Шели Милър
Докосни зората (13)

13

По бузите на Хелър се стичаха горещи сълзи, когато се облегна на затворената междинна врата. Досега бе слушала отчаяните молби на Абигейл да я пусне при себе си, но категорично отказа. Последното нещо, което искаше в момента, бе да приказва. Не можеше да рискува да се издаде случайно, с дума или с жест и да даде основния на Абигейл да се усъмни, че ще се омъжи за Гордън принудително.

Хелър никога нямаше да забрави изпълнения с неверие и болка поглед на Абигейл, когато Гордън обяви плановете им за женитба. Горката възрастна дама — изглеждаше съсипана! Някой ден вероятно Хелър щеше да получи възможност да й разкрие истината или поне каквото помнеше от нея…

Почувства, че й се гади от погнуса, прекоси бързо, но с несигурни стъпки стаята до шкафа и наведе глава над мивката. Започна да изхвърля всичко от себе си, докато стомахът я заболя от напрягането. Стенейки, тя взе една кърпа, намокри я от каната с вода и изтри потта от лицето и шията й. Помисли дали да не изпразни докрай каната, като излее съдържанието й върху главата си, но осъзна, че нищо не е в състояние да отмие срама от последните часове. Гордън Пиърс беше насилник, убиец и ненормално чудовище — психопат, който изпитваше болезнено удоволствие да измъчва жени.

И от утре нататък, когато останеше сама с него, Хелър щеше изцяло да зависи от милостта му.

Милост, помисли тя с горчива ирония. Той не знаеше пощада. Хелър си спомни китайските момичета, които той каза, че купувал за удоволствие и после убивал, след като им се насити.

С треперещи пръсти тя се помъчи да разкопчае корсажа на роклята. Почти не и се искаше да я свали, ужасена от онова, което щеше да види. Знаеше, че бичът не е наранил кожата й, но все трябваше да има някакви следи — доказателство за деянието му.

Хоакин безшумно отключи вратата, отвори я и влезе в стаята, наблюдавайки отражението на Хелър в огледалото. Тя изглежда се опитваше да разкопчае копчетата на роклята, но ръцете й така ужасно трепереха, че пръстите й трудно й се подчиняваха. Дори в другия край на стаята той долови отчаяните въздишки и усети нервното й напрежение.

— Хелър. — Тя не отговори и той я повика отново. — Хелър!

С уплашен вик тя отпусна ръце край тялото си и се извърна.

— Не исках да те стресна — реагира веднага Хоакин, сякаш четеше мислите й. Дивият поглед в очите й го предупреди, че е обхваната от паника. Той тръгва предпазливо през стаята. Хелър беше стегната като навита детска играчка. В огледалото зад гърба й Хоакин видя пръстите й да сграбчват сребърната четка за коса и си припомни предупреждението на Абигейл.

С тревожен вик Хелър пусна четката върху шкафа и се обърна към огледалото. Вгледа се неуверено в неговото отражение там.

— Изплашихте ме. Не съм свикнала мъже да влизат в спалнята ми без предупреждение.

— Ако бях почукал, щеше ли да ме пуснеш? — Като внимаваше да не я разстройва допълнително, той се опита да придаде на тона си непринуденост.

— Не! — Хелър откъсна очи от образа му в огледалото — Какво искате?

— Леля ти ме изпрати да поговоря с теб. Тя е объркана и разтревожена.

Неимоверните й усилия да запази самообладание започнаха се изплъзват от контрол. Подпирайки се с цялата си тежест върху ръцете си на тоалетната масичка, тя незабелязано пое дълбоко дъх и го задържа в дробовете си.

— Зная. Тя не харесва Гордън Пиърс. — После повдигна глава. — Зная също, че с най-добри намерения ви е помолила да разговаряте с мен, но всъщност няма за какво. Аз взех своето решение, както и вие, когато вчера си тръгнахте оттук. А сега, ако нямате нищо против, чувствам се ужасно изморена и искам да си легна. Затова бихте ли си тръгнали? — Тя извърна поглед и се зае да оправя безпорядъка върху тоалетката.

— Още не! Обещах на леля ти да говоря с теб и ще го направя! — настоя Хоакин и стисна челюсти. Търпението не бе сред най-големите му добродетели. Вече усещаше как започва да се вбесява.

Хелър спря да подрежда и стисна юмруци.

— Защо трябва да сте толкова упорит? Вече ви казах, че няма за какво да говорим! — Безпокойството й мигновено се превърна в гняв. — Не се съмнявайте, че ще уведомя Абигейл колко добре сте изпълнили задълженията си на джентълмен.

Хоакин настръхна, все едно тя го удари. Изпълнен с огорчение и яд, той отвърна язвително:

— Каквото и да си мислиш, не съм дошъл да изпълнявам джентълменски задължения, по дяволите! Дойдох да предложа помощта си. — Той се приближи към нея, пресегна се и докосна ръката й, но тя се дръпна рязко назад. Едно мускулче в ъгъла на устата му затрептя като при нервен тик. — Не разбирам защо си въобразявах, че имаш повече здрав разум от другите жени. Очевидно съм сбъркал. Не виждаш и онова, което е под носа ти! Но правиш огромна грешка, Хелър! Нямаш представа що за човек е Пиърс!

Леден страх скова вътрешностите й. Той много грешеше. Знаеше точно що за човек е Гордън Пиърс и затова именно отиваше с него.

— Ако правя грешка, това ще е моя грешка и аз ще живея с нея.

— По дяволите, Хелър! Няма значение какво се е случило между теб и Пиърс, няма значение какво е направил с теб, нито с какво те заплашва, не си длъжна да се омъжиш за него! Нека поговорим, кажи ми защо има такова влияние над теб и ти обещавам да взема мерки.

Тя го погледна втренчено, а сърцето й препускаше бясно. Той знаеше… и не съвсем, не беше сигурен. Само предполагаше, че нещо не е наред, но бе прекалено близо до разкриване на истината, което не биваше да допуска. Човешки живот бе заложен на карта — животът на Абигейл, на всички останали във влака… и нейният собствен живот. Тя трябваше да го убеди, че не е била заплашвана, нито принуждавана и че е щастлива от решението си.

Хелър надникна дълбоко в душата си и събра малките остатъци самообладание. После, гледайки ги отвисоко, тя каза:

— Защо вие двамата с Абигейл се съмнявате в мен? Защо и двамата отказвате да повярвате, че искам да се омъжа за този човек? Заради онова, което направи вчера? Но той беше прав. Момчето го ограби и заслужаваше наказание. Не биваше да го укорявам така, но както вече казах, револверите ме ужасяват! — После допълни предизвикателно. — И не виждам защо трябва да обяснявам постъпките си на когото и да е. Съгласих се на брак с този мъж и прекарах нощта с него… да скрепим споразумението!

По лицето на Хоакин мина сянка на раздразнение.

— Да, леля ти спомена, че сте прекарали нощта заедно.

Хелър се наведе да вдигне от пода една паднала ръкавица и така се опита да прикрие пламналото си лице. Вероятно трябваше да се радва, че той е повярвал поне отчасти на нейната история, но й се искаше да не бе разбрал тъкмо тази част.

— Той не е мъж за теб, Хелър. Довери ми си, знам го!

— Ето, тук грешите! — отвърна язвително тя, хващайки се за лъжата като удавник за сламка. — Гордън Пиърс е идеален за мен. Той е джентълмен, за разлика от някои други, които познавам. Винаги съм търсила такъв мъж, но все не успявах да го срещна. Уважаван член на обществото, състоятелен бизнесмен, който споделя моята любов към изкуството. Той самият колекционира произведения на изкуството и ги излага в дома си. Истинска наслада за ценители! Знаете ли, че притежава замък на Ринкън Хил, голям почти колкото дома на Абигейл. Когато се омъжа за него и къщата, и всичко останало ще стане мое.

— О-о! Това било значи, вече започвам да разбирам мотивите ти. Всъщност ти не го обичаш, домогваш се и до положението, и богатството му. — Тя кимна, но веднага след това поклати отрицателно глава. — Моли се само твоите приятели от Търговския съюз да не разберат, че тяхната секретарка е една алчна малка кокетка. Може и леля ти да се почувства неловко.

— Не… Вие не ме разбрахте… — каза тя неуверено. Той изваждаше обясненията й от контекста, преиначаваше ги и ги използваше така, че да я смути. Хелър усети началото на адско главоболие, а стомахът й започна предупредително да се обръща. Неговото дразнещо поведение я бе изтощило и объркало напълно. Вече й се виеше свят от лъжи и полуистини.

Извън себе си от яд и безсилие, тя намери пипнешком зад гърба си четката за коса, грабна я и я запрати с все сила през стаята.

— Махай се, изчезвай, мътните да те вземат! — изкрещя тя полузабравената ирландска фраза, която просто изскочи от устата й, без тя да може да я спре. Но пък имаше ли някакво значение? Вече не се опитваше да говори като дама. Дори не се опитваше и да се държи като такава.

Той леко се наведе, за да избегне летящата четка и пак се изправи в цял ръст, непреодолимо силен. Хелър спря да си поеме дъх и да помисли какво друго да предприеме, защото онова, което правеше, очевидно не вършеше работа.

— Не можеш ли да си го набиеш в главата? Омъжвам се, защото го искам!

Нещо сякаш се скъса вътре в него. Търпението му се изпари. Всичкият му здрав разум. Както и Абигейл, и той се отказваше да повярва, че тя действително желае брак с Моугър, но звучеше толкова искрена, по дяволите…

— Значи твърдиш, че по свое желание си му се отдала? Че си му позволила да те люби? — Хоакин осъзнаваше, че вече минава границите на онова, за което го бе помолила Абигейл. Но сега питаше заради самия себе си, изведнъж се оказваше ужасно важно да научи истината.

Хелър нагло посрещна очите му.

— Да, аз му се отдадох!

Той погледна встрани, но миг по-късно отново се обърна и се взря в изражението и.

— Лъжеш! Не би се отдала доброволно на мъж, когото не обичаш. А ти не обичаш Гордън Пиърс, по дяволите!

В светлината на газената лампа Хелър видя как чертите на лицето му се изкривиха от гняв. Тъмните му вежди се събраха в заплашителна линия, а очите му се присвиха опасно, изпращайки вълни на безпокойство по гръбнака й. Той беше много повече от ядосан. Беше разярен!

Тогава й хрумна една идея, пусна корени и разцъфна.

— Мислиш си, че ме познаваш, така ли? — попита тя със сарказъм. — Непорочна двадесет и шест годишна мома от Бостън. — Тя се изсмя иронично и сложи длани на бедрата си, както бе виждала да го правят майка й и другите блудници от Кау Бей. — Същият си като Абигейл. И двамата ме смятате за някаква… целомъдрена девственица — каза тя, използвайки думите на Гордън Пиърс и пак се изсмя насила. — Е, не съм!

Той свъси още повече вежди.

— Чудесно. Ти не си девствена. И аз не съм. Но това какво общо има с всичко останало?

Хелър вдигна ръце и започна един по един да маха фуркетите от косата си и да ги хвърля настрани. Когато махна и последния, разтри кожата на главата си и разтърси бухналите медночервени къдрици в буен водопад.

— И така, преди всичко искам да знаеш, че не съм толкова наивна, колкото изглеждам! — Беше решила да играе роля, с която да го накара да промени мнението си за нея и да я види в различна светлина. Ако се справеше добре, той щеше незабавно да си тръгне отвратен — идеалният вариант при създалата се ситуация. Като внимаваше да избере най-подходящия тон за гласа си, тя продължи: — Разбери ме, ти имаш твой начин да постигаш каквото желаеш, а аз мой! — Тя застана пред тоалетката, взе гребена със сребърна дръжка и започна бавно да разресва косите си, докато те се изсипаха на буйни меки вълни по раменете. Независимо, че дванадесет години беше наблюдавала блудниците от Кау Бей, да имитира поведението им не се оказа толкова лесна работа.

С периферното си зрение тя зърна шапката си върху дървената закачалка наблизо. Не беше я носила от онази първа „ветровита“ разходка. Сега се пресегна и измъкна дългото и перо.

— Предполагам, че и ти като всеки мъж не виждаш по-далече от носа си. — Тя нарочно използваше неговите собствени думи, после докосна носа му с перото, плъзна го надолу по устните му и накрая по силно очертаната волева брадичка. За негова чест обаче той не помръдна, дори мускулче не трепна по лицето му.

— И какво не виждам, Хелър?

— Хелър О’Шей! Мен! — отвърна тя директно.

Започна да разкопчава корсажа си, но внезапно осъзна, че това вече наполовина е направено, отдолу няма нищо — само гола кожа, скъсаната й долна риза бе останала в спалнята на Гордън.

Направи грешка да вдигне поглед към него и това незабавно я отрезви — видя го да гледа втренчено разголената й гръд. Понечи да се извърне, но подобно движение би било присъщо само за целомъдрена двадесет и шест годишна бостънска девица. Сърцето й замря, пропусна един удар, после втори, но тя все пак се насили да продължи с останалите копчета. Ръцете й трепереха толкова силно, че това й отне цяла минута, през което време Хелър се молеше да не й се налага още твърде дълго да го отблъсква.

— Вчера ти казах, че не съм дама — изтърси тя отведнъж. — В интерес на истината не съм и бостънка със синя кръв, но за това, разбира се, ти вече си се досетил. — Въпросителният му поглед я накара да се поколебае. — Уважаемият брат на Абигейл така и не се оженил за ирландската блудница — моята майка — и аз израснах като копеле, скитайки се из улиците на Ню Йорк. Когато не правех опити да пребъркам нечии джобове или да открадна плодове от количката на търговеца, прекарвах времето си в ровене из градските сметища за остатъци от храна. — Тя се хвана за облегалката на стола и се наведе да свали обувките и чорапите си, напълно съзнавайки, че корсажът й зее разтворен. — Когато поотраснах и се позакръглих, открих, че мога да изкарвам повече пари с онова, което прави мама, вместо да се ровя в мръсотията и да събирам боклуци. — Тя повдигна края на полата си и пръстите й трескаво започнаха да развързват връзките на фустата, но единственото, което успя да постигне, бе да ги стегне на възел. Хелър сведе още по-ниско глава, за да разгледа последното си несръчно действие, когато видя едно доста познато острие да се насочва към стомаха й.

— Значи ти си уличница — това ли се опитваш да ми кажеш с толкова много думи и… действия? — Той пъхна върха на ножа във възела и рязко го дръпна нагоре. Разрязаните връзки се разделиха и фустата се свлече на пода.

Тя си опита да прикрие шока си, като пусна полата и се обърна, но той я привлече към себе си и я накара да го погледне.

— Отговори ми, Хелър.

Тя вирна брадичка и си придаде изражението, което бе виждала у майка си безброй пъти.

— Аз съм всичко, което искаш да бъда. — Хелър проследи тъмния търсещ взор на вперените му в гръдта й очи и видя как зърната й настръхват под него. Дъхът й пресекна в гърлото, когато ръката му се прокрадна между техните две тела, отгърна корсажа и леко докосна голата кожа.

Изведнъж осъзна, че очевидно бе отишла твърде далеч.

— Интригуваща мисъл, но аз те харесвам такава, каквато си. — Той леко потърка зърното между палеца и показалеца си. — Да видим дали съм разбрал правилно. Отдала ли си се на Гордън Пиърс, за да получиш каквото желаеш, а именно голяма къща и брак с богат бизнесмен.

— Да! — Значи най-после е започнал да разбира. Може и да не е прекалено късно в крайна сметка.

— А сега си готова да се отдадеш и на мен. — Той разтвори длан и обгърна цялата стегната заобленост на гръдта й. — И какво ще искаш в замяна?

— Моля? Аз… — Тя едва смогваше да мисли, камо ли да отговори на въпроса.

— Това вероятно ще задоволи твоята алчност. — Той бръкна със свободната си ръка и измъкна златна монета от двадесет долара. — Може да нямам замък, но съм готов да платя щедро за удоволствията си. — Той хвърли шумно монетата върху тоалетката. — Никога не плащам предварително за услуги. Обикновено изчаквам, за да преценя колко си струва да дам. Само не забравяй, че това са доста пари за една нощ и то само с една жена.

Хелър беше оскърбена, но не смееше да го покаже, нито пък се осмеляваше да прояви разбиране. Бе избрала да играе ролята на блудница и сега трябваше да се държи като такава.

Мили боже! Какво бе направила?

Нима нямаше друг изход? Но ако сега се отдръпнеше той щеше да разбере, че тя лъже за всичко. Не, не можеше да го направи. Залогът бе твърде голям. И какво толкова ще се случи, ако му се отдаде? Да не би все още да притежава скъпоценната си девственост? Гордън се бе погрижил за това.

Имаше обаче един основен проблем, извън страха от сексуалния акт, който Хелър в действителност не познаваше. През целия си живот тя не бе поемала инициативата дори за целувка, да не говорим за нещо повече. Опита се да си припомни как майка й посрещаше някой от своите моряци и се зае да имитира действията й. Облегна се върху него и притисна устни към неговите.

Той се отдръпна.

— Това ли наричаш целувка?

Тя примигна изненадано срещу него, после опита отново, само че този път се повдигна на пръсти и обви ръце около шията му. Той обаче оставаше студен и безучастен като восъчната фигура от музея на доктор Джордън и тя се запита къде бърка. Познатите тръпки на страха я обхванаха от глава до пети. Това не е игра, напомни си тя. Човешки животи зависеха от усилията й, от способността й да го накара да й повярва. Изпълнена с нова решителност, тя пак го целуна, затвори очи и плъзна език между устните му. И най-после почувства, че той откликва.

Онова, което я стресна и уплаши, бе фактът, че планираното преди малко безчувствено прелъстяване бързо прерастваше в нещо друго. Вътре в нея започваше да се заражда отчаяно желание. Огънят на страстта се разгаряше и обхващаше цялото й тяло — гръдта й, корема, слабините, поглъщаше я цялата, и само след миг тя вече играеше една-единствена роля — на жената, която копнее за любимия мъж.

С тихо чувствено стенание Хелър откъсна устни от неговите и ги плъзна по бузата му и надолу по шията. Ръцете й ги последваха, тя бързо разхлаби връзката и разкопча горното копче на ризата, за да достигне до онова жадувано местенце в основата на мускулестата му шия, където туптеше сърцето му.

Едва когато Хоакин дочу стоновете и разбра, че тя е обхваната от огъня на собствената си страст, едва тогава той я сграбчи в прегръдките си. И както се бе случило и предишния ден, щом Хелър се освободи от оковите на собственото си благоприличие, тя се превърна в едно необуздано същество — гореща, откликваща, спонтанна и чувствена. Но не и блудница.

Той смъкна корсажа й и само след секунди роклята й се свлече на купчина в краката.

— Не е нужно да го правиш, Хелър — промълви той, но не звучеше убедително. Тя не отговори, а той зарови пръсти в къдриците и дръпна главата й назад. С присвити очи се взря в красивото лице — то изразяваше страст и отчаяние. Това последното го обърка и обезкуражи.

— Дявол да те вземе! — изрече той и устата му си впи собственически в нейната. Целуваше я грубо, жестоко, смазваше нейната уста с езика си. Не обръщаше внимание на плахите й стенания и не се запитваше дали са от болка, или от наслада. Нямаше никакво значение. Тя сама му се беше предложила и той щеше се възползва от нея, така както заслужаваше — без нежност или изтънченост. Той свали бельото й после започна да разсъблича и себе си, изрита ботушите, захвърли сакото, ризата, панталона из цялата стая по пътя към леглото.

Хелър бе напълно лишена от всякаква мисъл и разум. Тялото й просто откликваше на неговото, сякаш се подчиняваше на своя собствена воля и желание — желание така силно, така горещо, че я влечеше непреодолимо в бурния вихър на страстта, чувство след чувство — все нови и непознати — се бореха вътре в нея за надмощие и я караха да полудява от копнеж.

Тя го обгърна с ръце, жадувайки за топлината му, силата му, усещането, че я притежава. Той се преведе назад, сграбчи я за задната част на бедрата и я привдигна така, че телата им се изравниха — гръд до гръд, корем до корем и членът му до нейната женска същност.

Хелър обви стройните се крака около него, притисна се силно и обсипа със страстни целувки устните му, страните, шията… и пак в обратен ред. Дрезгав стон се отрони от гърлото му и той бързо я пренесе на леглото. Положи я в средата му, на една страна, после угаси светлината и легна до нея върху захвърлените си дрехи. Докосна гръдта, а тя се притисна с все сила към дланта му. Той сведе глава и пое зърното между устните си и едва доловимо го захапа със зъби. Това предизвика мощен чувствен спазъм у нея и мълниеносна тръпка на удоволствие прониза цялото й тяло. Той я засмука по-настойчиво и от устните й се изтръгна дрезгав вопъл.

Притиснал все така силно уста към гръдта й, той се повдигна на лакти и я притегли под себе си. Ръката му започна да гали тялото й надолу по ханша и бедрото.

Нов спазъм разтърси тялото й и тя мигом стегна мускулите си. И през ум не й беше минавало, че той ще пожелае да я докосне точно там. От гърлото й се отрони слаб вик на тревога. Тя се пресегна, сграбчи ръката му и се опита да спре настъплението, но той бе твърде силен за нея, а и стремежът й да го отблъсне угасна незабавно, когато усети пръстите му да потъват във вътрешността й.

— Моля те, аз… аз искам…

— Какво, Хелър? Какво искаш? Кажи ми?

— Теб! — Накъсаният й дъх се блъскаше в лицето му. — Искам теб!

Той я обърна по гръб и се надигна над нея подобно на страховит буреносен облак. Тя съвсем бе забравила за наранения си гръб, докато кожата й не докосна хладните чаршафи. Трябваше някак да издържи и през цялото време да бъде с лице към него. Хелър сведе поглед към пространството между техните две голи тела, после затвори очи.

Сцената бе наредена, завесата — вдигната и представлението започваше. Едва ли можеше да го спре, дори да опиташе, дори да желаеше. Той се наведе да я целуне, после вмъкна първо едното си коляно, след него и другото между краката й. Тя усети как той се отдръпваше целия, докато заемаше подходящото положение. И после проникна дълбоко в нея.

Тялото й се изви като дъга, а сподавеният й вик заглъхна в устата му.

Тя беше излъгала! Беше девствена! Не се бе отдала на Моугър! Значи той упражняваше власт над нея по някакъв друг начин.

Хоакин се отдръпна рязко и впери поглед в нейните широко разтворени, блестящи от болка очи. По дяволите! Трябваше да усети, че тя играе игра. Беше видял израза й на отчаяние, но когато се хвърли на шията му, егоистично прогони всичко от съзнанието си — всичко, освен това, че я желае. А сега тя вече бе станала негова и нямаше връщане назад, нямаше начин да оправи злото.

Хелър лежеше със затворени очи, извърнала лице настрани върху възглавницата. Той си помисли, че е редно да каже или да направи нещо, но тъкмо тогава тя помръдна под него, притисна тялото си по-плътно към неговото и той забрави посоката на мислите си… остана само копнежът за пълно задоволяване.

Като се успокояваше, че болката й скоро ще стихне и ще премине в удоволствие, той проникна отново в нейната стегната вътрешност и простена от насладата, която му носеше сливането с нея. Остана така, прикован в тялото й колкото можеше по-дълго, но после неговото собствено тяло го накара да започне да се движи — отначало бавно, контролирано, за да й покаже, че не бива повече да се бои от болката.

Лека-полека раната в нея сякаш изчезна, но преди Хелър да успее да поеме свободно дъх, той се задвижи в глъбините й, изпълвайки я цялата с внушителните си размери. Тя започна да изпитва особено чувство, някаква топлина и тлеещо непреодолимо желание, което копнееше да бъде удовлетворено. Хелър повдигна бедра, за да посрещне тласъците му и го чу как я насърчава, говорейки й с някаква странна смесица от испански и английски, а гласът му звучеше дълбок, с плътен тембър. Вибрациите, предизвикани от него, раздираха въздуха около нея като гръм, предвестник на буря.

Хелър нададе вик, когато искрата във вътрешностите й се възпламени и избухна. Тя го сграбчи през шията, притегли го към себе си, колкото сила имаше, и впи пръстите си дълбоко в мускулестите му рамене.

— Отпусни се, cara — дочу го тя да й шепне, като успокояваше ласкаво с устни пламналото й чело. Той продължаваше да се движи бавно в нея, давайки й възможност да вкуси изцяло насладата на момента. А тя имаше чувството, че никога преди не е изпитвала нещо толкова хубаво, толкова съвършено, толкова истинско.

После движенията му започнаха да стават по-бързи и по-бързи, тя усети как той се втвърдява още повече и навлиза все по-дълбоко в нея, докато накрая извика: „Хелър? Dios! Хелър!“ и с последен мощен тласък я изпълни с гореща течност. Топлият нощен ветрец, напоен с благоухание на влажна земя, разхлади пламналите им тела, докато лежаха, вкопчени, притиснати един в друг, изтощени и останали без дъх. Мигове по-късно той напусна тялото й и легна на една страна до нея.

— Добре ли си? — прошепна и отмахна косите от лицето й. После я целуна по челото.

— Да, чудесно! Целуни ме пак — отвърна тя и очерта с показалец мъжествените му черти, копнееше завинаги да го запомни такъв, какъвто беше в този момент.

След малко той се обърна и стана от леглото. Хелър се опита да се възпротиви, но той сякаш не забеляза това и се запъти към отворения прозорец. Застана там, облян от лунните лъчи — високото му, великолепно мускулесто тяло бе неподвижно като статуя. Лунната светлина докосваше лицето му, подчертавайки силата и характера в аристократичните му черти — на гордите му испански предци. Тя озаряваше и силните му рамене, широките гърди, корема, неговата мъжественост.

Хелър беше чувала уличниците от Кау Бей да си споделят истории за това как са загубили девствеността си — разбира се, само онези от тях, които помнеха толкова назад в миналото. Някои казваха, че са изпитали болка и са кървели нееднократно след първия път. Беше ги чувала също така да хихикат и за това, доколко е надарен един или друг мъж и така бе разбрала, че не всички мъже са еднакви в крайна сметка. След време, предполагаше тя, тялото й сигурно ще се пригоди към тялото на дон Рикардо и ще престане да чувства болка.

Но време нямаше.

Утре тя трябваше да замине и никога вече нямаше да го види.

Вятърът раздвижи завесите и Хелър осъзна очарована, че той го пое навътре в тялото си и го задържа там, подобно на животворен полъх. Сякаш не забелязваше, че тя го наблюдава, докато изпълняваше това нещо, което наподобяваше древен езически ритуал.

После вятърът зашепна името й и Хелър се понесе към съня, защитена тази нощ в неговата прегръдка.

 

 

Хоакин тръгна да излиза в полуосветения коридор, но се поспря на вратата, с ръка върху дръжката. Обърна се и погледна Хелър. Тя спеше дълбоко сред намачканите чаршафи. Не помнеше някога да е бил по-объркан.

Преди тази нощ единствената цел в живота му бе да отмъсти за смъртта на Росита и да унищожи Лутър Моугър веднъж завинаги. Сега разбра, че съдбата му е необяснимо преплетена с красивата неомъжена бостънка, която бе пионка в ръцете на Моугър, както и в неговите собствени. Гледайки я как спи, Хоакин се закле да открие с какво онзи я държи във властта си. А Междувременно щеше да се превърне в неин постоянен придружител. Постоянен невидим страж! Само така можеше да я защити от Моугър.

Той затвори вратата и прокара пръсти през косата си, да я пооправи малко. Обърна се да си върви, но в този момент вратата на съседната стая се отвори внезапно. Като се насили да си придаде израз на любезно спокойствие, Хоакин се усмихна на Абигейл Пейтън, която подаде глава в коридора и зашепна, подобно на суфльор зад сцена:

— Дон Рикардо, как е тя? Какво се случи? Да отидем ли при нея?

Изпълненото с надежда и доверие лице на възрастната жена го накара да се смути като ученик — едно ново и непонятно чувство за него. Той се прокашля, преди да я успокои.

— Мисля, че е по-добре, сеньора, но каза, че иска веднага да си легне и не желае да бъде обезпокоявана.

Абигейл огледа коридора в двете посоки над очилата си. Облечена от глава до пети в здраво пристегнат халат и стиснала с ръка шията си, сякаш да се защити от нещо, тя пристъпи прага и се приближи до него.

— Ами тази нелепа приумица да се омъжи за Гордън Пиърс? Още ли държи на нея?

Той бавно кимна с глава.

— Si. Не можах да я разубедя. — Замълча за миг, припомняйки си как „обменяха мисли“ с Хелър и споменът разпали страстта му и… яда му. — Много е упорита вашата племенница, непреклонна, въпреки цялото ми красноречие.

Абигейл придоби тъжно изражение. Въздъхна.

— За пръв път се чувствам безпомощна и не знам какво да правя.

Макар да нямаше желание да дава съвети, Хоакин все пак снижи глас до шепот и предложи:

— Вървете с нея, сеньора. Направете така, че Пиърс да не може да ви отпрати. Не я изпускайте от поглед. Нямам му доверие, но ако сте наблизо, няма да посмее да пристъпи някои граници.

Тя кимна, а лицето й се оживи от поставената цел. Хоакин пък силно се надяваше да не е влошил нещата и да не е усложнил и без друго обърканата ситуация.

— Сега моля да ме извините, сеньора. Късно е.

— Да, наистина — съгласи се охотно Абигейл. — И аз трябва да бързам да си прибера багажа, ако искам утре да тръгна с Хелър. — Тя внезапно се пресегна и задържа Хоакин за ръката, преди той де се е отдалечил. Искреността й бе повече от очевидна, когато му заговори кротко: — Благодаря, дон Рикардо! Още щом ви видях, разбрах, че сте почтен човек. Така ми се искаше Хелър и вие… — Тя поклати глава и се засмя тихичко. — Е, както и да е. Сигурно не е било писано. Благодаря ви отново за всичко!

След тези думи Абигейл се обърна и изчезна зад затворената си врата. Хоакин остана за миг безмълвен, после се отправи към стълбите. Благодарностите й, отправени на сбогуване, се въртяха в главата му и постепенно оформиха възел от угризения, който заседна дълбоко в стомаха му.

 

 

На следващата сутрин Хелър мрачно сновеше между гардероба и пътническия сандък, като всеки път носеше само по една дреха, сякаш се опитваше да отдалечи неизбежното. Абигейл състрадателно я бе оставила да се изкъпе и приготви за пътуването насаме. Сега тя с треперещи пръсти сгъваше нещата си, сякаш принадлежаха някому другиму. Те действително принадлежаха на друг човек — на онази Хелър Пейтън, непорочната девойка от Бостън, секретарка по културните въпроси на Бостънския търговски съюз.

Последно остана да сгъне роклята, която снощи дон Рикардо бе свалил от нея. Положи я върху леглото, закопча грижливо малките дървени копченца и притисна якичката с длани.

Бе разбрала, че не изпитва срам от онова, което допусна да се случи. Тъкмо напротив — чувстваше си щастлива, че се е случило. То бе най-прекрасното й изживяване досега. И макар той да не беше заявил ясно чувствата си към нея, тя ги усети по начина, по който я бе любил.

Мисълта, че никога повече няма да е с него, прободе сърцето й като нож. Тази рана нямаше да зарасне. Нямаше да има ден, когато да не мисли за него и да не се пита какво ли прави и с кого е.

Поне й оставаше преживяната нощ. Можеше да съхрани спомена. Тя сложи роклята в сандъка и мушна двайсетдоларовата монета дълбоко в корсажа си, където нямаше да се изгуби.

Имаше и друга причина да се радва, каза си тя, загледана в отворения сандък. Любенето с дон Рикардо бе очистило до известна степен низостта от изнасилването на Гордън Пиърс. И макар да нямаше действителен спомен от този акт поради етера, тялото й въпреки всичко се чувстваше осквернено. Но независимо от факта, че Гордън бе отнел девствеността й, тя си обеща винаги да мисли за нощта, прекарана с дон Рикардо, като за своя първи път — за своята първа любов!

Тя чу Абигейл да отваря вратата и рязко се обърна.

— Свърши ли с багажа, скъпа?

— Почти. — Хелър й предложи една фалшива ведра усмивка. Абигейл щеше да й липсва, ужасно да й липсва. Абигейл я беше спасила от живот в бедност и болести, беше я приютила в дома си, беше я обличала, хранила, образовала, беше я обичала. Мисълта, че никога вече няма да я види, й причиняваше непоносима болка. Но някой ден, може би някой ден…

— Надявам се не ми сърдиш, че си позволих да помоля дон Рикардо да поговори с теб.

Хелър стоеше и не смееше да я погледне в очите — леля й ще забележи колко много я вълнува споменаването на това име.

— Не. Не ти се сърдя.

— Видях го като си тръгваше…

Хелър моментално се обърна към нея. Не бе възможно той да й е казал.

— И какво каза той?

— Само това, че при цялата си убедителност не е успял да те накара да вземеш друго решения.

Значи така се е измъкнал.

— Не, не успя!

Абигейл въздъхна разочаровано.

— Сигурна съм, че е опитвал всичко по силите си…

Хелър се извърта отново и започна небрежно да хвърля тоалетните си принадлежности в сандъка.

— О, да, убедена съм, че опита всичко, но сърцето ме кара да се омъжа за Гордън Пиърс, лельо.

— Дон Рикардо те обича, Хелър.

Хелър се отпусна на леглото.

— Не, лельо, грешиш. Не ме обича. — Тя самата се надяваше да не греши, защото за всички щеше да е най-добре, ако той я мрази. Не желаеше да му причинява болка.

— Напротив, обича те, скъпо мое момиче, да не говорим, че и ти го обичаш!

Соленият бриз нахлу в стаята и припомни на Хелър за дон Рикардо, застанал пред отворения прозорец. Гърлото й се сви.

— А ти какво му каза снощи, Хелър?

— Лельо, моля те. Не желая да обсъждам това. Нищо няма да спечелим, ако…

— Добро утро, дами. — Гордън Пиърс весело отвори вратата и влезе в стаята на Хелър, сякаш имаше пълното право да го стори. След като я целуна леко по бузата, той запита: — Прибра ли багажа, готова ли си за път? — Той се обърна пак към вратата и помаха на пиколата да влязат.

Хелър го изгледа косо и погледът й бе пълен с неприкрито презрение.

Той нареди на момчетата с властен тон:

— Свалете сандъка, кутията за шапки и тази чанта долу във фоайето. Ние слизаме след малко.

— Можете да отнесете и моя сандък, и кутията ми за шапки — обърна се и Абигейл към едно от момчетата.

— Къде отиваш, лельо?

— Ами заминавам с теб, скъпа — обяви тя, с лукава усмивка, която тя отправи към Гордън. — Мислих цяла нощ и прецених, че това е най-правилното решение. — Тя размаха предупредително пръст към Гордън и продължи: — Преди всичко, вие, мистър Пиърс, не бихте желали хората да мислят непристойни неща за връзката ви с Хелър. И за да се предпазим от злите езици, намирам, че е най-уместно за всички ни аз да дойда с вас като придружителка на Хелър, докато се ожените официално.

— Но ти не можеш, лельо…

— О, да мога, скъпа! — Тя потупа Хелър по студената ръка. — За всичко съм помислила. Когато слязох на закуска, говорих с Алекс и му обясних цялата ситуация… че тръгваме веднага за ранчото на мистър Пиърс. Алекс ме накара да обещая, че ще му телеграфирам след ден-два, за да е спокоен, че сме пристигнали невредими. Казах му също и че ще го уведомя с телеграма кога се прибирам у дома.

Хелър не знаеше дали да се чувства притеснена от съобщението на Абигейл, или облекчена. Но независимо как се чувстваше, с нищо не можеше да попречи на Абигейл да направи каквото си е намислила, нито пък Гордън, осъзна тя, когато той не спря момчетата да приберат багажа на леля й.

— Между другото, Хелър, скъпа, казах на Алекс, че ще му дадеш дневника си, преди да тръгнеш.

— О-о! Да, разбира се.

— Да вървим тогава. Убедена съм, че той вече е разказал на останалите, че мистър Пиърс е спечелил сърцето ти и ние заминаваме незабавно. Вероятно всички ще ни очакват във фоайето, да се сбогуват и да ни изпратят.