Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (21)

Глава двадесета

Даренго бе извън себе си от ярост и тревога. Джослин му беше избягала и никъде не можеше да я намери. Претърси всички хотели, всяка къщичка, която се даваше под наем, всеки пансион и дори всяка църква в Сентръл Сити и околните градчета, но без резултат. Обиколи всички магазини, кантори и пазари, погледна и в кръчмите и бордеите и разпита на всяка гара, дилижансова спирка и във всеки обор в целия окръг и пак нищо не узна. Жена му бе изчезнала безследно, сякаш се бе изпарила в редкия планински въздух. Къде ли може да е отишла? В търсенето на отговор Даренго непрекъснато си блъскаше главата. Няколко пъти ходи при госпожица Хати и я кара да му разкаже всичко, което знае; но колкото и да я тормозеше, почти я разплака даже, старата жена твърдеше, че нищо не знае и казваше само, че Джослин си е стегнала багажа и си е тръгнала, без дори да остави адрес, на който да й препращат писмата. Де Навар разпита и Зеб, но като отговор получи само навъсени погледи и сърдито ръмжене. И макар да предположи, че младежът знае повече отколкото си признава, нямаше как да му го изтръгне от устата. Не вървеше да извика хлапака на дуел, но се зарече да го накара да проговори, ако го спипа някъде насаме, дори и да се наложи да му счупи всяка кост поотделно. Даренго попита и другите гости на пансиона, но и те не знаеха нищо и бяха много изненадани, че Джослин е изчезнала.

В известна степен той дори се поуспокои, понеже разбра, че госпожица Хати и внукът й са си мълчали, за да не допуснат скандал в пансиона си. Какво ли са си помислили? Цялата история, заради която жена му бе избягала, сигурно им се е сторила много странна и те са решили, че има нещо нередно и че Джослин ги е излъгала, за да запази доброто си име. Така дори е по-добре — рече си той. Беше му все едно какво мислят старицата и внукът й. Предпочиташе даже никой да не разбере за сватбата му с Джослин, тъй като тя вече струваше колкото половин златна мина, и ако го сполети някакво нещастие тя ще се окаже в голяма опасност. Затова след изчезването й той предупреди отец Фланегън и Патрик Килиън да си мълчат.

Свещеникът, който знаеше как се е стигнало до бракосъчетанието, бе шокиран и същевременно разтревожен от мисълта, че някой може да се опита да убие Даренго, за да заведе вдовицата му насила пред олтара. Изчезването на девойката много го обезпокои. Обеща да съобщи на съпруга й, ако тя се свърже с него. Килиън пък бе толкова нахален, че открито обвини Де Навар в убийството на жена му. За малко двамата да се сбият.

— Патрик, проклет негодник такъв! Би трябвало да те убия за това! — изруга Даренго яростно и сви юмруци, въздържайки се едвам да връхлети на адвоката. — Джоси беше, не по дяволите, тя е моя жена, за Бога! Защо да я убивам? Та нали вече заключих проклетия дял на Ред от „Краят на дъгата“ в моята каса!

— Не знам, Даренго. Но така или иначе някой е саботирал мината, бутнал е Форбс в блатото и е взривил горкия Ред; и ако питаш мен, вашата прибързана сватба бе доста странна! — настояваше Патрик заядливо и без да се плаши. — Имах чувството, че Джослин хич не е щастливата булка и наистина се питах, как ли си успял да се ожениш за нея!

Даренго му разказа всичко. След като чу какво се бе случило в Телър Хауз, адвокатът се извини, тъй като думите на комарджията звучаха много правдоподобно.

— В такъв случай трябва да знаеш още нещо, Даренго, — започна сериозно Патрик. — Уили е разбрал, че Джослин е изчезнала и я търси под дърво и камък. Идва и при мен и предпазливо ме разпитва. Аз нищо не му казах, понеже Ред бе най-добрия ми приятел и аз съм длъжен да помагам преди всичко на дъщеря му. А в тази смъртоносна игра тя е само една пионка, която не участвува. Вие си я размествате както ви скимне. Колко съм проклинал баща й! И макар че всичко тръгна зле, не се съмнявам, че той е мислил само за нейното щастие, когато ме убеди да съставя това завещание. Искаше само да осигури бъдещето й!

— Тогава не забравяй, че ако аз изчезна от полезрението като Форбс и Ред, тя ще остане вдовица и ще има двойно по-голям дял от „Краят на дъгата“ отколкото Виктория — напомни Даренго гневно. — От четиримата първоначални съдружници ще остане само Гришъм. Ако случайно се стигне дотам, предполагам, че той ще се окаже виновен за престъпленията в златната мина. Madre de Dios!^[1] Да става каквото ще, но хич не ми се иска жена ми да попадне в алчните му лапи!

Интересно — помисли си Килиън. — Звучи много убедително. Не каза „моя дял“, а „жена ми“. Явно се тревожи за Джослин, а не за златната мина. Адвокатът продължи да следи поведението на Даренго с голямо внимание.

Една вечер Де Навар играеше покер в кръчмата „При мама Лоуд“. Там беше и Килиън. Даренго спечели една вила на Кейзи Стрийт и за най-голяма изненада на Патрик веднага заключи нотариалния акт в касата си, вместо да го заложи при следващото раздаване или да го обърне в пари, както бе правил друг път. Няколко дни по-късно отиде да види новата си собственост, която се намираше само на няколко къщи от дома на Виктория. След като я разгледа, нае архитект и строителни работници, за да прекрои къщата по свой вкус. Веднага плъзна слух, че събарял стената между две стаи, за да направи една-единствена голяма спалня. Имайки предвид, че Даренго се смяташе за заклет ерген, хората много се учудиха, когато разбраха, че предвижда детски стаи и помещение за учене. Не забрави и градината и нареди да се посадят дървета и цветя.

Освен в собствената си кръчма и в Телър Хауз, Де Навар не ходеше вече по другите заведения на Сентръл Сити и спря да посещава дори и прочутата „Муха“, където обслужващият персонал бе изцяло от млади жени. Това беше една от най-посещаваните кръчми в целия град и се твърдеше, че главната й атракция са пияните клиенти, които редовно се сбиваха за момичетата. Никой не видя Даренго с жена подръка — казваха даже, че престанал да подкача и девойките в собственото си заведение, дори и фаворитките си. За голямо учудване на всички присъствуващи, той на два пъти се появи и на сутрешната неделна служба в църквата „Свети Патрик“.

Само отец Фланегън и адвокатът Килиън знаеха на какво се дължи тази промяна.

Особено Виктория бе много разтревожена от това поведение, а и от факта, че ще й стане съсед. Не знаеше какво се е случило през онази нощ, след като нейните наемници бяха занесли Джослин и Даренго в стаята, бяха ги съблекли и сложили да легнат в едно легло. Вдовицата бе пила тогава съвсем малко коняк и въпреки това й беше много трудно да прибере Уили в собственото си легло, преди той да заспи. За щастие на следващата сутрин той не подозираше нищо и смяташе, че главоболието му е от многото алкохол.

Сега Виктория се опасяваше, дали всичко е минало според плановете й. Твърдо разчиташе Даренго при събуждането си да си помисли, че е обезчестил момата и че трябва да се ожени за нея. Но вдовицата не бе чула нищо за сватба и макар по всичко да личеше, че Де Навар е тръгнал по правия път, както би трябвало да се очаква от мъж, които най-сетне е решил да се задоми и да си вземе жена, къде тогава е булката? Къде се загуби Джослин? Ами ако наистина не е имало сватба? Какъв ужас! Ами да, та той не е джентълмен и може би е отказал да спаси доброто й име! Какво ще стане, ако Уили я намери пръв?

Вдовицата се тревожеше от ден на ден все повече и повече. Ядосваше се, че Джослин е избягала и сега със закъснение се проклинаше, че не се е сприятелила с щерката на Ред. Девойката може би щеше да я потърси за съвет. И тогава Виктория щеше да й каже да се върне при Даренго и щеше да я закара до дома му и да я остави там, още преди Уили да е успял да направи и една крачка. Но сега нямаше друг избор, освен да се притеснява и да кипи от яд и тайно да разпитва къде е отишло момичето, след като е избягало от пансиона. Все пак се надяваше да го намери преди Гришъм.

— Джоси е изчезнала! От две седмици! Какво по дяволите означава това, Нели? — развика се Ред О’Рурк, подивял от ярост, докато се опитваше да стане от леглото в къщата на актрисата на Спринт Стрийт. — Обратно в Бостън? В манастира? Така ли е? Господи! За всичко е виновен онзи подъл кучи син Даренго! Приказвай си каквото щеш, не ти вярвам! Той я е изнасилил, слушай мен! Защо иначе Джослин ще бяга така внезапно? Отговори ми най-напред на този въпрос, Нел! Да го вземат дяволите, този проклет син на курва! Да изнасили горкото ми дете, невинното ми ангелче, агънцето ми, чисто и свято като Богородица! Господи! Като се сетя само и ми завира кръвта! Ще му откъсна главата, точно това ще направя! Ще изтръгна черното сърце на този подъл и негоден мръсник от гърдите му и ще нахраня лешоядите и червеите с него! Ще… ах, Исусе Христе, този проклет глезен. Къде по дяволите е проклетата безполезна патерица? Нели!

— Скрих я предвидливо, преди да ти съобщя, че Джослин е напуснала пансиона — отговори спокойно актрисата и решително го натисна обратно в леглото. — Не ти го казах по-рано, защото не исках да се тревожиш, а и защото предварително знаех как ще реагираш. Докторът те предупреди изрично да не натоварваш глезена си, но това нямаше да ти поречи да хукнеш да търсиш дъщеря си и щеше да обиколиш цялата страна. Но междувременно аз сама направих някои проучвания и сега всичко е наред, тази сутрин получих вест от нея. Някой я е пъхнал под вратата, така че не знам кой я е предал, но сега поне вече ми е известно къде е. Нищо й няма, слава Богу, бъди спокоен. Нищо не й се е случило и не се е върнала в манастира в Бостън. И без това се съмнявам, че би имала достатъчно пари за обратния билет, дори и да искаше да замине.

— И къде се намира все пак? — изръмжа Ред и я погледна сърдито и все още разтревожено.

— Точно това се опитвам да ти кажа, Ред, но моля те, постарай се да се въздържиш, когато научиш всичко. Тези ирландски изблици на гняв не са добри за здравето ти. Така се изчервяваш, че ме е страх да не получиш удар…

— По дяволите, Нели! Ще престанеш ли най-сетне да ми държиш лекции за здравето ми, за Бога? Здрав съм като вол и искам да знам, къде се е скрила проклетата ми дъщеря!

— Тя е в „Краят на дъгата“…

— Какво? — изрева О’Рурк потресен и отново се опита да стане от леглото. — Джоси се е настанила при една орда груби пияници и женкари? Полудяла е, казвам ти! Даренго с неговото насилие й е взел разсъдъка!

— Виждаш ли? Нали ти казах? Стана съвсем лилав! — извика Нел с укор и строго го погледна, докато го натискаше да легне. — Напрежението те удари в главата и се обзалагам, че глезенът адски те боли! Не! Само да си посмял да ми посегнеш, грубиян такъв…

— Мълчи, Нели! — Ред учудено зяпна при този изблик на женски гняв; озадачи се, че тя смята, че той е способен да я удари. — Макар и често да си го заслужавала, но нито веднъж досега не съм те удрял…

— И днес няма да ти е първия път, заклевам те! Освен ако не искаш да те фрасна с патерицата по главата! Бъди сигурен, че точно това ще направя, ако мръднеш от това легло, сериозно ти говоря! — Нел вдигна патерицата и заплашително замахна с нея. — Казах ти вече, много бих се учудила, ако Даренго тогава в мината си е позволил повече от някоя и друга целувка. Аз съм актриса, светска жена, Ред, и никога не съм се представяла за нещо друго. Но поне мога много добре да преценя хората и характера им, особено пък когато става дума за сърдечни афери. Просто се довери на инстинктите ми; защото ако не го сториш и извикаш Де Навар на дуел, което явно си си втълпил, няма да имаш никаква възможност да съжаляваш. Той би те застрелял, а това, скъпи, не мога да го понеса!

Вече много пъти ти казах, че Даренго спаси живота на дъщеря ти при злополуката в мината, или поне й спести тежки наранявания. А освен това тя сигурно нямаше да му разреши да я посещава след това. Не си прав, той не я е изнасилил. Джослин нямаше и да отиде с него на вечерята на Виктория в Телър Хауз, нали?

— Е, добре де, мисля, че тук си права, Нели — съгласи се О’Рурк най-накрая, макар и неохотно и ръмжейки. Трябваше да признае, че логиката й беше много разумна. — Вярно е, никога нямаше да си помисля за изнасилване, ако не бях видял със собствените си очи как Даренго изнесе детето ми тогава от мината. Джоси беше в такова окаяно състояние! До този момент щях да се бия до кръв с всеки, който обвини Де Навар! Той може да си има и не добри качества, но до онзи ден, когато го видях с Джослин в „Краят на дъгата“, можех да се закълна, че не е мерзавец! Но всичко това още не обяснява, защо дъщеря ми изведнъж решава да се настани с целия си багаж горе в мината! Можеш ли да ми го разясниш, моля?

— Не знам — Нел сбръчка чело и прехапа устни. — Такива подробности не пише в бележката си, само къде е и да не се притеснявам за нея… Ах, Ред! Не е ли прекрасно, че се съобразява с моите чувства и че ми е изпратила известие? Я чакай да видим… — Тя седна на ръба на леглото и разтвори писъмцето, което държеше в ръка, за да прегледа още един път съдържанието му. — От една страна Джослин явно е също така практична както баща си, що се отнася до парите. Има чувството, че е изхарчила дотолкова ограничените средства, които Патрик й предостави, че вече не може да си позволи да живее под наем в пансиона на госпожица Хати. Горе в мината няма да има разноски, тъй като ще живее в пристройката до кухнята и няма да плаща и за храна. Освен това пише, че заедно с мината си е нахлузила и трима съдружника, на които няма доверие. И щом като е решила вече да не става монахиня, а да встъпи във владение на наследеното, смята да научи колкото се може повече за работните процеси при добива на руда, за да не могат Даренго, Уили или Виктория да я измамят или да й дадат лош съвет.

— Да, наистина, Джоси има умна главица. Същото щях и аз да направя на нейно място. — За момент гласът на бащата бе изпълнен с гордост. Но след малко лицето му отново се помрачи от неприязън и той изсъска: — Но от друга страна аз не съм младо момиче! Как може да се мотае с девет мъжаги в тази отдалечена мина!

— Дали защото те са на погрешното мнение, че тя вече е монахиня, или защото изпитват респект пред паметта ти, но изглежда, че всички се държат като джентълмени — продължи Нел. — И освен това подчертава, че съм винаги добре дошла на чаша чай и се надява, че няма да се сърдя, ако не ми предложи нещо особено. Но, чуй това, Ред, да не казвам на никого къде е! Не искала Уили или Даренго да отидат в мината и да протестират, че се е настанила там. Това е всичко. Ах, още не мога да се нарадвам, Джослин ми има доверие! Това означава, че… че поне малко ме харесва, не смяташ ли? — привлекателното лица на актрисата изразяваше гордост и същевременно тъга.

— Ах, любима моя, как да не те обича! Нали и аз те обикнах — промълви Ред нежно, преди да я прегърне. Целуваха се дълго.

— Означава ли това, че си ми простил? — запита актрисата неуверено.

— Мисля, че да — отговори О̀Рурк най-сетне. — Но помни едно, Нели, никога не бива да имаш тайни от мен!

— Така ли, Ред? — тя го погледна с надежда, но като видя строгото му лице, поклати глава и въздъхна безпомощно. — Щом е така, предполагам, че трябва да ти кажа и още нещо, макар и да не искам да си правиш прекалено големи илюзии за бъдещ съпруг на Джослин. Мисля, че трябва да ти разкажа за новата къща на Даренго на Кейзи Стрийт.