Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (12)

Глава единадесета

Jesus! За малко да изнасили момичето! Да, наистина щеше да я изнасили, ако не бе изпаднала в безсъзнание. Даренго присви очи и погледна надолу към чувствената и привлекателна снага. Не, всъщност нямаше да бъде същинско изнасилване и макар в началото да я беше уплашил, накрая тя също така силно го желаеше, както той нея. Не бе и съвсем невинна, аз не съм първият мъж, когото тя целува. Бе имал достатъчно жени, за да може да прецени това. Но въпреки невероятната страст, която той събуди у нея, девойката изобщо не се държеше като опитна кокотка или като долна уличница, упражнявала дълго изкуството на любовта. Тази мисъл съвсем обърка Де Навар, стана му ясно, че и сега не знае повече от преди, дали Джослин е ангел или вещица. В Бостън може би се е измъквала от манастира, за да се среща с любовник; понякога млади жени го правеха — особено когато не чувстват истинско призвание, си каза Даренго ядосано. Без значение бе каква е девойката в действителност, но в никакъв случай не е монахиня! Сега напълно се увери в това. Но и никоя актриса на този свят, дори и най-опитната, не би могла да изиграе тази уплашена, несигурна наивност, комбинирана същевременно с невероятно сладка страст, която момичето показа при неговите целувки. Трябваше непременно да разбере какво крои тя, но дори и да е съучастница на баща си, днес за малко да получи повече, отколкото изобщо е очаквала!

Даренго въздъхна и се засрами при спомена как се бе хвърлил върху жената, сякаш бе просто едно похотливо животно, и как я бе накарал да се поддаде на внезапното му силно желание. Наистина се бе държал като звяр, не бе обърнал внимание на виковете и съпротивата й, а насила се бе натрапил и безпощадно бе завладял устните й. Нарочно се притискаше до младото тяло, за да усети момичето неговата възбуда. Нищо чудно, че тя така яростно се съпротивяваше. Никога нямаше да му прости! Какво чудовище съм! — помисли си той. Отново погледна неподвижната девойка, дългата й разчорлена коса, подутите й устни, светлата и нежна кожа и пълните й, разголени гърди. Разкаянието остро го прободе. Беше я поискал и все още я желаеше — отчаяно, с всяка фибра на своето Аз. Е, и какво постигна? Почти бе сигурно, че направо я е набутал в ръцете на Уили, а и в леглото му. Като си представи как пръстите на Гришъм се заплитат в тази буйна червена коса, как устните му целуват тази уста, подобна на разцъфнала розова пъпка, как ръцете на Уили галят едрите и зрели гърди, как другият дълбоко прониква в Джослин, го обзеха такава убийствена ревност и гняв, че несъмнено би убил съперника си, ако случайно се появеше сега отнякъде в галерията.

— Върви по дяволите, Ред! — изруга Де Навар тихо. — Да те вземат дяволите заради това завещание и заради това, че вкара Джослин в такава неудържима ситуация!

Тя бе прекалено добра за такъв кучи син като Уили Гришъм, но и също така прекалено добра за разбойник като него самия, призна си Даренго отчаяно. Дори и да е лъжкиня и измамница! И въпреки това бе твърдо решен да я притежава, пък да става каквото ще! Това му се стори така неизбежно, че отново изпита силно изкушение още сега да довърши започнатото дело. Костваше му огромно усилие да покрие Джослин, да я вдигне и да я изнесе от тунела.

Де Навар знаеше, че горещината е виновна за безсъзнанието й. Трябваше да я изкара от мината, на чист въздух, където можеше да й даде вода, за да навакса организма й течността, която бе загубил чрез потта си. С бързи крачки той се отправи към главната шахта, надявайки се горещо, че тя няма да го мрази прекалено много за случилото се. Реши да предприеме всичко възможно, девойката никога да не се омъжи за Уили, а да не й остане нещо друго, освен да се обърне към него самия.

Ред се чувствуваше напрегнат още от завръщането на Нел в къщата на Спринг Стрийт; беше му съобщила, че Даренго е завел дъщеря му в „Краят на дъгата“. Колкото и да е опърничава, не можеше да си представи, че изисканата му щерка, израснала в манастир, е настоявала да разгледа златната мина. Сигурно Уили, а и може би и Даренго са я предупреждавали за опасностите за една жена, които крие това място. Ред веднага потегли след двамата и не искаше нито за миг да ги изпуска из очи. Предпочете да тръгне с кола, въпреки трудния път — той веднъж вече го бе изминал без проблеми — в нощта, когато взриви „Краят на дъгата“.

Стигна до мястото, където тогава го бе очаквала Нел. От там тръгна пеш по стръмния склон. За щастие бе предвидил всичко и бе взел театралното бинокълче на Нели. Излегна се по корем в тревата на едно хълмче и виждаше цялата мина като на длан под себе си.

Колкото по-дълго чакаше там, толкова по-нервен ставаше, а чувството за вина го мъчеше все повече и повече, защото бе заплел нищо неподозиращата си дъщеря в смелия си план, а и понеже Джослин и Даренго все още не бяха излезли от шахтата. Ред хич не хареса, че детето слиза само със съдружника му в тъмните и опасни галерии на мината. В някой отдалечен тунел Де Навар можеше да опита насила да й се натрапи, никой нямаше да чуе виковете й. При тази ужасяваща мисъл Сиймъс едва не бе скочил на крака и не бе хукнал към шахтата, за да издърпа девойката в последния момент от подемния кош, но после си каза, че дори и Даренго не е чак толкова подъл, че да изнасили момичето. Освен това не искаше да издава, че е още жив. Кой знае, може би само фантазията му си правеше шегички с него. Утеши се с мисълта, че ако Джослин се страхува от нещо, не би посмяла дори да стъпи в подемния кош, камо ли да слезе с него в мината.

Времето обаче минаваше и Ред все по-трудно запазваше спокойствие да лежи на хълма. Защо, по дяволите, се бавят толкова? Проклятие! Отдавна трябваше да са излезли! — ругаеше той наум. И когато вече бе стигнал до заключението, че трябва да провери дали на дъщеря му не се е случило нещо, макар с това да се издаде, вратата на постройката над шахтата се отвори и Даренго изскочи от тъмнината. Облекчението на бащата при вида на съдружника му трая само няколко секунди, тъй като всичките му най-лоши предположения сякаш се потвърждаваха — Джослин бе явно в безсъзнание, с разпусната коса, без було и със скъсани одежди.

— Пресвета Дева Мария! — извика Ред високо, топейки се от яд. — Този долен мръсник наистина е обезчестил дъщеря ми!

Той рязко се изправи, сега вече му беше безразлично дали някой ще го види; искаше само да изтича надолу по склона и да убие Даренго на място. Но в бързината единият му крак се заклещи в скална пукнатина, глезенът му се огъна и той падна на земята.

— По дяволите! По дяволите, мамка му стара! — изруга той с изкривено от болка лице. Мислеше едновременно за дъщеря си и за крака си. Първата — със сигурност изнасилена, а вторият — без съмнение счупен.

За момент тежко се задъха, защото не можеше да се притече на помощ на детето си. Осъзнаваше съвсем ясно, че това е Божие наказание, загдето я бе използувал за примамка. Ред изохка от болка, подпря се на ръце и крака и опита да измъкне заклещения си крак от пукнатината. Трябваше здраво да стисне зъби, за да не изкрещи високо. Така силно бе дръпнал, че се преобърна и се претърколи надолу по стръмния склон.

— Проклятие! По дяволите! — псуваше той, докато удряше главата си сякаш във всяка скала и във всеки корен, който му се изпречваше на пътя.

Най-сетне се спря в подножието на хълма. Дълго време остана неподвижен. Не му стигаше въздух, а болката в глезена бе непоносима. С разперените си ръце и крака приличаше повече на бостанско плашило, катурнато от силен вятър, отколкото на бездомен скитник. След известно време започна отново да диша нормално и успя да се довлече до колата на Нел. Изтегли се нагоре по едно от колелата, изправи се и отскочи със здравия си крак на гърба на коня. Отвърза го и се прехвърли на капрата. Междувременно глезенът го болеше толкова силно, че не виждаше друга възможност, освен да се върне в града и да помоли приятелката си да му помогне. Как би могъл в сегашното си състояние да предприеме нещо срещу Даренго? Трябваше да изостави Джослин в ръцете му, а при мисълта как щеше да избухне Нел, след като разбере какво се е случило, тръпки полазиха по гърба му. Предположи, че изобщо няма да го съжали заради счупения му глезен, а напротив, ще му се скара — с нейния остър език и избухлив ирландски нрав.

— О, Джоси, какво сторих? Ах, какво направих? — завайка се той на глас и подкара колата обратно. Съжаляваше себе си почти толкова, колкото и дъщеря си. Предстоеше му и буря в къщата на Нел. Но наистина си го беше заслужил…

Обаче как можеше да предположи? Даренго и Уили му бяха като синове. Обичаше ги и до сега не вярваше наистина, че един от тях е саботьор. Докато намериха Форбс мъртъв в блатото, Ред се съмняваше в него, че е предизвикал така наречените злополуки в „Краят на дъгата“. Чак после, след като погребаха Форбс и произшествията продължиха, О’Рурк се убеди, че само Даренго или Уили са виновниците. Не можеше да го повярва и непрекъснато търсеше други обяснения. Но сега вече нямаше никакво съмнение — Де Навар бе подлецът, тъй като само човек, който бе толкова долен да извърши саботажи и убийство, не би се посвенил да изнасили и една монахиня.

— Прости ми… о, моля те, прости ми, мила ми дъщеричке — проплака бащата.

Джослин се бе приготвила да се събуди в Ада, и затова в началото усети само колко приятно хладно е наоколо и колко освежаващ е ветрецът, влизащ през отворения прозорец и издуващ леко простите муселинови пердета. Беше сънувала просто един лош сън, някакъв ужасен кошмар, но слава Богу, сега бе вече в безопасност и лежеше в леглото си в стаята при госпожица Хати. Чак по-късно се сети, че завесите там бяха с друг цвят, а когато се погледна, видя, че е облечена само с фустите си.

— Не — изстена тя тихо и докосна с ръка влажната кърпа на челото си, сковано от болка. Изтощена се опита да се надигне и с голяма тревога се зачуди къде ли се намира и какво ли се е случило. Значи не е било кошмар, а истина! Забеляза Даренго и прошепна: — О, не!

— Тихо, Джоси, не говори! — Изпълнен с тревога, той се наведе над нея. Лекичко, но решително ръцете му я натиснаха надолу в леглото. Взе кърпата, която се бе свлякла в скута й, потопи я в купа с вода на нощното шкафче, изстиска я и отново я сложи на челото й. — Не се опитвай още да ставаш или да говориш. Претърпя лек топлинен удар. Намираш се в малката стаичка до кухнята на „Краят на дъгата“. Баща ти често е спал тук, а Уили и аз ползуваме стаята и сега, ако трябва да останем по една или друга причина през нощта в мината. Скоро ще се оправиш. Мислиш ли, че би могла да пийнеш малко вода?

Очите на момичето бяха широко отворени от ужас, а мислите се гонеха с бясна скорост в главата й. Тя кимна, втренчи поглед в мъжа и се отдръпна назад. Не смееше да му се противопостави. Беше я целувал, страстно, й бе извършил и други страшно интимни неща, преди тя да изпадне в несвяст в мината. Изведнъж споменът за случилото се я завладя. Със зашеметяваща яснота тя си припомни устата му върху устните си, как силно, жадно и властно я целуваше, видя отново ръцете му, заровени в косата й, усети пак дъха му, изгарящ нежната й кожа при допира на устните му върху разголените й гърди, спомни си как езикът му галеше зърната им… О, Господи!

След това всичко беше черно. Какво е станало, след като тя е изгубила съзнание? Джослин не знаеше и изпадна в паника. Милостиви Боже в Небесата! Да не би Даренго я е изнасилил? Ужасена, тя се вгледа в лицето му и потърси там отговор, но очите му бяха непроницаеми, чертите му се бяха превърнати в маска.

Ако го е сторил, нали щях да зная — си повтаряше момичето непрекъснато. Но то нямаше никакъв опит, знаеше толкова малко за тези неща, че не можеше да бъде сигурна.

Блъскаше си главата и се опитваше да си спомни, за какво си шушукаха нощем момичетата в спалнята на манастира в Бостън; ставаше все дума за романтични истории, в които мъжете се представяха в привлекателна и героична светлина. Тези приказки нямаха нищо общо със суровата действителност на насилственото натрапване от страна на мъж. Девойката потрепери от срам и ужас, като си представи, как Даренго в тунела е довършил може би това, което Антоан само бе започнал. Дали тези ръце, които в момента й помагаха да се изправи и поднасяха чаша вода към устните й, не бяха вдигнали брутално полите й…?

Престани! Престани, за бога! — си каза тя ядосано. Не е доказано, че той изобщо нещо е направил!

Но също така не е и доказано, че не го е сторил — отговори друг вътрешен глас сърдито. Попитай го, боже мой, направо го попитай!

Но колкото и да искаше да узнае истината, Джослин не можа да преодолее себе си и да изрече думите, с които да настоява Де Навар да й разкаже какво се бе случило под земята. Тя си помисли за собствената си позорна готовност и за безбожната похот, която бе почувствувала в прегръдката му. Той би ли й го казал в лицето? Не, сега не можеше да го пита за това, бе застанал твърде близо до нея и я наблюдаваше, както пантера следи жертвата си.

Даренго много точно се досети какво си мисли девойката. Погледът му се спря на изплашеното й бледо лице и той видя как тя трепери и се отдръпва от него. Значи е бил прав. Джослин може би не е непременно монахиня, но със сигурност не е и курва. Макар че се оказа много привлекателна и неочаквано страстна, всъщност не бе нищо друго, освен едно неопитно момиче, страхуващо се от това, което изведнъж и с такова напрежение пламна между двамата в тунела. Той си помисли за смелостта й, показана в шахтата, въпреки страховете й. Сети се и как тя бе надвила неочаквания световъртеж и се бе осмелила да слезе в златната мина. Ще не ще й се възхити. Малцина жени биха показали такава смелост и решителност. Като видя колко уплашена е сега, мъжът се почувствува виновен, загдето не я е успокоил веднага и не й е казал, че не е изгубила честта си. Но щом си представеше как тя лежи при Уили, всеки път решаваше да мълчи. Смяташе, че Джослин няма да легне опетнена в леглото на Гришъм, така че нямаше да има друга възможност, освен да се обърне към него самия, предполагаемия й похитител. Така поне ще може да поддържа равновесието на силите, що се отнася до „Краят на дъгата“, а нямаше да се налага да излага живота си на опасност, ако се ожени. Не му се искаше да вярва, че Ред е подлеца, виновен за всичко случило се в рудника, или че той би бил в състояние да го убие, но не можеше да си позволи да рискува.

— Ела, Джоси — каза Даренго и й подаде ръка. — Щом като явно се чувстваш по-добре, ще те изпратя до вкъщи. Съжалявам, че не успяхме да опитаме съдържанието на кошницата за пикник, но наистина смятам, че ще е най-добре, ако отложим нашия обяд за друг път, поне до утре. Какво ще кажеш? Мисля, че и двамата днес преживяхме достатъчно напрежения. А освен това, ти доста дълго не показваше признаци на живот, вече е късен следобед.

Утре? Та той сериозно ли вярва, че изобщо някога ще предприема нещо с него? — зачуди се Джослин шокирана. Този човек е не само подлец, но и луд! Не можеше да му се довери и никога няма да му прости за случилото се днес. Тя наистина бе жадувала за студената вода, която той поднесе до устните й, но не можа да пие много, защото в негово присъствие дори и преглъщането я затрудняваше. Мъж, който вече веднъж я е изнасилил — ако наистина го е сторил — не би се поколебал да го направи отново, а тя нямаше абсолютно никакво желание да става наложница на Даренго де Навар! В момента обаче все още бе изцяло в неговата власт и затова сметна за по-разумно да поддържа доброто му настроение, докато стигне в стаята си на Роуърт Стрийт. И въпреки всичко изпита неприязън да поеме ръката му. Вместо това нервно притисна одеялото до гърдите си и проговори с треперещ глас:

— Къде ми е… къде са ми булото и дрехите? Не мога… не мога да си тръгна без одеждите от тук. Някой може да ме види и тогава ще се стигне до… до ужасни клюки.

По-ясно от това не можеше да го попита, какво се е случило в мината. Но за най-голямо нейно разочарование той изобщо не откликна на репликата, а отговори много потайно и обезкуражаващо:

— Е да, хората най-често предполагат най-лошото, а понякога са прави. — Мразеше се, че нарочно я мами, но пак си представи как тя е легнала с Уили и насила се усмихна подигравателно. — Но поведението на една монахиня, разбира се, е извън всякакво съмнение, поне така би трябвало да бъде. Смея, само че да твърдя, че ти си по-добре запозната с тези неща, отколкото аз. А сега ме извини, ще отида в кухнята да донеса дрехите ти. Бях ги дал на Стария от Аляска да ги изпере и изсуши, бяха доста се поизцапали от падането, нали разбираш.

Даренго съвсем умишлено я погледна нахално и многозначително и тя се изчерви от срам и неудобство.

— Освен това му казах да опита да закърпи скъсаните ти одежди. Но сериозно се съмнявам, че несръчното му ръкоделие ще отговаря на високите ти изисквания. Поне ще си достатъчно покрита, докато стигнем пансиона на госпожица Хати. Там ще можеш сама да се оправиш.

Де Навар излезе и донесе чистите и закърпени дрехи от кухнята и ги подаде на девойката. След това, за нейно голямо неудоволствие, се облегна небрежно на рамката на прозореца и си запали една пура, вместо да я остави сама. Пушеше с дълбоки вдишвания, чакаше и настоятелно я наблюдаваше. Този мерзавец наистина смята да остане в стаята!

— Моля ви, ако нямате нищо против… бих искала да съм сама, за да се облека — каза Джослин с възможно най-леден тон. Цялата й смелост се изпари, когато видя как устата му се разтяга в широка усмивка при нейните думи.

— Не ставай смешна, Джоси, — отвърна той за неин ужас и я погледна така, че сърцето й започна да прескача. — Нали аз те съблякох; а и след всичко, което се случи днес между нас, сладурче мое, няма нужда да се притесняваш чак толкова, що се отнася до мен поне!

С огромен страх тя разбра, че това вероятно е истина и силно прехапа устни, за да не избухне в сълзи. Ако не зависеше от него и не беше сама тук в „Краят на дъгата“, щеше да му даде да се разбере! Но така, както стояха нещата, тя не можеше нито да направи, нито да каже нещо, което би го подразнило, понеже добре знаеше на какво е способен. А, и това бе още по-страшно, как съпротивата й рухва при неговите атаки. Даренго бе наистина мошеник от най-долна категория! В момента мнението й за самата нея обаче не беше много по-добро.

Поради тази причина вече нямаше значение, дали ще я гледа как се облича. Благоприличните й фусти я прикриваха достатъчно, а беше и чувала, че много съвсем почтени дами приемаха мъже в подобен вид в будоарите си. Въпреки това бузите й пламнаха, когато тя стана от леглото, за да облече одеждите си. Би искала да се обърне, но се страхуваше да остане с гръб към Даренго. Така че той за момент видя стройната й снага, открояваща се под ризата и фустите, преди тя бързо да нахлузи дрехата през главата си и да намести полите. С треперещи ръце завърза колана, а след това си оплете дълга плитка и я напъха под булото, понеже бе изгубила фуркетите си.

През цялото време Даренго не продума. Когато Джослин събра отново сили да го погледне, той се бе загледал през прозореца и сякаш изобщо не забелязваше присъствието й. Тя не можеше да предположи какви усилия му коства да се преструва, докато всъщност копнееше да я люби. Де Навар не разбираше силните чувства, които тя събуждаше у него. Та тя си е жена като всяка друга. Но още докато си го помисли, разбра, че не е прав. Истината бе, че тя се различаваше от всички други жени, които той познаваше. Представляваше една опияняваща смесица от невинност и страст, държаща го на цял лакът разстояние, дори когато в шахтата го бе притеглила към себе си. Бе реагирала по начин, надминал всичките му очаквания. Въпреки всичко Джослин бе показала реакция, и то разюздана чувственост, а зад девическата й фасада си бяха проличали неимоверно много неизживени усещания и желания.

След като бе опитал вече веднъж тази сладост, Даренго изгаряше от жажда, искаше да пие с големи глътки от извора на скритото в нея, искаше да й се наслади докрай. Така силно я желаеше, сякаш му бе дала любовно биле, замъглило сетивата му и привлякло го към нея. Защо иначе да бъде така твърдо решен да я притежава? За Бога, та нали притежаваше кръчма? Разликата между Джоси и него бе като ден и нощ. И все пак… и все пак при мисълта за прекрасната й червена грива, за изметнатата назад глава, за красивото лице и за лебедовия й врат всичко друго му ставаше безразлично. Не искаше нищо друго, освен да я смъкне от постамента и да й покаже какво означава да бъде притежавана изцяло, плът и душа, от един мъж — от него! Даренго се закле, че това ще стане, ще я има, колкото и висока да бъде цената и за двамата!