Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Just Imagine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 184 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2012)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от Еми

Глава 4

— Искате да ми кажете, че няма никой в цялата община, който да се съгласи да поеме настойничеството над мис Уестън? Дори и ако платя всички разходи? — попита Кейн, изучавайки преподобния Роулинс Еймъс Когдел от Ръдърфорд, Южна Каролина, който от своя страна също го оглеждаше.

— Трябва да разберете, мистър Кейн. Всички ние познаваме Катрин Луиз, много преди вас.

Роулинс Когдел се молеше на Бог да му прости удовлетворението, което изпитваше, поставяйки прът в колелото на този янки. Героят от „Мисионари Ридж“ в действие! Обидно му беше, че е принуден да разговаря с този човек. Но какво можеше да направи? В днешно време сините униформи на окупационните войски бяха навсякъде, и дори божият служител трябваше да внимава да не ги обиди.

На вратата се появи съпругата на свещеника — Мери — с чиния, в която имаше четири малки сандвича, намазани отгоре с тънък слой ягодов конфитюр.

— Да не ви прекъсвам?

— Не, не. Ела, мила моя. Мистър Кейн, моята съпруга ви е донесла специална почерпка. Жена ми е известна с ягодовия си конфитюр.

Конфитюрът бе от дъното на последния буркан, който Мери бе направила преди две години, когато все още имаше захар, а хлябът бе отрязан от самуна, който трябваше да ядат до края на седмицата. И все пак Роулинс бе доволен, че има какво да предложи на госта си. Той по-скоро би гладувал, отколкото да позволи на този човек да разбере колко бедни бяха всички.

— За мен не, мила моя. Няма да си развалям апетита. Заповядайте, мистър Кейн, вземете си два.

Кейн, въпреки мнението на преподобния Когдел, не беше глупав и веднага съобрази каква жертва правят, за да му поднесат тази почерпка в нащърбената порцеланова чиния със синя украса в китайски стил. Той взе един сандвич, който никак не желаеше и направи необходимите комплименти. По дяволите всички южняци! Шестстотин хиляди души бяха загинали заради непреклонната си гордост.

Кейн считаше, че гордостта им бе продукт на робовладелската система. Плантаторите бяха живели в своите владения подобно на всемогъщи крале и притежаваха пълна и безгранична власт над своите роби. И осъзнаването на това бе породила тяхната ужасна самоувереност. Считаха, че са всесилни и поражението не бе променило почти нищо в тях. Южняшкото семейство можеше да гладува, но щеше да предложи дори и на презрения си гост чай и сандвичи.

Преподобният Когдел покани жена си.

— Заповядай, седни, мила моя. Може би ще съумееш да ни помогнеш. Мистър Кейн има някои затруднения.

Тя направи това, което съпруга й поиска от нея — изслуша го, докато подробно описваше връзката между Кейн и Розмари Уестън, и как техният гост желае да прехвърли настойничеството си върху Кит на някой друг. Когато накрая свещеникът свърши, Мери поклати глава.

— Страхувам се, че това, което искате, е невъзможно, мистър Кейн. Има много семейства, които биха били много щастливи да вземат Катрин Луиз в детските й години. Но вече е твърде късно за това. Мили боже, та тя е на осемнадесет!

— Като че ли е престаряла — сухо отбеляза Кейн.

— Стандартите на поведение в Южна Каролина се различават от тези на север — меко обясни жената. — Момичетата от добрите семейства още от раждането си се възпитават в установените традиции, характерни за южняшките дами. Но Катрин Луиз не само че никога не показа склонност да следва тези традиции, а на всеослушание се присмиваше над тях. Семействата от нашата общност ще бъдат притеснени от влиянието, което Катрин би оказала на дъщерите им.

Кейн почувства жалост към Кит. Не й е било лесно да расте с мащеха, която я мрази, баща, който я пренебрегва и общност, която не я одобрява.

— Нима в този град няма някой, който да изпитва поне малко привързаност към нея?

Малките ръце на Мери запърхаха във въздуха.

— Милостиви боже, мистър Кейн, вие ме разбрахте неправилно! Всички ние много я обичаме. Катрин Луиз е щедро и добро създание. Благодарение на ловните й умения на масите на най-бедните семейства има храна, освен това счита за свой дълг да ободрява падналите духом. Но това не променя факта, че поведението й надхвърля всички граници на общоприетите норми.

Кейн отдавна играеше покер, за да разбере кога е претърпял поражение. Уилард Ритер му бе дал представителни писма за четири ръдърфордски семейства, но те всички отхвърлиха предложението му. Той дояде проклетия сандвич и си тръгна.

 

 

Докато яздеше обратно към „Райзън Глори“ на кокалестата кобила, която бе наел от една конюшня в Чарлстън, Байрън бе принуден да признае пред себе си неприятната истина: дали му харесва или не, оставаше с Кит.

Пред погледа му изникна къщата на плантацията. Тя бе красива двуетажна сграда, построена от тухли и измазана отвън. Извисяваше се в края на входната алея, обрасла цялата в бурени. Въпреки запуснатия вид, олющената боя и счупените капаци, си оставаше стабилна постройка. Бе боядисана в топъл нюанс на сметана, с тухли и кирпич, подаващи се под циментова замазка. Високи дъбове, натежали от испански мъх, растяха около четирите краища на къщата и хвърляха дебела сянка върху керемидения й покрив. Азалии, орлови нокти и бодлива зеленика подаваха цветове от обрасли лехи, а восъчните листа на магнолиите надничаха от високата трева на предния двор.

Когато пристигна преди два дни, Кейн изобщо не бе обърнал внимание на къщата. Вместо това прекара един ден, изучавайки руините на изгорелите стопански сгради, разгледа разбитите селскостопански машини, разходи се в пустото поле като от време на време спираше, за да вземе в шепата си от плодородната почва. Тя се плъзгаше между пръстите му като топла коприна. Отново се замисли за Ню Йорк и за живота си там, който бе започнал да го задушава.

Кейн хвърли юздите на Ели — прегърбен старец и бивш роб — който бе излязъл насреща му с пушка, когато за първи път прекрачи в плантацията.

— Не мърдай! — бе го предупредил. — Мис Кит ми е наредила да стрелям по всеки, който стъпи в „Райзън Глори“.

— Крайно време е някой да нашари задника на мис Кит — бе отвърнал Кейн, без да споменава, че вече е свършил тази работа.

— Имате право — неочаквано се съгласи негърът. — Но въпреки това ще трябва да стрелям по вас, ако приближите още.

Кейн би могъл да обезоръжи стареца без затруднение, но имаше нужда от неговата подкрепа, затова си направи труда да обясни каква е връзката му с Розмари Уестън и Кит. И когато Ели разбра, че младият мъж не е един от предателите, които слугуваха на северняците, сега ограбващи селските райони, бе свалил пушката и го бе приветствал в „Райзън Глори“.

В средата си къщата бе извита като полудъга. Кейн влезе в широк централен коридор, който бе направен така, че да пропуска прохладния бриз. Стая за гости, музикален салон и библиотека, всичко занемарено и потънало в прах. В трапезарията имаше красива маса от тиково дърво, по която личаха скорошни следи от остър предмет. Войските на Шърман я бяха изнесли в двора и я бяха ползвали, за да колят на нея останалите в плантацията животни.

 

 

До Кейн достигна миризмата на пържено пиле. Ели не умееше да готви, а доколкото знаеше, в къщата нямаше никой друг. Бившите роби, подлъгани от обещанието за четиридесет акра и муле, бяха тръгнали след Съюзническата армия. Чудеше се, дали мистериозната Софрония не се е завърнала. Старият негър бе споменавал на няколко пъти за готвачката на „Райзън Глори“, но Кейн все още не я бе видял.

— Добър вечер, майоре!

Кейн застина, когато малка, много добре позната фигура се появи в края на коридора. Тогава започна да ругае.

Кит нервно стискаше юмруци. Щеше да е по-добре да се държи на разстояние от него, докато свикнеше с присъствието й.

Бе напуснала къщата му в Ню Йорк по същия начин, по който бе влязла — прескачайки задната стена. Бе взела своя вързоп и книгата за живота на Луи XV, която я бе вдъхновила за отчаяния план, който измисли след отпътуването на Кейн от града.

Сега бе изобразила такава широка усмивка, та чак бузите я боляха.

— Надявам се, че сте огладнели, майоре. Има пържено пиле и топли бисквити, които се топят в устата. Дори почистих масата в трапезарията, така че би могъл да ядеш там. Разбира се, малко е издраскана, но е по-хубава от Шератън. Чувал ли си за Шератън, майоре? Той е бил англичанин, и то баптист. Това не ти ли се струва странно? Изглежда само южняците трябва да са баптисти. Аз…

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Тя разбира се знаеше, че той ще се ядоса, но не до такава степен! Честно казано, не бе сигурна, че може да понесе предстоящата буря. Бе издържала мъчителното пътуване с влак обратно до Чарлстън, безкрайно дългото клатушкане във фургона, а последните петнадесет мили измина пеша, от което получи слънчево изгаряне и разкървавени мехури по стъпалата си. Последните й пари отидоха за продукти за днешната вечеря. Дори успя да се изкъпе в кухнята и да се преоблече в чиста риза и панталони, така че от нея се носеше миризма на сапун. Беше изненадана да открие, че й харесва да бъде чиста. Банята, в края на краищата, не се бе оказала толкова лоша идея, дори това да означаваше, че трябва да вижда голите си гърди.

Опитваше се да кокетничи като южняшките красавици, макар че от това й се гадеше.

— Как какво, майоре? Приготвила съм ви вечеря. Това е всичко.

Той изскърца със зъби.

— Не, приготвяш се да умреш! Защото сега ще те убия!

Тя не му повярва, но нещо в гласа му издаваше сериозните му намерения.

— Не ми викай! Ти на мое място би направил същото!

— За какво говориш?

— Нима би останал в Ню Йорк, докато някой се готви да ти отнеме единственото, което ти е най-скъпо? Не би седял в разкошната си спалня да четеш книги и да пробваш глупави рокли, докато всичко ти се изплъзва. Би се върнал в Южна Каролина толкова бързо, колкото можеш, точно като мен. И би направил всичко, за да запазиш това, което е твое!

— Май разбрах какво си намислила.

С две големи крачки той преодоля разстоянието между тях и преди Кит да успее да отскочи, зашари с ръце по тялото й.

— Спри!

— Не, докато не те обезоръжа!

Тя ахна, когато нетърпеливите му пръсти докоснаха гърдите й. Все едно я порази мълния, но на Кейн изглежда, не му направи впечатление. Със същото внимание удостои талията и бедрата й.

— Спри!

Той намери ножа, привързан към крака й.

— Беше планирала да използваш това, когато заспя ли?

— Щом нямах смелостта да те убия с револвера, едва ли щях да го сторя с ножа сега!

— Може би го носиш със себе си, за да отваряш консерви?

— Ти ми взе оръжието. Не можех да пътувам без никаква защита.

— Виждам! — и той постави ножа далеч от нея. — Тогава, след като не си планирала да ме убиеш, какво си намислила?

Всичко ставаше не така, както се бе надявала Кит. Искаше да му каже да се отдръпне по-далеч от нея, но не бе такава глупачка, че да го предизвиква толкова скоро.

— Защо първо не вечеряме, а след това да поговорим? По тези места храната се намира трудно. Няма смисъл да оставяме всичко да изстине.

Кейн се замисли.

— Добре, ще ядем. Но после ще проведем сериозен разговор.

Кит кимна и забърза към кухнята.

— Идеално, ще сложа масата за минутка.

Кейн би трябвало да я разпита веднага, но бе прекалено гладен, дяволите да го вземат! Не бе ял истински, откакто напусна Ню Йорк!

Скри ножа и отиде в трапезарията. Кит се появи с поднос с пържено пиле, който постави на масата и той най-накрая забеляза нещо, което не си бе направил труда да види по-рано. Всичко по нея беше чисто. Късо подстриганата й коса, карираната риза, на която липсваха копчета на врата, и тъмнокафявите панталони, висящи свободно около тънките й бедра, бяха чисти. Лицето й сияеше като нова монета! Дори и през ум не му минаваше, че може да я накара по собствена воля да се изкъпе. Явно бе решила да използва драстични мерки, за да го умилостиви. Не че щеше да постигне някакъв успех! Все още не можеше да повярва, че се бе върнала сама. Впрочем, защо не? Тя не разбираше смисъла на думата „предпазливост“.

— Сядай и яж, майоре! Сигурна съм, че си гладен.

Кейн трябваше да признае, че е добра готвачка. Пилето беше със златиста препържена коричка, а когато отви бисквитите, от тях се вдигна апетитна пара. Дори салатата от глухарче бе много вкусна.

Когато се наяде, със задоволство се облегна на стола.

— Само не казвай, че си приготвила всичко сама.

— Разбира се, че сама. Ако Софрония беше тук, щеше да ми помогне, но тя още не се е върнала.

— Софрония — това готвачката ли е?

— Да, и се грижеше за мен, докато растях.

— Явно не се е справила достатъчно добре с тази задача.

Виолетовите й очи се присвиха.

— Което ме навежда на мисълта, че аз също бих могла да кажа нещо за твоето възпитание.

Ситата вечеря го бе умилостивила малко, така че този път тя не получи достоен отпор.

— Всичко беше много вкусно.

Кит стана да донесе бутилката бренди, която бе оставила по-рано на бюфета.

— Розмари я беше скрила, преди да дойдат янките. Помислих си, че може би ще искаш една чашка, за да отпразнуваш пристигането си в „Райзън Глори“.

— Напълно в стила на майка ми. Да се погрижи по-добре за алкохола, отколкото за доведената си дъщеря. — Той взе бутилката, за да извади тапата и любопитно попита: — Как плантацията е получила името си? Много е необичайно.

— Това се е случило малко след като дядо ми построил къщата — започна Кит и се облегна на бюфета. — На вратата почукал баптистки проповедник и помолил да му дадат храна. И въпреки че баба ми е била строга методистка, го нахранила. Поговорили, и когато разбрал, че плантацията е нова и все още няма име, им казал, че трябва да я нарекат „Възкръснала слава“, тъй като след няколко дни бил Великден. Така и направили. Става дума за това, че когато Исус е възкръснал, славата му се е възродила с пълна сила.

— Ясно — кимна той и извади парченце корк от чашата си. — Мисля, че е време да ми кажеш какво правиш тук.

Стомахът й се сви. Наблюдаваше го докато преглъща поредната глътка бренди, без да сваля поглед от нея. Той никога не пропускаше нищо.

Кит пристъпи към отворената врата, която водеше от трапезарията към обраслата с бурени градина. Отвън бе тихо и тъмно и тя можеше да подуши аромата на орловите нокти носен от нощния бриз. Обичаше всичко това толкова много! Дърветата и потоците, гледката и ароматите. Но най-много от всичко обичаше да гледа танца на памука в белите полета. Скоро всичко щеше да бъде отново постарому.

Бавно се обърна към Кейн. Всичко зависеше от следващите няколко минути и нямаше право на грешки.

— Дойдох да ти направя предложение, майоре.

— Излязох в оставка. Защо не ме наричаш просто Байрън?

— Ако за теб е едно и също, предпочитам да си остана на „майор“.

— Предполагам, че е по-добре, отколкото другите прозвища, с които си ме наричала. — Отново се облегна назад в стола. За разлика от истинските джентълмени-южняци, той не носеше вратовръзка на масата и яката на ризата му бе отворена. Без сама да осъзнава, Кит се загледа в силните мускули на шията му. Когато се усети, се принуди да отвърне очи. — И така, в какво се състои твоето предложение?

— Ами… — Опита да си поеме въздух. — Както може би си предположил, част от сделката ще бъде да запазиш плантацията, докато бъда в състояние да я откупя от теб.

— Така и предположих.

— Няма дълго да се мъчиш — побърза да добави тя. — Само пет години, докато получа парите от фонда.

Той я изучаваше. Кит нерешително прехапа долната си устна. Предстоеше най-трудната част.

— Знам, че очакваш нещо в замяна.

— Разбира се.

Мразеше тази искра на забавление в очите му.

— Това, което искам да ти предложа, е… малко необичайно. Но ако добре си помислиш, ще видиш, че е напълно справедливо. — Преглътна задавено.

— Продължавай.

Кит стисна очи, пое дълбоко дъх и продължи:

— Готова съм да ти стана любовница.

Кейн се задави.

Тя изрече останалото на един дъх.

— Знам, че това те изненада, но дори ти трябва да признаеш, че съм по-интересна компания, отколкото тези жалки пародии на жени, които си принуден да срещаш в Ню Йорк. Не се кикотя и не пърхам с мигли. Не бих могла да флиртувам, дори и да исках, и не забравяй, че от мен никога няма да чуеш да говоря за мопсове. И най-важното: няма повече да ти се налага да се притесняваш за глупавите балове и вечери, които повечето жени харесват. Вместо това, можем да прекарваме времето си в лов, риболов и езда. Ще видиш, ще ни бъде добре заедно.

Кейн избухна в неудържим смях.

Кит искрено пожела ножът й да е отново у нея.

— Можеш ли да ми обясниш какво толкова смешно казах, по дяволите?

Най-накрая той успя да се успокои. Остави чашата на масата и стана от стола.

— Кит, знаеш ли защо мъжете имат любовници?

— Разбира се. Четох за живота на Луи XV.

Той я изгледа въпросително.

— Мадам Дьо Помпадур — обясни тя. — Била е кралска любовница. Когато прочетох за нея, ми дойде тази идея.

Тя не каза, че мадам Дьо Помпадур освен това е била и най-влиятелната жена във Франция. Умна и проницателна, тя е държала в ръцете си не само краля, но и цялата страна. Кит не бе така честолюбива, но щеше да успее да се справи с плантацията, ако майорът се съгласеше да я направи своя любовница. Освен това, нямаше какво друго да му предложи, освен себе си.

Кейн се опита да каже нещо, спря, поклати глава и глътна на екс останалото бренди. Видът му беше такъв, сякаш всеки момент щеше да се взриви. Въпреки това, обясни спокойно:

— Да бъдеш любовница, включва много повече от лов и риболов. Имаш ли някаква идея за какво ти говоря?

Кит усети как бузите й почервеняват. За тази част от сделката не се бе замисляла, а и в книгата нищо не пишеше.

Тъй като в плантацията отглеждаха животни, знаеше как се размножават, но не се бе задълбочавала в подробностите, а Софрония категорично бе отказала да отговаря на подобен род въпроси. Кит знаеше, че най-важните детайли й се изплъзват, но бе научила достатъчно, за да разбере, че целия процес е отвратителен. И все пак, това трябваше да стане част от сделката. Поради някаква причина, чифтосването беше важно за мъжете, и от жените се очакваше да го приемат, макар да не можеше да си представи, как мисис Когдел позволява на преподобния да се покачи на гърба й, както жребците постъпваха с кобилите.

— Знам за какво говориш. И съм готова да ти позволя да се чифтосаш с мен — неохотно промърмори Кит, — макар че няма да ми хареса!

Кейн отново се разсмя, после изражението му помръкна като се замисли дали да не й хвърли още един бой. Извади пура от джоба си и излезе в градината да я запали. Кит го последва. Кейн стоеше до старата ръждясала пейка загледан към овощната градина. Тя чакаше той да каже нещо и когато не последва отговор, попита:

— Е, какво ще кажеш?

— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал.

Огънчето от пурата хвърляше трепкаща светлина върху лицето му. Обхвана я паника. Това бе единствения й шанс да запази „Райзън Глори“! Трябваше да го убеди!

— Защо да е нелепо?

— Защото е.

— Можеш ли да ми обясниш?

— Аз съм ти доведен брат!

— Мислиш ли! Това не означава нищо, чисто юридическо понятие.

— Също така, все още съм твой настойник, тъй като не успях да намеря никой в цялата околия, който да се съгласи да поеме тази отговорност. И като съдя по днешното ти поведение, предполагам, че това не е странно.

— Ще се поправя! Освен това съм наистина добър стрелец, така че на масата си винаги ще имаш месо.

Кейн отново избухна в ругатни.

— Когато си избират любовница, мъжете не търсят някой да им слага месо на масата, дявол да го вземе! Те искат жена, която изглежда, действа и мирише като жена!

— Но аз мириша наистина добре! Ето виж! — Кит поднесе ръцете си, за да може сам да се убеди.

Но той кипеше от ярост.

— Те искат жена, която знае как да се усмихва, да говори хубави неща, да прави любов, от което ти и понятие си нямаш! За това се страхувам, че си вън от играта!

Момичето преглътна и последната си капчица гордост.

— Мога да се науча.

— О, за бога! — и той закрачи към другата страна на покритата с чакъл пътека. — Вече реших!

— Моля те! Не…

— Няма да продам плантацията!

— Няма да я продадеш… — Едва си пое дъх от огромната вълна щастие, която я заля. — О, майоре! Това е… това е най-прекрасното нещо, което съм чувала!

— Спри да се радваш! Имам едно условие.

Кит мигновено настръхна, а сърцето й се сви от лошо предчувствие.

— Никакви условия! Не се нуждаем от условия!

Той пристъпи в кехлибареното езеро на светлината идваща от трапезарията.

— Трябва да се върнеш обратно в Ню Йорк и да постъпиш в училище.

— Училище?! — Погледна го недоверчиво. — Аз съм на осемнадесет години и съм твърде стара за училище! Освен това, през целия си живот съм се самообразовала.

— Не в такова училище. В пансион. Място, където изучават етикета и добрите маниери, и всички женски добродетели, от които ти и понятие си нямаш.

— Пансион? — Беше ужасена. — Това е най-тъпото, най-инфантилното… — Кит забеляза буреносните облаци, които промениха изражението на лицето му, и мигновено смени тактиката. — Позволи ми да остана тук. Моля те! Няма да ти създавам проблеми. Кълна се в Исус! Мога да спя в бараката и дори няма да усетиш, че съм наоколо. Мога да ти бъда полезна, защото познавам тази плантация най-добре от всички. Моля те, позволи ми да остана!

— Ще направиш, каквото ти казвам.

— Не, аз…

— Ако мислиш да ми се противопоставяш, ще продам „Райзън Глори“ толкова бързо, че няма да разбереш какво се е случило. Повярвай ми, тогава няма да имаш и най-малката надежда да си я получиш обратно.

Прилоша й. Омразата й към Кейн се стегна в по-твърд и здрав възел.

— Колко… колко дълго се налага да остана в този пансион?

— До момента, в който можеш да се държиш като дама, така че предполагам, всичко зависи от теб.

— Но ти може да ме оставиш там завинаги.

— Добре, нека кажем — три години.

— Но това е прекалено много време! Тогава ще бъда на двадесет и една.

— Имаш много да учиш. Впрочем, изборът е твой.

Кит го изгледа горчиво.

— И какво ще стане тогава? Ще мога ли да откупя плантацията от теб с парите от фонда?

— Ще го обсъдим, когато му дойде времето.

Той имаше власт да я държи далеч от „Райзън Глори“ в продължение на години, далеч от всичко, което обичаше.

Кит се обърна и се втурна в трапезарията. Беше се унизила да му предложи себе си и спомена за това непоносимо я терзаеше. Когато изгнанието й приключеше и си върнеше плантацията обратно, той щеше да си плати за всичко.

— Какво ще кажеш, Кит? — попита я той, внезапно появил се в стаята.

Тя с труд произнесе думите.

— Все едно ми остави някакъв избор, янки?

— Е, добре, добре.

Женски глас, гърлен и съблазнителен се разнесе от коридора.

— Виж ти какво ми е довело моето момиче от Ню Йорк!

— Софрония! — Кит бързо прекоси трапезарията и се хвърли в прегръдките на жената, която стоеше на вратата. — Къде беше?

— В Ръдърфорд. Джексън Бейкър е болен.

Кейн се вторачи в новодошлата с изненада. Значи това беше Софрония! Не си я бе представял така. В мислите му бе стара, пълна негърка, а тя бе някъде в началото на двадесетте и най-красивата и екзотична жена, която някога бе виждал. Слаба и стройна, тя се извисяваше над Кит. Имаше високи, изваяни скули; кожа с цвят на карамел и леко скосени, златисти очи, които бавно се повдигнаха към него, докато той я изучаваше. Погледите им се срещнаха и застинаха над главата на Кит.

Софрония се освободи от прегръдката на възпитаницата си и тръгна към Байрън с ленивата грация на пантера. Дори простата памучна тъкан на роклята изглеждаше върху тялото й като най-скъпа коприна. Когато стигна до него, спря и подаде тънката си ръка.

— Добре дошли в „Райзън Глори“, господарю.

 

 

Във влака, по целия обратен път на север, Софрония се държа отвратително. Казваше само „Да, сър“, „Не сър“ на Кейн, като му се усмихваше ласкаво и нито веднъж не застана на страната на Кит.

— Така е, защото той е прав — заяви Софрония, когато Кит окончателно загуби търпение. — Време е вече да започнеш да се държиш като голяма жена. Не можеш да промениш своята същност.

— А на тебе ти е време да си спомниш с кого си живяла заедно и с кого си по-близка.

Софрония и Кит се обичаха искрено, независимо, че едната беше бяла, а другата — черна. Което не означаваше, че не спореха. А тези спорове ставаха все по-разгорещени, колкото повече приближаваха Ню Йорк.

 

 

Минути след като Магнус съзря Софрония, започна да се движи унесен като в мъгла, а мисис Симънс не спря да превъзнася достойнствата й. След три дни на Кит й бе втръснало до смърт. След това вече лошото й настроение се срина още повече.

— Приличам на истинска идиотка!

Сиво-кафявата й филцова шапка, нахлупена върху рошавата коса приличаше на сосиера. Жакетът й с цвят на охра бе от качествена материя, но й бе твърде широк в раменете и грозната кафява рокля се влачеше по земята. Изглеждаше като престаряла неомъжена леля.

Когато Софрония видя това безобразие, предизвикателно постави ръце на хълбоците си.

— А ти какво очакваше? Казах ти, че дрехите, които е купила мисис Симънс са ти прекалено големи, но така и не пожела да ме чуеш! Ако искаш да знаеш, си го заслужаваш, защото си си въобразила, че си по-умна от другите!

— Само защото си три години по-голяма от мен и се намираме в Ню Йорк, не означава, че можеш да се държиш като някоя кралица!

Елегантните ноздри на Софрония се разшириха.

— Мислиш си, че можеш да ми говориш всичко, което си поискаш? Е, аз не съм ти повече робиня, Кит Уестън! Разбираш ли ме? Вече не ти принадлежа! Не принадлежа никому, освен на Бог!

Кит не желаеше да нарани чувствата на Софрония, но понякога тя можеше да бъде много упорита.

— А ти знаеш ли думата „благодарност“? Научих те да смяташ, четеш и пишеш, макар това да бе против закона. Скрих те от Джеси Овертуърф в нощта, когато искаше да те замъкне в леглото си. А сега, при всеки удобен случай, взимаш страната на този янки!

— Ти ли ми говориш за благодарност? Колко години се старах да те държа по-далеч от очите на мисис Уестън! И всеки път, когато те хващаше и те заключваше в килера, аз бях тази, която те пускаше, а после получавах камшик! Така че не искам да чувам нищо за благодарност! Ти си като примка около шията ми! Задушаваш ме! Ако не беше ти…

Внезапно Софрония спря, когато чу стъпки приближаващи отвъд вратата. Мисис Симънс се появи и обяви, че Кейн чака Кит долу, за да я отведе в пансиона, който беше избрал.

И изведнъж двете воюващи страни се озоваха заключени в прегръдките си. Накрая Кит се отдръпна, вдигна грозната си, приличаща на сосиера шапка и отиде до вратата.

— Пази се, чуваш ли? — прошепна тя.

— Не позволявай на никой да те нарани в това модерно училище! — отвърна й Софрония.

— Няма.

Очите на младата негърка се напълниха със сълзи.

— Ще бъдем отново заедно, преди да се усетиш!