Рудолф Ерих Распе
Чудните приключения на Барон Мюнхаузен (7)

Нещичко за увлеченията. Принос към приложната психология. Баронът заминава за Цейлон. Буря, нямаща равна на себе си, убива един княз, който за съжаление има подобни на себе си. Похвално управление на един сляп княз. В Цейлон баронът отива на лов, изпада в голямо затруднение и бива спасен по най-необикновен начин. Паметник за храбростта на барона, съхраняван в музея в Амстердам. Какво е мнението на барона за украсяването на разказа за неговите подвизи.

Още първото пътуване в живота ми доста време преди пътешествието до Русия, от което ви разказах някои по-забележителни случки, бе пътуване по море.

Аз още имах жълто покрай човката си, както често обичаше да мърмори моят чичо, кавалерийският офицер с най-черната брада, каквато бях виждал. Защото още не можело да се разбере дали светлият мъх по брадата ми е поникващ пух или набола брада. Но вече единствено жаждата за пътешествия пълнеше с поезия и мечти сърцето ми. И тъй като баща ми бе прекарал порядъчна част от младите си години в пътувания и не една зимна вечер ни бе омайвал с откровени и непреувеличени разкази за своите приключения, някои от които може би по-нататък ще ви опиша, тази склонност у мен може да се приеме с достатъчно основание по-скоро за вродена, отколкото за внушена. Накратко аз се възползвах от всеки случай, който ми се предлагаше, за да измоля или да извоювам възможност да заситя неутолимата си жажда за опознаване на света. Само че напразно. Ако понякога сполучвах да направя малък пробив пред баща ми, тогава пък майка ми и леля ми оказваха толкова по-силно противодействие и само след няколко минути отново загубвах всичко, което преди това спечелвах с най-обмислени ходове. Най-сетне случи се така, че един от роднините ми по майчина линия ни дойде на гости. И скоро станах негов любимец. Той често повтаряше, че съм хубаво, будно момче и би искал да направи всичко, за да ми помогне да изпълня най-съкровеното си желание. Неговото красноречие бе по-убедително от моето и след много съображения, възражения и пререкания най-сетне за моя неизказана радост бе решено да го придружа в едно пътуване до Цейлон, където неговият чичо бе губернатор от дълги години.

Потеглихме от Амстердам с важни поръчения на техни височества владетелите на Холандия. Ако не смятаме една необикновена буря, през нашето пътуване не се случи нищо особено. Но за тази буря трябва да спомена с няколко думи, защото тя имаше странни последици. Разрази се тъкмо когато бяхме хвърлили котва край един остров, за да се снабдим с дърва и вода за пиене, и бушува с такава сила, че изтръгна с корен много дебели и високи дървета и ги разхвърля из въздуха. Макар че някои от тях тежаха стотици центнери, не изглеждаха по-големи от птичи перца, каквито хвърчат понякога из въздуха, защото стихията ги въртеше на огромна височина — най-малко пет мили над земята. Щом бурята утихна, всяко дърво отново падна отвесно на мястото си и пусна веднага корени — така че не останаха следи от опустошението. Изключение направи само най-голямото. Тъкмо когато внезапната сила на бурята го изтръгна от земята, между клоните му седяха мъж и жена, които беряха краставици — в тази част на света този чуден плод расте по дърветата. Хорицата се понесоха търпеливо във въздуха като овена на Бланшар^[1], но със своята тежест отклониха дървото от предишната му посока и място и то падна не както другите отвесно, а в хоризонтално положение. Както повечето жители на този остров, през време на бурята и височайшият им кацик^[2] бе побягнал от къщата си от страх да не бъде погребан под развалините й. И тъкмо се бил запътил обратно през градината си да се връща, когато това дърво профучало устремно надолу и за щастие го убило на място.

— За щастие ли?

— Да, да, за щастие. Защото, господа, този кацик, ако ми позволите да кажа, е бил най-жестокият тиранин и жителите на острова, дори неговите любимци и метресите му, били най-нещастните създания под небесното светило. В неговите хранилища продуктите гниели, докато поданиците, от които ги грабел, гинели от глад. Островът му не бил заплашван от врагове. Въпреки това той вземал всички младежи за войници, собственоръчно ги биел, докато ги превърне в герои, и от време на време ги предлагал за продан на някой съседен княз, който предлагал най-добра цена. За да добави към милионите миди, наследени от баща му, нови милиони. Казаха ни, че бил донесъл тези нечувани обичаи от едно пътуване, което правил на север. Но с опровергаване на това твърдение ние не можехме да се заемем, въпреки целия си патриотизъм, защото за тия островитяни едно пътуване до Канарските острови е нещо като разходка до Гренландия; а за по-подробно обяснение не желаехме да настояваме по много причини.

От благодарност за голямата услуга, която мъжът и жената, увлечени в бране на краставици, макар и случайно, направили на своите съотечественици, те били поставени на освободения трон. Наистина през време на въздушното си пътуване тия добри хорица се доближили толкова много до небесното светило, че сами загубили малко от собствената си вътрешна светлина, но независимо от това, те управлявали така славно, че както по-късно узнах, никой не хапвал краставици, без да благослови: „Да опази бог нашия кацик“.

След като поправихме кораба си, сериозно повреден от тази буря, и се простихме с новия монарх и неговата съпруга, ние отплавахме с благоприятен попътен вятър и подир шест седмици стигнахме благополучно Цейлон.

Трябва да бяха минали около четиринадесет дни от нашето пристигане, когато най-големият син на губернатора ми предложи да отида с него на лов и аз на драго сърце приех. Моят приятел бе едър, силен мъж, привикнал на оня горещ климат. Аз обаче съвсем скоро се почувствах така уморен, и то при най-умерен ход, че когато той навлизаше в гората, бях изостанал далеч зад него.

Тъкмо се канех да приседна, за да си отдъхна малко на брега на една буйна река, чието шумолене ме мамеше, когато неочаквано по пътя зад гърба си чух някакъв странен шум. Обърнах се и почти се вкамених — един грамаден лъв пристъпваше към мен и твърде ясно ми показваше, че без изобщо да ми иска позволение, ще благоволи да употреби жалките ми останки за закуска. Пушката ми бе заредена само със сачми за зайци. Нямах нито време, нито кураж да мисля дълго. Реших да гръмна веднага срещу звяра с надежда да го уплаша, а може би и да го раня. Но тъй като в страха си дори не почаках лъвът да ми дойде на мушка, изстрелът го разяри и той се хвърли с настървение срещу мен. По-скоро по инстинкт, отколкото съзнателно, опитах невъзможното — да избягам. Обърнах се и тъкмо да хукна — колкото пъти се сетя, толкова пъти по тялото ми преминават тръпки, — що да видя: напреде ми, само на няколко крачки — страшен крокодил, раззинал чудовищната си паст, чака да ме погълне.

Представете си, господа, ужасното ми положение! Зад мен лъвът, пред мен крокодилът, от лявата ми страна буйна река, от дясната — пропаст, в която, както по-късно чух, се криели най-отровните змии. Зашеметен, без мисъл в главата, се строполих по очи — при такова положение човек не може да се сърди и на Херкулес за подобна постъпка. Единствената мисъл, която проблясваше в мозъка ми, бе — кога ще усетя зъбите или ноктите на разярения хищник или пък ще се озова в разтворената паст на крокодила. Но само след няколко секунди чух силен, съвършено непознат звук. Осмелих се най-сетне да повдигна глава и да се обърна назад и — какво мислите? За моя неизказана радост видях, че лъвът, в разяреността, с която ме връхлетя, бе скочил над мен в оня момент, в който аз се строполих на земята, и се бе озовал в разтворената паст на крокодила. Сега главата на едното животно бе напъхана в гърлото на другото и те с всички сили се дърпаха да се отскубнат едно от друго. Тъкмо навреме аз скочих, извадих ловджийския си нож и с един замах отсякох главата на лъва, туловището му остана, потръпващо, пред краката ми. След това започнах да набивам главата му с приклада на пушката си още по-дълбоко в гърлото на крокодила, докато той се задави и издъхна окаян. Малко след като извоювах тази пълна победа над два страшни врага, се зададе моят приятел, озадачен по каква причина съм изостанал.

След взаимни радостни поздравления премерихме крокодила и установихме, че е дълъг точно четиридесет парижки фута^[3] и широк седем цола^[4]. Когато разказахме за това необикновено приключение на губернатора, той изпрати кола и хора да докарат двете животни в дома му. Поръчах на един тамошен кожухар да ми направи от кожата на лъва кесии за тютюн. Няколко от тях подарих на мои познати в Цейлон. А останалите след завръщането ни в Холандия предадох в дар на кмета. В отговор той пожела да ми се отплати с хиляда дуката, които успях да отклоня с големи усилия.

Кожата на крокодила, изтърбушена по обичайния начин и препарирана, представлява една от най-големите забележителности на музея в Амстердам. На всеки посетител, когото развежда, служителят разказва цялата тази история. Като при това, разбира се, винаги добавя от себе си разни неща, много от които оскърбяват във висша степен чувството за истина и правдоподобност. Така например той обича да разказва, че лъвът скочил и минал през крокодила и тъкмо се готвел да се измъкне от задната врата, когато „прославеният по цял свят господин барон“, както той обича да ме нарича, отсякъл главата, тъй както се подавала, а заедно с нея и три педи от опашката на крокодила. Крокодилът — продължава друг път момъкът — не останал равнодушен при загубата на опашката си, а се извърнал, захапал от ръката на господина ловджийския нож и го погълнал така хищно, че ножът минал през сърцето на чудовището и начаса отнел живота му.

Не е нужно да ви казвам, господа, колко ми е неприятна безочливостта на този лъжец. Чрез такива очевидни лъжи в нашия век на съмнения хората, които не ме познават, ще бъдат подведени да проявят недоверие и да се усъмнят дори в моите действителни деяния. А това обижда и засяга дълбоко всеки кавалер, който държи на честта си.