Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (25)

Глава двадесет и четвърта

Те са любовна двойка! В изведнъж настъпилата тишина Нел погледна Джослин и Даренго и веднага усети, че е права. Още с пристигането си актрисата се запита, защо ли девойката я пуска с неохота да влезе и защо ли изглежда толкова развълнувана, нервна и объркана. В началото си помисли, че е заради облеклото на младата жена — тя не носеше обичайните си одежди, а пола и блуза. Само това вече бе достатъчно да я разтревожи. Освен това Джослин през цялото време поглеждаше нервно към кухненската врата, нямаше какво да каже и опита, според Нел, да се отърве вежливо, но отчаяно от нея. Много обезпокоена, актрисата се надигна, за да се сбогува, тъй като не бе получила задоволителни отговори на въпросите си и бе решила, че е дошла в неподходящ момент. В същия миг чу конски тропот, след малко и шум от шпори и видя как девойката дълбоко си пое дъх. За няколко секунди ръцете на младата жена трепереха като крилцата на птица в скута й. Вратата се отвори и Джослин изведнъж замлъкна.

Когато Даренго влезе спокойно в кухнята, актрисата веднага разбра всичко. Още в първия миг забеляза как двамата се погледнаха — Даренго свойски, интимно и с желание, а Джослин с необуздана страст и тръпнещо съгласие. Загубила ума и дума, Нел разбра, че те са любовна двойка. Иначе един мъж и една жена не биха се поглеждали по този начин.

От сърце й стана мъчно за Ред, понеже разкритието, че необикновеното му завещание е довело до такъв горчив резултат, сигурно щеше неимоверно да го натъжи. Прав е бил — каза си тя отчаяно. Макар самата все още да не можеше да го повярва, всичко сочеше, че тогава в мината Даренго действително най-долно се е възползувал от безсъзнанието на Джослин, а след това по някакъв начин е успял да я убеди да му стане любовница. Но как? И внезапно Нел забеляза необикновения златен пръстен на лявата ръка на момичето и сърцето й така подскочи, че се уплаши, да не би да се пръсне в гърдите й. Значи все пак Де Навар е принудил младата жена да се омъжи за него. Сигурно я е заплашил с изваден револвер! Как иначе да си обясни, че бракът не беше обявен официално? Отец Фланегън вероятно се е страхувал за живота на Джослин, а и за собствения се живот, и сигурно не е имал друг изход, освен веднага да извърши церемонията и да се откаже от обявяването на бракосъчетанието. Ред твърдо разчиташе на тази обява, която щеше да го предупреди, ако Гришъм или Даренго успеят да спечелят дъщеря му. Груба грешка!

Още от самото начало Нел се опасяваше, че Сиймъс не е премислил плана си във всички подробности и че не е погледнал от всички страни на нещата. Изобщо не бе предвидил неочаквани събития. И сега всичко се проваля! Горката невинна Джослин стана жертва на прибързания, макар и добронамерен план на баща си. Това ще го довърши, щом разбере какво е трябвало да изтърпи детето му в бруталните лапи на Даренго и какво още трябва да понася като негова съпруга! — каза си актрисата.

Изпитваше голямо съжаление към девойката. Колко ли е ужасно да си омъжена за човек, който явно няма никакви задръжки, когато става дума за златната мина? Той не се бе побоял да извърши саботажи и убийства, беше я изнасилил и сега тя бе изцяло в ръцете му! Нищо чудно, че си мълчи и не казва нищо срещу него. Нел нямаше представа, с какво Даренго заплашва младата жена и какво й е сторил, но явно я е принудил да дели брачното ложе с него, а може би я бие или я измъчва по някакъв друг начин? Този изрод! Ами наследството? Сигурно вече го е прибрал, тъй като Патрик Килиън нямаше юридически причини да не му го даде. Без съмнение е заключил документите в касата си в кръчмата „При мама Лоуд“. А в момента вероятно крои планове, как да се добере до дела на Уили и Виктория.

Нел се чувствуваше ужасно и бе направо потресена. Сега си спомни как Джослин й се бе доверила след мнимата злополука в „Краят на дъгата“. Младата жена тогава очевидно бе имала нужда от приятелка и затова се бе обърнала към нея. Въпреки това, дъщерята на Ред не бе разкрила всичко докрай, било я е страх. Скоро след това се е опитала да избяга от Даренго, несъмнено е изпитвала чувството, че е попаднала в клопка. Ето защо се е преместила да живее в мината, тъй като ограничените финансови средства, с които е разполагала, не са й позволили да избяга по-далече. Затова значи е пазила в тайна, къде се крие. Но Де Навар явно все пак я е намерил и безжалостно е настоявал да се възползува от съпружеските си права.

Но защо, за Бога, Джослин не й бе разказала какво се е случило и не я бе помолила за помощ? Вероятно, защото се е страхувала от последствията, не само за себе си, но и за актрисата. При тази мисъл Нел се уплаши още повече, тъй като никога досега не бе усетила така силно стръвнишкия характер и опасния магнетизъм на Де Навар. Не за пръв път тя си помисли колко безсъвестно той премазва всеки, който му се изпречи на пътя. Достатъчно често се бе отнасял така с Ред и със самата нея. Сега си спомни, че Даренго се бе погрижил тя да получи роля в новата пиеса, която се играеше в града. Тогава актрисата се зарадва, че си е намерила работа — нали все пак не беше вече първа младост — а и бе благодарна за изненадващия и приятелски жест на Де Навар, сега обаче осъзна, че той не й е помогнал от добрина, а защото е искал тя да има ежедневни репетиции и да не намери време да ходи до „Краят на дъгата“, за да се притече на помощ на Джослин.

Не, че Нел щеше да постигне кой знае какво. Дори и да бе успяла да помогне на девойката при бягството, съпругът щеше да се впусне в преследване и да я намери. Никой не би имал право да предприеме нещо срещу него, тъй като двамата бяха мъж и жена, пред Бога и пред хората. Актрисата много искаше да окаже някакво подкрепа на младата жена, но добре разбираше, че не е по силите й, макар че горещо желаеше да промени нещо. А освен това се ужасяваше при мисълта, че Ред би се почувствувал морално задължен да предизвика Даренго на дуел. Със сигурност щеше да бъде застрелян, а дъщеря му нямаше да има никаква полза от това и положението й не би се подобрило. Няма изход от тази каша, а на всичкото отгоре е и много опасно, сякаш сме седнали на бъчва с динамит със запален фитил и приготвени детонатори — каза си Нел отчаяно.

Успя някак си да се сбогува и да си тръгне, облекчена, че Даренго не предприе нищо да я задържи. Не знаеше, разбира се, че Де Навар я бе разгадал като отворена книга и искаше да я отпрати колкото се може по-бързо у дома, за да може тя да разкаже всичко на Ред, ако той е още жив, и по този начин да го изкара от скривалището му. Така отношенията в „Краят на дъгата“ най-сетне ще си дойдат на мястото — реши комарджията.

Когато видя как актрисата се качва на коня си и тревожно поглежда към прозореца, Даренго предизвикателно захвърли сомбрерото си на масата, разкопча колана с кобура и го остави на един стол. След това придърпа жена си в прегръдките си и я обърна с гръб към прозореца, за да не види Нел лицето на Джослин, което жадно се повдигна към целувката му. След онази нощ, когато го попита за бутилката мескал, тя престана да му оказва съпротива, което го остави с надеждата, че тя най-после е повярвала в невинността му и че наистина го обича. Ръцете й, допрени до широките му гърди, сега бавно тръгнаха нагоре, за да го прегърнат през врата, а Даренго бързо изтегли фуркетите и разпусна косата й, което попречи на Нел да види как тя го притегля към себе си. След това той се наведе и силно притисна устните си до нейните, но жена му щеше доста да се изненада, ако бе видяла широко отворените му очи, с които той тайно гледаше през прозореца и наблюдаваше шокираното лице на актрисата. Ами ако не разкаже нищо на Ред за незавидната съдба на дъщеря му, защото се страхува за живота му? Предизвикан от тази мисъл, Де Навар разкъса с едно рязко движение блузата на жена си, което я накара да затаи дъх от неочакваната му грубост. Той доволно установи, че Нел е пребледняла и не иска да гледа повече, а пришпори коня си и препусна към града, сякаш я гонеха всички дяволи от Ада.

Даренго се надяваше, че Ред силно ще се уплаши. Пада му се, дори само защото е направил такова проклето завещание и е вкарал дъщеря си в толкова тежко положение! — каза си той. При други обстоятелства, Джослин можеше сериозно да пострада. Всеки път, когато се сещаше, как някой би могъл да злоупотреби със ситуацията и дори да убие девойката, Даренго се разтреперваше от яд. При мисълта, че жена му лежи в леглото на Уили, или още по-лошо — в гроба, той направо побесняваше.

Първоначално нямаше намерение да се мъчи да разгадае загадката в „Краят на дъгата“, тъй като смяташе, че ако се остави да действува разбойникът, извършил престъпленията, сам ще се заплете в мрежата. Но след това разбра, че сватбата му с Джослин ги е изложила на голяма опасност и макар да беше убеден, че ще се справи с всеки противник, все пак се притесняваше за сигурността на жена си. Ето защо през изтеклите месеци бе започнал тайно, но много обстойно да разследва всичко, което се бе случило в „Краят на дъгата“. Сега имаше що-годе точна представа за събитията. Без отговор остана само въпросът, защо Ред е наливал още повече масло в огъня. Няма значение дали е го е направил заради угризения на съвестта или от глупост, ще отговаря за това, че е използувал нищо не подозиращата си дъщеря като пушечно месо! — реши Даренго разярен. Но колкото и да проклинаше стария си съдружник, видя се принуден същевременно да му е благодарен до гроб. Ако бащата не бе толкова глупав, сега той нямаше да прегръща дъщерята, която притежаваше за него по-голяма стойност от всичкото злато на земята!

Сиймъс О’Рурк остана дълбоко потресен от разказа на Нел. Глезенът му най-после бе зараснал и той понечи моментално да препусне към „Краят на дъгата“, за да застреля Даренго и да избави дъщеря си от лапите на този разбойник. Актрисата обаче уплашено му напомни какво би могло да се случи, ако планът му се провали. Вместо Де Навар, самият Ред може да легне в гроба и да гледа отдолу, как расте тревата. В такъв случай Джослин никога не би могла да избяга от мъжа си, а и сигурно ще трябва да понесе строги наказания вместо баща си.

— Без глупавия ти първоначален план, изобщо нямаше да се стигне до тук! — вайкаше се Нел, която се опасяваше както за Ред, така и за дъщеря му. — Ще попаднеш от трън, та на глог, ако пак извършиш някоя прибързана глупост! Трябва да обмислиш всичко много точно, скъпи! Опитай се поне веднъж да бъдеш разумен! Не можеш да се мериш с Даренго в стрелбата, знаеш го много добре! Мислиш ли, че ще помогнеш на горкото дете, ако се оставиш да те застреля? Слушай какво ти казвам. От това няма да има никаква полза. Ще накараш Джослин само да страда още повече. Няма да е разумно и ако се добереш скришом до мината и се опиташ да отвлечеш дъщеря си. И да успееш и да не успееш — той си остава нейн съпруг и законът е на негова страна. Може да я принуди да се върне при него. Макар и сега да сме сигурни, че той е виновника, нямаме нито едно доказателство, което да предадем на шерифа, за да арестува Даренго и да го изправи пред съда. Дори нямаме нещо да му предложим в замяна, че да пусне Джослин и да се съгласи на развод. Само така тя ще се отърве завинаги от него. Да не би да си мислиш, че не е заключил отдавна твоя дял от „Краят на дъгата“ в касата си?

— Мили Боже, Нели! Ти вярваш, че проклетата мина изобщо ме интересува? — извика Ред наскърбен. — Тревожа се за детето си, по дяволите моя дял! Та нали той е виновен за всичко, което си случи. Господи, вкарах Джослин в тази бъркотия и да става каквото ще, ще я измъкна от там! Помни ми думата! А този проклет кучи син Даренго, ще си плати за всичко, дори това да е последното нещо, което ще свърша на този свят, кълна се!

— Аз съм изцяло с теб, Ред, нали знаеш! — подкрепи го актрисата. — Но нека изчакаме още малко и да обмислим всичко от край до край. Когато дойде моментът, ще действуваме бързо и ще използуваме възможността!

Но старият златотърсач не искаше да чуе и дума за изчакване. Колкото и да му се караше Нел, и макар че първият му план грозно се бе провалил, сега изведнъж му хрумна гениална идея. Този път усещаше, че планът му е абсолютно сигурен и че нищо не може да се обърка.

Най-после бяха разчистени и отломките от последната галерия, която се намираше в центъра на мината; Джослин и Даренго внимателно оглеждаха всяка педя, както бяха сторили и с другите шахти и тунели, и търсеха следи от трупа на Ред. Де Навар бе сигурен, че няма да намерят нещо, а жена му от сърце се надяваше да не намерят нещо. Вече почти бяха привършили разглеждането, когато внезапно от тъмнината се протегнаха две ръце в черни ръкави, хванаха Джослин през кръста и я дръпнаха от Даренго. Тя инстинктивно извика и зарита. При неочакваните ужасени викове на жена си Де Навар се обърна с изненадваща бързина и веднага посегна към револвера, който, само че не успя да изтегли, защото в гърба му се забоде студеното дуло на пистолет.

— Не бих го направил на твое място — чу той спокойния и зловещ глас на Уили да шепне в ухото му и веднага се изпъна като струна от напрежение. — Горе ръцете! Вдигай ги, по дяволите! Да, точно така. А сега ще пуснеш съвсем бавно лявата си ръка, внимателно! Бавно! Нали не искаш да се наложи да стрелям по теб? Не, не мога да си го представя. И сега ще откопчаеш кобура и ще го хвърлиш на земята. Хайде, действувай, кучи сине!

Дулото на деринджъра в ръката на Гришъм принуди Даренго да се подчини на заповедите. В мъждукащата светлина на лампата видя пребледнялото лице на жена си, която бе хваната от Виктория и която явно много се бе уплашила. Вдовицата държеше револвера на Форбс в ръка. Джослин забеляза, че Уили е насочил пистолет към мъжа й и се отказа от всякакъв опит за бягство, застина на място и не знаеше какво да прави; във внезапно настъпилата тишина се чуваше само откъслечното й дишане. Де Навар направи ядосана гримаса като разбра в каква неочаквана и опасна ситуация са попаднали. Смяташе, че е пресметнал всичко съвсем точно. Възможно ли е да съм сбъркал някъде и да съм направил смъртоносна грешка? При тази мисъл той силно се разтревожи и си наложи да остане спокоен, да не прави резки движения и да следва нарежданията на противника си.

— А сега ела насам, Даренго! — заповяда Гришъм и показа с пистолета си къде да застане — с гръб към стената на галерията, че да няма накъде да избяга. И понеже не знаеше какви са намеренията на Виктория и Уили, Де Навар безмълвно се подчини от страх за жена си. В това време другият мъж изрита кобура му настрана и застана до двете жени.

— Уили, какво означава всичко това? — попита Джослин с остър глас, сякаш се опасяваше, че вече знае отговора на въпроса си. Гришъм и вдовицата са виновни за всичко, от самото начало те са в комбина. Извършили са всички престъпления в „Краят на дъгата“ и сега искат по този ужасен начин да се отърват и от последните двама нежелани партньори. — Какво по дяволите става тук?

— Разобличавам Даренго като саботьор и убиец — похвали се Уили нахално, а на лицето му се изписа самодоволна и надменна усмивка. — Това би трябвало да те радва, Джослин, защото в списъка на престъпленията му влизат и твоето изнасилване и принудителният ви брак. Обещавам ти, че ще си плати за всичко!

Виктория внезапно я стисна още по-силно и младата жена разбра, че в действителност зад всичко това се крие нещо съвсем друго, а не тези обвинения. И наистина беше така. Вдовицата упорито си втълпяваше, че няма защо да се притеснява и да се чувствува виновна, но езикът на тялото й ясно показваше, че изпитва огромни съмнения в собствените си действия. Макар и да не го знаеше тогава, Даренго се бе натрапил на манастирската послушничка още преди да им сложи лауданум в коняка на вечерята в Телър Хауз. Предишната вечер бяха вечеряли с Ред и Нел и те й бяха разказали всичко. След това четиримата — Ред, Нел, Уили и Виктория — скроиха план как да разобличат Даренго като мерзавец и да освободят Джослин от лапите му. Естествено, вдовицата не бе споменала нито дума за собствения си принос към цялата история.

Гришъм и метресата му бяха просто зашеметени, когато Ред се появи с Нел в къщата на госпожа Хютън на Кейзи Стрийт. Никой не предполагаше, че Ред е все още жив; и двамата го смятаха за мъртъв от месеци насам, погребан под купища камънак в „Краят на дъгата“. В началото „възкресението от гроба“ ги изненада по различни причини, но след време те се съвзеха, а Ред от своя страна обикаляше като разярен бик из хола на Виктория и ругаеше Даренго като предател. Обсипваше го с какви ли не клетви и настояваше да го хванат в клопка, за да го обезвредят веднъж завинаги. Всички се съгласиха с идеята на Сиймъс и на другия ден тръгнаха към „Краят на дъгата“, за да издебнат Де Навар и Джослин.

След като видяха как младата двойка влиза в недрата на златната мина, четиримата съзаклятници се захванаха да изпълнят плана на стария О’Рурк. Минаха през тунела, през който бе влязъл Ред в онази нощ, когато бе запечатал мината с експлозията. Внимаваха работниците да не ги видят и претърсиха всички галерии докато намерят Джослин и Даренго. И тъй като бяха четирима срещу двама, решиха атаката да се води от Виктория и Уили, смятайки, че Джослин ще усложни нещата, когато види, че баща й е още жив. Вероятно шокът ще бъде толкова голям за младата жена, че тя ще изпадне в безсъзнание; ето защо Ред и Нел се скриха и пазеха гърба на другите и щяха неприятно да изненадат Де Навар, ако той се опита да се измъкне от неудобното положение.

Както беше уговорено, Гришъм извади сега два документа, които бяха написали предишната вечер, от вътрешния си джоб и ги хвърли в краката на Даренго, заедно с перодръжка и мастило.

— Вдигни ги — нареди Уили хладно и насочи пистолета си към гърдите на съдружника си. — Подпиши се и на двете места. Няма нужда да си хабиш времето и да ги четеш. Едното е самопризнанието ти, че си извършил саботажите в „Краят на дъгата“ и че си убил Форбс, а другото е декларация, с която се отказваш от дела си и от всякакви претенции за златната мина.

Джослин бе направо ужасена, сърцето й биеше като лудо. Сега вече не се съмняваше, че Гришъм иска да ги убие, веднага щом мъжът й изпълни нареждането. Това не бива да стане! Веднъж вече животът й се обърка от няколко листа хартия. Няма да допусна да ме вкарат отново в ролята на беззащитна жертва! — реши девойката, събра целия си кураж и настъпи с всичка сила вдовицата, докато с една ръка се протегна да избие деринджъра от ръката на любовника й. В следващия момент Уили успя да вдигне отново пистолета си, но за голям ужас на Ред, Нел и Гришъм, Даренго се оказа пъргав като дива котка и скочи към кобура си, откъдето измъкна собствения си револвер. Когато двамата мъже се изправиха един срещу друг, готови да се застрелят, те видяха как Джослин и Виктория се бият като две вулгарни уличници за стария пищов на Форбс.

Сега бившата монахиня осъзна какъв демон бе завладял мъжа й онзи ден, когато се бе сбил с Уили в кухнята. Никога през живота си момичето не бе изпитвало такава варварска и необуздана ярост, както сега. Със зъби и нокти се нахвърли върху вдовицата и ентусиазмът й изненада дори и Даренго. Сякаш всичко натрупано срещу Виктория сега се изливаше като водопад. Беше като полудяла, хвана съперничката си за косата и отскубна цял кичур, издраска с нокти лицето й, без да усети, че и Виктория се отплаща със същото. От устата на младата жена се изляха всички проклятия, които бе чула от Даренго, тя зашлеви няколко шамара на другата жена и насини окото й с юмруци, докато вдовицата пищеше като разярена котка, която някой дърпа за опашката.

Никой не посмя да се намеси, дори и Даренго. Двете жени се дращеха, хапеха и ритаха, търкаляха се по земята и се удряха безпощадно. Всички присъствуващи се опасяваха да не би някой от зрителите или някоя от двете дами да пострада от изстрел, защото по време на боя револверът на Форбс гръмна няколко пъти и куршумите летяха на всички посоки из тясната галерия.

— Това беше третият — промърмори Уили сякаш си говореха като приятели, когато револверът гръмна за трети път. Все пак той не свали пистолета, а продължи да се цели в партньора си.

— Остават още три и барабанът ще е празен — отвърна Даренго също така спокойно, но и той не отдръпна револвера си „Смит & Уесън“, модел „Америкън“. — Обзалагам се на една златна бучка на стойност десет долара, че Джоси ще спечели! — провикна се той предизвикателно.

Уили пребледня и се разтрепери.

— По дяволите, Даренго! — изсъска той ядовито. — Не ми го побира умът, как си успял да останеш жив до днес! Трябвало е някой още много отдавна да ти пръсне черепа и да направи голяма услуга на целия свят!

— Може би, но не ти ще си този, драги ми Уили! Това беше четвъртият.

Двете жени продължаваха ожесточено да се бият, макар и силите им бързо да ги напускаха, дишаха вече по-тежко, а полите им не се размахваха вече така диво. Окото на Виктория се бе подуло и стана черно, издрасканата й буза кървеше, един ръкав на костюма за езда бе отпран, а долната й устна бе разцепена. Джослин бе малко по-добре, но не съществено. Беше спечелила надмощие и седна върху противничката си; вдовицата бе затруднена от тясната си пола и не можеше да се надигне. По-младата дишаше тежко, но хвана китката на Виктория и започна да я удря с всичка сила в земята, докато накрая метресата на Уили изпусна револвера на покойния си съпруг и я изгледа с омраза в очите. В последния момент оръжието гръмна още два пъти. Джослин го грабна, изправи се олюлявайки се и вдигна и победената нагоре. Оказа се достатъчно разумна да остави вдовицата между себе си и Уили.

— По дяволите, Виктория! Не се предавай! Откъсни се! — извика Гришъм. — Няма вече патрони!

— Вярно ли е? — попита Джослин уморено мъжа си. И след като той потвърди, а Виктория с последни сили се опита да се дръпне, девойката каза: — В такъв случай май ще трябва да я халосам с револвера по главата. — И без никакви угризения на съвестта, стовари тежката дръжка на оръжието върху черепа на противничката си. Издърпа безчувственото й тяло до Даренго, който явно много се гордееше с победата на жена си. Въпреки всичко, той нито за секунда не свали погледа си от Уили. Джослин пусна безжизнената Виктория в краката му и застана зад него.

— Хвърли пистолета, Уили! — заповяда тихо Де Навар. — Или искаш жена ми да довърши започнатото дело?

— За Бога, проклети кучи сине! — изрева в този момент Ред и изскочи с двуцевка в ръка от скривалището си зад една голяма скала, където вече не го сдържаше. — Няма да можеш да ми втълпиш, че така си побъркал бедната ми дъщеря, че тя да извърши убийство заради тебе, мръснико!

— Та-та-татко? — извика Джослин стреснато и погледна така шокирано, че не можеше да мръдне. — Татко?

— Тъй, тъй! Чудих се вече кога ли ще се появиш на сцената, стари ми Ред! — промърмори Даренго провлачено и спокойно. — Стой, Джоси, остани за момент на мястото си! Моля те, гледай да не изпаднеш точно сега в безсъзнание! Заети са ми ръцете.

— Не го слушай, дъще! — продължаваше да реве бащата. Гледката, която представляваше дъщеря му — с широко отворени очи, които бавно се пълнеха с болка, го влудяваше. — Ела при мен, детето ми! Той няма да посмее да изпусне Уили и мен от очи!

— Прав е, querida. Не слушай мен, а него! — просъска Де Навар тихо, с изпълнен с тъга глас. — Послушай мъжа, който те използува като залог в цялата тази долна игра!

Джослин естествено се зарадва, че баща й е още жив, но радостта й помръкна от думите на Даренго. Отново се сети за ужасното му завещание и разбра, че той действително я е използувал. Допуснал е да го смята за мъртъв, а той в това време е сплитал интриги срещу Де Навар. Зашеметена и объркана, девойката остана на мястото си. Щом баща й е подозирал мъжа й за саботажа и убийството, защо тогава не е предотвратил сватбата?

— Джоси… — прошепна Ред потресен, когато тя не помръдна и не каза нищо. — Джоси, дете мое… — гласът му замря, очите му се навлажниха и той разбра, че и този план плачевно се е провалил. Това още повече засили яда му срещу Даренго.

— Нел! — извика Де Навар и разкъса тишината. — Знам, че си тук. Можеш спокойно да излезеш и да се присъединиш към семейното тържество. Няма смисъл да се криеш в някоя скална пукнатина, тук ще ти е по-удобно! Аха, ето те и теб! — рече той, когато актрисата се появи и застана до Ред. — Заслужаваш комплименти, Нел. Изигра прекрасно ролята си, най-доброто актьорско постижение през цялата ти кариера. И знаеш ли защо? Мисля, че Джослин наистина те смята за приятелка. — Очите му придобиха гневен блясък при мисълта, как Сиймъс и Нел бяха измамили девойката.

Актрисата се засрами ужасно от обидните думи на Даренго. Разтреперана тя прехапа устни и се подпря с ръка на рамото на Ред.

— Да те вземат дяволите, Даренго! От къде на къде си толкова самонадеян? Как смееш да ни отправяш упреци? — изръмжа най-старият съдружник. — Ти саботира мината, уби Форбс и причини повече зло на Джослин, отколкото всеки от нас!

— Аз да съм й причинил зло? Sangre de Cristo! Ти си луд! Аз бях единствения, който не й направи нищо и тя го знае отлично!

— Долен лъжец! — отвърна Ред разгорещено. — Ти я изнасили! Ти я изнасили и я принуди да се омъжи за теб, за да се докопаш с алчните си лапи до моя дял от „Краят на дъгата“.

— Който, както искам да спомена по този случай, е заключен в касата ми! — вметна Де Навар подигравателно. Лицето му бе помръкнало от яд. — Наистина ли смяташе да прибереш всичко, Ред? Твоят дял, моят дял и дъщеря си…? Какъв ти беше планът? Искал си да ми измъкнеш подписано самопризнание, за да се съглася на развод и в замяна на това да ме пуснеш на свобода? Е, няма да получиш подписа ми под такъв смешен документ! Какво ще правиш сега, а, драги ми? Отговори ми! Какво смяташ да направиш?

— За мен е важна само дъщеря ми! — настоя Сиймъс и погледна умолително към Джослин, която все още отказваше да вдигне поглед. — В сравнение с нейното щастие и благополучие, „Краят на дъгата“ изобщо не ме интересува. Ако я пуснеш, може да задържиш моя дял. По дяволите, вземи всичко, вземи и дяловете на Виктория и на Уили, само остави Виктория на мира! Ние всички ще ти преотстъпим мината, нали така, Уили?

Вдовицата се размърда точно в този момент и видя любимия си да кима.

— Уили! — извика тя учудено и разтърси глава, за да проясни мозъка си, след което опита да се надигне.

— Стой и не мърдай, интригантна уличнице! Ще останеш да лежиш на земята, докато уредим всичко това по мой вкус! — прогърмя Даренго и я натисна с ботуш. След това отново се обърна към Ред: — Я да видим сега, дали съм разбрал правилно? Ако се съглася на развод и ако пусна Виктория невредима, ще ми припишете златната мина и аз ще съм единствения собственик, така ли?

— Да — отговори Ред вече по-спокойно, тъй като смяташе, че предложението му ще бъде прието. Скоро дъщеря му щеше да се отърве от натрапения съпруг.

— Наистина много щедро предложение, Сиймъс! — Даренго за миг се ухили цинично, но усмивката веднага изчезна и лицето му остана сериозно. — Но аз не искам проклетия ти дял! Не искам дела на Уили! По дяволите! Дори не искам дела на Виктория, никога не съм го искал! Винаги съм желал само това, което си е мое, в това число и Джослин. Ако трябва и без твоята благословия, Ред! Тя е моя жена и ако това не ти харесва, толкова по-зле, но тя ще остане моя жена, докато смъртта ни раздели. Така сме си дали дума пред Бога!

Зад гърба му Джослин дълбоко си пое дъх. Бе объркана и не смееше да повярва на ушите си, сърцето й биеше лудо в гърдите. Да, той наистина я обича! Защо иначе ще се отказва от „Краят на дъгата“? Внезапно установи, че Даренго е млъкнал и чака притихнал. Не виждаше лицето й, не знаеше, дали тя го е разбрала. Бе толкова горд и арогантен, но въпреки всичко разкри сърцето си, и то пред хора, които го подозираха в най-страшни престъпления. Всички чакаха да го видят унизен и прогонен! Очите на младата жена блеснаха упорито и тя обгърна кръста на мъжа си с ръце и облегна глава на гърба му. Сърцето й преливаше от любов. Усети как от докосването й напрежението му се изпарява. Лявата му ръка се докосна бавно до пръстите й и ги хвана, сякаш никога нямаше да ги пусне.

Ред изохка от изненада. Разбра, че е най-големият глупак на света и мрачно и безпомощно се изкашля:

— Така значи, а…?

— Да, точно така! — отговори Де Навар спокойно. — Аз съм католикът, забрави ли? Не трябваше да пишеш това проклето завещание, ако не си искал да я дадеш на мен!

— Да… Е, май всички ние… може би… може би сме се лъгали… Направили сме грешка… като сме те смятали за разбойника…

— Честито! Съвсем правилно си го разбрал, безмозъчен глупако! Но това е май единственото, което си разбрал, проклет да си! — изръмжа Даренго.

— По дяволите, Де Навар! Ако не си извършил саботажите и не си блъснал Форбс в шахтата, кой тогава го е сторил?

— Какво става, Виктория? Да не би да искаш да си тръгваш? Но празненството още не е свършило! — Даренго натисна вдовицата с крак на земята. — Не бягай! Сега започва да става интересно. Не искаш ли да чуеш? Става дума за един упорит мъж на име Форбс, голям инат, който не се вслушваше в ничии съвети и затова вложи парите си в недоходни сделки и пропиля цялото си състояние…

— Какво? — извикаха Уили и Ред в един глас.

— Да, Форбс бе фалирал, нямаше пукнат цент. Проверих го. Проверих и някои други неща — усмихна се Даренго. — Знаете ли, много е интересно, какво можеш да научиш за хората, ако малко се поровиш тук-таме. Форбс имаше влечение към пари и власт и много обичаше да прави впечатление, ето защо не искаше да се разбере, че е фалирал. Когато чу, че евентуално ще открием богата жилка, реши да забогатее отново. Саботира „Краят на дъгата“, за да предизвика скъпо струващо забавяне. Искаше на нас да ни омръзне и да ни свършат парите да плащаме сметките и да му продадем дяловете си. А междувременно бе разбрал, че Виктория е сменила брачното ложе с леглото на Уили. И понеже не обичаше да го смятат за глупак, започна да крои план как да убие Гришъм, но да изглежда така, сякаш жена му е извършила престъплението при кавга между любовници.

— Форбс… Форбс е искал да ме очисти? — Уили беше ужасен. — Но аз мислех, че… тоест…

— Ти вярваше, че той ти има доверие. Мислеше, че аз или Ред сме го убили, когато го намери мъртъв в блатото онази нощ. Дошъл си в „Краят на дъгата“, защото Форбс ти бе пратил бележка, че е разбрал, кой е извършил саботажите. Между другото, трябваше да изгориш посланието му, а не да го оставяш в бюрото си, което се отваря съвсем лесно с малко ножче. И понеже си предполагал, че Ред и аз знаем за аферата ти с Виктория си се уплашил, да не би да те обвинят за смъртта на ревнивия съпруг. Веднага си препуснал към града и си платил на едно от момичетата в „Мухата“ да ти даде алиби за тази нощ… Като ги почерпиш достатъчно, тези девойки всичко ти разказват.

Не си знаел обаче, че Форбс, който е бил пиян, почти е прерязал въжето на подемния кош. Несъмнено е искал да те прати с него в Ада, но е изгубил равновесие и е паднал в шахтата. На другата сутрин Новак е сменил въжето; кошът е трябвал на работниците, за да извадят трупа на загиналия. И понеже кошът не е имал нищо общо със злополуката, Новак не е направил връзка между смъртта на Форбс и прерязаното въже. След като обаче намерих бележката на покойния ни съдружник в бюрото ти, веднага всичко ми се изясни. Освен това огледах внимателно блатото и намерих чифт обеци на Виктория. Доколкото знам, тя никога не е слизала в мината. Очевидно Форбс ги е носил със себе си, за да ги остави като следа на местопрестъплението, след като те убие. Беше наистина дяволски измислен план, признавам, защото ако бе успял, ти щеше да си мъртъв, а Виктория обесена за убийство.

Но вместо това загина самият Форбс, а Виктория разбра, че не е богата вдовица, и трябва да се радва, ако не се наложи да продаде къщата си на Кейзи Стрийт, за да изплати дълговете на мъжа си. За да залъже кредиторите, тя продаде колекцията от произведения на изкуството, която покойният, но необичан съпруг бе натрупал. Ти, Уили, от време на време се показваше като щедър джентълмен и така тя успя да се справи някак си. Какви ли са били мъките ти, драга ми Виктория, когато е трябвало да пестиш и да преправяш старите си рокли? Разбира се, ти си знаела за саботажите, извършени от Форбс. Сигурно се е изпуснал пред теб в пияно състояние, може би се е хвалил дори и с богатата жилка, до която е искал да се добере единствено той…? Няма значение! След кончината му, ти си била отчаяна и си решила да продължиш смелия му план, но за разлика от мъжа си, ти нямаш никаква представа за работните процеси. А и двамата идиоти, които си наела за черната работа, също не са знаели какво да правят. Не, не, не си прави труда да отричаш, скъпа! В момента и двамата седят вързани в килера на кръчмата ми. Бяха наистина много ядосани, че последния път не си им платила и когато чух глупавите им оплаквания на висок глас, аз директно ги запитах какво е трябвало да извършат. Жалко само, че ме сметнаха за много по-пиян, отколкото бях в действителност.

Както и да е, това е причината, схемата на саботажите да се промени така рязко след смъртта на Форбс. Това много ни обърка. Винаги сме смятали, че разбойникът е бил само един. И тогава ти, Ред, реши да хвърлиш залога си на масата! Не си знаел какво става и на кого можеш да се довериш, но си бил убеден, че скоро ще открием богата жилка. И затова си решил да взривиш мината и по този начин да я запечаташ, за да не може никой да копае, докато не се разбере кой е саботьора. Освен това си разбрал, че дъщеря ти иска да стане монахиня и понеже не си бил съгласен, си измислил как с един куршум да убиеш два заека. Убедил си Патрик да напише това шантаво завещание, с което да принудиш дъщеря си да поживее известно време в истинския свят, преди съвсем да се откаже от него.

О, сигурен съм, че си смятал, че нищо няма да й се случи. Мъртва, тя не би имала никаква стойност за този, който иска да изиграе другите. Тя трябваше да остане жива, поне докато се омъжи и загуби девствеността си. Несъмнено си мислил, че ще предотвратиш сватбата, защото си разчитал, че тя трябва да бъде обявена предварително. Освен това си се надявал, че нито Уили, нито аз ще бъдем така глупави и долни да я злепоставим, за да я принудим да се омъжи за един от нас. Та тя бе почти станала монахиня, това е трябвало да изиграе важна роля пред мен, а може би и пред Уили. А и ние не я познавахме и не знаехме на какво е способна, ако някой опита нещо против волята й. Може би щеше да бъде така потресена, че да се откаже от наследството и да се върне в манастира. Кой знае? Ами ако се разприказва и разкаже цялата мръсна история пред олтара? Че дава съгласието си не по собствена воля? Свещеникът в такъв случай нямаше да се съгласи да извърши обреда. По дяволите! Та тя можеше така да се ядоса, че да ни предаде на шерифа! И ти си сметнал, че Уили и аз няма да се изложим на тези рискове. Преоблякъл си се в онзи смешен костюм и си решил, че ако я следиш отблизо, ще я предпазиш от всяко зло. Но къде по дяволите беше онази вечер, когато Виктория ни покани в Телър Хауз? Тя така ревнуваше от Джослин и се страхуваше да не загуби любимия си Уили, че изсипа лауданум в коняка. И след като Джоси и аз изпаднахме в несвяст, тя накара ония глупаци да ни качат в една хотелска стая и да ни сложат в едно легло. Къде беше тогава, а, Ред?

— Какво? — извикаха Ред и Уили едновременно.

— Така беше, нали Виктория? Естествено, аз още на другата сутрин се ожених за Джослин и отец Фланегън се съгласи да не обявява брака ни, понеже разбра какви са обстоятелствата. Не си предположил такъв развой на събитията, нали, Ред? Не си предполагал и друго. Например, че манастирът ще бъде закрит и Джоси няма да може да се върне. Не си се сетил, че аз мога да се усъмня в твоята смърт. До скоро смятах теб за виновника… А ти, скъпа Виктория… ти си смятала, че ми причиняваш голямо зло, понеже все повтарях как не искам да се женя. Но всъщност ми направи най-голямата услуга в живота. Предполагам, че би трябвало да съм ти благодарен за това, макар и всичко да се случи по такъв мръсен начин. Е, Ред, къде беше онази нощ? Признавам си открито, че очаквах да те видя на другата сутрин в Телър Хауз. Представяш ли си колко се учудих, когато ти не се появи?

— Виж какво, приятелю. Всичко стана така. В деня, в който дъщеря ми и ти пострадахте в „Краят на дъгата“, аз ви наблюдавах и видях как я изнасяш от мината. Реших… предположих най-страшното и хукнах надолу по хълма, за да си отмъстя за това, което мислех, че си сторил, но се спънах и си счупих проклетия глезен! — призна Сиймъс плачевно и поклати тъжно глава. — Това също не го бях предвидил.

— Да, това бе последната липсваща частица и сега картинката е пълна, макар и да изглежда доста безсмислена, но поне можем да я разберем! — Най-сетне Даренго махна крака си от Виктория и върна револвера в кобура.

— Джоси… — бащата захвърли пушката настрана и протегна умолително ръце към дъщеря си. — Ще можеш ли някой ден да простиш на глупавия си стар татко?

— Ах, татко! Разбира се! — Момичето се разплака от радост и изтича в прегръдките му. Все още не можеше съвсем да повярва, че той е жив и здрав.

— Джоси, Джоси, детето ми… — прошепна Ред. — Колко те обичам! Така съжалявам за това глупаво завещание! Обърках целия ти живот! Какво да направя, за да ми простиш? Ще ми простиш ли изобщо?

През рамото му Джослин видя Нел, която стоеше настрана и не се бе намесила досега, но очите й бяха пълни със сълзи. Въпреки всичко тя искаше да сме приятелки. Девойката разбра какво трябва да отговори на баща си. Искаше всички да са щастливи като нея. Майка й Блуинз бе умряла преди дванадесет години. Нел нямаше други близки, освен Ред. Неволно момичето си спомни с каква тъга актрисата бе споменала, че няма деца.

— Можеш да направиш от Нел почтена дама, татко — каза дъщерята. Усмихна се на Нел и протегна ръка, за да я придърпа към себе си и баща си. — А освен това, явно имаш нужда от някого, който да те пази, и то завинаги!

В това време Уили прибра най-после деринджъра и се приближи до Даренго, който наблюдаваше трогателната сцена между баща и дъщеря.

— Сега разбирам с какво те ядосах тогава в кухнята — проговори Гришъм малко сковано, но все пак пръв направи крачка да възстанови бившето приятелство. — Прости ми! Обидих Джослин, тогава още не знаех, че сте мъж и жена… Всъщност не съм я искал, повярвай ми, както и ти не искаше Виктория. — Гришъм погледна нетърпеливо жената, която все още лежеше в краката на Даренго. — Стани, Виктория! — заповяда той. — Първо ще насиня хубавото ти задниче, а после ще те откарам направо при мировия съдия. Сама доказа, че си по-буйна, отколкото трябва и имаш нужда от по-твърда ръка!

— Искаш да кажеш… искаш да кажеш, че ще се ожениш за мен? — вдовицата го погледна недоверчиво и се уплаши, да не би да си прави някаква грозна шега. — Но… но, Уили… ти никога не си ми казвал, че ме искаш за съпруга!

— Скъпа, смятах, че си разбрала, че нямам намерение да живея от богатството на покойния ти съпруг! Та аз съм мъж! Ето защо, май изобщо не съжалявам, че нямаш пукнат цент!

— Богородице! Господи! — извика Ред внезапно. След като бе оставил дъщеря си в прегръдките на любящия съпруг и се бе приближил до стената на галерията. Някакъв матов блясък, там, където се бе забил едни от куршумите от револвера на Форбс, бе привлякъл вниманието му. — Виктория не е бедна, момчето ми! Никой от нас не е беден! Ако не се лъжа, всички ние сме богати! Ужасно богати даже! Това е голямата жилка, ви казвам! Голямата жилка!

— Да, наистина — промърмори Даренго, но за разлика от всички, той погледна Джослин и очите му бяха красноречиви. — От тук погледнато бих казал, че това е чисто злато!