Лас Смол
Лудетината (5)

Пета глава

Междувременно на долния етаж Керол търпеливо изчакваше странната двойка да си тръгне. Оказа се обаче, че са дошли да купят картини, а не да си убият времето в този отвратителен дъждовен ден. Взеха два акварела, и то онези с Реди!

Колкото и неправдоподобно да звучеше, че спортната тема би заинтересувала подобен тип хора, всъщност съвсем не бе така. По трибуните на стадиона имаше различни хора. Най-големите запалянковци сред тях май никога не се занимаваха със спорт дори за удоволствие, ако се съдеше по външността им.

Керол изпрати двойката до вратата. На сбогуване ги покани непременно да я посетят отново. Успешната продажба не можа обаче да оправи лошото й настроение. Недосетливостта на Тим я бе вбесила! Пределно ясно му подсказа с поглед, че й се иска да я целуне, а той, глупакът, хукна да се къпе! Понякога мъжете ставаха непоносимо глупави в подобни ситуации!

Тя седна и цял следобед рисува картини на ужаса. Всички акварели представляваха някакво ужасяващо тресавище, от което се опитваше да избяга русокоса девойка, наобиколена от чудовища. Кой знае защо, те приличаха на Тимоти Болт — мъжът, който предпочете да офейка в толкова критичен момент от живота й!

Мъжете са безчувствени и тъпи, лишени от способността да възприемат деликатните послания на нежния пол, реши тя. Ето, например, Тим… Даде му възможност да я целуне и да заличи следите от целувката на Реди. Каза на Тим пределно ясно, че е разочарована от целувката на спортиста и че нищо особено не се е случило. Небето изобщо не помръдна, камо ли да се сгромоляса! Е, какво още искаше този безчувствен тип? Дори го погледна с премрежени очи! А той какво? Трябвало да се изкъпе…

Мъже!

Със стиснати устни и намръщено чело, добави още няколко щриха върху муцуната на грозното чудовище, което се надигаше от блатото, и то заприлича съвсем на Тим. После остави настрана листовете и включи телевизора. Попадна в паузата на някакъв бейзболен мач. Двама „умници“ разговаряха за бейзболни топки и как се хвърляли. Показваха нагледно как питчърът хваща топката с пръсти и как трябва да се нагласят пръстите по еди-кой си шев на топката за еди-кой си вид хвърляне…

Съжали ужасно, че не включи телевизора по-рано. Можеше да запише нагледната лекция и да изпрати касетата на малчуганите в Темпъл. Щяха да пощуреят от възторг. След рекламите и коментара за времето, двамата мъже продължиха да говорят за бейзбола, този път за бухалките. Правят се от ясен, обясниха те, като наблегнаха изрично върху значението на строежа на дървесината за здравината им. Накрая заявиха, че е трудно да се намери подходящо парче ясен за бухалка.

Някой почука на врата. Съвсем лекичко. Керол беше сигурна, че това е Тим. Естествено, не скочи веднага и не се втурна да отвори, както много й се искаше. С бавни стъпки стигна до вратата, натисна дръжката и, вирнала гордо глава, изрече с убийствена студенина:

— Да?

Беше Меган, която тъкмо се канеше да си тръгне.

— О, здравей! — приветства я Керол. — Заповядай! Как се вмъкна в къщата?

— Срещнах Телма на вратата. Излизаше и ме пусна да вляза.

— Добре, че дойде! Имам нужда от компания.

— Ъъъ… Да нямаш работа?

— Не. Влизай.

— Тук ли е… Реди?

— Не. Мачът свърши ли?

— Да.

Керол събра бързо току-що завършените акварели и ги постави върху шкафа да изсъхнат. Не гореше от желание да излага картините на показ.

— Съжалявам, май прекъснах работата ти… — Приятелката й изглеждаше тъжна и отчаяна.

— Няма такова нещо. Тъкмо бях привършила — успокои я Керол. — Нещо не си в настроение… Какво ти става?

— Нищо… — смотолеви Меган и се втренчи в пода.

— Не на мен тия! От известно време нещо те измъчва. Още в Лос Анжелис сякаш не беше на себе си. Какво не е наред?

— Ох! — въздъхна тежко Меган. — Заради…

Звънецът прекъсна думите й. Керол вдигна слушалката на домофона.

— Кой е?

— Здравей! Реди е. Може ли да се кача?

Керол за малко да каже „не“. След кратко колебание обаче натисна неохотно копчето и рече:

— Качвай се.

Изведнъж Меган стана неспокойна и Керол се опита да я успокои:

— Ще поговорим после. Виждам, че наистина нещо те измъчва. Може би ще ти помогна. Ще се постарая да отпратя бързо Реди.

— О, не…

— Не можех да го върна в такъв отвратителен ден — заоправдава се Керол. — Нищо де, всичко ще се оправи!

— Май… трябва да си тръгвам… — заекна Меган.

— Глупости! Какво говориш?

Керол отвори вратата и поздрави любезно Реди. Той влезе и се засмя, когато забеляза Меган.

— Здравей! Така си и помислих, че си тук!

— Да… — Меган се взираше в Реди с блуждаещ поглед.

— Минах край вас, но беше излязла — продължи Реди. — Бях готов да се обзаложа със себе си на десет цента, че си тук! И… ето че е така — добави той сияещ, сякаш току-що бе спечелил милион от тото.

— Да… — пророни Меган с меланхоличен глас.

Керол стоеше до вратата и слушаше странния диалог. Тъкмо се канеше да затвори, когато цъфна Тим. Погледна я крадешком, като очевидно искаше да провери сърдита ли е още, и се вмъкна без покана. Не беше сигурен дали съседката няма да затръшне вратата под носа му.

— Здравей! Видях колата ти отпред — обърна се той към Реди.

— Здравей! — приветства го сърдечно спортистът. — Как върви книгата? Напредва ли?

Тим измънка нещо и седна на дивана. От спалнята се измъкна Феликс, следван от Фоби. Последен на опашката пристъпяше Карузо. Трите котки се разположиха по средата на стаята. Приличаха на малка група възрастни, които мълчаливо спорят. Клатеха глави и махаха забавно с опашки.

Реди клекна и потупа Феликс по гърба, както стопанинът потупва куче.

— Момичета, имате ли някакви планове за следобед? Какво ще кажете за едно кино? — предложи той.

— Къде да отидем? — попита Тим.

— Никъде. Ще си направим кино тук! — с широка усмивка обяви Реди и извади от джоба си касета с филма „Бул Дърхам“. Изборът му не изненада никого.

Не са много филмите, които човек би издържал да гледа повече от три пъти. За щастие, „Бул Дърхам“ се гледаше с удоволствие дори на десетия път.

Тим веднага пое ролята на домакин. Не беше трудно, защото познаваше добре квартирата на Керол. Всъщност целта му беше да покаже на Реди колко „вътрешен“ е тук. Като истински детектив през цялото време наблюдаваше с ъгълчето на окото си реакцията на Керол.

Можеше ли човек да разбере жените?

Не долавяше враждебност в държанието й. Може би известна сдържаност? Дори му се стори, че е преднамерено любезна — имаше нещо прекалено в хладната вежливост, с която се обръщаше към него. Той възприе това като добър знак. Поне не беше безразлична…

Реди се държеше изключително внимателно с Меган. Сякаш имаше пред себе си вързано вълче и се опитваше да го опитоми с търпение и добродушие.

Керол ги наблюдаваше развеселена. Реди изобщо не я интересуваше, а Меган не знаеше това и се държеше предпазливо. Дали пък не се заблуждаваше за интереса на приятелката й към стопера, зададе си въпроса Керол и го погледна с любопитство.

Беше чудесно да рисува Реди. Съвършен атлет! Разбира се, и много приятен като човек. Привличаше я, но само като модел, достоен за четка на един художник. Нищо повече!

Тим наблюдаваше Керол изпод вежди. Не му убягна разнеженият й поглед, насочен към съперника. Сърцето му се сви от мъка. Реди увещаваше Меган да опита виното, което бе донесъл. Свела очи, тя се мъчеше да изглежда безразлична, ала Тим беше наясно, че е хлътнала безнадеждно. Разбра го още в Лос Анжелис, когато я видя да го целува на сбогуване.

Уви, това не решаваше въпроса. В отношенията си с Керол не бе напреднал и на йота. Тя също беше влюбена в Реди! Единственото, което му оставаше, бе да помогне на възлюбената си… Влюбена в друг… Тим направи своя избор и усети, че сърцето му ще се пръсне от мъка. Но мъката бе нищо! Обичаше Керол и искаше да е щастлива. Погледна крадешком съперника си и си даде сметка, че Реди никога не би могъл да оцени по достойнство Керол. Трябваше да поговори сериозно с него. Та тя беше бижу, скъпоценен камък! И онзи, който се радваше на любовта й, бе длъжен да се съобразява с това!

Филмът свърши и Керол поднесе лека вечеря. Реди беше в отлично настроение, Тим седеше вкиснат, Керол изглеждаше ядосана, а Меган — тъжна.

— Имам една идея! — обади се по едно време Реди. — Какво ще кажете утре да прескочим до чифлика, за да върнем Феликс? Обещавам ви, че ще изкараме страхотно! — Целият сияеше, сякаш току-що бе предложил невероятно изгодна сделка.

Керол отвори уста да отклони поканата, но Меган я изпревари:

— Ако Керол иска, и аз ще дойда!

Керол се почувства хваната на тясно. Очевидно приятелката й гореше от нетърпение да се запознае със семейството на спортиста. Така би могла да прецени увлечението си и от тази гледна точка. Дявол да го вземе, налагаше се да отиде, изруга наум Керол.

— Защо не пътувате само двамата? — неочаквано изтърси Тим. — Не смятам, че сме ви притрябвали с Меган…

Меган пребледня така, сякаш след миг щеше да припадне. Загледан в нея, Тим пропусна да забележи странното раздразнение, което се четеше в очите на Керол. Само Реди остана невъзмутим.

— Отиваме всички! — съобщи той оживено.

— Всички отиваме! — процеди през зъби Керол и хвърли унищожителен поглед към Тим. Присвил очи, той явно напрягаше ума си да разгадае смисъла на отговора й.

— Знаете ли какво предлагам? — обади се след малко Тим. — Ще се сменяме на волана, така че всеки от нас да кара не повече от половин час. Момичета, нали имате шофьорски книжки?

Меган и Керол кимнаха…

 

 

Сутринта на следващия ден потеглиха. Както можеше да се очаква, пръв зад волана седна Тим. След половин час дойде редът на Меган. Оказа се, че е много слаба като шофьор. Тим и Керол надигнаха вой.

— Предпочитам да продължа пеша! — рече насмешливо Тим, а Керол, за да не остане по-назад, добави:

— За бога, Меган, в училище не караше така!

— Не съм свикнала с такива коли — заоправдава се Меган.

Реди пък подхвърли:

— Че какво толкова не харесвате на шофирането й?

В крайна сметка я лишиха от правото да кара.

Мястото й зае Реди, а Меган са настани до него. Без друго мъжете се оплакваха, че на задната седалка било много тясно. Затворен в кошницата на Фоби, Феликс понасяше пътуването търпеливо. Тим пък се бе притиснал към вратата, за да направи достатъчно място на Керол.

— Къде е Темпъл? — попита той след малко.

— В Охайо, недалеч от Кливланд — обясни Керол.

— Никога не съм ходил там.

— Много е красиво.

— Кога възнамеряваш да гостуваш на родителите си?

— Сигурно за Деня на благодарността.

Тим мълча известно време, после каза:

— Сигурно е чудесно да имаш такова голямо семейство…

— Защо, ти нямаш ли семейство?

— Не. Майка ми почина, когато бях много малък, а баща ми — преди две години. Раните от Корейската война го измъчваха до последния му час.

— В армията ли служеше?

— Не, във флота… — прехапа устни. Едва не се изпусна, че баща му и Солти бяха служили на един и същ военен кораб!

На предните седалки Меган и Реди бъбреха оживено и от време на време избухваха в смях. Поизкривени от неудобното седене, Тим и Керол продължаваха да разговарят. Той бе щастлив, че има оправдание да я докосва, уж без да иска, да се взира в устните и в очите й, да усеща топлия й дъх.

Най-сетне пристигнаха пред портала на чифлика Фартингтън и свиха по алеята към къщата. Керол запротестира, че не са я оставили да кара. Реди спря колата и предложи да продължат пеша. Всички приеха с готовност и бързо се измъкнаха от колата, като разкършваха снаги. Керол опита да разтрие раменете си. На Тим му се прииска много да й помогне, ала в последния момент се въздържа.

Феликс беше пуснат от кошницата. Той също се протегна, почисти козината си и с гордо вдигната глава се отправи към плевника.

Родителите на Реди умираха от любопитство да се запознаят с гостите. Тактично се опитваха да разберат коя от двете жени е станала причина за ненадейното гостуване. Знаеха, че Феликс е бил у Керол, ала сега синът им се въртеше повече около Меган и оживено й обясняваше коя постройка за какво служи.

Останалите роднини явно бяха известени и вече ги очакваха в къщата. Всички бяха големи веселяци и се държаха безкрайно мило и любезно.

Майката на Реди бе отрупала трапезата с вкуснотии и гостите преядоха. Фартингтънови се смяха много на приключенията на Феликс в големия град.

Времето минаваше, а роднините на Реди все още не бяха наясно към коя от двете приятелки клонят симпатиите на Реди. Това, че Тим е хлътнал по Керол, беше повече от очевидно. Ако обаче и Реди я харесваше, имаше ли шансове, питаха се роднините с известна тревога. Затова изглежда решиха да натоварят един възрастен чичо с деликатната задача да изясни нещата. Той приближи до Тим и направо го запита по коя си пада Реди.

— По Керол — отвърна мрачно Тим.

— Е, тогава би следвало да се оттеглиш — без много заобикалки го посъветва чичото.

— Оттеглих се — съвсем сериозно каза Тим.

— Ако на това му викаш „оттегляне“, какво ли щеше да е, ако я ухажваше! — възкликна възрастният мъж.

— Тя е влюбена в Реди…

— Ти си голям глупак! — рече намръщен чичото.

Тим изтълкува думите му като упрек, че се е отказал „без бой“, и закима в знак на съгласие.

Дойде време да се връщат в Чикаго. Благодариха за чудесното гостоприемство и се приготвиха за път. Отвориха вратите на колата и, втрещени, видяха Феликс на задната седалка.

— Божичко! Какви ли още чудеса ще видя, докато съм жив! — зацъка с език един от роднините. — Котка да се качи сама… в кола!

— Защо ли се е наместил в колата? — попита друг роднина.

— Заради Фоби! — обясни Керол.

— Че той си има тук цял харем. За какво му е потрябвала някаква си градска котка?

Керол сви рамене и рече неопределено:

— Какво да се прави, различни същества — различни вкусове…

Тим погледна Реди, който се усмихваше блажено на Меган. Затвори очи и си представи мъката, която разкъсваше душата на Керол в този миг. Навярно вече се досещаше, че Реди съвсем определено и недвусмислено ухажва Меган. Горката Керол, колко страдаше! Сигурно това бе причината да приеме с такава неохота поканата на Реди да гостуват в чифлика. Предчувствала е, че ще стане свидетел на влюбените погледи, които Реди хвърляше на Меган. Господи, защо не можеше поне малко да я утеши!

Смръщил замислено чело, той продължи да философства по въпроса наум. Странни същества са влюбените мъже! Ето например Феликс… По-рано с триста мъки го бяха принудили да се качи в колата, за да го доведат в Чикаго, а сега съвсем сам се бе настанил на задната седалка. Заради Фоби!

Друг пример — той самият! Бавно вехнеше от мъка, че любимата жена е влюбена в друг, и страдаше, че този друг не й обръща внимание…

Горката Керол!

Тя седна зад волана. Един от чичовците заприказва Тим, а в това време Реди се шмугна на задната седалка до Меган. Чичото се изкикоти. Чак тогава Тим го позна. Беше роднината на Реди, който му каза в очите, че е голям глупак. В какъв смисъл? Тим се сбогува и седна до Керол. Някой от наобиколилите колата каза нещо смешно и тя избухна в смях. Тим я наблюдаваше с премрежен поглед. Беше толкова хубава! И мила! И умна! И талантлива! И съблазнителна…

— Готов ли си? — усмихна му се тя.

— Да, разбира се! — отвърна той решително. Нямаше значение за какво точно трябваше да е готов.

— Ще карам до Чикаго! — предупреди го тя.

— Чудесно! Имаш ли поне шофьорска книжка?

— Разбира се!

— Тогава затегни коланите! Излитаме!

Сред всеобщата гълчава на изпращачите Керол завъртя ключа, натисна газта и фантастичната кола се стрелна по алеята. Феликс бе настанен отново в кошницата и упорито ближеше козината си. Очевидно държеше да заличи миризмата на чужди котки преди срещата с Фоби.

След малко излязоха на магистралата. В този час на деня движението не бе натоварено и пътят беше идеален за шофиране.

Никой от останалите в колата не изяви желание да кара. Реди и Меган си шушнеха и се кикотеха на задната седалка. Протегнал ръце върху облегалката, Тим наблюдаваше Керол с крайчето на окото си. Бе достатъчно съвсем леко движение на пръстите му, за да я докосне.

Спряха при една бензиностанция да заредят. Продължиха за Чикаго, без да разменят местата си — Реди и Меган, сгушени отзад, а Тим — на предната седалка до Керол.

Уличният трафик ги забави малко, но все пак точно след два часа колата спря пред къщата на Керол и Тим.

— Пристигнахме ли вече? — попита изненадан Реди, сякаш беше дремал из целия път.

— Боже мой! С каква скорост караше? — обади се и Меган.

— Не повече от шестдесет километра в час — отвърна Керол.

— Нима? — измърмори Меган колкото да каже нещо. Двамата с Реди се спогледаха и се разсмяха.

Тим изскърца със зъби заради Керол. Нима беше толкова заслепена, та не забелязваше какво става отзад?

— Прибрахте ли всичко? — нетърпеливо попита Реди. — Казвам ви „чао“. Ще изпратя Меган до тях.

— Аз съм с кола… — от немай-къде измънка Меган.

— Нищо, ще карам след теб! Страх ме да се прибираш сама толкова късно — веднага предложи услугите си Реди. — Ще те видя ли утре на стадиона, Меган? — попита той.

— Непременно! — Гласът й преливаше от нежност.

— И аз ще дойда с теб — съвсем спокойно заяви Керол.

— И аз… — каза Тим след кратко колебание. Чувстваше се длъжен да е до Керол, когато тя най-после прозре истината, че Реди е влюбен в Меган. Навярно нямаше да сбърка, ако опиташе да я подготви още отсега…

Меган потегли бавно, а колата на Реди я последва отблизо… Феликс, който бе пуснат от кошницата и се търкаше в краката на Керол, я погледна нетърпеливо и изви едно проточено „Мяууу“. След секунда на прозореца цъфна Фоби, която приветства обожателя си с кратко неспокойно „мяу“.

— Да влизаме. — Тим хвана Керол за ръката.

— Каква прекрасна вечер! — промълви унесено Керол. — Виж облаците!

— Пак ще вали — безстрастно регистрира факта Тим. Извади ключа от джоба си и го пъхна в ключалката.

— Изобщо не ми се спи! Иска ми се да се поразходя из квартала…

— Ще те придружа — с готовност каза Тим. — Само да отворя на Феликс.

— Ако искам вратата ми да остане цяла, трябва да го пуснем при Фоби — засмя се Керол. Наведе се, помилва котарака по гърба и добави: — Ако си добро момче, обещавам да не й казвам колко време се бави в плевника!

Тим отключи входната врата. Феликс профуча като стрела край него и с два-три скока се озова пред апартамента. Керол отключи и котаракът влезе. Той застана насред стаята и застина. От перваза на прозореца Фоби го гледаше напрегнато. После скочи на пода и като извиваше грациозно тяло, приближи на метър и седна на задни лапи.

— Май трябва да се поразходим, ако не искаме да се почувстваме неудобно — предложи Тим.

— Не си ли чувал за птиченцата и пчеличките? — подхвърли Керол.

— Да, разбира се — отвърна той, но си помисли, че репликата е доста дръзка за една жена, която преди малко е била зарязана от възлюбения си. А като капак на всичко го канеше да се разхождат заедно! Хрумна му, че Керол доста ясно осъзнава онова, което става между Меган и Реди. Дали пък нямаше да се опита да го съблазни, за да отмъсти за поруганата си любов? Тим би приел с готовност отмъщението!

Излязоха навън и тръгнаха по тротоара. Не бяха подминали втората пресечка, когато двама младежи ги нападнаха в гръб. Тим се развихри като Супермен. За секунди залепи единия нападател за стената, а другия просна посочи върху плочите. После ги заплаши със страшен глас, че ако мръднат, лошо им се пише. След малко се разнесе сирената на патрулната кола.

— Тези ни нападнаха! Слава богу, че дойдохте! — завайкаха се един през друг младежите. — Спасихте ни живота!

— Хей, Джими, май отдавна не си бил на топло! — подхвърли единият полицай на стария си познайник. — Да не си се затъжил за приятелчетата си в кауша?

Вторият полицай позна Тим и го приветства бодро:

— Болт, здрасти! Как си? Липсваш ни, човече! Отдавна не съм те виждал в участъка. Сам ли нокаутира приятелчетата? Ясно, искал си да се изфукаш пред дамата! Май и тя ти е помогнала, а?

— Никой не ми е помагал! Това първо. И второ, вие, господа пазители на реда, къде се бавихте, та идвате чак сега?

В това време няколко души бяха наизлезли от съседните къщи и не пропуснаха възможността да скастрят полицаите, които пък се защитаваха с шеговити реплики.

Керол трябваше да се яви в полицейския участък, за да даде показания. Тим я откара с колата си. Колегите му в участъка продължиха с не особено деликатните си шегички и задевки. Когато най-сетне приключиха и тръгнаха към къщи, Керол каза:

— Колегите ти те харесват.

— Даа… — Тим се чудеше дали това я изненадва.

— Стана много късно.

— Даа — повтори той, но този път в тона му се долавяше съжаление.

— Постъпи ужасно глупаво, като се хвърли да се биеш срещу двама нападатели. Идеше ми да се разкрещя и да се намеся в боя! Не беше честно — двама срещу един!

— Никога не се намесвай! Ще си изпатиш лошо! — предупреди я Тим.

— Имам свидетелство по джудо! — не без гордост заяви Керол, като наблягаше на всяка дума.

— Много ще ти помогне, няма що!

— Не забелязваш ли, че се държиш враждебно? — нацупи се тя.

— Внимавай!

— Защо?

— За да не ти покажа какво се случва на дръзките жени!

— Не мога да повярвам на ушите си! Такъв джентълмен! Или да кажем прилично копие на джентълмен… Да, точно така! И…

— Прилично… копие ли? — Тим недоумяваше.

— Исках да кажа, че можеш да минеш за джентълмен — поясни Керол. — Всъщност не вярвам, че си „цивилизован“ мъж — продължи да се заяжда тя.

— Достатъчно!

— За какво?

— За всичко!

Керол го погледна изпод вежди. Продължиха мълчаливо, докато стигнаха пред къщата. Тим заобиколи край нея към местата за паркиране. Влезе на заден ход и заповяда:

— Почакай!

Слезе от колата, заключи вратата, огледа се внимателно наоколо и чак тогава отвори вратата на Керол, подавайки й ръка. Керол съвсем не се нуждаеше от помощ, ала се почувства поласкана от галантния жест. Изправи се до Тим и му се усмихна. Ненадейно той я привлече към себе си и я целуна.

Действително я целуна! Така, както трябваше да стори в онази дъждовна утрин — съвсем спонтанно…

Треперещ от вълнение, той притискаше до себе си скъпоценното тяло, щастлив, че всичко е наред. Искаше само да бъде до нея — и сега, и после, когато тя заспеше, за да я пази и бди над нея…