проведеш следващия час, ще вдигна скандал и всичките ти клиенти ще се разбягат. Ще го направя, да знаеш!

— Ти за какъв се имаш? — тя го блъсна с много повече сила, отколкото Саймън предполагаше, докато гледаше пребледнялото й лице. — Редиш ултиматуми, заплахи, изнудваш ме! За какъв, а?

— За човека, който те обича, дяволите да те вземат!

— Хич не ми го пробутвай!

— Няма какво друго — тъпо се получи, усети той. Беше позволил на избухливия си характер да измести разума и да провали стратегията. Това не беше правилният подход спрямо нея и той го знаеше. — Няма да го понеса — каза й истината, което бе по-трудно, отколкото заплахите. — Не мога да те гледам такава — привлече я към себе си. — Трябва да си починеш! Моля те да си починеш!

— Не ме молеше.

— Добре. Сега те моля.

Тя въздъхна тежко.

— Наистина изглеждам ужасно.

— Така си е.

— Това обаче не означава, че не мога да се справя с работата или че имаш право да звъниш на заместничката ми, без да ме питаш.

— Да се спазарим.

— Какво? — отдръпна се тя. — Да се спазарим ли?

— Ти ще си починеш, а Мей ще клъцне топките на Джос — този път уцели в десетката, реши Саймън. И без това щеше да използва този коз рано или късно.

— Това е нелепо. Не е редно! Това е… — тя притисна свитите си юмруци до слепоочията. — Долна работа. Възползваш се от убедеността ми, че човек трябва да се държи като отговорен собственик на домашен любимец.

— Два часа, в които ще полегнеш, а за Джос остава цял живот, в който няма да усети женската сладост. Ти излизаш победителка.

Тя го блъсна отново и тръгна към банята. Обърна се и се намръщи, а той се облегна на касата на вратата.

— Щеше да го направиш така или иначе.

— Може, но все още не бях решил. Според мен първо трябва да се пробва с някоя и друга навита кучка. Всеки трябва да има готини спомени.

— Ти ми извиваш ръцете — той сви рамене и замълча. — По дяволите! Обади се веднага на Мей и се разберете за час.

Той отвори уста и изруга така, сякаш някой се канеше да отреже неговите топки.

— Няма! Ти й звънни.

— Добре, но после да не се откажеш?

— Ти какво искаш, тържествена клетва ли? Вече се разбрахме. Върви под душа.

— Ще отида, след като се обадя на Мей и обясня на Силвия какво да прави в часовете, които ще поеме.

— Добре. Нали знаеш, че има разни шантави спа центрове за кучета, салони за красота и бутици за кучета.

Тя изсумтя в опит да се овладее.

— Не всички мислят, че са шантави, но да, знам.

— Би трябвало да имат бордеи за кучета за подобни случаи. Момчето трябва да изчука някоя поне веднъж, преди да стане евнух.

— Поинтересувай се как да го направиш. Има предостатъчно хора, които мислят като теб, и сигурно ще направиш цяло състояние — тя погледна към вратата, когато кучетата дадоха сигнал. — Сигурно Силвия идва.

Той отиде да провери лично.

— Чак толкова ли се притесняваш?

— Не виждам защо да рискувам. Мег е с нея.

— Така ли? — Фиона излезе навън. — Здрасти. Първо извинявай, второ благодаря.

— Първо не се извинявай, второ, пак заповядай. Днес следобед съм свободна и двете с Мег обсъждахме градините си. Пълна съм с далии, а тя имаше повечко пурпурни ехинацеи.

— Затова дойдох с нея — обясни весело Мег. — Ще имаш двама инструктори.

— Саймън е прав, мила. Изглеждаш уморена.

— Вече ми беше казано — отвърна Фиона и го погледна страшно — доста по-нетактично. Влизайте. Ще ви разкажа за часовете и ще пийнем по чаша студен чай.

— Става — Силвия се качи на верандата, надигна се на пръсти и целуна Саймън по бузата. — Браво!

Той се подсмихна към Фиона над главата на Силвия.

— Не го окуражавай — Фиона влезе вътре. — Първият курс е за начинаещи и отработваме най-основното. Дръж настрана шелтито от голдън дугъла. Той е решил, че тя е голямата му любов и ще се опитва да я изчука при всяка възможност. Има и едно бордър коли — продължи тя, докато влизаха в кухнята. — То е твърдо решена да вкара всички от курса в стадото.

— Ами въртиопашки? — попита Силвия, докато Фиона вадеше чаши.

— Не, те са между три и шест месеца, така че не умеят да си задържат дълго вниманието, но са сравнително добрички. Всъщност… Мег?

Фиона замълча, когато забеляза слисаното, изражение на лицето на Мег.

— Какво има?

— Това е той! — тя посочи скицата на плота. — Това е наемателят на вилата! Това е Франк.

Чашата започна да се изплъзва от ръката на Фиона. Остави я, преди да я е изпуснала.

— Сигурна ли си? Кажи, Мег, сигурна ли си?!

— Той е! Скицата не е кой знае колко добра, но това е той. Очите, формата на лицето. Сигурна съм, че е той. Скицата е правена в полицията, нали? Господи!

— Фоторобот на Екъл — гласът на Силвия беше съвършено спокоен, но звучеше глухо. — Фий!

— Да, да. Дейви я донесе одеве. Тони я е изпратил на шерифа.

— Мег, върви да повикаш Саймън. Веднага! Ама веднага. Фий, обади се на агент Тони. Аз ще позвъня на шерифа.

Преди да набере ФБР, Фиона се качи на горния етаж и взе пистолета си.

Когато слезе отново долу, вече бе спокойна и не обърна никакво внимание на притеснението, изписало се по лицето на Силвия, когато видя пистолета, затъкнат в колана.

— Шерифът идва.

— И от ФБР идват. По пътя щели да координират действията си с шерифа. Всичко е под контрол — Фиона отпусна ръка на рамото на Мег, когато приятелката й седна до плота.

— Бях сама с него във вилата. Показах му я през пролетта, бъбрих с него. А вчера… Мили боже, горката жена е била в багажника, докато аз съм си бъбрела с него. Затова Зина не спираше да души. Трябваше да се сетя…

— Защо? Как? — попита Фиона. — Да се благодарим, че си добре, че си тук и че го позна на скицата.

— Стиснах му ръката — прошепна Мег и се вгледа в своята. — Чувствам се… Господи, трябва да позвъня на Чък.

— Вече му звъннах — Силвия застана зад Мег и започна да й разтрива раменете. — Идва.

— Може би току-що спаси живота на журналистката — изтъкна Фиона. — Може би дори спаси и моя живот. Помисли си. Саймън! — тя излезе от кухнята, влезе в хола и заговори тихо: — Знам какво искаш да направиш. Виждам го. Искаш да отидеш там, да го измъкнеш от вилата и да го пребиеш.

— Мина ми тази мисъл. Но не съм някой глупак — рече той, преди тя да успее да проговори. — И не искам да рискувам да се измъкне. Умея да чакам.

Тя разтърси ръката му, дори я стисна.

— Той обаче не умее. Не е като Пери. Проява на пълно безумие е да дойде тук и да я доведе. Със сигурност я е довел.

— Тъпо е, да, ами ако се измъкне? Ами ако открият скапаната журналистка в задния ти двор? Пери просто искаше да убива. Този обаче иска да е някой!

— Никога няма да се измъкне! — тя потри ръце, за да ги стопли, докато надничаше през прозореца. — Няма да успее да замине от острова. Но вече я държи цели два дни. Може и да е мъртва.

— Ако има някакъв шанс, то е благодарение на теб.

— На мен ли?

— Не се преви на глупава. Довел я е тук, за да те извади от равновесие, да те нарани. Може и да те е наранил, но все още не те е извадил от равновесие.

— Много се радвам, че си до мен.

— Къщата е моя. Ти си до мен.

Тя не предполагаше, че може да се засмее в такъв момент, но той я развесели. Фиона го прегърна и остана притисната към него, докато шерифът не паркира пред къщата.

Шериф Макмеън явно бе решен да не губи никакво време.

— Пътят към хижата е блокиран — посрещна ги той. — Дейви се приближи достатъчно, за да огледа с бинокъла. Автомобилът е там, всички прозорци са затворени, а завесите — спуснати.

— Вътре е. С нея.

— Така изглежда — кимна той на Фиона. — Федералните ще дойдат с хеликоптер, обадих се за подкрепление. Бен Тайсън от Сан Хуан идва с двама от полицаите си. Федералните настояват да не предприемаме нищо, но аз не съм съгласен. Ще ни бъде от огромна помощ, Саймън, ако ни позволиш да използваме дома ти като база.

— Заповядайте.

— Благодаря. Трябва да поговоря с Мег и да поддържам връзка с Дейви и Мат. Двамата наблюдават вилата.

Фиона имаше чувството, че минутите се нижат бавно и мъчително.

Никакво раздвижване, докладваха полицаите отново и отново. Всеки път тя си представяше какво се върши вътре, зад затворените прозорци.

— Проблемът е, че не сме достатъчно, а Мат е още зелен — Макмеън прокара пръсти през косата си. — Ще наблюдаваме, защото съм съгласен с федералните, че ако атакуваме, той може да ни се изплъзне. Никак не ми се иска да стоя бездеен, но се налага. Поне докато не дойде Тайсън.

— Имам пушка — обади се Чък, прегърнал Мег през раменете. — Можем да съберем десет човека за десет минути, които с радост ще помогнат.

— Не ми трябват цивилни, Чък, и не ми се ще утре да съобщавам на нечия съпруга, че е останала вдовица. Погребал е другите там, където ги е убил — неоспорим факт. Има вероятност тя все още да е жива и да я измъкнем.

Той извади телефона си, когато звънна, и излезе да говори навън.

— Сигурно тя е тук — посочи Фиона плана на хижата, който свали от уебсайта. — В една от горните стаи. Не е долу, в случай че някой влезе. Къде обаче може да я заключи? Значи трябва не само да влязат във вилата, ами да се качат по стълбите, ако той е с нея.

Опита се да разсъждава така, сякаш провежда издирване и да предположи кое е най-вероятното му поведение.

— Той със сигурност използва по-малката стая, защото тя е най-закътана. Могат да се качат на етажа през тази тераса. След това…

Замълча, когато Макмеън се върна.

— Хеликоптерът току-що е кацнал. Идват! Тайсън също е вече на острова. И той идва. Отивам да ги посрещна. Вие останете тук. Никъде да не мърдате ще ви държа в течение.

 

 

От наблюдателницата си на хълма зад къщата на Саймън, Екъл наблюдаваше шерифа през бинокъла си. За трети път крачеше по верандата, притиснал телефон към ухото си. Екъл разбра, че е разкрит.

Как ли бяха разбрали? Имейлът, който беше написал, щеше да бъде изпратен чак след два часа. Да не би да бе станал гаф?

Нямаше никакво значение. Просто колелото щеше да се завърти по-рано. Чу в далечината бръмченето на хеликоптер.

Значи цялата банда щеше да се събере. Шансът му за бягство, да се покрие достатъчно дълго, за да напише статията и да довърши книгата, намаляваше драстично.

По всяка вероятност щеше да умре на острова на Фиона.

Това нямаше абсолютно никакво значение. Ако досега красивата Кейти не беше мъртва, щеше да е мъртва, преди да я открият, така че той щеше да е постигнал своето.

Докато те търсеха, той щеше да спипа Фиона и да постигне онова, което наставникът му не беше успял.

 

 

Влязоха точно както тя си представяше — бързо и тихо, покриха всеки прозорец и всяка врата. Докато един екип претърсваше първия етаж на вилата, друг нахлу на втория.

Тони влетя във втората стая непосредствено след екипа.

Дори без техните викове „Чисто е!“ му стана ясно, че Екъл се е изнесъл и е отвел Стар.

— Сега вече действа по свой сценарий. Зарязал е напълно Пери и прави каквото му скимне.

— Багажникът е празен — Манц бе задъхана, когато дойде при тях. — Държал я е вътре. Облицован е с пластмаса и вътре има доста кръв. Господи — прошепна тя, когато видя найлона върху леглото и с какво е оплескан. — Оставил ни е предостатъчно от миризмата й. — Защо ли?

Фиона си зададе същия въпрос, когато екипът й пристигна в хижата. Изслуша теорията, че е имал намерение да се върне, да почисти и да си прибере нещата, след като убие и зарови Стар.

Тя не беше в настроение да спори. Екипът й имаше работа и най-важното беше да открият журналистката.

— Ще използваме системата по двойки — реши тя. — Никой няма да остава сам. Мег и Чък са първи екип, Джеймс и Лори втори, а ние със Саймън трети. По двама човека и две кучета в екип — пое си дъх. — Навсякъде ще има въоръжени полицаи и федерални агенти. Непрекъснато поддържайте връзка с Мей и агент Тони. Те ще бъдат в базата. Имаме приблизително три часа, преди да се стъмни. Има и опасност още преди залез да се разрази буря. Ако не я открием преди мрак, оставяме търсенето за утре сутринта. Всички да се върнат в базата, щом се стъмни. Няма да рискуваме нито нашия живот, нито живота на кучетата — тя погледна към Тони. — Чухте какво каза агент Тони. Франсис Екъл е убиец. Възможно е да е въоръжен и със сигурност е много опасен. Ако някой от вас прецени, че иска да се откаже, това няма да се отрази върху вас или екипа. Просто съобщете на Мей и тя ще направи нова координация.

Мей й направи знак, че иска да каже нещо.

— Не искам да се включваш, Фий. Ти си мишена. И без това вече те е набелязал и ако има някакъв шанс…

— Няма!

— Не можеш ли да я убедиш — обърна се тя към Саймън. — Двамата с теб ще вземем Нюман и Пек.

— И аз, и ти, и Тони само си хабим приказките. Тя обаче е права. Той няма шанс.

Мей изруга и прегърна силно Фиона.

— Ако нещо ти се случи — каквото и да е, — ще те пречукам.

— Толкова се уплаших от тези думи, че на всяка цена ще остана жива и здрава. Да тръгваме — извика тя. Даде сигнал на кучетата и тръгна към своя сектор.

— Не трябва ли да им дадеш да подушат? — попита Саймън.

— Все още не — прошепна Фиона. — Трябва да ме покриеш. Ще ти обясня.

Прецени разстоянието и извади плика от раницата си.

— Разполагаме с четирима опитни следотърсачи и кучета, които търсят Стар, без да броим ченгетата и федералните. Или ще я открият, или няма.

Вдигна поглед към Саймън.

— Ние няма да търсим нея. Ще търсим него.

— За мен няма проблем.

Тя изпусна сдържания въздух.

— Добре. Разбрахме се — отвори плика. — Това е негово. Обувал е този чорап и не го е изпрал. Дори аз усещам миризмата.

Тя даде и на двете кучета да подушат.

— Това е Екъл. Това е Екъл. Да намерим Екъл. Търсете!

Кучетата подушиха въздуха, носовете им потръпнаха, те вдигнаха глави и двамата със Саймън ги последваха.