Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (5)

Глава четвърта

Вбесена Нел Тиерни наблюдаваше със смесица от любов, яд и присмех мъжа, който бе застанал до легенчето й за миене и правеше физиономии пред огледалото. В момента избърсваше черната паста за обувки от снежнобелите си зъби. На стола до него беше захвърлена превръзка, старателно обработена с доматено пюре, за да изглежда окървавена. В ъгъла на стаята бе подпряна патерица, която той бе оставил там, когато влезе с Нел в малката й, но уютна къща на Спринг Стрийт.

— По дяволите, цял живот не ме е било така срам, както днес! — извика Нел, докато се разхождаше като разярена тигрица из стаята и си играеше с един златен кичур коса, който се беше измъкнал от прическата й. — Като си помисля само, че наистина се съгласих да участвувам в тази долна измама… Господи! Никога няма да забравя изражението на лицето на бедното момиче днес следобед… като че ли някой го бе ударил с чук по главата! Ред О’Рурк, как можа да направиш такова нещо? Та тя е родната ти дъщеря! Възпитавана е в манастир, а ти я подхвърляш като жертвено агънце на тези двама вълци… Да ми прости Господ, защото съм сигурна, че отец Фланегън няма да го стори.

— Мълчи, Нели! — отвърна Ред О’Рурк, който си беше жив и здрав, макар всички да го смятаха за умрял. — Да не би да си се изтървала пред добрия отец?

— Не, разбира се! — Тя сбръчка ядосано нос и го погледна обидено. — Никога не бих те издала, нали знаеш. Ах ти, рижав дявол такъв! Ако знаех по-рано за намеренията ти и за това проклето завещание, което Патрик е написал за теб, един Господ знае как си го надумал да го стори, тогава… Тогава никога нямаше да се съглася да играя тази роля в твоя шантав план! Истина ти казвам! Ужасно беше да се преструвам пред Джослин, че си мъртъв. Но едно ще ти кажа, като я видях днес едва не ми се пукна сърцето от мъка. За малко да не издам цялата ти шашма. А когато Патрик прочете условията на отвратителното ти; завещание… идеше ми да умра на място! Джослин си мисли, че съм интригантка и развратница, която те е държала със зъби и нокти, и сега иска да изкопчи дела ти от „Краят на дъгата“, за да си построи театър… А ти знаеш как винаги съм си мечтала да имам дъщеря, как съм се надявала Джослин да дойде при нас, и какво сега… Ти си виновен, ако тя не ми прости! Но по-страшното е, че Даренго и Уили със сигурност жива ще я разкъсат, а лешоядът Виктория ще оглозга костите й…

— Хайде, мила ми Нели, любов моя, хайде, не се ядосвай толкова! Няма причини да се навиваш така! — подмаза й се Ред с удивителния си чар. — Когато всичко тук, свърши ще изгладя недоразуменията между теб и Джоси, обещавам ти! А какво от това, че е израсла в манастир? Тя винаги ще си остане О’Рурк, помни ми думата! Нека първо стъпи здраво на краката си тук в Колорадо. Няма да им е лесно на ония двамата да й вземат парите, ще видиш. И тогава ще подмамим лисицата да излезе от скривалището си, да не ми е името Сиймъс О’Рурк!

— О, Ред, видя ли я?

— Дали съм я видял? — повтори той учудено. — Разбира се, Нели. Иначе, защо да се дегазирам така неудобно и да се мъкна по улиците с тази патерица?

Поклати укорително глава и набръчка чело. Но след малко зелените му очи отново станаха весели и той нежно се усмихна: — Колко е хубава, нали, Нели? Одрала е кожата на покойната си майка Блуинз, Бог да я прости. Щеше да ми се пръсне сърцето, когато я видях на гарата, чуваш ли? Дъщеря ми! След толкова години пак да я видя! Щях за малко да се пукна от гордост. Много ми беше трудно да си мълча и да стоя настрана, а не да я прегърна още там на място. Нали е плът от моята плът, кръв от моята кръв! Така ми се искаше да й кажа, че старият й татко не я е забравил, че е дошъл да я посрещне на гарата, както винаги съм й обещавал!

— О, Ред, тя толкова те обича! — промърмори Нел. — От дън душа тъжи за теб, защото мисли, че си мъртъв. Ред, не може така! Защо досега не я извика при теб, защо трябваше да минат толкова години?

Той дълго мълча, докато сресваше боядисаната си брада и коса и приглаждаше изпомачканите си дрехи. Нел си помисли, че дори няма да й отговори. Но Ред въздъхна, остави гребена, обърна гръб на огледалото и поклати тъжно глава.

— Все си мислех, че причините са много. Но кой знае, може би не съм бил прав? Пропилях толкова години, през които Джоси и аз можехме да сме заедно. Ох, не знам! В началото, през първите години, животът тук бе ужасно тежък. По тези хълмове и долчинки имаше само палатки, натъпкани с мъжаги, луди по злато и курви. Бяха надошли като лешояди да си поделят печалбите. Тогава не можех да извикам Джоси при мен. Беше още толкова мъничка и безпомощна, след смъртта на майка си. Нямаше да мога да се грижа за нея като хората, а и на мен самия ми беше доста трудно да остана жив! — Ред отново въздъхна и седна на един стол. — И после… това никога не съм ти го разказвал, Нели… после минаха години и мен ме беше страх. Бог ми е свидетел, страх ме беше, че дъщеря ми не ме обича вече, че не се гордее с мен. Не, мълчи! Може би е било глупаво от моя страна, не знам. Но… не я бях виждал откакто я оставих пред манастирската порта, беше на седем години. Мислех си, че тя е забравила стария си татко с течение на времето, или че го помни по-добър, отколкото той е в действителност… Така поне ми подсказваха писмата й. Ах, Нели! Писмата й… писмата й бяха написани с един такъв елегантен почерк, разказваше ми за живота в манастира, за предметите, които изучава — не само вероучение, а и музика, история, чужди езици, рисуване… Все неща, от които не разбирам, виждаш ли. И така аз лека-полека се убедих, че тя е станала едно благовъзпитано и образовано момиче, а аз съм си останал все същия беден и обикновен работяга, който не е научил нищо друго, освен да си вади честно хляба с двете ръце, дадени му от Бога. Достраша ме да не би Джоси, една елегантна млада дама, да се срамува заради баща си… Ох, Нели, любима, нали ме знаеш какъв съм? Мога да изпия същото количество нелегално уиски както всеки друг, а в кръчмарски побой от никого не ме е страх и — не ме разбирай, погрешно, гордея се с това. Но все пак си оставам само един груб мъжага. Мога да псувам, ама не мога да водя изтънчен разговор, а наученото при мен се свежда до това, че мога да се подписвам с името си, да надраскам едно лошо писмо и да пресметна, ако някой се опита да ме измами. Обичам си пурите и уискито и от време на време едно покерче, а и мога да оценя хубавите момичета. — Тук Ред тъжно се усмихна и погали нежно Нел по бузата. — А сега ми кажи — продължи той, — какво да си мисли Джоси, която е израсла в манастир, за баща си. Че той е само един грешник! Аз самият не бих го отрекъл, Бог ми е свидетел!

— Мили ми Ред — каза Нел съчувствено и хвана ръката му. — Никога ли не си казвал на Джослин за твоите страхове? Не си ли я питал, дали все още те обича след всичките тия години в манастира? Дали се гордее с теб, въпреки греховете ти?

— Не, Нели, понеже все имах чувството, че знам отговора. Даже и да беше казала „да“, нямаше да има смисъл, тъй като тя вече е млада жена, а не дете. Знаех го, както и знаех, че всеки дърт пръч с гореща кръв би хукнал подире й, ако поне малко прилича на покойната си майка. Блуинз беше най-сладкия ангел, който Господ някога е изпращал на земята.

— Ако това са ти причините да не докараш Джослин в Сентръл Сити, трябва да ти кажа, Ред, че не си бил прав — отговори Нел решително. — Трябваше да й дадеш възможност да те опознае по-добре, да си състави собствено мнение. Трябваше да й предоставиш свободата да се запознае с мъже, разбира се под твой и мой контрол, а не да затваряш горкото дете в манастир, още по-малко, след като си имал намерението да напишеш такова ужасно завещание. О, Ред, как можа да й сториш такова нещо? На собствената си дъщеря, невинна като новородено…

— Е, не чак толкова невинна, Нели. В манастира Джоси не е била чак толкова сигурна, както си мислех!

При този намек Нел се намръщи.

— Това го знам едва от няколко седмици. Получих писмо от преподобната майка Мария. По дяволите! Ах, тази малка палавница!

— Кой, преподобната майка ли? — извика Нел уплашено.

— О, небеса! Не, разбира се! Дъщеря ми, за нея ми е думата. През всичките тези години се надявах, че мога да я опазя от разбойници като мен, а тя се измъква от манастира заради някакъв си френски мошеник! Слава Богу, не е успял да я прелъсти! Представяш ли си, а аз се притеснявам, че тя е станала важна дама и че няма да хареса нито това диво и опасно Колорадо, нито златната мина, която кръстих „Краят на дъгата“, нито стария си татко, нито пък неговите съдружници! Сега вече знам — тя може да е сладка и разглезена млада девойка, но всъщност много прилича на мен. В жилите й тече силната и земна ирландска кръв на рода О’Рурк. Благодарен съм на Бога за това, макар тази кръв за малко да не я беше изкарала от правия път! Може да има хора, които знаят наизуст всяка книга на този свят, но според мен най-много се цени силата, решителността и здравия разум. Обзалагам се, че Джоси си е взела поука от глупавата си постъпка и че няма да подари отново сърцето си толкова лесно.

— След като старият татко вече е предопределил всичко, така ли? — попита Нел раздразнено и продължи с измъчен глас: — О, Ред, как можа? Нали знаеш, че един от двамата е саботьор и може би дори убиец? Господи, Боже мой! Та Даренго и Уили може и да са го извършили заедно!

— Е, точно в това не съм убеден, Нели. Имам си само съмнения, нищо повече, въпреки че в дън душа усещам, че съм прав. Според мен не е случайност, тези така наречени злополуки да се случват, след като веднъж бях споменал пред Даренго, Уили и Форбс, че скоро може да открием доходна златна жилка. А после и Форбс падна в шахтата… Господи, той обичаше да си пийва, а не понасяше алкохола, но все пак съществува и вероятността някой да го е побутнал. За това дори и Виктория би имала достатъчно сила, а Уили и тя винаги са били дупе и гащи. Предполагам, че тя от край време се оглежда за други мъже, дори и когато Форбс бе още жив, та нали имаха четиридесет години разлика. Старите глупаци са най-глупави, това го знае всяко дете, а Форбс беше на всичкото отгоре и голям инат. Беше и недоверчив, на никого не вярваше.

— Но… но ако наистина смяташ, че някой има пръст в тези злополуки, защо си накарал Патрик да напише това отвратително завещание? — отново го запита актрисата и прехапа устни. — Излагаш Джослин на опасност…

— Не говори глупости, скъпа! — Ред беше ядосан. — Наистина ли си мислиш, че бих пожертвувал сигурността на дъщеря си за някакви си мизерни кюлчета злато? Ще я вардя като ангел-хранител. Нито Даренго, нито Уили ще могат да й сторят нещо, иначе скъпо ще си платят! Не съм чак толкова остарял, за да не мога да помета пода с тези двама млади хъшлаци. — Замълча за момент и продължи: — Повярвай ми, Нели! След последното писмо на Джоси бях изпаднал в пълно отчаяние! Искаше да стане монахиня, за Бога. Да стане монахиня, без да познава истинския живот, колкото и да е начетена. И как да знае нещо за живота, когато никога не е имала възможност да го види със собствените си очи, и то заради моите глупави опасения. Защо ли не я извиках по-рано тук в Колорадо?! Трябва някак си да оправя нещата, не разбираш ли? Моето завещание я принуди да дойде в Сентръл Сити, а годината, определена като краен срок, ще я накара да остане. След като се поогледа и види какво предлагат светът и животът, няма да иска вече да се връща в манастира. Не това е истинското й призвание, иначе нямаше да се измъква тайно на срещи с онзи френски мошеник! Не се опитвай да твърдиш нещо друго, Нели! И ти си толкова католичка, колкото и аз. Сигурен съм, че само разбитото й сърце я е накарало да вземе това решение. Щеше иначе да ми пише много по-рано, че иска да положи последния обет. А в това писмо дори не бе споменала някакви основателни причини. Не е знаела, че преподобната майка Мария вече ми бе разказала за всичко. Е, можеш ли да ми обясниш цялата тази бъркотия?

— Ох, може би си прав — съгласи се жената най-сетне. — Но както и да е, хич не ми харесва, че ти заплиташ нещата още повече. Какво ще стане, ако дъщеря ти наистина се омъжи за един от двамата?

— Преди това да се случи, нали трябва да се обяви сватбата, а в този момент аз ще възкръсна от гроба, любима ми Нели. И тогава ще науча какво иска този мошеник в действителност — дъщеря ми или дела от „Краят на дъгата“. Разбираш ли, сладуранче, формулировката на завещанието беше само хитър ход, за да прикоткам този, който ме мами. Като игра на карти, схващаш ли? Включих Джоси като джокер, като допълнителен коз, който никой не може да предвиди. Тя е способна да размести равновесието на силите във всяка една посока. Всичко зависи от това, откъде духа вятърът. Не се притеснявай, скъпа, нищо лошо няма да се случи на дъщеря ми! Много си обичам детето и никога не бих сторил нещо, с което да й навредя, нали знаеш. Тук тя е на по-сигурно място, дори от манастира; в края на краищата познавам отлично и Даренго, и Уили и с такива като тях се оправям лесно. Аз съм най-печения ирландец, дошъл някога в Америка, помни това! Виждаш ли, чрез условието в завещанието Джослин няма никаква стойност, що се отнася до златната мина, освен ако не се омъжи. Но за целта трябва да остане жива. А и никой няма да я отвлече без предупреждение, за да я накара насила да се омъжи за него, нито Де Навар, нито Гришъм са толкова глупави да я компрометират, тъй като не я познават и не са сигурни дали тя няма да се върне в манастира. А може и да ги изпрати на съд, вместо да вземе един от тях за съпруг. Ако някой иска да затегне възела, то ще трябва да го стори по законен начин; и дори Даренго или Уили да успеят да се оженят за нея, защо тогава ще трябва мъжът да убива прекрасната си невяста, щом като още в деня на сватбата е получил дела от мината? — Ред си пое дъх и след малко продължи: — А освен това, помни ми думата, Джоси няма толкова скоро да се реши да се омъжи за Даренго или Уили, тъй като веднъж вече си е опарила пръстите. В момента сигурно се чувствува като канарче, което изведнъж вижда, че клетката е отворена. Ще разпери криле и ще се опита да литне; обзалагам се, че ще остави двамата да я ухажват, а всеки един от тях ще се опита да превари другия. Да не говорим за Виктория! Всички ужасно ще се мъчат, Нели, и аз още от сега се радвам да ги гледам отстрани! — Той високо се изсмя и след като се успокои проговори отново: — И ако един от двамата успее да завладее дъщеричката ми, какво лошо в това? Вироглаво конче като нея има нужда от силен и опитен ездач, а Даренго и Уили могат да си имат слаби черти, но не по тази част. Така Джослин поне няма да погуби живота си в манастир — и това най-много ме радва, макар да съм набожен както всеки ирландец и да изпитвам респект пред сестрите.

— Това наистина е оригинален начин да намериш мъж на дъщеря си, признавам — отвърна Нел. Въпреки неговите уверения, тя все още не се беше успокоила напълно. — Знам колко ти е трудно, скъпи. Ти смяташе Даренго и Уили едва ли не за синове, каквито Бог не ти беше дал. Представата, че един от тях се е обърнал срещу теб, че се е унижил дотолкова да стане саботьор, а може би и убиец… Тежко ти е и те боли, знам! — тя поклати тъжно глава и продължи: — Не знам кого най-много подозираш и кой според теб е невинен, кого би пожелал за съпруг на Джослин, ако ситуацията беше друга. Но за съжаление трябва да ти кажа, че ако си се надявал да събереш дъщеря си с Уили, си пропуснал една малка, но решаваща дреболийка. Уили не е католик и по тази причина Джослин не би се омъжила за него, дори и да се влюби. А ако си мислил, че вярата на Даренго му дава голямо предимство, по-добре от сега да те предупредя. И на това не може да се разчита, тъй като той е такъв грешник…

— Добре де, дъщеря ми струва теглото си в злато, и то в буквалния смисъл на думата. Ако двамата са мъже, за каквито ги смятам, скоро ще почнат да се влачат по Пайн Стрийт. Уили ще учи от отец Фланегън католицизма, а Даренго ще иска да влезе отново в лоното на Светата Църква — обобщи Ред суховато. След кратка пауза изведнъж запита: — Я кажи, кой най-мило гледаше днес следобед Джослин в кантората на Патрик? Уили?

Като видя как Нел наведе поглед, Ред се усмихна, повдигна лицето й и бързо я целуна.

— Ах, Нели, — въздъхна той — толкова добре те познавам, че не можеш да ме излъжеш, знаеш го много добре! Признай си, беше Уили, нали. Джослин го предпочита, нали?

— Не го отричам — отвърна тя неохотно, понеже знаеше, че Даренго винаги е бил любимецът на Ред. — Но, мили боже, ако беше видял как се държа Даренго и ти щеше да се ужасиш. Поведението му може да изкара дори и светец от равновесие! Да си кажа честно, изненадах се, че двамата не се сбиха!

— А, значи Даренго е бил толкова ядосан от завещанието ми, че е сипел огън и жулел? Уили пък съвсем се е побъркал? — зелените очи на стария ирландец весело заблестяха.

— И на двата ти въпроса трябва да отговоря с „да“.

— Великолепно! Значи ще се хванат за гушата по-скоро отколкото предполагах! Най-сетне ще разберем истината. Сигурна ли си, миличка, дали не подозират, че аз взривих „Краят на дъгата“, за да запечатам жилките докато разнищим цялата история?

— Поне с нищо не го показаха — заразказва жената. — А и как да подозират? Според това, което знаят, ти си станал нещастна жертва на непознат саботьор и лежиш погребан под някоя канара.

— Хм, това, което знаят и това, което признават, че знаят, са две различни неща, Нели. Те са по-опасни от глутница изгладнели вълци и Даренго няма да се остави някой да го измами. Нали ми подхвърли парата точно за това, да може да ме огледа добре, когато им се мотаех пред очите, за да видя дали са толкова хитри, че да подушат нещо! Но засега да предположим, че си права. — Ред потърка весело ръце и се засмя. — Това означава, че мога спокойно да се движа с моята маскировка и да следя всички отблизо, така както си го бяхме намислили. Днес подплашихме зайците и вече трябва само да си чакаме спокойно, докато виновникът изскочи от храсталаците! А сега нека си измислим нещо по-приятно за развлечение, какво ще кажеш, мила моя? Бъди добричка и ме целуни! Обещавам ти, че всичко ще се оправи.

— Надявам се, Ред, наистина се надявам! — отговори му тя. После отново въздъхна и каза: — Ох, да бях сигурна, че няма да се случи нещо лошо! И най-добрият план може да се провали.