Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (14)

Глава тринадесета

На другия ден, малко преди обяд, не Даренго, а Уили посети пансиона на Роуърт Стрийт. Сякаш като подигравка ми се дава малка отсрочка — си помисли Джослин плачевно. Тя се опита да отпрати гостенина с някакво извинение, понеже се бе поболяла от страх, да не би Де Навар да го завари в дневната на госпожица Хати щом пристигне. Но Гришъм искаше да обядва с нея и след това да я изведе на разходка с колата, така че твърдо отказа да приеме едно „не“ като отговор. Още преди младата жена да е успяла да се съпротиви наново, той вече я бе издърпал от къщата и едва ли не я набута в колата си.

— Нито дума повече, Джослин! — рече той почти грубо. — Жестоко съм обиден, че в последно време вече не ми обръщате внимание, а си мислех, че сме на път да станем добри приятели. От друга страна имахте достатъчно време да пропилеете един цял ден с Даренго и да си направите разходка до „Краят на дъгата“, въпреки че май ви бях предупредил да не го правите. И сега чувам от Дан Цигуларят и Старият от Аляска, които днес сутринта бяха в града за продукти, че вчера сте посетила мината и дори сте я разгледала отвътре и нещо ви се е случило. Разбира се, много съм щастлив да видя, че ви няма нищо, но трябва да ви кажа, че ако се бяхте наранила, то щеше да си е за ваша сметка, защото не се вслушахте в съвета ми. Вместо това вие се мотаете с Даренго, а и двамата знаем, колко много обръща той внимание на чувствата на една жена. Признавам, че съм дълбоко разочарован от вашето поведение — как може така лековерно да се излагате на опасност? Не мислех, че сте способна на такова нещо!

След всичките тези слова устата му се превърна в тънка и ядосана цепка, а лошото му настроение и неодобрението му ясно си личаха. Момичето въздъхна дълбоко и отегчено, разбрало бе, че Гришъм не го е извел, за да прекара по приятен начин времето си с него, а за да му чете морал. Джослин не можеше да му възрази, особено ако си припомнеше какво й се бе случило в златната мина. Тя искрено се надяваше Уили да не е разбрал и най-страшното. Дано Даренго не се е хвалил пред работниците със завоеванието си, ако изобщо можеше да става дума за това. Това би било още по-ужасно!

— Нищо ли няма да кажете за своя защита? Нито дума? — продължи Гришъм непреклонно с леден тон. — Е, тогава предполагам, че сте научила урока си и вече сте охладила духа си. Лично аз изобщо не мога да разбера, как можахте да настоявате да видите златната мина, а на всичкото отгоре и в съмнителната компания на Даренго. С удоволствие ще изслушам извинението ви и след това ще забравя цялата тази нещастна история!

От тези думи Джослин разбра, че този път Даренго учудващо се е държал като джентълмен и, че Уили наистина не знае какво се е случило в тунела. Притесненията й се изпариха и я обзе силен гняв. Гришъм действително очаква от нея, да съжалява, загдето е разгледала наследството си! За момент тя зяпна и го погледна с недоумение. Какво нахалство! Каква наглост! Как може да е така самоуверен? Как смее? Тя бе толкова ядосана, че за секунда изпита изкушение жестоко да го наругае. Но после забеляза, че двуколката му насред главната улица на Сентръл Сити не е най-подходящото място да му се кара като заядлива перачка. Хората ще си помислят, че е съвсем превъртяла и после ще й излезе лошо име.

— Съжалявам, че го виждате така, Уили. — Въпреки опита й да запази спокойствие, от зелените й очи се сипеха искри, а гласът й трепереше от едвам прикрита ярост. — Изобщо нямам намерение да се извинявам, че съм ходила до „Краят на дъгата“. По наследство ми принадлежи една четвърт от тази златна мина и аз имам същото право както вие, Даренго или Виктория да ходя там. И сигурно пак ще го сторя, ако го сметна за нужно. Съжалявам само, че вие толкова се ядосвате, хич не би ми харесало, ако си развалим отношенията.

За момент Уили изтръпна и се вкамени от главата до петите. Ръцете му така силно стиснаха юздите, че Джослин забеляза какви усилия положи, за да се въздържи да не избухне. На седалката до нея сякаш се намираше буре пълно с барут, и тя се подготви за експлозията, която най-неочаквано не се състоя.

— Може би аз съм този, който трябва да се извини — отбеляза той сухо, като гледаше право пред себе си надолу по Еврика Стрийт. Упорито отказваше да я погледне в очите. — До преди малко ми се струваше, че вие с удоволствие излизате на разходка с мен. Струваше ми се, че… че сте разпознала в това, моето ухажване и евентуално сте го приела… Мислех… всъщност се надявах, с времето да стигнем до… до някакво споразумение. — Той кратко и горчиво се засмя. — Дори бях внимателно попитал вече отец Фланегън… Прощавайте, предполагах прекалено много… проявих интерес, който, както виждам сега, нито е желан, нито е и взаимен. Ако ви е по-приятно да не ви посещавам повече…

— О, Уили, не! Изобщо не става дума за това! — извика Джослин ужасена.

Щом като е ходил при отец Фланегън и е искал да изучава католицизма, значи сериозно има намерение да се ожени за нея. Този шанс не беше за изпускане, поне докато не разбере истината от Даренго, дали се бе възползувал от безсъзнанието й…

— … Просто искам… искам да съм равноправен съдружник в мината. Искам да дам моя принос и сама да си съставя мнение. Не ми се ще да съм зависима от вас, Виктория или Даренго, а сама да мога да си кажа думата, когато се взимат решения. Не че ви нямам доверие…

— Но всъщност се съмнявате в нас, нали? — прекъсна я Гришъм, а гласът му бе сух и обиден. — В крайна сметка, сигурно ви е ясно, че един от нас е убил Форбс, взривил е „Краят на дъгата“ и е погубил и баща ви. — Това изказване бе също така директно, както и обвинението му срещу Де Навар онзи ден в магазина.

Думите му се превърнаха в широка и опасна бездна, която се разтвори между тях, раздели ги и ги накара да бъдат предпазливи. По стоманеносивите очи на Уили ясно си проличаха ядът му и накърненото самолюбие. Той стисна зъби и гордо вдигна брадичката си. Наистина ли е ядосан, защото го обидих като си помисли, че е способен на убийство и саботаж, или просто изгражда фалшива фасада, за да скрие зад нея престъпленията си? Джослин не знаеше. За пръв път тя сериозно се замисли над това, че и Уили, както и Даренго, притежава уменията, а и мотив, за да извърши тези злодеяния. Смяташе го за изискан джентълмен, но сега разбра, че може да бъде и студен, и жесток. След малко момичето каза:

— Не бих го формулирала точно така… но е вярно. Според мен е повече от вероятно, един от вас, вие или Даренго, да е сложил взрива и да е убил татко ми. Виктория също би могла да наеме някого, но никой друг няма интерес да запечата мината и да убие двама от съдружниците си. Поне аз не знам, кой друг би могъл да го стори.

Носът на Уили потрепери от напрежение.

— Значи да го разбирам така — през всичките тези седмици сте ми разрешавала да ви придружавам, но все още не сте ме задраскала от малкото списъче на заподозрените, така ли? Скъпа Джослин, ако наистина мислите така, защо тогава изобщо се съгласявате да излизате с мен на разходка? Това много ме изненадва. Не ви ли е страх, че бих могъл да ви заведа на някое отдалечено място и да ви видя сметката?

— Не. Както стоят нещата, не бихте имал никаква полза от това, а аз не ви смятам за глупак. Както много добре знаете, делът на баща ми от „Краят на дъгата“ ще премине на името на Нел Тиерни, ако аз умра неомъжена. И тъй като тя също не е глупава, сигурно няма да го продаде, преди да е разучила подробно стойността на мината. Освен това е възможно и дори много вероятно, тя, като… като близка приятелка и довереничка на баща ми, да е знаела, че татко е смятал, че скоро ще открият богата златна жилка. Само тази причина вече е достатъчна, по никой начин да не се раздели с дела си.

— Да… разбирам. Права сте!

Уили дълго мълча, загледа се в далечината и се замисли над думите й и над бъдещото си поведение. Не искаше тя да се изправя срещу него или да застава на страната на Даренго. Когато разбра колко малко остава, за да я загуби, още преди да я е спечелил, той продължи по-спокойно. Гласът му бе сериозен и делови:

— Макар и да сте убедена в противното, Джослин, аз не съм взривил „Краят на дъгата“. Не съм убил нито Форбс, нито баща ви. Бяхме приятели… а освен мината аз притежавам и друга добри доходи — от магазина и от транспортите. Ако можех по някакъв начин да ви убедя, че финансово изобщо не съм притеснен и, че нямам никаква вина за злополуките, в които ме обвинявате, на драго сърце бих ви показал счетоводните си книги. Нямам какво да крия. Както вече ви казах, саботьорът е Даренго. Той е убиеца!

— Имате ли доказателства за това твърдение? — запита девойката, която се чувствуваше ужасно, понеже долавяше в думите му несъмнено истина и откровеност. Те отново потвърждаваха съмнението й, че Де Навар е злодеят. Спомни си с какво желание бе лежала в прегръдките му, превърнала се в Ева за неговата Змия, прелъстена, подмамена и изкушавана от сладкия и приятен вкус на забранения плод… Затвори очи, сякаш така можеше да изтрие срама и ужаса от този спомен.

— Не, досега нямам доказателства — призна си Уили с неохота, — макар че, разбира се, се надявам да ги набавя с течение на времето. Дотогава мога само да ви помоля да ми имате доверие, Джослин! Приемете честната ми дума, че не съм виновен за тези ужасни престъпления!

— Да… вярвам ви, Уили! — отвърна тя накрая и си каза наум:_ Макар никога да не узнаеш колко ми се иска да не е така. Господ да ми е на помощ, ако Даренго ме е изнасилил…_

Гришъм не забеляза вътрешните й терзания. Бе извънредно доволен от отговора й и спря колата пред малкото заведение на Джон Бест. Когато слезе да завърже конете за колоната, наведе глава, за да не иди момичето усмивката, която разтегна устните му при мисълта, че най-сетне е успял да надвие Даренго, поне що се отнасяше до Джослин.

Докато обядваха, в ресторанта влезе Виктория, облечена в модни траурни дрехи, атрактивна, пленителна и непристъпна както винаги. Никой, дори и Уили, нейният любовник, не знаеше колко много й коства да изглежда така. Зад елегантната и спокойна фасада, Виктория се разкисваше от тревоги и вътрешни терзания. Никога не бе искала да се омъжи за Форбс. Той беше четиридесет години по-стар от нея и тя мразеше този шумен и вулгарен мъж, успял в живота, и същевременно се страхуваше от него. Той никога не бе имал задръжки да премаже като парен валяк всеки, който му се изпречваше на пътя. Но най-накрая Форбс я принуди да се омъжи за него, тъй като се бе сдобил с няколко полици на баща й, които щяха да го унищожат. Беше я заплашил, че ще изхвърли нея и баща й на улицата, ако дълговете не бъдат погасени — по един или друг начин. И понеже не виждаше друг изход, Виктория неохотно се бе съгласила да се омъжи. Това бе началото на един продължителен кошмар.

Всяка нощ трябваше да понася лигавите му устни да се докосват до влажната й аленочервена уста, грубите му лапи мачкаха прекрасните й гърди, тежкото му недодялано тяло притискаше нежната й снага. Така се гнусеше от него, че почти й се повръщаше. И какво бе получила в замяна? Старият и дебел глупак или се бе напил и се бе спънал, или се бе оставил някой да го бутне в шахтата на „Краят на дъгата“. След смъртта му финансовото й положение беше много лошо. Едно време Форбс имаше доста пари, но през годините ги бе похарчил и все се правеше на много щедър, за да се хареса на другите. Отдавна би вложил, огромни суми в златната мина, ако Ред, Даренго и Уили не отказваха упорито да му продадат дяловете си. И затова Форбс инвестира парите си в други сделки, повечето от които за съжаление се оказаха лоши, а той винаги бе прекалено твърдоглав, за да се вслуша в чужди съвети.

Само Виктория, адвокатът и банкерът й знаеха, че тя съвсем не е богатата вдовица, за която всички я смятаха. Взривът, запечатал „Краят на дъгата“, в действителност я бе унищожил. Дотогава тя живееше с надеждата, че скоро ще открият богата жилка и бе задържала кредиторите си с обещания. Само тоалетите й от Уърт струваха малко състояние на сезон, да не говорим за бижутата и всички други скъпи джунджурийки, за които тя смяташе, че са абсолютно необходими за една дама, която държи на себе си. Представата, че може да се наложи да продаде къщата си на Кейзи, просто я ужасяваше. Баща й нямаше никаква представа от сделки и пари и тя много добре знаеше какво означава да си отчаян и да те притискат дългове. Не можеше да понесе мисълта, че пак би изпаднала в подобна безизходица. Ежедневно я гризеше страхът, сякаш вече е само гол скелет, над който са накацали лешояди. Ако не бяха от време на време пристъпите на щедрост у Уили, винаги изневиделица, тя досега отдавна да е останала без пукнат цент.

Когато сега забеляза приятното лице на Гришъм в огледалата, закачени зад бара, Виктория ядосано си помисли, колко несправедливо е било, че Форбс е прахосал цялото си богатство, с което тя и любовникът й можеха да живеят охолно до края на живота си. Ако искаха да контролират „Краят на дъгата“, Уили трябваше да се ожени за тази скучна и сива монахиня, седнала до него, и да остане неин съпруг докато прибере наследството.

Макар че тогава, пред кантората на Килиън, бе разговаряла цинично с Даренго по въпроса, ревността и страхът я задушаваха, само при мисълта за това; че ще трябва да дели любимия си с друга. Тя обичаше Уили със страст, за която не предполагаше, че е способна да изпитва. Ужас я обземаше при представата, че може да го загуби. Ако преди години знаеше това, което сега й бе известно, никога нямаше да се предложи на Даренго. По погрешка бе предположила, че той, а не другият млад мъж, Уили, ще пренебрегне факта, че тя е омъжена за Форбс, и ще й бъде опора в самотата и грижите. Ако Гришъм знаеше какво е сторила, гордостта му сигурно е била остро накърнена, беше убедена в това. Без съмнение поради тази причина никога не й бе казвал, че я обича, макар тя да усещаше, че по неговия скромен начин той все пак я харесва. И въпреки това Уили не я помоли да му стане жена, дори и след смъртта на Форбс, и може би никога нямаше да го стори.

Виктория обаче бе в състояние така добре да прикрива чувствата си, че вътрешните й борби изобщо не се отразяваха върху лицето й. Тя спокойно пристъпи напред и поздрави двойката, седнала до бара.

— Но това си ти, Уили, — каза тя и леко сложи длан на рамото му, сякаш да му напомни на кого принадлежи всъщност. — И Джослин. Каква изненада! Тъкмо бях излязла да накупя някои неща и като ви видях си рекох да вляза и да ви кажа „добър ден“. Не очаквах да срещна тук някой от вас.

Последното изречение си бе чиста лъжа. Само преди няколко часа Уили напусна леглото й, тя знаеше, че ще го намери тук с Джослин. Обикновено Виктория не би се намесила, но днес по непонятни причини й бе невъзможно да стои настрана и тя изпита желанието да разгледа съперничката си отблизо. Сега я обзе не само голямо облекчение, на всичкото отгоре тя почувствува и силно пренебрежение, тъй като Джослин О’Рурк бе също така безинтересна, както и одеждите, които носеше. Като погледна себе си и видя модната си дреха, която отлично подчертаваше изящния й врат и фигурата й на пясъчен часовник, вдовицата се убеди, че собствената й красота напълно засенчва девойката. Монахинята нямаше абсолютно никакъв шанс да спечели любовта на Уили. Тази мисъл поуспокои обтегнатите й нерви и тя грейна от радост, щом забеляза, че Уили и сега не я изпуска из очи, макар тази сутрин да бе спал с нея. Тя познаваше този израз на лицето му и знаеше, че той в момента си спомня какво са правили преди няколко часа в леглото и че иска да го повтори. Няма от какво да се боя — повтори си тя наум. Всичко ще си стане така, както си го е мечтала и запланувала.

Джослин наблюдаваше как двамата стоят един до друг. При влизането на вдовицата, Уили учтиво бе станал на крака. И двамата бяха елегантно облечени, с изискани обноски. Младата жена усети стрелата на ревността да бодва сърцето й. Имаше чувството, че е безпомощна, че е извън техния свят и че не е на мястото си. Изведнъж се запита, как е могла изобщо да се надява, че ще има шанс да се омъжи за Гришъм и да се движи във високите среди, до които той имаше достъп. Сега й се стори смешно дори да си помисли, че Уили ще покаже някакъв интерес, когато до себе си има жена като Виктория Стенхоуп Хютън, която буквално му се хвърляше в краката.

В гърлото й заседна голяма буца и започна да я души. С мъка успя да преглътне последната лъжица от сметановия сладолед. Прекрасният пролетен ден сякаш изведнъж загуби цялата си красота. Тя се натъжи и си пожела веднага да се прибере в пансиона на Роуърт Стрийт, дори там наистина да я очаква Даренго. Какво представлявам аз всъщност? Дъщерята на ирландски златотърсач, който едва можеше да напише името си и някое неграмотно писмо. Зачуди се как Уили и баща й са могли да станат съдружници. И как тя самата можеше да се надява, че ще се споразумее с Гришъм? В тази секунда й се стори невъзможно. Може би в действителност тя подхожда повече на Де Навар, макар и той да мрази до смърт всякакви добри обноски.

Джослин почувствува облекчение, когато Виктория най-после се сбогува, след като им бе напомнила за вечерята, на която ги канеше в един от следващите дни в „Телър Хауз“. За да приемем Джослин както подобава в нашите редици, бе казала вдовицата.

Тежкият аромат на скъпия й френски парфюм остана и след нейното тръгване и Джослин изведнъж помоли Уили да я закара у дома, понеже имала силно главоболие.