Рудолф Ерих Распе
Чудните приключения на Барон Мюнхаузен (19)

Послеслов

В красивата долина на река Везер, нагоре от стария очарователен град Хамелн, е разположено градчето Боденвердер. Тук някога са живели бароните фон Мюнхаузен, един от най-старите благороднически родове на Долна Саксония. Тук на 11 май 1720 година е роден Карл Фридрих Йеронимус фон Мюнхаузен — авторът на разказаните в тази книга чудни пътешествия и ловни приключения. В традициите на рода е било синовете да заемат офицерска служба. Ето защо на деветнадесет години Карл Фридрих постъпил в един руски кавалерийски полк. Там на младите германски благородници се отдавала възможност за по-бързо издигане, отколкото в родината. Само след една година Мюнхаузен става лейтенант. Той участва в много походи срещу турците, в 1750 година е произведен ротмистър. Още същата година обаче напуска службата и се връща в родината си. Остава да живее в Боденвердер чак до смъртта си (22 февруари 1797 г.).

В своето имение Карл Фридрих водил обичайния за един феодал живот. Той създал около себе си кръг от равни по ранг приятели, които често се събирали, за да пият, пушат и разговарят. Техните разговори се въртели най-вече около кучета и коне, които благородните господа гледали по-добре от своите селяни, и около лова. Защото ловът, редом с офицерската и придворната служба, бил едничкото занимание, достойно за благородник. В стремежа си да минават за изкусни ловци, при разказването на своите преживелици по време на лов благородните господа съвсем не се придържали към истината. Дори колкото повече някой умеел да ги представя като увлекателни, вълнуващи приключения и да изявява остроумието и смелостта си, с толкова по-голямо внимание го слушали останалите сътрапезници от компанията.

Навярно и Мюнхаузен е слушал до някое време с усмивка невероятно разкрасените истории, но по-късно започнал да се ядосва, че той, който е познал безкрайните простори на руската земя, опасностите на нейните безбрежни гъсти гори и яростния студ на зимите й, е принуден да изслушва и дори да поощрява суетните бъбривци. Друг на негово място може би би се опитал да обори дребните самохвалковци с помощта на трезви факти. Но в това би имало малко смисъл. Мюнхаузен познавал своите благородни сътрапезници и решил да ги победи със собствените им оръжия. Когато идвал неговият ред да разказва, той преувеличавал своите ловни преживелици до такава степен, че не оставало и най-малко съмнение в тяхната неправдоподобност. И именно по този начин той разобличавал самохвалковците-благородници. Но понеже Мюнхаузен умеел да разказва своите измислени истории с много искреност и бликащ хумор, спечелил симпатиите не само на слушателите си, но се прочул с разказите си далеч зад пределите на Боденвердер.

И така, нямало нищо чудно в това, че един ден през 1781 година били публикувани шестнайсет разказа на барона като „М-х-у-зенски истории“ в едно джобно издание на Аугуст Милиус — „Vade Mecum за весели хора“. През 1783 година били отпечатани още две „Мюнхаузенови лъжи“. Кой е изпратил тези истории на Милиус днес вече не може да се установи. Предполага се, че ги е записал един земляк на Мюнхаузен — Рудолф Ерих Распе (роден през 1737 г. в Хановър), който е работил като библиотекар и професор в Касел. Във всеки случай един превод от тази „Мюнхаузиада“ се появява в Англия, където Распе бил принуден да избяга след една кражба на монети. Книгата пожънала успех и в 1786 година се появява второ издание. Случайно у немския поет Готфрид Аугуст Бюргер (1747–1794) попаднало английското издание. Той го превел обратно на немски, разширил го с още една трета и издал книгата през 1786 година, без да се подпише. Още през април 1788 г. последвало второ, преработено и още по-разширено от Бюргер издание. Същата година деловият издател на Бюргер, Йохан Кристиян Дитерих, издал нова книга „Мюнхаузен“, която самият той, Дитерих, разширил с няколко ловджийски и морски приключения.

Но че авторът на популярното издание на „Мюнхаузен“ е бил Готфрид Аугуст Бюргер, станало известно едва през 1798 година — няколко години след смъртта на Бюргер. Това съобщил неговият приятел, лекарят Лудвиг Кристоф Алтхоф.

Когато говорим за популярни народни книги, на първо място се сещаме за „Тил Ойленшпигел“, за „Кум Лисан“ и за „Гражданите на Шилда“, т.е. за книги, които хора от народа са сътворявали в течение на много десетилетия. В тези случаи не е известно кой е измислил, нито кой пръв е събрал и записал включените в тях истории.

Настоящата книга може да бъде наречена народна книга, макар да познаваме както създателя на историите, така и автора на книгата, понеже в голяма част от своите разкази барон фон Мюнхаузен е предал разпространените сред народа ловни истории и весели приключения. Така например петимата способни слуги, които Мюнхаузен наема на служба при себе си, напомнят старата войнишка приказка „Шестима обикалят света“, която по-късно са записали братята Грим. Не ни е непознат и случаят с турския боб, който расте така бързо. Срещаме го в много приказки, само че най-често като дървета, които със светкавична скорост израстват до небето. От друга страна, обикновените хора са познавали приключенията на Мюнхаузен, поглъщали са жадно съдържащите се в тях подмятания за благородниците и за отношенията в германските земи, предавали са тези истории от уста на уста и все са измисляли и прибавяли по нещо ново. С тези истории Готфрид Аугуст Бюргер е разширил своя превод на книгата на Распе. Бюргер е принадлежал към малката група демократично настроени граждани интелигенти, които по онова време са бранили правата на народа от неговите „благородни“ потисници не само с думи, но и с дела. В своята дейност като служещ той е опознал грижите на селското население и на занаятчиите и им е помагал, както е могъл.