Лас Смол
Лудетината (10)

Десета глава

Увлечени в любовната игра, Тим и Керол се боричкаха и се смееха щастливо. После изведнъж притихнаха. Лежаха, загледани един в друг. Дрезгав мрак изпълваше стаята.

— Ти си най-прелестната жена, която съм срещал — прошепна нежно той.

— С чиста съвест бих казала същото за теб! — отвърна Керол.

Тим я целуна по челото и попита:

— Къде е пастата за зъби?

— В шкафчето в банята.

— Логично… — Стана и се упъти към банята. — Да пусна ли котките?

— Неее. Имам нещо по-добро, което да ме топли!

След малко се разнесе шум от струите на душа.

Керол побърза да се присъедини към Тим, който беше очарован. Насапунисаха се взаимно и по телата им още имаше пяна, когато той хвана Керол за ръката и както бяха мокри, я заведе до леглото. В следващия миг я облада. После смениха влажните чаршафи и не след дълго вече спяха, прегърнати и усмихнати щастливо.

На следващата сутрин се събудиха късно. Чувстваха се бодри след здравия сън, жадни да се любят отново. Отдадоха се един на друг, без да бързат, спокойно, преливащи от нежност.

Денят предразполагаше към мързел. Керол направи две-три скици на новоизпечения блестящ писател. По някое време Тим се качи в квартирата си и написа писмото, което трябваше да придружи творбата. Върна се при Керол да й го прочете, преди да изпратят романа в издателството. Тя тъкмо правеше соса за спагетите, които смяташе да поднесе за обяд. Заряза готвенето, прочете писмото два-три пъти и го одобри изцяло.

Прибраха спагетите в хладилника, опаковаха ръкописа и го занесоха в пощенската станция. Решиха, че такова събитие не може да не се полее. Влязоха в малък бар и пиха за успеха, за предизвикателството, за любовта, за тях двамата и за всички влюбени…

После отидоха до езерото, купиха си хотдог и кока-кола. Разхождаха се из парка, хванати за ръце, и бъбреха за какво ли не. Привечер се върнаха в квартирата на Керол. Стоплиха спагетите, хапнаха набързо и уморени, легнаха да спят.

Когато се събудиха на сутринта, Тим измърмори:

— Виждам, че от страха ти няма и следа!

— Така е — кимна Керол със сериозен вид. — Да ти призная, боях се само първия път. Безпокоях се дали ще си подхождаме.

— Ужасна си! Мислиш само за секс!

— О, не ставаше ли дума тъкмо за това?

— Господи! Говорех за моята книга!

— Е, и? Цял живот ли трябва да треперя и да подскачам от страх само защото съм прочела книгата ти?

— Да!

— Добре. Ще се опитам — Керол се престори, че трепери, но май повече от страст, отколкото от ужас.

— Знаеш ли, че си ужасно ненаситна и похотлива?

— Никой не ми го е казвал! — възкликна възмутена тя.

— Добре, че се появих навреме, за да спася от пълно изтощение цял куп доблестни американци.

— Какъв герой! — Керол го изгледа насмешливо и понечи да го ритне, но Тим се отдръпна и тя изохка.

— Какво ти стана? — попита разтревожен той.

— Имам синина на бедрото! Последица е от снощната гимнастика.

— Сега ще се оправиш. Дай да го разтрия! — Тим старателно започна да разтрива удареното място. Керол мъркаше от удоволствие като котка и насърчен, той продължи разтривките нагоре…

След около час, подмамени от слънчевия септемврийски ден, излязоха да се разходят. Керол не забрави да вземе и скицника. Докато тя рисуваше, Тим се развличаше, като наблюдаваше минувачите и се мъчеше да отгатне по изражението им за какво разговарят или спорят.

След обед предстоеше поредната среща на „Вълчетата“ и двамата побързаха да се приберат вкъщи. Телевизионният коментатор съобщи тревожната новина, че един от играчите лекува контузия в коляното и вместо него ще играе нов питчър. За съжаление, участието на новия играч беше неуспешно и „Вълчетата“ загубиха. Тим и Керол решиха да подкрепят отбора на стадиона при следващата среща.

Дните летяха един след друг — спокойни и безметежни. Влюбените обичаха да скитат по улиците и парковете на Чикаго. Тим неизменно бе с Керол, когато тя решеше да рисува „от натура“. Сигурна, че никой няма да се осмели да я закача, когато е в компанията на Тим, Керол с удоволствие се завираше в най-долнопробни барове и кръчми — на лов за интересни тиражи. Веднъж направи много сполучлива скица на проститутка, която чакаше клиенти. Тим беше впечатлен от умелата рисунка, от необикновено точното внушение на настроението и не пропусна да похвали постижението й.

— При това главоломно разпространение на СПИН-а, подобен „занаят“ е истинско самоубийство — забеляза Керол.

— Керол, скъпа! Да знаеш само колко съм ти благодарен, че имаше доверие в мен, когато за първи път поисках да се любим! Всъщност едва ли бих могъл да мина за голям любовник, поне ако се съди по броя на жените, с които съм бил. Досега съм имал една-единствена сериозна връзка…

— Коя беше тази жена? — полюбопитства Керол.

— Не мисля, че това има някакво значение.

— Защо се разделихте?

— Не знам… Не мога да твърдя със сигурност, но ми се струва, че тя загуби интерес към мен, увлечена по друг.

— Глупачка! — възкликна Керол с категоричен тон.

— Липсваше й твоето чувство за хумор, което направо обожавам! Обожавам острото ти езиче! — призна Тим.

Керол се изплези. Тим премести поглед към стройното й тяло.

— Обожавам и съблазнителното ти задниче — продължи да изброява той усмихнат. — И закачливите ти маниери…

— Кажи, че съм сладурче! — настоя тя с престорено сладникав глас.

— Ти си ужасно хитра жена!

— Значи стигна до това заключение след цели пет месеца? — уж се нацупи Керол.

— Първите два, от които се правеше, че изобщо не ме забелязваш — върна й го Тим.

— Не мислиш ли, че напоследък наваксахме пропуснатото? — пошегува се тя.

— Казах ли вече, че обожавам и да спя в леглото ти?

— Да не си решил да се преместиш?

— Не съвсем. Засега смятам да запазя квартирата си. Може би ще се наложи да пиша друга книга, ако отхвърлят ръкописа.

— Глупости! Как ще го отхвърлят? Книгата ти е разкошна!

— Нали знаеш — издатели… Освен това си заслужава да напиша още една книга, само за да ме молиш да спя при теб, щом я прочетеш!

Керол избухна в неудържим смях. В погледа й се четеше възторг и обожание.

Времето течеше… Влюбените бяха неразделни, отдадени изцяло един на друг. Единственото, което помрачаваше донякъде безоблачното щастие на Тим, бе мисълта, че някой ден — не толкова далечен — Керол щеше да узнае истината. Писателското му въображение рисуваше картини — една от друга по-нелицеприятни: в първия момент Керол зяпва изумена и не може да повярва на ушите си, а после избухва, крещи, сипе тежки обвинения… Ала най-жесток от всичко е неизказаният укор за поруганото доверие. Как ще успее отново да го спечели, терзаеше се той все по-често.

През октомври обаче две събития изместиха на заден план тревогите му. Първото бе свързано с „Вълчетата“ — отборът се класира за Световното първенство по бейзбол. Второто беше изложбата в Художествения институт. След много емоции и нерви, в крайна сметка Керол представи акварелите, които бе избрала в началото. Самият факт, че бе поканена да участва в изложбата, означеше за нея твърде много. Когато обаче в пресата се появиха и няколко положителни оценки за творбите й, цялата сияеше от щастие!

Тим започна нова книга и прекарваше известно време пред компютъра в квартирата си. Обмисляше сюжета, нахвърляше образите на бъдещите си герои, опитваше да подреди хилядите си идеи в що-годе строен план.

Един ден — вече бе привършил предварителната подготовка и бе започнал първата глава, той се замисли за своите съседи и изведнъж му хрумна, че има нещо несъответстващо и нагласено в поведението им. Например абсолвентите, които живееха в мансардата. Връстници на Керол. Приятни мъже. Харесваха жените, а нито веднъж не я поканиха да излязат заедно. Да не говорим, че никой даже не направи опит да се сближи с нея! Това си беше, меко казано, неестествено…

Или Телма, актрисата… Тя беше горе-долу на възрастта на Фелисия. Керол й предложи да им гостува в Темпъл, за да я запознае с майка й. Тогава Телма изобщо не реагира, сякаш изобщо не чу поканата. Може би не считаше себе си за толкова добра артистка и се боеше да не се издаде, че познава Фелисия, ако се срещнат…

Тим продължи да разсъждава върху странните обстоятелства, свързани с живота на обитателите на тази къща, които го довеждаха до абсурдни заключения. Имаше усещането, че всички наематели играят някаква определена роля в хитро скроен сценарий от семейство Браун. На него също беше отредена съвсем конкретна, добре обмислена роля, която нямаше нищо общо със сигурността на Керол…

Тим намери сгоден случай да разпита наематели откога живеят в този дом. Оказа се, че всички се бяха преместили в края на пролетта — малко преди самата Керол да заживее тук. Това само засили неясните му подозрения…

Междувременно започнаха финалите на Световното първенство по бейзбол. Жребият бе определил първите три срещи на „Вълчетата“ да се състоят в Чикаго. Реди осигури билети и Тим и Керол, естествено, не можеха да пропуснат събитието на годината. Наред с останалите възторжените запалянковци крещяха до прегракване, окуражавайки отбора. „Вълчетата“ спечелиха и трите срещи. Оставаха им още три, които щяха да решат съдбата на титлата. За съжаление, чикагският отбор трябваше да воюва за нея на противников терен. Тим предложи да се присъединят към групата на най-ревностните запалянковци, които щяха да придружат „Вълчетата“ до мястото на срещите с противника.

— Няма да мога — отказа Керол. — Ангажирала съм трима души да ми позират. Освен това знаеш, че съм канена и в телевизионното предаване за изложбата. Не смятам да изпускам подобен шанс!

— Веднага си личи, че не си коренячка от Чикаго!

— Отлично знаеш, че съм от Охайо!

— Знам, разбира се! Имах предвид „Вълчетата“. Един истински запалянко не би ги изоставил в такъв критичен момент! — В гласа му се прокраднаха нотки на искрено възмущение.

— Говориш така, като че ли върша престъпление!

— Почти, бих казал! — отвърна строго Тим. — Още много вода ще изтече, докато извоюваш правото да се наричаш привърженик на „Вълчетата“!

— Не е ли достатъчно, че кисна по стадионите и преграквам от викане за отбора? — попита съвсем сериозно Керол.

— Това е само началото! Предполагам, че за един страничен човек е трудно да вникне в същността на нещата. За себе си бих казал, че съм привърженик по наследство — баща ми и баба бяха заклети запалянковци!

— Не знаех, че се предава генетично…

— Познавах едно момче. Направи опит да се пребоядиса. Не успя! — Зареял поглед през прозореца, Тим поклати замислено глава.

— Оказва се, че човек не знае толкова много неща! Питам се дали някога ще ги науча…

— Ще се постарая да ти помогна. От теб се иска само да ме слушаш! — С наставнически тон изрече Тим.

— Ужасно съм ти благодарна! — подхвърли насмешливо Керол.

В крайна сметка той се примири с мисълта, че ще гледа решителните срещи на „Вълчетата“ по телевизията. Отборът загуби първите две, но третата спечели, а с нея — и Купата на шампионите.

Близо седмица Чикаго празнуваше победата. Посрещнаха играчите като герои. Имаше парад и многохилядни ликуващи тълпи приветстваха възторжено шампионите.

Полека-лека животът възстанови нормалния си ритъм. Реди и Меган се ожениха и се преместиха в Кълъмбъс, Охайо, където Реди бе решил да следва специалност „Атлетика“ в местния университет.

След сватбата, която отпразнуваха в чифлика, Тим и Керол се върнаха в Чикаго.

— А ние кога ще се оженим? — попита той направо.

— Знаеш ли, последните две Коледи в семейството ни имаше сватби. Нямам нищо против да продължим традицията! Какво ще кажеш?

— Ще бъде голяма чест за мен! — изрече Тим с тържествен глас, но пак се сети, че неминуемо ще се наложи да разкрие истината и почувства как косата му се изправя от ужас.

Той продължи да подпитва съседите си и установи, че Солти плаща наема на всички. Съмненията, че в сценария на семейство Браун му е отредена ролята на съпруг на дъщеря им, се превърнаха в абсолютна увереност. Солти и Фелисия съвсем точно са предвидили, че двама млади, чието запознанство и съжителство бяха тъй ловко режисирани, ще се влюбят и вероятно ще помислят за женитба…

Бе длъжен да разкрие пред Керол истината за начина, по който ги бяха манипулирали, реши Тим след дълги колебания. Иначе просто нямаше да бъде честно!

Два-три дни след тези мъчителни терзания, телефонът в квартирата на Тим иззвъня. Обаждаха се от нюйоркското издателство. Мъжът започна направо:

— Харесахме книгата ви. Имате ли импресарио? Уточниха подробностите по договора.

Тим беше на седмото небе от щастие. Остави слушалката и хукна при Керол. Нахълта като хала, но тя дори не се обърна, погълната от новата картина, която бе започнала преди малко. Тим застана до нея и търпеливо зачака.

— Изглеждаш някак… различен днес — забеляза тя, когато най-сетне откъсна поглед от платното.

— Аз съм автор! — съобщи той с тържествено.

— Знам… — разсеяно подхвърли тя.

— Продадох книгата си!

Керол остави четката и бавно се обърна към него. Лицето й сияеше от щастие. Още миг остана неподвижна, сякаш се опитваше да асимилира изумителната новина, после се хвърли на врата на Тим и го обсипа с целувки.

— Страхотно! Невероятно! Знаех си, че ще успееш! — подскачаше възбудено край него Керол.

Събитието трябваше да се полее с шампанско. Отидоха в ресторант, вечеряха, пиха чудесно бяло вино. Усмихнати щастливо, бъбреха и спореха, шегуваха се и размишляваха за бъдещето. Най-сетне Тим събра кураж и й разказа цялата истина за появяването си в къщата. За негова огромна изненада Керол прие нещата съвсем спокойно.

— Май не си особено впечатлена — отбеляза той, като се взираше в очите й.

— Да ти призная, от самото начало подозирах подобно нещо — отвърна тя без капка колебание.

— Господи! Защо тогава не ми каза?

— Мама ми беше споменала за смъртта на Сами Болт. Когато се запознахме, бях сигурна, че си негов син. Защо, мислиш, цели два месеца се стараех да те отбягвам? Освен това знам и предисторията на сватбите на Боб и Крей…

— Пак ли беше нагласено? А те не се ли усетиха?

— Усетиха се, но вече бе твърде късно — пошегува се Керол. — Както и в нашия случай.

— Да не би да съжаляваш? Мислиш ли, че ще бъдеш щастлива с мен?

— Господи, Тим! Ще бъда най-щастливата жена на света!

— Струва ми се, че двамата с теб си подхождаме идеално. Ще балансирам някои черти на невъздържания ти характер…

— Да балансираш ли? Та аз съм жена!

— Точно затова! Аз пък съм мъжът.

— При тези обстоятелства, и аз бих могла да служа за баланс по отношение на теб!

— Съгласен съм! — Тим се взря в очите й с безпределна нежност и любов. — Керол, любима! Искам да ти кажа, че те обичам много! Влюбих се в теб в деня, в който те видях за първи път! И макар да подозирах, че баща ти е нагласил нещата и ни е заложил капан, неговите хитрини нямат отношение към чувствата ми! Уверявам те в това!

— Само да знаеш още какви капани те очакват!

— Звучи като заплаха! Госпожице Браун, шокиран съм!

— Тъкмо това беше целта! — отвърна с весел смях тя и го целуна…