Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The surprising adventures of Baron Munchausen, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Niky (2011)
Корекция
sonnni (2012)
Форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Рудолф Ерих Распе. Чудните пътешествия на барон Мюнхаузен

ИК „Хермес“, Пловдив, 1996

Редактор: Красимир Димовски

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-349-7

История

  1. — Добавяне

Втори Йона[1] В Средиземно море. Мюнхаузен спасява живота си с един шотландски танц. Възкресение на барона на същото място. При Константинопол той сваля с изстрел един въздушен балон. Подробности за личността, която е била привързана за него.

 

Веднъж в Средиземно море животът ми бе изложен на голяма опасност. Беше летен следобед, къпех се в приятното море недалеч от Марсилия, когато забелязах, че срещу мен с най-голяма бързина плува огромна риба, раззинала широко уста. Време за губене нямаше, а и да се спасявам с бягство бе невъзможно. Незабавно се свих на колкото може по-малко кълбо, като подвих колене и притиснах плътно ръце до тялото си. В тази поза се шмугнах в устата на чудовището, минах, без да се закача, между челюстите му и се озовах в корема. Там прекарах известно време в пълен мрак, но пък ми бе уютно и топло. Тъй като лека-полека почнах да натежавам в стомаха му, животното на драго сърце би се отървало от мен. А аз, понеже ми беше доста широчко, се разлудувах и със скачане и провикване му изиграх няколко номера. Но, изглежда, нищо не му бе така неприятно, както бързото движение на краката ми, когато се опитвах да играя един шотландски танц. Рибата изрева страхотно и вдигна почти отвесно половината си тяло над водата. Тогава именно я забелязали моряците от един италиански търговски кораб, който минавал наблизо. Запратили харпуните и само за няколко минути я довършили. Щом я извлякоха на борда, аз чух гласовете на моряците: съветваха се как да разрежат животното, за да добият от него най-хубавото качество мас. И понеже разбирах италиански, обхвана ме неописуем страх, че ножовете им могат да разрежат и мене. Затова се наместих колкото бе възможно по към средата на корема, представях си, че ще започнат да режат от крайниците. И щом се провидя ивица светлина, аз се провикнах колко ми е приятно да се запозная с господата и с тяхна помощ да бъда избавен от това положение, в което почти щях да се задуша. Невъзможно е да се разкаже достатъчно правдиво учудването, изписано по всички лица, когато чуха човешки глас от търбуха на рибата. Удивлението нарасна още повече, когато видяха да излиза оттам в целия си ръст един гол мъж. Накратко, господа, разказах им цялата случка така, както я разказвам сега на вас, и те, разбира се, щяха да изпопадат от изненада.

След като похапнах и посръбнах, за да се подкрепя, скочих във водата да се изкъпя и заплувах към дрехите си, които намерих на брега така, както ги бях оставил. Доколкото бе възможно да пресметна, бил съм затворен в стомаха на това животно приблизително три и половина часа.

Докато още бях на турска служба, често се развличах в една увеселителна лодка по Мраморно море, откъдето се разкрива най-прекрасната гледка към цял Константинопол, заедно със сарая на великия султан. Една сутрин, когато се наслаждавах на хубостта и ведростта на небето, забелязах някакъв предмет, кръгъл, голям колкото билярдна топка, от която надолу висеше още нещо. Грабнах веднага най-хубавата си и дългобойна пушка, без която никога не излизам и ако е възможно, не тръгвам на път. Заредих я с един патрон и стрелях срещу кръглото нещо във въздуха. Нахалост! Повторих изстрела, но пак отиде на вятъра. Едва при третия изстрел пробих дупка от едната страна и свалих кръглото нещо. Представете си учудването ми, когато недалеч от моята лодка се спусна хубавичка позлатена каляска, закачена за огромен балон, по-голям от най-голямото черковно кубе. В каляската седеше един мъж. Там имаше и половин овен, който ми се видя опечен. Щом се посъвзех от първоначалното си смайване, затворих с моите хора плътен кръг около странната група. От джобовете на човека, който приличаше на французин — и действително се оказа такъв, висяха няколко разкошни верижки за часовник с украшения, на които, както ми се стори, бяха изобразени високопоставени мъже и жени. На всяка петлица на сакото му бе окачен по един златен медал най-малко за сто дуката, на всеки пръст имаше по един скъп пръстен с брилянти. Джобовете на сакото му бяха натежали чак до земята от кесии със злато. Боже мой, помислих си, тоя човек трябва да има необикновено важни заслуги към човечеството, за да могат високопоставените господа и дами, въпреки скъперничеството си, да го отрупат в днешно време с толкова подаръци. Защото това, изглежда, бяха подаръци. И все пак в момента той се чувстваше твърде зле от падането и не можеше да пророни и дума. Но след някое време се посъвзе:

chudnite_prikljuchenija_na_baron_mjunhauzen_kaliaska_s_balon.png

— Нямам достатъчно познания сам да измисля такъв въздушен балон — каза той, — но притежавам удивителна смелост за скокове и майсторство във въздухоплаването. Те ми позволиха да се кача на него и многократно да се издигам нагоре. Преди около седем или осем дни — не си спомням точно — се издигнах над нос Корнеул в Англия и взех със себе си един овен, за да мога горе да направя някои фокуси пред очите на многохилядните зяпачи. За зла беда вятърът се обърна десетина минути след като се бях издигнал и вместо да ме тласка към Екзетер, където възнамерявах да се приземя, ме отвя далеч в открито море. Над него през цялото време се носих на необозрима височина.

Добре стана, че не стигнах до моите фокуси с овена и не го хвърлих долу. Защото на третия ден от издигането гладът почна така да ме мъчи, че се видях принуден да го заколя. Тогава летях безкрайно високо над месечината и след шестнадесетчасово още по-голямо издигане най-сетне стигнах толкова близо до слънцето, че то ми опърли веждите. Заклания овен, който бях одрал, нагласих на онова място, което се нагряваше най-силно и където балонът не хвърляше сянка. Така за около три-четвърти час овенът се опече хубаво. От това печено месо живях горе през цялото време.

На това място моят човек замлъкна и като че потъна в съзерцание на околността. След като му казах, че сградата пред нас е сараят на великия султан в Константинопол, той остана слисан — предполагал, че се намира на съвсем друго място.

— Причината за дългия ми полет бе — заключи той най-сетне, — че ми се скъса една връв, прикрепена за един клапан на балона. Той служеше да изпуска навън лесно възпламенимия въздух. Ако не бяхте стреляли срещу балона и изстрелът не бе го продупчил, той навярно щеше да се носи между небето и земята чак до деня на Страшния съд.

След тия думи щедрият човек подари малката карета на моя кормчия, който стоеше отзад на кормилото. Печеното овнешко месо хвърли в морето. А въздушният балон се разби на парчета поради повредата, която му бях нанесъл.

Бележки

[1] Йона — пророк, преследван заради непокорството си от Бога — според Стария завет, погълнат от риба и сетне по Божия повеля отново изплют на брега. — Б.пр.