Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (9)

Глава осма

— Казвам ти, Нели! — Ред крачеше нервно из стаята и прокара пръсти през косата си. — Даренго отнякъде знае, че съм жив. Защо иначе ще ми дава четвърт долар и то за втори път? Казвам ти, Нели, той ме погледна в лицето и с престорено спокойствие ме помоли да му изсвиря „Ирландски очи“, тъй като имал чувството, че те му се усмихвали. Опитваше се да ме ядоса, за да се издам. Затова иска аз да си мисля, че той ухажва дъщеря ми.

— Но от друга страна, той може би… може би наистина я ухажва — вметна Нел обезпокоена. — Благодарение на твоето отвратително завещание, Уили и той веднага почнаха да се въртят около нея. Освен това Джослин е една прекрасна млада жена и без примамката на дела от „Краят на дъгата“, поне ако се съди по това, което се вижда изпод булото и одеждите й. Даренго и Уили винаги са ценели хубавите жени, Ред, не го забравяй!

— Да — отвърна той неохотно. — Но въпреки всичко планът ми беше друг! Исках двамата да се нахвърлят с нокти и зъби един върху друг и да се бият за „Краят на дъгата“, за да мога аз да разбера, кой от тях е долния престъпник, убил Форбс и саботирал мината. А не единият мошеник да се разхожда с дъщеря ми из цялата околия, а другият да си мисли само как да вдигне полите й. Мълчи, Нели! Полудявам само при мисълта! Ако Даренго знае, че съм жив, може да си сигурна, че няма намерение да се жени за Джоси, понеже ще му е ясно, че това не би му донесло дела ми от „Краят на дъгата“!

— Откъде знаеш, че той те мисли за жив? — попита Нел. — Може и да си го въобразяваш само, защото съвестта ти не е чиста, а и си го заслужаваш, Ред. Би трябвало да се засрамиш, да използуваш собствената си дъщеря за долните си планове! Освен това, тази заран бях в магазина на Уили и Квиг, продавачът, ми разказа, че вчера следобед Уили и Даренго са си разменили не само любезни думи. Уили обвинил Даренго направо в убийството на Форбс и на теб, а Де Навар отвърнал, че ако Гришъм повтори това още веднъж, щяло да бъде по-добре да носи със себе си не само малкия си деринджър^[1], а да се въоръжи като хората, защото тогава Даренго щял да го убие.

— Ха, ха, това вече му приляга повече — Ред се засмя злокобно и доволно, когато чу, че идеята му все пак се осъществява.

— Ред О’Рурк! Какво значи това? Искаш да кажеш, че се надяваш да се избият помежду си? — извика Нел шокирана.

— Не, момичето ми, дотам няма да се стигне, тъй като Уили е прекалено разумен, че да тръгне да се стреля с Даренго, а самият Даренго никога не би стрелял по човек без оръжие. Не, не, каквото и да стане, то ще стане скрито-покрито и тайно — а тогава аз най-накрая ще разбера кой е кучия син, който иска цялата мина за себе си! До тогава, мила ми Нели, любов моя, ще се надявам ти да кажеш на палавата ми щерка няколко мъдри думи и да й дадеш един-два съвета относно мъжете, особено за такива негодяи като Уили и Даренго!

— И как да стане това? — фръцна се жената раздразнено и го стрелна с ядосан поглед. — Благодарение на теб и на тъпото ти завещание, горкото дете не ще ни да ме чуе, ни да ме види! Мисли ме за уличница и интригантка, отнела баща му, която сега иска и да вземе наследството. Всеки път, когато измисля някакъв учтив отказ на моите покани, се изчервява като ягода, и на мен ми става ясно, че горкото момиче ме лъже и изпитва страшни угризения на съвестта. Отблъсна всеки мой опит да се сближим, а аз се надявах да се сприятелим. Е, какво предлагаш в такъв случай?

— Нели, скъпа, не съм те виждал никога да ти липсва кураж или разум. — Ред я погледна уж учуден. — Ти нали се актриса? И то страхотна, поне според мен. Престори се просто на невъзпитана и твърдоглава, милинка. Покани се на чай при Джоси и не й давай да те отпрати. Отиваш и сядаш с хубавото си задниче в гостната на госпожица Хати и няма да мърдаш от там, докато Джослин не се присъедини. На мен ми се струва направо лесна работа.

— Мъже! — Нел сбърчи високомерно нос и го погледна пренебрежително. — Всичките сте един дол дренки, да ви вземат дяволите! Не стига, че се правя на интригантка, ами сега трябва да се представям за груба и тъпа, а? Предупреждавам те, Ред, ако не оправиш отношенията между Джослин и мен, след като всичко мине, Бог ми е свидетел, тя няма да ти го прости. Но и аз няма!

— Ама, Нели, скъпа…

— Тия не ми минават вече, Ред О’Рурк! — извика тя с досада. — И да не си ме докоснал, че вече не се поддавам на твоите милувки и целувки! Поне един от нас трябва да запази капка разум и да помогне на горкото дете, преди Уили да го е завлякъл пред олтара, или Даренго да го е тласнал по наклонената плоскост!

Тя грабна ръкавиците си, сложи си шапката и тържествено оповести:

— Тъй като ти ме молиш, тръгвам да си развалям репутацията в обществото… и съм сигурна, че това е за предпочитане пред твоите деяния, глупак такъв!

— Браво, Нели! — възкликна старият ирландец и почна да ръкопляска. — Те така те искам! Знаех си, че няма да ме изоставиш. А сега изчезвай и на добър час!

— Ах… ти… ах! Не се сещам вече за подходяща ругатня, която да ти подхожда, Ред О’Рурк! — извика жената. Излезе и затръшна вратата след себе си така силно, че всички прозорци в къщата издрънчаха.

— Косата й може да не е червена, по дяволите, но темпераментът й е досущ като ирландски! — отбеляза Ред сухо, след като тя изчезна. И изведнъж подскочи уплашено, стреснат от падането на една ваза от камината, разклатена от блъскането на вратата.

Типично като за всяка жена, Нел бе запазила последната дума за себе си.