Дейвид Морел
Първа кръв (53)

22

Вцепенението беше достигнало до раменете на Рамбо, до пъпа му и той сякаш държеше револвера с две дървени чуканчета. Очертанията на Тийзъл долу се разтроиха, очите му светнаха, прицели се и разбра, че няма да има друг начин. Никакво безметежно плъзгане в нищото. Никакъв запален фитил, никакво самоунищожение. Оставаше единственият правилен път — в последно единоборство да се опита да убие Тийзъл. Очите и ръцете му не му се подчиняваха и той разбра, че едва ли ще го улучи. Но беше длъжен да опита. Ако пропуснеше, Тийзъл щеше да види блясъка от изстрела и да стреля натам. И тогава поне ще умра, след като сам опитал, помисли си той. Мъчеше се да натисне спусъка, прицелен в средния образ на Тийзъл. Цевта трепереше — така никога нямаше да го улучи. Но не можеше само да отбие номера. Трябваше да направи всичко възможно. Заповяда на пръста си да натисне спусъка, но пръстът му не се подчини и, докато се съсредоточаваше в натискането, револверът гръмна от само себе си. Какъв си некадърник. Той се изруга. Беше се надявал на истинско единоборство, а сега куршумът на Тийзъл щеше да го прониже, без да го е заслужил. Зачака. Трябваше да е дошъл вече. Примижа, за да вижда по-ясно и видя Тийзъл, проснат в един храст в подножието на могилата. Господи, беше го улучил. Господи, направи го без да иска, а вцепенението вече дотолкова го беше обзело, че никога вече нямаше да може да запали фитила. Какъв жалък край… Грозен и жалък. После смъртта го грабна, но не беше онзи вцепеняващ сън, черен и бездънен, който беше очаквал. По-скоро приличаше на онова, което беше очаквал от динамита. Само че идваше от главата му, а не от стомаха, не можа да разбере защо ставаше така и се изплаши. После, понеже единствено това му оставаше, той се отпусна, понесе се с него, експлодира през задната страна на главата си, катапултира в небето, между милиарди дъги, завинаги ослепителни и блестящи напред в пространството и си помисли, че ако продължи да се носи така, сигурно в края на краищата ще излезе, че е грешил и че ще види Бога.